Когато в дело с няколко обвиняеми, съдът одобрява споразумение с един от тях, в него могат да бъдат посочени имената и на останалите, въпреки че не се признават за виновни. В такъв случай е задължително обаче в съдебния акт да бъде ясно подчертано, че вината им не е доказана.

Това се казва в решение на Съда на ЕС в Люксембург (пълния текст на решението виж тук) по преюдициално запитване на съдия Иво Хинов от Специализирания наказателен съд. То е отправено миналата година, след като един от шестима обвинени, че са изготвяли и преправяли лични карти и шофьорски книжки, решил да сключи споразумение, за да получи по-лека присъда.

Останалите петима дали съгласие за сключване на споразумението, но изрично посочили, че не се признават за виновни и делото срещу тях продължава. В споразумението с единия обвиняем обаче се казва, че той е участвал в престъпна група именно с тях и те са посочени с имената им.

Тогава съдия Хинов реши да спре делото и да отправи запитване до съда в Люксембург, в което поставя въпроса дали такова споразумение с един обвиняем, в което се споменава участие в престъпна група и на други, които не се признават за виновни, е съвместимо с чл. 4, параграф 1 от Директива 2016/343. Според тази разпоредба държавите трябва да гарантират, че докато вината на обвиняемия не бъде доказана в съответствие със закона, той не може да бъде представен като виновен в изявления на публични органи и в съдебни решения.

В запитването на съдията се подчертава, че според съдебната практика в България, текстът на споразумението трябва да отговаря на обвинителния акт, а в него като извършители са посочени и шестимата обвиняеми, а освен това единият признава участие в престъпна група, а за да има такава, в нея трябва да участват поне трима души.

Съдия Хинов пита дали посочването в споразумението на имената на останалите участници ги представя като виновни и съответна ли е в такъв случай тази съдебна практика на директивата.

Съдът в Люксембург е разгледал с предимство делото и в решението си първо казва, че споразумението с един обвиняем не се отнася до вината на останалите. Цитирано е и решение на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, в което се казва, че в подобни случаи от изключително значение е изборът на изрази от съдебните органи и конкретните обстоятелства, при които са употребени. Според съда в Страсбург в сложни наказателни дела, на националните съдилища понякога се налага да посочват участие в престъпление на трети лица, които по-късно може да бъдат съдени отделно, но в такива случаи трябва да се избягва даването на повече информация за тях.

В този смисъл генералният адвокат пише в заключението си по въпроса поставен от Хинов , че Директива 2016/343 допуска споменаването в споразумението и на други имена, когато това се налага, но при условие че в него ясно е указано, че срещу тези лица се води отделно производство и вината им не е установена в съответствие със закона.

В решението на съда обаче изрично е обяснено, че презумпцията за невиновност може да бъде нарушена, дори ако само на едно място в съдебния акт, в случая споразумението, споменаването на останалите обвиняеми може да бъде изтълкувано като преждевременно становище за тяхната вина.

СЕС подчертава още, че българските съдилища имат право да променят текстовете на споразуменията, а в това по делото, заради което ги сезира Хинов,  не било пояснено, че срещу останалите петима обвиняеми се води отделно производство.

„Ако такова уточнение липсва, въпросното споразумение би могло да представя тези лица като виновни, макар вината им все още да не е установена в съответствие със закона, а това би противоречало на член 4, параграф 1 от Директива 2016/343“, се казва в решението. Затова СЕС пише, че за да няма нарушение на директивата, спецсъдът трябва да одобри споразумението само след промяна в него, с която ясно да се укаже, че срещу петимата обвиняеми се води отделно наказателно производство и че вината им не е установена в съответствие със закона.

Проверка на „Лекс“ показа, че след постановеното решение на СЕС през септември, делото в спецсъда е приключило и съдия Хинов е одобрил споразумението с единия участник в престъпна група. Текстът му обаче остава загадка, тъй като съдебният акт не е публикуван, въпреки че вече е влязъл в сила.

21
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Bezime
Bezime
11 октомври 2019 13:53
Гост

А разпоредбата на чл. 4, параграф 1 от Директива 2016/343, че държавите трябва да гарантират, че докато вината на обвиняемия не бъде доказана в съответствие със закона, той не може да бъде представен като виновен в изявления на публични органи и в съдебни решения, дали е известна на всякакви публични лица или органи в България!?!

Загрижен
Загрижен
10 октомври 2019 18:12
Гост

Какво правим ако производството за останалите лица приключи с оправдателна присъда? Това нали ще се отрази на формулировката на обвинението срещу подсъдимия със споразумението? Тук се отварят опасни хипотези…

преюдициалния хинов
преюдициалния хинов
10 октомври 2019 18:07
Гост

темата за споразуменията при ОПГ е доста сложна. а практиката да се сключват – масова. ако се прегледа статистиката на спецовете, ще лъсне, че масово само това правят. впрочем, ако не е съдията Хинов да пише преюдициални, там нямаше да са чували за правото на ЕС, но това е друг въпрос

преюдициалния хинов
преюдициалния хинов
10 октомври 2019 18:07
Гост

Той дори беше порицан за едно запитване

Анонимен
Анонимен
11 октомври 2019 11:01
Гост

Всъщност не само спецовете дължат доста на съдията Хинов, що се отнася до осмисляне на правото на ЕС. Добре че все пак в съдебната система има и хора, които ги е грижа повече за правото, отколкото за атестации и кариерно израстване.

Сравнение
Сравнение
10 октомври 2019 16:26
Гост

Висотата на актовете на СЕС и низините на българската действиетелност.

Анонимен
Анонимен
10 октомври 2019 12:58
Гост

Тези петимата да не се мотаят, че току виж пак изменят НПК и им намалят присъдите само с 1/5.

Така е
Така е
10 октомври 2019 18:05
Гост

Затова решенията на СЕС са принципни, не се обвързват с политическото фрагментарно законотворчество у нас.

Съдия
Съдия
10 октомври 2019 12:55
Гост

Tова ми напомни, че в спецсъда има практика напоследък да не се публикуват никакви осъдителни актове, което вероятно се дължи на малоумната законодателна поправка, според която осъдените нямаше да бягат. Още не е поправена и масово не се спазва, защото е абсурдна, включително не се спазва от апелативния спецсъд, който обяснява какво е скрила първата му инстанция.

Хумор
Хумор
10 октомври 2019 18:06
Гост

Да, понеже осъдените следят сайтовете на съдилищата дали няма да им изскочи името, че да тръгнат да бягат.

Gandalf
Gandalf
10 октомври 2019 12:53
Гост

Проблемът е, че може да се получи ситуация, в която имаме влязъл в сила съдебен акт, според който подсъдимият А, заедно с Б и С е вършил престъпления и друг акт, според който Б и С са невинни, че заедно с А са вършили престъпления.

Пешеходец
Пешеходец
10 октомври 2019 13:17
Гост

Не „може“, а има много такива „ситуации“ от години. Абсурд, но факт!

Въй
Въй
10 октомври 2019 18:14
Гост

Абсурд е другото име на българското правораздаване. Ама и с този компетентен министър няма как да очакваме смислени законодателни промени.

Анонимен
Анонимен
10 октомври 2019 12:51
Гост

Това си е живо накисване. Той ги посочва директно като съучастници.

Анонимен
Анонимен
10 октомври 2019 12:54
Гост

Е, какво да прави. Да каже, че сам е извършил престъплението ли? А и трябват сериозни доказателства, за да ги осъдят.

Анонимен
Анонимен
10 октомври 2019 12:56
Гост

Точно така. Те затова му предлагат да сключат сделка.

Анонимен
Анонимен
10 октомври 2019 12:40
Гост

Аз не виждам защо петимата обвиняеми теябва да дават съгласие за това шестият да слючва споразумение.

Анонимен
Анонимен
10 октомври 2019 12:07
Гост

Много интересен въпрос! Има споразумения, в които на практика се записват като съучастници, а при ОПГ още повече другите подсъдими, спрямо които делото продължава. Даже съм се чудил на колеги как съветват да дават съгласие за съпроцесник да сключи такива. Това е другият въпрос – дали въобще трябва останалите подсъдими да дават съгласие за споразумението, както е практиката, защото те а приори са с противоречиви интереси

m.i.b.
m.i.b.
10 октомври 2019 12:24
Гост
Анонимен
Анонимен
10 октомври 2019 17:12
Гост

То голям отговор, няма що! За съжаление не може да има европейска норма, заради която да сложим в ред собствените си безумни практики. Защото това със съгласието на останалите подсъдими е пълен та_ак … и не съм чувал да го има някъде по света

Анонимен
Анонимен
11 октомври 2019 10:57
Гост

Така е, за съжаление. Но има не една европейска норма и не едно решение на Съда в Люксембург или в Страсбург, за които си затваряме очите, вместо да ги спазим и да си оправим безумните практики.