Съдът потвърди наказание на прокурор за отсъствие от работа и неуважително писмо до ГДБОП
Върховният административен съд (ВАС) потвърди наказание на прокурор от Софийската градска прокуратура (СГП), отсъствал един ден от работа без уважителни причини и изпратил писмо до ГДБОП, използвайки неуважителен израз. Съдът отхвърли твърденията на обвинителя, че членовете на Прокурорската колегия въобще не са били наясно какви решения вземат, а просто са гласували от компютрите си за наказанието му.
Случаят е свързан с прокурора от СГП Кирил Димитров. На 28 март 2024 г. със заповед на градския прокурор на София Илиана Кирилова срещу него е образувано дисциплинарно производство за три нарушения.
Първото е, че не се явил на работа на 20 февруари с.г. без да посочи основателни причини за това. Второто е за бездействие по досъдебно производство, изпратено на СГП по компетентност от окръжната прокуратура в Бургас. А третото е във връзка с писмо, което Кирил Димитров изпратил на ГДБОП във връзка с конкретна преписка, в което на финала написал: „Що се касае твърдението за действаща ОПГ по смисъла на чл. 321 от НК, то изглежда е идея на някой напълно недееспособен“.
Кирилова възложила на определена от нея комисия да извърши проверка на тези обстоятелства в срок на 10 май 2024 г.
Кирил Димитров получава заповедта на 4 април м.г., като му е дадена възможност да представи писмени обяснения до 30 април.
До 10 май обаче той не предава нищо, поради което срокът за становище или за отказ от такова е удължен до 17 май.
На 20 май Кирил Димитров иска от градския прокурор да удължи още веднъж срока за писмени обяснения, като молбата му е била уважена и му е дадена възможност да стори това до 12 юни 2024 г. Наред с това по негово искане е изключен и от разпределение, за да може да се подготви.
Два дни преди крайния срок Димитров информирал градския прокурор, че настоящото писмо „не е отказ да дам писмени обяснения по дисциплинарната преписка, а представлява молба за получаване на методическо указание относно законосъобразността на изисканите ми обяснения“.
След още два дни Димитров изпраща второ писмо, в което пише следното: „Вече не се налага да давам обяснения по несъществуващ административен процес“.
Две седмици по-късно Илиана Кирилова го уведомява, че тъй като са му предоставени всички възможности да даде писмени обяснения, от които той не се е възползвал, тя приема действията му като отказ да изрази становище.
На 12 юли 2024 г. комисията стига до заключение, че са извършени дисциплинарни нарушения и на 18 юли Илиана Кирилова издава заповед, с която налага наказание „забележка“ за неявяването му на работа на 20 февруари, за бездействие по досъдебното производство, изпратено от Бургас и за нарушение на етичния кодекс заради използвания израз в писмото до ГДБОП.
По закон наказанието „забележка“, наложено от административен ръководител, трябва да бъде потвърдено или отхвърлено от съответната колегия на Висшия съдебен съвет.
Заради това Кирилова изпраща заповедта си до Прокурорската колегия, която е разгледана най-напред от дисциплинарната комисия. Тя стига до извода, че заповедта е обоснована и я внася в ПК на ВСС, която на заседанието си на 13 ноември м.г. я потвърждава.
Кирил Димитров обжалва решението като изтъква, че то е немотивирано и незаконосъобразно. Димитров твърди, че „членовете на ПК на ВСС просто са гласували безкритично от компютрите си, без въобще да са били наясно какви решения вземат“.
Тричленният състав на ВАС с председател и докладчик Николай Гунчев и членове Стела Динчева и Стефан Станчев отхвърля аргументите за липса на мотиви като пояснява, че такива се съдържат в предложението на дисциплинарната комисия към ПК за потвърждаване на забележката.
„При приемане на решение на колективен орган същият не е задължен да излага под формата на обсъждане становище по всички доводи и възражения на предложения за наказание прокурор. Съгласно изричната разпоредба на чл. 320, ал. 7 ЗСВ, за мотиви на решението се смятат и изказаните съображения от членовете на ПК на ВСС. Разпоредбата ясно сочи, че преценката дали членовете на колегията ще изкажат или не съображения по предложението на Комисията „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС“ към ПК на ВСС, е въпрос на дискреция, която не се отразява на законосъобразността на акта. Липсата на изказани от членовете на колегията съображения не води до извод за постановяване на акта в нарушение на производствените правила“, посочва ВАС.
Върховните съдии приемат за неоснователни възраженията на Димитров, че според вътрешните правила в СГП е трябвало да бъде изслушан от комисията, определена със заповед на Илиана Кирилова. ВАС казва, че тези правила са вътрешен акт и трябва да съответстват на закона. А чл. 313, ал. 1 от ЗСВ предвижда дисциплинарно отговорният магистрат да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.
В случая няколко пъти е предоставена възможност на Кирил Димитров да даде обяснения, дори е удължаван срокът и по негово искане е спрян от разпределение, за да се подготви, но той така и не се е възползвал от това свое право. На финала дори уведомява ръководството на СГП, че вече не се налага да дава обяснения по „по несъществуващ административен процес“.
Заради това ВАС приема, че действията на Кирил Димитров представляват отказ да даде обяснения по смисъла на закона.
Върховните съдии отхвърлят и твърденията на прокурора, че своевременно е уведомил ръководството на СГП, че няма да се яви на работа на 20 февруари 2024 г.
В тази връзка ВАС изтъква, че на 13 февруари 2024 г. е приет нов правилник на вътрешния трудов ред в СГП, който е бил изпратен по пощите на всички прокурори и служители, включително и на Димитров.
В този правилник е предвидено, че в случаите, когато не могат да се явят на работното си място в началото на работния ден и/или да останат до неговия край, магистратите и съдебните служители са длъжни да уведомят своя пряк ръководител.
В жалбата си Димитров казва, че към 15,30 ч. на 20 февруари „по мобифона“ обяснил на зам. градския прокурор Чавдар Пастованов, че същия този ден не е в състояние да отиде на работа и е в отпуск по болест. Пастованов споделил, че действително е получил такова обаждане, но твърди, че Кирил Димитров не е посочил уважителна причина за отсъствието си.
ВАС изтъква, че очевидно това обаждане не е направено в началото на работния ден, както изисква правилникът. Наред с това „липсата“ на Димитров от работното му място се доказала и от справка с данните за достъп до помещенията на СГП, предоставена от ГДО.
Тъй като Димитров не е уведомил навреме шефа си, че няма да дойде на работа, той не е бил изключен от разпределение. „Обосновано наказващият орган е приел, че с тези си действия прокурор Кирил Димитров е затруднил работния процес в СГП и е създал опасност от възпрепятстване на разследването по преписка пр.пр. № 6997/2024 г. по описа на СГП. Същата е разпределена на 20 февруари 2024 г. на прокурор Димитров, с оглед неотложност за извършване на последващи процесуални действия, като опитите преписката да бъде докладвана са останали неуспешни поради отсъствието на магистрата. Нещо повече, протоколът за случаен избор на наблюдаващ прокурор е бил анулиран и се е наложило провеждане на нов такъв след 16 ч., за да бъде определен друг наблюдаващ прокурор по тази преписка“, отбелязва ВАС.
Затова върховните съдии приемат за правилен извода на ПК на ВСС, че така прокурорът е проявил небрежност, защото безспорно е бил наясно с последиците от неспазването на правилника за вътрешния трудов ред. „Ежедневно в СГП се изготвят заповеди на градския прокурор за отсъстващите от работа по уважителни причини прокурори – с оглед правилното разпределяне на преписките и делата в СГП на принципа на случайния подбор. С поведението си оспорващият е създал опасност от затрудняване разследването по посочената прокурорска преписка, разпределена впоследствие на друг прокурор“, изтъква ВАС и също заключава, че прокурорът е извършил дисциплинарно нарушение.
По отношението на бездействието на Кирил Димитров по досъдебното производство, изпратено на СГП от окръжната прокуратура в Бургас, съдът също заключава, че е налице нарушение.
Това е така, защото той не е предприел никакви действия – не е приел постановлението от колегите си от Бургас, не е поискал удължаване на срока за разследване, нито е взел някакви други мерки. „Правилно гореописаното поведение на оспорващия е прието като противоречащо на неговите служебни задължения, изразяващо се в бездействие, неоправдано забавящо производството. Несъмнено прокурор Димитров не се сблъсква инцидентно с приемане по компетентност на дела, наясно е с работата по досъдебни производства, т.е. магистратът е знаел какво следва да е юридически обоснованото действие, което е трябвало своевременно да предприеме в разглеждания случай. Магистратът трябва да бъде критичен към своята професионална дейност, която изисква да извършва дължимите действия, съблюдавайки предвидените в процесуалните норми срокове“, пише ВАС.
Върховните съдии потвърждават и последното нарушение, този път на етичния кодекс, заради писмото на прокурора до ГДБОП.
По този повод градският прокурор на София е получил отговор от зам.-директор на ГДБОП, в което се указва на наблюдаващите прокурори да се въздържат от такъв вид квалификации.
ВАС отхвърля обяснението на Кирил Димитров, че употребения от него израз представлява „неимуществено, универсално, субективно, потестативно право на свобода на словото“.
Върховните съдии посочват, че въпросният израз противоречи на етичния кодекс и по-специално на принципите за уважение и толерантност и на въздържане от действие, което може да компрометира честта му в професията и обществото. Според ВАС писмото от зам.-директора на ГДБОП е израз на факта, че престижът на СГП е накърнен. „Основателно в отправеното до ПК на ВСС предложение от Комисията „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС“ се приема, че действията на прокурор Димитров са станали достояние на служители от ГДБОП, поради което тяхната негативна оценка към поведението му може да се отъждестви с промяна на обществената оценка относно съдебната власт“, отбелязва ВАС.
Решението не е окончателно.
16
Коментирайте
Много добре им го е казал в писмото даже.
Киро Димитров -доайен на Градската прокуратура.
Последният останал от времето на онази Градска прокуратура на София, в която прокурорът просто разпореждаше и всякакви полицаи, гд бопове, конпита, минисри и кметова просто изпълняваха, съобразно закона.
Далеч е под неговото ниво да дава обяснение на т. нар.- градски прокурор – корумпираната, некомпетентната юридически и впиянчена следователка Илияна Кирилова, наградена от корумпирания ВСС.
Евала Киро.
В ГДБОП е пълно с корумпета, некадърници и малоумници, така че няма как каквото и да им напишеш на тези боклуци да е незаконосъобразно, още по-малко да се квалифицира като дисциплинарно нарушение. Има и читави служители, но те са тъпкани, преследвани и наказвани. Същите идиоти пробладават и в кочините ВАС и ПК на ВСС на Боко и Шиши. В случая очевидно е налице дребнаво заяждане на някаква свиня /по Оруел/, инсталирана като административен ръководител на СГП, взела се насериозно, без никакво разумно основание за това…
П.С. Прасетата не могат да управляват орела – „Фермата на животните“. Наближава краят на кочината!
Шефчетата не обичат неподчинение и да им се казва истината
Срам!!
Определено прекалено нещастно изпълнение
Поредното недоразумение в съдебната ни система
Жалка картинка. Съдебната ни система е за прочистване. Както ще прави про европейския президент в съседна Румъния. Защото корупцията и там е огромна
Не е като да не е казал някои истини
И за това е неудобен. Класика в жанра!
Това е абсолютно неуважение. Защо си там тогава, бе господине?
Дори не е рязбрал как е станало. Хахаха
Е нормално
Това „съдебно решение“ на т.н.“ВАС“ е юридически цинизъм на фона на решението на СЕС,касаещо и това на ПК на ВСС за потвърждаване на наложеното дисциплинарно наказание на прокурора от СГП.
ВСС е орган с изтекъл мандат и всичките му актове издадени след м.10.2022. по дисциплинарни преписки за налагане на наказания на магистрати са нищожни!
Този прокурор си пада чешит май, с доста остроумен изказ и подход към работата си, като вероятно това е израз на професионална фрустрация или лично неудовлетворение, но и в двата случая психологическа консултация би била уместна. Що се касае до първото нарушение, от текста не става ясно дали е разгледан подробно въпросът не просто за изпращането по електронната поща на новите правила, а и дали те са били получени, респективно отворени от адресата, за да се приеме, че е бил запознат с тях, нали наскоро имаше сходен казус с отговорността на лицата, вкл. добросъвестността на работодателя, при информирането им за… Покажи целия коментар »
Дори да обжалват-решението ще е същото.