Държавите в Европейския съюз (ЕС) могат и да не признават еднополовите бракове, но по отношение на правото на пребиваване трябва да ги зачитат, защото в противен случай ще накърнят правата на свой гражданин.

Това става ясно от решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по делото, което румънецът Адриан Коман води в родината си, която отказва постоянно пребиваване на съпруга му от САЩ Робърт Хамилтън.

Коман и Хамилтън живеели 4 години в САЩ, а през 2010 г. сключили брак в Брюксел. След две години Коман и съпругът му поискали от румънските власти да им издадат необходимите документи, които да позволят на семейството да работи и пребивава постоянно в Румъния. Искането им било основано на Директивата за упражняването на свободата на движение. Тя позволява на всеки съпруг на гражданин на ЕС да се присъедини към него в собствената му страна. Властите в Румъния обаче отказали статут на постоянно пребиваващ на Хамилтън с мотив, че той не може да бъде квалифициран в Румъния като „съпруг“ на гражданин на ЕС, тъй като Румъния не признава еднополовите бракове.

Двамата продължили борбата за признаване и казусът стигнал до Конституционният съд (КС) на Румъния, който бил сезиран с възражение за противоконституционност. КС на Румъния отправил въпрос до Съда на ЕС дали на Хамилтън трябва да се предостави право на постоянно пребиваване в Румъния.

Съдът в Люксембург посочва първо в решението си, че Директивата за упражняването на свободата на движение урежда само условията за влизане и пребиваване на граждани на ЕС в други държави членки. Тя обаче не урежда такива права на граждани на държави извън съюза, дори и те да са членове на семейства от ЕС. Затова СЕС пише, че Робърт Хамилтън не може да черпи вторично право за пребиваване в Румъния заради това, че съпругът му е румънец.

В същото време обаче съдът в Люксембург казва, че в някои случаи може да бъде признато такова право не въз основа на директивата, а директно от Договора за функционирането на Европейския съюз (разпоредбата на чл.21, параграф 1, която пряко предоставя на гражданите на ЕС основното и лично право да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки).

Според съда, за целите на Директивата за упражняването на свободата на движение, понятието „съпруг“, е неутрално от гледна точка на пола и поради това може да обхваща и съпруг от същия пол на съответния гражданин на ЕС.  В същото време СЕС пояснява, че правилата за гражданското състояние, към които спадат тези за брака, са от компетентността на държавите членки. Тоест, те остават свободни да признават или не еднополовите бракове.

Държавите обаче не трябва да възпрепятстват правото на гражданин на ЕС да се движи и да пребивава свободно на територията на държавите членки. Застрашаване на това право съдът на ЕС вижда, ако дадена страна от съюза се позове на законодателството си, което не признава еднополовите бракове и това стане основание, тя да не предостави право на пребиваване на съпруг на неин гражданин. Става дума за хипотеза, при която гражданин на ЕС е сключил брак с гражданин на страна извън съюза и в случая би било нарушено правото на движение именно на гражданина на ЕС, който в конкретното дело е румънецът Коман.

От съда посочват, че в резултат от това различно законодателство, свободата на движение би се оказала различна от една държава членка в друга в зависимост от това как националното право урежда брака между лица от един и същ пол.

„Задължението за държава членка да признае — единствено за целите на предоставянето на производно право на пребиваване на гражданин на страна извън ЕС — еднополовия брак, сключен в друга държава членка в съответствие с нейното право, не накърнява института на брака в първата държава членка. По-точно, това задължение не означава, че тази държава членка е длъжна да предвиди в националното право института на еднополовите бракове. Освен това подобно задължение за признаване единствено за целите на предоставянето на производно право на пребиваване на гражданин на страна извън ЕС не накърнява националната идентичност, нито застрашава обществения ред в съответната държава членка“, съобщават от Съда на ЕС.

Съдът в Люксембург припомня още, че национална мярка, възпрепятстваща упражняването на свободата на движение на хората, може да бъде оправдана само ако е в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз. В нея е гарантирано основното право на зачитане на личния и семейния живот и съдът отбелязва, че връзката в еднополова двойка би могла да попадне в обхвата на понятията „личен живот“ и „семеен живот“.

4
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Гражданин
Гражданин
05 юни 2018 17:16
Гост

Мъдро решение, колкото и да не се харесва по нашите географски ширини. Спокойно, това не е стъпка към въвеждане на еднополови бракове.

Възмутен
Възмутен
05 юни 2018 13:21
Гост

По принцип има морални норми, които е редно да се спазват. Нищо против еднополовите бракове. Но Светът е устроен така, че когато попаднеш в графа „различен“ търпиш лишения и дискриминации. Това никога няма да се промени.

Петя
Петя
05 юни 2018 13:13
Гост

Аз лично мисля, че при еднополовите бракове въобще не може да става и дума за семеен живот.

Anonimen
Anonimen
05 юни 2018 12:58
Гост

И все пак ЕС не може да налага вето. Това решение трябва да си е чисто субективно за всяка държава.