Тестът като доказателство
Авторът
Юлиан Дацев е завършил право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 2004 г. От 2005 г. и до сега – първоначално е младши адвокат, а после – адвокат в Софийската адвокатска колегия.
Проф. Димитър Михайлов посочва като един от критериите за уместност на криминализация на определено поведение “наличието или възможността да се организира в дадена сфера ефикасен социален контрол за разкриване на фактите относно нарушенията на правилата за безопасност”. 1
Както отдавна вече стана ясно за всички (освен за компетентните държавни органи), държавата е решила да прилага политика на “нулева толерантност”, без да е създала практическа възможност това да става в рамките на справедлива процедура. Основно се разчита на тестове за наркотични вещества, извършвани с тестови системи, състоящи се от тестови касети, които се поставят в анализатор, чиято основна роля е да разчита и докладва резултата.
Неразбирането на същността на тези тестове и използването им не по предназначение е причината за честото сериозно нарушаване правата на тестваните с тях водачи на пътни превозни средства. Тестовете не са проектирани и създадени, за да служат за доказателствени цели в съдебни и административни производства. Предназначени са за извършване на първоначален скрининг (пресяване, предварителна проверка). Посредством подобен тест могат да бъдат отделени отрицателните от възможните положителни резултати.
От разпоредбите на чл. 165, чл. 171 и чл. 174 ЗДвП личи, че определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол по ЗДвП могат да:
- извършват контролна дейност (на пътя) чрез:
- технически средства;
- тестове;
- предписват:
- изследване с доказателствен анализатор;
- медицинско изследване и вземане на биологични проби.
Явно тестовете са нещо различно от „технически средства“. Този извод се подкрепя и от няколко легални дефиниции.
Съгласно § 1, т. 24 от Закона за измерванията – „средство за измерване“ е техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства.
Съгласно § 1, т. 4 от Наредба № 1/2017 г. „тест за проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози“ е средство за установяване по химичен или имуноаналитичен метод наличието на наркотични вещества или техни аналози в орална течност (слюнка).
Друг подзаконов нормативен акт – Наредба № Н-5 от 27 юни 2012 г., издадена от министъра на отбраната, също внася известна яснота, като в § 1 от допълнителните си разпоредби предвижда:
- „Техническо средство за установяване употребата на алкохол“ е преносимо устройство, което позволява да се установи употребата на алкохол в полеви условия чрез изследване на издишан въздух.
- „Лабораторно изследване за доказване употреба на алкохол и/или наркотични вещества“ е апаратурен метод за изследване на биологични материали, като кръв, урина, слюнка, с прилагане на хроматографски и спектрални методи (газова хроматография с масспектрална детекция, течна хроматография с масспектрална детекция), със статистическа достоверност на получаваните резултати 100 %.
- „Тест за установяване употребата на наркотични вещества“ е средство за установяване по химичен или имуноаналитичен метод наличието на наркотични вещества в биологична проба (урина, орална течност).
В Наредба № 8121з-941 от 27.07.2022 г. за условията и реда за установяване на употребата и злоупотребата с наркотични вещества или техните аналози в Министерството на вътрешните работи се говори за „комплект за тестване на орална течност за употреба и злоупотреба с наркотични вещества или техните аналози“ (чл. 10, ал. 2) и за „имуноаналитично тестване на биологични проби с тестове, определени със заповед на министъра на вътрешните работи“ (чл. 7, ал. 2, т. 1).
Съгласно Наредбата за условията и реда за извършване на експертно изследване на иззети наркотични вещества и прекурсори предвижда, че за изготвяне на пълно заключение се спазват следните изисквания: при идентификация на наркотични вещества и прекурсори се прилагат най-малко две различни аналитични техники (чл. 10, ал. 1, т. 3).
В Наредба № 1 от 31.01.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична лаборатория“ (т. 23.6.4.) е предвидено за качествените методи: имунохроматографски принцип на тест-ленти – при използване за скрининг всички рeзултати преди предаване следва да се потвърдят с един от посочените методи.
Имуноанализът е биохимичен тест, който измерва наличието или концентрацията на макромолекула или малка молекула в разтвор чрез използване на антитяло (обикновено) или антиген (понякога). Молекулата, която се открива чрез имуноанализа, често се нарича „аналит“ и в много случаи е протеин, въпреки че може да бъде и друг вид молекули с различни размери и типове, стига да са разработени подходящи антитела, които имат необходимите свойства за анализа. Аналити в биологични течности като серум или урина често се измерват с помощта на имуноанализи за медицински и изследователски цели.
Самият ЗДвП изобщо не посочва какъв метод може да се използва за извършване на тестове за наличие/употреба на наркотични вещества. В същото време световната практика познава различни методи за тестване. Трите теста, избрани да съставляват „Стандартизирани полеви тестове за трезвост“ (SFST), които са валидирани за тази цел, например, в САЩ (от NHTSA), Великобритания, Канада[1], са:
- Тестът за хоризонтален нистагъм[2] на погледа, който включва проследяване на обект (пръст, химикалка) с очи, за да се определи характерната реакция на движение на очите;
- Тестът за ходене и завъртане (по права линия) – този тест е предназначен да провери способността на човек да следва указания и да помни поредица от стъпки, докато разделя вниманието си между физически и умствени задачи;
- Тестът за изправяне на един крак (измерва статичното равновесие).
NHTSA посочва и няколко допълнителни теста, които са валидирани в различна степен, но не се считат за „стандартизирани“:
- Тест на Ромберг[3][4] или тест за модифицирана позиция на внимание (със събрани крака, затворени очи – за тридесет секунди, измерване на люлеенето);
- Тестът „пръст към нос“ (със затворени очи да се докосне върха на носа с върха на показалеца);
- Тестът с азбука (рецитиране на цялата или на част от азбуката – в прав и обратен ред);
- Тест за броене на пръсти (докоснете всеки пръст на ръката до палеца, като броите с всяко докосване (1, 2, 3, 4, 4, 3, 2, 1));
- Тест за броене (броене назад от число, завършващо на число, различно от 5 или 0, и спиране на число, завършващо различно от 5 или 0. Поредицата от числа трябва да е повече от 15).
- Предварителният скринингов тест за алкохол, PAS тест или PB (издишване в „преносим или предварителен дихателен тестер“, PAS тест или PBT).
На основание чл. 1, ал. 4 и 5 от Наредба № 1/2017 г., със своя заповед министърът на вътрешните работи е одобрил конкретно изделие на конкретен производител да служи за извършването на тест за установяване употребата на наркотични вещества. Сторил е това независимо от обстоятелството, че в инструкцията за употреба на избраната от него тестова система (Dräger DrugTest5000) е посочено, че методът се основава на принципа на имунологични анализи на конкурентното инхибиране. Игнорирал е указанието на производителя, че за да се получи потвърден резултат, трябва да се вземе втора проба и да се даде за анализ на акрeдитирана лаборатория (вж. т. 3.3. от инструкцията), както и ред други изрични предупреждения и ограничения на метода.
Всъщност, подобно средство за скрининг не би могло да служи за доказателство за употреба/наличие на наркотично вещество. Въз основа на него единствено може да се обоснове подозрение, каквото е необходимо за предприемане на последващи действия срещу конкретен индивид.
Видно от писмо рег. № 196р-4502/16.06.2023 г. на ВПД Директора на НИК – МВР: „…всички видове тестове, както и тези за наркотични вещества, се използват само за получаване на бърза предварителна информация относно евентуалното наличие и вида на наркотичното вещество. Положителния резултат от теста не е достатъчен за доказване употребата на наркотици и не може да се счита за доказателство.“
Видно от публикация на шестима специалисти от НИК – МВР: „За получаване на предварителни (ориентировъчни) данни дали в изследваните проби присъстват или отсъстват опиати, бензодиазепини, барбитурати, кокаин, канабиноиди (в т.ч. THC), трициклични антидепресанти, MDMA (екстази), амфетамин, метадон и техни метаболити, използвахме утвърдилите се в практиката имуноаналитични тестове … Полученият отрицателен резултат е категоричен, т.е. в пробата няма наличие на представители на цитираните по-горе групи съединения. Положителният резултат обаче не е категоричен и следователно трябва да се потвърди или отрече“.
По всичко личи, че разбирането на министъра на вътрешните работи за предназначението на подобни тестове противоречи на научното становище на компетентния национален институт – НИК – МВР.
То противоречи и на идентичното по съдържание мнение на токсиколозите от специализираната токсико-химическа лаборатория към ВМА – София. Видно от автореферат на дисертация на гл. ас. д-р Силвия Стойкова с научен ръководител доц. Васил Атанасов на тема „Изследване на психоактивни вещества в орална течност за целите на съдебната токсикология“: „Токсикологичното изследване обикновено включва четири основни стъпки: – Откриване (детекция) – посредством имуноаналитичен скрининг (или друг „пресяващ“ метод) на дадените биологични проби да се дефинира търсеното вещество или групата ксенобиотици, към която то принадлежи; – Идентификация – посредством инструментален скрининг-анализ на дадените биологични проби да се идентифицира еднозначно присъствието на всички токсични вещества и техни метаболити; – Доказателствен анализ или количествено определяне – насочен инструментален анализ (с ползване на аналитичен метод, базиран на различен принцип от идентификационния) на дадените биологични проби за определянето на конкретното вещество; – Интерпретация – тълкуване на получените резултати в контекста на конкретния случай. … Понастоящем OF е високо ценена като биологична матрица за крайпътен скрининг-анализ. Тестът се извършва с технически средства на основата на имуноаналитична техника, като има по-скоро пресяващ характер и не може да се приема като доказателство за съдебни цели“.
Д-р Стойкова е извършила и лабораторен анализ на тест-ленти, като са направени следните констатации: „Най-добро съответствие между резултатите от двата теста е отчетено при AMP/MET (75%) и COC (60%). Проблемна субстанция при лабораторните анализи на тест-ленти от техническо устройство е THC – наблюдава се само 33% съвпадение между резултатите от двата теста.“
На Портала за обществени консултации е публикувано експертно мнение на д-р Стойкова, видно от което: „… процедурата, изпълнявана така, както се извършва в лабораториите на МВР, не подлежи на обективна проверка и няма начин да бъде осигурено качеството на крайния резултат – всички данни и резултати ще бъдат под форма на ръкопис в тетрадка от извършилия изследването. Няма начин да се докаже достоверността на подобно изследване. … Моля Ви, дефинирайте какво се разбира под „употреба“. В химическия анализ няма отрицателен резултат, а не се установява наличие на търсеното вещество над определен праг. Моля, дефинирайте колко е този праг.”
В изследване на проф. В. Атанасов и колектив също е направен извод, че: „Изследването на течности в устната кухина е добра процедура за първоначален скрининг за употреба на незаконни наркотици. Резултатите от представеното проучване обаче показват, че потвърждаващият лабораторен анализ трябва да бъде задължителен.“
Служителите на МВР изразяват недоволство от несправедливите последици, които могат да ги сполетят. В интервю с г-н Генади Тенев – член на Управителния съвет на Синдикалната федерация на служителите в МВР се говори за „тестове, доказали през годините своята неефективност“, „липса на категоричност на резултатите“. Изразяват се притеснения за унижаването на нечие достойнство вследствие на резултатите от тези тестове.
Припознали куцата метафора за „войната на пътя“, съдилищата често в мотивите си дават израз на милитаристичния подход като нещо, което е едва ли не социална ценност, в името на която може да се осъществява правосъдието в България, респ. непропорционално да бъдат засягани правата на гражданите (виж напр. Решение № 1321 от 6.07.2022 г. на АдмС – Пловдив по адм. д. № 1135/2022 г., Решение № 103 от 15.03.2018 г. на АдмС – Добрич по адм. д. № 55/2018 г., Решение № 1414 от 26.07.2017 г. на АдмС – Варна по адм. д. № 528/2017 г. и още стотици други съдебни решения). Някои го правят дори двукратно в едно и също съдебно решение (напр. Решение № 1850 от 1.11.2017 г. на АдмС – Пловдив по адм. д. № 2526/2017 г.).
За разлика от Постановление № 7 от 28.11.1961 г. на Пленума на ВС на Н.Р.България, в което е прието, че „с решенията на VII конгрес на БКП и с други партийни и държавни документи се постави задачата да се вземат мерки за подобрение организацията на автотранспорта и да се засили борбата с престъпленията, извършени от водачи на моторни превозни средства“, в актуалната си практика ОСНК на ВКС приема, че „независимо, че актуалните проблеми в тази сфера поставят с още по-голяма острота необходимостта от вземане на мерки за прекратяване на „войната по пътищата“, предизвикваща множество жертви и тежки увреждания на участници в пътнотранспортните произшествия, съдът не може да е адресат на задължението за борба срещу това отрицателно и тежко явление по смисъла, вложен в обсъжданото постановление. Неговото единствено правомощие е да правораздава по дела с повдигнати обвинения за пътнотранспортни произшествия въз основа на закона и доказателствата по всяко конкретно дело.“ (вж. Тълкувателно решение № 1 от 24.01.2022 г. по т. д. № 1/2018 г. ОСНК на ВКС).
Съдилищата по нищо не личи да разбират правилно тази своя роля. От съдебните им актове не личи да имат ясно разбиране за същността на теста, с които от контролните органи се установява „употребата на наркотични вещества“. Съдебната практика адресира тестовете по различни начини, като например:
- техническо средство – в този см. Решение № 422 от 11.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5598/2018 г., II о., Решение № 231 от 24.01.2020 г. на ВКС по н. д. № 869/2019 г., I н. о., Решение № 6 от 6.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 1098/2017 г., I н. о., Решение № 60227 от 24.03.2022 г. на ВКС по н. д. № 821/2021 г., III н. о., Решение № 54 от 12.04.2019 г. на ОС – Хасково по в. н. о. х. д. № 645/2018 г., Присъда № 5 от 18.04.2022 г. на РС – Момчилград по н. о. х. д. № 46/2022 г., Присъда № 21 от 25.01.2023 г. на РС – Пловдив по н. о. х. д. № 2276/2022 г., Присъда № 4 от 18.04.2022 г. на РС – Момчилград по н. о. х. д. № 38/2022 г., Присъда № 306 от 18.10.2017 г. на РС – Варна по н. о. х. д. № 3614/2017 г., Присъда № 180 от 17.10.2017 г. на РС – Бургас по н. о. х. д. № 3495/2017 г., Решение № 408 от 15.07.2016 г. на РС – Пазарджик по а. н. д. № 993/2016 г., Присъда № 7 от 14.02.2018 г. на РС – Червен Бряг по н. о. х. д. № 385/2017 г., Решение № 54 от 12.04.2019 г. на ОС – Хасково по в. н. о. х. д. № 645/2018 г. и много други;
- техническо средство – касета – Присъда № 89 от 8.04.2019 г. на РС – Варна по н. о. х. д. № 5512/2018 г.;
- техническо средство – наркотест – Присъда № 6 от 30.01.2023 г. на РС – Елхово по н. о. х. д. № 42/2023 г.;
- тестови комплект – Присъда № 5 от 7.06.2021 г. на РС – Левски по н. о. х. д. № 82/2021 г.;
- стационарно техническо устройство – Решение № 195 от 30.09.2019 г. на ОС – Варна по в. н. о. х. д. № 775/2019 г.;
- уред за проверка на наркотични вещества – Решение № 81 от 15.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 237/2018 г., III н. о.;
- полеви наркотест – Присъда № 124 от 13.06.2016 г. на РС – Пазарджик по н. о. х. д. № 947/2016 г.;
- тампон, с който е обрана слюнка от устната кухина – Присъда № 260010 от 16.12.2020 г. на РС – Ихтиман по н. о. х. д. № 320/2020 г.;
- система, състояща от два компонента – тестови касети и анализатори – Присъда № 12 от 15.02.2019 г. на РС – Несебър по н. о. х. д. № 962/2018 г.;
- медицинското изделие – Присъда № 158 от 30.05.2018 г. на РС – Варна по н. о. х. д. № 5836/2017 г.
За да бъде осъден подсъдимият в съответствие със стандарта за доказване, заложен в чл. 301, ал. 2 НПК, безусловно необходимо е прокурорът да е доказал обвинението по „несъмнен начин“. В борбата си с „войната по пътищата“ българският съд очевидно е склонен да кредитира „положителния резултат“, като за създаване на убеждение за „доказаност“ съдилищата използват разнообразни изразни средства:
- протокол за изправност на техническо средство и извадка от техническо средство – Присъда № 21 от 7.02.2019 г. на по н. о. х. д. № 1106/2018 г. на РС Ямбол;
- калибровано за техническа годност – Решение № 260057 от 3.06.2021 г. на ОС – София по в. н. о. х. д. № 69/2021 г.;
- протокол за сервизна проверка – Присъда № 8 от 7.04.2022 г. на РС – Самоков по н. о. х. д. № 653/2021 г.;
- необходима придружаваща документация, с което са изпълнени изискванията на ЗМИ и медицинското изделие може да бъде използвано служебно за контрол – Присъда № 158 от 30.05.2018 г. на РС – Варна по н. о. х. д. № 5836/2017 г.;
- документ – декларация за съответствие, удостоверяващ съответствието на изделието със съществените изисквания по Директива 98/79/ЕС, издадена от производителя – Присъда № 158 от 30.05.2018 г. на РС – Варна по н. о. х. д. № 5836/2017 г.;
- диагностиран и изправен и това се установява по несъмнен начин от представените доказателства за техническата годност на апарата – Решение № 84 от 9.12.2020 г. на ОС – Разград по в.н.о.х.д. № 354/2020 г.;
- анализаторът успешно е преминал теста за техническа годност – Решение № 81 от 15.05.2018 г. на ВКС по н.д. № 237/2018 г., III н. о.;
- протокол за извършена сервизна проверка от компетентните за това органи за техническа изправност на ползваното в случая техническо средство DRUGTEST 5000 като е констатирано, че вътрешния тест, оптичния тест, изпробването с тестова касета и външния вид на апарата са били без грешки и забележки, а батерията му е била изправна – Решение № 196 от 31.10.2022 г. на ОС – Благоевград по в.н.о.х.д. № 683/2022 г.
Тестът за наркотични вещества не се извършва с техническо средство (както се използва това понятие в Закона за измерванията и ЗДвП). Той няма и не може да има точността на средство за измерване. Касае се за тест с присъщите за всеки подобен метод особености. Резултатите от подобен тест могат да бъдат 1) положителен, 2) отрицателен, 3) грешно положителен и 4) грешно отрицателен.
Ин витро диагностичните медицински изделия (IVD) са тестове, използвани върху биологични проби (като тъкани, кръв, урина), за да се определи състоянието на здравето на дадено лице. Има широка гама от IVD – от тестове за бременност и монитори за кръвна захар за диабетици, до сложни диагностики, извършвани в клинични лаборатории. Други примери за IVD са тестове за COVID-19, за определяне на кръвна група, за скрининг на рак. За разлика от медицинските изделия или фармацевтичните продукти, IVD никога не влизат в контакт с човека. IVD не лекуват пациенти, но предоставят информация за функционирането на организма. IDV не причиняват пряко вреда, но могат да породят риск, ако употребата им доведе до погрешни диагнози. На европейския пазар има над 40 000 различни IVD продукта. Годишните разходи за IVD в Европа възлизат на под 21 евро на глава от населението – или 0,8 % от общите разходи за здравеопазване. IVD помагат за намаляване на разходите за здравеопазване, като правят лечението по-прецизно и ефикасно. Европейската IVD индустрия генерира около 11 милиарда евро годишни продажби, в сравнение със 100 милиарда евро за цялата индустрия за медицински изделия. Европейската IVD индустрия се състои от около 3 000 компании – 95% от тях МСП – и осигурява работа на 75 000 души.
В опита си да изяснят годността на научното доказателство, което някак неестествено им е било натрапено в рамките на наказателния и административния процес, съдилищата явно често се обръщат към ИАЛ, търсейки нужната им информация. На различни техни питания ИАЛ е отговаряла, че средствата за тестване, закупени от МВР, представляват „ин витро диагностично медицинско изделие“ по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗМИ и Директива 98/97/ЕС и условие за въвеждането му в употреба е наличие на „СЕ“ маркировка /ЕО/, която е предвидена в чл. 15 от ЗМИ и показва, че изделието е преминало през оценка на съответствието, съгласно изискванията на чл. 9 от Директива 98/97/ЕС.
В Решение № 102 от 9.07.2018 г. на ОС – Велико Търново по в. н. о. х. д. № 188/2018 г., Присъда № 20 от 2.07.2019 г. на РС – Панагюрище по н. о. х. д. № 333/2018 г., Присъда № 4 от 7.03.2018 г. на РС – Павликени по н. о. х. д. № 421/2017 г., Решение № 133 от 24.07.2020 г. на ОС – Пловдив по в. н. о. х. д. № 91/2020 г., Присъда № 19 от 18.04.2018 г. на РС – Велинград по н. о. х. д. № 20/2018 г.Присъда № 58 от 2.05.2019 г. на РС – Тутракан по н. о. х. д. № 323/2018 г. и др. се приема, че тестът е извършен с медицинско изделие за ин витро диагностика, което е с поставена маркировка „СЕ“.
Има обаче една съществена подробност. Съгласно актуалния Регламент (ЕС) 2017/746 изделията имат действието, предвидено от техния производител, и се проектират и произвеждат така, че при нормални условия на употреба да са подходящи за предназначението си, като „предназначение“ означава употребата, за която е предназначено изделието съгласно предоставените от производителя данни върху етикета, в инструкциите за употреба или в рекламните или търговските материали или твърдения, или съгласно посоченото от производителя в оценката на действието.
Когато медицинско изделие за ин витро диагностика се ползва от службите за контрол по Закона за движение по пътищата и от разследващите органи, то се използва за целите на пътната безопасност и за целите на разкриването, разследването и наказването на престъпления, т.е. за правни, съдебни, криминалистически цели, а не за поставяне на диагноза и за провеждане на лечение. Не е налице „медицинско изделие за ин витро диагностика“, а средство, свързано с безопасността на пътното движение. Вероятно по тази причина производителят предлага въпросните изделия с две различни инструкции за употреба – за медицински (IVD) и немедицински (non-IVD) цели.
Устройства, предназначени да се използват само в хода на правоприлагането или за други немедицински цели, например, тестове за бащинство или тестове за откриване на наркотици злоупотреба/алкохол, не се квалифицират като IVD.2 За да попадне даден продукт в обхвата на директивите (регламентите) за медицински устройства (включително IVDD/IVDR), той трябва да е предназначен от производителя да се използва за медицински цели. Ако производителят не е предвидил медицинска цел, продуктът не е медицинско изделие. По този начин предназначението на даден продукт е ключово при определянето дали продуктът е (IVD) медицинско изделие или не.
За разлика от алкотестерите, тестовете за наркотични вещества не са от одобрен тип.[5] Не е извършено и оценяване на съответствието за това друго (различно от медицинско) предназначение. Няма и утвърдени стандарти, за да се извърши такава оценка. Вероятно по тази причина тестовите касети всъщност нямат маркировка „СЕ“, както се установява от решение за достъп до обществена информация и от отделни съдебни актове. Наскоро в Решение № 286 от 19.07.2023 г. по н. д. № 13/2023 г. състав на III н.о. на ВКС прие следното: „В пар.1, т. 12 от ДР на ЗМИ се съдържа легално определение на „ин витро диагностично медицинско изделие“ – „медицинско изделие, което е реактив, продукт от реактив, калибратор, контролен материал, кит (набор), инструмент, апарат, оборудване или система, използвано самостоятелно или в комбинация, предназначено от производителя за използване ин витро при изследване на проби от човешкото тяло, включително кръв и тъкан, единствено или главно с цел получаване на информация за: а) физиологично или патологично състояние и др.“ По делото е приложено писмо от Изпълнителния директор на Изпълнителна Агенция по лекарствата, ИАЛ-15622/06.04.2022 г., съгласно което тестовият комплект „Drager Drug Check 3000“ е ин витро диагностично медицинско изделие по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗМИ и на Директива 98/97/EС и условие за въвеждането му в употреба е наличие на „СЕ“ маркировка /ЕО/, която е предвидена в чл. 15 от ЗМИ и показва, че изделието е преминало през оценка на съответствието, съгласно изискванията на чл. 9 от Директива 98/97/ЕС. В разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗМИ е въведено изискване към обозначението на „СЕ“ маркировката – да се нанася на видимо място върху изделието, в инструкцията за употреба и върху неговата стерилна опаковка, ако има такава, както и когато е възможно, да се нанася и върху потребителската опаковка. Въззивният съд е приел, че използваният при проверката на подсъдимия за употреба на наркотични вещества тестов комплект не съдържа обозначение със „СЕ“ маркировка както върху опаковката, така и върху самото изделие. … Следва да се посочи, че съдебната практика е изяснила характера на инкриминираната разпоредба на чл.343б, ал.3 от НК, която не изисква употребата на наркотични вещества от страна на дееца да се установява по определен надлежен ред,(това изискване е въведено само за употребата на алкохол), като доказването ѝ е допустимо с всички доказателствени средства. Независимо от това при липсата на други доказателства относно това обстоятелство (показанията на проверяващите полицаи за резултата от теста имат производен характер и не могат да заместят първичния източник) наличието на наркотичен прием от страна на лице, което управлява МПС следва да се установява при условията на Наредба 1/2017 г., доколкото резултатът от изследването, на който се позовава обвинението е получен по предвидения в същата ред, със средство, одобрено със заповед на Министъра на вътрешните работи, издадена на основание Наредба 1/2017 г.“
Потребител на резултата от теста в тази ситуация не е лекар, който следва да постави диагноза и да проведе лечение, а полицай, прокурор, съдия, който се интересуват от резултата в правен (юридически) контекст. Очевидно различен по характер риск възниква за лицето в двата случая.
От доставчика на здравни услуги (лекар в лечебно заведение) се очаква да оцени всички съответни констатации – не само данните от лабораторните тестове, но също и информацията от други източници, като физически преглед, анамнеза, признаци и симптоми и други диагностични изследвания преди да се спре на диагноза и да разработите план за лечение. Като се има предвид сложността на човешката физиология и отговора на болестта, никога не се поставя диагноза само въз основа на един-единствен лабораторен тест. Внимателната оценка и разглеждането на резултатите от тестовете повишават надеждността на диагнозата и могат да намалят вероятността от медицински грешки. Данните от медицинските тестове са само една част от информационния набор, който трябва да се вземе предвид, когато доставчикът на здравни услуги поставя диагноза. Когато лабораторен доклад показва необичайни или неочаквани резултати, доставчикът на здравни услуги е длъжен да оцени допълнително и потвърди наличната информация, за да осигури точна диагноза. Ако данните не съответстват на клиничната картина, може да е необходима допълнителна информация и повторно изследване може да е подходящо.
Налице е съществена разлика между клиничните и криминалистичните тестове. В клиничната лаборатория не се извършва повторно тестване на всяка проба, докато при тестовете за нуждите на криминалистиката това е задължително. Статусът на имуноанализите в съдебната токсикология е различен даже от този в съдебната патология и биология. В последните области анализите чрез имуноанализ са инструменти за диагностициране, а определянето на целевото вещество не е крайната цел на анализа. Например, тестът за утаяване за човешки IgG е метод за криминалистична идентификация на вида, но основната цел не е да се открие самият IgG, а да се идентифицира човешкият му произход. Напротив, самият имуноанализ е целта на съдебната токсикология. Имуноанализите са разработени и изследвани като методология в тази област.
За разлика от това, когато резултатът се ползва за административно-правни цели и за целите на разследването и наказването на престъпления, резултатът не се подлага на тълкуване и интерпретация. И точно тук възниква най-сериозният проблем – съдът не интерпретира резултата, а го приема безрезервно като доказателство (при това – единствено).
През 1923 г. по делото Frye v. United States, 293 F. 1013 (D.C. Cir. 1923), съдът на Окръг Колумбия (САЩ) отхвърля научната валидност на детектора на лъжата (полиграфа), като приема, че тази технология няма значително общо приемане по онова време. Съдът дава насоки за определяне на допустимостта на научни експертизи, посочвайки, че точно кога научен принцип или откритие пресича границата между експерименталния и доказателствения етап е трудно да се дефинира. Някъде в тази „зона на здрача“ доказателствената сила на принципа трябва да бъде призната и докато съдилищата изминат дългия път до допускането на експериментални свидетелства, извлечени от добре признат научен принцип или откритие, нещото, от което се прави изводът, трябва да бъде достатъчно установено, че е получило общо признание в конкретната област, към която принадлежи. По същество, за да приложи „стандартът Фрай“, съдът е трябвало да реши дали въпросната процедура, техника или принципи са общоприети от значителна част от съответната научна общност. Този стандарт преобладава във федералните съдилища и някои щати в продължение на много години.
Този стандарт е заменен от стандарта Даубърт (Daubert v. Merrell Dow Pharmaceuticals Inc., 509 U.S. 579 (1993), съгласно който съдът взема предвид следните фактори, за да определи дали методологията на експерта е валидна: 1. Дали въпросната техника или теория може да бъде и е тествана; 2. Дали е била подложена на публикуване и партньорска проверка; 3. Известният или потенциален процент грешки; 4. Наличието и поддържането на стандарти, контролиращи прилагането й; и 5. Дали е получила широко приемане в съответната научна общност.
В Решение № 590 от 11.11.2003 г. по н. д. № 507/2003 г. ВКС е констатирал, че осъдителната част на потвърдената от въззивния съд присъда е изградена върху анализа само на едно веществено доказателство – иззетата мирисова следа от намерени на местопроизшествието предмети, съпоставена с миризмата, иззета от ръкавиците, послужили за извършване на кражбата и миризмата, излъчвана от тялото на подсъдимия. Съдът приема за вярно, че натрупаният в криминалистиката опит показва, че специално обучени кучета реагират при сравнение на миризмата, иззета от вещ и миризмата на човешкото тяло, като тази тяхна реакция се ползва за установяване на идентичност или сходство. Провеждането на такова действие – експеримент, макар и да не съставлява законоустановен способ за събиране и проверка на доказателствата по смисъла на чл. 116 НПК, може успешно да насочи разследването на извършените престъпления с оглед на формирането на различни работни версии. Същевременно обаче касационният състав не се съгласява с констатацията по проверяваното въззивно решение, че едва ли не световната съдебна практика допуска реакцията на кучето по отношение на миризмата да се ползва като надлежно, а дори както е в случая и като единствено доказателство за установяване на престъпния деец. Още по-малко такъв подход е съвместим с предпоставките за постановяване на осъдителна присъда по чл. 301 НПК.
Именно такъв „експеримент“ е и тестът за употреба на наркотични вещества. Методът на тестване е метод за изпитване в науката или инженерството, като физичен тест, химичен тест или статистически тест. Това е окончателна процедура, която дава резултат от теста. Тестът може да се счита за наблюдение или експеримент, който определя една или повече характеристики на дадена проба, продукт, процес или услуга. Целта на тестването включва предварително определяне на очакваното наблюдение и сравнение на това очакване с това, което човек действително наблюдава.
Експертните научни доказателства обикновено включват криминалист (вещо лице, експерт), който извършва наблюдение върху някои аспекти на случая (сравнява отпечатъци от пръсти, длани, обувки; почерк или подпис в различни документи; веществата от кръвна проба с други вещества, служещи за образец и др. под.) и въз основа на своите знания и минал опит докладва заключението си на съда или съответния орган. Направените наблюдения са това, което ще послужи като доказателство, а не прегледаният материал. В реалния свят доказателствата са нещо, което е повече или по-малко вероятно да се случи, когато това, което се опитваме да докажем, е вярно, отколкото когато не е. Добро (силно) научно доказателство би било нещо, което е много по-вероятно да се случи, когато това, което се опитваме да докажем, е вярно, отколкото, когато не е.
„Идеалното доказателство“ e нещо, което винаги се констатира, когато това, което се опитваме да докажем, е вярно и никога не се случва в обратния случай. В реалния живот, за съжаление, такива идеални доказателства е почти невъзможно да съществуват. За пример може да бъде даден незрящ човек, който трябва да определи дали на небето има облаци. Дъждът не е „идеално доказателство“, защото отсъствието на дъжд не означава непременно и липса на облаци. Ако вали, можем да сме сигурни, че има облаци, но може обаче да има облаци и когато не вали.
Резултатът от научен тест е добро доказателство за определена хипотеза, ако е много по-вероятно да се констатира при вярна хипотеза, отколкото при невярна. Вероятността е рационална мярка за степента на нечия вяра в истинността на дадено предложение, базирано на информация. Самата хипотеза, предложение или предпоставка е вярна или невярна. Например твърдението „концентрацията на алкохол е над допустимото количество“ е вярно или невярно, но може да не сме сигурни дали е вярно. Определената вероятност изразява нашата степен на вяра относно истинността на предположението. Вероятностите приемат стойности между 0 и 1. Вероятност 0 означава, че (като се вземат предвид доказателствата, изброени в условието) предложението не може да бъде вярно и ние сме напълно убедени, че е невярно. Вероятност 1 означава, че при условието предложението трябва да е вярно. Повечето вероятности попадат между тези граници. Вероятност от 0,5 за конкретно предположение означава, че сме еднакво сигурни (или еднакво несигурни), че предложението е вярно и че неговото отрицание е вярно. Вероятностите могат да бъдат изразени като процент. Вероятност от 0,5 може да се опише като вероятност от 50%, а от 0,3 като вероятност от 30%.
Представете си едно примитивно устройство за тестване на издишания въздух, което да се използва на пътя, за да се провери дали водач е над или под допустимото количество алкохол. То показва червена светлина, ако водачът е над ограничението, и зелена светлина – ако е под него. Да предположим, че можем да коригираме настройката на устройството, което определя над коя концентрация на алкохол ще показва червената светлина. Трябва да се пазим от два вида грешки: фалшиво положителни и фалшиво отрицателни. Фалшив положителен резултат ще има, когато червена светлина се появява, когато концентрацията реално е под лимита. Фалшив отрицателен резултат ще е налице, когато светва зелена светлина, а концентрацията е над ограничението. Намаляването на честотата на едната от тези грешки чрез коригиране на настройките на устройството неизбежно ще увеличи честотата на другата. Предполага се, че има причина за всяко грешно отчитане и техническото подобрение ще намали грешките, но имайки предвид, че се опитваме да произведем евтино и практично устройство, може да не сме в състояние да проучим всички причини. Може да е невъзможно на практика да елиминираме напълно грешките, но ние имаме избор кои грешки да направим. Например, ако намалим вероятността от фалшив отрицателен резултат, ние автоматично ще увеличим вероятността от фалшив положителен резултат. Преценката коя грешка е по-тежка и значима е въпрос на политика. Това, което не можем, е да изключим възможността за грешка.
Преди да започнем да използваме нашето устройството по предназначение, ние ще го тестваме с проби от дъха на хора с измерено (поради което – известно) алкохолно съдържание. Да предположим, като числен пример, че тестваме 1000 проби от хора с концентрация на алкохол малко под законовата граница и 1000 проби от хора, които са малко над нея. Регулираме устройството така, че от пробите от хора над лимита 950 да покажат червено и 50 да светнат в зелено, а от пробите от хора под лимита 995 да светнат в зелено и 5 в червено. От данните от тестовете за калибриране можем да видим, че:
(i) ако пробата е от някой, който е малко над ограничението, има 95% вероятност (950/1000), че устройството ще покаже червено и 5% вероятност (50/1000), че ще покаже зелено – шансовете са 19 до 1, че ще покаже червено, ако лицето е над лимита.
(ii) ако пробата е от някой малко под лимита, то има 0,5% вероятност устройството да покаже червено и 99,5% вероятност да покаже зелено – шансовете са 199 към 1, че ще покаже зелено, ако лицето е под лимита.
Можем да видим, че червена светлина е добро доказателство за твърдението, че човекът е „над лимита“. Ако човек е над лимита, има 95% вероятност за червена светлина, а ако човек е под ограничението – има само 0,5% вероятност да светне червена светлина. По този начин е 190 пъти по-вероятно да се появи червена светлина, ако обектът е над лимита, отколкото ако е под него (95% ∕ 0,5% = 190).
За разлика от това, зелената светлина е добро доказателство срещу твърдението, че лицето е „над лимита“. Ако човек е над ограничението, то има 5 % вероятност за зелена светлина, а ако е под ограничението има 99,5 % вероятност за зелена светлина. Вероятността за зелена светлина е около 19,9 пъти по-малка, ако лицето е над ограничението, отколкото ако е под (5 / 99,5 = 1 ∕ 19,9). Следователно, в зависимост от показаната светлина, устройството може да предостави добро доказателство за или против твърдението, че човекът е „над лимита“.
Резултатът от дихателния тест е добро доказателство, което означава, че можем да променим заданието си за вероятността лицето да е над границата. Правилото, което трябва да ползваме за тази цел, се съдържа в теоремата на Бейс, която гласи, че стойността на дадено доказателство при тестване на конкретно предложение срещу алтернатива се определя от съотношението на вероятността. Достъпен е следният пример за приложение на теоремата:
Да предположим, че конкретен тест за това дали някой е употребявал канабис е 90% чувствителен, което означава истински положителен процент (TPR) = 0,90. Следователно, това води до 90% истински положителни резултати (правилно идентифициране на употребата на наркотици) за употребяващите канабис. Тестът също е 80% специфичен, което означава истински отрицателен процент (TNR) = 0,80. Следователно тестът идентифицира правилно 80% от случаите на неизползване за непотребители, но също така генерира 20% фалшиви положителни резултати или процент на фалшиви положителни резултати (FPR) = 0,20 за непотребители. Ако приемем, че разпространението е 0,05, което означава, че 5% от хората употребяват канабис, каква е вероятността случайно избран човек, който има положителен тест, наистина да употребява канабис? В крайна сметка се стига до резултат, че дори ако някой даде положителен тест, вероятността той да употребява канабис е само 19% – това е така, защото в тази група само 5% от хората са употребяващи и повечето положителни резултати са фалшиви положителни резултати, идващи от останалите 95%.
От това следва, че от значение за точността на теста е каква част от тестваната популация употребява наркотичното вещество.
| % от тестваната група,
които употребяват наркотик |
% положителните резултати,
които са фалшиви |
| 2,4 | 50,4 |
| 3,1 | 43,9 |
| 8,2 | 21,9 |
| 8,5 | 21,2 |
| 20,2 | 9,0 |
| 50,0 | 2,4[6] |
Съответно от значение се оказват дори времето и мястото, на което се извършват тестовете (напр. през нощта, в близост до увеселително заведение). Така или иначе, видно от отговор на МВР по реда на ЗДОИ, министерството не създава информация за разпространението на наркотични вещества сред водачите на превозни средства, от което следва, че подобни изчисления не могат да бъдат направени.
Проблемът с търсенето на подходящи устройства за тестване за наркотици на пътя продължава от десетилетия и по всичко личи, че за момента остава нерешим. Има няколко международни изследователски проекта, проведени по различни аспекти, свързани с наркотиците и шофирането, между които:
- ROSITA1 (1999-2000 г.) – акроним от Roadside Teng Assessment. Проектът ROSITA1 оценява 19 крайпътни устройства за тестване на наркотици. Заключението на ROSITA 1 e, че чувствителността, специфичността и точността на устройствата за перорална течност не отговарят на критериите, както са изложени, критерии, които са постижими с кръвен анализ в лаборатория.
- IMMORTAL (2002-2005 г.) – акроним от Impaired Motorists, Method Of Roadside Testing and Assessment for Licensing. Проектът няма за цел да оценява крайпътните химични тестове, но проучването отбелязва, че крайпътните тестове се нуждаят от допълнително подобрение, тъй като както методът за разпознаване на лекарства (тест за увреждане), така и устройствата за крайпътно тестване все още изглеждат „податливи на грешки“.
- ROSITA2 (2003-2006 г.) е продължение на проекта ROSITA1 и е извършен за оценка на наличните устройства за тестване на орална течност. Проектът е финансиран от Европейската комисия и се провежда от 6 европейски страни и 4 щата в САЩ. Заключението от ROSITA 2 е, че нито едно устройство не отговаря на критериите, посочени в ROSITA1 за чувствителност и специфичност >90 % и точност >95 %. В края на проучването нито едно устройство не се счита за достатъчно надеждно, за да бъде препоръчано за крайпътна проверка на водачи.
- DRUID (2006-2011) – акроним за Driving Under the Influence of Drugs. Проектът DRUID е мащабен международен изследователски проект, финансиран от ЕС, в който няколко различни държави в Европа си сътрудничат в седем различни работни групи, свързани с аспектите на наркотиците и шофирането. Извършена е научна оценка на наличните устройства за скрининг, като част от работния пакет за правоприлагане. Критериите, използвани в проектите ROSITA са били занижени и вместо 90 % в проекта DRUID е избрана чувствителност, специфичност и точност „над 80 %“. Граничните прагове са били настроени така, че да позволяват оптимално откриване на положителни случаи. DRUID стига до заключение, че докато устройствата показват подобрения като цяло в сравнение с устройствата, тествани в изпитанията ROSITA1 и 2, все още има място за подобрение.
В скорошен доклад „Превенция на шофирането под въздействие на алкохол и наркотици – Окончателен доклад“, Европейска комисия, 2022 г. (European Commission, Directorate-General for Mobility and Transport, Modijefsky, M., Janse, R., Spit, W. et al., PrevenEon of driving under the influence of alcohol and drugs – Final report, Publica.ons Office of the European Union, 2022, https://data.europa.eu/doi/10.2832/284545) са направени следните основни заключения (на стр. 162):
„За разлика от устройствата за тестване за алкохол (в издишания въздух), няма определени международни или европейски стандарти за устройствата за скрининг на наркотици. Към днешна дата не е изготвена пълна спецификация за одобрение на типа за тези устройства нито от OIML (Международна организация за законова метрология), нито от CEN (Европейски комитет по стандартизация);
Тестването на пътя за наркотици с устройства за скрининг, използващи изследване на проба от орална течност, предлага просто, бързо, неинвазивно събиране на проби под наблюдение. То улеснява откриването и задържането на шофьори под въздействието на наркотици, като предоставя разумни основания за отправяне на искане за допълнителни потвърдителни тестове.
Като цяло точността на наличните в момента крайпътни устройства за тестване на наркотици се счита за средна до висока въз основа на наличните доказателства. Устройствата за скрининг могат да тестват за ограничен брой вещества, открити у водачите. Не всички вещества, които обикновено се срещат в шофьорите, могат да бъдат открити със същата точност. Има също вариации в разликите във времето за откриване между веществата в сравнение с кръвта. Освен това има разлики в точността между устройствата, като за нито едно устройство не е установено, че има по-висока точност във всички проучвания и всички вещества;
Технологията на устройствата за откриване на лекарства в перорални течности се подобрява, но съществува остатъчен риск устройствата за скрининг да дадат фалшиви положителни резултати. Въпреки продължаващия напредък в тази област, устройствата за крайпътен скрининг нямат същото високо ниво на чувствителност и специфичност като лабораторните тестове (използващи кръв като матрица);
Относително високата цена на устройствата за скрининг и времето, необходимо за тестването на водачите, представляват бариера за ефективно широкомащабно внедряване на крайпътни тестове за наркотици. Комбинираното снабдяване може да формира решения за намаляване на разходите, въпреки че трябва да се преодолеят проблемите с привеждането в съответствие със специфичните нужди. Има надежда, че продължаващото технологично развитие ще доведе до възможности, които могат да увеличат ефективността на химическите тестове край пътя. За момента такива все още няма.“
В доклад, озаглавен „Оценка на устройствата за скрининг на орална течност от TISPOL за хармонизиране на европейските полицейски изисквания (ESTHER)“ (виж тук), се посочва:
“Този вид устройства за проверка никога няма да бъдат толкова точни, че да могат да се използват като доказателство за престъпление. Следователно на този вид устройства е позволено да правят грешки.” … Резултатите от скрининговия тест за орална течност трябва да имат определена точност, показваща броя на правилните положителни и отрицателни показания. Високата точност показва надеждността на устройството за конкретните вещества. Въз основа на оперативния опит в реалния живот най-малко 3 от 4 теста, извършени с лица, трябва да осигурят правилна индикация за употребата на конкретните наркотици. Заключението на полицейския служител дали шофьорът има психоактивни вещества в организма си или не ще се основава предимно на специфичното полицейско наблюдение на признаци и симптоми на употреба на наркотици от спрения шофьор. Индикацията, осигурена от устройството, може да подкрепи първоначалното заключение на полицейския служител. Фалшиво отрицателни и фалшиво положителни индикации ще бъдат неизбежни. Полицията може да живее с фалшиво отрицателни резултати. Без видими признаци и симптоми и фалшиво отрицателни индикацията може да се счита за неуспех в категорията „полза от съмнение“. Фалшивите положителни индикации бих могли да доведат до задържане на шофьора за шофиране под въздействие на специфични психоактивни вещества. В тези ситуации резултатът от криминалистичния анализ на пробата ще доведе до заключението, че водачът не е извършил това конкретно нарушение.”
Съдилищата по света все повече разчитат на експертни показания, особено научни доказателства, за разрешаване на правни спорове. Едно проучване на Rand Corporation на над 500 американски съдебни процеси е установило, че експертите са представили показания в 86% от делата. Един коментатор е предположил, че в Съединените щати процесът със съдебни заседатели еволюира в процес с експерти.
В началото на 20-ти век нормалният модел е включвал експертът лично да проведе (на ръка) тест, като например процедура за идентифициране на вещество. Ранните криминалистични тестове са били трудоемки и понякога бавни. Днес експертът-криминалист често не се явява по време на процеса, за да опише научен анализ, извършен от него на ръка. По-скоро такъв експерт свидетелства за резултатите от автоматизирана криминалистична техника, която е наблюдавал.
В случай на шофиране в нетрезво състояние свидетелят рядко е токсиколог, свидетелстващ за извършен от него окислителен анализ на концентрацията на алкохол в кръвна проба, която лично е взел от заподозрения. Много по-вероятно е свидетелят да е полицейски служител, обучен да използва алкомер, който взема проби от дъха на заподозрения и съдържа компютърна програма, която разчита приблизителна концентрация на алкохол в дъха на заподозрения.3
Правосъдието и свободата често зависят от надеждността на криминалистичните лаборатории. Аналитичните грешки могат да означават свобода за виновните и лишаване от свобода на невинните.4 5
[1] https://www.rcmp-grc.gc.ca/ts-sr/aldr-id-cfa-aldr-eng.htm
[2] Виж т. 11 към Приложение № 4 към Наредба № 1/2017 – неволево хоризонтално или вертикално ритмично движение на очите (отчитат се движенията на очната ябълка при максимално отклонение на очите, хориз./верт.):
[3] Виж т. 17 към Приложение № 4 на Наредба № 1/2017 г. – тест за равновесие при прав стоеж със събрани ходила, прибрани към тялото ръце и затворени очи:
[4] https://en.wikipedia.org/wiki/Romberg%27s_test
[5] Обратно в Обединеното Кралство – https://www.gov.uk/government/publications/drug-testing-devices-type-approval-procedures-for-drug-testing-devices-used-for-police-use-in-great-britain
[6] Darold T. Barnum and John M. Gleason, The Credibility of Drug Tests: A Multi-Stage Bayesian Analysis, Industrial and Labor Relations Review, Vol. 47, No. 4 (Jul., 1994), pp. 610-621, http://www.jstor.org/stable/2524661
29
Коментирайте
Има и нещо интересно по темата за използването на този тест в Русия. Използването от властта е същото като в България освен отнемането на колата докато трае кръвната проба. Отнемане на правото да шофира. Не знам дали ще е интересно, но има една присъда на конституционният им съд, която е много добре обоснована и постановява че не може да се търси отговорност ако положителният тест се дължи на лекарство предписано от лекар, ако това лекарство не е психотропно или е психотропно но няма упойващ и забавящ рефлексите ефект (прозак например). Не знам номера на присъдата, но сигурно може да се… Покажи целия коментар »
Хора, вместо да храните адвокати, които да разтягат лукуми и да правят безполезни анализи на законодателството, когото се съмнявате за верността на теста за наркотици давайте кръв и урина за химическо изследване. Това е най-достоверния начин категорично да се установи. В никакъв случай не отказвайте тестване с мотив, че тестовете понякога не са точни.
И за к’во да давам урина, бе? За да ми засече джонката, която съм си пафнал на почивката в Холандия преди три седмици ли? Ти адекватен ли си? Защото имало „нулева толерантност“ ли, бе? Нулева към кое? С какво съм обществено опасен, че шофирам напълно трезвен с някакви жалки неактивни метаболити в урината? Ти въобще осъзнаваш ли какви щуротии дрънкаш?!
ти полицай ли си?
Има и друг чисто технически проблем специфичен за DrugTest5000, който е избран с цел наказване и тероризиране на българските шофьори. Този тест изобщо не е специфичен за наркотици или психотропни субстанции. Този тест е резултат от лобиране на различни фармацевтични лаборатории и детектират например ибупрофен. Всъщност те детектират радикали, не цели молекули. Максималното молекулярно тегло на радикала е около 180. Молекулите са обикновено с тегло над 350. И всъщност теста детектира и медикаменти, които по една или друга причина се считат за остарели, например защото патента им е минал и затова не могат да имат висока цена. В САЩ използват… Покажи целия коментар »
Необичайна статия, но пък интересна за четене.
Аплодисменти за този великолепен анализ. Няколко неща искам да добавя – първо, голям проблем за съдилищата е, че те са пълни с разни добросърдечни лелки, които обаче нямат и ни най-малка идея какво е това наркотик и как работи. За съжаление, тези изстерясали шматки имат власт да наказват тежко хора, въобразявайки си, че ни предпазват от „мега опасните надрусани джигити“, без да осъзнават, че всъщност ненужно съсипват съдбата на най-обикновени граждани, които просто не искат да се забавляват с отровата алкохол. Впрочем, в България се друса ужасно много, но това е друга тема. Второ, ясно е, че проблемът в доказването… Покажи целия коментар »
Много полезен и подробен анализ.
Изключително важно е това, което се опитваме да докажем дали е вярно. или не.
Развитието на съдебната практика и установяването на международно приети стандарти в правораздаването са, за жалост, абсолютно ирелевантни в лицето на един неук, некомпетентен и безотговорен законодател. Законодател, който има нулево разбиране за основни принципи на правото (не само наказателното). Последните законодателни изменения във връзка с предмета на статията превърнаха патрулиращия милиционер в правораздавателен орган. Какъв е смисълът на развитието на съдебната практика, ако в продължение на години действат и се прилагат (незаконно) противоконституционни закони и незаконни подзаконови актове?! Помислете как би реагирал един чуждестранен юрист, ако отвори ЗДвП и види всичките противоконституционни текстове. И това е като се има предвид… Покажи целия коментар »
Много се е постарал колегата да цитира глупостите на колеги от селските съдилища, но по българския закон употребата се доказва с кръвна проба, и САМО в случай на отказ за даване на такава, се взема предвид положителна проба от такова средство, тип дрегер, като доказателство, че е налице употреба.
Иначе никой няма да бъде осъден, освен ако не се вземе незабавно разрешение от съдия за принудително вземане на кръв, за каквото има възможност в НПК. Много си е добре законът. Нулева толерантност към употребата на наркотици от водачи на МПС!
Адвокатските шмекерии да си ги върти другаде.
Говорите ПЪЛНИ глупости. Употребата се доказва с кръв И урина. Проблемът е в УРИНАТА, където определени метаболити стоят над месец след употреба, което е абсолютно безсмислено разширяване на наказателната репресия, тъй като употребата на наркотични вещества не е забранена в България. Да шофираш няколко дни, след като си пушил трева, няма нищо обществено опасно, освен ако не се казваш Корнелия Нинова или не страдаш от тежка форма на умствено изоставане.
Браво на колегата! Доказа, че съдилищата в България с пълен умисъл осъждат лица с наказание лишаване от свобода на база тестове, които не дават 100% гарантиран резултат, то се и нзаеше и преди. Приносът му е, че доказва и още нещо … тестът за дрога НЕ Е доказателство по смисъла на НПК! Спешно наказателните съдилища в България следва да изискват за осъдителна присъда направен кръвен тест. При положителен тест, да не се свалят номерата на колата, но след като се направи кръвен тест на шофьора да му е забранено да шофира 24 часа след теста и да му се забрани… Покажи целия коментар »
Ами давайте кръв и урина за химичен анализ и тогава ще се изясни въпроса, след като сте сигурни, че не сте употребявали наркотици. Законът и Наредбата са си перфектни, просто някой адвокати си намират работа и пишат, оспорват, аргументират и др. бля-бля. Нямам никакво разбиране и никаква толерантност към хора, които само говорят, но не правят така, че нашмърканите типове да са в затвора, когато управляват МПС, без значение дали са под влияние или не, кога са се нашмъркали, защото управлението на автомобил е високорискова дейност, застрашаваща живота и здравето на мнозина. Дано адв. Дацов не го срещне някой от… Покажи целия коментар »
Поредният смехотворен моралист, който си няма идея какво е то наркотик, но бясно защитава една античовешка наредба, която по никакъв начин не възпира нито употребата на наркотици, нито е намалила броя ПТП, нито жертвите по пътищата (вж. статистика), но за сметка на това бюджетът на МВР и съдилищата се раздуват всяка година с нашите данъци, за да се вкарват трезви водачи в затвора, задето са пафкали джонка месец, преди да ги тестват. Ама кво да ти обяснявам 🙂 Ти всичко разбираш :))))
Видно от официалната статистика на МВР, през периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. на територията на страната са настъпили 6609 ТПТП, при които са загинали 531 и са ранени 8422 участници в движението по пътищата. От ранените 8422 участници в ТПТП 6656 са леко, а 1766 – тежко ранени. Спрямо същия период на 2021 г. ТПТП през 2022 г. са повече с 529, загиналите са по-малко с 30, а ранените са повече с 813 (за периода на 2021 г. – 6080/561/7609). През 2021 г. леко ранените са 6151 или +505 през 2022 г., а 1458 са тежко ранените или +308… Покажи целия коментар »
В Наредбата ясно е посочено – всеки има право да даде кръв за изследване след положителен тест за наркотици. Щом водачът не е дал кръв, значи е съгласен с показанието на теста и си носи последствията. Толкова по темата.
Проблемът с Наредбата не е кръвта, уважаеми Ушев, проблемът е урината, в която плуват метаболити от употреба преди месец. Така че стига сте дрънкали малоумщини. Абсолютна кретенщина е да се наказват трезви водачи с фалшив положителен полеви тест, защото в урината им е засечена марихуаната, която са пушили преди месец. Аман от ченгесарските ви номера, за да си оправдавате раздутия бюджет!
Има право, да. А отказът да бъде упражнено това „право“ влече санкции – по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а вече и по чл. 343, чл. 343б НК.
Извадката с понятийния хаос в съдебните актове кърти! За Правна лудост си е, да се чуди човек за едно и също нещо ли се пише
Поздравления, че правите такива задълбочени прочити на законодателството и казусите в него
Младите да четат и да се учат
Поздравления за статията
Човека е голям професионалист. Личи си.
Обичам сутрешни коментари по правни теми
Добър анализ
Безспорно! И обективен при това.
Всичко, което сте искали да знаете за тестовете за наркотици – това е труд, доста тежък, за който колегата Дацев заслужава адмирации!
Мнозина страдат от диабет и дори не знаят, че са болни, но сега е напълно възможно да се предотврати диабет или да се излекува. Има уникално лекарство, което подхожда на всички и действа бързо, прочетете го сами–– https://min.lc/diabexin