ВАС решава дали да отмени Наредбата за съдебните преводачи
Преводач изброи 10 дефекта, които я правят противозаконна и неприложима
Работи ли Наредбата за съдебните преводачи или представлява криворазбрана редакция на тази за вещите лица, без да отчита спецификите дейността на преводача и нарушава правото им на труд и елементарни правила на професията. На тези въпроси ще трябва да отговори Върховният административен съд (ВАС) и да реши дали да отмени Наредбата за съдебните преводачи, която действа от 2014 г.
Те са поставени от Мажд Алгафари – преводач от и на арабски език, който настоява за отмяната на нормативния акт. Алгафари сочи 10 проблема в Наредбата за съдебните преводачи и изтъква противоречието ѝ с Конституцията и Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). И заявява, че тя на практика е неприложима и е невъзможно да постигне целите си.
Допустима ли е регистрация на преводачите
Първият проблем в наредбата, според Алгафари, е, че задължава окръжните, административните съдилища и спецсъда да поддържат регистри на утвърдените съдебни преводачи. Такива може да имат и най-висшите органи на съда, прокуратурата и следствието.
„Извършването на писмен и устен превод е търговска дейност, извършена с личен труд от преводач срещу заплащане и издаване на финансов документ, за която лицето или търговското дружество, извършило превода, внася съответния данък в държавния бюджет“, обяснява Мажд Алгафари в жалбата си до ВАС. И обяснява, че ЗОАРАКСД забранява въвеждане на регистрационен режим за стопанска дейност, а Наредбата за съдебните преводачи прави именно това с изискването за въпросните списъци с утвърдени преводачи. Нещо повече, тя предвижда, че включените в тях специалисти получават специална карта. „Следователно лице, което не притежава карта за съдебен преводач няма правото да извършва преводи за нуждите на органите на съдебната власт, на досъдебното производство и по изпълнителни дела, доколкото картата удостоверява, че същият е вписан в регистъра или списъка за съдебни преводачи“, пише Алгафари до ВАС.
По думите му наредбата, която говори само за „утвърдени преводачи“, не дава решение какво се прави, когато няма такива. Резултатът е, че делото се отлага, дори и да има наличен неутвърден преводач. „От една страна, преводач, който не е утвърден няма право да извършва превод пред съдебните инстанции, което ограничава правото му на труд поради регистрационния режим, а от друга страна се спъва работата на съдилищата, прокуратурата и досъдебното производство“, заключава Мажд Алгафари в жалбата си.
Може ли от преводач от арабски да се изисква сертификат за европейски езици
Съдебният преводач трябва да има ниво по съответния чужд език С1 или С2 съгласно Общата Европейска езикова рамка. Това предвижда чл. 8 от наредбата. Такъв сертификат обаче може да бъде издаден само за европейските езици. „Но в България или в ЕС, или извън него няма инстанция, която издава сертификати, отговарящи на Общата Европейска езикова рамка за езици извън тези от ЕС, каквито са кюрдски, фарси, урду, арабски, хинди, черногорски и тн“, изрежда в жалбата си преводачът от арабски. И заявява, че така хората, които работят с тези езици, не могат да се регистрират като съдебни преводачи. Нещо повече, изтъква Алгафари, участието им в съдебния процес и във всички следствени действия може да е основание защитата на чужденеца да поиска отвод на преводача, тъй като той не отговаря на изискванията на наредбата.
В жалбата се сочи, че това противоречи на правото на труд, което е гарантирано от Конституцията.
Неудачно преписване на наредбата за вещите лица
„В голямата си част при съставянето на наредбата нейният „творец“ се е водил от наредбата за вещите лица. Замествал е „вещо лице“ с „преводач“ и така е сътворил това литературно произведение и го е назовал „наредба“. За съжаление, творецът на наредбата не осъзнава и няма представа, че вещите лице не са преводачи и обратното“, това заявява Мажд Алгафари пред ВАС и дава серия от примери за неработещи за преводачите изисквания към вещите лица, които обаче не работят.
Един от примерите е с разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от наредбата. Тя предвижда: „Съдебният преводач има право на възнаграждение за извършения устен или писмен превод, както и за направените разходи за използваните материали, консумативи, пособия, технически средства и други необходими разходи“. Като в жалбата си Алгафари обяснява, че в преводаческата практика не се заплащат подобни разходи. При устния превод просто няма такива, а използването на хартия, компютър и принтер, се покрива от хонорара за писмения.
Работи ли тарифа за отработен час за писмен превод
Наредбата предвижда, че за всеки действително отработен час преводачът получава 15 лв. И ако това работи за устните преводи, то за писмените стандартът е друг. „Писмените преводи се заплащат на страница. Неписаният стандарт в България е 1800 знака за една страница писмен превод“, обяснява Алгафари. Като заявява, че преводачите към съда и полицията са се хванали за главата как да изчислят извършения от тях писмен превод с величина „час“.
Като напомня, че Съюзът на преводачите в България е приел защитни тарифи, според които цената за писмен превод е 12 лева на страница.
Проблемът обаче е и в това, че наредбата не предвижда общо приетото разделение на езиците според сложността и предлагането им, а заплащането е еднакво за превод и от китайски, и от английски.
В нея се дава възможност за специфични преводи възнаграждението да бъде удвоено, но Алгафари изтъква, че едно е сложен език, а съвсем друго специфичен превод. „Много от инстанциите се заблуждават, че могат да увеличат хонорара на преводача от 15 лв. на час на 30 лв. на час предвид редкия език. Това е погрешно, тъй като става дума за сложни и специфични преводи, а не за сложни и специфични езици“, пише той и изтъква, че наредбата не предвижда заплащане за нощен труд. В нея е регламентирано такова за почивните дни, но по досъдебни производства се налага да се превежда и в късните часове. Това според Алгафари противоречи на Кодекса на труда.
Друг проблем е и как се плаща на преводач, ако се яви на дело, но то бъде отложено по независещи от него причини. Наредбата предвижда, че тогава той получава 15 лв. Но Мажд Алгафари обяснява, че ако в съдебната фаза се изготвя протокол за явяването на преводача и отлагането на делото и така той може да получи парите, то в досъдебното производство не е така. „Ако преводачът е бил извикан от София да превежда по досъдебно производство в Свиленград и лицето не се яви? В такъв случай преводачът няма да получи никакво възнаграждение, дори разходите за транспорт“, пише той до ВАС.
Делото срещу наредбата е насрочено за 8 октомври.
6
Коментирайте
Няма как да няма регистрация за преводачите в съда и въобще в институциите. Това е практика в цял свят и за всякакви официални преводи. Иначе може да ти дойде Мехмед Терориста да превежда на арестуван, да му даде указания и какво ли още не. Не, че, ако е регистриран, това е гаранция за почтеност, но поне минава някаква проверка.
Наредбата нарушава правото на труд на преводачите. Тя наистина има нужда от корекции. Все пак е от преди 5 години.
точно тези с редките езици направиха луди пари покрай бежанците, назначават ги и без сертификат и още как. защо чак сега – пет години след като се прилага е оспорена наредбата?
Прав е човекът, че за езици извън европейските, няма как да се докаже ниво на владеене и съответно – да се издаде сертификат. Според европейската рамка C1 и C2 означава, че езикът ти е роден, майчин. Затова, ако някой арабин, може да докаже, че е завършил гимназия в родината си, за мен това е достатъчна гаранция, че владее езика.
Не може да няма никаква цедка точно за съдебни преводи. Трябва обаче да се направи една разпоредба в ЗСВ с най-общи изисквания, за да са заложени в закон, с делегация за наредба… Иначе в този си вид е за отмяна.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Трябва да се разграничат тарифите относно преводите за различните езици. Все пак колко хора знаят перфектно китайски? А и сложността е различна.