Правната комисия преодоля ветото за промените в Закона за адвокатурата
Адвокатските колегии отговориха на президента с правни аргументи пункт по пункт
С 8 гласа „за“, един „против“ и петима „въздържал се“ правната комисия прие отново измененията в Закона за адвокатурата, които президентът върна за ново обсъждане. Окончателното решение за съдбата на измененията, свързани с назначаването на особени представители и определянето на възнагражденията им, както и за възраженията за прекомерност на разноските за адвокат ще бъде взето утре от пленарната зала.
Заради удълженото предпоследно пленарно заседание на парламента, депутатите и заинтересованите страни излагаха аргументите си сбито и в резюме.
Мотивите на Румен Радев представи секретарят му по правни въпроси Крум Зарков. Той акцентира на два момента от тях. Първият е, че според президента измененията противоречат на правото на ЕС, а вторият, че новият ред за определяне на особени представители по делата и тяхното възнаграждение ще забави производството. „Нарушението на правото на ЕС е особено флагрантно с предвиждането Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения да продължи да действа още шест месеца. Да ви напомня, че Народното събрание носи отговорност по ЗОДОВ за нарушаване на правото на ЕС“, каза Зарков.
След него думата взе Георги Георгиев от ГЕРБ, за да заяви категоричната позиция на партията в подкрепа на промените.
„Някой е подвел президента и вече знаем кой е той, че липсват обществени консултации по законопроекта“, каза той. И попита защо когато Народното събрание прие дефиниция за различната сексуална ориентация, без предварително обществено обсъждане и в противоречие на общностното право, президентът не наложи вето.
„Забелязваме през последните два дни различни изявления, които имат за цел да дискредитират адвокатурата. Да се правят внушения, че адвокатурата е склонна към злоупотреби, че по правило ще се злоупотребява при определяне на адвокатските възнаграждения е непочтено. И е притеснително, че днес не виждаме председателя на Висшия адвокатски съвет, който миналия път беше в залата, но не каза една дума“, коментира Георгиев.
По отношение на особените представители той заяви, че с възнаграждения от по 200-300 лева за отменителни искове, например, се цели да се демотивират компетентните адвокати да поемат защитата на ответника.
„Големите кредитори имат интерес да не е адекватна защитата на другата страна, защото ще им е много по-лесно да си спечелят делото. Не е редно съдът сам да си избира прокурора по делото, а защо да определя адвоката?“, попита той.
И подчерта, че основната задача на промените е „да не позволим да се присъждат на страните, а не на адвокатите, по 4,50 лв. на час“.
Съдия Костадинка Недкова от Върховния касационен съд, която активно участва във всички обсъждания на законопроекта, изложи възраженията на върховните съдии пред депутатите.
„Те са в две насоки. Първото е срещу това, когато съдът определи, че определеното от адвокатския съвет възнаграждение на особения представител е прекомерно, той да може откаже да представлява. Излиза, че актът на съда не важи за едната страна, нарушава се принципът на равнопоставеност на страните. Отказът да представлява е пряко нарушение на принципа да не се допуска неоснователно обогатяване. Другото, срещу което възразяваме, е възможността да се назначава повече от един особен представител“, каза съдия Недкова.
Зам.-председателят на Висшия адвокатски съвет Валя Гигова изтъкна, че и сега особените представители и възнагражденията им се определят от адвокатските съвети. „Правилото на чл. 29, ал. 6 единствено изяснява поредността на действията. Сега съдът казва 1000 лева, съветът казва – 2000 лева, съдът казва не съм съгласен. Това е един пинг-понг“, каза тя.
Гигова постави риторичния въпрос: „Някой иска ли да бъде защитаван от колега с малък опит или без познания в съответната сфера. Като каже съдът хонорар 200 лева, никой читав адвокат не иска да поеме делото, при положение, че носи и пълна имуществена отговорност за целия иск“.
Тя отхвърли тезата на президента, че с временното действие като ориентир на Наредба №1, ще бъде нарушено правото на ЕС. „Тя не е задължителна нито за съда, нито за адвокатските съвети, а е само ориентир“, подчерта Гигова.
Резервният член на ВАдС Александър Кашъмов пък заяви: „Адвокат е свободна професия, ние не сме подчинени на някакви ръководства, които да разпределят пари. Това би било картелно споразумение. Не е допустимо да се продължава с официален законодателен акт животът на една наредба, която е обявена за противоречаща на правото на ЕС“. И посочи, че проблемът с особеното представителство касае шепа адвокати.
„Проблемът е, че от януари не могат да се назначат особени представители. Затрупани сме с искания, по които от съда са определени възнаграждения от по 100 лева“, обясни председателят на столичната колегия Стефан Марчев.
Людмила Илиева от ПП-ДБ изненадващо заяви, че в новите правила няма заложени критерии, по които адвокатските съвети ще определят особените представители, при положение, че има изрична разпоредба с критерии, която те трябва да спазват и следват.
Преди заседанието на комисията председателите на адвокатски колегии в страната отговориха на мотивите на ветото на президента Румен Радев (повече за ветото виж тук). В съобщение до медиите за становището си адвокатите остро възразиха срещу употребата на дискусията по закона за политически цели. „Противопоставяме се и на опитите Българската адвокатура да бъде обвързвана по какъвто и да е начин с политически влияния и интереси, както и да бъде „употребявана“ за политически цели, различни от защитата на правовия ред в страната и конституционната й роля по чл. 134, ал. 1 от Конституцията – да подпомага гражданите и юридическите лица при защита на техните права и интереси, а с това и да бъде гарант за правовия ред в страната“, заявяват те.
„Лекс“ представя акценти от аргументите на адвокатите, а с пълния текст на становището можете да се запознаете тук.
За назначаването на особени представители и определяне на възнаграждението им
1. Възлагането на правомощие на местните адвокатски съвети (не на Висшия адвокатски съвет, както неточно се сочи във ветото) да определят размера на възнаграждението на особените представители в случаите, в които не е приложим Закона за правната помощ не нарушава правилата на свободния пазар и не носи риск от ограничение на конкуренцията.
Нито едно конкретно решение на адвокатски съвет, взето на основание чл. 29, ал. 6 ЗА, с което се определя възнаграждение на особен представител няма да има характер на „забранено споразумение“ или на „съгласувана практика“, защото няма да е приложимо за всички адвокати и за всички случаи (за всички дела от определен вид), а ще има конкретно (еднократно) действие за конкретното производство (фаза от развитието му), по отношение на конкретния адвокат.
В тази им част съображенията във Ветото механично и без разбиране пренасят доводи за несъответствие с чл. 101, ал. 1 ДФЕС, изложени в цитираните дела на СЕС (съединени дела С-427/16 и С-428/16, и дело С-438/22), които са относими към уредбата (регулацията) на цени, приложими за всички случаи и по отношение на всички адвокати (каквато регулация е Наредба № 1 към момента, приета от Висшия адвокатски съвет като сдружение на предприятия според практиката на СЕС), но са абсолютно неприложими към конкретно решение на адвокатски съвет, с което по конкретно дело, на база на спецификите му и съобразно критериите, които предстои да бъдат уредени в Наредбата, приета от Министъра на правосъдието по предложение на Висшият адвокатски съвет, ще се определи възнаграждение на конкретен адвокат.
Делата от 2016 г. на СЕС, на които се позовава Президентът във ветото, касаят хипотези на адвокатски услуги извън особеното представителство, което има ограничено приложно поле и съществуваща нормативна уредба, изключваща конкуренцията както относно избора на особен представител, така и относно възнаграждението му (дори и то да се определя от съда, както е по действащата уредба единствено в хипотезите на чл. 47, ал. 6 ГПК, но не и в хипотезите на чл. 29 ГПК), и досега не е била възможна конкуренция относно размера му. Особеното представителство дефинитивно не се осъществява на пазарен принцип, за да са относими мотивите на СЕС в Решенията по съединени дела С427/16 и С-428/16, и дело С-438/22.
2. …възнагражденията на особените представители в случаите по чл. 29, ал. 6 ГПК няма да се определят произволно и по усмотрение на адвокатския съвет, а по реда на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата: въз основа на критерии, утвърдени в акт, издаден от държавен орган – Министъра на правосъдието.
…определеното от адвокатския съвет възнаграждение въз основа на критериите, утвърдени в акт на публичен орган – Министърът на правосъдието, който ще приема Наредбата по чл. 36, ал. 5 от ЗАдв, няма да е задължително, а е предвиден нормативен механизъм страната, която следва да го внесе да направи възражение за прекомерност и съответно съдът да намали възнаграждението.
3. На фона на общия брой дела за година във всички съдилища – 507 572 дела, определянето на особен представител и възнаграждението му по не повече от 6000 дела (около 1 % от общия годишен брой дела в страната), не би могло по никакъв начин да има ефект, дори несъществен, върху пазара на адвокатски услуги по процесуално представителство (какъвто биха представлявали всички останали около 500 000 дела), на който всеки адвокат свободно ще договаря възнаграждението си. Ето защо решенията на адвокатските съвети по чл. 29, ал. 6 ГПК, респ. по чл. 36, ал. 3 и 5 ЗА за определяне възнаграждения на особени представители, не са и не биха могли да нарушават конкуренцията по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, а излаганите в тази насока доводи във Ветото са абсолютно несъстоятелни.
4. Неоснователни са доводите, че с новата уредба необосновано се изземали правомощия на съда, като преценката за размера на възнаграждението на особения представител се прехвърля изцяло на съответния адвокатски съвет.
И понастоящем уредбата не предвижда изрично компетентност на съда да определя размера на възнаграждението на особения представител. Сред разпоредбите на чл. 29 от Гражданския процесуален кодекс липсва изрично правило, което да овластява съда да определя размера на възнаграждението на особения представител. Същевременно, в Закона за адвокатурата има изрично правило, което дава на адвокатските съвети такова правомощие. Разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и сега предвижда, че при липса на договор по искане на адвоката възнаграждението се определя от адвокатският съвет. Само в случаите по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, когато адвокатът е оказал безплатна адвокатска помощ, е предвидено възнаграждението да се определя от съда при спечелване на делото. Хипотезите на особено представителство са сходни с тези по чл. 36, ал. 3 от ЗА (в действащата сега редакция), тъй като и в двата случая адвокатът работи без да има уговорено възнаграждение с клиента. Хипотезите на особено представителство не разкриват сходство с тези по чл. 38 от Закона за адвокатурата,
Освен че тази уредба е съобразена с принципите на независимост и самоуправление на адвокатурата (чл. 134, ал. 1 от Конституцията), е съобразена и с обстоятелството, че не съдът, а адвокатските съвети са запознати най-добре със спецификите на адвокатската работа.
Процесуалното представителство е адвокатска работа, която не включва само процесуални изявления и участие в съдебни заседания, а значителна като ангажираност и натовареност извънсъдебна и невидима за съда работа. Адвокатската професия се упражнява не като държавна служба, а като свободна професия, което за съдии-държавни служители често е трудно разбираема, но изключително съществена разлика и води в момента до определяне на адвокатски възнаграждения на особени представители в размери например от 50 лв. Отделно от това следва да бъде подчертано, че в ЗИДЗА на практика е предвиден съдебен контрол по отношение на определеното възнаграждение от адвокатския съвет, тъй като в случай на възражение за прекомерност съдът може да го намали. Уреденият механизъм в закона не е произволен и създаващ предпоставки за субективност според вижданията на отделни съдии (каквито са чести случаите при действащата уредба), а съобразно заложени в закона обективни критерии.
5. Необосновани са доводите, че с промените се засягали интересите на правосъдието и може да се нарушат правата на страните в гражданския процес.
Адвокатските съвети разполагат с достатъчно компетентност и опит (членовете им са адвокати с професионален опит и стаж, както и авторитет сред колегите си – съгласно чл.86, ал.3 от ЗА за членове на адвокатския съвет могат да бъдат избирани членове на адвокатската колегия, които имат най-малко 10 години юридически стаж, докато не рядко делата се решават от съдии с 1-2 години юридически стаж), за да определят възнаграждението съобразно правилата на закона и на приетата от Министъра на правосъдието Наредба, като това не би довело до съществено забавяне на производството, нито ще постави други непреодолими трудности от гледна точка на защитата на правото на личен живот и други основни конституционни права на гражданите (макар да не става ясно какви други трудности се имат предвид в мотивите на ветото).
6. Мотивите във ветото, че с възлагане на функция по определяне на възнаграждения на особените представители ще се забави производството, показват откровено непознаване на действащата уредба, защото срок за произнасяне на адвокатския съвет по искане за определяне на особен представител не е уреден и сега нито в ГПК, нито в ЗА. Липсата на нормативно установен срок е много по-сериозен проблем и предпоставка за забавяне на производствата, отколкото въвеждането на ясни правила и конкретен срок – двуседмичният срок за произнасяне на адвокатските съвети по всяко постъпило искане.
И понастоящем производствата по дела, особено в съдилищата в София, се развиват бавно, като няма разлика в бързината на развитие на производствата, в които се налага участие на особен представител спрямо останалите производства. В случаите на определяне на особен представител и при действащата сега уредба е налице сериозно забавяне след постановяване на решението на СЕС по дело С-438/2022 г., доколкото при определено от съда изключително ниско възнаграждение, неотговарящо на сложността на делото и отговорността, която воденето му носи на особения представител, адвокатският съвет не е в състояние да определи адвокат, който е съгласен и готов да осъществи представителство при определените условия
…за адвокатите не съществува задължение да поемат работа като особени представители по възлагане на съда извън хипотезите на ЗПП – никой адвокат не е давал предварително съгласие за това и не може да бъде задължен да работи като особен представител, доколкото в Република България няма принудителен труд.
7. Не почиват на факти, а по-скоро на предположения (което не би следвало да намира място в мотиви на публичен акт), доводите във Ветото, че адвокатските съвети нямали законово задължение да разглеждат исканията за определяне на особен представител при условията на справедливост и безпристрастност, дейността им не била публична и законът не съдържал указания относно това как ще се разпределя работата между отделните адвокати и как ще се гарантира недопускането на конфликт на интереси. Тези съображения не отговарят и на действителното фактическо, а и на действителното правно положение.
…всеки адвокатски съвет има изработени и приети правила за случайно разпределение на делата между адвокатите от колегията, като спазва и съответни правила за осигуряване на публичност на извършваното разпределение. Доколкото самоуправлението, като конституционен принцип при уредба на адвокатурата (чл. 134, ал. 1 от КРБ), важи и по отношение на всяка една адвокатска колегия, правилата в различните адвокатски колегии са различни.
Например в най-голямата колегия – Софийска адвокатска колегия, определянето на особени представители по дела с определено възнаграждение над 3000 лв. понастоящем се извършва в заседание, което се излъчва в реално време в достъпен за всички адвокати от колегията видеоканал, както и се съхранява на видеозапис, достъпен за всички адвокати от колегията. Тези обстоятелства са лесно установими при преглед на публично достъпната информация на сайта на колегията, като на сайта са достъпни и приетите от съвета на Софийска адвокатка колегия правила. Недопускане на конфликт на интереси е осигурен и с правилото, прието от Софийският адвокатски съвет, в разпределение на дела на особени представители да не участват адвокати, които са членове на адвокатския съвет.
8. Назначаването на особен представител от съда, съчетано с определяне на възнаграждението му от съда, не спомага за усещането за справедлив процес. Тъкмо обратното. Когато адвокатът е назначен от съда и съдът решава сам колко да му плати, адвокатът се оказва зависим от съда и съдът има възможност за ефективно влияние върху поведението на особения представител като защитник на една от страните по делото.
Методът за контрол е ясен и явен – съдът може да намали размера на определеното възнаграждение в края на производството. Това съдът може да стори и в случаите, които адвокатът представлява свой клиент по силата на договор, но за разлика от случая на особения представител, при уговорено възнаграждение по договор с клиент, това възнаграждение ще се получи от адвоката, независимо от евентуално решение на съда да намали размера на разноските, които да бъдат присъдени в тежест на другата страна. В хипотезата на особено представителство особеният представител не получава възнаграждение предварително и няма сигурност какъв размер възнаграждение ще получи, поради което, в крайна сметка размерът на възнаграждението, което ще получи за труда си, зависи изцяло от волята на съда.
9. Неоснователни са и изложените опасения относно това доколко е достатъчен предвиденият в закона 14-дневен срок за адвокатския съвет да определи адвокат за особен представител и размер на възнаграждението му. Както беше посочено, досегашната уредба не съдържа никакъв срок за определяне на особен представител. В този смисъл, предвиденият срок не е недостатък на закона, а негово съществено предимство, а мотивиране на ветото с това, дали предвиденият в закона срок би бил достатъчен, намираме за неприемливо.
Далеч не е сигурно, че определянето на възнаграждение и назначаването на особен представител от съда ще може да се вмести във всички случаи в същите 14 дни, определени за адвокатския съвет според измененията в ЗА. Най-малкото, защото адвокатите са свикнали да работят и работят в условията на преклузивни срокове, които рядко пропускат, а съдиите – в условията на инструктивни срокове, които рядко спазват.
За възраженията за прекомерност на разноските за адвокат
На първо място, не са ясни мотивите, по които се приема, че промените препятстват достъпа на гражданите до правосъдие. Намираме, че въведеният обективен критерий, при който може да бъде направено възражение за прекомерност – да е налице разлика поне 1/3 спрямо възнаграждението на насрещната страна, не препятства и няма как да препятства достъпа на гражданите до правосъдие. Тъкмо напротив – приетите промени по същество подобряват условията за достъп до правосъдие, защото създават предвидимост относно размера на разноските, които следва да се присъдят на спечелилата спора страна (тъй като размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение е част от тези разноски).
Процесуалните правила в българската правна традиция предвиждат компенсиране на разноските при неоснователно предизвикан правен спор, при което загубилата делото страна следва да възмезди разноските на спечелилата страна. Спечелилата делото страна се е оказала права, но се е наложило да понесе разноски, за да докаже правотата си и да получи съдебна защита. Част от тези разноски е възнаграждението за адвоката, който е предоставил защита по делото. Ако спечелилата спора страна няма сигурност, че ще възстанови разноските, които е понесла, за да защити правата си пред съда, това несъмнено ще има възпиращ ефект за търсене на защита.
При положение, че едната страна е била склонна да заплати на своя адвокат, съобразно сключения с него договор, определено по размер възнаграждение, нелогично е да възразява за това, че заплатеното от другата страна възнаграждение на нейния адвокат, което в сходен размер, е прекомерно. Щом има сходен размер, то възнаграждението няма как да е прекомерно – явно и двете страни са приели такова възнаграждение за оправдано предвид защитавания по делото интерес и фактическата и правна сложност на делото, като същото е било и съобразено с пазарните нива на възнагражденията.
Нещо повече – доколкото принципът в чл. 36, ал. 1 от ЗА (след измененията) е, че възнаграждението се договаря свободно между адвокат и клиент (т.е. на пазарен принцип), то въведеното ограничение при направено възражение за прекомерност на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение да не бъдат намалявани под размера на заплатеното от другата страна възнаграждение, в действителност ще осигури защита на пазара на адвокатски услуги от неоправдано изкривяване (в посока надолу), до каквото би се стигнало ако съдът, без да има подобно ограничение, може да намалява присъжданите суми безконтролно. Крайният резултат от липсата на подобно ограничение ще доведе до недопустимо въздействие от страна на съда върху пазара на правни услуги за процесуално представителство. В този смисъл наличието на подобно ограничение е пропорционално, доколкото цели да осигури определени пазарни нива на адвокатски възнаграждения като гаранция за качеството на предоставяните адвокатски услуги за процесуално представителство, които са от съществено значение за функциониране на правосъдието.
Относно ограничаването на преценката на съда следва да се изтъкне, че с предложените и приети от НС изменения и допълнения се ограничава по-скоро произволната и немотивирана преценка на съда, когато уважава възражение за прекомерност, като вместо възможен произвол, който може да препятства достъпа на гражданите до правосъдие (и да направи непредвидима отговорността за разноски), се въвеждат критерии, които съдът следва да съобрази, което е от естество да направи (надяваме се) дейността на съда по-предвидима.
От своя страна, изискването за мотивиране на възражението създава предпоставка за освобождаване на съда от задължението да извършва преценка за прекомерност на всяко направено бланкетно възражение, което на свой ред е предпоставка за ускоряване на правораздаването. Нещо повече, промяната е в унисон както с диспозитивното начало на гражданския процес, уредено в чл. 6, ал. 2 ГПК, така и с най-новата практика на ВКС, която изключва намаляването на възнаграждението, ако възражението за прекомерност не е мотивирано.
За временното използване на Наредба №1 като ориентир
Използването на Наредба № 1/2004г. на ВАдС само „като ориентир“ изключва възможността това да представлява ограничение на конкуренцията и да се допусне отклонение от разбирането на СЕС в цитираните решения. Съдебната практика в последните месеци се ориентира трайно към разбиране, че Наредба № 1/2024 г. представлява ориентир за съда при произнасяне относно отговорността за разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в случаите по чл. 78, ал. 5 ГПК, както и в случаите на чл. 38, ал. 2 ЗА, поради което и преходното правило на § 9 от ЗИДЗА по същество придава нормативен характер на възприетата преобладаваща практика от съдилищата, която съответства на постановеното в Решенията на СЕС и в частност на Решение по дело С-438/2022 г. от 25.01.2024 г.
За законодателната процедура
Президентът посочи във ветото си, че законопроектът е бил е приет на първо четене, без да бъдат проведени същински обществени консултации, които да позволят на всички заинтересовани страни да изразят своята гледна точка.
Тъкмо напротив – законопроектът е изготвен в хода на процедура, продължила повече от 5 месеца, в хода на която проектът е обсъждан и е променян в резултат на всяко обсъждане от:
- Общото събрание на адвокатите от страната, като законът е обсъден на 25.02.2024 г.;
- Кръгла маса, проведена на 09.04.2024 г. в Правна комисия на 49-тото Народно събрание, с участие на представители на всички юридически професии, министерство на правосъдието, народни представители и представители на обществеността.
- Кръгла маса, проведена на 12.04.2024 г. в Центъра за обучение на адвокати, с участие на представители на всички юридически професии.
47
Коментирайте
Като цяло, особено представителство в България работи пристрастно със сегашния ПК.
Процедурата по връчване се неглежира във връзка с това и оставя на ответника без възможност зо самостоятелен избор на правна помощ.
Проблемът е, че адвокатурата има своите предатели, които са готови да кажат какво ли не, за да натрупат малко политически актив. Не може на подобно обсъждаме т. нар. председател дори да не присъства, не може Кашъмов пак да говори глупости как това щяло да повлияе на бедните му клиенти. От инициатива правосъдие за всеки със своите изказвания се поставя остро съмнението у мен, че дори не знаят какво е особен представител и как се назначава той. За сметка на това изключително удобно впрегнаха своя медиен ресурс в замесването на Пеевски в този въпрос, и то само няколко дни след като… Покажи целия коментар »
А докога ще се вписват с 5-годишен юридически стаж???
Винаги ще е така. Който има диплом по право ще може да се вписва като адвокат свободно. Така, както лекар, само по силата на дипломата си може да се вписва свободно в съсловната си организация,без други изпити. Важи и за стомалотози, геодезисти, архитекти. Такова безобразие-след десетки семестриални, шест държавни изпита(шест са, а не три-защото писмената и устната фаза са си отделни изпити), изключително тежък вече изпит пред МП за правоспособност повече изпити за пред адвокатурата са безобразие и перверзия.
Има нещо особено смущаващо в дори в средите на адвокатите, а именно, да определят дейността си, като „адвокатски услуги“! Това определение тръгна преди двадесетина години от улицата и от главите на не юристи! Подеха го медии и постепенно завладя о0щественото пространство, а това без преувеличение е опасно за една правова държава и за правата на нейните граждани. До около 25 години назад, на никой адвокат не би хрумнало да нарече правната си помощ и защита „услуга“. Защото знаеха разликата. Бяха научени на това. Така се стигна и до това, в президентското вето да се споменават адвокатите, като „Доставчици на услуги“!… Покажи целия коментар »
Договор за поръчка е – но наистина има житейско название услуга.
Както казваме – фирма, а то е или ООД или друго дружество.
Няма такова значение, всеки усеща интуитивно какво е адвокат.
е в анализа след „За назначаването на особени представители и определяне на възнаграждението им“
Адмирации за този анализ, дълъг, но изчерпателен.
Назначаването на особени представители почти напълно повтаря правата на съда да определя синдик и охранителна фирма. Тази схема за завземане на предприятия е печално известна от практиката на Румяна Ченалова, БИВШ съдия. Виж например https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100495739
По повод на сегашното вето на Радев пък адвокатите пишат:
„. Ако се допусне подобно субективно вмешателство на съда по отношение на адвокатите по дела, то реципрочно би трябвало наказателните съдебни състави, да могат да избират и кой прокурор да назначат в производство по НПК.“
Крум зарков
„„Нарушението на правото на ЕС е особено флагрантно с предвиждането Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения да продължи да действа още шест месеца.“
да се научи да чете. в преходния период до изработване на наредба с УКАЗАНИЯ о правителството, тарифата на ВАдвС се ползва само ИНДИКАТИВНО.
Радев е една долна и гнусна американска подметка! Срам и позор за България!
РуZка подметка*
Гошо Гербаджията открил кой въвел в заблуждение президента. На пеефските парцали ли ще даде вредителя за съответната помийна кампания или на Сарафов? Или по стар гербав обичай подходът ще е комплексен…
Толкова ги и пише. Стана съдия във ВКС като прескочи инстанция, а наследството й в СГС беше от десетки ненаписани актове, част от тях забавени по 2 год. Няколко от делата й така и не се намериха.
Гербаджии и депеефскари защитавали правовия ред и справедливостта… И върхушката на свободната адвокатура им целува ръката /или едно още по- място/
Да видим ще има ли сезиране на КС. Ако мине сегашния проект, значи ще се циментира положението на служебниците около ръководствата в колегиите, също и на тези, които работят за такива субекти от рода на Асоциацията на пострадалите от ПТП и пускат едни кухи договори за правна помощ за хубави суми, подписани от поредния блъснат ромлянин. И после чакат да им ги присъдят (+обезщетението), за процента от такива асоциации, а на тъмнозеления дават 1000-2000 лева и толкоз (но той се е подписал предварително).
Костадинка Недкова се държи като пряко заинтересована от определянето на размера на възнаграждението на особения представител. Като се има предвид миналото й на съдия от СГС, изпитващ силна привързаност към назначаването на един и същи синдик по десетки производства, поведението й буди неприятни въпроси.
Това по-дълго и от Нравстените писма до Луцилий на Сенека.
Дълго е колкото Диатрибите на Епиктет!
Какво е становището на Адвокатската колегия в Района на Софийския окръжен съд, каквато по закон задължително трябва да е учредена? СОС втора категория съд ли е, недостоен ли е да има адвокатска колегия в района му, в изпълнение на закона?
Това становище окончателно ли е,или има вероятност да бъде оттеглено? Както в миналото се е случвало становище на предишен ВАдвС за джендър конвенциянта. https://banker.bg/2018/05/21/skandal-v-advokaturata-za-istanbulskata-konvenciia/
„Например в най-голямата колегия – Софийска адвокатска колегия, определянето на особени представители по дела с определено възнаграждение над 3000 лв. понастоящем се извършва в заседание, което се излъчва в реално време в достъпен за всички адвокати от колегията видеоканал, както и се съхранява на видеозапис, достъпен за всички адвокати от колегията.“ Вписан съм в НБПП от 10 години и досега нито веднъж не са ме назначавали за особен представител с възнаграждение от над 3000 лв. Винаги са по 400-500 лв., някакви все кокошкарски дела с Топлофикация, много рядко са делби и брачни дела с хонорар от 1000 лв. Ясно е,… Покажи целия коментар »
Не е само САК, във всичките 27 е така, имаме служебници и останалите. Просто бройката е различна. Голям сак повечку служебни побира.
Много дълго това становище!
Този законопроект е бил е приет на първо четене, без да бъдат проведени същински обществени консултации.
Естествено, че Радев ще обяви вето.
Аз ще ги подкрепя протестите с поне няколко премествания от крачол в крачол, и също ще си гледам клиентелата, а не ръководството на колегията и кликата им храненици. Ако ще и да не ми дават повече никакви служебни и особени, и без това от тях на година я взема 1500 лева общо, я не.
Eстествено, че с новата уредба необосновано се изземали правомощия на съда.
„Последва обръщение от председателите на 27-те адвокатски колегии, в които те обявиха готовност за ефективен протест, включително и да не се явяват по дела“ ..
Да де, предстедателите ако искат да се явяват, тяхна работа. Те и по колко дела имат изобщо 🙂 Аз обаче, няма да се съобразявам с такива глупости, понеже сметки имам да плащам, не като някои колеги на издръжка от НБПП.
Хаааа ощипани адвокати. Много важно
Май тоя казус само адвокатите ги интересува. Дори не съм вникнал какъв е проблема
Като заведеш иск, и не намерят ищеца на адресите му, а колегията ти определи хубав депозит за особен представител, а после си сложи свой човек да ти лапне парата, ще разбереш.
Много чудо са написали. Те нали са словоохотливи адвокатите. Ма инче само глупости
Прави си Резидента ПР преди да се яви на парламвнтарни избори
Ама вижте какво. Радев е комунист и после социалист. Издигнат от БСП за първия му мандат. Да не забравяме от къде тръгна. Бившите конунисти са популисти. Уж пази децата (не е ясно от какво) и вето за противоконституционния закон на Израждане няма. Но има вето уж срещу обдуалите се богаташи-адвокати. Щот нали, пазим обикновения човек, а успелия е вреден за народа. Типичен комунист
Мислех, че пещерните антикомунисти са измрели. Явно нещо е останало от плеядата лъжедемократи от сДС.
Радев не наложи вето на измишльотината, че се пропагандирало ЛГБТ в училище, което изобщо не е така. Но виж за някакъв тъп закон веднага се активира
Много дълго, бе. Кой ще го чете в работно време това, освен самите адвокати излеврили се на дивана щот имат време
Престарали са се.
Бе всеки случай адвокатите нвма да седна да ги мисля. Бая са си надмогнали на масрафа. За разлика от други сфери, където също хората са завършили магистратура, че и докторантура, а едва свързват двата края
Адвокатите са си таковали таковата
Твърде дълго е да го чета…. Народът е казал: От 100 кладенеца вода носи, а СЕС е казал : от 100 адвокатски колегии хонорар взима!
I’m so glad I came across this website! It’s packed with valuable information and very well-structured. Thank you for the fantastic posts and hard work! I look forward to seeing more content like this in the future. Also feel free to visit may web page check this link Digital Arts Service.