Лично мнение
„Царят е гол“ – по ВСС, а не по Ханс-Кристиан Андерсен
За автора
Настоящото изложение е провокирано от назначаването на временно изпълняващ функциите на Главен прокурор на Република България и разразилия се правен и обществен дебат във връзка с органа при Висшия съдебен съвет, компетентен да стори това – Пленум или Прокурорска колегия.
Предлагам нов поглед върху дискусията, необсъждан до този момент.
Съществен елемент в представената теза е спецификата на фигурата на главния прокурор, произтичаща от Конституцията (и подробно развита в законите в съответствие с чл. 133 от нея), както и възможността изобщо друг прокурор от състава Прокуратурата на Република България (включително и сред неговите заместници) да упражнява тези функции в цялост, макар и временно, след освобождаването на главния прокурор от тази длъжност.
Предмет на анализ е и допустимостта на възлагането на директора на Националната следствена служба, който е следствен орган, да упражнява функции на главен прокурор или на негов заместник в качеството му на административен ръководител на ПРБ.
1. Относно особените характеристики на фигурата на главния прокурор
Още в самото начало следва да се отбележи, че главният прокурор е не само административен ръководител на всички прокурори, но и самостоятелен и персонализиран прокурорски орган, явяващ се не само върховната прокурорска инстанция на ПРБ (чл. 126 от Конституцията и чл. 136 ЗСВ), но и притежаващ друга изключителна компетентност.
Съгласно Конституцията и законите главният прокурор има две основни групи правомощия-правомощия, пряко свързани със съдебната власт, и правомощия извън нея.
От една страна, главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори (чл. 126, ал. 2 от Конституцията); член е по право на ВСС; председателства прокурорската колегия на ВСС и т.н.
От друга страна, с оглед на задълженията на прокуратурата да следи за спазването на законността в наказателния, административния и гражданския процес, изчерпателно развити в ЗСВ и съответните процесуални закони, главният прокурор разполага и с определени правомощия, които може да осъществява само той – например: възобновяване на прекратени наказателни дела, чието прекратяване не е било обжалвано пред съд; отправяне на искания за възобновяване на наказателни дела, по които е налице влязла в сила присъда; отправяне на искания за разкриване на данъчна и осигурителна информация (чл. 74 ДОПК) и много др. Главният прокурор разполага и с правомощия, които може да бъдат осъществени от него или само от някои от неговите заместници – например правомощието по чл. 211 от АПК във връзка с протест за касационно оспорване пред ВАС на първоинстанционно съдебно решение[1].
Съгласно чл. 150 от Конституцията пък главният прокурор разполага с правомощие за сезиране на Конституционния съд с искания за тълкуване, обявяване на противоконституционност или по други спорове.
Именно с оглед на тази очертана съвсем накратко специфика на функциите на главния прокурор (свързана с правомощия в сферата на съдебната власт, но и извън нея) в Конституцията е предвиден и съвършено различен комплексен ред за неговото назначаване (различен от реда за назначаване на всички останали прокурори), който включва предложение от ВСС (съдебна власт) и назначаване с Указ на Президента (друг орган на държавна власт).
2. Относно заместниците на главния прокурор
Тук следва да се има предвид още една съществена особеност на законовата уредба на статута на главния прокурор и на предвидената възможност за подпомагане, а не заместване в общия смисъл, при осъществяване на прокурорската му дейност.
Тази особеност се изразява в обстоятелството, че подпомагане в прокурорската дейност на главния прокурор е предвидено единствено и само, ако то е възложено пряко от самия главен прокурор и то само за правомощия, които не са от неговата изключителна компетентност.
В тази връзка е важно да се отбележи, че разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗСВ изрично посочва, че главният прокурор се подпомага единствено от заместници при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура, както и че единствено на тях той може да възлага свои правомощия, освен в случаите в които по закон е предвидено друго – т.е. извън случаите, в които той разполага с изключителна компетентност (съгласно законите и Конституцията), както и когато съответните правомощия са предоставени със закон самостоятелно на самите заместници при ВКП и ВАП.
Това на практика означава, че само част от същинските функции на главния прокурор може да бъдат възлагани по ресори на неговите заместници при ВКП и ВАП, и то лично от него, тъй като той е единственият носител на тези правомощия. Изложеното се потвърждава от обстоятелството, че само неговите заместници при ВКП и ВАП, на които са възложени съответни правомощия по реда на ал. 1, могат писмено да отменят или изменят прокурорски актове, освен ако са били предмет на съдебен контрол (чл. 139, ал. 2 ЗСВ).
В тази връзка се оказва, че при отсъствие на главния прокурор и при липсата на изрично възлагане по реда на чл. 139 ЗСВ, заместниците на главния прокурор при ВКП и ВАП разполагат само с чисто административни функции по заместване на главния прокурор в качеството му на административен ръководител на ПРБ[2] и не включват какъвто и да е контрол върху постановени прокурорски актове или други правомощия, освен в изключително редките случаи, когато такива са им били възложени изрично със закон.
Понастоящем обаче, след освобождаването на главния прокурор с решение на ВСС[3], възлагането от него на негови специфични прокурорски функции на заместниците при ВКП и ВАП е преустановено (дори от главния прокурор да са им били възложени определени правомощия в по-ранен момент).
В този смисъл е очевадно, че ВСС[4] не може да възложи на заместниците на главния прокурор при ВКП и ВАС (или на другите заместници на главния прокурор прокурори) да изпълняват функции, различни от обикновеното административно заместване на главния прокурор като административен ръководител на ПРБ, тъй като, от една страна, тези функции принадлежат само на главния прокурор и съответно само той може да ги възлага, а от друга, главният прокурор разполага и с правомощия извън съдебната власт (както бе посочено по-горе), за които ВСС не притежава компетентност и не може да възлага на никой прокурорски орган. Именно по тази причина, ВСС (Прокурорска колегия) е компетентен единствено да назначава административни заместници на главния прокурор, а той е органът, който определя дали и кои от неговите правомощия (извън изключителните) да бъдат възложени на заместниците му при ВКП и ВАП.
От изложеното дотук е видно, че при липсата на предвидена възможност в Конституцията за изпълняването на функции на главен прокурор (извън тези на административен ръководител), в случаите на негово освобождаване, от друг, ВСС не може да извърши подобно възлагане на правомощия, част от които – изключителни, на друг прокурор. Следователно, ВСС може само да определи кой от заместниците прокурори[5] да осъществява административно заместване на главния прокурор[6] до избирането на нов главен прокурор в най-кратък срок.
3. Относно заместника на главния прокурор по разследването
Съгласно разпоредбите на членове 148 и 149 ЗСВ Националната следствена служба е в системата на следствените органи, макар и включена в структурата на ПРБ, и се състои от следователи.
Нейната самостоятелност намира израз в обстоятелството, че НСлС се ръководи от главния прокурор пряко или чрез директора на НСлС (т.е. разполага със собствен административен ръководител), на когото е предоставен статут и на заместник на главния прокурор по разследването.
Съществена особеност на този заместник на главния прокурор по разследването е, че той се избира по различен ред от останалите заместници[7], както и че разполага със свой собствен екип заместници (т.е. той не може да бъде заместен в специфичната си дейност от заместниците на главния прокурор при ВАП и ВКП или от другите заместващи главния прокурор прокурори). Качеството на заместник на главния прокурор по разследването произтича единствено и само от качеството „Директор на НСлС“ и съществува само и единствено поради него. Липсата на качеството директор на НСлС предопределя и загуба на статута на заместник на главния прокурор по разследването.
Това ясно показва, че заместникът на главния прокурор по разследването притежава съвсем различен статут от останалите заместници (а и от прокурорите от състава на ПРБ) и обхваща единствено правомощия, свързани с разследването, и то само във връзка с административно и организационно ръководство на следователите и служителите в НСлС и методическо ръководство на следователите от окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури.
Статутът „заместник на главния прокурор по разследването“ не придава на Директора на НСлС прокурорски правомощия (изброени в член 127 от Конституцията), а още по-малко такива, наподобяващи правомощията на главния прокурор.
От изложеното е видно, че заместникът на главния прокурор по разследването не е прокурорски орган и не може да замества главния прокурор в осъществяването на негови прокурорски правомощия. Неслучайно подобно възлагане изобщо не е предвидено в ЗСВ.
Както бе посочено по-горе, независимо в какъв състав заседава, ВСС не може да възложи на следствен орган (Директор на НСлС) прокурорски правомощия, а още по-малкото изключителни такива, които възникват за главния прокурор пряко от Конституцията едва след назначаването му от Президента, и не са от компетентността на ВСС.
В още по-голяма степен заместникът на главния прокурор по разследването не може да замества главния прокурор при осъществяването на неговите административни функции, тъй като директорът на НСлС е ръководител единствено на НСлС (следствен орган) и изобщо няма качеството на прокурор. Той не е административен ръководител на прокурорите, независимо от обстоятелството, че НСлС е включена в структурата на прокуратурата, а на него е придаден статут на заместник главен прокурор по разследването.
От друга страна, подобно решение недопустимо води до съвместяването на два различни органа на съдебната власт (прокурор, следовател) в едно лице-изпълняващ функциите на главен прокурор, който остава и Директор на НСС.
Не на последно място следва да се има предвид, че ЗСВ изобщо не предвижда фигурата „изпълняващ функции главен прокурор“ или „заместник-главен прокурор“, а въвежда заместници на главния прокурор при ВКП и ВАП (за подпомагане на главния прокурор в дейността му, извън случаите на заместване в качеството му на административен ръководител) и заместник на главния прокурор по разследването. В последния случай главният прокурор действа чрез Директора на НСлС, а не се замества от него.
Назначаването на заместника на главния прокурор и директор на НСлС за изпълняващ функциите главен прокурор разкрива и друг изключително сериозен проблем, свързан с валидността на всички неговите актове и действия, защото придадените му функции не почиват на законова основа, а и са в противоречие с Конституцията.
На практика ВСС (Прокурорска колегия) не само е надхвърлил компетентността си, но и е назначил за изпълняващ функциите на главен прокурор лице, което не (а и не може да) разполага с подобни правомощия спрямо прокурорите от състава на ПРБ, дори и в чисто административен аспект.
[1] Правно легитимирани за подаването на такъв протест са само главният прокурор или неговият заместник при ВАП.
[2] С такива чисто административни функции разполагат и останалите заместници на главния прокурор прокурори.
[3] Дори това решение да се приеме за валидно, независимо от изтеклия мандат и съвместяването на качеството на вносители на предложението за освобождаване и решаващи членове на ВСС, без чиито гласове изискуемото мнозинство не би било налично.
[4] Независимо в какъв състав заседава.
[5] Или при невъзможност-друг прокурор от състава на ПРБ.
[6] С решение на прокурорската колегия.
[7] А именно-като директор на НСС-член 174 ЗСВ.
63
Коментирайте
Настоящата ситуация е резултат от десетилетното изнасилване на правото и държавните институции в полза на задкулисните интереси. Държавността беше съсипана от партии, чиито акроними е излишно да изреждам. За съжаление, те култивираха невиждани нива на апатия и функционална неграмотност, които да ги бетонират на власт, но не осъзнаваха сякаш, че туморът убива себе си и организма, върху който вирее. И затова сега сме тук.
Вие сте ствола на проблема!
Скъпа копейка, „ние“ не ходим да се снимаме в чужди посолства на държави, обявили ли ни за вражески. Още много бих казал, но с твоя капацитет е излишно.
Интересен поглед, добавя още въпроси, не бива да се напада автора, просто ги поставя, има нещо лошо ли? Дир.НСС не е избран и назначен зам., а екс леге зам.главен прокурор. Няма пречка истинският гл.пр-р, не и.ф дубликат:), да съвместява двете функции- НСлС се ръководи от главния прокурор пряко или чрез директора на НСлС. Може ли в момента дир.НСС да съвместява и функцията и.ф.гл.пр-р. Вероятно в момента върло се налага- ако престане да бъде дир.на НСС, престава да бъде и зам.главен прокурор, пак така, екс леге май, и какво е избрала ПК като иф – went the horse into he river.… Покажи целия коментар »
Не ти се разбира нищо!
щом е от РусИ, както и с оглед на направения от нея т. нар. „правен анализ“, предполагам, че е от РусИнския технически университет.
на това ли Ви научиха в Симеоново? искам да Ви се отдам изцяло, пленена от Вашия интелект. Сигурно сте и неустоим красавец?
Абе сменете снимката, че убива всякакво желание за интелектуален подход при четене на статията.
Снимката кефи много повече от съдържанието на публикацията. Много е гоTик, чак ми се прииска да си пусна Aégis на Theatre of Tragedy…
Така е- действително има нещо загадъчно и тайнствено в изображението на фотоса. Ако имаше фон с една готическа катедрала ефектът щеше да е поразителен.
Малеее, тая Конституция горката я разчекнаха знайни и незнайни телевизионни прависти-конституционалисти.
Ще ви удавим в подробности. Пак. И пак темата на агитпропа е фигурата на главпрока…
– А има ли разлика по същество в правомощията на главпрока и „големите“ съдии ?
– Конституцията равнопоставя ли прокуратура и съд, или фаворизира съда ?
– Прави ли ви впечатление, че правата на „големите“ са заложени в редица закони? За промяната на тези закони нужно ли е ВНС? Аналогично за правата на служебните недоразумения и бруталните им действия с вожда им Румен Радев?
– Прави ли НЕЩО настоящата легислатура на НС по тези въпроси?
Боклуци или да?
Питам ПАК: Откъде е дипломата „по право“ на политкоректната „авторка“ на статията?
Надежда Митева е завършила Софийски университет. По- важен обаче е въпроса, който поставя- възможно ли е изобщо Директора на НСлС да бъде назначен за и.ф. ГП, а дори при действието на Гешев- следвало ли е Сарафов да бъде определян за заместващ го, както се е случвало многократно.
Завършила е таратанци! Магистратура по право на ЕС при един настоящ съдия в КС.
Да, драмите във ВСС приличат на древногръцка драма
Ми демократи – чакаме Вашия избор на парламентарната квота на новия състав на ВСС и избора му на нов Гладен прокурор!!!!!!
Велик анализ
Велика е сумата която получаваТе от ПосолствоТо.
Не съм и предполагал, че имаме толкова коституционни спецове. Всъщност винаги съм се чудил, като не коментират по телевизиите с какво друго се занимават конституционалистите.
ЕС, като неин настоящ работодател е ГОЛ – васал на Големия Сатана и начело с агенти на ЦРУ.
В КРБ не е предвидена възможност за назначаване на И.Ф., но това е фундаментът на правната система в държавата и няма как да са предвидени в него всички хипотези, които могат да възникнат в обществения живот. А когато някакво обществено отношение не е уредено в законодателството, следва да се използва аналогия на закона. Както посочва и дървената философка, главният прокурор е самостоятелен орган и има специфични функции, които трябва да се осъществяват без прекъсване. КРБ не допуска наличието на празноти в държавното управление, като в този смисъл е произнасянето на КС по въпроса за ИВСС. Т. е. няма как държавата… Покажи целия коментар »
Ако беше учил малко конституционно право, щеше да разбереш, че конституционно установените органи не могат да бъдат „замествани“. Друг е въпросът защо КС узакониха „узурпацията на власт“ – сега берем плодовете им, вкл. с този ВСС. Но важното според тебе е да се обиждат по-умните, а не да се вниква в изговореното. А то е изключително съдържателно и като краен извод правилно.
Не ми обяснявай кое е правилно или не, защото не ти прилича – никакви смислени юридически аргументи в написаното от теб не виждам. Както казах, КРБ не е панацея и няма как да са уредени казуистично всички хипотези в нея. Оттам нататък отивай да четеш пак какво точно съм написал, а ако се опиташ и да го проумееш ще е още по-добре. Също така, може да повториш предмета „Основи на държавата и правото“ в първи курс на ЮФ и да прочетеш труда на проф. Венелин Ганев по въпроса, преди да ми говориш за конституционното право, което се учи във втори… Покажи целия коментар »
Един от принципите на ПРАВОВАТА държава е нейният демократизъм, а той се постига и чрез МАНДАТНОСТ на конституционно установените органи. До тук приключвам – проф. Венелин Ганев е „висока топка“ за такива като теб, по-добро четиво е Конституцията на СССР (там също се говори за законност, но не за правовост на държавата). А хаосът е в главата ти – нямам друго обяснения на написаното!
„Свободно, поправи се!“, но първоМ се научете да пишете грамотно. В ЮФ на СУ се влизаше с писмен изпит по Българска литература.
Наистина ли?
Как беше „адвокат от САК – оригинал“.
Ние сме кандидатствали и приети с писмен изпит по дамаскинарска литература.
И не по Българска литература, а по „български език и литература“ – ТРОЛЕ ВИКАЩ НИ „ТРОЛОВЕ“.
PS. Пак повтарям: Откъде е на авторката на статията дипломата „по право „?
Да си знаем.
Понякога и КС имат добри попадения, в случая – с решението за ИВСС. Както казах, държавата не може да си „позволи“ да спре да функционира, което фингира принципа за мандатността. А кое е висока топка за мен, точно ти едва ли можеш да определиш. Пък ако вземем да си мерим дипломите от ЮФ на СУ, твоята със сигурност ще изглежда твърде скромна в сравнение с моята, вЕрвай ми…
Това с „фингирането“ доказа колко е „скромно“ познанието. Първо – решението на КС не използва фикция. Фикция може да се въвежда САМО в ЗАКОНА (дали КРБ урежда „фингирана“ мандатност?!). А мандатност с фикция е достойно за най-„скромните“ учени. До тук приключвам – беше достатъчно, нямам време за губене.
Предполагам, преди да отидеш до тоалетна, се консултираш какво пише в КРБ по въпроса. И понеже не откриваш нищо, се н@**раш в… случая – тука… Истинският юрист следва да намира правилното решение на конкретния юридически казус, дори при липсата на изрична правна уредба, позовавайки се при необходимост на основните принципи на правото и духа и смисъла на закона, при съобразяване и на целта му. На дървените философи, буквоядите и „великите“ учени, като теб, това, за съжаление, не им се отдава… а иначе времето си си го загубил още когато си учил право, тъй като явно не ти се е получило.
На дамата от СV-то не става ясно откъде й е дипломата „по право“?
Принципно е така. Но в общия контекст на държавното управление през последните години – липсват двама членове на КС; нови състави на ВСС и ИВСС; на Сметната палата и изобщо стотина длъжности на изборни органи от НС при положението – парламентарна република.
По логиката й де юре сме нелегитимни като държава, а де факти – дишаме!
По-добре е да има ИФ, отколкото ЕДНО ГОЛЯМО НИЩО като работодателите й – ЕС и неговите „демократични сили“ по места – все още държави членки на ЕС.
Тролът отново в действие. „Така е, ама не е баш така, но винаги ни е виновно международното положение“. Тролът трябва да е наясно – България е част от ЕС и от демократичния свят, макар и да изпитва много затруднения да се превърне в истинска правова държава, вкл. и поради съпротивата на подобни тролове.
Трол ли? Ти си трол!
Виж решението на КС за ИВСС.
Формално е така. Но сега сме в изключителна хипотеза и няма как да има правен вакуум.
Никакво противоречие няма, а на теб правната грамотност ти е толкова. И стига да защитаваш позицията на кифлата. Която чисто и просто се хваща със зъби и нокти за буквата на закона формално.
Троле, решението на КС за Инспектората е неприложимо, ако беше – Гешев трябваше да изпълнява функциите на главпрок (използвам русизъм, за да ме разбереш) до избора на нов. А това решение на КС касае мандатността – допуснаха „узурпация на власт“, като конституционно установен орган с изтекъл мандат може да действа „вечно“. С тролове няма какво повече да обсъждам.
Използвал „русизъм“ за да се аргументирал …
Използваш съветизъм с който се демаскираш като трол.
Какво неясно има?
Чисто и просто по фарисейски авторката подхожда формалистично за да се аргументира. Но се „прави на луда“ в и за контекста. В хипотезата на изключение сме и правния вакуум се запълва по аналогия.
ПО ВАШАТА НЕПРАВНА ЛОГИКА ТРЯБВА ДА СЕДИМ БЕЗ ИФ. Ми като не може Сарафов – ще се оспорва избора му. И после повторението е майка на знанието за ПК.
ps. Тук се спори кой орган, ПК или Пленума да избира ИФ, а не дали Сарафов като особен заместник може. Е, не може!
Стига си повтарял като кон с капаци тази твоя мантра какво е приложимо и какво не е. Гешев е отстранен от поста и няма как да продължи да е главен прокурор. Изцяло в правомощията на Пленума на ВСС е да избере И.Ф. И прокуратурата, съдебната система и държавата да продължат да функционират нормално. Трябва да си изключително прост, за да не можеш да го разбереш.
характерно за анонимните тролове е да обиждат останалите коментиращи, без да излагат собствено АРГУМЕНТИРАНО становище по конкретния обсъждан проблем. Така че, пробвай пак, г-н Трол, защото всички знаем трол на трол трол вика ли…
Абсолютно вярно – сега какво ще прави ПК, респ. определени видни политически фигури-новоизпечени конституционалисти? За и. ф. -то е очевидно – няма какво да мислим и за него („танцува дори по-малко от едно лято“).
Повече от половината магистрати едва ли разбират какво точно е написано.Особено следователите, които имат съществен принос за отвратителното състояние на съд и прокуратура днес.Прибраха ги по целесъобразност така наречените демократи и резултатите не закъсняха.
Изследването в контекста казуса с и.д. главен прокурор е адекватно обосновано с разграничаването на двата подфункции на заместниците – подпомагаща и временно административно ръководство на институцията, което правилно е отбелязано е валидно само в случай на отсъствие, а не освобождаване – по аналогия на решението на ВАС за председателя на КПКОНПИ, защото във втората хипотеза длъжността и актовете ѝ се анулират и няма как да бъдат възложени от Пленума на ВСС, какво остава за ПК, действаща в ultra vires. С две думи процедурата не може да се заобикаля или да се съкращава, а е нужно да се избере нов главен… Покажи целия коментар »
П.С. Абе тия от ВСС не може ли да ги разжалват, щото опорочиха не само производството, но и системно грубо нарушават служебните си задължения, защото не се чувствам особено спокоен от факта, че същите тези индивиди ще се върнат в съдебната система да правораздават.
В допълнение на горното и след по-внимателен прочит и на ЗСВ ми направиха впечатление някои неща при възприемане гледището, че термините „подпомагане“ (функция) и „възлагане“ (правомощие) са по-широки понятия, поглъщащи заместването (и делегацията) доближавайки се до най-широкото „овластяване“ и, а не стоят успоредно с него. С оглед на това се пораждат въпроси касателно твърдението: „В тази връзка се оказва, че при отсъствие на главния прокурор и при липсата на изрично възлагане по реда на чл. 139 ЗСВ, заместниците на главния прокурор при ВКП и ВАП разполагат само с чисто административни функции по заместване на главния прокурор…“ – може ли въобще… Покажи целия коментар »
Айде сега и ЗСВ ще четем… Писали са го същите „специалисти“, като теб. В КРБ е уредено кой и как избира главен прокурор. В случая, същият орган е компетентен да избере, по създадени от него ad hoc правила, и И.Ф., който пък ще разполага с пълния обем правомощия за длъжността, до приключването на процедурата по избора на нов главен прокурор. А такава следва да се открие незабавно. Трябва ли да се пишат фермани, за очевАдни неща?!
НЕ съм казвал, че решението на ПК на ВСС е законосъобразно, а само коментирам мотивите на автора на статията и споделям нещата, които не ми допадат в разсъженията ѝ и по-специално факта, че тя очевидно борави доста свободно с понятия като подпомагане, възлагане и заместване, все едно заместването не е вид помощ, но при обективна невъзможност за изпълнение на задълженията на органа. Както съм посочил основното деление на възлагането (овластяване) е на делегиране и на заместване и според мене родовите и видовите термини не трябва да обслужват субективни заключения, което за съжаление не е никак рядко. Мисля, че няма спор… Покажи целия коментар »
Пак много умуваш. Безсмислено е. Няколко пъти написах, че не може да се очаква подробна и изчерпателна правна уредба на всички хипотези, които могат да възникнат в живота. Затова има аналогия на правото, позоваване на правни принципи и дори обичайно право. Едва ли на конституционния законодател му е пукало как точно ще се избира И.Ф. главен прокурор при предсрочно прекратяване на мандата на действащия до провеждането на избора за нов. Той е създал орган – Пленум на ВСС, на който е възложил функцията да избира главен прокурор, като е презумирал и че този държавен орган ще може да се справи… Покажи целия коментар »
Последното изречение трябва да го сложат на фасадата на НС вместо сегашния девиз, барем се научат да си вършат работата без да се мотат, защото това поведение ерозира доверието в парламентарната форма на управление като цяло.
TТъй, тъй… И сега да си дойдем на думата – Сарафа, като зам. гл. прок. с най-голям стаж, съвсем правилно си е поел функциите на главен прокурор, а решението на ПК на ВСС само го легитимира, казано като за лаици – има декларативен характер. Избор, обаче, не е направен, тъй като това може да стори само Пленумът на ВСС. Т.е. докато компетентният орган не избере И.Ф., Сарафа ще разполага съвсем законосъобразно с всички правомощия на главния прокурор. Кратко, просто и ясно. И не са необходими никакви конституционалисти или друг вид „специалисти“ да „тълкуват“ какво било възлагане, подпомагане, заместване и т.… Покажи целия коментар »
Магистратът трябва да е широко скроена личност, с възгледи и познания, далеч надхвърлящи скучната правна материя. Трябва, също така, да умее да съчетава житейския си с юридическия опит, т. е. трябва да е практик – да има решение за всяка ситуация и да го прилага смело. В случая се касае за писание на буквояд и дървен философ, без практическо значение, тъй като не дава решение на конкретната ситуация…
Благодаря, Лекс за бързото отзоваване и публикуване на съдържателна статия, Бухалът е доволен.
Бойко Найденов може, Борислав Сарафов не може… Хайде холан
В изложената теза има логика, за нея има и аргументи и не значи, че Найденов може, а Сарафов – не, а че и двамата не може. Интересни работи се заформят пак, но защо ни трябваше да се заформят. ВСС трябваше да се събере в пленарен състав и да реши кой е компетентният орган да избере и.д.-то, а не едната колегия да се самообявява за такава. Апропо, казвам го, въпреки че мисля, че в този случай именно колегията е компетентна, защото това не е същински избор на главен прокурор
Двойният стандарт лъсва по 30-те сребърника получени от А за Б.
Каква е тази фиксация в ССБ?! Темата, да уточним, е друга!
Авторката е права, всъщност заместникът по разследването е единственият заместник, който НЕ МОЖЕ да бъде и.ф. главен прокурор, а те избраха баш него.
Въпросът е прави ли го решението на ПК на ВСС прокурор?!
ПК на ВСС не е компетентна, но Пленумът на ВСС може да реши проблемът.
Филма приключи. Коментарите са излишни.