Отговор на един от най-сложните въпроси, свързани с промените в Конституцията, който засега оставаше встрани и от политическия, и от професионалния дебат, опита да намери експертна кръгла маса, организирана от Центъра за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“. Кой и при какви условия да има достъп до Конституционния съд (КС) е тема, по която има парламентарен консенсус и политиците един през друг се обявяват „за“ индивидуалната конституционна жалба (ИКЖ).

Какво обаче означава ИКЖ – реален или нормен контрол ще осъществява по нея КС, трябва ли да са изчерпани всички средства за защита пред общите съдилища, за да бъде подадена, или напротив – тя има смисъл само при висящ процес? Кой ще решава дали жалбата е допустима – общият съд или КС? Ще спира ли делото такава жалба? А другите дела, по които е приложим оспореният закон? Трябва ли да е ограничена със срок, какъв да е той? Трябва ли КС да се раздели на състави, за да разглежда жалбите? Какви ще са последиците от произнасянето му по тях – ще води ли до отмяна на влязлото в сила решение по казуса на жалбоподателя?

Тези, а и още много въпроси си задават юристите, а отговори в проекта за промени в Конституцията няма. В него за ИКЖ се казва само: „Гражданите и юридическите лица могат да сезират Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон при условия и ред, определени в закона и в правилника на Конституционния съд“.

А в мотивите към него се посочва, че в Закона за КС и в правилника на съда трябва да се уредят адекватни филтри, които да гарантират, че той ще се занимава със значими въпроси. Посочени са два примера за такива – жалбите се допускат, когато със закон се нарушават конституционни права и свободи на гражданите, и КС досега не се е произнасял по дадения въпрос. ИКЖ е определена като форма на граждански контрол над дейността на парламента.

Под модерацията на доц. Боряна Мусева вчера експерти от различни правни сфери и професии опитаха да дадат своите отговори, които по някои въпроси бяха идентични, но по други се разминаваха кардинално. Всички бяха категорични, че няма как Конституцията да дава празен чек на законодателя, който да уреди основанията за допускане на ИКЖ, още по-малко на самия КС в правилника му, както се предлага в законопроекта.

„Лекс“ представя акценти от основните идеи и предложения, а с всички изказвания, които ще бъдат обобщени и изпратени на Народното събрание, можете да се запознаете във видеото по-долу.

Идеята и скептицизмът на министъра на правосъдието  

На кръглата маса министърът на правосъдието Атанас Славов за първи път публично изложи какви са идеите на министерството по отношение на достъпа до КС.

„ИКЖ със сигурност ще претърпи някакво фокусиране“, посочи Славов, като напомни, че и според Венецианската комисия вариантът в законопроекта много се приближава до actio popularis, тъй като в него дори не се споменават конституционните права и свободи.

Т.е. едната посока е внесеният текст да претърпи някаква редакция с включване на конституционните права и свободи като предмет на ИКЖ.

Славов заяви, че филтрите – условията за допустимост са изключително важни и в държавите, в които има ИКЖ поне базисните основания са на конституционно ниво. „Една делегация те да са изцяло в закон и в правилника на КС може да доведе до твърде стеснително формулиране на тези основания“, каза той.

Министърът посочи още, че навсякъде, където има ИКЖ, се сформират състави от конституционни съдии, които се произнасят по тях, а не го прави съдът в пленарен състав. „Това не е предвидено в законопроекта. Аз не си представям, ако има множество жалби, както се очаква, как 12 конституционни съдии, ще ги решават. Ако ще се върви към въвеждане на ИКЖ, това няма как да бъде оставено за решаване със закон, защото в Конституцията има изричен текст как се вземат решенията в КС“, заяви той.

Министърът на правосъдието определи „тайминга, който задава парламентът за промените в Конституцията“, като „леко пресиращ“ и „твърде интензивен“, тъй като НС има амбиция до Коледните празници да приключи процеса.

Ако трябва да съм искрен, аз не виждам как за тези две седмици ще може толкова прецизно да се уреди ИКЖ, така че да произведе очаквания ефект, без да създаде сериозни проблеми за функционирането на КС. Трябва да си даваме сметка, че ако повишим обществените очаквания към ИКЖ, а в същото време не създадем адекватна възможност КС да ги удовлетвори, имайки предвид, че в другите държави допуснатите жалби са под 2%, си представете какъв имидж ще има съдът, когато почне да не допуска множеството ИКЖ.

Изразявам своя скептицизъм, че дори да се подобри редакцията на текста на законопроекта, и МП ще представи някаква подобрена редакция, ще може всички тези въпроси да бъдат изчистени за две седмици“, заяви Славов.

Тогава той изложи една идея, която определи като балансирана и „Лекс“ ще я представи с точните думи на министъра, тъй като исканията ни да получим от него повече разяснения за някои неясноти в нея, останаха безуспешни. Ето какво обяви Атанас Славов: „Наред с това в различни формати се обсъжда редакция, която да съчетава в една процедура от една страна всеки съд да може да сезира КС, и от друга – гражданите, като страна по това висящо дело, да поискат сезиране на КС. Т.е. в рамките на един висящ процес, както съдът да може, така и страната, когато поиска, съдът да отправи питане до КС. Става дума за конкретен контрол, не за нормен контрол, за постановяване на решение в рамките на висящо производство, като делото пред общия съд да не спира със сезирането на КС, а да продължи събирането на доказателства и когато дойде време за правната квалификация, преди произнасяне на решението, тогава вече, ако нямаме решение на КС, да се спре делото. Защото ако по аналогия приложим текста на чл. 150, ал. 2 от Конституцията, ще се озовем в хипотеза на стотици, ако не и хиляди, блокирани дела“.

След като изложи тази идея министърът коментира, че това може да се окаже едно разумно и балансирано решение. „Това не е класическата ИКЖ, със сигурност не е actio popularis, но пък е някаква балансирана стъпка в правилната посока“, заяви той. И допълни, че част от народните представители виждат в ИКЖ преди всичко пиар, но той предпочита „да имаме на масата работещи решения, които да произведат реален ефект“.

Реакциите

„Не може да има ИКЖ от гражданин при висящ процес и едновременно с това съдът да има възможност да сезира КС. Не може гражданинът в същото производство да има самостоятелно право, което да прескача съда. Когато съдът е сезиран със спора, преценката дали е налице основание за искане трябва да се направи от него. А гражданинът може да сезира КС пряко с ИКЖ, когато процесът е приключил, когато се установи, че не е получил от съда защита на своите права“, заяви зам.-председателят на Висшия адвокатски съвет Валя Гигова.

Тя беше категорична, че в противен случай има риск КС да бъде превърнат в алтернатива на редовния съд. „Представете си какво ще се случи с делата – гражданинът иска от съда да поиска противоконституционност, съдът казва, ами това не е приложимият закон и гражданинът си казва – я, да искам противоконституционност на закона Х“, обясни Гигова.

И попита: „Когато има искане за противоконституционност не може да се спира само конкретното дело, а какво ще стане с всички останали дела, по които това правило трябва да бъде приложено? Ако не ги спрем, какъв е ефектът от решенията на КС?“.

„Двата способа – конституционна жалба от гражданин и сезиране на КС от съда, трябва да бъдат ясно разграничени“, заяви и доц. Христо Христев и също застъпи виждането, че ИКЖ може да бъде отправена едва когато са изчерпени общите вътрешноправни средства за защита, а не при висящ процес.

Опитът и вижданията на адвокатите и омбудсмана 

Адвокат Гигова, която е и ръководител на правната комисия на ВАдС, през която минават всички предложения за искания за противоконституционност, отправени до съвета, представи и своя опит и визия.

Тя посочи, че сега гражданите пишат на всички институции, които могат да сезират КС, а в огромната си част не се оплакват, че даден закон противоречи на Конституцията, а че не го харесват. Тя напомни, че всеки съд има право да остави неприложен противоконституционен закон по делото, което трябва да реши, а може и да сигнализира върховните съдилища, които да отправят искане до КС. „На мен обаче не ми е известен такъв случай“, каза Гигова и сподели личния си опит като адвокат, при който едва от четвъртия път е успяла да убеди ВКС да сезира КС (по това искане КС произнесе едно от фундаменталните си тълкувателни решения, повече за него виж тук). Тя подчерта, че изготвянето на искане до КС е специфична и тежка задача и би следвало ИКЖ да е най-малкото приподписана от адвокат.

„Преди да се уреди ИКЖ, трябва да се даде отговор на въпроса тя какво ще касае. Според мен трябва ясно да се каже, че тя касае само влезли в сила решения. Когато има висящо съдебно производство, трябва да се върви към разширяване на възможността на съда да иска обявяване на противоконституционност, за да не се стигне до решение, по което е приложен противоконституционен закон. При ИКЖ нещата са обратните – когато се е стигнало до решение, но при него са нарушени права на гражданите и на юридическите лица.

Ако ще се ревизират влезли в сила решения, трябва да се каже при какви условия, при какви нарушения. И ако КС прогласи противоконституционност, какво следва? Може това да е основание за отмяна на влязло в сила решение. И така се поставя големият въпрос – но докога?“, изложи вижданията си адвокат Гигова.

Тя посочи, че според нея ИКЖ трябва да е само за влезли в сила решения и то при конкретно нарушено право на защита. „Не може да има искане за противоконституционност с ИКЖ за нарушение на материален закон, защото дори КС да приеме, че е налице противоконституционност, решението му ще действа за напред и е абсолютно безпредметно. Ако бъде констатирано нарушено право на защита, само в този случай КС да може да отмени решението, нищо че КС принципно не правораздава. Той няма да решава спора по същество.

Това поставя следващия въпрос – само когато има нарушено право, прогласено в Конституцията ли ще е възможно това, според мен в този случай трябва да се съобразят и международните актове“, допълни Гигова.

Тя защити предложението на ВАдС да бъде разширена компетентността му и той да може да сезира КС и за нарушени права на юридически лица, при противоречие с международни актове и да отправя тълкувателни искания.

Омбудсманът проф. Диана Ковачева, чиито правомощия са също така ограничени като тези на ВАдС, посочи, че за 17-18 години над 800 граждани са се обърнали с искания за сезиране на КС до институцията. „Омбудсманът е сезирал КС само 47 пъти именно заради ограниченото му правомощие“, заяви тя и също настоя за разширяването му.

„Не може да бъдат предоставени и отнемани правомощия на КС със закон. Там би могъл да е само редът за упражняването на правото на ИКЖ, но условията трябва да са в Конституцията. А не да оставим КС да се оправя както намери за добре“, заяви проф. Ковачева.

Тя също подчерта спецификата и трудностите при изготвянето на искане до КС. „Омбудсманът, който е юрист и има екип от юристи, има недопуснати жалби, а хората може да не съобразят фините настройки в една конституционна жалба“, каза Ковачева.

Доц. Христо Христев изтъкна, че така както са формулирани предложенията в проекта за изменения на Конституцията, те няма как да произведат желания ефект и въпросите, които поставят, не може да бъдат разрешени за две седмици.

Той изложи вижданията си за промените: „ИКЖ трябва да е субсидиарна спрямо общия ред на защита, условие за допустимост да е твърдяното противоречие, да е повдигано пред съда в рамките на производството пред редовния съд и да са развити конкретни елементи, които обосновават това противоречие с Конституцията. Второ, използването на ИКЖ трябва да е обвързано със задължително представителство от адвокат или преподавател по право с тясна специализация. Трябва да се въведат срокове за сезиране на КС след изчерпване на общия ред. Това не може да е неограничено във времето. Скорът за сезиране на ЕСПЧ например е четири месеца. Четвъртият въпрос е какъв ще бъде ефектът от действието на решението на КС по спорове с влезли в сила съдебни актове? Има различни решения в Европа – има случаи, в които се запазва стабилитетът по граждански и административни дела, извън тези, по които са наложени санкции, а се възобновяват основно наказателни производства“.

Христев също подчерта, че основните елементи от уредбата на ИКЖ трябва да са в Конституцията. И заяви: „Това е предложението с най-голям потенциал да укрепи правовата държава и КС повече да се приближи до това да е много повече съд, отколкото повече втора камара на парламента.“

Бившият съдия в Европейския съд по правата на човека Здравка Калайджиева припомни, че ИКЖ може да е филтър за жалби пред съда в Страсбург и опита на различни държави в тази насока.

„По делото „Узун срещу Турция“ ЕСПЧ направи обстойна преценка дали механизмът там може да служи като средство за защита и изложи критерии – да съществува компетентен орган, овластен да разгледа оплакванията за нарушени права и свободи, както и да разпореди евентуално обезвредата им. Това може да стане по различни начини – с присъждане на обезщетение, връщане на делото, разпореждане за прекратяване на нарушението“, разясни тя.

Калайджиева изрази опасения какъв ще е ефектът от даването на възможност на всеки съдия да сезира КС. „Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие и вместо да я прилагат пряко, сега даваме възможност съдиите да прехвърлят горещия картоф и да забравят необходимостта от инцидентен контрол“, заяви тя.

34
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Ad nauseam
Ad nauseam
04 декември 2023 12:17
Гост

Нова Конституция. Президентска република. Пълна изборност, мандатност, отчетност и отзоваемост на всички съдии и прокурори. Следствието право в МВР. Всички разследващи с юридическо образование.

Без ВНС. На референдум.

Без ВСС, ИВСС, учителски институт за повишаване на квалификацията на мисирки, роднини, милиционери и милионери, щерки, тьотки и аматьорки, пуцаджийки, рабфакаджии, задочници, вечерници и нощници и прочие йористи по пижами, съдебни ваканции и помощници, първа линия на Приморско, по 20 брутално след поредната издънка и другото си го знаете.

АМИН

Адвокат
Адвокат
04 декември 2023 10:10
Гост

Все пак не може всеки да подава Конституционна жалба, от друга страна – то – живота ти си минава, докато чакаш справедливости.

Какво да се направи, най-страшното е вече тук – има силен лобизъм за това как да се тълкуват законите, при което – обикновените хора са обезоръжени, колко да са обезоръжени.

Чистач в мол
Чистач в мол
04 декември 2023 10:12
Гост

Що да не може? Все едно да кажеш-ми то не може всеки да подава искова молба, или жалба до прокуратурата и тн. Що да не може.

Апостола
Апостола
04 декември 2023 20:19
Гост

Съвършено сте прав, уважаеми колега . Няма нито една причина да не може всеки до подава жалби до КС, като всеки може да подава жалби до ЕСПЧ . Ще си напише доводите, по изиксуемия начин и толкова . . Причината да не може е само една- да продължава вечната узурпация на открадната ни народна власт . ……….. Да сменим системата , чрез Народо-Бого-Угодния труд- първия в света учебник за създаването на новата ни държава Чистата и Святата ни Република – „ВСИЧКО ЗА УНИЩОЖАВАНЕТО НА ДЪРЖАВНО-ОРГАНИЗИРАНИЯ БАНДИТИЗЪМ – ПОСЛЕДНИЯ СТАДИЙ НА ИЗТОЧНО-ЕВРОПЕЙСКИЯ КОМУНИЗЪМ.” 674 стр., ф. А4, с който всеки поборник… Покажи целия коментар »

З. Калайджиева
З. Калайджиева
04 декември 2023 9:56
Гост

Тоз Ата. Славов е с монголски произход. Завършил е Дальневосточния всемирен университет в Камчатка, където преподават само чукчи и чеченци. След това прави много успешна кариера в елитния – два раза имени ордена Ленина – колхоз в Улан Батор имени Юмжагийн Цеденбал като помощник снабдител.. И сега Галя ни го трапоса за министър на евроатлантическото правосъдие. Бамааму

Въвеждане на периодични изпити в КС
Въвеждане на периодични изпити в КС
04 декември 2023 6:40
Гост

ПРЕДЛАГАМ: В интерес на правната сигурност, всички действащи конституционни съдии да преминават веднъж годишно на периодичен атестационен изпит, по конспектите за държавните изпити-ПП науки, ГП науки, НП науки. Не за друго-а за да изумят правната общност със знанията си! Те са знаещи, следователно проблем в изпита няма. Държавата фингира,че конституционните съдии са по-по -най, могат цял закон да „спрат“ или „пуснат“, могат референдуми да спрат-противно на чл 1 ал 2 от Конституцията-уж , че суверенът и пряко може да решава, е оказа се,че не можело (спомнете си за „орязания“ референдум), могат право да творят(спомнете си,че КС въведе уникалната новост в… Покажи целия коментар »

Апостола
Апостола
04 декември 2023 11:52
Гост

Много добра идея, още по-добра е всички тези, които не ги избираме пряко, като условие за избора им за съдии, за прокурори,за членове на ВСС, на КС да има народен първичен одобрителен подбор . И ето го в завършеният му вид този : „ЗАКОН ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ И ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНА- ТА ВЛАСТ “ § 1. (1) Атестирането от Висшия съдебен съвет на съдиите, прокурорите и следователите за придобиването на несмеяемост НЕ може да бъде завършено преди те да са направили петнадесет години стаж като съдии, прокурори и следователи . (2) Магистратите, които са назначени, чрез участието им в… Покажи целия коментар »

Апостола
Апостола
04 декември 2023 1:32
Гост

Няма нужда от конституционни жалби, а от пряка демокрация , при която законите се приемат от народа или се отменят от народа . Ето Конституцията на (Народна-властна) Република Швейцария ……………….. Пряко управление от народа . И защо да не можем и ние така да се само-управляваме ? – Пряко , като доказано сме най-умния народ в Европа, нашите вълшебни шахматистки победиха през 2023 г. всички европейки и така доказаха верността на това ни твърдение …….. Член 140: Задължителен референдум … 1 ПОДЛЕЖАТ НА ГЛАСУВАНЕ ОТ НАРОДА И КАНТОНИТЕ: а. промяната на конституцията; б. присъединяването към организации за колективна сигурност или… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
04 декември 2023 6:48
Гост

Пряка демокрация няма да ни позволят господарите. Спомни си орязания референдум-половината въпроси „паднаха“, въпреки мнението на стотици хиляди граждани-12 са по-знаещи от няколкостотин хиляди граждани. Виж и как при легитимно събрани подписи депутаториума показа мидъл фингър на суверена и не насрочи референдум за отлагане приемането на еврото, а сега се чака КС да се намеси(силно вероятно ще бъде и спрян референдума, въпреки,че подобен референдум е напълно законен, допустим и позволен-защото суверенът има право да решава, ще ни кажат, най-вероятно-не може, щото не позволяват. Все пак дано да греша.). И щом пряка демокрация няма да ни позволят, нека поне има достъп… Покажи целия коментар »

Апостола
Апостола
04 декември 2023 11:43
Гост

Няма да ги питаме господарите ! Да сменим системата, чрез Народо-Бого-Угодния труд- първия в света учебник за създаването на новата ни държава Чистата и Святата ни Република – „ВСИЧКО ЗА УНИЩОЖАВАНЕТО НА ДЪРЖАВНО-ОРГАНИЗИРАНИЯ БАНДИТИЗЪМ – ПОСЛЕДНИЯ СТАДИЙ НА ИЗТОЧНО-ЕВРОПЕЙСКИЯ КОМУНИЗЪМ.” 674 стр., ф. А4, с който всеки поборник за Чистата и Святата ни Република може да се снабди безплатно в ПДФ, за лично ползване и за НЕограниченото му разспространение от тук : https://antibanditi.com/c1-omiana-vliazlo-v-sila-reshenie-porychai.php , като напише в електронния формуляр е-пощата си .

Апостола
Апостола
04 декември 2023 11:47
Гост

КС не се избира от народа, той се избира пак от същите от тези, от които народа трябва да се пази и да пази своята си власт, той се избира от самите узурпатори на властта му !

ИКЖ да са без ограничения за подаване от плебса
ИКЖ да са без ограничения за подаване от плебса
03 декември 2023 11:02
Гост

Не трябва да има никакви ограничения за индивидуалната жалба, а всеки свободно, и по своя преценка трябва да може да оспорва зял закон, или отделни разпоредби от законите. Такива глупости като правен интерес при ИКЖ са абсурд и правен нонсенс(по-абсурдно е и от плачещата да бъде оспорена пред КС задължителана медиация…). Че законът е спрямо всички, а и дори дадената материя да не ме засяга пряко към даден момент, може пък да пусна жалба в обществен интерес. Тези истории за хипотетичната натовареност в КС са несъстоятелни. Никой не е отишъл в КС насила и зорлем, отива се с връзки и… Покажи целия коментар »

Един там
Един там
02 декември 2023 18:50
Гост

В никакъв случай не трабва да се допуска ИКЖ,ние сме долно,гадно и мръсно племе.Това ще превърне КС в сметище,защото всякаква мръсна и долна сган и измет ще започне да пише жалба и той ще се превърне в четвърта инстанция.Обобщено нивото ни на обществено развитие и цивилизованост изключват това

Анонимен
Анонимен
03 декември 2023 10:48
Гост

Хапчетата като пропуснеш и пишеш неадекватности. Лоша работа!

Гледащ
Гледащ
01 декември 2023 19:48
Гост

Записа е на сайта. Който иска да разбере как е протекла дискусията може да види. Това може би е едно от най-смеслените неща, които съм видял в последно време.Бяха всички на едно място-председателите на двата върховни съда,съдии, почти целия ВАдвС,председатели на адвокатски колегии от страната, прокурорите, следователите, председателят на НИП, председателят на СЮБ, обществени организации, представители на посолства. Жалко, че не приеха предложението на Гигова за обща позиция и призив към НС да не се бърза с измененията на Конституцията и да се обмислят сериозно предложенията.Просто жалко. Щеще да е първата обща поз0иция на всички юристи от поне 15 години… Покажи целия коментар »

кръглата маса беше кръгла нула
кръглата маса беше кръгла нула
01 декември 2023 16:28
Гост

Статията е манипулативна . Само Гигова Гогова Гигова, ама от Гигова. Имаше доста по мастити юристи от нея и Ковачева. И разбира се Мусева, тя прекъсваше грубо и необосновано поканените да дебатират на тази уж кръгла мас. Всъщност целта беше да се хвали Мусева . Много малко е дадено какво говори Калайджиева, но виж Гигова и Мусева ааа христев те трябва да е похвалят

hmm
hmm
01 декември 2023 13:50
Гост

„трябва да се уредят адекватни филтри, които да гарантират, че той ще се занимава със значими въпроси“ Съгласен съм, че КС трябва да се занимава със значими въпроси и че филтрите са оправдани тогава. ИКЖ за мен е безсмислена, ако не може гражданин да сезира КС в обществен интерес, т.е. БЕЗ да му се налага да твърди, че е нарушено негово субективно право. Единственият проблем е да не затрупаме КС с жалби. Именно за това са въпросните „филтри“, които се обсъждат. Дали ще е такса, дали ще е задължително представителство. Аз на прима виста си мисля даже, че може критерият… Покажи целия коментар »

AnnaBess
AnnaBess
01 декември 2023 13:20
Гост

Отслабнете без диета и спорт? истински е и не е скъп, подходящ за всички (жени и мъже), безопасен на всяка възраст, ще видите резултата само след няколко дни. Това е най-продаваното лекарство за отслабване в света, вече и в България:– http://gg.gg/ketox

Анонимен
Анонимен
01 декември 2023 11:15
Гост

Уреждането на индивидуална конституционна жалба е най-бързият начин да превърнем КС в СРС. Затова взлагането на законодателя или на самия КС да определя условията за допустимост (което в крайна сметка по необходимост ще се случи, независимо от текста на Конституцията) естествено ще означава изключително тясно ограничаване на правото на жалба, но и това няма да помогне особено, защото КС все пак ще трябва да се произнасят по допустимостта на хилядите жалби на граждани. Това от една страна ще доведе до блокиране на работата на КС, а от друга – до девалвиране на КС, чиято основна функция ще бъде да постановява… Покажи целия коментар »

Адвокат
Адвокат
01 декември 2023 10:54
Гост

Моментната правна уредба, представлява джунгла. Но не е в смисълът – на увеселителен парк, да е нещо забавно. Напротив – сегашната правна система е – хищник, тя е способна да те изяде.

Кой защитава сегашната система, която – очевидно ще рухне – но е показателно.

Какво ме интересува, че Конституцията ще се коригира, като си загубя личните интереси.

Проскубания бухал
Проскубания бухал
01 декември 2023 10:48
Гост

„Министърът на правосъдието определи „тайминга, който задава парламентът за промените в Конституцията“, като „леко пресиращ“ и „твърде интензивен“, тъй като НС има амбиция до Коледните празници да приключи процеса.“ „Доц. Христо Христев изтъкна, че така както са формулирани предложенията в проекта за изменения на Конституцията, те няма как да произведат желания ефект и въпросите, които поставят, не може да бъдат разрешени за две седмици.“ Това ли е новата опорна точка за оправдаване на некомпетентността на умнокрасивитета, че нямало достатъчно време и НС ги пресирал, а в предизборната кампания увещаваха масово хората, че имат най-добрия екип от специалисти и са подготвени… Покажи целия коментар »

Адвокат
Адвокат
01 декември 2023 11:18
Гост

Но 30 години никой дори не повдигаше въпрос за корекции на законите. Трябва да се почне отнякъде, дори и от коляно.

Правната несигурност е нетърпима, един път се приема един аршин, друг път – друг.

Не трябва да се забравя – че България не обичаме законите, ако може нещо – така.

Все тая – но е ориенталско, което пък е напоследък модерно.

Проскубания бухал
Проскубания бухал
01 декември 2023 14:15
Гост

Айде без неверни твърдения, точно пък за КРБ през има няма 6-7 години цъфва някой правен гений да го играе реформатор, а реално отклонява вниманието на хората от реалните проблеми на държавата с празни обещания и имагинерни цели, „които принципно е добре да се осъществят“.
П.С. Нали тука всеки 2 цитира Барни Ръбъл и неговия измислен напън за нова Конституция, преди това пък Ристю Мравояда и неговия ЗСВ, т.е. един и същи филм го пускат периодично, а шараните всеки път кълват ли кълват.

Анонимен
Анонимен
01 декември 2023 14:07
Гост

От 2015 Христо Иванов и компания искат да промент Конституцията предостатъчно време имаха за всичко, а те се занимаваха с пропаганада срещу който им е удобен и стигнаха до момента, в който си партнират с този, срещу който бяха и всичките им „супер“ идеи са тотална боза това е реалността и товае ДБ, пп е техен придатък, както и викащите с мегафона пред съдебната палата НПО-та, дето реформата им е да махнат длъжността и т.н!

Анонимен
Анонимен
01 декември 2023 10:45
Гост

Ти дай на българина възможност, пък му гледай сеира……….ще залее с тонове хартия КС……………

Христовал
Христовал
01 декември 2023 10:44
Гост

Да вземат по добти мерки, както е в Европа

Любенова
Любенова
01 декември 2023 10:44
Гост

Отново спорове

Хършев
Хършев
01 декември 2023 10:43
Гост

Добре е да може гражданите да имат достъп

Стоименова
Стоименова
01 декември 2023 10:43
Гост

Нямам търпение да се реши и този ксзус

Анонимен
Анонимен
01 декември 2023 10:42
Гост

Едва ли ще се вслушат тези, от които зависи

Анонимен
Анонимен
01 декември 2023 10:42
Гост

Да, дрсма си е.

Анонимен
Анонимен
01 декември 2023 10:42
Гост

Интересно решение

Анонимен
Анонимен
01 декември 2023 10:42
Гост

Ще видим дали някой ще се вслуша

Анонимен
Анонимен
01 декември 2023 10:41
Гост

Предлагате решения. Но какво от това?