Развитието на вирусната инфекция, предизвикана от COVID-19, надхвърли всички очаквания и само за месец-два от откриването ѝ в края на 2019 г. завладя целия свят. България не беше пощадена и това доведе до приемането на извънредните мерки за предотвратяване на заразата. В тази връзка беше приет Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., началната дата на извънредното положение е посочена в решението на НС от 13 март 2020 г. и първоначално определената крайна дата беше 13 април 2020 г. С решение от 3 април 2020 г. парламентът удължи срока на извънредното положение до 13 май 2020 г.

За работата на съдебната власт от значение са предвидените в чл. 3 от закона мерки, съгласно които за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат посочените процесуални и давностни срокове, освен по изрично изброените изключения. Освен това обаче е важно и как ще продължи да функционира самата съдебна система в периода на извънредното положение.

Своевременни и адекватни на създалата се извънредна ситуация в страната бяха и последвалите решения на Висшия съдебен съвет (ВСС) и конкретно на Съдийската колегия, която прие редица решения не само от санитарно-хигиенен и превантивен характер[1], но и от процесуално-организационен характер, относно същинската работа на съдилищата. Така с Протокол № 9/15 март 2020 г., Протокол № 10/ 16 март 2020 г., Протокол № 11/31 март 2020 г. бяха приети редица мерки от процесуален характер за организацията на работа на съдилищата и определянето на минимално допустимите по вид дела и съдебни процедури, които в окончателен вид бяха обобщени вАктуални мерки за превенция и ограничаване на разпространението на Covid-19 за съдилищата на територията на Република България” (наричани по-надолу мерките), налични на сайта на ВСС[2]. От своя страна Прокурорската колегия на ВСС, съобразявайки се с приетия закон и взетите от Съдийската колегия мерки, също прие такива от процесуален характер по Протокол № 11/18 март 2020 г.

Съгласно актуалните мерки, обобщени на 1 април 2020 г., предвиждащи забрани за разглеждане на наказателни, административни и граждански дела, извън изрично посочените в т.1-3, всички останали следва да се отсрочат за разглеждане за времето след обявяване на края на извънредното положение.

Така приетите мерки от процесуален характер, според времето на тяхното разглеждане и произнасяне на съдиите по делата към датата на обявяване на извънредното положение, могат да бъдат обобщени три групи:

  1. дела, които към датата на обявяване на извънредното положение са вече обявени за решаване, т. 13 от мерките;
  2. дела, подлежащи на разглеждане независимо от епидемичната обстановка в страната, съгл. т.1 до т.3;
  3. дела, които подлежат на отсрочване, това са всички вече насрочени дела в открити съдебни заседания или такива, чието произнасяне става в закрито съдебно заседание, но които към датата на обявяването на извънредното положение са били образувани – т.4.

С решение от 7 април 2020 г. на заседанието на СК на ВСС, бяха изменени някои от мерките, приети на 1 април, в т.ч. отпадна забраната, наложена в т.5, за образуване на дела на постъпващите книжа, водещи до иницииране на съдебни производства.

За извършваните от съдилищата услуги на гражданите – справки, е посочено, че се извършват, съгл. т.7 само на телефоните, обявени на сайтовете на съдилищата или по електронен път на обявените електронни адреси. Възстановено е от 1 април 2020 г. издаването на свидетелства за съдимост (до тогава се издаваха само електронни свидетелства и справки), а самото обслужване на гражданите се организира на едно гише.

Съгласно взетите от СК на ВСС решения, на страниците на съдилищата, административните ръководители бяха задължени да оповестят предприетите от тях мерки за организация на работата в условията на обявеното извънредно положение, в т.ч и въвеждането на дежурства.

Сред взетите мерки, внимание заслужават тези относно „дистанционната работа” по делата, обявени за решаване, доколкото легитимирането на такава процесуална дейност е новост, предизвикана от конкретните обстоятелства, обусловили издаването на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, а регламент за нейното осъществяване липсва.

Относно работата по самите дела от страна на магистратите е предвидено, съгл. т.13, че същите следва да работят дистанционно по обявените за решаване дела, като административните ръководители трябва да създадат съответната организация за това.

В процесуалното ни законодателство липсват разпоредби, уреждащи възможността за дистанционна работа на органите на съдебната власт. Това следва от специфичната държавническа дейност, която осъществяват органите на съдебната власт, съгл. чл. 8 от Конституцията на Република България и нейната независимост, съгл. чл. 117, ал.2 от КРБ, поради което и работата в домашни условия е не просто нещо ново, но и изключение, родено от извънредните обстоятелства, довели до нея.

Какво е допустимото съдържание на въведеното с приетите решения понятие „дистанционна работа“. Определено това включва само възможността за изготвяне на писмените мотиви към актовете, които магистратите следва да изготвят по посочените в първата и втората група дела – тези, обявени за решаване и тези, които подлежат на разглеждане – т.1-3 от мерките.

Поради липсващите в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Правилника за администрацията в съдилищата (ПАС) разпоредби относно дистанционната работа по делата, следва по аналогия да се потърси приложима разпоредба от трудовото ни законодателство, доколкото нормата на чл. 229 от ЗСВ, позволява това препращане за неуредените въпроси. С приемането на закона за извънредното положение бяха приети изменения в Кодекса на труда (КТ), като съгласно чл. 120б от КТ се предвиди възможност работодателят да възлага надомна работа и работа от разстояние при обявено извънредно положение. Дистанционната работа по делата не е надомна работа по смисъла на чл. 107б-107ж от КТ, а се доближава по-скоро до регламентираната работа от разстояние по смисъла на чл. 107з-107п от КТ. При надомната работа се възлага извършването на такъв вид работа или дейности, водещи до самостоятелен краен продукт, докато при възлагането на работа от разстояние, не е необходимо изработването на краен продукт, със самостоятелно съществуване. Изготвянето на мотивите към съдебните актове, даването на разпореждания и пр. няма самостоятелен характер и поради това не следва да се разглежда като регулираната от КТ надомна работа, а като работа от разстояние.

Съгласно чл. 107з от КТ, освен, че работата от разстояние има доброволен характер, тя изисква и изрично уреждане на условията и реда за осъществяването ѝ, което в отношенията с магистратите, които не са трудови, е очевидно, че следва да се извърши не чрез колективен или индивидуален трудов договор, а чрез обща административна заповед (общ административен акт, издаден във връзка с извънредното положение).

С цел установяването на единни стандарти относно условията, при които следва да се провежда дистанционната работа, следва да се обсъдят някои ограничения и въз основа на тях да се направят изводи относно възможните условия за осъществяването ѝ.

Съгласно разпоредбата на чл. 132 от ЗСВ, съдилищата разглеждат делата в открити съдебни заседания, освен в посочените в ал.2 случаи, когато следва да се ограничи публичността, но при всички случаи, те заседават в съдебната сграда по седалището на съда – чл. 133, ал.1 от ЗСВ. Това е работното място, където не само се провеждат съдебните заседания, но и следва да се изготвят съдебните актове по делата. Тази разпоредба ограничава възможността за изнасяне на дела извън сградата на съда, освен в посочените в чл. 133, ал.2 от ЗСВ случаи, които касаят само провеждането на открити съдебни заседания по делата, т.нар. разглеждане на дела на пункт, след изричното разрешение за това от председателя на съда.

Освен ограниченията на чл. 133 от ЗСВ, съгласно разпоредбата на чл. 82, т.2 от ПАС, съдебните служители са длъжни да следят, да не се изнасят делата от служебните помещения без разрешение. Такова разрешение се дава отново от председателя на съда.

Тези ограничителни разпоредби на ЗСВ и ПАС, преценени в контекста на разпоредбата на чл. 107з от КТ, субсидиарно приложим съгл. чл. 229 от ЗСВ, изискват от ръководителите на съдилищата, след съобразяване и с взетите от СК на ВСС мерки, да посочат в изрична своя заповед на първо място дали разрешават, или не изнасянето на делата, отговарящи на критериите от първата и втората групи, от съдебните деловодства и вземането им от съдиите за изготвяне на съдебни актове. В случай, че ръководителите разрешат изнасянето на тези дела, те следва да определят и при какви условия и ред ще се работи по тях. Условията, при които ще става дистанционната работа по дела, за които е дадено разрешение за изнасяне от съдилищата следва да включва преценка по отношение на видовете дела, тяхната сложност и обем, както и мерки, гарантиращи опазването им.

Необходимо ли е физическото изнасяне на делото, за да се осигури възможност на съдията да работи по него?

На този въпрос следва да се отговори – по-скоро не. Това е така, тъй като самата дистанционна работа (работа от разстояние), означава не изнасяне на делото от деловодството на съда, а работа по самото дело, без то да е физически в ръцете, респ. в дома на магистрата.

Съгласно нормата на чл. 107и, ал.1 от КТ, магистратът, след като се е съгласил (чл.107з, ал.2 КТ) да работи дистанционно е длъжен сам да си осигури в дома си или в избраното от него друго помещение извън предприятието, определено пространство за работно място.

За работодателя обаче остават задълженията по обезпечаване на възможността за работа, съгл. чл. 107и, ал.3 от КТ, относно: необходимото за извършване на работата от разстояние оборудване, както и консумативи за функционирането му; програмно (софтуер) осигуряване; техническа профилактика и поддържане; устройства за комуникация с работника или служителя, извършващ работа от разстояние, включително интернет свързаност; защита на данните и пр. При предварително планиране на целия обем от мероприятия, предвиждащи работа от разстояние, всеки работодател би изпълнил посочените задължения, но при извънредната и нетипична за съдебната система ситуация, това в повечето случаи е невъзможно, но не съвсем. Съвременните технологии и използваната от съдилищата деловодна програма позволяват сканираните по делата книжа (всички, постъпващи по делата книжа се сканират) да бъдат прехвърлени на външен носител – флашка или друг технически носител (диск) и по тях действително съдията да може да работи в домашни условия, като изготви своите актове по обявените за решаване дела. Възможно е сканираните документи на отделните дела да бъдат изпратени и по електронната поща на магистрата. Това изисква създаване на необходимата от административните ръководители организация чрез мобилизиране на персонала на съдебната администрация за прехвърляне на сканираните документи по делата.

Физическото изнасяне на делата не само не е необходимо, но в някои случаи е и невъзможно, особено по обемни дела, например много томове по едно дело. Такива дела има от всички категории, особено в големите съдилища – софийските и други големи съдебни райони, което определя и тяхната фактическа сложност.

Физическото изнасяне на делата не следва да се допуска и с оглед на възможността за увреждане на съдържанието на самото дело, или предвид риска самото дело или части от него да бъдат изгубени, повредени, унищожени и пр. След подобна нежелана ситуация ще следва не само да се възстановява изгубено или унищожено дело по реда на чл. 94 от ПАС, но и вероятно ще се предприемат дисциплинарни мерки спрямо съдията, който го е допуснал, тъй като отговорността по опазване на взетото дело ще е негова, съгл. чл. 107и, ал.4 от КТ, дори и при условията на непредвидени обстоятелства (кражба от дома, наводнение, пожар и пр., от каквито никой не е застрахован). Възможно е и магистратът да няма местоживеене в населеното място по седалището на съответния съд (има магистрати – щатни или командировани, които ежедневно пътуват с личен или обществен транспорт до работните си места) и това с още по-голяма сила дава аргументи за това, че делата не следва да се изнасят от съдилищата.

Независимо от изложените аргументи против изнасянето на делата от сградата на съдилищата, в случай, че от страна на ръководството на съда това се допусне, физическото изнасяне на делата от съдиите-докладчици следва да се осъществи след като се въведе нарочен регистър (книга), отразяващ изнасянето им, като се посочва от една страна номерът на делото, обемът му, напр. брой томове и краен брой страници и от друга – името на съдията. Само така може да се проследи наличието или не на изгубени или унищожени документи по делата. Въвеждането на този регистър следва да е посочено в заповедта на ръководителя на съответния съд.

Следователно към дистанционната работа по делата следва да се пристъпва едва след предвидени, макар и в минимален обем, гаранции за техническа обезпеченост и за сигурността на самите дела. Дистанционната работа по делата не може да бъде самоцел на отделния магистрат, а отговорност на цялото ръководство на съда и изисква преценка на риска от настъпването на вреди както за самия съд, така и за страните по делата, които и без това търпят вреди от забавеното поради извънредното положение правосъдие. Ако не е възможно да се осигури технически прехвърлянето на сканираните дела на външен носител на информация или изпращането на файловете по електронна поща, то по-добре е те да не се изнасят физически от съдилищата.

Изготвените при условията на дистанционна работа съдебни актове, следва да бъдат отпечатани и публикувани незабавно след постановяването им на интернет страницата на съответния съд при спазване изискванията за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация, съгл. чл. 64 от ЗСВ. С последното решение на СК на ВСС беше отменено изречение 2 на т. 13 от решението на Съдийската колегия по Протокол № 9/15.03.2020 г., според което „изготвените съдебни актове се предават и резултатите по тях се вписват в срочните книги след отпадане на извънредното положение“. Тази отмяна връща задължителното приложение на чл. 64 от ЗСВ, което изисква след изготвянето на съответния акт и неговото подписване от магистрата, той да се публикува на интернет страницата на съответния съд. Съгласно актуалното решение на СК на ВСС, при спазване на ограниченията по т. 10, т. 11, т. 12, и т. 13 и при създадена от съответния административен ръководител организация, изготвените и подписани съдебни актове могат да се предават за вписване в съответните книги и присъединяване към деловодна програма.

Тези ограничителни и императивни разпоредби не сочат как и кога ще се обявяват самите актове, но доколкото се касае за работа от разстояние, при наличие на утвърдени графици за дежурство и наложени забрани за достъп до съдебните сгради, извън посочените изключения, то очевидно е, че предаването на изготвените от съдиите при дистанционната им работа актове следва да стане или в рамките на определеното им време за дежурство (независимо кога са изготвени самите актове, важното е кога те ще бъдат отпечатани и подписани), или най-рано след отмяната на извънредното положение. Едва тогава ще стане възможно и самото публикуване на интернет страниците на съдилищата.

Съгласно посоченото в решението от 7 април 2020 г., съобщения до страните не се изпращат за времето на извънредното положение. Това на фона на разпоредбата на чл. 3 от Закона за извънредното положение, относно спирането на процесуалните срокове, е оправдано единствено с цел намаляване на рисковете от разпространение на инфекцията от COVID-19. Ще се намалят възможните физически контакти на длъжностните лица по връчване на съобщенията (призовкари и такива от общинските администрации) с евентуални носители на заразата. Предвид на това, че процесуалните срокове спират да текат, съгл. чл. 3 от Закона за извънредното положение, тази мярка е в полза на страните по делата, тъй като ще им даде по-дълги от предвидените в процесуалните закони срокове за узнаване на съдържанието на постановените актове и подготовка за изискуемото, съгласно тях процесуално поведение или осъществяване на потестативните им права, едно от които е и правото на жалба срещу постановените актове.

Дистанционна работа по дела, които са посочени в т.1-3 от мерките на СК на ВСС и ще бъдат разгледани от съда, независимо от извънредното положение

Касае се за дела, които са насрочени или ще бъдат насрочени и ще се разглеждат от съда, съгласно предвидените в мерките изключения. Работата по тези дела до датата на съдебното заседание също налага необходимостта от дистанционна работа на съдиите-докладчици, независимо дали те са тези, които първоначалната програма е посочила, или с оглед на създадените от административните ръководители организационни мерки и съобразно графика за дежурствата, те са променени (мерките не налагат преразпределяне на дела, но е възможно според наложени от правителството други ограничения от противоепидемичен характер, напр. ограничения за пътуванията, това да е необходимо). Това е възможно по гражданските и търговските дела, а по наказателните, само ако не е даден ход на делото. В случаите на промяна на първоначално определените докладчици по делата е необходимо обосноваване на преразпределянето, което следва да е подчинено на произтичащите от мерките за извънредното положение обстоятелства. Противното би довело до съзнателно нарушаване на принципа на случайното разпределение на делата съгл. чл.9 от ЗСВ и гарантираното им безпристрастно разглеждане от независим и случайно избран съдия.

Съдиите, докладчици по дела, подлежащи на разглеждане, ако не са в график за дежурство, съгласно определените от СК на ВСС в т. 12 мерки, не могат да посещават съдебните палати. Това обаче не означава, че съдия-докладчик по дело, подлежащо на разглеждане (т.1-3), до насрочената в открито съдебно заседание дата да не може да извършва своевременно наблюдение върху такова дело и да се произнася с разпореждания по него.

Това изисква съдията не само да има постоянна информация за постъпващите по това дело искания на страните, да бъде информиран за редовността на извършените уведомителни действия (съобщения, призовки и пр.), но и да постановявадистанционноразпореждания във връзка с делото. Принципът е, че разпореждания следва да дава само съдията-докладчик, който ще разгледа това дело, а не и дежурните съдии, освен ако те самите не са докладчици или ако се касае само за упражняването на контрол по редовността на връчените съдебни книжа и евентуално повторно призоваване на страните по същия или друг начин. Това се налага от обстоятелството, че съдиите, които не са дежурни, всъщност продължават да са на работа, а от това следва, че по посочената категория дела, те следва да се произнасят лично, а не други съдии да имат решаваща роля за администрирането им.

Тези разпореждания се постановяват по принцип в закрито заседание от самия съдия докладчик. Съгласно решението на СК на ВСС от 7 април 2020 г., произнасянето в закрито заседание следва да се извършва по възможност дистанционно, а ако това е невъзможно, в графика на съдебния състав по дежурство. Изпълнението на това решение за дистанционно произнасяне може да се осъществи, като освен сканираното, подлежащо на разглеждане дело (делото в цялост до датата на обявяване на извънредното положение), на съдията докладчик следва да се изпращат по електронна поща и всички постъпващи относно това дело книжа, искания на страните и пр. След като той получи по електронната си поща тези книжа, следва да разпореди отново чрез електронната си поща и съответните процесуални действия по делото. Разпечатаните електронни кореспонденции следва да се прилагат по делото като доказателство за извършеното от магистрата разпореждане.

В условията на извънредната ситуация, в която се намира не само нашата страна, но и всички засегнати от COVID-19 държави, както и липсата в повечето случаи на предоставени персонални служебни електронни адреси, като гаранция за защитеност, а също и при липса на универсален електронен подпис за повечето магистрати, намирам, че този вид комуникация по делата е за предпочитане, пред това да се изнасят делата от съдебните сгради или дежурни съдии да се произнасят по дела, по които не са докладчици.

Освен това, въз основа на чл. 360а и следв. от ЗСВ и Закона за електронното управление чрез изградения Единен портал за електронно правосъдие страните и техните пълномощници имат право на достъп до пълното електронно копие на съдебните им дела, съгласно наличното в деловодната програма и няма пречки същият обем информация по конкретно дело да се предостави и на съдията-докладчик, който следва да изготви съдебния си акт.

Всички останали дела, които не подлежат на разглеждане, ще се докладват на дежурните съдии, според графиците по т.11 от мерките за работа в условията на извънредното положение, или ще се оставят на съответните докладчици за произнасяне в рамките на техния график за дежурства или след отмяната на извънредното положение.

Подобна организация на работа по посочените в първата и втората група дела – тези, които към датата на обявяване на извънредното положение са обявени за решаване, т. 13 и тези, които подлежат на разглеждане, въпреки епидемията в страната, съгл. т.1 до т.3 от актуалните мерки, посочени на сайта на ВСС, е възможна и постижима и гарантира от една страна прозрачност, предвидимост и своевременност на действията от страна на съда, а от друга – правата на страните.

Провеждането на самите съдебни заседания по посочените в т.т.1-3 от мерките дела, следва да става при съблюдаване на нормата на чл. 132, ал.1 от ЗСВ, в съдебната зала на съответния съд. В съдилищата, където е създадена необходимата техническа обезпеченост с отделните участници по делата да се проведат и видеоконферентни връзки или да се проведат по обичайния процесуален ред съдебните заседания, но при спазването на необходимите противоепидемични мерки. Каквито и способи за разглеждане на делата да се предприемат – чрез използване на електронна видеовръзка, чрез skype или по друг начин, те трябва да бъдат оповестени и едва след получаване на съгласие от всички участници по такова дело да се пристъпи към неговото разглеждане по уговорения начин. В противен случай, би се стигнало до недопустимо нарушаване на правата на страните, участници по тези дела и с това провеждане и постановяване на незаконосъобразни актове.

След отпадане на извънредното положение и с цел гарантиране на страните своевременно и бързо правосъдие е възможно по определена категория дела да се предвиди и възможност за изнесени съдебни заседания ad hoc (дело на пункт) съгл. чл. 133, ал.2 от ЗСВ, при което вместо страните и техните пълномощници да посещават съда, особено ако са повече, само съдът и съдебният секретар да отидат в определено от местната администрация достъпно място (зала), при спазване на противоепидемичните мерки за сигурност. Това също би била добра мярка за дела, които следва да бъдат разгледани в кратки срокове, но не попадат в т.1-3 от мерките. Възможно е насрочване на няколко дела за една и съща дата, в едно и също населено място, когато участниците са от едно и също или близко населено място, през по-голям интервал от време, като между всяко дело се провеждат санитарните мерки за защита.

На заседанието от 7 април 2020 г. СК на ВСС отмени т. 5 от решение по протокол № 9/15.03.2020 г., според което не се образуват в дела входираните книжа, иницииращи съдебни производства. Колегията реши образуването и администрирането на дела да се извършва при спазване на ограниченията по т. 10, т. 11, т. 12, и т. 13, от посоченото решение на колегията и при съобразяване на съществуващия кадрови и технически ресурс в съответния орган на съдебната власт. Въведеното до отмяната ограничение по т.5 касаеше, постъпващите в съдилищата книжа, които не попадат във втората група и по които няма да се образуват дела, е резонно, тъй като задържането на тези книжа като необразувани дела ще затрудни работата на съдилищата в първите дни и месеци от отмяната на извънредното положение, когато съдилищата и без това ще трябва да връчат изготвените при условия на дистанционната работа актове, призовки за отсрочените дела и пр. чрез образуването на тези документи на дела не би се нарушило тяхното своевременно регистриране в деловодната система, своевременно администриране от определените им съдии докладчици, а изпращането на съобщения до страните би могло да се прави само при наличие на посочени от тях електронни адреси. Последното е за предпочитане, в случаите на установена от съдията докладчик нередовност на молбите и исканията на страните, още повече, че т. 3 от чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение е отменена (правя уговорката, че към момента на написването на настоящата статия измененията в закона все още не са обнародвани в Държавен вестник). Така би се гарантирала последователност, хронологичност и своевременност в работата на съдебната система. Следва да се посочи, че в дните от обявяването на извънредното положение броят на постъпващите книжа, по които към момента не се образуват дела е значително по-малък спрямо предшестващия го период и това дава допълнително възможност за пълноценна работа по тях, дори и да се вземе решение да се разпределят по дежурство, а не на случаен принцип между всички работещи магистрати.

Приетата от 1 април 2020 г. от СК на ВСС мярка по т. 19, даде възможност на административните ръководители да преценят дали да се допусне разглеждането и на други дела, извън посочените в решенията на съдийската колегия по протоколи № 9/15.03.2020 г. и № 10/16.03.2020 г., които имат спешен и неотложен характер. С това се даде свобода на преценка на всеки административен ръководител за оценка на специфичните за съдебния район видове дела, чието разглеждане се налага, независимо от обявеното извънредно положение.

Това изисква освен добра преценка на законовите срокове за разглеждане на делата, например производства, изискващи незабавно или в кратък срок произнасяне на съда, но и на правните интереси на страните (производства на спорна или на безспорна съдебна администрация, охранителни производства и пр.). Необходима е преценка и на риска за здравето както на страните (особено по дела с участие на деца и твърде възрастни лица), така и на работещите в съдебната система магистрати и служители. Тя следва да се направи в търсене на баланса полза-ефект-вреда, така както ни съветва и професорът по кардиология д-р Иво Петров относно мерките за борба с коронавируса „да има ефект, и ползата да е значително по-голяма от вредата[3]. Ползата в случая е насочена към гарантираните от законите на страната и международните договори и конвенции право на защита на гражданите, в това число на справедлив процес в разумен срок (чл.6 от ЕКПЧОС). Каквото е да е съответното на т.19 от мерките решение на съответния административен ръководител относно допълнителните видове дела, подлежащи на разглеждане, то следва да бъде облечено в заповед и да бъде и оповестено на сайта на съда за сведение на всички граждани и адвокати. Само чрез прозрачни и надлежно оповестени действия от страна на съда, може да се гарантира безпристрастност и справедливост на съдопроизводството.

Пандемията от COVID-19 постави човечеството пред нови изпитания, най-вече такива пред здравните ни системи, пред чувството ни за отговорност и самодисциплина, но и начерта нови ориентири пред правозащитните органи и начина на функциониране на съдебните ни системи. Пълноценното реализиране на целите на правосъдието в условията на извънредни и ограничителни мерки, изисква и повишаване на техническата обезпеченост на органите на съдебната власт, търсене на гъвкави решения, гарантиращи опазването на правата на гражданите чрез спазване на законите, прилагането на мерки, съответстващи на обществените потребности в такива моменти, изпълнение на поставените цели при минимум вреди и загуби за страните.

[1] Т.31 от Протокол № 8/ 10 март 2020 г.
[2] http://www.vss.justice.bg/page/view/104970
[3] В сутрешния блок на БНТ на 06.04.2020 г.

34
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
юрист
юрист
16 април 2020 14:37
Гост

Интересно плащат ли им да ги пишат тия, и на килограм ли или на метър.
Нови Пазар.. Къде беше това по-точно?
Домашни яйца имате ли в момента, искам да поръчам.

Kirilova
Kirilova
13 април 2020 15:41
Гост

След обяваването на извънредното положение, кантората ми трябваше да се прехвърли вкъщи, а аз и колегите не бяхме предвидили кантората ни да се управлява от дома… за колегите, които са в същото положение – препоръчвам Legal Tech BG, с техня софтуер кантората ми се управлява перфектно от дома!

ИИИ
ИИИ
08 април 2020 21:31
Гост

Лошото е, че в Нови Пазар и за дистанционна работа, няма работа, но пък остава време за „ценни научни публикации“.

тоз-оня
тоз-оня
08 април 2020 14:14
Гост

Ще пукна от смях!
Някаква селска съдийка дава акъл как да работим тези, които носим системата на гърба си.
Алооо, поне си свий малко перките, че наглостта и липсата на работа на село, явно не ти се отразява добре!

Един от системата
Един от системата
09 април 2020 14:53
Гост

От начина Ви на изразяване се разбира, че не сте колега. По-добре е да замълчите и да отворите карта на България, за да научите, че Нови Пазар не е село.

Пламен Борисов
Пламен Борисов
15 април 2020 9:47
Регистриран

А ти първо си покажи името и лицето, после си избърши мръсната уста и тогава, ако все още имаш нещо за казване се опитай да кажеш нещо смислено по темата, а не да замяташ нечистотии ad hominem.
Респект за съдия Галина Николова от Районен съд – Нови пазар.

yyy
yyy
08 април 2020 13:09
Гост

Колежката е пропуснала да спомене, че едно дело, дори физически да бъде изгубено, много лесно вече се възстановява, при положение, че самото дело има пълно електронно досие. Затова и дългите й обяснения в тази насока са безпредметни…….

Закон и ред
Закон и ред
08 април 2020 12:47
Гост

Колежката е загубила доста време да ни обясни , че не трябва да изнасяме дела от съда . Колежке , през годините аз съм написал поне ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ дела и 99 % от исковите производства са написани след изнасяне на дела от съда НАДОМНО . Знам , че е забранено , но в София просто е невъзможно да не пишеш вкъщи , защото на работното място си натъпкан като животно в тесен кабинет с още 2-3 души , непрекъснато се влиза и излиза от служители , звънят телефони и пр. Това с ДИСТАНЦИОННОТО ПРОИЗНАСЯНЕ ПО ДЕЛА просто не ми е… Покажи целия коментар »

Унуфрий
Унуфрий
08 април 2020 13:06
Гост

Прав си във всичко, с изключение на едно – бъркаш произнасянето на делата с подписването на актовете. „Произнасяне на дело“ означава „обсъждане на дело“, а такова може да има само в колективните съдебни състави. В едноличните няма процес на произнасяне, освен ако съдията „не е сам“ душевно /но пък ако е такъв – мястото му въобще не е в системата/. Подписването следва произнасянето и написването и е технически въпрос. Няма пречка след произнасянето съдиите от колективния състав да си разменят проекта на акта по ел. път, след което докладчикът да го остави подписан от него в деловодството, а когато другите… Покажи целия коментар »

Закон и ред
Закон и ред
08 април 2020 14:41
Гост

В тричленен състав трудно може да стане тая работа с неприсъствено произнасяне, особено ако един от членовете на състава е младши съдия и му е трудно да обясни делото . А и по принцип произнасянето става и чрез преглед на самото дело при по-засукани ситуации . Проектът за съдебен акт може да е чудесен , обаче не и…..след като лично погледнеш делото . Аз по-скоро имах предвид дали дистанционно ще правим резолюции по доклада , което пък въобще не е редно да става с имейли или по телефона . И не се грижи за моето спокойствие , доста съм си… Покажи целия коментар »

Унуфрий
Унуфрий
08 април 2020 15:38
Гост

Браво и да живей – ставате двама в тази държава спокойни и балансирани!
А за доклада – нитой не те е вързал вкъщи. Щом всички държ. и общински чиновници от други ведомства могата да ходят на работа с предпазни средства, значи можеш и ти, като не е задължително да го правиш всеки ден. Докладът не е заек, че да избяга…

Анонимен
Анонимен
08 април 2020 12:12
Гост

Колегата да заповяда и да огранизира нещата в СРС по начина, по който ги вижда. Лесно е да говориш как трябва да бъде, когато годишният ти брой дела се достигат в СРС още на 15 януари през януари на сътоветната година.

Пламен Борисов
Пламен Борисов
15 април 2020 10:01
Регистриран

Сигурен съм, че Галина Николова, съдия в Районен съд – Нови пазар ще се справи много добре, ако ѝ се възложи органицацията на работата на СРС.

Унуфрий
Унуфрий
08 април 2020 11:33
Гост

За сведение на пишущата: Във всички съдебни сгради в София магистратите имат свободен достъп и в момент, а не само дежурните – който когато иска може да влиза и да излиза безпрепятствено. Част от магистратите всеки ден идват на работа и са по кабинетите си, където пишат дела. Второ – пак в София и преди извънредното от години е общоприето надомна работа на магистратите по дела, които са си взели вкъщи. За 20 години не е имало нито едно изгубено дело, изнесено от съд. сграда от магистрат. Авторката да бъде спокойна. Подобна надомна работа е изключително ефективна – може да… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
08 април 2020 11:28
Гост

На село с 5 дела на месец е приложимо, така или иначе по цял ден служители и съдии се чудят какво да правят. В СГС това е пълен абсурд, ще правиш регистър на изнесените дела, това е все едно в нормално време да сложиш КПП на изхода на София. Винаги се е пишело и от вкъщи, по време на отпуски и прочие, иначе няма как да се насмогне. Така че хайде да не ни поучава някой от Нови пазар нас, които изнасяме години наред цялата тежест в системата.

Христо
Христо
08 април 2020 11:44
Гост

А за СРС? При това натоварване как ще се прави регистъра. Виж за КС е напълно възможно. Там има 10-15 дела на година.

Тити
Тити
08 април 2020 11:01
Гост

Интересно кой си вади сега точно свидетелство за съдимост. Те хората остават без работа. Камо ли някой да назначава служители.

Йосиф
Йосиф
08 април 2020 10:23
Гост

Бай ви Ганя смята, че той е последния, който трябва да се прибере у дома при заповед от Мутафчийски. По тоя повод го псува и какво ли още не. После, когато е натикан в кошарата за негово добро, но след като е мучал и грухтял много, като се каже, че може да излиза, НООО внимателно, само тези, които имат неотложни дела в началото ще излизат, той смята, че е първия за който се отнася това.

Филипов
Филипов
08 април 2020 10:21
Гост

Пандемията от COVID-19 постави човечеството пред нови изпитания, най-вече такива пред здравните ни системи, пред чувството ни за отговорност и самодисциплина

Такава нямаме. Нямаме самодисциплина. Разбирате ли това?

Любенов
Любенов
08 април 2020 10:20
Гост

Не виждам смисъл да се случва нещо кой знае какво. Не е някаква драма. Малко ще поседим у дома и после ще продъжим със задълженията си

Анонимен
Анонимен
08 април 2020 10:20
Гост

Ех, колега, едно е в Нови пазар, друго е в София, не, че на теория не сте права, ама тук практически някои неща не могат да се случат

Норвежки
Норвежки
08 април 2020 10:19
Гост

Добър очерк. Поздравления.

Фрилев
Фрилев
08 април 2020 10:19
Гост

Да, добре започвате. Света остана изненадан. Още остана по изсулени гащи

Унгарски
Унгарски
08 април 2020 10:19
Гост

Приемам решенията. Добри са. Те ще ни запазят в условията на извънредно положение.

Христословска
Христословска
08 април 2020 10:18
Гост

Важно е да имаме работеща съдебна система дори в условията на карантина. Защото когато Карантиньо си замине, ние ще трябва да продължим от където сме спрели.

Мавродиева
Мавродиева
08 април 2020 10:17
Гост

Ами аз мисля, че хората сега трябва да седят у дома и всичко друго е без значение.

Анонимен
Анонимен
08 април 2020 10:18
Гост

И да останем без съд?! Безумие! Особено в извънредно положение, това е още по-недопустимо!

Lili
Lili
08 април 2020 10:55
Гост

Има варианти. Дистанционната видеовръзка вече е факт в много съдилища.

Бонева
Бонева
08 април 2020 10:16
Гост

Много ясно написан очерк. Много благодаря. Много е полезно да се знае хронологично какво се е случило.

адекватно
адекватно
08 април 2020 10:16
Гост

Ох изнасянето на делата… Колегата е напълно права, това е НЕДОПУСТИМО и откакто се помня, се прави. Намирам предложенията в статията за напълно адекватни – дори и за заседанията на пункт, ако това ще гарантира по някои дела по-добре здравето на страните и съда. Но най-важното е адм.р-ли да публикуват заповедите си кои дела, извън тези определени от СК, ще се гледат!

Гергана Т
Гергана Т
08 април 2020 10:15
Гост

Ами няма да имаме сега съдебни производства.

колебание
колебание
08 април 2020 10:15
Гост

Всичко е ОК. Само с идеите за регистъра за изнасянето на дела не знам как ще стане. Имам предвид само силно натоварените съдилища, където има много дела на един съдия. Ще падне голяма бумащина и служителите ще бъдат доста затрупани с допълнителна дейност. А идеята е да има по-малко хора в този момент. Проблематично ми се струва реализирането на предложението в София, например.

анонимен
анонимен
08 април 2020 10:16
Гост

Да, от пък от друга страна авторката е права – ами ако нещо изчезне или бъде унищожено. И май най-добрият вариант е с флашката. Всъщност на много места така правят, доколкото съм чувал.

987
987
08 април 2020 10:12
Гост

Слава Богу. Поне един съдия не се плаши от работата в извънредното положение.