Забрана на професионалните организации на магистратите предложиха депутати от „Атака“. Те са внесли това предложение за промяна в Закона в съдебната власт (ЗСВ) преди второто четене на правителствения проект за изменения в него.

Волен Сидеров, Павел Шопов, Явор Нотев и Станислав Станилов искат цялостно пренаписване на чл. 217 от ЗСВ, който да гласи, че съдиите, прокурорите и следователите не могат да образуват и да членуват в професионални и неправителствени организации (пълния текст на предложението им виж тук).

Според депутатите членствата на магистрати в професионални и неправителствени организации ги поставят под натиск на външни интереси.

„В настоящия момент е изключителна грешка във връзка със статута, правата и задълженията им възможността и те да участват в такива организации. Практиката многократно показа, че магистратите чрез участието си в професионални и неправителствени организации често се оказват под изключителен натиск на външни интереси.

Съдебната система е особена система, която е близка по своя характер с други консервативни и особени обществени системи, в които не се разрешава, по разбираеми причини, участието на служителите им в професионални организации с нестопанска цел“, се казва в лаконичните мотиви.

Депутати от групата на „Обединени патриоти“ (от която „Атака“ вече не е част), начело с Валери Симеонов, пък възраждат идеята за ограничаване на източниците на финансиране на магистратските организации (пълния текст на предложението им виж тук).

Тя беше лансирана за първи път през 2017 г., но не „мина“. Тогава предложението беше организациите на съдиите, прокурорите и следователите да се издържат само от членски внос и дарения от членовете им. След дипломатическа намеса от представители на държави от Европейския съюз, както и от САЩ, обаче поправката беше оттеглена.

Сега патриотите Валери Симеонов, Искрен Веселинов и Христиан Митев искат в чл. 217 ЗСВ да се запише, че източници на имуществото на магистратските организации могат да бъдат „само членски внос, имуществени вноски и дарения от техните членове, както и средства по програми и фондове на Европейския съюз, както и средства по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм“. Както и изрично да се регламентира, че „не се допуска друго финансиране или предоставяне на имущество под каквато и да е форма“.

Мотивите им са, че така ще се осигури в максимална степен невъзможността за външна намеса и ще се укрепи независимостта на магистратите. „Естеството на магистратската професия, правораздаване, съответно държавно обвинение и надзор за законност, налага въвеждането на определени ограничения по отношение на финансирането на професионалните сдружения на магистратите. …С предлаганите ограничения на финансирането се охранява обществения интерес за безпристрастност и независимост при изпълнение на задълженията от българските магистрати“, твърдят вносителите.

ГЕРБ предлага кариерен бонус за членовете на ВСС

Членовете на Висшия съдебен съвет да се възстановяват на по-висока длъжност от заеманата преди избора им в кадровия орган. Такава промяна да се запише в Закона за съдебната власт пък предлагат депутати от ГЕРБ начело с шефката на правната комисия Анна Александрова.

Тяхната идея е чл. 28, ал. 1 от ЗСВ да звучи така: „При изтичане на мандата или предсрочното му прекратяване на основание чл. 130, ал. 8, т. 1 от Конституцията на Република България изборният член на Висшия съдебен съвет, подал молба до съответната колегия в 14-дневен срок от деня на изтичане или предсрочно прекратяване на мандата, се възстановява на длъжността съдия, прокурор или следовател, заемана преди избора, на равна по степен или с една степен по-висока от заеманата преди избора длъжност в органите на съдебна власт. Времето, през което е бил член на Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 – 7.“

Според вносителите целта на предложението е да се уеднакви статутът на членовете на съвета с този на инспекторите. През пролетта на тази година при поредния ремонт на съдебния закон, парламентът заложи т.нар. кариерен бонус за инспекторите. Депутатите записаха в ЗСВ, че след като приключи мандатът им те могат да бъдат възстановени на длъжности, по-високи от заеманите преди избора им. Сега същата привилегия се предлага и за членовете на ВСС.

От няколко години депутати се опитват да прокарат такава промяна в закона и до момента срещат възражения от представители на съдебната власт, според които така се заобикаля конкурсното начало. Сега обаче има голям шанс тя да мине.

В мотивите си вносителите казват, че е от изключително значение за осъществяване на правомощията на ВСС е персоналният му състав като привличането на съдии, прокурори и следователи с доказани високи професионални качества е основна предпоставка за ефективната му дейност. „Предложението цели привличането в състава на ВСС на мотивирани и висококвалифицирани съдии, прокурори и следователи, за които работата в този орган не би отнела възможността за кариерно развитие, което биха имали извън него“, изтъкват депутатите от ГЕРБ.

Да отпадне ограничението от 10% за външните конкурси в съдебната система

Да отпадне ограничението за до 10% от броя на свободните места в съдебната система, които да бъдат обявени за заемане чрез конкурс за първоначално назначаване. Такава промяна в ЗСВ предлагат депутатите Красимир Ципов (ГЕРБ) и Емил Димитров („Обединени патриоти“-НФСБ).

Според действащия закон ВСС определя до 10% от броя на свободните длъжности в съда, прокуратурата и следствените органи за заемането им чрез конкурс за първоначално назначаване като той може да се проведе само за районно и окръжно ниво.

Според Ципов и Димитров това затруднява работата на ВСС по планиране на свободните места, като същевременно съдебната система се капсулира, а тя има нужда от обновяване.

„Въпреки че ВСС е конституционно установеният орган, на който е вменено да осъществява кадровите функции в съдебната система и следователно да преценява необходимостта от обновяване на магистратския състав в органите на съдебната власт, сега действащата нормативна уредба предвижда не по-малко от 80 на сто от броя на свободните длъжности в съда, прокуратурата и следствените органи да бъдат определяни от ВСС за заемане чрез конкурс за повишаване и не повече от 10 на сто да бъдат определяни за заемане чрез конкурс за първоначално назначаване. Така въведения висок минимален процент от свободните магистратски длъжности, които задължително следва да бъдат определяни за заемане след конкурс за повишаване и съответно ниския максимален процент свободни длъжности, които са допустими за заемане чрез конкурс за първоначално назначаване, създават предпоставки за капсулиране на съдебната система, изразяваща се в невъзможност ВСС да упражни своите правомощия за балансирано обновяване на съдийския състав в органите на съдебната власт“, изтъкват Ципов и Димитров.

Двамата предлагат отпадане на ограничението от до 10%, защото така ще се преодолее блокирането на работата на съвета като му се даде възможност сам да преценява колко от местата да бъдат заети с всеки от трите вида конкурси в системата – за повишаване, за преместване или външен, според спецификата на съответния съд или прокуратура.

„С предлаганите изменения на ВСС ще бъде предоставена ефективна възможност при планирането на свободните длъжности, да съобразява относимите за това фактори – степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт, финансовата обезпеченост на незаетите длъжности, настъпили структурни промени, перспективите за заемане на свободните длъжности от младши съдии, младши прокурори и младши следователи“, обясняват Ципов и Димитров.

Наред с това те имат и друга идея за промяна, която е свързана с ограничението за роднински връзки между член на ВСС и ръководител на съд и прокуратура.

Става дума за чл. 18, ал. 1, т. 9 от ЗСВ, който в момента гласи: „Изборен член на ВСС не може да е съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство – до трета степен включително или във фактическо съпружеско съжителство с друг член на Висшия съдебен съвет, с административен ръководител на орган на съдебната власт или с министъра на правосъдието“.

Тъй като ВСС е разделен на две колегии – Съдийска и Прокурорска, то Ципов и Димитров предлагат разпоредбата да се прецизира като след „административен ръководител на орган на съдебната власт“, се добави „избран от съответната колегия, на която е член“.

Т.е. ако съпругът е шеф на някоя окръжна прокуратура, да няма пречка съпругата му да стане член на Съдийската колегия.

С цитираната законова разпоредба е въведена забрана, която поставя под общ знаменател членовете на съдийската и прокурорската колегия на ВСС спрямо всички административни ръководители в системата на органите на съдебната власт, без да се отчита факта, че всяка от колегиите (съответно всеки от нейните членове) има правомощия и може да влияе единствено върху работата на административните ръководители в ресора на колегията, на която е член. По този начин, от една страна се възпира кариерното развитие и израстване на магистратите, които притежават необходимите нравствени и професионални качества да заемат длъжността административен ръководител на орган на съдебната власт, а от друга страна не се създава никаква допълнителна гаранция за независимост в работата на съответния член на колегия на ВСС, тъй като последната няма правомощия върху органите на съдебната власт, които са в ресора на другата колегия“, изтъкват Ципов и Димитров.

ГДО да пази съдиите, а Бюрото за защита – прокурорите и следователите

Съдиите да бъдат охранявани от Главна дирекция „Охрана“ към МП, а прокурорите и следователите – от Бюрото за защита при главния прокурор. Такава промяна в съдебния закон предлага шефката на правната комисия на парламента Анна Александрова.

В момента, според чл. 391 от ЗСВ всички магистрати се охраняват от ГДО. Това става при условия и ред, определени с наредба на правосъдния министър и съгласувано с пленума на Висшия съдебен съвет.

Според Александрова чл. 391, ал. 1, т. 3 от ЗСВ трябва да претърпи следната редакция: „Главна дирекция „Охрана“ организира и осъществява охраната на съдии – при условията и по ред, определени със съвместна инструкция на министъра на правосъдието и главния прокурор, съгласувана с пленума на Висшия съдебен съвет“. Новото е и че условията и редът вече ще се определят от съвместна инструкция, а не наредба, на правосъдния министър и главния прокурор.

Наред с това Александрова предлага с преходни разпоредби да се промени и Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство като организирането и осъществяването на охраната на прокурори и следователи се поема от Бюрото за защита и става по ред и условия, определени в инструкция на министъра на правосъдието и главния прокурор, съгласувана с ВСС.

Така се създадат необходимите законови условия за по-голяма ефективност при осъществяване на охраната на магистрати, застрашени във връзка с изпълнение на служебните им задължения. Очаква се чрез разделяне на функционалните компетентности между служителите на Главна дирекция „Охрана“ и Бюрото по защита към главния прокурор да се постигне оптимално използване на ресурсите на двете структури с оглед намаляване на риска от осъществяване на противоправни посегателства срещу защитените лица при осигуряване на тяхната безопасност“, казва Александрова.

Друго изменение, което предлага, е за намаляване на изискването за стаж за специализираните съд и прокуратура. Сега, ако някой иска да стане спецсъдия или спецобвинител, трябва да има поне 10 години стаж. Шефката на правната комисия предлага да бъде намален на 8 години, каквото е за всички останали съдилища и прокуратури на окръжно ниво.

Високите изисквания за знания, теоретична подготовка и практически умения на магистратите са гаранция за тяхната независимост и безпристрастност, но едновременно с това ограничават сериозно възможностите за конкурентен избор на кадри. Заложеното допълнително условие за по-голяма продължителност на общия стаж в органите на съдебната власт създава условия за неравнопоставеност на магистратите от Специализирания наказателен съд и Специализираната прокуратура и приравнените им по ранг магистрати от Софийски градски съд и Софийска градска прокуратура, които продължават да работят по неприключените наказателни производства за корупционни престъпления срещу лица с имунитет и заемащи висши държавни длъжности. Затова, целта на предложените промени е да създаде благоприятна възможност за участие в конкурсните процедури на високо мотивирани магистрати, с доказани професионални и нравствени качества“, казва Александрова.

Задължително явяване на свидетели по проверките в ИВСС за почтеност и независимост на магистратите

Депутатите Хамид Хамид (ДПС) и Емил Димитров (Обединени патриоти-НФСБ) пък се обединяват около идеята за въвеждането на задължително явяване на свидетели в проверките за почтеност и накърняване на независимостта на магистратите, които се извършват от Инспектората към Висшия съдебен съвет.

Двамата предлагат в чл. 175н от ЗСВ да се добавят две нови алинеи. Според тях при лицата, имащи отношение към проверки на ИВСС, са длъжни да се явяват лично пред него, ако бъдат призовани. Ако по уважителни причини е невъзможно да сторят това в определената дата, тогава ще им се дава срок за явяване. Същевременно хората ще бъдат задължени да предоставят поисканите от ИВСС сведения и документи, с изключение на случаите, в които смятат, че им се нарушават правата.

Хамид и Димитров припомнят, че с промените в ЗСВ от 2016 г. на ИВСС е възложено извършването на проверки за почтеност и конфликт на интереси, за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, както и за нарушаване независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.

В сегашния проект за промени в ЗСВ е предвидена и процедура за извършването на тези проверки, като се въвежда фаза на предварително проучване.

Според Хамид и Димитров, тъй като няма предвиден ред за ефективно събиране на данни за липсата или наличието на нарушение, което накърнява интегритета на магистратите, е наложително да се предвиди изрична разпоредба, която задължава лицата, имащи отношение по случая да оказват съдействие на ИВСС при събиране на доказателства в тези проверки.

Необходимостта от изрично разписано в ЗСВ задължение за гражданите да оказват съдействие на ИВСС при проверките по този раздел произтича от затрудненията при събиране на доказателства в това производство. Липсата на съдействие от страна на лицата, имащи отношение към случая води и до невъзможност да се установи извършеното нарушение. От друга страна е нужно да бъде регламентирана и възможността за лично явяване и предоставяне на сведения по случая, с което в максимална степен ще се изяснят обстоятелствата, изложени в сигнала“, твърдят двамата депутати.

Те имат и друго предложение за промяна. То е свързано с обезщетенията, които получават  магистратите при пенсиониране и напускане на съдебната система.

Хамид и Димитров предлагат в чл. 225, ал. 4 от ЗСВ да се запише следното: „При последващо освобождаване от длъжност съдията, прокурорът, следователят, членът на Висшия съдебен съвет, главният инспектор и инспекторът от Инспектората на Висшия съдебен съвет получава обезщетение в размер на разликата между размера на полученото обезщетение по ал. 1 и размера на обезщетението, определено към датата на последващото освобождаване.“

В ал. 1 на същата разпоредба да отпадне думата „еднократно“, а в ал. 6 да се каже, че редът и начинът на изчисляване на обезщетението на настоящ кадровик да се определя от ВСС, са също предложения на двамата депутати. Наред с това според тях тази разпоредба трябва да се прилага и за членовете на съвета.

Предложената редакция на нормата запазва досегашната горна граница, като цели прецизиране механизма на изчисляване на обезщетението и позволява да се унифицира начинът на определянето му при освобождаване от длъжност на правоимащите лица.

С оглед различната практика при определяне на обезщетенията по чл. 225 от ЗСВ, прилагана в отделните органи на съдебната власт, ВСС следва да разполага с правомощие по уеднаквяването ѝ, съобразно изискванията на закона“, твърдят Хамид и Димитров.

Подобна редакция на чл. 225 съществуваше в първоначалния проект за промени в ЗСВ, който Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане.

Но на заседанието на правната комисия на парламента миналата седмица, когато законопроектът беше приет на първо четене, стана ясно, че финансовият министър отказва да отпуска средства за тези обезщетения и заради това текстът отпадна.

Същевременно представляващият ВСС Боян Магдалинчев, който е и председател на бюджетната комисия на съвета каза пред депутатите, че новите обезщетения ще „глътнат“ 5.6 млн. лв., от една страна, а от друга – на този етап не може да бъде остойностена разликата, защото не се знае колко искания ще постъпят.

 

18
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Волене
Волене
04 октомври 2019 14:51
Гост

Волен да събира за глобата от СЕМ, да не се меси в политиката!

Тез пък
Тез пък
04 октомври 2019 14:50
Гост

НФСБ защо така предлагат неминали предложения. Нима си мислят, че ние българите като не помним, в ЕС са като нас? Не, там помнят и следят изкъсо какво се случва у нас. И пак ще спрат тая глуапава инициатива.

Йорданова
Йорданова
04 октомври 2019 14:48
Гост

Как изобщо това сборище на пропаднали индивиди, наричащо се ПП Атака, има наглостта да предлага законодателни инцииативи. Изобщо. Даже няма да коментирам конкретното предложение по същество.

Гражданин
Гражданин
04 октомври 2019 14:46
Гост

Атака да забрани алкохола и белото в редиците си. Пък после да мисли за другите.

Анонимен
Анонимен
04 октомври 2019 13:59
Гост

Чудя се, тъй като Волен на практика не е във властта, защо ги говори тези глупости? Чужди идеи ли прокарва? Не ми се вярва тази мисъл да му е хрумнала ей така от нищото.

Анонимен
Анонимен
04 октомври 2019 14:01
Гост

Той прави всичко за пари, така че идеята не е негова, какво ще спечели той е въпросът.

Анонимен
Анонимен
04 октомври 2019 14:03
Гост

Когато е за пари всички се подкрепят. Без значение червени, сини и т.н.т. Важна им е облагата. Ама нали ние си ги избираме.

Анонимен
Анонимен
04 октомври 2019 13:57
Гост

А защо не искат закриване на синдиката на полицаите?

Анонимен
Анонимен
04 октомври 2019 13:28
Гост

При тези нелепи предложения нищо чудно да има пак дипломатическа намеса. А и ССБ няма да позволят такава лудост.

Анонимен
Анонимен
04 октомври 2019 13:17
Гост

Валери Симеонов за сетен път се излага. Намерил как да прави икономии. Предложението му е безумно.

Анонимен
Анонимен
04 октомври 2019 13:11
Гост

Волен пак се развихри. Тъкмо се поуспокои този човек и все някоя изцепка ще направи.

Анонимен
Анонимен
04 октомври 2019 13:17
Гост

Да им имам доводите само. И колко пъти ще го променят този ЗСВ.

горчива ирония
горчива ирония
04 октомври 2019 13:11
Гост

защо да не закрием съда направо! има там една излишна глава в Конституцията, бастисваме я и готово! Как казваха комунистите: Долу съдът! Долу Бог! Да живее народния съд! Ако някой не е разбрал иронията и беса ми, да извинява

нотев?
нотев?
04 октомври 2019 12:58
Гост

Обръщам се към колегата Нотев, останалите за мен не заслужават внимание, особено първият. Колега Нотев, винаги съм изпитвал уважение към правните ви познания и ерудиция, как подписахте това… нещо?

Уви
Уви
04 октомври 2019 14:49
Гост

Явор Нотев отдавна си е сложил петно, по силата на самото си членство в Атака.

пияни атакисти
пияни атакисти
04 октомври 2019 12:56
Гост

Това вече минава всякакви граници. Не мога да го окачествя по друг начин, освен като пиянско изстъпление чрез законодателна инициатива

Анонимен
Анонимен
04 октомври 2019 13:30
Гост

И на мен ми прилича на предложение, скалъпено на маса между наздравици. Никакъв здрав разум, безпочвени мотиви.

advocat
advocat
05 октомври 2019 5:16
Гост

Предложение от политически труп ?!