Висшият адвокатски съвет (ВАдС) събира водещи представители на науката и практиката и народни представители, за да обсъдят дали след 70 години действие един от най-основополагащите закони у нас – Законът за собствеността, се нуждае от промяна.

В рамките на Научно-практическа конференция пoд пaтpoнaжa нa пpeдceдaтeля нa Hapoднoтo cъбpaниe Никола Минчев на 12 април 2022 г. актуалните проблеми пред защитата на правото на собственост ще поставят конституционният съдия Красимир Влахов, чл.-кор. проф. д.ю.н. Иван Русчев, дългогодишният върховен съдия Емануела Балевска, съдията от Върховния касационен съд Камелия Маринова, доц. д-р Христо Христев, д-р Ивайло Василев и адвокат Катерина Михайловска (програмата на конференцията с всички теми, виж тук).

Модератор на дискусията ще е зам.-председателят на ВАдС и специалист по вещно право Валя Гигова, към която се обърнахме, за да обясни защо адвокатурата реши да постави във фокуса на правната общност Закона за собствеността.

Адвокат Гигова, защо Висшият адвокатски съвет реши да организира конференция за Закона за собствеността (ЗС)? Каква е целта ѝ?

Темата не е избрана случайно, защото на 17 декември 2021 г. се навършиха 70 години от приемането на Закона за собствеността, който заедно със Закона за задълженията и договорите и с Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е едно от най-значимите творения на плеяда от значими юристи като проф. Петко Венедиков и проф. Живко Сталев. Тези закони са правени в една много сложна обществено-икономическа обстановка – във време, когато е направена трансформация от преобладаващата частна собственост към общонародната  собственост и хората са загубили собствеността си – и личната и тази, която чрез която са осъществявали търговска дейност.

ЗС възпроизвежда, но в твърде кратък вид, това което е заложено в Закона за имуществата, собствеността и сервитутите, но не съдържа една твърде съществена негова част – детайлната уредба на ограничените вещни и на сервитутните права. За сервитутите някога е мислен отделен закон, който никога не се е осъществил.

Идеята на това честване е да продължим традицията, която започнахме с честването на годишнината от ГПК, защото и законите като хората имат своите рождени дни и годишнини, а годишнините винаги са естествен повод за анализ на това, което вече е минало и за идеи за това, което предстои. Целта е да покажем дали приетият закон, заедно с неговите изменения през годините, е служил вярно на хората и на правосъдието, което претворява законите в практиката и дали през погледа ни 70 години по-късно един основополагащ закон като ЗС, се нуждае от промяна – било чрез приемане на изцяло нов закон, било чрез усъвършенстване и доразвитие на заложените в действащия закон принципи и правила.

Къде например виждате възможност за доразвитие на правилата?

Това, което липсва в ЗС, е детайлната уредба на сервитутните права, които с времето излязоха извън обичайното русло на „служещ и обслужващ имот“ и в съвременния свят имат много по-широка обществена значимост, която се нуждае от правна уредба.

Липсва детайлна уредба за т. нар. линейни сервитути – за съоръжения, които минават и през частна и през държавна – частна и публична, собственост. Има необходимост и от уредба на т. нар. площадкови сервитути, които предпоставят съприкосновение между частната и публичната собственост, там където то неизбежно съществува. Споменаването им мимоходом в разпръснати разпоредби на специални закони отдавна не върши работа.

По дефиниция всички газопроводи, топлопроводи, водопроводи преминават през различна по характер собственост, включително през публична по своя характер. Публична е например собствеността върху реките. Те обаче се използват и за напояване, и за производство на енергия. Реката е недвижим имот, който е покрит с вода и за да се осъществят водохващането и водоползването за напояване и производство на енергия, неминуемо трябва едно съоръжение, което се изгражда от частно лице, да се постави и да се държи в имот публична държавна собственост. За да изградиш и държиш сграда или съоръжение като собственик в чужд имот, ти трябва учредено вещно право, което да изключва приращението. Това не е уредено като възможност по отношение на имотите, публична собственост на държавата и общините.

Същото е положението и с редица приватизирани дружества. Приватизацията като правно явление е налице, но уредбата на съпътстващите отношения, касаещи съприкосновението на частната държавна и публичната държавна собственост, които са били безпроблемни, когато едно предприятие е било държавно, сега се оказва сериозен проблем. По този начин хем държавата не получава дължимото ѝ за фактическото съществуване на частни имоти в обекти публична собственост, хем частните инвеститори не могат да имат сигурност, че това, което са изградили, влагайки средства в него, е неприкосновено и защитено като частна собственост.

Как стоят нещата по отношение на собствеността на гражданите?

Всъщност липсата на детайлна и най-вече модерна уредба на сервитутите е много сериозен проблем и в отношенията между гражданите. Масово се учредяват „сервитути“ за преминаване от една сграда в друга или от една част на една сграда в друга. Споровете относно паркоместата, които се намират в обема на сградата и тези, които се намират върху терена, също създават огромни проблеми. Защото човекът си е платил паркомястото, но то не е съвсем негово, защото се намира или в обща част, в който случай трябва да има договор за разпределение на ползването, или за да е негово поне ползването, трябва да има ограничено вещно право на ползване. То обаче е ненаследимо и се погасява със смъртта на лицето. Така се оказва, че хем имаш нещо, хем го нямаш съвсем и ако умреш (нещо, което винаги е сигурно), проблемът се пренася върху наследниците ти. Очевидно въпросът за „наследимо“ право на ползване стои пред законодателя.

Отделен е въпросът за икономическите измерения на тези отношения, защото се оказва, че си платил, но не получаваш еквивалента на платеното.

Това са практическите проблеми, но прави впечатление, че в програмата на конференцията е предвидено правото на собственост да бъде обсъдено и през по-общата му и фундаментална закрила, която предоставят Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека.

Програмата е направена така, че да тръгнем от общото към частното, като се разгледа собствеността в аспекта на конституционноправната закрила, защото защитата, която може да получи гражданинът чрез решение на Конституционния съд (КС) при установена противоконституционност или при искане за тълкуване на конституционноправни разпоредби, дълго време е била пренебрегвана. Конституцията обаче е действащ и пряко приложим правен акт, който в последно време и съдилищата, и органите, които могат да сезират КС, използват ефективно. Такъв е случаят например с последното решение на КС по въпроси, касаещи собствеността. КС обяви за противоконституционни разпоредбите на ЗС, които за необосновано дълго период от време ограничаваха възможността за придобиване на частни държавни и общински имоти по давност. По този начин защитата на частната собственост на гражданите и на юридическите лица беше поставена в неравноправно положение с правото на собственост на държавата и общините. А по отношение на имотите си държавата и общините трябва да полагат същите усилия, които полага и се очаква да полага всяко лице. Отделен е въпросът, че това ограничително правило създаваше сериозни проблеми при загубването и при придобиването на право на собственост, особено при съвместно владение на частни и частни държавни и общински имоти.

Видях, че се засяга и въпросът за системите за вписване на вещни права. Защо решихте да поставите на конференцията въпроса дали има достатъчно сигурност за правото на собственост при преминаване от едната система в другата?

В сравнителноправен аспект системите за регистрацията на актовете за собственост са две – по имот или по лица. Въпреки 20-годишното съществуване на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), у нас поимотно вписване не е създадено, а персоналната система, въпреки критиките и възраженията, вече повече от 110 години служи вярно на гражданския оборот.

Премиването от една система към друга, дори да се приеме, че новата по дефиниция е по-добра (което не е точно така), предполага тази промяна да бъде направена при спазване на няколко основни принципа. Те са поетапност на изграждането, приемственост, сигурна проверка на правата (и на собственост, и на ограничените вещни права и на тежестите), защото ако изградим неверен Имотен регистър, е по-добре да не го правим.

Изграждането на Имотен регистър предполага анализ на собствеността, ограничените вещни права и на всички форми на ограничения на правото на собственост по отношение на всеки имот, защото хората се интересуват не само кой е собственикът на даден имот, а най-вече дали този имот е обременен от тежест – дали има вписвани възбрани, искови молби, ипотеки, защото ако има такива, не биха го купили. Тази преценка, обаче е изцяло правна и се прави от независим орган (съдия по вписванията) в рамките на охранително производство, уредно в ГПК и ЗКИР.

30
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
САК
САК
08 април 2022 12:41
Гост

Добре,че е адвокат Валя Гигова да организира нещо смислено и полезно от името на Висшия адвокатски съвет. Браво !

едра леличка
едра леличка
07 април 2022 13:37
Гост

Щом тази всезнаеща леля Гигова е тук ще има лобистки промени в полза я на банките, както обикновено при нея) или нещо подобно. Аман от тази презряла лелка, на всяка манджа мерудия. Тя и семейството й е навсякъде и във всички ръководства , кога успява ???????????? То бе баковата асоциация, то не бе асоциацията на синдиците, то не бе ВАд С, то не бе Софийска колегия…………. КОГА УСПЯВА БРЕЕЕЕЕ……. НЕ ВИ ЛИ ПИСНА ОТ НЕЯ И СЕМЕЙСТВОТО ИМ. на мен ми идва в повече.

заповед!
заповед!
07 април 2022 5:42
Гост

Няма да пипате ЗС, ЗЗД, ЗНаслд, а също и остатъците от ЗЛЦ!

корекция
корекция
07 април 2022 5:43
Гост

ЗЛЦ да се чете ЗЛС

добронамерено предложение
добронамерено предложение
07 април 2022 5:39
Гост

Предлагам адвокатурата да направи конференция на тема-

„Наредба номер едно-флагрантно и демонстративно нарушение на европейското право за защита на конкуренцията, в светлината на практиката на съда на Съюза.“

Съдия
Съдия
06 април 2022 17:02
Гост

Много добро начинание на този ВАдвС, което започна предходния с честванията на ГПК. Тогава се получиха много добре. Дано и сега стане, че има действително нужна от промяна и осъвременяване. Участниците са много обнадеждаващи.

,ff
,ff
06 април 2022 15:23
Гост

има някакъв резон, защото през 1951 г. ситуацията е била друга, а действително ЗИСС е бил друга класа. НО!!! сегашната законодателна власт е тотално малоумна и ако отменят ЗС, ще направят голяма беля, защото нищо по-добро не могат да произведат, а поне по ЗС има бол практика и утвърдени в теорията и практиката институти. Ако става въпрос за законодателни реформи, най-добрият вариант би бил за Граждански кодекс, който да кодифицира цялото гражданско право. Но в момента не му е времето и мястото за това, а и нямаме сили за такова колосално усилие. За това не правете експерименти, а се придържайте… Покажи целия коментар »

ИЗПИТИ ЗА НАЧАЛНИЦИТЕ В АДВОКАТУРАТА!
ИЗПИТИ ЗА НАЧАЛНИЦИТЕ В АДВОКАТУРАТА!
06 април 2022 12:35
Гост

1.Адвокатурата първо да поиска компетентна юридическа консултация , защото позорът с Наредба номер(макар и заради предишен състав на Съвета) едно е грандиозен-който я е оспорил, той постига отмяна на текстове. Дори и Люксембург се произнесе, а и ВАдмС си каза тежката дума-и то няколко пъти. Като безплатна консултация-съсловната монополна нереформирана адвокатска организация, няма правото да издава наредба, с която да самоопределя минимални цени. Изяснено от Люксембург-защото това брутално нарушава европейското законодателство за защита на конкуренцията. 2. Какво става по жалбата срещу решението на САС за определяне на встъпителни вноски, които са непредвидени в закона? 3. Законодателят да промени как става… Покажи целия коментар »

Страхил
Страхил
06 април 2022 12:09
Гост

Като гледам кои имена се споменават, смятам че работата им ще бъде ползотворна.

Simo
Simo
06 април 2022 11:55
Гост

Много добро начинание.

Стоян
Стоян
06 април 2022 10:22
Гост

Отказите от наследство също е крайно необходимо да се отразяват в имотите и/или персонални партиди на лицата. Актовете за собственост от Общините и техните архиви да се прехвърлят за съхранение и отразяване на информацив в имотния регистър. Да се преулегулура заличаването на тежест след осъществена публична продан. Детайли с които обществото често среща трудности. Успех!!!

Тишев
Тишев
06 април 2022 10:09
Гост

Добра идея да се осъвремени ако се налага

Фики
Фики
06 април 2022 11:59
Гост

И все пак цели 70 години този закон работи. Може въобще да не го променят.

Рашко
Рашко
06 април 2022 10:09
Гост

Супер

Билена
Билена
06 април 2022 10:03
Гост

Похвално действие. Браво за инициативата.

Anonimen
Anonimen
06 април 2022 12:01
Гост

Все някой трябваше да го направи.

Иванов
Иванов
06 април 2022 10:03
Гост

Определено мисля, че е редно да се проследи това и от всички професионални домоуправители.

Кидърминстърски младеж
Кидърминстърски младеж
06 април 2022 10:03
Гост

Проверете и онази част, която е за наследствата. Там под „наследство“ често се има предвид точно апартаменти и имоти. Там става хамалогия. Кой на кого какво може да даде, кой какво наследява ако има майка, а няма баща, пък майката е с това, лелята е с онова. Защото имахме подобен казус преди време и докато се разровим и видим, куп адвокати казаха различни мнения. Оказа се, че си е написано в членове и алиней, че при смърт на родител, другия родител взема всичко и децата вземат 10%. Пък ако има племенници те не вземат нищо. Обаче ако няма деца, а… Покажи целия коментар »

Жълтуркова
Жълтуркова
06 април 2022 10:00
Гост

Похвално е това начинание. Естествено, че и законите имат рожденни дни. И те се променят.

Гишевска
Гишевска
06 април 2022 10:00
Гост

Може и да бъркам и ако е така ме поправете, но по времето на ГЕРБ правеха ли се тези анализи на даден закон, дали върши работа на хората и как може да се осъвремени.

Рори
Рори
06 април 2022 12:04
Гост

По тяхно време се правеше Конституция на крак за няколко дни.

Хабиренси
Хабиренси
06 април 2022 9:59
Гост

Добре е да с прегледа не само този закон за осъвременяване.

Анонимен
Анонимен
06 април 2022 9:56
Гост

Боже, половината от тези „неуредени“ проблеми са всъщност уредени в ЗУТ. Почнат ли да пипат ЗС за тези неща, чакаме нов брой на списание ЗУТ. Ама нали, важното е да си правим ПиАр и мухабет.

Bashirian
Bashirian
06 април 2022 9:42
Гост
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица
Ивана Тенева
Ивана Тенева
06 април 2022 9:24
Гост

Много съм впечатлена от всички имена като лектори, страхотни са! Поздравления на адвокатите за инициативата.

Тоти
Тоти
06 април 2022 12:06
Гост

Безспорно екипът е страхотен.

има време
има време
06 април 2022 9:24
Гост

Големите реформи в тежки правни материи винаги се правят във втората половина на мандата. Така стана с ГЕРБ и ГПК. Преди това ВАдвС беше направил конференция и даде стабилна основа. На всички, които се съмняват, самият факт, че председателят на НС е патрон е знаков!

паркоместата!!!!!!
паркоместата!!!!!!
06 април 2022 9:12
Гост

Пракоместата, глупако! Ей този батак ако се оправи по инициатива на висшия, ще ги призная. За сервитутите, за които говори Гигова, животът ще ги принуди с всички проблеми на ВЕЦ-овете или пък може би разсъждавам наивно. Ще се съглася с колегата по-долу, че досега не сме видели истински законодателен капацитет от действащото НС. Може и да го имат, но не е излязъл наяве. Не бързам да губя надежда, но някак не виждам сред депутатите двигатели за подобни изменения

Анонимен
Анонимен
06 април 2022 9:07
Гост

Много силна селекция на лекторите, ама дали има смисъл с това Народно събрание, което на две магарета плявата не може да раздели?

123
123
06 април 2022 9:10
Гост

Ако се прави нещо смислено, винаги има смисъл.