ВКС подкрепи районен съдия пред КС – с чл. 343б, ал. 3 НК е забъркана „каша“ и има риск от произвол
Разпоредбата на чл. 343в, ал. 3 от Наказателния кодекс (КС), която предвижда до 3 години затвор и глоба за водачи, които шофират, след като книжката им е била временно отнета с принудителна административна мярка, е противоконституционна. Това е категоричната позиция на Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС).
В становище до Конституционния съд (КС) тя подкрепя искането на съдия Христина Гарванска от Софийския районен съд (СРС) разпоредбата да бъде „отменена“ (пълния текст на становището на НК на ВКС виж тук).
Оспореният текст от НК е приет от депутатите през 2016 г. без мотиви и според съдия Гарванска с него шофьорите с ПАМ са третирани неравно, санкционирането им е произволно и е в нарушение на основни конституционни принципи.
Неравното третиране се изразява в това, че според ал. 1 на чл. 343в от НК с до 3 години затвор и глоба се наказва водач, който шофира без книжка, тъй като е наказан административно с отнемане на свидетелството. Според ал. 2 на същия текст пък с от 1 до 3 години затвор и глоба се наказва водач, който в едногодишен срок от административно наказание за шофиране без книжка, е заловен да шофира отново. И в двете хипотези наказателната отговорност е въведена за шофьори, които веднъж вече са били санкционирани. А оспорената трета алинея на чл. 343в НК инкриминира шофирането след като книжката им е била временно отнета с принудителна административна мярка, която не е наказание (повече за искането до КС виж тук).
В становището си върховните съдии първо разясняват, че ако деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност, би бил освободен от наказателна отговорност по чл. 78а, ал. 1 НК за престъпление по чл. 343в, ал. 3 НК. „Когато тези условия отсъстват, той би подлежал на наказване с лишаване от свобода (при определени предпоставки и ефективно) и кумулативно с глоба и лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Отделно от това, деецът би търпял всички ограничения на правата, които обичайно съпътстват фигурата на обвиняемия и на подсъдимия в наказателния процес, произтичащи от прилаганите мерки за процесуална принуда, като спрямо него биха били приложими включително задържане под стража (арг. от чл. 63, ал. 1 НПК) и домашен арест (като мерки за неотклонение), както и мерки за обезпечаване на глобата“, посочва ВКС.
И заключава, че текстът създава предпоставки за ограничаване на свободата, както и на неприкосновеността на собствеността, които макар да нямат абсолютен характер, всякога е необходимо интервенциите върху тях да са основани на понятни, разумни, логични, точно определени и гарантиращи справедлив баланс на личния и обществения интерес законови предписания.
Върховните съдии подробно разясняват защо чл. 343в, ал. 3 НК няма как да изпълни целта, която законодателят заявява, че си поставя с него: „Въвеждане в Наказателния кодекс на нови състави на престъпления, насочени към водачите на моторни превозни средства, извършващи нарушения на правилата за движение по пътищата, които са животозастрашаващи“.
„…компрометиращ възможността за изпълнение на целта, поставена пред Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, част от който е оспореният текст, е фактът, че ПАМ подлежат на предварително изпълнение. Т.е. чрез чл. 343в, ал. 3 НК е установена наказателна отговорност при нарушаване на административен акт, подлежащ на предварително изпълнение. А това прави напълно реална възможността от предприемане на наказателно преследване, а и реализиране на наказателна отговорност за неизпълнение на административен акт, който е незаконосъобразен“, пишат те. И стигат до извода, че „възможността за ангажиране на наказателната отговорност в хипотезите на деянията, визирани от чл. 343в, ал. 3 НК не може да се определи като подходящо средство за държавна реакция и от гледище на правния режим, на който са подчинени ПАМ, които се изпълняват незабавно, а обжалването не спира изпълнението“.
Освен това според ВКС със създаването на състава по чл. 343в, ал. 3 НК е нарушен и принципът за законност, изискващ законът достатъчно точно и ясно да определя престъпленията и наказанията за тях, за да се избегне всякакъв риск от произвол.
Опасността от произвол идва от това, че преди приемането на чл. 343в, ал. 3 НК, шофирането след ПАМ, с която е отнета книжката, е било административно нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 4 вр. чл. 171, т. 1 ЗДвП. Това нарушение съществува и до днес и съставите в НК и в ЗДвП съществуват при абсолютно сходство на признаците – обективни и субективни.
„Резонно се поставя въпросът кога, при какви обстоятелства би възникнала наказателната отговорност за това деяние и кога би била приложима административно-наказателната и къде е границата между тях, доколкото липсват установени допълнителни признаци, които да позволят успешно разграничаване на случаите, в които деянието ще е административно нарушение от тези, в които то ще представлява престъпление. С превръщането на оспорения текст в част от действащото материално наказателно право практически се е стигнало до криминализиране на общественоопасно деяние, което към датата на приемане на оспорения текст е било административно нарушение, но и впоследствие е съхранено в закона като такова, като отсъстват законодателни мерки за синхронизиране на двата закона – наказателния и явяващия се специален по отношение на него ЗДвП, като с приемането на оспорената норма не е отменена, нито е изменена аналогичната по съдържание разпоредба в ЗДвП, нито са въведени чрез промените в НК допълнителни признаци, обуславящи по-висока степен на укоримост на извършеното и оправдаващи създаването на новия състав на престъпление против транспорта. Ситуацията оставя впечатление, че държавата няма ясна концепция относно нивото на обществена опасност на тези деяния“, пише ВКС.
И заявява, че практическият резултат е не просто свръхнормиране, а несъгласуваност в законодателството, която неизбежно води до нестабилност в правното регулиране. „Създадено е неясно и противоречиво законодателство, което поставя гражданите в условия на неравнопоставеност“, категорични са върховните съдии.
Те обясняват, че след създаването на чл. 343в, ал. 3 НК законодателството е станало неясно и непредвидимо за гражданите. „Разпоредбата създава предпоставки за прояви на субективност при преценката дали едно деяние да бъде квалифицирано като административно нарушение или като престъпление, като не установява каквито и да е обективни критерии, които да канализират преценката на съответния орган, бил той наказващ орган или прокурор, съответно, съдия и въз основа на които правилно да се проведе диференциацията на отговорността, респ. да се прецени дали административно-наказателна или наказателна следва да е отговорността, която конкретният деец следва да понесе. Това практически създава предпоставки за нееднакво третиране на еднакви случаи, като редът за реализиране на отговорността зависи изцяло от субективната преценка на наказващия орган, съответно на прокурора, извършилите на едни и същи по съдържанието им деяния ще бъдат подложени на различна по характер и интензитет принуда в зависимост от волята на наказващия орган, на прокурора, съответно на съда„, заявява ВКС.
22
Коментирайте
Единственият смислен аргумент е следният: „Опасността от произвол идва от това, че преди приемането на чл. 343в, ал. 3 НК, шофирането след ПАМ, с която е отнета книжката, е било административно нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 4 вр. чл. 171, т. 1 ЗДвП. Това нарушение съществува и до днес и съставите в НК и в ЗДвП съществуват при абсолютно сходство на признаците – обективни и субективни.“ Всичко друго са глупости. Ако нямаше идентичен състав на административно нарушение, няма никаква пречка да се инкриминира това деяние. След като има ПАМ, докато не се отмени по съответния ред,… Покажи целия коментар »
този, както и чл.345, ал.2 (нерегистрирано МПС) бяха творение на една бивша пародийна служителка в МВР, гласена и за министър, тази:
https://www.economic.bg/bg/a/view/blagorodna-makeva
като идеята беше да дадат повече възможности на МВР да образува бързи производства…щото няма нищо по-важно на света за МВР от статистиката за брой образувани бързи производства..
Поредната некадърно скалъпена от псевдоексперти-популисти реформа в парламента, между две четения, писана на коляно…
така ще е когато КАТ- джиите се правят на нормотворци и с типичната си упорита кръвожадност се опитват да налагат репресии по всякакъв повод и начин. По всякакъв начин Кат се опитва да заобикаля правната и житейска логика по отменителните Тълкувателните Решения на Върховните съдилища или КС, с които се отменят ли отменят техните приумици. Приумици, приумици , но на гърба на обикновените хора. Хубаво е някой да си направи труда и изрови , за да се видят колко безброй решения има, с които се отменят текстове в ЗДвП или НК и кои са инициаторите КАТ/ МВР и Прокуратурата и… Покажи целия коментар »
Напълно очаквана подкрепа от страна на ВКС на тезата на районния съдия, особено вземайки предвид освен отсъствието на „рецидивиращо“ поведение, с оглед липсата на влязъл в сила акт, вменяващ административна отговорност, в резултат на доказана обективна и субективна страна на постъпката, в хипотезата на чл.343в, ал.3 от НК, и дублирането на санкцията за противоправното деяние едновременно в наказателния закон и специалния ЗДвП. П.С. От становището: „С ролята на фактор, лимитиращ компетенциите на законодателя за създаване на нови престъпни състави е принципът на правовата държава и свързаното с него изискване държавата да гарантира достойнството и правата на личността (чл. 4, ал.… Покажи целия коментар »
Въпрос: Не се ли получава подобна паралелна, „двойна“, наказуемост на извършителите и при чл.343в, ал.1 и ал.2 от НК, чиито кореспондиращи санкционни норми в ЗДвП са закрепени в чл.177, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с ал.5, съобразявайки легалната дефиниция за повторност в §6, т.33 от Допълнителните разпоредби на същия закон?
Браво на съдията от СРС!!!
Наистина трябва законът достатъчно точно и ясно да определя престъпленията и наказанията за тях, за да се избегне всякакъв риск от произвол.
Не само има риск, произволът е наяве.
Поредната разпоредба, която създава предпоставки за прояви на субективност.
При тези ни нормотворци, какво друго да се очаква.
Недопустимо е такова неравно третиране.
Ха ха. Чакайте вие за усмивки в тия гадни времена.
Ще го подкрепи ми. То пълен фарс
Каша!
Ъглова работа
Хубава ама българска работа
Това не е норнално. В каква държавичка живеем
После друг ще ни е виновен, а?
Поредна доза простотия
Винаги има риск
Сетиха, се! Що за народ изгърмя заради тази простотия!Статистика- Бързи производства, голямата работа!😡