I. Увод

От началото на 2020 г. светът е изправен пред нова глобална пандемия – вирусът SARS-COV-2, който причинява болестта COVID-19. Най-голям риск от заразяване съществува при медицинските специалисти – лекари, фелдшери, медицински сестри, санитари, шофьори на линейки и др., които се включват на първа линия в борбата срещу болестта. За да спасят хиляди човешки животи, те рискуват своя собствен живот и този на семействата си, като се излагат на непрекъснат, ежедневен риск от заразяване. За съжаление, до този момент над 30 медицински специалисти загубиха битката с коварния вирус.

Това поражда въпроси за правната същност на болестта COVID-19 от гледна точка на осигурителното право. Българското осигурително законодателство е предвидило и уредило два самостоятелни осигурени социални риска, които се свързват с болестно увреждане на здравето на човек, респективно могат да се реализират, ако за осигуреното лице заболее от COVID-19. Това са общото заболяване[1] и професионалната болест[2]. Тези признати рискове имат богата правна уредба във вътрешното ни законодателство и са добре познати на българската осигурителна система десетилетия наред.

И двата риска (общо заболяване и професионална болест) могат да причинят – временна неработоспособност, трайна неработоспособност (инвалидност) или смърт на осигуреното лице. Осигурителната закрила, която се предоставя от НОИ, обаче е значително по-голяма за професионалната болест в сравнение с тази за общо заболяване. По-голям е размерът на осигурителните плащания – обезщетения по краткосрочното и дългосрочното обществено осигуряване. Нещо повече, при професионална болест – осигурените лица могат да претендират обезщетение от работодателя им по реда на чл. 200 от Кодекса на труда, докато при общото заболяване такава възможност не е предвидена от законодателя.

Настоящото изследване анализира въпроса за правната същност на осигурения социален риск, който се реализира при заболяване от COVID-19 и по-конкретно при медицинските специалисти „на първа линия“, които са изложени пряко на неговото неблагоприятно въздействие и рискът от заразяване за тях е най-голям**.

II. Теза

Основната теза на настоящото изследване е, че за медицинските специалисти (в това понятие включвам лекари, фелдшери, медицински сестри, санитари, шофьори на линейки и др.), които са на първа линия в борбата с COVID-19, се реализира рискът професионална болест, по смисъла на чл. 56, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване. За всички останали професии, при които характерът на работата не се свързва пряко с  лекуване на болни пациенти от COVID-19, се реализира рискът общо заболяване.

III. Аргументи

1. Според част от експертите болестта COVID-19 представлява общо заболяване и не може да се признае за професионална болест, тъй като не е включена в списъка на професионалните болести. Това твърдение е невярно. Българското осигурително законодателство е въвело използването на смесената система за определяне на професионалните болести, за която е характерно, че е налице неизчерпателен списък на професионалните болести[3]. Отделно от него, разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване предоставя възможност да се признае за професионална болест, такава, която не е включена в списъка на професионалните болести, но е причинена основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения. Налага се извод, че от юридическа гледна точка, правната уредба на професионална болест в България позволява болестта COVID-19 да се признае за професионална болест за медицинските специалисти на „първа линия“, независимо от това, че не е изрично включена в списъка на професионалните болести.

2. За медицинските специалисти, работещи на „първа линия“ с болните от COVID-19, считам, че са изпълнени всички изисквания на закона за признаване на професионална болест, уредени от законодателя в разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от КСО, ако те се разболеят от COVID-19. Фактическият състав на професионалната болест изисква кумулативното наличие на няколко елемента. Преди всичко, за да се реализира този риск, трябва да има осигурено лице, което да е получило болестно увреждане на здравето. Медицинските специалисти са лица, които попадат в кръга на задължително осигурените лица за професионална болест. Това е така, защото те полагат зависим труд по трудово правоотношение и съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО са осигурени за всички социални рискове, включително за професионална болест. Изключение от това правило са общопрактикуващите лекари, които са самоосигуряващи се лица и не са осигурени за професионална болест.

3. На следващо място, се изисква настъпването на болестно увреждане на здравето при осигуреното лице, каквото безспорно представлява болестта COVID-19, от която може да заболее медицинския специалист при работата му. Това болестно увреждане трябва да предизвика неблагоприятни последици, които могат да се изразяват в причиняването на неработоспособност (временна или трайна) или смърт.

4. Последният елемент на фактическия състав на професионалната болест е изискването тя да е причинена основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигуреното лице, тоест да е налице пряка причинна връзка между обичайната работа и придобитата болест. Понятието „основно“ следва да се тълкува като предимно, тоест изисква се болестта да е причинена предимно, но не изключително от трудовата дейност на осигурения. Тоест, възможно е да има и други съпричиняващи фактори, доколкото не е използвана думата „единствено“. От друга страна „пряко“ означава неопосредено.

Какво представлява обичайната трудова дейност за медицинските специалисти? Обичайната трудова дейност е тази, която е предвидена да се изпълнява по трудова функция. За медицинските специалисти обичайната трудова дейност е ежедневно да лекуват болни. Затова, когато те се заразят от COVID-19 при полагането на труд, то това за тях е болест, придобита при изпълнение на обичайната за тях трудова дейност, с присъщите за работата им вредности на работната среда и на трудовия процес. Макар и да са вредни за здравето на осигуреното лице, те са обичайни за този вид работа, а не извънредни или инцидентно възникнали. Те съществуват като част от работната среда и не могат да бъдат отстранени или премахнати. Понякога могат да бъдат ограничени и намалени, например, когато се използва предпазно облекло в отделенията. В много случаи, за съжаление, това не е достатъчно и медицинските специалисти се заразяват.

5. Друг аргумент за професионалния характер на болестта COVID-19 при медицинските специалисти намирам в това, че признаването на вирус, като причинител на професионална болест не е нещо ново за българското осигурително законодателство. В списъка на професионалните болести има няколко различни вируса, които са признати за причинители на професионални болести. Така, например, в списъка „професионални болести, причинени от вируси“ откриваме вируса на хепатит, а, б, с, както и рабиес вирус, който причинява болестта бяс. Защо в такъв случай – вирусът SARS-COV-2, който причинява болестта – COVID-19, да не може да е професионална болест?

Всички посочени аргументи навеждат на извод, че при заразяване на медицински специалист, който е на първа линия в борбата срещу COVID-19,  за него настъпва рискът професионална болест, а не общо заболяване.

IV. Осигурителни права при професионална болест 

Тази част от изложението е най-важна за осигурените лица. Правата, които настъпват за осигурените лица при професионална болест, ще разгледам в зависимост от неблагоприятните последици, които конкретно настъпват за медицинските специалисти. Най-напред при временна неработоспособност, причинена от болестта, след това при инвалидност и накрая при смърт на осигуреното лице, предизвикани от професионалната болест.

1. Осигурителни права при временна неработоспособност, причинена от професионална болест:

Осигурените лица имат право на обезщетение за временна неработоспособност поради професионална болест, което е в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността, съгласно чл. 41, ал. 1 от КСО, като това не зависи от натрупания осигурителен стаж. За сравнение при риска общо заболяване това обезщетение е в по-нисък размер, а именно – 80 на сто и за изплащането му се изисква наличието на 6 месеца осигурителен стаж, съгласно чл. 40, ал. 1 КСО. При причинена временна неработоспособност, вследствие на професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. Правото на обезщетение за временна неработоспособност поради професионална болест възниква при реализирането на определените в закона предпоставки. Те са три: наличие на качеството осигурен, установяване на временна неработоспособност и признаване на професионална болест на осигуреното лице.

2. Осигурителни права при трайна неработоспособност (инвалидност), причинена от професионална болест:

Медицинските специалисти, които са заболели от COVID-19, вследствие на което са станали трайно неработоспособни, имат право на пенсия за инвалидност поради професионална болест. Правната уредба, предпоставките за отпускане и редът за предоставяне на пенсията за инвалидност поради професионална болест се съдържат на законово равнище в разпоредбите на чл. 78 – 79 КСО, а на подзаконово – в чл. 3 (за реда за отпускане на този вид пенсия) и чл. 22 до чл. 30 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Пенсията за инвалидност поради професионална болест носи белезите на всяка пенсия – тя е периодично, парично плащане, служещо за заместване на загубения трудов доход, вследствие от реализирането на осигурен социален риск. В случая като неблагоприятна последица от професионална болест е настъпила трайна неработоспособност (инвалидност) за осигуреното лице.

Пенсията за инвалидност поради професионална болест е реална, тъй като трайната неработоспособност при нея се доказва с експертно решение на ТЕЛК, а не се предполага, както е при пенсията за осигурителен стаж и възраст, например. Обстоятелството, че професионалната болест е професионален осигурен социален риск и за нея е предвидено основно задължително обществено осигуряване, чрез внасяне на осигурителни вноски и по този начин участие в набирането на средствата по фондовете на държавното обществено осигуряване, предопределя нейния характер на контрибутивна пенсия. Тя се изплаща като престация по основното задължително обществено осигуряване от фонд „Трудова злополука и професионална болест”.

Предпоставките за придобиване на правото на пенсия за инвалидност поради професионална болест са уредени в чл. 78 КСО. Необходимо е обаче да се направи систематично тълкуване с разпоредбите на чл. 71 и чл. 72 от КСО, за да се извлекат всички материални предпоставки за възникване на правото на тази пенсия. Общите предпоставки за възникване на правото на пенсия за инвалидност поради професионална болест са две – изискването за придобито качество осигурен и наличието на трайна неработоспособност (инвалидност) 50 или над 50 на сто в сравнение с работоспособността на здравия човек. Специфичната предпоставка е признаването на професионална болест, от която да е настъпила посочената неработоспособност. Както вече изяснихме – COVID-19 при медицинските специалисти на „първа линия“ може да се признае за професионална болест.

Съществената разлика с пенсията за инвалидност поради общо заболяване е, че тук за възникване на правото на пенсия не се изисква предварително придобит осигурителен стаж.

Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест зависи от произведението на три величини. Първата е средният месечен осигурителен доход за страната, определен съгласно на чл. 70, ал. 3 КСО. Той се умножава по индивидуалния коефициент на лицето[4] (за чието изчисляване се вземат предвид осигурителният стаж и осигурителният доход на лицето до датата на инвалидизирането) и коефициентът по чл. 79, ал. 1 КСО, свързан със степента на инвалидност. Този коефициент за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто е 0,4; за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто е 0,35; за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто е 0,30.

Законът установява минимален размер на пенсията за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест. Той не може да бъде по-малък от 125 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 12 КСО за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто; по-малък от 115 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 12 КСО за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто; по-малък от минималния размер по чл. 70, ал. 12 КСО за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто. Полученият размер на пенсията не може да бъде по-малък от този, изчислен като за пенсия за инвалидност поради общо заболяване (чл. 79, ал. 4 КСО). Редът за отпускане на пенсията за инвалидност поради професионална болест следва общите правила за отпускане на пенсии. Пенсията за инвалидност поради професионална болест се отпуска въз основа на писмено заявление по образец, адресирано до осигурителния орган – териториалното поделение на НОИ (чл. 94, ал. 1 КСО и чл. 1, ал. 1 НПОС).

3. Осигурителни права при смърт на осигуреното лице вследствие на професионална болест:

При смърт на осигуреното лице, която е в причинна връзка с трудова злополука или професионална болест, преживелият съпруг, децата и родителите, имат право на няколко различни престации от държавното обществено осигуряване.

Непосредствено след смъртта на осигуреното лице за неговите близки се поражда необходимостта от извършване на разходи във връзка с неговото погребение. Поради това законът предвижда изплащане на еднократна помощ при смърт. Правната уредба на тази помощ се съдържа в чл. 11, ал. 2; чл. 12, ал. 2; чл. 13, ал. 2, чл. 13г КСО. Нейният размер е еднакъв за всички осигурени лица. За 2018 г. той е определен в чл. 14 ЗБДОО – 540 лв. Съгласно чл. 13г КСО субекти на правото на тази помощ са преживелият съпруг, децата и родителите на осигуреното лице, между които помощта се разпределя поравно.

Смъртта на осигуреното лице се свързва с пораждане на неблагоприятни последици в правната сфера на лицата, които то приживе е издържало. Затова законът е предвидил възникване на право на наследствена пенсия, която намира своята правна уредба в разпоредбите на чл. 11, ал. 2, чл. 12, ал. 2, чл. 13, ал. 2, чл. 212, ал. 1, т. 2 КСО. Наследствените пенсии са обезщетения по дългосрочното обществено осигуряване, когато увреждането на здравето на осигуреното лице доведе до смърт, като най-тежка неблагоприятна последица. Поради прекратяването на биологичното съществуване на осигуреното лице, неговите близки загубват всички или част от средствата си за издръжка, които починалият е набавял за тях, чрез своя труд.

Наследствените пенсии са винаги производни от личната пенсия на осигуреното лице, която то е получавало или е имало право да получи, поради което може да бъдат различни видове (наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст, наследствена пенсия за инвалидност и др.). Фокусът попада върху личните пенсии за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, които след смъртта на осигуреното лице се трансформират в наследствени пенсии. С оглед обстоятелството, че този вид пенсии са контрибутивни и не попадат в изрично забранените случаи по чл. 80, ал. 1 КСО, те от лични може да преминават в наследствени. Субектите на правото на наследствена пенсия, съгласно чл. 80, ал. 1 КСО, са децата, преживелият съпруг и родителите на починалия осигурен.

V. Трудови права при професионална болест 

Изключително важно е признаването на професионална болест за медицинските специалисти, защото те ще имат право на обезщетение от работодателя за причинените им от болестта имуществени и неимуществени вреди, съгласно разпоредбата на чл. 200 от КТ. Право на обезщетение по същия ред имат и наследниците на починалите медицински специалисти.

VI. Заключение

При заболяване от COVID-19 по отношение на медицинските специалисти, които работят на първа линия в борбата с вируса, се реализира осигуреният социален риск професионална болест.

*Авторът е асистент в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в катедра „Трудово право и обществено осигуряване“. Адвокат в Софийската адвокатска колегия.

** Въпросът за това дали COVID-19 може да се признае за трудова злополука или за професионална болест е разглеждан и от гл. ас. д-р Цвета Попова на научна конференция в памет на проф. д-р Атанас Василев на тема Актуални проблеми на трудовото и осигурителното право, чийто доклад е на тема „Може ли Covid-19 да се признае за трудова злополука или за професионална болест?“.

Използвана литература:
1. Ангушева, В. Правната уредба на отговорността на предприятието за трудова злополука и професионално заболяване в новия Кодекс на труда – Правна мисъл, 1987, № 3.
2. Мръчков, В. България в международния трудов ред. С.: Труд и право, 2007.
3. Мръчков, В. Трудово право. 7 изд. С.: Сиби, 2010.
4. Мръчков, В. Осигурително право. 6 изд. С.: Сиби, 2014.
5. Мръчков, В., Кр. Средкова, Ат. Василев. Коментар на Кодекса на труда. 12 изд. С.: Сиби, 2016.
6. Мингов, Ем. Понятията неработоспособност и нетрудоспособност в българското осигурително законодателство. – Съвременно право, 2001, № 2.
7. Мингов, Ем. Обезщетения при временна неработоспособност. С.: Сиби, 2002.
8. Попова, Цв. Осигурителният стаж в българското законодателство, дисертационен труд, 2018.
9. Средкова, Кр. Трудово право. Обща част. С.: УИ “Св. Климент Охридски”, 2010.
10. Средкова, Кр. Осигурително право. 5. изд. С.: Сиби, 2016.
[1] Общото заболяване е уредено в чл. 1, т. 1 от Кодекса за социална осигуряване и чл. 35-52 Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ).
[2] Професионалната болест е уредена в чл. 56, чл. 59, чл. 61-63 от КСО и чл. 21-25 и чл. 57-60 НМЕ.
Следва да се допълни, че по изключение хипотезата на нетравматична трудова злополука, също би могла да бъде причинена от болест, но в настоящия случай няма да бъде разглеждана.
[3] Списъкът е приет с приложение към член единствен на ПМС № 175 от 16.07.2008 г. (Обн., ДВ, бр. 66 от 25.07.2008 г.)
[4] Изчислен по реда на чл. 70, ал. 4 – 10, т. 1 и ал. 11 КСО за пенсиите, отпуснати с начална дата до 1 януари 2019 г., а за пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г. – по реда на чл. 70, ал. 8, 9, ал. 10, т. 2 и ал. 11 КСО.

26
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
03 декември 2020 14:17
Гост

Юридически правилно. На практика не знам как който и да било може да докаже, че се е разболял по време на изпълнение на трудовите си функции, а не – в магазина, например.

Веселин Василев
Веселин Василев
24 ноември 2020 11:43
Гост

Полезно изследване и предложение. По обхват, сходна на думата пандемия, е думата глобализация. Едно сравнение с практиките в страните с най-добре функциониращи системи на здравеопазване и в страните с близък до българския брутен вътрешен продукт на глава от населението, би го направили още по-интересно.

Анонимен
Анонимен
23 ноември 2020 13:44
Гост

Много изчерпателна и полезна статия.

Анонимен
Анонимен
23 ноември 2020 13:36
Гост

Ще се преживеят някак си всички имуществени и неимуществени вреди, лошото е че смъртността е много висока.

Анонимен
Анонимен
23 ноември 2020 13:32
Гост

Хайде, НОИ пак с двоен аршин.

Анонимен
Анонимен
23 ноември 2020 13:21
Гост

Адмирации за тези хора, които са на първа линия. Ежедневно излагат живота си на риск.

Стефанел
Стефанел
23 ноември 2020 10:58
Гост

Яко се прекалява за пореден път с този вирус.
По тази „логика“ за медиците би следвало професионална болест да е всяко заразно заболяване, особено предаваните по въздушно-капков път.
Този ковид изкара на преден план цялата човешка глупост, на която хората са способни.

Димитрова
Димитрова
23 ноември 2020 9:19
Гост

Добър анализ. Браво

Златимир
Златимир
23 ноември 2020 9:18
Гост

Всеки на първа линия е редно да бъде финансово подкрепен. Минимум, защото и по празниците ще бъде там, където е бил през Март, Юли и Ноември – на работа. Такива са фармацефтите, които категорично за мен са на първа линия, но не знам да вземат допълнително пари, такива са полицай, пожарникари, таксиметрови шофьори и служители на обществения транспорт

SIxtoR.
SIxtoR.
23 ноември 2020 8:20
Гост

Много хора в момента работят в болници, без да са медицински специалисти и без да получават дори тези допълнителни пари, които Боко раздава, защото не били на първа линия. Например, рецепционистите посрещат болните, но не са на първа линия, нито са медицински специалисти.

Анонимен
Анонимен
23 ноември 2020 8:32
Гост

Да не се окаже после, че Нинова също ще иска компенсация като се е записала за санитарка

Анонимен
Анонимен
23 ноември 2020 13:45
Гост

Нищо чудно.

Златимир
Златимир
23 ноември 2020 9:17
Гост

Вярно е. А мисля, че и фармацефтите са на първа линия, но не мисля, че вземат допълнително пари.

Анонимен
Анонимен
23 ноември 2020 8:15
Гост

Браво на колегата, това е един аспект, който не е дискутиран и въобще поставян. Не може само с едни 1000 лева да се помага на лекарите, включването на по-големи осигурителни права, каквото дава признаването на ковид за тях за професионална болест все е нещо по-смислено

Златимир
Златимир
23 ноември 2020 9:19
Гост

Браво наистина. Не се коментират тези теми достатъчно

123
123
23 ноември 2020 8:14
Гост

Малко спорно ми се струва лекар да съди болницата си, защото се е разболял по време на пандемия. А и сега нали уж са им осигурени пари, виж за смъртните случаи наистина трябва да има гаранции за обезщетения на близки, семейства и т.н.

Fredy
Fredy
23 ноември 2020 8:26
Гост

Ами щом за други вируси може, значи и тук е приложимо. Браво на колегата, полезна информация, но да видим ще има ли приложение.

Златимир
Златимир
23 ноември 2020 9:20
Гост

За смърт и обезщетение на близки след него трябва да се помисли – факт.

а за други?
а за други?
23 ноември 2020 8:10
Гост

Напълно подкрепям, но си поставям въпроса, ако за лекарите е безспорно, за всички медици на първа линия, първо смятам, че стои а не стои аналогично въпросът и за шофьорите на линейки. Второ, не произлиза ли основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения болестта и за други професии, които са на първа линия? Полицаи в някои хипотези? Че ако щете и учителите, които заради работата си са се заразили с ковид?

Анонимен
Анонимен
23 ноември 2020 8:13
Гост

Там въпросът е малко сложен, а за медицинските специалисти е безспорен! Както няма да е професионална болест за пластичен хирург, така и няма да е за полицай, който се е заразил от детето си. Така го мисля аз

Z.Z
Z.Z
23 ноември 2020 8:16
Гост

A koй и как ще докаже, че медицинският специалист се е заразил на работното си място, а не вкъщи или в магазина?

Анонимен
Анонимен
23 ноември 2020 8:35
Гост

Няма никакво проследяване у нас на заразяването – кой как къде е бил и с кого е контактува. Кауза пердута

Гергана Т
Гергана Т
23 ноември 2020 9:21
Гост

Мисля, че учителите съвсем спокойно могат да се4 броят за първа линия

Vergi
Vergi
23 ноември 2020 9:23
Гост

Да бе те всички могат да се броят за първа линия. И тия дето ходят клетниците да правят храна по заведенията и да я доставят. И те са на първа линия. Ама държавата няма пари за помощи на всички. Нали виждате, че нищо, че Борисов се би в гърдите как смело раздава милиони и милиарди на ляво и дясно, все пак тия пари нито стигат за подмяна на водопроводите и губим литри вода всяка година, нито стигат за ремонт на всички магистрали, нито стигат за стадиони в българия, нито стигат за помощи. За нищо до край не стигат…и кусор им… Покажи целия коментар »

samu
samu
23 ноември 2020 8:06
Гост

Ето и нашего брата юристът да помогне с нещо на тези хора, които всеки ден се борят за живота на хиляди. Колегата навременно разяснява въпроса и е напълно прав!

Анонимен
Анонимен
23 ноември 2020 13:46
Гост

Покрепям.