Назрява тълкувателно дело
Съпричинява ли малолетен без колан уврежданията си от катастрофа – един състав на ВКС казва „да“, друг – „не“
Из Закона за задълженията и договорите
Родител шофира и катастрофира, в колата е малолетното му дете, което не е с поставен колан. Вследствие на удара детето пострадва и предявява иск за вреди срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“. Трябва ли справедливото обезщетение да бъде намалено, тъй като е налице съпричиняване на вредите от страна на малолетния?
Оказва се, че в рамките на по-малко от месец два състава на Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) са дали коренно противоположни отговори на този въпрос.
На 7 февруари 2024 г. състав с председател и докладчик Костадинка Недкова и членове Николай Марков и Галина Иванова отхвърля твърдението за съпричиняване на вредите от страна на детето, като заявява, че когато в колата пътува малолетен, е налице завишена грижа на шофьора – т.е. той трябва да постави предпазен колан на детето или да му укаже да го направи и след това да се увери, че го е сторило (пълния текст на решението виж тук).
На 29 февруари 2024 г. друг състав на Търговската колегия – с председател Росица Божилова и членове Ивайло Младенов и Анна Ненова (докладчик), обаче потвърждава намаляването на обезщетението на дете, пострадало при катастрофа, като приема, че то е съпричинило уврежданията си, тъй като не е изпълнило задължението си като пътник да е с поставен колан (пълния текст на решението виж тук).
Това второ решение отваря пътя при следващо произнасяне на състав на ВКС по подобен казус да бъде образувано тълкувателно дело.
Защо „не“
Решението на състава, председателстван от Костадинка Недкова, е по иск на момиче, пострадало при катастрофа, причинена от собствената му майка. Към момента на инцидента детето е на 4 години.
ВКС отменя частично решението на Софийския апелативен съд, който е оценил вредите на момиченцето на малко над 25 000 лв., като специално ги завишава, тъй като е установено неправилно зарастване на носа, което ще може да бъде оперирано едва след като детето навърши 18 години, но е приел, че е налице съпричиняване и е намалил обезщетението на 18 000 лв. ВКС присъжда обезщетението в пълен размер.
Върховните съдии припомнят задължителната практика по отношение на приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД – ППВС №88/12.09.1962 г., ППВС №17/18.11.1963 г. и тълкувателно решение №1/2014г. от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС. Според постановленията от 1960-те години, които не са загубили сила и до днес, когато малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпването на вредоносния резултат, съобразно обстоятелствата на случая, следва да се приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, независимо от това, че такова лице не може да действа виновно. За да се намали обезщетението не е необходимо установяване на вина на упражняващия контрол, като поведението на детето и упражняващия надзор се преценява доколкото да може да се направи разграничение по размер между вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на причинителя, и вредите, причинени от увредения.
А след това се позовава на три решения на състави на Гражданската и на Търговската колегии от 2017 г., 2020 г. и 2022 г. В първото се приема, че малолетното дете не може да формира правно-валидна воля и няма установеното от закона задължение да пътува с поставен предпазен колан, поради което не е налице неправомерно бездействие. И се изтъква, че за обезопасяването на пътуващо в превозно средство малолетно дете съществува детайлна уредба в Закона за движението по пътищата, съответно водачът носи административнонаказателна отговорност, ако превозва деца в нарушение на тази изисквания.
В решението от 2020 г. ВКС заявява: „…преценката дали пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, в случай, че е малолетен и е пътувал без закопчан предпазен колан/без използване на обезопасителна система според неговата възраст, ръст и тегло, следва да се основава на конкретните факти и обстоятелства по спора и при провеждане на разграничение между поведението на делинквента и на пострадалия с оглед на тяхното значение за настъпване на вредите, като се отчита и вменената на водача завишена грижа, когато в превозното средство пътува дете“.
Сега съставът Недкова, Марков и Иванова приема категорично: „Пострадалото малолетно не допринася за настъпване на вредите съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, когато пътува в МПС, управлявано от делинквента, без правилно използване на обезопасителна система, с оглед вменената на водача завишена грижа в тези случаи.“
Защо „да“
Само след три седмици обаче по иск срещу застраховател на дете, пострадало при катастрофа, причинена от баща му, съставът Божилова, Младенов и Ненова приема, че е налице съпричиняване от страна на момчето, което по време на инцидента е било без колан. По това време детето-ищец е на 11 години.
То предявява частичен иск за 40 000 лв. от общо 60 000 лв. срещу застрахователя на баща си.
Софийският апелативен съд приема, че справедливото обезщетение е 25 000 лв. Той обаче намалява сумата с 5 000 лева поради принос от страна на детето от 20%, т.е. осъжда застрахователя да плати 20 000 лв. САС посочва, че детето не е било с обезопасителен колан и това е довело до най-тежкото увреждане от катастрофата – счупването на дясната ръка.
ВКС оставя в сила решението на апелативния съд.
В решението си върховните съдии Божилова, Младенов и Ненова, също като колегите си Недкова, Марков и Иванова, припомнят задължителната практика на Върховния съд от 1962 г. и 1963 г., както и тълкувателното решение по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС. И посочват, че принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато със свое противоправно поведение пострадалият е създал предпоставки за настъпване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил настъпването им. Както и че от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и вината и затова е налице съпричиняване и когато малолетен или невменяем допринесе за вредата.
За разлика от решението с докладчик Недкова, в това на доклад на Ненова не се приема, че завишената грижа на шофьора, когато вози дете, изключва общото задължение на всеки родите да упражнява постоянен надзор на малолетното си дете. Решението „Ненова“ отхвърля и досегашната практика на ВКС, че малолетното дете не може да формира правно-валидна воля и няма установеното от закона задължение да пътува с поставен предпазен колан, поради което не е налице неправомерно бездействие.
„Като пътници в превозно средство децата, включително малолетните, са участници в движението и за тях са установени задължения, едно от които е при движение на моторно превозно средство да бъде използвана система за обезопасяване или обезопасителен колан, с които превозното средство е оборудвано (чл. 137а – чл. 137д, вр. чл. 1 от ЗДвП). Превозването със система за обезопасяване (специална седалка) в зависимост от възрастта, ръста и теглото на детето, както и категорията на превозното средство е поради особеностите в психофизическото развитие на децата, чийто живот и здраве може да бъде застрашен и от най-лекия инцидент. При установеното законово задължение за използване по време на движение на система за обезопасяване или обезопасителен колан, с които МПС са оборудвани, бездействието това задължение да бъде изпълнено представлява неправомерно поведение“, заявяват върховните съдии Божилова, Младенов и Ненова.
Според тях задължението на малолетния като пътник да е с поставен колан не се изключва от това на шофьора преди да потегли да се убеди, че детето е обезопасено.
И в решението се заявява: „…когато при пътен инцидент по причина на водач на МПС, не е осъществен надзор от родителя малолетното дете да използва система за обезопасяване или обезопасителен колан, е приложима разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съответно на общата постановка, че е достатъчно вредоносният резултат да бъде в причинна връзка макар и с невиновното бездействие на увредения, но при съобразяване на задълженията на водача по чл. 132, т. 2 от ЗДвП за завишена грижа. Това е и когато водачът е упражняващият надзор родител. Задълженията по чл. 132, т. 2 от ЗДвП и тези за обезопасяване по чл. 137а и сл. от ЗДвП съществуват едновременно, без да е необходимо установяването на вина на увредения или на упражняващия надзор негов родител при изпълнение на задължението за обезопасяване“.
49
Коментирайте
Авангардно е решението Ненова. Ще видим сега ще има ли тълкувателно.
Изумителна е наглосттта срасналата се с престъпността съдебна система да раздава на инсталираните по 4500 безотчетни и безфактурни пари за дрехи.
И на клубарите от клуба на Еврото , които получаваха по 20-30-100 000 лвп месечно – ли са раздавани тези пари за дрехи?!
Църкане на мишки ли чувам?
Има малолетни и непълнолетни, които притежават поведение като на възрастен.
Естествено отговорът е НЕ. Но има и съдии, които в стремежа си да четат буквално някакви текстове забравят за функцията на съда да въздаде справедливост и справедливо да чете и тълкува. Защото ако съда просто чете и предава един текст буквално, то тогава, питам се, за какво е съдията там изобщо?
Нова Конституция. Президентска република. Пълна изборност, мандатност, отчетност и отзоваемост на всички съдии и прокурори. Следствието право в МВР. Всички разследващи с юридическо образование.
Без ВНС. На референдум.
Без ВСС, ИВСС, учителски институт за повишаване на квалификацията на мисирки, роднини, милиционери и милионери, щерки, тьотки и аматьорки, пуцаджийки, рабфакаджии, задочници, вечерници и нощници и прочие йористи по пижами, съдебни ваканции и помощници, първа линия на Приморско, по 20 брутално след поредната издънка и другото си го знаете.
АМИН
Цялото си го знаем – има ли шанс да престанеш да досаждаш?
Знаел го бил, а?!
А разбираш ли го нагъл тъпчо от „системата“, а?
Може би нещо не успявам да разбера от мотивите на ВКС, но за съпричиняването според мен не се изисква съпричиняващото поведение да е противоправно – достатъчно е то да се отклонява от обичайното, възприетото, добрата практика. Ако изляза през нощта посред зима по потник, счупя си крака на плочка на тротоара, стоя легнал на тротоара един час, докато ми помогнат да стана, и измръзна заради потника – увеличението на вредите от измръзването съм ги съпричинил, ама не е противоправно да излизам зиме нощем по потник. За самото необезопасяване на дете би трябвало да отговаря към него самото пак родителят, който… Покажи целия коментар »
В тълкувателното решение, което съм цитирал по-долу е написано изрично, че поведението трябва да е противоправно.
Гражданите са съвсем свободни зимата да излизат по потник без това да бъде тълкувано в тяхна вреда 🙂
Малолетният не съпричинява и това няма нищо общо с неделиктоспособността му. Малолетният, както и пълно запреденият, не може да понесе каквито и да било правни последици в своя собствен патримониум от своите собствени действия. Ако тези действия имат правно значение, то последиците от тях настъпват направо в правната сфера на родителя/настойника, който носи задължението да се грижи за малолетния/запретения. Малолетният не е адресат на нито една норма на ЗДвП. Той е участник в движението, за чийто действия и бездействия отговаря друг. Иначе казано, малолетният е не само недееспособен и неделиктоспособен, но и не може да търпи каквито и да било… Покажи целия коментар »
Значи застрахователят има иск срещу делинквента-баща, който е увредил застрахованото малолетно ли, щом в неговата правна сфера настъпват??
Не, просто няма съпричиняване, защото всички вреди са причинени от делинквента.
Сещам се за оная история, в която собственикът застраховал пурите си, изпушил ги и завел дело за малки пожари. Съдът осъдил застрахователя да плати, след което последният завел дело срещу застрахования за палеж на застраховано имущество.
В дадения случай малолетният няма правна възможност да заведе иск. Това може да стори негов родител/настойник. Ако родителят е същият, който е управлявал автомобила, той е виновник и като водач, и като отговорен за недееспособния малолетен. В дадения случай застрахователят има ли пространство за регресен иск срещу причинителя?
Къде точно в ЗДвП пише, че участник на пътя е всеки, който е на пътя и не е малолетен?
Хем няма общо общо с дееспособността, хем именно заради недееспособността не е адресат на ЗДвП.
И да го преведем на по прост език защото безсмислени юридически схоластики с терминология не допринасят за нищо. Всъщност праввото трябва да служи на хората а не на юристите да се правят на умни. И всъщност какво искам да кажа. ВСК а и др съдии да спртат да защитатват корпоративните интъерси на застрахователите и да ги научат/ принудят да плащат. Решението си епросто със иу без колан застрахователя да си плаща, а не да си търси основания да не плаща. да не нализваме в това как се вузпитават децата и тяхната дееспособност или деликтоспособност. Смеше и не кореспондиращ е аргумента,… Покажи целия коментар »
След като не се изисква вина у пострадалия за съпричиняване на вредата, то се изхожда обективно от реалността дали без/действията му могат пряко да увеличат вредните последици. В случая, малолетното като е без колан – това е факт, който пряко може да влияе. Не следва да се формализира „противоправността“ на действието (т.е. дееспособност), така както не се изисква и вина. Оттук и малолетното е съпричинило вредите, няма кой друг да е.
Сложен въпрос.
Невъзможността за формиране на правновалидна воля от страна на малолетното лице е законово регламентирана във все още действащия Закон за лицата и семейството от 1949 година, в частност в чл. 3 от Закона. В тази връзка и твърденията в статията са неточни – съставът на ВКС не се отклонява от практика, а не съблюдава законово предписание. Последното съставът на ВКС не би следвало да може да прави, но щом няма накъде да се обжалва, очевидно може да прави. Следва да се има предвид, че точно цитираното законово правило сериозно противоречи на обективната действителност и именно за това създава много проблеми,… Покажи целия коментар »
Дееспособността и деликтоспособността са различни понятия, независимо че става дума за малолетни, и всяко от тях си има особености, само казвам.
Пише го, и аз го видях горе в цитата, но нещо не ми се види таман.
„Когато за настъпилия вредоносен резултат има значение и поведението на пострадалия, независимо дали това поведение е правомерно или противоправно, то има значение за съпричиняване – за намаляване на дължимото от деликвента обезщетение на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД“ – това пък го пише тук:
http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/Keywords/B9DF04045DA99BAEC2257DFF005002A8
Вярно, не е тълкувателно, но и онова не е в диспозитива на ТР.
Та не знам.
Това беше до Проскубания бухал от 16:21.
Ако трябва да съм честен, цялата т.7 на Тълкувателното решение не ми харесва, дори, въпреки тясната връзка между съпричиняването и ПТП, съответно делата с претенции по застраховка „Гражданска отговорност“, не смятам, че е трябвало да бъде обсъждана там, тъй като е с доста по-универсално и важно значение, но са решили да гледат „ангро“ и сега точката си стои като мексиканец в иглу – хем не е забранено, хем не му е там мястото.
Ще се стигне дотам или да се конституират родителя като трето лице и срещу него да се предявява обратен иск или ако той е ищец – до насрещен иск. За мен трябва да се гледа по-практично и икономично на нещата. А и едно дете на 4 и такова на 13-14 г. са различни ситуации, както правилно се казва в някои коментари.
Няма основание за обратен иск, законът не го предвижда.
Първото решение изглежда по-удачно, а второто е прекалено революционно не само заради на практика въвеждане на деликтоспособност на малолетен, но и защото очевидно се смесват двата института – не ирелевантност на вината касателно фактическия състав и обективна (възрастова) психо-физична невъзможност пострадалия да формира субективно отношение (интелектуален и/или волеви момент) към дадена постъпка. П.С. Не ми се мисли какво би станало, ако покрай този спор се допусне деца под 14 г. , които не могат да се издържат сами, да носят имуществена отговорност въобще, защото между това дали се намалява обезщетение или се дължи обезвреда спрямо другиго принципна разлика няма, нищо,… Покажи целия коментар »
Започнете да прилагате редовно принципа diligentia in quam suis най-после, бре уважаеми върховни съдии – всеки да носи отговорност според умствения си капацитет, че икономическото разделение в обществото и дезиформацията създава „възрастни дебили“, които не могат да се грижат адекватно за себе си и близките си. Немците го имат, ние що се правим на интересни не ми е ясно?
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2014 гр.София, 23.12.2015 год.: „Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. …. Тежестта за доказване е върху позоваващата се на съпричиняването страна в… Покажи целия коментар »
Също така, трябва да се прави разлика дали под ирелевантност на вината в във фактическия състав се има предвид пълната ѝ липса (доказването е изначално безпредметно) или че е налице необорима презумпция за вина и същата се намира в „латентно състояние“ (доказването е възможно, но излишно), за което обаче е необходимо лицето да е носител, т.е. да е вменяемо.
Да се предвиди регресна отговорност за разликата между действителната вреда и вредата, която би била причинена ако шофьорът/родителят беше сложил правилно колан на детето си.
Регрес от кой към кого и за какво бе? Ти знаеш ли какво е регресна отговорност изобщо
Пише си към кого, към шофьора.
И какъв е смисълът от тази идея, след като имаме директен институт на съпричиняването, който отчита поведението на увредения? И да го направите с „регресен иск“, проблемът остава същият.
Предстои да видим развръзка по темата
Това трябва да се обсъжда много време за да се реши да или не.
Няма да излязат с единно решение явно
Щекотлива тема
Ако си малолетен какво казва закона? Че отговорен за действията ти е родителя.
Да, но съпричиняването е за лични действия, какво е виновно детето, че родителите му са прости и неграмотни. Съпричиняване няма според мен
И какво общо има това? Текстът от ЗЗД визира вреди, причинени другиму от действия на малолетен, а тук малолетният е претърпял вреди от ПТП. Така, че това няма нищо общо! Детето трябва ли да понася санкции за поведението на родителите си???
За мен по-скоро не си ги причинява само дете на 10 примерно. Нали се вози с други хора, които трябва да му обяснят, че е важно да си сложи колан. А дори и да му го сложат и да не пътуват ако не си го слага.
Ако е на 12 как се очаква само да си е причинило нараняване? Нали се вози с родители.
Ако е пълнолетен – да. Ако е малолетен по-скоро не.
Доста засукана тема
Поздравявам ги, че изобщо са повдигнали темата
Еми то е спорна тема
…да четат законите. Ама и останалите тъпаци по горните инстанции – апелативни и окръжни съдилища, също не ги знаят, защото повечето са парашутисти, мързеливци и абсолютни некадърници. Задължението да ползва система за обезопасяване на деца или да им постави обезопасителните колани е на водача на МПС. Виж ЗДвП: Чл. 183 (4) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Наказва се с глоба 50 лв. водач, който: 10. (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) превозва деца в нарушение на изискванията на глава втора, раздел ХХV; Т. е., ако настъпят вреди,… Покажи целия коментар »