Състав на Върховния административен съд поиска обявяването за противоконституционна на разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт – за повишаване на магистрати по вече приключен конкурс. Основният мотив – противоречи на принципа на върховенството на закона.

Това става ясно от определение на петчленен състав на съда по жалба на съдия Карамфила Тодорова, която атакува преходна разпоредба в Наредбата за конкурсите. Според въпросния текст съдии и прокурори се повишават и по конкурси, които са проведени преди измененията в ЗСВ от лятото на 2016 г.

Определението за сезиране на Конституционния съд не е взето единодушно от петчленния състав на ВАС. Двама съдии – Мира Райчева и Албена Радославова са изразили особено мнение.

Заради решението на другите трима съдии – Ваня Пунева (председател), Жанета Петрова и Искра Александрова (докладчик), сега на практика за неопределено време ще се блокира кариерното израстване на много магистрати. Причината е, че предходният състав на Висшия съдебен съвет повиши редица съдии и прокурори по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, техни колеги обжалваха някои от решенията, а делата са спрени до окончателното произнасянето на ВАС

Тричленен състав на ВАС отхвърли жалбата на Карамфила Тодорова. Делото стигна до петчленен състав, който го обяви за решаване на 5 октомври 2017 г. Но изненадващо, почти четири месеца по-късно, стана ясно, че има определение по хода на делото, а днес, след публикуването му, се разбра, че делото се спира, а казусът отива в Конституционния съд.

Мнението на мнозинството от съдебния състав е, че чл. 193, ал. 6 от ЗСВ нарушава принципа за върховенството на закона, който изисква прозрачност, предвидимост и последователност в уредбата на обществените отношения. Т.е. текстът от ЗСВ не съответства на принципите в чл. 4, ал. 1, чл. 5, ал.1 и чл. 6, ал. 2 от основния закон.

„С разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ се създава привилегия в полза на съдии, прокурори и следователи, които са получили оценка минимум много добър „5,00” и не са се класирали за заемане на длъжностите в проведения конкурс. Предвиденото от законодателя изключение не е в съответствие с обявената при приемането на Закона за съдебната власт правно значима цел за повишаване чрез конкурс на най-добрите от явилите се кандидати. Разпоредбата на чл.193, ал.6 ЗСВ създава предпоставки тази цел да не бъде постигната, като я заменя с друга, по-малка по важност, цел – попълване на освободените места в органите на съдебната власт. Ако законодателят е имал намерение да обезпечи нормалното функциониране на органите на съдебната власт, в които има незаети длъжности, би могъл да постигне този резултат с уредба за командироването на магистрати при условия и ред, аналогични на предвидените в чл.193, ал.6 ЗСВ“, изтъква мнозинството от състава.

На практика съставът казва, че проблемите, свързани с нормалното функциониране на органите на съдебната власт спокойно може да бъдат разрешени чрез командироването на магистрати на свободните места. А както е известно, през годините имаше много възражения срещу това, защото съдии и прокурори с години бяха командировани като по този начин се заобикаляше конкурсното начало.

Нататъв мнозинството от състава казва, че чрез попълването на незаетите щатни длъжности със съдии, прокурори или следователи, които, макар и с много добра оценка, не са спечелили обявения конкурс, се препятства възможността на други магистрати, които по някаква причина не са се явили на предходния конкурс, да кандидатстват за повишаване или преместване и да заемат освободените след приключване на конкурса длъжности.

„При попълване на местата по реда и при условията на чл.193, ал.6 ЗСВ, липсва основание за обявяване на следващ конкурс, с което се накърнява правото на кариерно развитие на значителен брой магистрати. Упражняването на това право от някои магистрати, които не са участвали в предходния конкурс, може да се отложи неограничено във времето, а други, в сходно положение, може да нямат възможност и да го упражнят. Това е така, тъй като в случай на обжалване на резултатите от конкурса, началото на деветмесечния период ще се отложи неограничено във времето“, мотивират се тримата върховни съдии.

Те приемат и че разпоредбата на чл.193, ал.6 ЗСВ е неясна и създава предпоставки за съществуване на паралелни режими за повишаване и преместване на магистрати. От съдържанието на разпоредбата не става ясно, дали тя се прилага само тогава, когато длъжностите се освобождават в рамките на деветмесечния период от приключването на конкурса с решение на съответната колегия на ВСС или е приложима и за длъжностите, които са освободени още преди този срок да е започнал да тече, но след обявяването на конкурса, казва мнозинството в състава.

И добавя: „При тълкуване на разпоредбата в полза на първия вариант, при наличие на освободени длъжности, както в срока след обявяването на конкурса, но преди приключването му и на такива, освободени в рамките на деветмесечния срок, то за едните следва да се открие нова конкурсна процедура, а другите да се заемат по реда на чл.193, ал.6 ЗСВ. От друга страна, разпоредбата се прилага за „освободени длъжности“, т.е. за новоразкритите трябва да се обяви конкурс. Новоразкритите длъжности ще се заемат от спечелилите конкурса кандидати, а освободените ще се заемат по реда на чл.193, ал.6 ЗСВ“.

Отбелязват и че в законовия текст липсва ограничение на броя на освободените места, които могат да се заемат по предвидения в него ред. „Може да се стигне дотам, че всички освободени места да се заемат от участниците в предходния конкурс, ако има достатъчно кандидати, получили оценка не по-ниска от много добър „5,00“. Това означава, че необходимост от провеждане на нов конкурс за по-горен орган на съдебната власт може да възникне след продължителен период от време, когато някой/някои от магистратите, решили да упражнят правото си за участие в конкурс за кариерно израстване, вече ще са навършили 65 годишна възраст и на основание чл.165, ал.1, т.1 ЗСВ трябва да бъдат освободени от длъжност. При създадената уредба по чл.193, ал.6 ЗСВ, и кандидатите в различните „предходни конкурси“, проведени за един и същ орган на съдебната власт, получили крайна оценка в конкурсната процедура, не по-ниска от много добър“5,00“, не са поставени в еднакво положение, тъй като в някои от случаите може да има освободени длъжности в рамките на срока по чл.193, ал.6 ЗСВ, а в други – това може да не се случи“, пише още в определението, с което сезират КС.

Особените мнения на съдиите Мира Райчева и Албена Радославова

Трудно защитима е тезата, че чл. 193, ал. 6 от ЗСВ противоречи на Конституцията, пише в особеното си мнение съдия Мира Райчева. Тя изразява несъгласие с тезата на мнозинството и заявява, че това е така, защото мнозинството от състава е посочило като нарушени единствено текстове, намиращи се в раздела „Основни начала“, а не други, които регламентират конкретните права и свободи на гражданите.

Тя категорично не подкрепя и становището, че въпросният текст от ЗСВ противоречи на чл.6, ал. 2 от основния закон, която разпоредба гарантира равенството пред закона и представлява конституционна обща забрана за дискриминация. А този въпрос, според съдия Райчева, е подробно регламентиран в Закона за защита от дискриминацията, където в чл. 4 е посочено, че е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който България е страна.

Според съдия Райчева е трудно защитима тезата, че „участието на магистрат в предходен конкурс за повишаване или преместване е дискриминационен признак и възможността впоследствие той да бъде назначен може да бъде ценено като нарушаване на равенството на гражданите и представлява дискриминация по смисъла на чл.6, ал.2 КРБ и чл.4 от ЗЗД“.

„В тази връзка следва да се отчете и обстоятелството, че законодателят в редица разпоредби на ЗСВ е предвидил много по-съществени законови ограничения, препятстващи възможността за преминаване, преместване и повишаване в органите на съдебната власт от съществуващата (според мнозинството в разпоредбата на чл.193, ал.6 ЗСВ). Така например в разпоредбата на чл.67 се предвижда изискване за възраст, в тази на чл.162 са въведени изисквания за гражданство, образователен ценз, съдимост и здравословно състояние, в нормата на чл.164 е предвидено изискване за специализиран стаж, в чл.191 са регламентиране изисквания за стаж в определен орган на съдебната власт, като условия за участие в конкурс, а чл.195 визира изисквания, свързани с участие в органи на местна власт, стопански организации или партийна принадлежност и т.н.“, изтъква съдия Райчева.

Добавя, че не подкрепя тезата, че чл. 193, ал. 6 ЗСВ създава предпоставки определената като правно значима цел в закона – повишаване на най-добрите от явилите се кандидати, да не бъде постигната. „Напротив, нормата на чл.193, ал.6 ЗСВ регламентира възможност магистрати, които са участвали в конкурс и са показали резултати, които ги определят като най- добри измежду неназначените участвали в него да бъдат повишени. Тази норма предвижда своеобразно продължение на конкурсната процедура, която има ограничено действие по време и цели попълване на част от освободените в съответния орган на съдебна власт места по предварително обявен, предвидим и справедлив начин“, изтъква тя.

Още по-категорично несъгласие изразява по отношение на становището на мнозинството, че проблемът с недостиг на съдии може да бъде решен чрез командироване. „Аргументите за това са не само темпоралното ограничение за времето на командироване на магистрати, предвидено в чл.227 ЗСВ, но и съществената разлика в правата на командирован и редовно назначен магистрат в съответния орган на съдебна власт (например чл.111, чл.119 и др. ЗСВ)“, казва съдия Райчева.

Тя не приема и друго мнение, а именно, че чл.193, ал.6 ЗСВ накърнява правото на кариерно развитие на значителен брой магистрати и препятства обявяването на конкурсни процедура за освободени в съответния орган на съдебна власт места.

Колежката й Албена Радославова излага в особеното си мнение кратки мотиви защо не е съгласна с мнозинството. Според нея чл. 193, ал. 6 от ЗСВ няма пряко отношение към предмета на настоящото дело. Заради това е на мнение, че съставът не е легитимиран да сезира Конституционния съд.

Отделно съдия Радославова изтъква, че не е съгласна с доводите на мнозинството за противоречие на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ на Конституцията.

Коментирайте

avatar