Стриктното спазване на закона налага отстранената кметица на „Младост“ Десислава Иванчева да бъде осъдена на близка до максималната присъда от 30 години затвор по делото за подкуп, но съвестта и морала на съдия Иво Хинов от Специализирания наказателен съд са довели до по-лекото наказание от 20 години.

Това става ясно от мотивите на съдия Хинов към присъдата, в които на 264 страници той обстойно обяснява, че няма никакви съмнения във вината на Иванчева и подсъдимите с нея Биляна Петрова и Петко Дюлгеров. Преди месец Иванчева беше призната за виновна и осъдена за поискан подкуп от 187 500 евро от бизнесмена Александър Ваклин. Като нейни помагачи – бившата ѝ заместничка Биляна Петрова беше осъдена на 15 години затвор, а посредникът Петко Дюлгеров на 12 години.

Пълният текст на мотивите на съда

След присъдата подсъдимите и защитата им акцентираха на това, че те са оправдани за получаването на намерените белязани 70 000 евро, както и за поисканите 250 000 евро, като я изтълкуваха като оправдателна „на 90%“ и затова я намериха за крайно несправедлива.

Нищо подобно обаче не личи от мотивите на съдия Хинов. Напротив, от тях става ясно, че според съда Иванчева не само е поискала 187 500 евро, но и е получила въпросните 70 000 евро, а оправдателната присъда в тази част е резултат единствено от тълкуване на съдия Хинов, според което няма как да бъде осъдена за приемане на подкуп, след като сама го е поискала, а не ѝ е бил предложен. Нещо повече, в мотивите се казва, че Десислава Иванчева е утвърдила модел на управление на „Младост“, при който е съсредоточила в себе си и законодателните, и изпълнителните правомощия.

„Сама се е възприела като такъв политически проект; решила е, че има монопол върху интересите на жителите на район „Младост“; поставила е знак на равенство между публичната власт в район „Младост“ и собствената си личност“, пише съдия Хинов. Според него корупционните прояви на Иванчева дори не се ограничават до случая с Ваклин, а от нейни разговори с Дюлгеров личало, че е имало и много други подобни случаи, като тя му споделяла, че „сега пиленцето е кацнало на рамото ѝ“. Отделно, съдът отбелязва кодираната комуникация между Иванчева и Дюлгеров по нейна инициатива, като тя предупреждавала, че в разговора с Ваклин привидно ще се говори само за детски площадки, а не за подкуп. В крайна сметка съдията пише, че не намира каквито и да е смекчаващи отговорността обстоятелства, както за нея, така и за Биляна Петрова. Той подчертава, че особено големият размер на подкупа и особено тежкият му случай надхвърлят многократно законовия минимум за размер и говорят за значително завишена обществена опасност, като съдията пише дори за прецедент, при който един районен кмет сам и еднолично налага на строителните предприемачи принудителни финансови претенции, които именува „дарения“.

И все пак, това е само корупция

Защо тогава съдия Хинов не налага най-тежките или близки до тях наказания? От мотивите му става ясно, че единствената причина за сравнително по-лекото наказание е неговото убеждение, че предвидените в Наказателния кодекс санкции са прекомерно тежки.

„Несъмнено наказанието от 30 години (29 години, 28 години) се явява изключително тежко; такова наказание, предвид необратимото въздействие върху съдбата на човека, в някои случаи практически може да се приравни на доживотен затвор. За налагане на такова наказание трябва да съществува действителна обществена необходимост.

Макар и личните качества на подсъдимата Иванчева, ясно изразени в инкриминираното деяние, да не будят съмнение за адекватността на такова наказание, все пак тези нейни лични качества са се проявили в едно корупционно деяние – които не е свързано с физическа агресия  към друго човешко същество.

Несъмнено това корупционно деяние не е изолирано – то следва да се разгледа в контекста на цялостния стил на ръководство, наложен от подсъдимата Иванчева, при което е установила паралелен правен ред, имащ за пряка последица създаването на съществени затруднения на строителните дейности в района.

И при все това се касае само за корупционно деяние“, пише съдия Хинов и допълва, че изпитва съмнение доколко е удачно предвиденото така тежко наказание за подкуп. Веднага обаче той сам признава, че тези негови съмнения са напълно недопустими и очевидно незаконосъобразни, защото трябва да спазва разделението на властите и да не си позволява да ревизира което и да е законодателно решение, още повече такова, по което има дългогодишна практика.

Според него обаче толкова тежко наказание следва да се налага само на хора, които са извършили престъплението, заемайки висша държавна длъжност, а не са били просто районен кмет, като Иванчева.

„Съдът ясно съзнава порочността на този си подход – защото той води до обективна невъзможност един кмет на район да получи максималното предвидено в закона наказание за корупция, независимо от естеството на деянието му – и поради това води до едно фактическо пренаписване от съда на санкционната част на закона. 

При все това, доколкото определянето на наказанието е онзи аспект от правораздавателната дейност, който в най-голяма степен е предоставен на усмотрението, морала, житейския опит и съвестта на съдебния състав, както и предвид принципа, че всяко едно съмнение следва да се използва в полза на подсъдимия, предвид съществените съмнения относно действителната, а не само формална законосъобразност на буквата на закона, ако бъде определено наказание около законовия максимум, съдът приема, че следва да възприеме напълно предложението на прокурора и да определи наказание в среден размер. При всяко положение втората инстанция би могла да ревизира това становище“, пише още в мотивите на съда.

Да приемеш не значи да поискаш

Съдия Хинов много обстойно изследва съдебната практика, включително на Върховния касационен съд, относно текста в НК за подкуп и конкретно дефиницията „който поиска или приеме дар“. Съмненията на съдията са дали под „приеме“ се има предвид получаване на вече поискан подкуп. Според него не може да се приеме за безспорно установено, че волята на законодателя е била да се инкриминира и получаването на поискания подкуп, а не само искането му, т.е. да инкриминира както искането на един подкуп, така и получаването на същия този подпкуп.

Това тълкуване, а не споровете в хода на делото дали Иванчева „е светнала като коледна елха“ от веществото, с което са били маркирани белязаните пари, е и причината тримата подсъдими да бъдат оправдани за получаване на 70 000 евро.

„От фактическа страна това получаване и това подпомагане за получаване са несъмнено установени – но те сами по себе си не са инкриминирани. Те може да послужат само като отегчаващо отговорността обстоятелство, включително и като свидетелство за действителна сериозност и обвързваща сила на корупционното изявление“, пише съдия Хинов.

При това положение обаче съдът не може да признае подсъдимите за виновни и, че са поискали тази сума, тъй като в тази част обвинението е само за получаването ѝ. Иначе, според съдебния състав е напълно несъмнено, че е имало постигната договорка между подсъдимите, Дюлгеров да направи ново поредно искане за получаване на подкупа, за което волята е била на Иванчева, окуражена от Петрова.

„Т.е. от фактическа страна няма пречка да се ангажира наказателната отговорност за „поиска“ дар по чл. 301 пр.1 НК.  Но от правна страна такава пречка съществува – и тя отново се заключава във волята на прокурора. А именно Специализираната прокуратура ясно е посочила, че иска да се ангажира наказателната отговорност за фактическото преминаване на паричната сума от свидетеля Ваклин във владението на подсъдимите… Поради което, ако съдът признае подсъдимите за виновни за това, че и на 17 април 2018 са поискали (подс. Иванчева извършител, а подс. Петрова и подс. Дюлгеров помагачи) подкуп, ще излезе извън рамките на обвинението“, се казва в мотивите на съда.

За чудовищата в мрака и в мъглата

Трайна позиция на защитата по делото е, че то е политическа поръчка, целяща да свали от поста Десислава Иванчева заради борбата ѝ срещу презастрояването на квартала и тя била изпълнена чрез провокация към подкуп от страна на Александър Ваклин. Тези позиции на подсъдимите и техните адвокати също са получили отговори в мотивите на съда. Бившият вече адвокат на Иванчева – Марин Марковски обобщава видените от него влияния като „…чудовища в мрака, в мъглата, чудовища с уникална власт и пари…“

„Съдът изрично признава, че опасенията на защитата имат своето основание. И по-конкретно би могло да се предположи, че е налице определена степен на вероятност политическите врагове на подсъдимата Иванчева, както и всички други, засегнати от нейната политика като кмет на район Младост, да са оказали определено въздействие по настоящето дело“, пише в мотивите на съда и са изброени всички етапи, на които е възможно да е упражнено въздействие – от образуването на делото, събирането на доказателства, ареста на Иванчева и в съдебната фаза, като целта да е създаване на формална привидност за извършване на престъпление, което в действителност не е било извършено.

„И на последно място, за да няма никакво съмнение: съдът признава съществуването на тези външни за наказателното право интереси (както се изразява адв. Марковски – „чудовища в мъглата“)“, пише съдия Хинов, но в крайна сметка стига до извод, че прокуратурата не цели „да удари Иванчева“. Доводите му са изведени от поведението на прокурорите в пледоариите, като наблюдаващите не са взели отношение по размера на наказанията и са оставили това на най-младшия от тях – Николов, който поискал наказания около средния размер, изтъквайки чистото им съдебно минало и влошено здраве, като го направил и с откровено нежелание.

„Налице е очевидно отвращение у прокурорите да пледират за тежко наказание. Това нежелание за този вид процесуална проява е силно доказателство, че нито един от тримата прокурори не възприема настоящия процес като средство „да бъде ударена Иванчева“, както твърди нейният защитник“, пише съдия Хинов. Нещо повече, той съзира, че съставеният обвинителен акт не само не е утежнил положението на подсъдимите, а напротив.

„Прокурорите са имали на разположение доказателства, сочещи на многобройни срещи и изявления на подсъдимите; при все това са избрали да повдигнат обвинение само за онези две срещи – на 16 март и 11 април – за които липсват преки доказателства за корупционни изявления – за първите такива не се установяват от експлоатираните СРС, а за втората среща въобще не са ползвани СРС, като дори са налице съмнения дали въобще се е провела.  Следва специално да се посочи срещата на 3 април – където подсъдимите правят множество изявления с ясно и несъмнено корупционно съдържание. И тази среща е напълно игнорирана от прокурорите, когато съставят диспозитива на обвинителния акт. Така обвинителният акт е съставен по начин, че да създаде съществени процесуални проблеми – всички в полза на защитата“, мотивира се още съдът. Не на последно място, съдия Хинов отбелязва, че разследващите не са имали и мотивация да подхвърлят или да фабрикуват доказателства, както твърди защитата, защото не са имали недостиг от такива.

В същото време съдът приема, че има и провокация към подкуп от страна на бизнесмена Ваклин, но тя не засяга обвиненията, по които подсъдимите са осъдени. Съдът приема за провокация комуникацията, при която Ваклин уведомява за бъдещи свои бизнес планове, за които ще са му нужни същите документи, за които в конкретния случай вече му е поискан подкуп. Според съда така той цели да влоши положението им, като ги провокира за още корупционни действия. Затова в мотивите се казва, че към всички изявления на Ваклин от разговора му с Дюлгеров на 19 март м.г. е подходено с максимална строгост, тъй като са приети, като изявления на оторизиран от държавата агент под прикритие. Съдия Хинов отбелязва и излишното присъствие на множество униформени и най-вече маскирани служители на КПКОНПИ по време на публичните арести на Иванчева и Петрова пред Спортната палата в София. Според съда те са нямали място там, но присъствието им не е опорочило делото.

12
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
луди секви
луди секви
16 май 2019 1:05
Гост

264 страници и ако всички са с такива глупости… явно този е много зле, както и много други де. напълни се ВКС с идиоти и всички подир тях тръгнаха да пишат дисертации, вместо читави съдебни актове. алоуууу, много сте тъпички, за да се правите на професори и доценти. личните си терзания и впечатления ги споделяйте в „искрено и лично“, а не в мотивите, че ще ви се смеят и студените в първи курс на ЮФ на СУ, другите не ги броя за потенциални юристи…

Младостчанин
Младостчанин
15 май 2019 15:05
Гост

Хинов настрои една голяма част от обществото срещу себе си още с присъдата. Мотивите му на пръв прочит са добре аргументирани, но това не означава, че няма да бъдат разнищенидума по дума от защитниците на Иванчева. Никой няма да излезе чист от такова знаково дело, независимо кой е прав и кой крив!

относно присъдата
относно присъдата
15 май 2019 15:42
Гост

Този съдия им направи някакъв вид услуга с присъдата, без да се чуди как да се хареса и с риск да отнесе много вербална агресия. Направи услуга и на т.нар. общество. Показа недъгавостта на съответната правна норма, а и разни други проблеми на правосъдието. Всяка индивидуализация в тези законови рамки щеше да звучи зле.

Бай Иван
Бай Иван
15 май 2019 13:14
Гост

Mотивите са епистоларни съчинения – поне от написаното в „лекс“ – съдът съзнавал порочния си подход,ама щял да го приложи…абе кажи просто че Районен кмет не носи същата степен на обществена опасност както Министър напр…кви са тия словоизляяния? ми че птокурорите били „отвратени“ от тежки обвинения – е тва кво е? не виждам да са отвратени,ама това няма място в мотивите…а това тълкуване – че подкупа който се приема, можел да бъде само непоискан……алоооо,що за глупост? Объркал се е Хинов тук

тези мотиви заслужават повече от една статия
тези мотиви заслужават повече от една статия
15 май 2019 12:22
Гост

Мотивите са много добре написани. Съдържат анализи, относими към много актуални правни проблеми – и законодателни, и такива по правоприлагането. Дано повече юристи ги прочетат и дано има повече от една професионална статия по въпросите, на които тези мотиви се опитват да дадат отговор или за които предлагат анализ.

Мотиви в американски стил
Мотиви в американски стил
15 май 2019 11:50
Гост

Съдия Хинов с тези мотиви доказва максимата, че „и най-лошия закон може да бъде справедлив, ако се прилага от добър юрист“. Поздравления за професионализма и високата подготовка на магистрата – надявам се в системата да влизат все повече кадри като него.

Едикойси Анонимен
Едикойси Анонимен
15 май 2019 11:13
Гост

Тинтири минтири-празни приказки. Парите са получени от Дюлгеров, който не е длъжностно лице, което може да се квалифицира като изнудване, или измама, но не и подкуп. Обема на мотивите е доказателство, че съдията се престарава за да обоснове мнимата вина на Иванчева за получаване на подкуп. Искането на подкуп и получаването на подкуп са две различни деяния, които могат да сеосъществят и в идеална съвкупност. Но доколкото разбираме обвинителния акт е за получаване на подкуп, каквото деяние Иванчева не осъществила, тъй като парите са получени от Дюлгеров.

Анонимен
Анонимен
14 май 2019 20:21
Гост

Това са мотиви за учебник, не само заради обема.

Някой си
Някой си
14 май 2019 20:19
Гост

Чувал съм разни неща за Хинов, но тези мотиви са дело на достоен съдия.

Надя
Надя
14 май 2019 18:43
Гост

Мотивите приличат на есе!

Анонимен
Анонимен
14 май 2019 18:15
Гост

ха сега всички защитници на деси да вземат да сегръмнат!

----
----
15 май 2019 19:36
Гост

Много сте груб. Не можете да отнемете правото на лично мнение на никого, в това число и на защитата.