За някои изисквания към сезирането на Конституционния съд от съд – II част
Изискването за аргументирана преценка относно последиците от действието на Правото на Европейския съюз
Изразените виждания са лични и не ангажират институцията, на която авторът принадлежи.
В предходната студия (виж тук) представих разбирането си относно изискването в искането от съд до Конституционния съд (КС) да бъде изложена аргументирана преценка относно приложимото по делото пред сезиращия съд право. Тази студия представлява мой анализ на второто изискване, разбирано във връзка с първото – така го урежда и чл. 18, ал. 3 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС)[1]: „аргументирана преценка на приложимото право, включително относно последиците от действието на правото на Европейския съюз”.
За това изискване също се отнася посоченото през март 2024 г.: „Конституционният съд потвърждава своята практика и във връзка с прилагането на разпоредбата на чл. 18, ал. 3 ПОДКС в контекста на новата редакция на чл. 150, ал. 2 от Конституцията”. Съдът „потвърждава изразеното в своята практика разбиране, въплътено и в разпоредбата на чл. 18, ал. 3 ПОДКС, която по смисъла на новата редакция на чл. 150, ал. 2 от Конституцията е приложима за всяко отправено до него искане от съд”[2]. Тази практика не е изобилна, но дава множество ясни ориентири, поради което ще я проследя в цялост – в хронологичен ред и с подробен анализ на нейните отделни елементи (изведените кумулативни изисквания).
І. Извеждане и очертаване на изискването за изясняване на последиците от действието на Правото на ЕС (ПЕС) преди закрепването му в ПОДКС през 2021 г. и без отклоняване на искането
През декември 2020 г. по искане от тричленен състав на ВАС се образува к. д. № 14/2020 (относно разпоредба от Закона за биологично разнообразие). През януари 2021 г. Съдът допусна искането за разглеждане по същество. През юни 2021 г. съдия-докладчикът (М. Карагьозова-Финкова) издава разпореждане[3], което може да се разглежда като първото в практиката на КС систематизирано и аргументирано изложение на произтичащи от действието на Правото на ЕС задължения на националните съдилища, поне в контекста на условията за редовност/допустимост на сезирането на КС[4]. Поради това смятам за необходимо да бъде цитирано разгърнато, не точно в реда на оригиналния текст[5], но и без нужда от преразказ поради много ясните формулировки.
1. Относно компетентността на съдилищата и на КС
„Развитието на интеграционния процес оказва въздействие и върху разпределението на ангажиментите между съдилищата от конституционно установената съдебна система и националната конституционна юрисдикция при осъществяването на конституционното правосъдие, в което съдилищата имат съществена роля.”
1.1. „Националният съд е, който определя релевантния за производството пред него закон. Когато прилага закон, приет да транспонира дадена директива, както е в настоящия случай, той е компетентният съд да реши за смисъла и съответствието на всяка конкретна законодателна мярка с изискванията на директивата.”
1.2. „По своето естество конституционното производство, при сезиране на Конституционния съд по реда на чл. 150, ал. 2 от Конституцията, се явява преюдициално и неговият смисъл е да бъде подпомогнат сезиращият субект /…/ при произнасянето му по конкретно дело, поради което, на първо място, конституционната юрисдикция трябва да е компетентна да се произнесе по въпроса, отправен до нея.
1.2.1. Това конституционно производство е специфична форма на конкретен контрол в пределите на възприетия с действащия Основен закон на РБ от 1991 г. европейски модел на конституционно правосъдие. По смисъла на цитираната конституционна разпоредба, сезиращият субект /…/ е, който решава въпроса за приложимия в производството пред него (главното производство) закон. Само законът от значение за главното производство може да бъде предмет на този вид конституционно производство (за разлика от абстрактния нормен контрол за конституционност).
1.2.2. Това поставя изискване към сезиращия субект, на посоченото конституционно основание, да вземе предвид обстоятелствата по делото и конкретния правен спор при формулирането на съществения за него въпрос (в производството пред него) при оспорването на конституционността на приложимия по делото закон и да приведе съответните доводи в искането, отправено до конституционната юрисдикция (чл. 18, ал. 2, т. 4 и ал. 4 ПОДКС).”
1.3. „При изложените обстоятелства за сезиращия субект на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията /…/ се пораждат определени задължения, произтичащи от функцията му и на съд по правото на Съюза. Това са задължения, които следва да бъдат взети предвид и във връзка с функционирането на националната система за конституционно правосъдие на една държава членка на ЕС, каквато е РБ, в която националните съдилища имат съществена роля за гарантиране върховенството на Основния закон на страната неотделимо от гарантирането на върховенството на правото в целия ЕС като общност правова.”
2. Относно задълженията на сезиращия съд (съдебен състав)
2.1. „Когато законът, релевантен за производството пред сезиращия съд, /…/ транспонира директива на ЕС, той попада в приложното поле на съюзното право. Установяването на това обстоятелство /…/ е отговорност на сезиращия субект /…/, който е решаващата юрисдикция по главното производство.”
2.2. „От компетентността на този съд е също така (и това е негова отговорност) преценката за съответствие с правото на Съюза на този оспорван от него закон /…/, изясняването на смисъла на националната правна норма, на съюзното право, което е предмет на транспониране, включително, в случаи на съмнение, чрез поставяне в ход на процедурата за преюдициално заключение от СЕС, така, както е уредена в чл. 267 ДФЕС (при свобода на преценка на националния съд за необходимостта от това) и извършване на съответстващо тълкуване, доколкото е възможно, на националното правно правило. В кръга от въпроси се включва и този за съответствието на въпросната директива с акт на Съюза от по-висок правен ранг, както и могат да бъдат приведени доводи, при евентуално сезиране на СЕС за преюдициално заключение, че нейни разпоредби засягат националната конституционна идентичност.”
2.2.1. „Във всеки случай националният съд следва да предприеме, доколкото е възможно, съответстващо тълкуване на националния закон с относимата разпоредба на директивата.
2.2.2. Когато такова тълкуване е невъзможно, националният съд обявява националната норма за неприложима поради противоречие с разпоредба на директивата, и ако последната отговаря на условията за директен ефект, изведени в практиката на СЕС – прилага именно нея. Това не освобождава държавата членка от задължението да транспонира добре директивата, но дори това да не е изпълнено, посоченото задължение на националните съдилища остава и националният съд следва да вземе предвид не само текста на директивата, „но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част.“
2.2.3. В случай, че националният съд установи противоречие на приложимата от него законова разпоредба с директива на ЕС[6], този въпрос е изцяло такъв за определянето на приложимото право, а не е въпрос за конституционност на националното правно правило, и се разрешава от националния съд в производството пред него.”
2.2.4. „Националният съд, компетентен да приложи закон, транспониращ директива на ЕС, има отговорността да извърши преценката за съответствие на закона (приложимата от него разпоредба) с директивата, в съответствие с разпоредбата на чл. 4, ал. З от Основния закон, чрез която националният правен ред се отваря за прилагането на съюзното право, основано на принципите на примат, непосредствена приложимост и директен ефект, както и на лоялно сътрудничество.”
2.3. „Съществен аспект на тази преценка е изясняването на степента на дискреция на националния законодател – въпрос, който, както бе посочено, може да бъде решен също така със съдействието на СЕС, чрез процедурата за преюдициално заключение. Когато фактите и обстоятелствата по делото сочат, че релевантният по конкретно съдебно производство закон попада в приложното поле на правото на ЕС /…/, националният съд /…/ не може да избегне да даде такава преценка в искането, със съответните доводи, когато оспорва конституционността на този закон пред Конституционния съд.”
2.3.1. „Този въпрос се явява предварителен за упражняването на правомощието на Конституционния съд – да прецени съответствието на национален закон /…/, основан на съюзното право /…/, с конституционното право /…/.
2.3.2. В същото време, преценката за дискрецията на националния законодател при транспонирането на (директива) няма как първо да бъде извършена от Конституционният съд, който не прилага националния закон по конкретно дело и не се явява и съд по правото на ЕС. Без такава преценка от сезиращия субект на основание чл.150, ал.2 от Конституцията /…/ в разглежданата хипотеза на оспорван закон, основан на директива на Съюза, Конституционният съд би се произнесъл при условията на една необоснована презумпция за широка дискреция на националния законодател. Ако обаче разпоредбите на обсъжданата директива, така както са изяснени от СЕС, съществено стесняват неговата дискреция, това може да постави конституционната юрисдикция в положение да наруши зачитането на принципите на примат, непосредствена приложимост, директен ефект и лоялно сътрудничество, както и на еквивалентност на националното право и правото на Съюза относно защитата на основните права.”
2.3.3. В конкретния случай съдия-докладчикът установява, че „…в искането на ВАС (тричленен състав), с което се инициира настоящото производство, не само отсъства такава преценка, но дори не е споменато, че оспорената разпоредба е част от нормативното съдържание на закон, приет на основата на правото на ЕС…, предназначен да транспонира /директива/[7].
2.4. „По отношение на сезиращия субект по реда на чл. 150, ал. 2 от Конституцията, когато оспорваният пред конституционната юрисдикция закон транспонира директива на Съюза, принципът на лоялно сътрудничество се проектира и в изискването към него преди сезирането да формира ясна позиция относно свободата на преценка на националния законодател, която да бъде отразена в искането до Конституционния съд със съответните доводи, каквото в случая ВАС (тричленен състав) не е направил.
2.4.1. Такава преценка от сезиращия съд е предпоставка за упражняването на правомощието на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Основния закон и тя трябва най-напред да бъде направена в случая от ВАС (тричленен състав) – отсъствието ѝ означава, че сезиращият в този случай субект предрешава разглеждането на направеното от него искане по същество от Конституционния съд (т.е. да получи съдържателен контрол за конституционност), което е извън неговите (на сезиращия субект) правомощия. Във взаимоотношенията със сезиращия субект, определянето на предпоставките за упражняване на собствената юрисдикция, а оттам и отговорът на въпроса дали да измерва националното право със стандарта на конституционно установените основни права, или да се въздържи от това, е в сферата на компетентност на Конституционен съд – това е негов прерогатив (чл. 13 от ЗКС).
2.4.2. „В очертания контекст отсъствието на тази преценка, с придружаващите я доводи, относно дискрецията на националния законодател в настоящото искане /от съд/, с което се оспорва конституционността на /разпоредба от закон/, като закон транспониращ директива на ЕС /…/, е в несъответствие с изискванията на чл. 17, ал. 1 от ЗКС и чл. 18, ал. 2, т. 4 и ал. З от ПОДКС.”
2.5. „Когато сезиращият субект /…/ по реда на чл. 150, ал. 2 от Конституцията счита, че приложимият в производството пред него закон, транспониращ директива на ЕС, противоречи на Основния закон, решението му да отнесе този въпрос до Конституционния съд не го освобождава от посочените по-горе отговорности предвид функцията му и на съд по правото на ЕС (решение на СЕС по дело С-5/14, Kernkraftwerke Lippe-Ems, пар. 34 и цитираната съдебна практика; решение от 20.12.2017 по дело С-322/16, Global Starnet Ltd срещу Ministero dell’Economia е delle Finanze, Amministrazione Autonoma Monopoli di Stato, nap. 21-23).”
2.6. „Всичко това сезиращият съд следва да установи в рамките на производството пред него, преди да сезира конституционната юрисдикция, тъй като той е както съд по главното производство и, следователно, той трябва да определи приложимото национално правно правило, така и съд по правото на ЕС на ниво държава членка. Конституционният съд не може да замести сезиращия субект по чл. 150, ал. 2 от Конституцията в изпълнението на това негово задължение – той не е компетентен пръв да тълкува приложимия национален закон, както и правото на Съюза, на което той се основава. Едно от съществените изисквания към ВКС/ВАС (състав) е, и такава е практиката на Конституционния съд, той да определи, и посочи в искането, приложимия в производството пред него закон (в този смисъл Определение на Конституционния съд по к. д. № 9 от 2018 г.). В разглежданата хипотеза това включва и изясняването на смисъла на оспорвания закон да бъде направено в светлината на целта на транспонираната директива и предписаните от нея резултати, обвързващи държавите членки, за да бъде установено дали има съответствие между тях.”
2.6.1. В конкретния случай съдия-докладчикът установява, че „изложените съображения и приведени доводи от вносителя, в подкрепа на твърдяната в искането противоконституционност на (законова разпоредба),
- визират оспорената разпоредба извън нормативния контекст на (самия закон),
- а така също откъснато от цялостния политико-правен контекст на създаване и действие на съответните директиви на ЕС, средство за чието транспониране в националната правна система е /конкретният закон /…/. Двете директиви/ са носещата конструкция на съюзната правна уредба в областта на /…/ и /законът/ попада в тяхното приложно поле.
2.6.2. Това обстоятелство не може да бъде пренебрегнато от националния съд, прилагащ този закон, чиято конституционност оспорва в искането пред Конституционния съд. Важно е да се припомни също така, че присъщ компонент на правната рамка на ниво ЕС, от изключителна значимост в областта /…/, е релевантната практика на СЕС, за която също няма данни в искането да е обект на внимание на вносителя /…/. В значителната си част тя е свързана именно с прилагането на /директивата/ с акцент върху изясняване на обхвата на изискванията към държавите членки, /…/ и уточнява във висока степен реалната дискреция, предоставена на националния законодател от директивата при установяването на средствата за нейното ефективно изпълнение.”
2.7. Съдия-докладчикът дори изяснява и това, че „действащата Конституция на Република България не съдържа предписание за поредността, в която да бъдат сезирани СЕС или националната конституционна юрисдикция. Ако обаче от закон, транспониращ директива на Съюза, се оспорват, на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията, разпоредби, попадащи в обхвата на императивни изисквания на същата директива, съображения от конституционен порядък налагат Конституционният съд да се въздържи от произнасяне ако преди това от сезиращия субект /…/ не е направена преценка за дискрецията на националния законодател и тя не е отразена, със съответните доводи, в отправеното от него искане за противоконституционност на посоченото основание.”
2.8. „Конституционният съд, както и всеки орган на публичната власт в РБ като държава членка на ЕС, е обвързан от ангажимента на държавата към Съюза по смисъла на разпоредбата на чл. 4, ал. З от Основния закон, въвеждащ европейското измерение на установения конституционен ред (виж Решение № 7/2018 г.), и от него се очаква да зачита основополагащите принципи на съюзния правен ред. Освен в случаите на нарушаване пределите на предоставената от държавата компетентност на ЕС и на защита на национална конституционна идентичност (в този смисъл Решение № 7/2018 и Решение № 13/2018), Конституционният съд не решава въпроса за приложимост на правото на ЕС на национално ниво, когато то е в основата на закона, релевантен за произнасянето на /съд/ по конкретно дело, и не преценява националните правни разпоредби, транспониращи директива на Съюза, с конституционните стандарти за защита на правата, когато нейните разпоредби не предоставят свобода на преценка на националния законодател.”
2.9. Въз основа на изложеното съдия-докладчикът дава „възможност на вносителя в едномесечен срок да приведе искането в съответствие с посоченото в настоящото разпореждане”.
С Определение от 21 юли 2021 г. сезиращият тричленен състав на ВАС, „в отговор на разпореждане на съдията-докладчик, уточнява искането като посочва, че въз основа на преценка на европейското измерение на /закона/ привежда допълнителни доводи в подкрепа на твърдяното от него /…/”. Позволявам си да посоча, че съдия-докладчикът прояви толерантност към изложеното в постъпилото уточнение…
3. Последвалото решение на КС[8] по делото е пример за цялостно установяване и отчитане на последиците от действието на съюзни правни норми в материята, която е предмет на делото по същество пред сезиращия национален съд. Но… направеният от него анализ беше дължим – преди това, ipso jure и служебно – от съда, решаващ основното дело…
А именно този анализ – добър пример и за осъществено (в случая от самия Конституционен съд) съответстващо на Правото на ЕС (относимите съюзни правни норми) тълкуване на приложима по дело пред съд вътрешна правна норма/уредба – позволява извод, че – именно така тълкувани (!) – оспорените пред КС законови норми не са противоконституционни.
3.1. И това е ключовото: ако самият съд от съдебната система (в случая тричленен състав на ВАС) беше направил сам, в пълнота и задълбочено, същия анализ, той би стигнал (навярно) до същия извод, при което не би имал необходимост от произнасяне на конституционната юрисдикция!
И в случая процесуалната икономия е най-малкият положителен резултат. По-големият е …добро правосъдие! Същото, което цели да подпомогне и предоставеното с чл. 150, ал. 2 от Основния закон (и в старата му редакция, и особено в тази от 2023 г.) правомощие.
3.2. Задължително трябва да се посочи, че още преди това КС вече беше дал ясни примери за спазване на принципа на лоялно сътрудничество в ЕС и изпълнение на задължението за тълкуване на вътрешните правна норма в съответствие с относимите разпоредби от Правото на ЕС.
3.2.1. Първият пример за ясен прочит на съюзния контекст на разглеждано конституционно дело е Решение № 7 от 17 април 2018 г. по к. д. № 7/2017 (отново докл. съдия М. Карагьозова-Финкова, по искане на Президента за установяване на съответствието с Конституцията на международен договор /ВИТС-СЕТА/ преди ратификацията му от НС)[9]. Позволих си да определя това решение като „крайъгълно” и „първото решение на КС, което правилно прогласява (всъщност потвърждава) базови елементи от разбирането за съюзния правопорядък” [10].
3.2.2. Вторият такъв пример е Решение № 5 от 17. 11. 2020 г. по к. д. № 4/2020[11]. През ноември 2020 г. съдия-докладчикът (Т. Райковска) установява „позоваването от сезиращия субект /…/ на релевантната правна уредба на Европейския съюз” и посочва, че „от значение по настоящото дело /…/ е отчитането на ключови в материята /…/ разбирания, поддържани в юриспруденцията на СЕС, и намерили израз в решенията на българския конституционен съд /…/”.
След което въз основа на разгърнат анализ на относимите съюзни правни норми и относимата към тях практика на Съда на ЕС (вкл. с формулировка, като „посочената практика на СЕС е свързана с конституционните стандарти, към които трябва да се придържа националният законодател”) предлага аргументирани изводи за тълкуване на вътрешна правна норма в съответствие с относимите разпоредби от Правото на ЕС – и този път именно въз основа на такова тълкуване Съдът обявява, че оспорените законови разпоредби са противоконституционни.
4. През юни 2021 г. в КС постъпи друго искане от тричленен състав на ВАС (относно разпоредба от Закона за водите). В него отново не присъстваше никакво изложение относно връзката на делото с Правото на ЕС, нито дори посочване на релевантните съюзни правни актове[12]. През септември 2021 г. КС прие определение по допустимостта на искането[13], в което за първи път изрично посочи няколко ключови елемента на свързаните с Правото на ЕС изисквания към искания от съд (тогава все още възможно само от ВКС или ВАС, но днес относими към всяко искане от съд):
4.1. „Изясняването на приложимото право е задължение на съда, разглеждащ делото, и задължителен елемент от преценката дали законовата разпоредба, чиято конституционосъобразност се оспорва пред Конституционния съд, има отношение към предмета на разглежданото от него дело. Това предполага изясняване inter alia:
- дали делото има връзка с правото на ЕС,
- дали в правото на ЕС има годни за прилагане разпоредби,
- ако не – кои са относимите съюзни правни норми,
- дали те налагат определено съдържание на приложимата вътрешноправна уредба,
- дали са предвидени дерогации,
- респ. какво е съответстващото на правото на ЕС тълкуване на приложимите вътрешноправни норми
- и дали то не преодолява евентуално съмнение за съответствие на тези норми с Конституцията,
- както и дали те не са несъвместими с правото на ЕС.”
В конкретния случай Съдът установява, че „в искането не е релевирана връзката на делото пред сезиращия съд с правото на Европейския съюз и не са посочени последиците от действието му в материята, което сезиращият съд дължи ipso jure при разглеждането на делата”.
4.2. След като посочва накратко установената от него служебно връзка с Правото на ЕС, Конституционният съд определя като „необходимо в допълнителни съображения вносителят на искането да изясни релевантните последици от действието на правото на ЕС в материята, предмет на делото пред него”, като все пак допусна искането за разглеждане по същество. Допълнителни съображения от сезиращия съд не постъпиха, но КС продължи разглеждането на делото по същество[14].
5. През октомври 2021 г. по к. д. № 15/2021 г. (относно Закона за МВР) Съдът отново установи, че в искане от съд „не е релевирана връзката на разглежданото от него дело с правото на Европейския съюз” и „поради това намира за необходимо в допълнителни съображения вносителят на искането /…/ да изясни относимите последици от действието на правото на ЕС в материята, предмет на /делото/ пред него, каквото той ipso jure е задължен да направи”[15], като отново допусна искането за разглеждане по същество.
ІІ. Изясняване на изискването след изричното му закрепване в ПОДКС през 2021 г.
За да осигури видимост и стабилност на така очертаното свое изискване, Конституционният съд прие и през ноември 2021 г. влезе в сила нова разпоредба – чл. 18, ал. 3 от ПОДКС[16]: „Искане от Върховния касационен съд или Върховния административен съд, направено във връзка с производство пред тях, трябва да съдържа
- аргументирана преценка на приложимото право (това изискване анализирах в предходната студия, виж тук),
- включително относно последиците от действието на правото на Европейския съюз, когато оспорената разпоредба или акт е в приложното му поле.
6. Потвърждаване на изискването с отклоняване на искането като недопустимо след влизането в сила на чл. 18, ал. 3 от ПОДКС
Конституционното производство по к. д. № 15/2021 г. продължи. В предвидения срок сезиращият съд (тричленен състав на ВАС) не отговори на поканата да представи допълнителни съображения в посочения смисъл[17]. Поради това през февруари 2022 г. Съдът отклони искането[18] (за първи път на това основание!), като в мотивите си посочи много подробно и ясно (поради което също ще цитирам разгърнато):
6.1. Материята е предмет на отправено по-рано и от друг български съд преюдициално запитване до Съда на ЕС.
6.1.1. „/…/ На Конституционния съд е служебно известно[19], че /…/ (преди да бъде сезиран Конституционния съд), Специализираният наказателен съд /…/ е отправил до Съда на Европейския съюз преюдициално запитване /…/. Видно от формулировката на въпросите, в отправеното от СНС до СЕС преюдициално запитване /…/ поставените правни проблеми са свързани със законодателната уредба /…/”, която е предмет и на искането пред КС.
6.1.2. „Преюдициалното запитване има за предмет изясняване на правна фигура, която е от съществено значение за произнасянето на ВАС (тричленен състав) по административно дело /№ …/, от значение и за настоящото конституционно производство, и която попада в приложното поле на правото на Европейския съюз.”
6.1.3. „Конституционният съд отбелязва, че от искането и материалите, приложени от вносителя по к. д. № 15/2021 г., е видно, че /сезиращият КС съдебен състав/ не е отчел отправеното от СНС преюдициално запитване.”
6.2. „Без да възпроизвежда вече посоченото относно функциите и ipso jure задълженията на съдилищата на държавите членки като съдилища и по правото на ЕС при произнасяния в съдебните производства на национално ниво, попадащи в приложното поле на съюзното право, и относно механизма за диалог между тях и СЕС по смисъла на чл. 267 ДФЕС[20] /…/, Конституционният съд намира за подходящо в настоящото конституционно производство да подчертае следното:
6.2.1. Задължението на националните съдилища, като съдилища и по ПЕС, да преценяват съответствието на национална правна норма, приложима за произнасянето им в съдебното производството пред тях, със съюзното право, когато същата попада в неговото приложно поле, и да предприемат всички свързани с това действия (включително и ако е необходимо да сезират СЕС за изясняване смисъла на съюзната правна норма, както и да извършат възможно най-близко до нейния смисъл и обхват тълкуване на релевантната национална норма), се поражда с влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към ЕС. С него българската държава доброволно приема всички ценности, целите на Съюза, достиженията на правото на Съюза, включително основополагащите за ЕС принципи, какъвто е принципът на лоялно сътрудничество, установен в разпоредбата на чл. 4, пар. 3 във връзка с чл. 19, пар.1, ал. 2 от Договора за ЕС (ДЕС). Ето защо разпоредбата на чл. 18, ал. 3 ПОДКС /…/ само обективира на плоскостта на конституционното производство това вече съществуващо задължение на сезиращия съд[21], на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията, а не го поражда.
6.2.2. Това задължение за националните съдилища възниква, следователно, далеч преди влизането на тази разпоредба в сила и означава те да установят приложимото право, което е в обхвата на тяхната правосъдна функция и като съдилища по ПЕС в държавите членки на Съюза. То възниква независимо и преди сезиращият субект по смисъла на чл. 150, ал. 2 от Конституцията /…/ да реши да сезира националната конституционна юрисдикция.
6.2.3. Искането до конституционната юрисдикция в тези случаи следва да съдържа преценката на сезиращия субект относно приложимото право, което включва и съображения и доводи за съответствие/несъответствие с ПЕС, тъй като тази преценка аргументира приложимото право в съдебното производство пред него.”
6.3. „Едва след като определи приложимото право, сезиращият субект може да прецени дали да сезира Конституционния съд – т.е. от неговата компетентност е, по смисъла на чл. 150, ал. 2 от Конституцията в очертания по-горе контекст, пръв да прецени приложимото право.”
6.3.1. „Несъвместимо с логиката на правосъдната функция на сезиращия съд, на посоченото конституционно основание, е да се очаква конституционната юрисдикция първа да определи кое следва да е приложимото право в производството пред този национален съд – това е несъвместимо и с компетентността на конституционната юрисдикция, в такива случаи, предвид възможността за инцидентен контрол за конституционност, вписана в конституционно възприетия европейски модел на конституционно правосъдие.”
6.3.2. „Освен това неизпълнението на дължимото ipso jure от компетентния национален съд, в случаи на несъответствие с ПЕС на националната правна норма, релевантна за произнасянето му в съдебното производство пред него (когато встъпва в ролята на сезиращ субект на основание чл. 150, ал. 2 от Основния закон преди това дължимо да бъде изпълнено), поставя в риск спазването на принципа на еднакво и ефективно прилагане на ПЕС и в частност – на ефективната защита на фундаменталните права, което съюзният правен ред гарантира в степен съпоставима с конституционните стандарти на държавите членки на ЕС.”
6.3.3. „В случаите, когато съответният национален съд (сезиращ субект на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията, както е в настоящия случай) установи, че съюзната правна норма, в чието приложно поле попада произнасянето му в съдебното производство пред него, нарушава националната конституционна идентичност или че регулаторният потенциал на същата излиза извън пределите на предоставената на ЕС компетентност от държавите членки, той може да приведе доводи в тази насока пред СЕС, както и да сезира Конституционния съд, като формулира тази своя позиция и изложи съображения и аргументи за това. Същественото е, че преценката за приложимото право, в случаи като този в настоящото конституционно производство, предшества сезирането на конституционната юрисдикция.”
6.3.4. „Тази преценка, макар и да не е обвързваща за Конституционния съд, следва да бъде изразена в искането със съответните доводи от сезиращия субект на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията, тъй като е предпоставка за установяване на юрисдикцията на Конституционния съд, разбирана като овластяване за надлежно функциониране. Юрисдикцията е толкова важен въпрос, че един съд, включително и конституционен съд, има на практика задължението да го повдига и разрешава по своя собствена инициатива.”
6.4. „Произнасянето по допустимостта на искането предполага наличие на юрисдикция, което е първостепенен въпрос – този въпрос е преюдициален; допустимостта също е предварителен въпрос, но може да възникне само след като съдът е установил юрисдикцията си. В този смисъл е и разпоредбата на чл.13 от Закона за Конституционния съд (ЗКС). Съгласно цитираната законова разпоредба само Конституционният съд може да реши дали отнесеният до него въпрос е от неговата компетентност – т.е. единствено Конституционният съд разполага с такава своеобразна „компетентност за компетентност“ и никой друг не може да вземе (преди и вместо него) решение по преюдициалния за него въпрос дали е подходящият юрисдикционен форум, за да упражни възложените му на конституционно ниво правомощия (със закон те не могат да бъдат променяни по смисъла на чл. 149, ал. 2 от Конституцията) и да осъществи съдържателен контрол за конституционност.”
„Така, както преценката за приложимото право в съдебното производство пред сезиращия субект на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията (състави на ВКС/ВАС), не следва да бъде извършвана най-напред от конституционната юрисдикция, така е недопустимо този сезиращ субект да решава преюдициалния за конституционната юрисдикция въпрос за нейната компетентност, като изисква упражняването на съдържателен контрол за конституционност, без да предостави, в отправеното до нея искане, по ясен начин аргументираната си преценка за приложимото право в случаи, като този в настоящото конституционно производство. Обратното би означавало намеса в независимостта на конституционната юрисдикция, би било в противоречие с логиката на правосъдната функция и неизпълнение на отговорността на националните съдилища на държавите членки, ведно със СЕС, да бъдат гарант за върховенството на правото в един правов съюз, какъвто е ЕС.”
6.5. Воден от тези мотиви Съдът заключи: „В контекста на изложеното, поради констатираните в определението на Конституционния съд от 5. 10. 2021 г. обстоятелства по настоящото конституционно дело, сезирането на Конституционния съд е направено от /съдебен състав/ преди да е определил приложимото право и в искането до Конституционния съд отсъства необходимата яснота относно релевантната за произнасянето на сезиращия субект, в съдебното производство пред него, правна уредба. При това положение, Конституционният съд намира, че към настоящия момент не са налице предпоставките за осъществяването на съдържателен контрол за конституционност по к. д. № 15/2021 г. и искането следва да бъде отклонено, без това да препятства евентуално ново сезиране на Конституционния съд със същия предмет.”
7. Допълнително изясняване на изискването без отклоняване на искането, въпреки неговите недостатъци
Съвсем малко по-късно, през юни 2022 г., в мотивите на своето решение по к. д. № 13/2021 г.[22] Съдът обобщи ясно и изчерпателно:
7.1. „Съдът не отстъпва от своята позиция, че изясняване на приложимото вътрешно право в контекста на правото на Европейския съюз е необходимо винаги, когато приложима вътрешна правна норма попада в приложното поле на правото на ЕС и особено когато представлява акт по транспониране на съюзна директива /…[23]/ и поради това се дължи на общо основание (ipso jure) от всеки правен субект, който я прилага, и в частност от всеки съд в съдебната система.
7.2. Тази преценка от сезиращ по реда на чл. 150, ал. 2 от Конституцията субект (съдебен състав на ВКС/ВАС) попада също така в обхвата на отсъждане от Конституционния съд, доколкото пряко се отнася към решаването на преюдициалния въпрос за неговата юрисдикция (Определение от 24. 2. 2022 г. по к. д. № 15/2021 г.).
Това е така, тъй като Република България, като член на ЕС и по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Конституцията, е обвързана от принципите на непосредствена приложимост, примат и директен ефект на правото на ЕС (в този смисъл Решение № 14 от 12 октомври 2021 г. по к. д. № 14/2020 г.) и от задължението за съответстващо на правото на ЕС тълкуване на попадащите в неговото приложно поле вътрешните правни норми, в изпълнение на принципа на ефективност на правото на ЕС (чл. 19, § 1, ал. 2 от Договора за ЕС, ДЕС).
7.3. Всеки съд от националната съдебна система по всяко дело следва служебно да провери дали предметът на делото или приложимите вътрешни правни норми имат връзка с правото на ЕС (дали приложимата вътрешна правна норма представлява мярка по прилагането му или по друг начин е свързана с него), и ако установи връзка – да съобрази в пълнота последиците от неговото действие.
7.4. Това означава последователно да бъде установено:
- дали в правото на ЕС има самоизпълними норми (годни за прилагане като източник на субективни права)[24],
- ако не – кои са относимите съюзни правни норми (вкл. принципи)[25];
- дали те налагат определено съдържание на приложимата вътрешноправна уредба[26];
- дали допускат изключение (дерогация);
- дали оставят на държавата свобода на преценка (дискреция) при приемането на вътрешни правни мерки (особено при транспониране на директива),
- дали са спазени границите на допустимата дерогация и/или дискреция;
- какво е съответстващото на правото на ЕС тълкуване на приложимите вътрешноправни норми,
- вкл. и дали то не преодолява евентуално съмнение за противоречие на тези норми с Конституцията;
- както и дали те[27] не са несъвместими с правото на ЕС” (при което възниква задължения за националния съдия – „сам, на своето равнище и по своя собствена преценка” да ги остави неприложени („независимо от ранга им”[28]).
7.5. „Ако съответстващо на правото на ЕС тълкуване на приложимата вътрешна правна норма се окаже невъзможно, тъй като би противоречало пряко на смисъла на нормата (тълкуване contra legem), е налице противоречие, при което вътрешната правна норма трябва да бъде оставена неприложена, без да се иска или изчаква отмяната на тази разпоредба по законодателен или друг конституционно предвиден ред (Съд на ЕС, дело A c/ B et a., C-112/13, ECLI:EU:C:2014:2195), с резервата за съмнение за порок на относимата съюзна правна норма (ultra vires или друг) или за нарушаване на националната конституционна идентичност, при което ще е необходимо произнасяне на Съда на ЕС.”
7.6. „В случай на основателно съмнение относно валидността или тълкуването на относима съюзна правна норма националният съд също трябва да поиска преюдициално произнасяне на Съда на ЕС и да се съобрази с него.”
7.7. След изложеното Конституционният съд посочи ключовото с оглед допустимостта на искане от съд и разглежданото изискване към съдържанието на искането:
7.7.1. „Само ако след осъществяването в пълнота на този анализ за съда остане или възникне основателно съмнение за противоречие с Конституцията на приложима вътрешна правна норма или на относима съюзна правна норма, той следва да потърси произнасяне на Конституционния съд със съответните доводи.
7.7.2. Когато една вътрешна правна норма попада в приложното поле на правото на ЕС, единствено прочитът ѝ в неговия контекст може да разкрие в пълнота нейните цели, съдържание и правни последици. Съответстващото на правото на ЕС тълкуване на вътрешната правна норма в неговия обхват е определящо за прилагането на тази норма. То може да позволи преодоляване на противоречие между вътрешната норма и правото на ЕС, от една страна, както и между вътрешната норма и националната конституция, от друга страна. Така обоснованият подход е още по-наложителен в случаите /…[29]/, когато оспорената пред Конституционния съд норма – или целият акт – транспонира съюзна директива.”
7.8. Нататък в мотивите си по същество Съдът посочва изрично, че „/…/отчита връзката на закона с правото на ЕС и в частност обстоятелството, че /законите[30]/ са приети и с цел транспониране в националната правна система на директиви на ЕС в областта на околната среда /…/”. И след това прави разгърнат самостоятелен анализ на последиците от действието на Правото на ЕС в разглежданата материя (в т. ІІ на мотивите, без опора в текста на искането, където такъв анализ, както бе установено, напълно липсва…).
8. Изрично потвърждаване на изложената от КС концепция в акт на Върховния административен съд
Само дни по-късно – отново през юни 2022 г. – ВАС от своя страна потвърди[31] изрично и ясно: всеки национален съд като съд по правото на ЕС дължи служебно проверка дали приложимата вътрешна правна норма, по-общо ситуацията и делото по повод нея, попадат в приложното поле на правото на ЕС и ако да: всеки съд дължи ipso jure, служебно и винаги, тълкуване на вътрешната правна норма в съответствие с правото на ЕС (когато тази норма попада в приложното му поле), защото България е обвързана от принципите на непосредствена приложимост, директен ефект и примат на правото на ЕС и от задължението за съответстващо тълкуване.
8.1. Трябва да се подчертае, че 5-членният състав на ВАС не само възприема (и по същество утвърждава) представената тук концепция, изложена от КС в решението по к. д. 13/2021, но и го прави в цялост и по същество със същата текстова редакция/лексика. Изричното цитиране тук е необходимо именно за да се подчертае не просто наличието на такова произнасяне на върховната административна юрисдикция, но и неговото незаобиколимо значение.
В акта на ВАС ключово се посочва:
8.2. „Настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на /закон/ е в съответствие с разпоредбите на /директива/ и не намира необходимост от отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно действителността и/или тълкуването на директивата[32]. Съображенията ни за това са следните:
8.2.1. Изясняването на приложимото вътрешно право в контекста на правото на Европейския съюз (ЕС) е необходимо винаги, когато приложима вътрешна правна норма попада в приложното поле на правото на ЕС и особено когато представлява акт по транспониране на съюзна директива (какъвто е настоящият случай) и поради това се дължи на общо основание (ipso jure) от настоящия съдебен състав, сезиращ по реда на чл. 150, ал. 2 от Конституцията субект.
8.2.2. Това е така, тъй като Република България, като член на ЕС и по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Конституцията, е обвързана от принципите на непосредствена приложимост, примат и директен ефект на правото на ЕС и от задължението за съответстващо на правото на ЕС тълкуване на попадащите в неговото приложно поле вътрешните правни норми, в изпълнение на принципа на ефективност на правото на ЕС (чл. 19, § 1, ал. 2 от Договора за ЕС, ДЕС).
8.2.3. Като национален съд и съд по правото на ЕС, настоящият съдебен състав служебно провери дали предметът на висящото пред него дело, съответно приложимите вътрешни правни норми, има връзка с правото на ЕС и установи, че приложимата вътрешна правна норма представлява мярка по прилагането на право на ЕС, а именно Директива (ЕС) 2015/849. Поради това делото пред настоящия състав на ВАС е в приложното поле на правото на ЕС.”
8.3. И дава пример за анализ и изводи относно последиците от действието на Правото на ЕС в разглежданата материя:
8.3.1. Посочва множество съюзни правни актове – регламенти и директиви, цитирана е практика на Съда на ЕС – общо 4 страници.
8.3.2. Установява, че в материята няма годни за пряко прилагане съюзни правни норми[33].
8.3.3. Установява, че относимата съюзна директива „не налага и определено конкретно съдържание на вътрешните правни норми, регулиращи обсъжданата материя”[34].
8.3.4. Както и че „относимата правна уредба на ЕС не налага конкретни задължения за държавите членки относно лицето, което следва да приеме тези правила” и че „тя оставя на държавите членки свобода на преценка относно регламентирането на реда за приемане на визираните в Директивата политики и процедури в рамките на общите изисквания и цели на директивата и стандартите, установени от нея и от други относими разпоредби на правото на ЕС в тази област” и е направен ясен извод, че „националната законодателна мярка /…/ остава в пределите на предоставената свобода на преценка”.
8.3.5. Прави (верен) извод за липса на противоречие между оспорената пред КС вътрешна законова норма и относимите съюзни правни норми („и е в съответствие с духа[35] и буквата на относимите норми на правото на ЕС”[36]).
8.3.6. И е „извършил възможно най-близко до нейния /на съюзната правна норма, в частност директива/ смисъл и обхват тълкуване на релевантната национална норма”[37].
8.3.7. Посочва дори, че „не намира и че съюзната правна норма нарушава националната конституционна идентичност или че регулаторният потенциал на същата излиза извън пределите на предоставената на ЕС компетентност от държавите членки”.
8.3.8. И именно въз основа на цялостния анализ обобщава, че нормата, чието съответствие с Конституцията оспорва, „е приложимото право в съдебното производство пред настоящия състав на ВАС и съответно – годен предмет на контрол за конституционност”.
8.4. Осмелявам се да посоча, че това изложение (анализ) на състав на ВАС може да се разглежда като модел[38] – не непременно безупречен, но доколкото имам наблюдения най-добрият в български съдебен акт досега – за анализ на връзката на едно дело (и приложимите по него вътрешни правни норми) с Правото на ЕС и на произтичащите от тази връзка последици. Може да се разглежда и като своеобразен модел на искане до КС – с изложение от 25 стр. само по допустимостта – именно заради включването на разгледания и необходим анализ относно Правото на ЕС! И други 20 стр. по основателността на твърдението за противоконституционност на приложимата по делото пред него законова норма.
9. Значение на анализа на сезиращия съд
9.1. Вече бе посочено: по смисъла на чл. 18, ал. 3 от ПОДКС искане до КС, което не съдържа „аргументирана преценка на приложимото право, включително относно последиците от действието на правото на Европейския съюз, когато оспорената разпоредба или акт е в приложното му поле”, подлежи на отклоняване като недопустимо.
9.2. Дори когато КС приеме, че това изискване е изпълнено (и не отклони искането на това основание), изложеният в искането анализ на сезиращия съд не го обвързва[39].
9.3. Този анализ обаче обвързва направилия го съд – веднъж в качеството му на сезиращ КС субект по чл. 150, ал. 2 от КРБ, но преди това – в качеството му на съд (/и/ по Правото на ЕС) на общо основание. КС вече посочи еднозначно: това е анализ, който всеки съд дължи служебно по всяко дело – напълно независимо от въпроса дали изобщо ще стигне до извод за необходимост от сезиране на КС на осн. чл. 150, ал. 2 от Основния закон. Затова същият анализ поражда преки правни последици по делото по същество пред този съд. Първо установяването на връзката с Правото на ЕС и след това съобразяването с всички последици от наличието на такава връзка (т.е. от въз/действието на ПЕС в материята, предмет на делото), е право и задължения на съда по същество. Затова ще обобщя – това включва в частност:
9.3.1. Пряко прилагане на годните за прилагане (самоизпълними) съюзни правни норми като източник на право („приложимо право”) по делото.
9.3.2. Прилагане на приложимите вътрешни правни норми (законови или други) със съответстващо на относимата съюзна правна уредба тълкуване.
9.3.3. А ако от действието на Правото на ЕС произтича извод за противоречие с него (съответстващо на ПЕС тълкуване не е възможно) на приложима вътрешна разпоредба, вкл. законова, националният съд трябва да остави тази разпоредба неприложена (с резервите за възможно предварително сезиране на СЕС с искане за преценка на валидността на относимата съюзна разпоредба, вкл. контрол ultra vires, или за установяване – отново от СЕС[40] – на нарушение на националната конституционна идентичност).
9.4. След осъществяването на всички тези (тълкувателни по съществото си) преценки може да отпадне каквото и да било съмнение за нарушение на Конституцията (ако е съществувало, напр. релевирано от страна по делото по същество), както и първоначално определената за приложима разпоредба от вътрешното право изобщо загуби качеството си на „приложимо право” („приложим закон” по см. на чл. 150, ал. 2 от КРБ) поради установено от съда противоречие с Правото на ЕС. Както и обратно: именно въз основа на този анализ у съда да възникне (релевирано от страна или в резултат на собствения му анализ на фактите и правото) съмнение/убеденост за противоречие на определената за приложима по делото по същество законова норма с Конституцията.
9.5. Според мен сезиране на КС преди – още по-малко без! – такъв анализ следва да се смята за недопустимо поради отсъствие на „аргументирана преценка на приложимото право” (според изискването на чл. 18, ал. 3 от ПОДКС), дори разбирано във връзка с по-общото изискване за „изложение на обстоятелствата, на които се основава искането” (чл. 18, ал. 2, т. 4 от ПОДКС). Това е така, защото (преценката на) приложимото право несъмнено е водеща сред „обстоятелствата, на които се основава искането”[41] – искането се отнася именно и само за конкретна разпоредба (една или повече, евентуално цял закон) и именно в ролята ѝ на приложимо по делото по същество право. Въпросът може да бъде отнесен до КС именно защото – и само ако – решаването на делото по същество пред сезиращия съд зависи от прилагането на тази норма/акт. И обратно – ако например съдебният състав установи, че една законова разпоредба противоречи на правото на ЕС, той следва да я остави неприложена по делото – и тя не може да бъде годен предмет на сезиране на КС, тъй като не е „приложим закон”.
В заключение си позволявам само да изразя надежда, че изложеното може да послужи поне като въвеждащ ориентир за всеки съд с оглед упражняването на правомощието по новата редакция на чл.150, ал. 2 от Конституцията.
Може би не е неуместно да се посочи: никоя друга конституционна юрисдикция на държава-членка на ЕС не е предлагала подобно цялостно кодифициране на значимите за националното правосъдие последици от действието на Съюзното право…
Поради това в следващ анализ ще предложа систематизиран по проблеми прочит на очертаното тук изискване – вече в светлината и на практиката на Съда на ЕС относно последиците от действието на Правото на ЕС в държавите-членки.
[1] Обн. ДВ, бр. 106 от 20. 12. 1991 г., посл. изм. ДВ, бр. 39 от 2022 г.
[2] Определение № 2 от 13 март 2024 г. по к. д. № 8/2024 (докл. съдия Д. Атанасова) Конституционен съд на Република България (constcourt.bg).
Тук и навсякъде подчертаването в цитатите и тяхното структуриране е мое.
[3] Убедено смятам, че и разпорежданията на съдия-докладчиците трябва да се публикуват на сайта на КС – разглежданото тук разпореждане, както и разгледаните в предходната студия, са ясно доказателство за полезността erga omnes на подобно оповестяване…
[4] В частта от разпореждането, озаглавена „Относно изискването към сезиращия субект по реда на чл. 150, ал. 2 от Конституцията, когато оспореният пред Конституционния съд закон транспонира директива на ЕС”.
[5] Всички подчертавания са мои.
[6] Съдия Карагьозова-Финкова посочва и че „/…/ при всякакво съмнение за смисъла (или валидността) на съюзното право националният съд може/трябва да отнесе този въпрос до СЕС /…/”.
[7] Но е направено и уточнението: „Тези обстоятелства обаче са упоменати в обсъжданията и докладите на съответните комисии, и в пленарните заседания, на парламента при приемането на ЗБР. Също така, както бе посочено, в обнародвания ЗИДЗБР през 2007г. /…/ изрично са указани и Директивата за местообитанията и Директивата за птиците. На тях се позовават и жалбоподателите в жалбите до ВАС, както и в някои от възраженията, направени в хода на процедурата по издаването на заповедта на министъра на околната среда и водите по чл. 10 ЗБР, приложени към посоченото дело № 1134/2018 г. по описа на ВАС.”. И въпреки това сезиращият КС съдебен състав не се позовава на всичко това…
[8] Решение № 14 от 12. 10 2021 г. по к. д. № 14/2020 (докл. съдия М. Карагьозова-Финкова) Конституционен съд на Република България (constcourt.bg).
[9] Конституционен съд на Република България (constcourt.bg)
[10] Атанас Семов, Конституционният съд постанови безупречно спрямо Правото на ЕС решение в стил Europarechtstreundlichkeit. Дали споразумението с Канада ще влезе в сила, зависи от Съда на ЕС, сп. „Общество и право”, бр. 5/2018, стр. 83-95, и КС най-сетне постанови безупречно спрямо Правото на ЕС решение и поради това е историческо, Правен свят, 24. 4. 2018,
[11] Конституционен съд на Република България (constcourt.bg).
[12] Пълния текст на искането виж на Конституционен съд на Република България (constcourt.bg). В искането присъства единствено посочване, че „според Министерския съвет пряко относима към предмета на делото пред ВАС е Директива 2000/60//…/, доколкото таксите по чл. 194 ЗВ са част от икономическото регулиране на дейностите по управление на водите, основаващо се на принципите по чл. 192, ал. 1 от закона и на тази директива”. Министерският съвет е посочил относимата към предмета на делото по същество съюзна директива – но съдът не прави никакъв анализ какво е правното въздействие на тази директива (определяща „действията на Общността в областта на политиката за водите”!) спрямо националната правна уредба на материята – и в частност спрямо оспорената пред КС разпоредба от закона…
[13] Определение от 14. 9. 2021 г. по к. д. № 13/2021 (докл. съдия А. Семов) Конституционен съд на Република България (constcourt.bg).
[14] Съдът прояви особена добронамереност и посочи: „Макар вносителят да не е представил нови съображения в тази насока, Конституционният съд отчита, че като посочва в искането си становището на ответника по делото пред него – Министерския съвет – тричленният състав на ВАС не прави възражения относно указаната в това становище връзка на оспорения пред него акт (Тарифата) с правото на ЕС. Конституционният съд намира, че тричленният състав на ВАС споделя тази позиция на Министерския съвет при определянето на приложимото по делото пред него право.”.
[15] Определение от 5. 10. 2021 г. по к. д. № 15/2021(докл. М. Карагьозова-Финкова) Конституционен съд на Република България (constcourt.bg), като се позовава изрично на предходното определение.
[16] Обн. ДВ, бр. 91 от 2021 г., в сила от 6. 11. 2021 г.
[17] „/…/ Поради това, че в искането на сезиращия съд /…/ не е релевирана връзката на разглежданото от него дело с правото на Европейския съюз, в чието приложно поле попада произнасянето на този състав в съдебното производство пред него, Конституционният съд е преценил за необходимо в допълнителни съображения вносителят на искането да изясни относимите последици от действието на съюзното право в материята, предмет на административното дело пред него – анализ, какъвто всеки национален съд е задължен ipso jure да направи по всяко дело пред него. В диспозитива на цитираното определение на Конституционния съд от 5.10.2021г. Конституционен съд на Република България (constcourt.bg), с което искането се допуска за разглеждане по същество, изрично е записано, че на неговия вносител се предоставя възможност в 30-дневен срок от получаването на препис от това определение да представи допълнителни съображения в съответствие с мотивите на същото.
Във връзка с определението от 5.10.2021г. в Конституционния съд е постъпило уведомление от сезиращия субект /…/, което не съдържа допълнителни съображения, факти и обстоятелства в съответствие с дадените указания в цитирания акт на Конституционния съд.”
[18] Определение № 2 от 24.02.2022 г. по к. д. 15/2021 (докл. М. Карагьозова-Финкова) Конституционен съд на Република България (constcourt.bg).
[19] Като се посочва, че „в ОВ на ЕС, C 252, 28.6.2021, е публикувано съобщение за преюдициално запитване, отправено от Специализиран наказателен съд (България) на 31 март 2021г.”. В искането до КС по този въпрос не се споменава нищо…
[20] „/…/ Които са предмет на по-подробно изложение в Решение по к.д. № 14/2020 г. /Конституционен съд на Република България (constcourt.bg)/, в Определение от 14.09.2021 г., по к. д. № 13/2021 г. /Конституционен съд на Република България (constcourt.bg)/ и в различна степен в други негови актове /…/”.
[21] В този смисъл виж подробно в Атанас Семов, Задължението за съответстващо на Правото на ЕС тълкуване на вътрешните правни норми. Най-широкообхватната последица от действието на Правото на ЕС, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2022
[22] Решение № 5 от 14. 6. 2022 г. по к. д. № 13/2021 (докл. А. Семов) Конституционен съд на Република България (constcourt.bg).
[23] Какъвто в конкретния случай е законът, предмет на делото.
[24] При наличие на такива съюзни правни норми, съдията е длъжен да приложи именно тях – независимо дали в националното законодателство съществува по същество същата (според него…, понякога само наглед!) правна уредба. Съюзните правни норми са предназначени за прилагане в държавите-членки (когато са годни за това, самоизпълними). В уредена със самоизпълними съюзни правни норми материя прилагане на вътрешни правни норми е допустимо само за доуреждане на неуредени в съюзното право аспекти на обществените отношения и/или когато съюзна норма изисква или допуска това!
[25] И обратно: „относимите” съюзни правни норми позволяват, понякога изискват прилагане (разпоредбите на директивите често изискват и нарочно приемане) на вътрешни правни норми – и в такъв случай приложими (в тесен смисъл) по делото пред националния съдия са именно вътрешните правни норми в материята. Подробно виж в Атанас Семов, Действие, изпълнение, прилагане и спазване на Правото на ЕС. Приложно поле на Правото на ЕС – разбиране за реална връзка (релевантност), „Научни и практически публикации”, Lex.bg, 10. 1. 2022 г., и в Атанас Семов, Когато спазваме, прилагаме ли? – в: Станислав Костов, Иван Стойнев, Христо Христев (съст.), Либер амикорум в чест на доц. д-р Юлия Захариева, УИ „Св. Кл. Охридски”, С., 2020, стр. 221-253.
Именно затова се дължи съответстващо на относимите норми от ПЕС тълкуване на приложимите вътрешни правни норми.
[26] Типичен пример са нормите на директива, които изискват транспониране (в смисъл на постигане на целения с тях резултат, понякога и възпроизвеждане!).
[27] Става дума именно за дотук определените за приложими по делото вътрешни правни норми.
[28] Виж подробно в Атанас Семов, Правна система на ЕС, Институт по Европейско право, С., 2017, спец. стр. 483 и сл. („Принцип на примат на Правото на ЕС”).
[29] Какъвто е и случаят по конкретното конституционно дело, респ. по делото пред сезиращия съд – и именно затова този анализ е бил безусловно дължим от този съд!
[30] В случая Законът за водите и Законът за изменение и допълнение за Закона за водите.
[31] Искане до КС от 5. 7. 2022 г. Конституционен съд на Република България (constcourt.bg) по силата на Определение от 23. 6. 2022 по адм. дело № 198/2022.
[32] Такова уточнение не е елемент от дължимото съдържание на искането до КС, но присъствието му е полезно.
[33] „Задължението по приемането и прилагането на посочените политики и процедури (единни вътрешни правила по текстовете от ЗМИП) не е уредено в правото на ЕС със самоизпълними норми.”
[34] Посочено е и че „нормата на чл. 101, ал. 4, изр. второ ЗМИП е мярка по транспониране, която не възпроизвежда конкретна норма от транспонираната съюзна директива, а се вписва във и служи за постигане на поставените от нея цели и посочени дължими от държавите членки резултати”.
[35] Изричното посочване и на „духа” на Съюзното право разкрива разбиране за огромното практическо значение на ПЕС като тълкувателен източник в националната правна система.
[36] Вкл. с извод „Като национален съд и съд по ПЕС настоящият състав преценява, че национална правна норма, приложима за произнасянето в това производство, е в съответствие със съюзното право и не намира необходимост да сезира СЕС за изясняване смисъла на съюзната правна норма /…/”.
[37] При взискателност можем да установим, че такъв анализ (за съответстващото на директивата тълкуване на приложимата вътрешна правна норма) не е разгърнат в пълнота… А дали един такъв анализ е правилен е въпрос на напълно отделна преценка с оглед законосоъобразността (вкл. мотивираността/обосноваността) на окончателния акт на този съд.
[38] Трябва да се подчертае, че всички посочени елементи от този анализ присъстват в определението на ВАС по хода на делото по същество пред него от 29. 6. 2022 г., постановено по адм. дело № 198/2022 г., по описа на ВАС, петчленен състав, първа колегия (ЕДИС Портал Справки (justice.bg), https://info-adc.justice.bg/courts/portal/edis.nsf/e_act.xsp?id=1946710&code=vas&guid=2075411834), което също следва да се разглежда като добър пример.
Затова смятам за уместно да бъде посочено и че искането е направено (и преди това определението по делото по същество е прието) от петчленен състав на ВАС, включващ съдиите Георги Чолаков (по право като председател на ВАС), Галина Христова, Таня Куцарова, Светлана Борисова, Владимир Първанов.
[39] „Конституционният съд не е обвързан от преценката на сезиращия съд за приложимото право, защото тази преценка предпоставя собствената на Конституционния съд компетентност да се произнесе по направеното искане (неговата юрисдикция), а всеки съд, в т.ч. и Конституционният, сам преценява компетентността си да се произнесе по искане, с което е сезиран – чл. 13 ЗКС (Определение № 2 от 23.03.2010 г. по к. д. №17/2009 г. Конституционен съд на Република България (constcourt.bg), Определение №2 от 24.02.2022 г. по к. д. №15/2021 г. Конституционен съд на Република България (constcourt.bg))” – Определение № 6 от 16. 9. 2022 г. по к. д. № 13/2022 г. (докл. съдия С. Янкулова), Конституционен съд на Република България (constcourt.bg).
[40] Виж подробно в Атанас Семов, Защита на националната конституционна идентичност в Европейския съюз, Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов”, С., 2021.
[41] И именно такъв е подходът преди приемането на новата редакция на чл. 18, ал. 3 от ПОДКС: в свое разпореждане от юни 2021 г. до тричленен състав на ВАС по к. д. 14/2021 съдия М. Карагьозова-Финкова посочва изрично: „…установих, след обсъждане от Конституционния съд, че искането на Върховния административен съд (ВАС) (тричленен състав), въз основа на което е образувано настоящото конституционно производство, не отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 1 от Закона за Конституционния съд (ЗКС) и чл. 18 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС) за мотивираност и изложение на обстоятелствата, върху които се основава”.
22
Коментирайте
Имаме „мъртви“ норми – все пак идваме от „дивият“ соц, сега – Семейният ни кодекс е горе-долу добре. Вчера ми се наложи изложение по въпросите на след-брачните отношения – доста примитивно е положението в правната мисъл. За отмяна – не е за отмяна нищо в Кодекса. Наказателният – там е пълен „батак“, Иван Гешев отмени разпоредбата за проституцията – обаче оставиха – неясноти. Ето ти – пряка нужда от Конституция. Правото на труд – ето ти – пряка нужда от конституция – има ужасно много закони, които спъват отделните индивиди. Изобщо – няма ги нито Витали Таджер, нито Петко Венедиков,… Покажи целия коментар »
Здравейте г-н/г-жо
Аз съм финансова бизнесдама, която мога да ви дам бърз заем, това е много сериозен и бърз паричен заем, с много изгодна лихва за решаване на всички ваши парични проблеми
За всякакви запитвания, моля свържете се с мен на моя имейл:
lamacarole849@gmail.com
Съпрyгът ми и аз свaлиxме излишнитe килoгpами бeз диeтa и cпopт и самo за две сeдмици. Най-ефeктивното лeкаpcтвo, което помогна на милиoни и ще ви пoмогнe:–- https://shorter.me/keto
Блестящ както винаги.
Изключително полезно. Дано повече хора да прочетат.
При всяко положение, това е полезен наръчник за всички съдии, в който са систематизирани минималните изисквания за преюдициално запитване на съдилищата до КС и има за цел чрез повишаване на квалификацията на магистратите да ограничи недопустимите искания към КС. Сега малко (заядливи) коментари по някои отделни компоненти на студията: 1. „Във взаимоотношенията със сезиращия субект, определянето на предпоставките за упражняване на собствената юрисдикция, а оттам и отговорът на въпроса дали да измерва националното право със стандарта на конституционно установените основни права, или да се въздържи от това, е в сферата на компетентност на Конституционен съд – това е негов прерогатив… Покажи целия коментар »
Допълване: „… призвана да пази Върховния закон, по Конституция, която е с примат над ЗКС, добива плашещо абсолютен и дори характер.
Десито Атанасова дали ще го прочете това, искам да чуя нейната интерпретация на нещата
тя толкова едва ли е чела сумарно през живота си/без вайбър и смс-и/
Сега вече трябва да е станало по-ясно на всички заинтересовани
Браво
Нормално е Семов да се концентрира върху ПЕС. Това му е специалността. Но трябва и за останалите изисквания да се напише. Вижда се как съдиите не осъзнават, че лошият резултат от приложението на дадена норма/и не всякога означава, че е противоконституционна. Нали затова тълкувате – ми приложете пряко Конституцията, бе хора!
Точно тук е заровено кучето – да се прилага пряко Конституцията, но като го видя, сигурно няма да повярвам, че се е случило. Какво стана с онова момче от СРС, дето уж тъй беше направило?!
Празните приказки на дядо Семов. Как така между другото не е подал документите в конкурса за “Академик” на БАН? Само Русчев ги е подал.
Зает е бил да анализира, кога и за академик да се кандидатира…
Хайде да си кажем нещата, както са си. Повечето преюдициални запитвания на практика се пишат от адвокатите. Същото ще стане и с исканията до КС, освен в случаите на някои съдии ексцентрици. Пак нашего брата адвоката ще трябва да се учи и да чете, а они богопомазаните ще копипействат.
Сега с този анализ на Семов народът ще пише искания само ако няма нищо общо с ПЕС, че то другото не си е работа.
Километри писания, които да откажат съдиите да сезират КС.
Ох, миличките. То сезирането на Конституционния съд не е за устата на всяко районно съдийче лъжица. То е ultima ratio. Не може всеки за щяло и нещяло, щото не му излиза делото, да иска противоконституционност. Ще почетете малко и ще се научите.
Не може всеки за щяло и нещяло, че ще вземат и да се преработят па тия
Надали това ще ги откаже.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
хубаво че има насоки за сезиране на КС (особено след като се „отвори вратата“ за всеки съд, но не се отвори за пряка жалба на гражданите както е в ЕС) но още по належащо е да има насоки за това как да не се злоупотребява с механизма на преюдициални запитвания до СЕС, за да не се срамим от запитвания, трудно четими и още по трудно смилаеми за всеки здрав разум и да не се превръща този наднацинален съд в „отдел“ за български прения (най много на глава от населението), зададени само с цел да се прехвърли отговорността за решаване на… Покажи целия коментар »