Засега
До 1 февруари 2019 г. целият бизнес декларира действителните си собственици, готови са заявленията
Правилникът за приложението на новия Закон за мерките срещу изпирането на пари се бави, МП обяви как ще става вписването в Търговския регистър
Какво е „действителен собственик“ според закона
§2, ал. 1 „Действителен собственик“ е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните условия:
- По отношение на корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.
Индикация за пряко притежаване е налице, когато физическо лице/лица притежава акционерно или дялово участие най-малко 25 на сто от юридическо лице или друго правно образувание.
Индикация за косвено притежаване е налице, когато най-малко 25 на сто от акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица.
- По отношение на доверителната собственост, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, действителният собственик е:
а) учредителят;
б) доверителният собственик;
в) пазителят, ако има такъв;
г) бенефициерът или класът бенефициери, или
д) лицето, в чийто главен интерес е създадена или се управлява доверителната собственост, когато физическото лице, което се облагодетелства от нея, предстои да бъде определено;
е) всяко друго физическо лице, което в крайна сметка упражнява контрол над доверителната собственост посредством пряко или косвено притежаване или чрез други средства.
- По отношение на фондации и правни форми, подобни на доверителна собственост – физическото лице или лица, които заемат длъжности, еквивалентни или сходни с посочените в т. 2.
ал. 2 Не е действителен собственик физическото лице или физическите лица, които са номинални директори, секретари, акционери или собственици на капитала на юридическо лице или друго правно образувание, ако е установен друг действителен собственик.
ал. 3 „Контрол“ е контролът по смисъла на § 1в от допълнителните разпоредби на Търговския закон, както и всяка възможност, която, без да представлява индикация за пряко или косвено притежаване, дава възможност за упражняване на решаващо влияние върху юридическо лице или друго правно образувание при вземане на решения за определяне състава на управителните и контролните органи, преобразуване на юридическото лице, прекратяване на дейността му и други въпроси от съществено значение за дейността му.
ал. 4 Индикация за „непряк контрол“ е упражняването на краен ефективен контрол върху юридическо лице или друго правно образувание чрез упражняването на права чрез трети лица, включително, но не само, предоставени по силата на упълномощаване, договор или друг вид сделка, както и чрез други правни форми, осигуряващи възможност за упражняване на решаващо влияние чрез трети лица.
ал. 5 Когато, след като са изчерпани всички възможни средства, не може да се установи като действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, за „действителен собственик“ се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител. Задължените лица водят документация за предприетите действия с цел установяване на действителния собственик по ал. 1.
До 1 февруари 2019 г. всички фирми в България трябва да обявят в Търговския регистър кои са действителните им собственици. Това предвижда новият Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), който влезе в сила в края на март.
Новите изисквания за деклариране на действителния собственик обаче не започнаха да се прилагат от влизането в сила на закона, тъй като преди това да стане, трябва да се изпълнят три условия. Първото е да бъде приет правилник за приложението на ЗМИП. Това по закон трябваше да стане до края на август, но ДАНС все още не е обявила проект за обществено обсъждане. Второто е Агенцията по вписванията да е готова технически да осигури възможност за вписването на тези данни, което законът изисква да стане до 1 октомври 2018 г., а третото е да се изработят образците на заявленията за вписване в Търговския регистър.
Засега са изпълнени последните две условия. Министерството на правосъдието огласи промени в Наредба № 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. В проекта се предлага и образец на заявлението за вписване на действителните собственици (виж приложение Б7 на стр. 156 от текстовия файл на проекта). То е от две части, като едната касае дружествата, свързани с офшорни компании, а другата всички останали юридически лица.
По информация на „Лекс“ Агенцията по вписванията на практика е готова технически с възможността за заявяване на действителните собственици.
Правилникът за приложение на ЗМИП обаче все още не факт. И се очаква това да доведе до отлагане с един или два месеца на кампанията по заявяване на действителните собственици на фирмите, но все още не е решено с колко, научи „Лекс“.
Новият Закон за мерките срещу изпирането на пари (§9) всъщност обвързва срока за заявяване на данните за действителните собственици на юридическите лица с готовността на Агенцията по вписванията да бъдат вписани. Той предвижда, че бизнесът има 4 месеца след 1 октомври 2018 г., за да подаде заявления кои физически лица реално притежават дадена фирма, т.е. това трябва да се случи до 1 февруари 2019 г. Това задължение важи и за юридическите лица с нестопанска цел, но ако се пререгистрират след 1 октомври, срокът да заявят действителните си собственици в Търговския регистър ще тече от датата на пререгистрацията им.
Всяко юридическо лице, което не подаде в срок заявление за това кои физически лица са реалните му собственици, е заплашено от имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв. За дружества като банки, застрахователи, лизингови предприятия санкцията е от 2000 до 20 000 лв. Нещо повече – законът предвижда, че след като веднъж е „глобено“ за това, че не е заявило действителните си собственици, юридическо лице, което упорства и продължава да не изпълнява задължението си, ще бъде санкционирано всеки месец с тези суми, докато не заяви вписването.
Законът за мерките срещу изпирането на пари изброява кои са длъжни да заявят действителните си собственици: „Учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 са длъжни да получават, да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права“ (чл. 61). Като посочва, че тази информация и данните се вписват по партидите на учредените в България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ.
Специална разпоредба ЗМИП (чл. 63, ал. 5) предвижда, че „данните за действителните собственици се вписват, ако не са вписани на друго основание по делата или партидите на юридическите лица или други правни образувания в съответния регистър като физически лица, които са еднолични собственици или съдружници с най-малко 25 на сто дялово участие“. А след това се посочва, че „когато действителните собственици са физически лица, които са различни от вписаните по изречение първо и които попадат в обхвата на §2 от допълнителните разпоредби (това е определението за действителен собственик – виж по-долу) на основание, различно от прякото притежание на дялове, данните за тях се вписват в съответния регистър“.
Така ще има и случаи, в които подаването на заявление за действителните собственици на фирмата ще е излишно – например ЕООД, собственост на физическо лице, което вече е ясно видимо в Търговския регистър.
В т.нар. регистър на действителните собственици – физически лица, ще се вписват имената, гражданството им, единният граждански номер, дата на раждане, ако нямат ЕГН и държавата на пребиваване.
По закон не всеки ще вижда кои са реалните физически лица, които притежават дружеството. Пряк достъп до тази информация ще имат дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и някои други държавни органи.
Достъпът до информацията за действителните собственици обаче не е ограничен само до държавни ведомства, а е даден и на 35 групи лица, които по закон са длъжни да извършват комплексна проверка на клиентите си (чл. 4 ЗМИП). Те са от банки, застрахователи и пенсионни дружества, през одитори, правни консултанти, нотариуси и частни съдебни изпълнители, до партии и спортни клубове.
Текстовете от ЗМИП, с които е въведено задължението за заявяване на действителния собственик, са приети без дебат от Народното събрание на второ четене. От оценката за въздействие към законопроекта, който е внесен от Министерския съвет, обаче става ясно, какви са мотивите за въвеждането на тези разпоредби – „необходимост от точна и актуална информация за действителния собственик като ключов фактор при разкриването на престъпления, с оглед възможността самоличността на дадено лице да бъде скрита зад дружествена структура“.
8
Коментирайте
Единственото, което ми харесва, е, че ще има автоматични глоби. Иначе няма кой и как да проверява дали декларацията е с вярно съдържание и цялата работа ставаше безмислена.
Защо е необходимо сдруженията с нестопанска цел също да декларират собственици? Там няма собственици, а членове на УС, които са физически лица в повечето случаи.
Нали сте чували за думата „вакъф“? Напоследък модата е да се правят ЮЛНЦ с такава цел 😉
Добре, че собствениците на ЕООД-та – физически лица, няма да декларират изрично, че са те. Проявен е разум в това отношение. Но иначе заради офшорките ще го отнесем всички.
Това е пълна лидница и не мога да разбера защо няма мащабна кампания, за да се информират всички. Явно си траят докато си напишат правилника и след това да ни цакат с глоби…
А и като гледам регистърът ще си наш пибличен, то куцо, кьораво и сакатл ще има достъп до тези данни
Агенцията по вписванията била готова технически. Дали? След безпрецедентния срив това лято, дълбоко се съмнявам. Възлагат й да събира още информация, а няма никаква гаранция, че нещо няма да бъде затрито. Докато не се гарантира сигурност, по-добре въобще да не се подават заявления и декларации.
Заложените глоби са солени. Но ми се струва, че така трябва. По-дисциплиниращо е.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Имам ЕТ. Софтуерни услуги. Нерегистрирано по ДДС. С много малък оборот. Само един работещ собственик. Без работници. Без офис (ходи се на място при клиента). Таботя и на трудов договор, така че това ЕТ е между другото…
Дали трябва и аз да се регистрирам в ТР?