Докторантурата е третата образователна степен по нашата система на висше образование – след „бакалавър“ и „магистър“, като на завършилите се присъжда образователна и научна степен „доктор“ – чл. 42, ал. 1, т. 3 от Закона за висшето образование. Тя се провежда в срок на подготовка и самостоятелна научно-изследователска работа, определен от чл. 8, ал. 2 от Закона за развитието на академичния състав в Република България. Този срок е 3 години за редовна докторантура и 4 – за задочна. Тъй като за да получиш юридическа правоспособност се изисква образователна степен „магистър”, доктор по право се присъжда на магистър по право, който защити дисертация с оригинални научни приноси в рамките на предвидения срок. Последният може да бъде на практика и по-дълъг. Следователно, лицето, на което се присъжда образователната и научна степен „доктор по право“, се нуждае средно от 9 години след завършване на средното образование, за да я получи. Така че в най-добрия случай доктор по право се става на 28 години.

Докторантурата включва обучение (посещаване на курсове у нас и в чужбина), самостоятелна подготовка и най-вече самостоятелна научно-изследователска работа (проучване на законодателството по избраната тема на дисертацията, на историческо развитие на изследвания правен институт, цялата литература на български и чужди езици, съдебна практика, европейско право, практиката на Съда на ЕС и т.н. и т.н.). Трите години изискват натрупване на знания, влагане на умствена енергия, напрежение, време и разбира се, някакъв талант. Резултатът има творчески и уникален характер – създаване на оригинално научно произведение.

Всички тези вложения на труд, финансови средства, време в крайния резултат са непропорционални на обществената оценка на дисертацията и на нейния автор. В днешното общество докторите по право нямат нужното признание.

През последните години сме свидетели на игнориране на докторската степен: Когато се избират лица за определен държавен пост, позиция в структурите на Европейския съюз или международни организации докторската степен бледнее пред опита на кандидата, натрупан в практиката. Говори се за експертиза на кандидата или на заемащия дадена длъжност, която в повечето случаи зависи от трудовия му договор, по който е работил досега – бил е примерно експерт във финансова институция няколко години, член на комисия, юрист в едно и друго министерство, следовател, прокурор, адвокат.

Докторската степен олеква сред множеството „специализации“ на практикуващия юрист в САЩ, Нидерландия, Великобритания, Германия и европейски проекти. Магистър по европейско право, завършил магистратура по международно право, по публична администрация, L.L.M, Master of Laws, продължаващо обучение като медиатор, арбитър… Колкото повече изброяване на курсове по професионално обучение има, толкова по-добре. Резултатът е без значение. Научни трудове не се изискват. Или в най-добрия случай се отбелязва, че кандидатът е автор на редица публикации (къде – без значение). Пълнежът е важен, а какво точно е учил и как е работил – не. Важно е изброяването на длъжностите и специализациите. Те натежават в автобиографията. Какво означава тук някакъв си доктор по право. Чел, писал и толкова. Но няма опит и следователно експертиза. Не става.

Единственото, към което се насочва „гордият“ доктор по право е научната кариера. Да стане асистент, а може и главен асистент, ако издържи изпита, бъде предложен от 7-членно жури и избран от научния или академичния съвет на юридическия факултет или на институт на БАН, където има открито място. Със заплата под 1000 лв. и една символична добавка за научна степен. Ако беше кандидат за държавен или европейски пост, нямаше да се налага да се проверява неговата експертиза. Нямаше да има изпит за знания, за резултати, за постижения. В научната сфера подборът обаче преминава през изпити и анализ на научните резултати, напрежение и постоянно учене, творчески напъни и оценки. Третата образователна степен в правото обаче не е наложителна нито за съдия, прокурор, следовател, адвокат, нито за друг общественозначим пост. Дори не се посреща добре.

Така докторантурата по право дава достъп само до преподаването и науката – дейности, които са многократно подценени в правната действителност в сравнение с други позиции за юристи в правораздаването и в изпълнителната власт. При тях се заплаща най-ниското възнаграждение[1]. В професионалната йерархия докторът по право, намерил своето естествено поприще в науката и висшето образование, е най-бедният юрист. Той е този специалист, от когото нищо не зависи и който нищо не решава. Затова се оценява и най-ниско. За него се сещат само когато някой трябва да бъде обвинен като преподавател за пръкналите се на пазара неграмотни юристи. Без да се отчита фактът, че и на образователното поприще за него остава все по-малко място. Там активно напират практикуващите правници чрез лекции, семинари и други форми на професионално обучение.

Без да искам, стигнах до извода, че е безсмислено да се потим, за да получим докторска степен в правото. В другите сфери може би е полезно. Напр. математика, медицина. Лекар с научна степен, доцент, а след това и професор е високо оценен от пациентите и гилдията. Той заема ръководни позиции в здравеопазването и лечението. Кризата с COVID-19 го доказа.

В правото обаче не е така. Когато в медиите се обсъждат законопроекти, юридически казуси и важни правни въпроси, се канят като специалисти журналисти, политолози, социолози, PR-ри, автоинструктури, водачи на превозни средства, артисти и певци, само не и доктори по право. Дори да са се занимавали със същия този въпрос и да са защитили дисертация по него.

Оказва се, че правната сфера може щастливо да функционира без докторите по право. Нужни ли са те изобщо? Отрицателният отговор се налага от само себе си.

Научната степен остава извън полезрението на политическия елит и на обществото при избора на юристи на изборни длъжности. Научната степен е ирелевантна и при заемане на длъжности като съдия, адвокат, прокурор, следовател. Нещо повече – тя все повече се губи и в неблагодарното лоно на юридическото образование. Наскоро министърът на правосъдието, започвайки реформата с най-ниското стъпало на юридическата професия – образованието, не покани доктори по право, а предпочете студентите да определят изискванията към своите преподаватели и предметите, по които ще учат. А на докторите по право не остава нищо друго, освен да възкликнат по Вапцаровски:

Доктурантура?

Не!

Неуместно!

Ресто!

Не струва!

*Проф. д-р Поля Голева има дългогодишен опит в подготовката на докторанти.

[1] По този показател България рязко се отличава от другите държави, в които юристите с докторска степен получват с 40% по високо възнаграждение от останалите – вж. за Германия Schilling, G. Die juristische Promotion.  Mehr bloss als ein hoeheres Einstieggehalt. In: Die juristische Promotion: ob, wann und wie (lto-karriere.de)

75
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Хжх
Хжх
16 май 2022 23:08
Гост

Не съм съгласна с описаното становище .Доктор именно по специалност,,Право,, съм и практикуващ магистрат .Само да вметна ,че в съдебната система, по принцип, се дължи 10 % надбавка над заплатата за защитена докторска титла ,но е по преценка на прекият ти началник .Аз не вземам тази надбавка ,колегата от съседната стая я получава.Това е дълга тема за дискусия…
Гордея се с моята титла !

Георги
Георги
20 май 2022 18:19
Гост

всеки има праео на лош вкус.

Анонимен
Анонимен
20 май 2022 23:12
Гост

Ми кат няма с кво друго да се гордееш

Анонимен
Анонимен
16 май 2022 20:12
Гост

В Лидл заплатата е по – висока.

Васил
Васил
16 май 2022 18:53
Гост

Като студент присъствам често на факултетни съвети. С мен има и един докторант, който съм забелязал, че винаги мълчи и гледа уплашено. Не само, че виждам злобата и лицемерието, с което се отнасят помежду си преподавателите, но и виждам как да си докторант не е занимание за хора с характер и амбиция. Не бих си го причинил. Наскоро един професор си каза в прав текст на лекции, че академичния живот е за хронично нещастни хора.

Любител
Любител
16 май 2022 15:53
Гост

Най-положителното е, че за първи път от доста време насам срещам някой да цитира Вапцаров

Юрист-комунист
Юрист-комунист
16 май 2022 15:01
Гост

Повечето се насочват към самостоятелна форма на докторантура, защото с научен ръководител е ужасно да се работи! Притиска се, налага ти собствените си разсъждения, той ти избира и тема, и всичко.

Анонимен
Анонимен
16 май 2022 15:19
Гост

Пълни глупости!

Юрист
Юрист
16 май 2022 14:55
Гост

С интерес прочетох голяма част от коментарите. Спокойно мога да кажа, че коментиращите тук нямат и понятие от това как се пише и защитава докторат, както и от това какво представлява една докторска теза. За информация само ще посоча, че в България изискванията за докторат все още са едни от високите в сравнение с международен план. Ще допълня и с това, че всяка една читава монография, която сте прочели най-често представлява публикувана докторска дисертация. Не бъркайте научната работа с наръчниците на ВСС и АОП. Да, качеството на редица докторски тези не е на висота, но това е в рамките на… Покажи целия коментар »

минаващ
минаващ
17 май 2022 11:32
Гост

Някой дали ще каже кога ще се въведе софтуер, проверяващ преписвачите – така е в белите страни
Даже за кандидат-студентите

anonymous
anonymous
19 май 2022 13:10
Гост

Имат , колега, имат. Проблемът не е дали има средство, а дали има воля.
Относно написаното от доц. Голева , считам, че просто не е успяла да изрази горчивината си от действителността достатъчно очевадно. Незнайно кога изгубихме способността си да четем между редовете. Да отделиш от времето си и силите си за докторантура по право е заслужаващо поздравление усилие и тези работи са много по-ценни заради факта, че със сигурност не са поръчкови , за разлика от статиите на някои преподаватели, които са действащи адвокати с доста гъвкав морал.

некои съображения
некои съображения
16 май 2022 14:34
Гост

Малко младежки спомени, Преди доста години се явих на кандидат докторантски конкурс, по правна специалност , за която доста хора я определят като „лесна“, а и масова… А и въпросната специалност действително е лесна, сравнение с която и да е друга докторантура, от областта на правото… Приключи писмената фаза, и отиваме по-късно горе, в кабинетите да ни кажат резултатите, и да изпитат устно ,който е с оценка над 4,50. Всички кандидати, включително и аз бяхме с оценка под 4,5. Никой не продължи, мястото остава празно, или евентуално за конкурс през пролетта. Преди няколко години лице се похвали в медиите ,лице,… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
16 май 2022 14:45
Гост

А за да добиете представа, какви текстове се оценяват положително-ето пример от защита в провинциален ВУЗ. Самият рецензент пише,че кандидатът на няколко пъти бърка Европейски съвет, и Съвет на Европа. Текстът е оценен положително, и лицето вече е доктор, а незнанието е преценено от рецензента като техническа неточност(въпреки,че е повторена няколко пъти), което не е основание лицето да бъде спирано. Другите рецензенти пък изобщо не бяха забелязали „неточността“. Буди недоумение, и защо научния ръководител не е реагирал, още преди официалното обсъждане -или не е чел въпросния текст, или има и друга причина, не искам да предполагам каква. Странно е ,… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
16 май 2022 14:00
Гост

То самата специалност право е „Ресто! Не! Неуместно“, но това го осъзнаваш след 20-тата година практика. Преди това толкова си зашеметен от филмите, великите статии за юристи и статистиката на трудовия пазар, че не си даваш сметка, че влагаш живота си и усилията си в осакатяваща хиляди човешки съдби системна глупост, започваща от университета, минаваща през нагласените конкурси и приключваща с мафията ВСС, ССБ и ВКС.

Константин Димитров
Константин Димитров
16 май 2022 13:39
Гост

Проф. Александър Стойнов, който ми четеше лекции по НП, значи аз бях от последния випуск, на който той преподаваше, понеже се пенсионира. Леле, аз само на няколко лекции отидох както на общата, така и на особената част. Толкова скучноват беше, с такова нежелание прелистваше страниците на учебника си, докато буквално ни четеше написаното на лекция, и след всяко изречение казваше – „т’ва ще го пропуснем, не е важно, ще си го изчетете…“. Питаш го нещо, той си продължава, изобщо не те отразява. Ама накрая изпитният тест, ха-ха-ха… Ужас, ужас! Дано няма такива научни кадри занапред…

Колега
Колега
20 май 2022 7:18
Гост

И как написаното от вас, господине, се връзва с темата на дискусията? Или просто злобата ви към един от най-големите български учени пеналисти, който просто не ви е бил забавен, още ви измъчва? Идете на психолог. Като преподавател бих ви казал, че неблагодарността към учител говори много зле за вас.

Sucdx
Sucdx
16 май 2022 13:25
Гост

Всъщност медиците са чудесен пример. Те специализират работейки! Тяхната специализация се осъществява докато лекуват пациенти и в процеса на лечението им. Те изучават теорията по доецислността успоредно с практическата работа. В правото теорията и практиката са разкъсани, в медицината – неразривно свързани. Медиците обикновено така получават и научните си титли и звания – на терен, в университетски болници или институти, където се лекуват хора. Дисертацията му е почерпена от опита и емпиричния му доказателствен материал е взет от практиката, от реалните му наблюдения върху дадено лечение и т.н. Юристът, напротив, по необходимост се изолира от практиката за да се посвети… Покажи целия коментар »

Реалността
Реалността
16 май 2022 13:20
Гост

Поля ми преподаваше в ПУ! Тя наясно ли е голяма част от колегите и колко абсурдно изпитват и какви хора си взимат изпитите за сметка на други? Как едни ги сечат, а други със слушалки и готови царски пищови на държавни изпити преминават успешно!?

Анализ
Анализ
16 май 2022 13:12
Гост

Израстването на един млад учен и преподавател – асистент, как определено протича то в ЮФ. -Завършваш на 25 г. семестриално + държавни, на 26 г. си взимаш правоспособност. -Кандидатстваш за докторантура, на 29 г. (ако успееш) я защитаваш и ставаш доктор по право. -На 30 г. ставаш редовен асистент, след конкурс…(ако си много навътре в колектива, е възможно още със завършването, т. е. на 25-26 г. да те оставят като хоноруван асистент и автоматично, без изпит, редовен асистент ставаш, след като изкараш успешно докторантурата). Ппц, не съм видял да се гласува отрицателно за ничия докторантура. Който не е започнал докторантура,… Покажи целия коментар »

Студент
Студент
16 май 2022 12:40
Гост

Както казва проф. Близнашки на лекции – „Вижте ги ония от Европейското право, най-големите плагиати, преписват като разпрани от френски, немски, английски и си присвоят чужди писания, даже и единия б…к там го избраха за „член-кореспондент“ на БАН, дето не знаеше какво пише в конституцията, та и за конституционен съдия го избраха, вместо Георги Близнашки да стане конституционен съдия и член-кореспондент и академик на БАН, дето е писал много за държавата, за правото, за конституцията, с десетки постижения, те ми избрали някакъв си б…к по Европейско право, дето няма и един собствен труд, пф“.
ВЕЛИК Е ПРОФЕСОР БЛИЗНАШКИ!

Попрочел
Попрочел
16 май 2022 19:17
Гост

Този велик учен защо не се кандидатира за чл.-кор. на БАН, щом „заслужава повече от всеки друг“?… И защо стана д.ю.н. не в СУ, а във възможно най-отдалечения от София факултет? Иначе жалко, че тези не може да се докажа, че е изрекъл всички тези глупости, а изглеждат достоверни, в стила му на вулгарна самовлюбеност…

Анонимен
Анонимен
16 май 2022 20:31
Гост
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица
Обединение
Обединение
16 май 2022 12:16
Гост

Разликата пред и след 89-та година е, че сега „Правото“ не е идеологизирано, а преди 89-та година, Правото е идеологизирано до червено. Каквото каже марксизма-ленинизма това ще е в Правото и като цяло във всички области на науката. Затова в онези времена много са се ценели научните кадри, защото те тълкуват по марксическия метод. Преди 89-та година по Обща теория на правото се е изучавало само мислите на Маркс, Ленин и Енгелс за Правото въобще. Сега се гледа повече на практическото приложение.

Митко
Митко
16 май 2022 11:18
Гост

Явих се през 2016 г. на докторантски конкурс за направление “Административно право и процес” ,имах голямо желание за докторантура, дебнех момента за докторантура, но не бях вътрешен човек…много се готвех, какви ли не учебници, статии, монографии бях изчел, за да се подготвя подобаващо, да впечатля комисията, съдебната практика на ВАС я превъртях…наистина една година преди това сериозно бях залегнал. Та бяхме трима кандидати. Изтеглихме си темите, първият кандидат след около 10-на минути и предаде, говореше си свободно около 5 минути с комисията. Аз си изложих всичко, цитирах мнения на авторитетни административисти и т.н. Изписах около 20 листа по двете теми.… Покажи целия коментар »

Nobody
Nobody
16 май 2022 11:01
Гост

В едно е права проф. Голева, че докторската степен в областта на правото се игнорира напълно и не се оказва никакво значение, независимо дали ще защитиш на 28 г. ( което според мен е много рано) или на 48г. след като си се доказал в практиката и си узрял за възможността самостоятелно да проведеш научно изследване и да постигнеш приличен резултат. Има и друг проблем: сред докторите по право у нас има две групи: 1.Истински, с реален принос за развитие на определена тема и възможности за творчески подход и смелост да изложат своя теза и 2.Фалшиви, имитатори, преписвачи, папагали повтарящи… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
16 май 2022 10:45
Гост

Само някой тотално незапознат с образованието и научните среди в правото може да твърди, че докторите по право не били достатъчно уважавани. Докторантурата е абсолютна подигравка, „трудовете“ на докторите са смешни и перспективата, която докторантурата отваря е толкова жалка, че единствените, които записват докторантура, са или юристи, целящи се в 1000-та лева преподавателска заплата, или такива, които искат да си спестят адвокатския изпит… Най-малкото, което трябва да се направи, за да бъде повишено вниманието към докторантурата, е да бъдат закрити всички факултети в провинцията (където между другото работи авторката на статията), за да се намали бройката на тотално неграмотни „юристи“,… Покажи целия коментар »

Антонин
Антонин
21 май 2022 1:48
Гост

И какво ще стане, когато се закрият „провинциалните“ университети? Ще се повиши нивото ли? Вие май не си спомняте за един виден софийски юрист, доктор, плагиат…от София, повтарям София… нужно е да има национален, анонимен държавен изпит. И така ще отпаднат неграмотници те както от софийските университети, така и от провинциалните.

Адвокат
Адвокат
16 май 2022 10:39
Гост

В последните около 15 г. си купувам всяка нова правна литература, която излезе на книжния пазар. Интересувам се за биографията на съответния автор. Редовно оставам разочарован, когато прочета книгата и установя, че тя няма никаква практическа стойност, а от академична гледна точка представлява едно голямо преписване на трудовете на други автори с елементи тук-там на собствени разсъждения. Това се случва на 90% при всички доктори по право, които издават книга. Оставам и шокиран, когато започна да чета рецензиите на научното жури, което много често пише колко големи пропуски има докторанта, колко зле формулирани тези има и колко зле е трудът… Покажи целия коментар »

Виктор :)
Виктор :)
16 май 2022 10:44
Гост

Така е! Никой не смее да пише „отрицателна“ оценка на дисертационния труд на кандидат-докторанта. Макар че въпросният рецензент десетки забележки е отправил към съответния труда. Накрая пак дава „положителна оценка“. Защото рецензентът си казва: Докторантът се е трудил много, дал много лични средства (финанси), за да стигне до тук, пък и сме приятели с научния му ръководител, ако пиша на докторанта му „отрицателна“ оценка, ще си развалим отношенията и такива ти субективни мисли. Така че за рецензетът е по-добре да сложи там една сламена положителна оценка и айде, да си вървят нещата, да не си разваля рахата и спокойствието, и… Покажи целия коментар »

Fernando
Fernando
16 май 2022 10:46
Гост

Всички юристи ли трябва да имат инстинкт на акула?

Проскубания бухал
Проскубания бухал
16 май 2022 12:27
Гост

Да иначе оставаш планктон

:))))
:))))
16 май 2022 10:30
Гост

Преди 89-та година в ЮФ на СУ никой преподавател НЕ е имал практически опит като юрист. Ама абсолютно никой. Или са били активни политици към БКП, или председатели на някакви законодателни комисии, и то са се съобразявали с правото на СССР. Т. т. не са ковали те законите. Практиците като Петко Стайно, Иван Апостолов, Никола Саранов, отдавна са били изхвърлени от Унито.

Спомен
Спомен
16 май 2022 10:19
Гост

Спомних си… как на устния изпит по Търговско право -1 част при доц. Антонова бях прочел за подготовка допълнителна литература от учебника на проф. Голева. По време на изпита, по въпроса, който ми се падна, се сетих, че Голева има мнение по темата и реших да го цитирам, според проф. Голева…..еди какво си…., доц. Антонова се усмихна и ми беше казала: „Моля ви, колега…да цитирате точно този учебник, не е много уместно“. Чудих се къде да гледам от срам.

Наблюдател
Наблюдател
16 май 2022 10:58
Гост

Все едно да цитираш Гиргинов примерно на изпит по Наказателно в СУ, паднали са ти престъпления против половата неприкосновеност и по конкретно блудство и да изцепиш, че блудството резултатно престъпление може би ще има същия ефект.

Виктор :)
Виктор :)
16 май 2022 12:13
Гост

Учудвал съм се на Гиргиновите глупости в учебника по Наказателно – особена част. Уж е бил действащ прокурор, с богат практически опит, а понякога ме е изумявал с глупавите си писания.

Иван
Иван
16 май 2022 12:35
Гост

Нормално е, не съм чул досега някой да се изкаже позитивно за колега в неговата област. Повечето в някакъв момент са били конкуренти за нещо. Пък и много са със сериозно его. Голева съм я чувал също да се напрегне яко на държавен като се цитира друг автор. Не го намирам за правилно , но явно е нормално. Те си знаят.

от ЮЗУ
от ЮЗУ
16 май 2022 10:10
Гост

Друго си е Траян Лялев да те скъса 15 пъти по Търговско право, само на първата част….Бог да го прости….голям б…к си беше!

Veselin
Veselin
16 май 2022 11:38
Гост

И защо? Защото беше единствения, който не продава изпити?!

Гери
Гери
16 май 2022 12:02
Гост

Глупости пишете, наистина.
Нито един преподавател не ми е искал нищо, освен да знам по предмета му, и не съм бивала скъсвана никога на изпит. Не е само един, който „не е продавал изпити“, напротив, лично аз ни един не срещнах, който да „продава“.

Иначе е права Голева – няма никакъв смисъл от доктурантура по правни науки.

Дамянов
Дамянов
16 май 2022 10:07
Гост
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица
Хораций
Хораций
16 май 2022 10:03
Гост

Докторантите не се били оценявали, а практиците се предпочитали. Ами вижте само в раздела Научни публикации в този сайт – последната публикация преди тази е от Докторка, която очевидно си няма понятие от прилагане на ЗМГО, нито разбира от изпълнителен процес, но пък пише недомислици и простотии и очаква, че само титлата й стига някой да вярва, че става за нещо.

Проскубания бухал
Проскубания бухал
16 май 2022 10:35
Гост

Да, мислех да я дам за пример, но все пак на нея са й „помогнали“. Колективнен труд дет се вика.

Анонимен
Анонимен
16 май 2022 10:03
Гост

Като цяло това да ставаш доктор на 30 години без почети никакъв практически опит е смешно.

Law
Law
16 май 2022 10:01
Гост

Търговското право някъде до към 30-те години никакво го няма в България. После проф. Любен Диков така до към 44-та година го развива. Ама е отстранен от Университета и на негово място застава Академик Любен Василев, който чете избираемия тогава курс по „Увод в търговското право“, както и „Увод в правото на интелектуална собственост“. Именно той е родоначалникът на търговското право в България.

Law
Law
16 май 2022 9:57
Гост

Аз като завършил ЮФ на СУ през 2010 г., мога да кажа, чеееее бяха много малко преподавателите, които бяха и с богат практически юридически опит, които паралелно с теорията, демонстрираха и практиката. Не повече от четирима човека. По наказателно право нит единият, ни другият имаше практически опит. Там, като после отидох на стаж, осъзнах, че на никакво наказателно не съм се научил. Буквално ми казаха да си скъсам записките от университета. Че пък се падна в прокуратурата на един много гаден наставник, който почна да ми чете лекции по наказателно от първата до последната тема, както и по процеса. Същата… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
16 май 2022 9:53
Гост

Както се казва: „Койте не разбира… преподава“.

Много малко са кадърните преподаватели, с които университетът ме срещна.

А като не ви харесва… еми, не ставайте доктори, бе. Кой ви кара?

Ангел
Ангел
16 май 2022 9:49
Гост

Докторантурата се превърна в спасителен път за много неудачни юристи, които не могат да се справят на пазара на труда. Такива доктори са причината да се гледа с добро око на докторантурите, защото възниква въпросът защо му е на човек да си губи времето с научна степен ако работи и се справя добре. Риторичен е въпросът. Без предразсъдъци – виждал съм как незавършили право знаят много повече от доктори, с разликата че първите работят в кантори, а вторите – не. Участвал съм и в подбор на кадри – това, за което Голева споменава – доктор с почти нулев практически опит… Покажи целия коментар »

Юрисконсулт
Юрисконсулт
16 май 2022 9:43
Гост

Винаги ми става смешно, когато вземат да дават пример с лекарите, да правят сравнение и т. н. Следването на „Медицина“ е пет пъти по-трудно, отколкото да следваш „Право“. Медицината е специалност с продължително обучение, първо 6 години учиш обща медицина, после 4 години специализирана медицина. 12 години се изисква за станеш правоспособен лекар. Изпитът им по всяка медицинска дисциплина включва 3 части – теоретичен, практичен и устен. Те нямат конспект с по-малко от 120 въпроса. Задължителни стажове всяка седмица в болници, и не са формални, както при нас. В шести курс имат по 4 сесии, вместо, както при нас –… Покажи целия коментар »

Проскубания бухал
Проскубания бухал
16 май 2022 10:18
Гост

И да, и не. Специалността е важна но не е абсолютно задължителна за практикуване – може да си нает лекар в амбулатория на джипи. Безспорно изискванията са завишени в сравнение с правото и изпитите след семестриално завършване на университета са меко казано субективни, особено тези след специализация. Важно уточнение- по-трудно е, но всичко зависи много от пазара на труда. За търсени на специалности ( ендокринология, анестезиология, хематология, инфекции) шансът да минеш е голям, но за други, които се смятат за по-привлекателни, като (акушерство и гинекология, кардиолог и т.н.) вероятността да те „спънат“ на изпита е огромна.

:))))
:))))
16 май 2022 10:23
Гост

В Медицината е много субективно. По-търсените и с по-голяма реализация медицински професии – като кардиология, неврология, гинекология, голяма сеч има и там влизат -Наши и Ваши. Виж, за един, примерно – психиатър е по-лесно да се реализира човек, или пък за един епидемиолог…

Проскубания бухал
Проскубания бухал
16 май 2022 9:39
Гост

„Лекар с научна степен, доцент, а след това и професор е високо оценен от пациентите и гилдията. Той заема ръководни позиции в здравеопазването и лечението.“ Това е възможно, но не и задължително. При лекарската професия има огромна разлика между научна дейност и практика. Там обаче феодализмът е достигнал чутовни размери, при което академичната длъжност буквално се слива с ръководната – на болница или отделение, при което едни и същи хора се въртят по върховете и не допускат младите да се реализират. „Когато в медиите се обсъждат законопроекти, юридически казуси и важни правни въпроси, се канят като специалисти журналисти, политолози, социолози,… Покажи целия коментар »

:))))
:))))
16 май 2022 9:37
Гост

Въпросната Поля Голева е световнонеизвестно име в правната наука. Преподава Търговско право в ЮФ на ПУ и толкова. Да предложи примерно един нов проект за Търговски закон, щом е толкова ярък учен. Погледнете си го тоя закон, бе, прилича на швейцарско сирене, надупчен отвсякъде. Тромав.

Хахахах
Хахахах
16 май 2022 9:48
Гост
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица
Хахахах
Хахахах
16 май 2022 9:37
Гост

Лично ми е преподавала … Нямам добро мнение за нея … Ако всички доктори, доценти и професори по право бъдат подложени на изпит за юридическа правоспособност, не на адвокатски, където има много „мръсни“ въпроси, поне 50% са изгърмели. Трябва преимуществено преподаватели по право да са практици. Аман от теоретици, дето дори не са стъпвали в съдебна зала или арбитраж!!! Трябва да се предвиди в Закона за висшето образование и Закона за съдебната власт районни, окръжни, апелативни и върховни съдии, съответно прокурори, следователи и разследващи полицаи да преподават. Теория и основи на правото да се учи до втори курс включително и… Покажи целия коментар »

Хммм
Хммм
16 май 2022 9:33
Гост

Определено докторантурата е за определен човек. За Наш човек. Място не се открива случайно. Имаше такъв скандал в ЮФ на СУ преди време с професор по гражданско право (знаете кого) и един колега, който го приеха за докторант на Запад.

рико
рико
16 май 2022 9:28
Гост

Няма никакво значение дали си доктор или си завършил право в Харвард. Ако имаш правилните хора и “ качествата“ раболепие и продажност, без проблем можеш да станеш “ висш“ магистрат-завършваш право в долно нанагорнише, лез дори да можеш да четеш, започваш някъде по селата, после те командироват и ставаш “ висш“, ако можеш да обслужваш. Това е ситуацията в Бг. В НС не могат да приемат читав закон от години поради поради лиспата на експертни познания сред законотворците. Дописва се от съдилищата липсата на адвекватно законодателство, а за съжаление с всяка изминала години, съдилищата изобщо не са това, което са… Покажи целия коментар »

Ставрев
Ставрев
16 май 2022 9:18
Гост

Имаме противно отношение към образованието. Самият факт, че една от грамадните ромски махали в София се нарича „Факултета“…

Дерски
Дерски
16 май 2022 9:17
Гост

Нищо нов под слънцето, в страната ни можещи хора и умни хора не се търсят. Търсят се телета.

Бешански
Бешански
16 май 2022 9:16
Гост

Къде ли не доктор по каквото и да е не гарантира никакъв успех. Нали имам приятел, който почти е докторант, но какво от това? Работи за 1000 лв, гърчат го яко, едвам връзва двата края да идем на екскурзия до Истанбул за 3 дни. На море и тази година няма да иде.

Aдвокат
Aдвокат
16 май 2022 9:01
Гост

Да не съм ви чул професорчета, доцентчета и докторчета да мрънкате, че сте недооценени. Вие, мили мои, сринахте юридическото образование в България с алчността си. Разкрихте юридически факултети в знайни и незнайни градове и паланки само и само да има къде да преподавате и откъде да си пълните гушките. Резултатът – всеки втори клошар в България е завършил право. Адвокати под път и над път. Некадърни юристи и хора със съмнителен морал в адвокатурата, съдебната власт, държавната администрация… Тотална девалвация на адвокатската професия и ниско доверие в съдебната система. Айде у лево г-жо Голева.

Анонимен
Анонимен
16 май 2022 9:17
Гост

Така си е.

Анонимен
Анонимен
16 май 2022 8:55
Гост

Заплащането на всеки труд следва да е функция на стойността, която този труд допринася в някаква обществена сфера. Тази стойност се определя от пазара на труда. Проф. Голева дава пример с лекарите, от чиито действия често зависят човешки животи (да не говорим за дефицита на лекари у нас, който допълнително повишава стойността на работата им). Какво точно зависи от един доктор по право? Каква е обществената нужда от научен труд на тема „Историческо развитие на нотариалната заверка на съдържанието“ например? Докторите по право разполагат ли с практически умения, които липсват на юрисконсултите в бизнеса, за да спомогнат за неговото развитие?… Покажи целия коментар »

Петко Венедиков
Петко Венедиков
16 май 2022 9:01
Гост

Лиси си, че не сте запознати с дисертациите, които се подготвят от българските учени. Запознайте се, па после коментирайте! Отворете сайтовете на българските книжарници, 70 % от новите правни книги по практически въпроси са публикувани дисертации…

Unus testis, nullus testis.
Unus testis, nullus testis.
16 май 2022 10:47
Гост

Да, и половината от “практическото ръководство” всъщност се състои от възпроизвеждане на разглежданите нормативни актове. Другата половина – от преразказването им. Но го броим за монография, нали така?

ганю
ганю
16 май 2022 8:47
Гост

„Тъй като за да получиш юридическа правоспособност се изисква образователна степен „магистър”, доктор по право се присъжда на магистър по право…“.
Познавам немалко доктори по право, които нямат юридическо образование.

Стоян
Стоян
16 май 2022 8:44
Гост

Кандидатите притежаващи научно звание трябва да се назначават на длъжност без конкурс, така ще се насърчи високата степен на обеазоване!

Conservator legis
Conservator legis
16 май 2022 8:41
Гост

Придобиването на научна степен „доктор по право“ е основание за вписване като „адвокат“ в съответната Адвокатска колегия без полагане на изпит!

Анонимен
Анонимен
16 май 2022 12:08
Гост

Голям стимул, няма-що. Без изпит, може да се впишете и ако имат поне 5-годишен стаж по специалността.

123
123
16 май 2022 8:39
Гост

Всичко казано е вярно, но това, което се случва съвсем не е насочено конкретно срещу докторите по право, а срещу всички мислещи и можещи. Такива не се търсят за важните постове.

Анонимен
Анонимен
16 май 2022 8:43
Гост

Търсят калинки с натруфени биографии, които да им угаждат

Анонимен
Анонимен
16 май 2022 8:27
Гост

В Съдебната система се плаща за научна степен, но е права проф. Голева – напоследък и желаещи няма, трупат едни семинари в CV и смятат, че е впечатлително. Еми не е

Анонимен
Анонимен
16 май 2022 8:29
Гост

А някои с превърнали професията съдия/прокурор в посещач/семинарист

фикусите
фикусите
16 май 2022 8:31
Гост

Точно така! Трябва да се забрани да се посочват в биографията посещения на курсове, на които си само слушател, като фикус в залата, без накрая да има проверка на знанията. Това и леля Пена чистачката може да го „изкара“ и да си го сложи в CV-то

Анонимен
Анонимен
16 май 2022 8:25
Гост

Мой близък преподава физика в един от най-големите университети в Европа. Имаше докторант, който му скъса нервите, но с негова помощ защити. Моят познат – професор, го закле да не се занимава повече с физика, но е факт, че докторантът стана доктор. И не, и двамата не са българи, за да решим, че става дума за побългаряване на западното образование. За мен изводът е, че тази степен девалвира и в точните науки, и в западните университети.

девалвация
девалвация
16 май 2022 8:20
Гост

Права е проф. Голева, но има и друга страна на монетата – не паднаха ли много критериите? Не девалвира ли докторската степен, заради занижените изисквания към докторантите? Няма да посочвам името на човека и на университета, но един от най-посредствените ми колеги в курса стана доктор по право и въпросите, които поставям, ги вземам от живия живот