От кой момент поражда действие отмяната на Постановление на Пленума на Върховния съд №3/18.11. 1980 г. и прилага ли се то за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди да бъде отменено? Този въпрос поставя Висшият адвокатски съвет (ВАдС) пред Върховния касационен съд (ВКС) и настоява да му бъде даден отговор с тълкувателно решение на Гражданската и Търговската колегии (пълния текст на искането виж тук).

Именно тези две колегии с тълкувателно решение от 26 юни 2015 г. (по т.д. №2/2013 г., пълния му текст виж тук) обявиха за загубило сила, възприетото с ППВС №3/1980 г. виждане, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес за принудителното осъществяване на вземането.

Оказва се, че ВКС е разделен във виждането си дали тази отмяна на постановлението има обратно действие.

Според част от съдебните състави давността върху вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26 юни 2015 г., тече от момента на последното валидно изпълнително действие, тъй като давност в изпълнителния процес тече, както се прие преди 5 години. Т.е. те застъпват тезата, че отмяната на ППВС №3/1980 г. има обратно действие.

„Тези съдебни състави се позовават на мотивите на ТР №2/26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в частта им, в която се прави разлика между исковия и изпълнителния процес и се приема, че в изпълнителния процес (за разлика от исковия) давността не спира, а само се прекъсва (защото кредиторът може да избере дали да действа – да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен, или да не действа – да не иска нови изпълнителни способи) и нова погасителна давност започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето всяко едно валидно изпълнително действие по събиране на вземането“, обяснява ВАдС.

Според друга част от върховните съдии отмяната на ППВС №3/1980 г. няма обратно действие и следователно давност върху вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26 юни 2015 г., не тече.

Те изхождат от разбирането, че съществуват два вида тълкувателни постановления и решения. Когато става дума за първоначално приети тълкувателни постановления и решения, те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който тълкуваната норма е влязла в сила, т.е. счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било дадено от върховните съдии.

Според тях не така стоят нещата, когато е прието ново тълкувателно решение, тъй като е настъпила промяна в тълкуваната норма или свързани с нея други разпоредби, или в обществено-икономическите условия, които правят старото виждане неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона.

„В тези случаи е възможно постановяването на нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова. Установеното с новото тълкувателно решение тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното постановление или решение, което е било действащо към момента на настъпването на последиците. В противен случай ще се придаде същинско обратно действие на новото тълкувателно решение, което е недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по изключение и то въз основа на изрична разпоредба за това“, обяснява мотивите на тези съдии Висшият адвокатски съвет.

 

18
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
04 февруари 2020 9:47
Гост

Всъщност се пропуска, че се тълкува правна норма, и тълкуването има сила от момента на приемане на правната норма, освен ако в тълкувателният акт не е указано, че има действие занапред. А иначе и преди 26.6.2015 години много състави не прилагаха прословутото ППВС именно като изгубило сила. Въпросът е друг – защо висшият адвокатски съвет иска тълкуване, от което на 99 % ще се ползват банки и колектори ? Или това е свързано с обвързаността на членовете на ВАС именно с тази група клиенти ? Само питам, знам им отговора.

Анонимен
Анонимен
04 февруари 2020 9:12
Гост

Някои май не правят разлика между незабавно действие спрямо заверени правоотношения и обратно – спрямо приключили.

ала бала
ала бала
03 февруари 2020 16:44
Гост

Новоприетите ТР не следва да се прилагат и по заварени производства, само по новообразувани дела след приемането на ТР – такава е и практиката на ЕСПЧ, така че дори и това не е правилно, а какво остава да имат “обратно действие“ към момента на приемането на тълкуваната норма…Още повече че КС наскоро се произнесе,че нясната правна норма е протиконституционна – и ето го тук ключа от палатката – Парламента да отговаря по ЗОДОВ за законодателни тъпизми, т.е. неясни норми – в културните държави даже предварително КС казва как ще се тълкува новоприета норма, а тук го няма дори в Мотивите… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
03 февруари 2020 15:00
Гост

Въпросът е интересен, тъй като не е уреден законодателно. Процесуалните норми, ако бъдат променени, се прилагат и по заварени /действащи/ производства – искови, обезпечителни, заповедни и изпълнителни, освен ако законодателят не е предвидил друго. Това се предвижда и в ЗНА. По отношение действието на приетите тълкувателни решения и постановления, същото се отнася до всички неприключили производства, в това число и висящите отпреди постановяване на тълкувателното решение. Друг е въпросът, че това „несъщинско“ обратно действие нито е уредено някъде, нито е справедливо, тъй като правните субекти никак не могат да знаят какво ще им хрумне на върховните съдии, за да съобразяват… Покажи целия коментар »

ала бала
ала бала
03 февруари 2020 16:43
Гост

Новоприетите ТР не следва да се прилагат и по заварени производства, само по новообразувани дела след приемането на ТР – такава е и практиката на ЕСПЧ, така че дори и това не е правилно, а какво остава да имат “обратно действие“ към момента на приемането на тълкуваната норма…Още повече че КС наскоро се произнесе,че нясната правна норма е протиконституционна – и ето го тук ключа от палатката – Парламента да отговаря по ЗОДОВ за законодателни тъпизми, т.е. неясни норми – в културните държави даже предварително КС казва как ще се тълкува новоприета норма, а тук го няма дори в Мотивите… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
03 февруари 2020 17:13
Гост

Каква е тази практика на ЕСПЦ за тълкувателните решения? Не ми е известно да има такава, я дайте насам??

ала бала
ала бала
03 февруари 2020 18:07
Гост

А,колега,“дайте насам“,ако дадете „насам“ $$$. Иначе аз чета практика на ЕСПЧ, полагам усилия, труд, и т.н.,пък други я ползват наготово:)

Анонимен
Анонимен
03 февруари 2020 14:53
Гост

Някой пак е проспал уроците по Обща теория на правото от 1 курс. Вече се чудя какъв е този Върховен съд и какви са тези върховни съдии, които творят право, неучено, неизмислено и несътворено никъде другаде. Обратно действие имат правните норми, съответно нормативните актове, а не тълкувателните постановления и решения на ВС/ВКС. До 26 юни 2015 г. ППВС №3/1980 г. е било в сила и се е прилагало. Правните последици от обявяването му за изгубило действие значение, могат да настъпят само занапред, но не и за юридически факти, настъпили преди това. Или казано по друг начин, новата концепция за давността,… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
03 февруари 2020 14:32
Гост

Интересно въпросът не е ли уреден еднозначно в чл. 50, ал 1 и 2 ЗНА? Или пак ще дописваме закони…

Анонимен
Анонимен
03 февруари 2020 14:36
Гост

Ами, колега, точно това е положението. ТР действа от 26.06.2015 и се чудя, след като тогава ОСГТК не е използвал изключението по ял. 2 – да даде на тълкуването действие само занапред, ако обратното му действие може да създаде усложнения, дали е допустимо да го направи пост фактум?

Анонимен
Анонимен
03 февруари 2020 17:08
Гост

Според мен – не. Да си мислили овреме. Аналогични решения има и СЕС за ограничаване действието само за вбъдеще. А мой клиент виси точно с такъв казус, като въззивникът буквално е преписал едно от решенията на ВКС, а аз се чудя и мая как тричленка зачерква цяло ТР с лека ръка.

тълкувателно за тълкувателното
тълкувателно за тълкувателното
03 февруари 2020 14:12
Гост

Това само в БГ може да съществува – тълкувателно за тълкувателното!

Анонимен
Анонимен
03 февруари 2020 14:09
Гост

Ако се възприеме втората теза, излиза, че тълкувателно решение няма да постигне основната си цел – уеднаквяването на практиката. Има логика в тезата, но води до „лош“ резултат.

ясно е
ясно е
03 февруари 2020 14:06
Гост

Това не може да се нарече същинска обратна сила. Просто ТР има сила от 26.06.2015 г. за всички висящи и бъдещите, ясно, изпълнителни дела. Това е новото тълкуване и то трябва да се прилага в за всички, а не едни да следват модерната тенденция, а други да получават разрешение като от социалистическата икономика през 80-те

Анонимен
Анонимен
03 февруари 2020 14:04
Гост

Има твърде много Изп. П, които касае това питане. И добре, че се поставя въпросът, за да не нятал боб на какъв състав от ВЛС ще се падне делото ти

интересно
интересно
03 февруари 2020 13:48
Гост

Много интересен проблем! Според мен придаването на обратна сила в случая не е ОК

Николай
Николай
03 февруари 2020 14:29
Гост

То обикновено не е ОК. Затова по принцип е и изключение от правилото.
(Че изключението тук е правило е друг въпрос.)

Анонимен
Анонимен
03 февруари 2020 16:20
Гост

Не трябва ли изрично да се посочи, че има обратно действие. Иначе не следва да има