Безпрецедентното и грубо нарушаване на независимостта на прокурори и съдии чрез внушения за определен правилен резултат по висящи производства. Опити за натиск върху Висшия съдебен съвет и провокации към действия, противоречащи на конституционно определените му правомощия.

Така Висшият съдебен съвет описва в позиция събития от последните няколко дни, които заявява, че следи със загриженост и тревога и констатира, че напрежението е ескалирало. А то, посочва самият съвет, беше породено от „реакции на медии, съсловни организации и адвокати“.

Началото сложи произнасянето на оправдателните присъди по т. нар. дело „Алабин“. На 14 ноември съдия Величка Маринкова оправда четиримата подсъдими за срутването на сградата на ул. „Алабин“ в столицата, под която преди 12 години загинаха две момичета. Последваха публикации, в които се заявява, че народът не е разбрал как се е стигнало до това решение и се сочи, че делото е пример за бавно правосъдие. Впоследствие беше направена и петиция с призив съдиите да обясняват присъдите си. В нея се настоява „Висшият съдебен съвет да приеме инструкция, предвиждаща възможността при дела, категоризирани като представляващи „обществен интерес“, съдиите да правят и изявления пред медиите, а не да разчитат само на писмените мотиви към постановените от тях присъди“. С позиция излезе Съюзът на съдиите, който посочи, че нормите на правовата държава налагат на съдиите да се въздържат от коментар по разглежданите от тях дела. И беше отправен призив ВСС да защити независимостта на съдия Маринкова и да „противодейства за използването на медиите за клеветнически и манипулативни кампании“.

Междувременно адвокатът на един от подсъдимите Ина Лулчева изпрати сигнал до ВСС и до прокуратурата, че обвинителят по делото Милко Момчев разгласява невярна информация за процеса и така „заблуждава обществото и уронва авторитета на правосъдието, за да се избегне лична професионална отговорност и да се оправдае поддържането на явно необосновани обвинения“. След произнасянето на оправдателните присъди той заяви, че един от малкото очевидци по делото Николай Александров е променил показанията си по време на съдебното следствие, а по време на досъдебната фаза на процеса е твърдял, че подсъдимият Георги Кирчев (защитаван от Лулчева) е нареждал да се режат колони от сградата. Лулчева заявява, че това не отговаря на истината и въпросният свидетел се отказал от тези си показания още по време на разследването и те никога не са влизали в обвинителния акт, като настоява Момчев да понесе отговорност.

От прокуратурата отговориха, че според административните ръководители на Милко Момчев, няма каквито и да е основания за образуване на дисциплинарно производство срещу него. „С изявленията си г-н Момчев е по никакъв начин не е нарушил професионални задължения или етични правила“, посочиха от държавното обвинение. Като освен това заявиха: „Предявяването на сигнал, визиращ основание за дисциплинарно освобождаване от длъжност на магистрат и публичното му оповестяване, се разглежда като опит за влияние върху наблюдаващия прокурор, осъществен в срока за протестиране на постановената оправдателна присъда, с оглед на решението му дали да протестира същата“.

Оправдателните присъди по делото „Алабин“ вече са протестирани с искане за постановяване на осъдителни.

След всичко това ВСС излезе с позиция, която публикуваме в цялост:

Висшият съдебен съвет със загриженост и тревога следи ескалиращото напрежение, породено от реакции на медии, съсловни организации и адвокати във връзка с постановени съдебни актове по неприключили дела; безпрецедентното и грубо нарушаване на независимостта на прокурори и съдии чрез внушения за определен правилен резултат по висящи производства; опитите за натиск върху Висшия съдебен съвет и провокациите към действия, противоречащи на конституционно определените му правомощия.

ВСС представлява, осигурява и отстоява независимостта на съдебната власт, без да се намесва в дейността ѝ (чл. 16 ЗСВ). С отговорност за защита на магистратите от неправомерно вмешателство и натиск, както и за постигане на конструктивен диалог и партньорство с журналисти, медии, гражданското общество и държавната власт, ВСС стриктно спазва регламентите на „Комуникационната стратегия на съдебната власт 2014-2020“, „Медийната стратегия на съдебната власт“, правилата в областта на кризисния ПР за ВСС и органите на съдебната власт, както и „Стандартите за независимостта на съдебната власт“.

ВСС счита за необходимо за пореден път да заяви, че всяко твърдение за неспазване на закона и процесуалните правила от български магистрати, основано на факти и доказателства, трябва да бъде своевременно отправено до компетентните органи. Законодателят изрично е предвидил възможността за съдебен контрол чрез инстанционното производство и отмяна на незаконосъбразни съдебни актове, както и чрез сезиране на ИВСС в случаите на нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, при съмнения за почтеност и конфликт на интереси, при действия, накърняващи престижа на съдебната власт и независимостта на магистратите.

Конституцията на Република България в чл. 121, ал. 3 и ал. 4 регламентира, че разглеждането на делата е публично, освен когато законът предвижда друго, а актовете на правораздаването се мотивират. Съгласно Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 310) съдът обявява присъдата незабавно след подписването ѝ, като в случаите когато изготвянето на мотивите е отложено, се оповестява срокът, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни (чл. 308, ал. 1), с изключение на делата с фактическа или правна сложност, по които срокът е 60 дни. През последните години органите на съдебната власт задължително публикуват съдебните актове и мотивите към тях на своите интернет сайтове, което е израз на публичността. Българското законодателство не предвижда съдията да обяснява мотивите за постановения съдебен акт, напротив препоръчва му въздържане от коментар по висящи дела с цел гарантиране на неговата равна отдалеченост от страните, безпристрастност и обективно решение – основаващо се на силата на доказателствата по делото и вътрешното му убеждение.

Висшият съдебен съвет няма правомощия, не може да влияе или да задължи съдиите, прокурорите и следователите да правят публични разяснения във връзка с постановени от тях съдебни актове, дори по дела от обществен и медиен интерес. С разбирането, че отчетността е форма на независимостта на съдебната власт, ВСС многократно апелира към административните ръководители и магистратите – говорители, съобразно техните правомощия и компетентност, да предоставят информация, коментари и изявления по актуални въпроси, включително чрез лицата, отговарящи за връзките с обществеността. Административният ръководител, говорителят или експертът „Връзки с обществеността“, не трябва да допускат липсата на информация да провокира накърняване на независимостта на съдебната власт. При възникване на кризисна ситуация те незабавно трябва да реагират чрез публично изявление, право на отговор, предоставяне на уточняваща и/или допълнителна информация. С цел защита доброто име и професионалната чест на магистрата, е желателно да се информира обществеността за естеството, обхвата, ограниченията и сложността в работата на съда, както и за процесуалните действия по конкретни дела, а ВСС чрез своите колегии или Пленум да реагира при изключителни случаи – системност; ескалиране на напрежение; негативна кампания, при която са нарушени и/или засегнати фундаментални принципи и правомощия на съдебната власт и магистрата; политическо вмешателство или натиск от страна на друга държавна власт или медии.

Професионалните сдружения, съсловните организации и магистратската общност също следва да подкрепят своите колеги при негативни публични изявления и медийни публикации, засягащи независимостта на съдебната власт.

Отправянето на неоснователни упреци към съдебната власт и към ВСС, създаването на обществени очаквания Съветът да въздейства и влияе върху работата на магистрата, органи на съдебната власт, както и да ревизира действията им е напълно недопустимо, в нарушение на закона и води до неправилно разбиране за функциите на ВСС.

6
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
22 ноември 2018 16:14
Регистриран

Що не се “ гръмнете“, а.Груба съм, но си имам доста и сериозни причини за това.НЕ СЕ СЪОТНАСЯЙТЕ ЕДНИ КЪМ ДРУГИ, защото нямате еднаква стойност.Прокурорите и адвокатите са равностойни по права.Разликата е само в това, че прокурорите имат власт, но не от Суверена дадена.А адвокатите нямат, но имат най-важното право-правото свободно да бранят от прокурори и съдии , пък и от управляващите, основните неотменяеми права на гражданите на РБ ЧРЕЗ ДОБРОТО СЛОВО, чрез което БОГ е създал този свят. Прокурорите не са равностойни със съдиите. И нямат отдавна място във ВСС.Или там ще седнат и адвокатите, или всички сме неполезни..… Покажи целия коментар »

Гражданин
Гражданин
21 ноември 2018 15:07
Гост

Брей, ВСС този път ме изненадаха с адекватна позиция. Явно и на тях им писна от наистина грубото и нагло отношение на някои медии, които си мислят, че са морални стожери, а всъщност са пощенски кутии.

Осведомен
Осведомен
21 ноември 2018 15:10
Гост

Специално за делото „Алабин“ бавното правосъдие идва от досъдебното производство, а не от съда, който разгледа делото за сравнително кратко време. Ама нали е важно да плюем съдиите…

Анонимен
Анонимен
21 ноември 2018 14:56
Гост

Доброто име и професионалната чест на магистрата трябва да бъдат всячески отстоявани и пазени.

Минко
Минко
21 ноември 2018 14:53
Гост

Делото „Алабин“ е показателно не само за бавно правосъдие. По-лошото е, че хората губят вяра в правосъдието.

Анонимен
Анонимен
21 ноември 2018 15:39
Гост

Има нещо гнило. И свидетелят, който е оттеглил показанията си… И все пак трябва да има виновен за срутването на сградата.