В делото по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), в което се търси обезщетение за платения адвокатски хонорар в наказателен процес, съдът може да определи по-малка компенсация от платеното на защитника.

Това постанови Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно решение. То е по дело №1/2017 г.

Решението се отнася до всички хипотези на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ. Той урежда отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от разследващите, прокуратурата или съда в седем случая – от незаконен арест и обвинение, през незаконно използване на специални разузнавателни средства до надлежаване на наказанието.

Днес Гражданската колегия постанови: При иск по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес.

В практиката няма спор, че платеното от обвиняемия адвокатско възнаграждение в наказателното производство е имуществена вреда и подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Магистратите обаче не бяха единни във вижданията си дали съдът по иска може да приеме, че действително претърпяната имуществена вреда е по-малка от платения хонорар в наказателния процес и да присъди само част от сумата. Някои приемаха, че в делото по ЗОДОВ съдът е обвързан с платеното на защитника, а други го намаляваха, ако преценят, че не съответства на тежестта на делото.

За да вземат решението си, върховните съдии първо са изследвали характера на отговорността за разноски в гражданския процес. И сочат, че тя е безвиновна деликтна отговорност за разноските, които насрещната страна е направила при неблагоприятен изход на делото. Като припомнят, че в чл.78, ал.5 ГПК е уредена възможността, ако платеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, според действителната правна и фактическа сложност на делото, насрещната страна да направи възражение за прекомерност, а съдът да присъди по-нисък размер на разноските. Като не може да пада под минимума, заложен в наредба №1 на Висшия адвокатски съвет.

ВКС сочи, че тъй като в Наказателно-процесуалния кодекс не е уредена отговорността за разноски за адвокатския хонорар, който признатият за невиновен (или по отношение на когото наказателното производство е прекратено), то те могат да се претендират в дело по ЗОДОВ. Тази отговорност е гражданска и се урежда от правилата на Закона за задълженията и договорите, а според чл.83, ал.2 ЗЗД длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин.

„При деликтната отговорност няма нужда от подобно правило, тъй като делинквентът дължи обезщетение само за тези вреди, които са в причинна връзка с неговото противоправно деяние. Вредите, които са в причинна връзка с неполагането на дължимата грижа от пострадалия, са следствие от неговото поведение, което прекъсва причинната връзка с противоправното деяние на делинквента и той не може да носи отговорност за тяхното обезщетяване“, заявява Гражданската колегия.

И посочва, че когато в делото по ЗОДОВ ответникът възрази, че платеното на адвокат в наказателното производство е прекомерно, в правомощията на съда по иска е „да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата“. ВКС заявява:

„В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение. За платеното в повече държавата не дължи обезщетение“.

Но прави изричното уточнение, че когато намалява обезщетението, съдът не упражнява правомощието си по чл.78,ал.5 ГПК, а се произнася по предмета на предявения иск, като установява наличието или отсъствието на причинна връзка между незаконното обвинение и претендираната имуществена вреда, за да определи размера на дължимата компенсация. И прилага последиците от неполагането на дължимата грижа от пострадалия при осъществяването на неговата защита срещу противоправното поведение на разследващите, прокуратурата или съда в наказателния процес.

ВКС сочи още, че в случая са приложими и правилата на чл.5 ЗОДОВ –  ако увреждането е причинено, поради изключителна вина на пострадалия, държавата не отговаря. „Ако пострадалият само е допринесъл за настъпването на вредите със своето процесуално поведение: недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконното обвинение, недобросъвестно е забавял или опорочавал процесуални действия, прикривал е определени обстоятелства или е имал друго недобросъвестно процесуално поведение, обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки отделен случай. В тази хипотеза съдът също се произнася по предмета на предявения иск, като прилага последиците от недобросъвестно процесуално поведение на пострадалия при осъществяване на неговата защита в наказателното производство“, разясняват върховните съдии.

5
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Фен
Фен
12 декември 2018 15:31
Гост

Сложен казус. Но в крайна сметка беше необходимо да се уеднакви съдебната практика.

Минко
Минко
12 декември 2018 15:32
Гост

Добре е, че ВКС са предвидили последиците от недобросъвестно процесуално поведение.

Анонимен
Анонимен
12 декември 2018 15:29
Гост

В НПК има съществен пропуск, тъй като не е уредена отговорността за разноски за адвокатския хонорар в тези случаи.

Анонимен
Анонимен
12 декември 2018 15:20
Гост

Тежестта на делото е съществен критерий за изчисляването на хонорара.

Клиент
Клиент
12 декември 2018 15:16
Гост

Освен минималният адвокатски хонорар по наредбата, има ли друг критерий за разумен или обичаен хонорар?