Съдът отхвърли иск за 10 млн. лева на Баневи срещу прокуратурата
Софийският градски съд (СГС) отхвърли иска на Николай и Евгения Баневи, с който те искаха прокуратурата да бъде осъдена да им плати по 5 млн. лева за редица нарушения при задържането им във Франция през 2018 г. и продължителното им оставане в ареста след екстрадицията в България (решението виж тук).
През 2020 г. двамата заведоха дело срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като твърдяха, че е било нарушено правото им на свобода и сигурност по Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Преди две години те осъдиха държавата в съда в Страсбург за 20 000 евро заради нарушения на презумпцията за невиновност и заради продължителния им арест в България.
Разследването срещу Баневи започна през есента на 2018 г., когато от прокуратурата обявиха, че приватизацията на завод „Полимери“ в Девня е била престъпна и дружеството било източено от Николай Банев без никакъв контрол от държавата. Предприятието беше приватизирано през 1998 г., когато Банев първо закупи част от капитала, а през 2011 г. стана и мажоритарен собственик. По-късно „Полимери“ беше обявено в несъстоятелност. В хода на разследването Баневи бяха обвинени за длъжностно присвояване на общо 84 682 896 лева от „Полимери“, „Елма“ АД, „Химически завод Панайот Волов“ АД и „Топлофикация Казанлък“ АД. Укритите данъци, за които твърди прокуратурата, са за над 4,3 млн. лева, като става дума за задължения към НАП на „Полимери“, „Елма“ и „Партнърс комерс“.
Началото на разследването ги завари във Франция, където те бяха задържани и екстрадирани в България в края на 2018 г. Евгения Банева остана в ареста около година, след което беше освободена срещу „подписка“, но близо 3 години Николай Банев беше задържан или под домашен арест и едва в началото на миналата година беше освободен срещу парична гаранция.
В исковата си молба срещу прокуратурата те твърдят, че още първото им задържане във Франция е било незаконно, защото е нямало нужда от издаване на европейска заповед за арест (ЕЗА), тъй като разследващите се свързали с тях и те обяснили, че се прибират в България и ще съдействат на разследването. След това Баневи изтъкват, че самата заповед на прокуратурата не е „съдебен акт“ издаден от „съдебен орган“ по смисъла на Рамково решение 2002/584/ на Съвета на Европа относно ЕЗА.
На следващо място посочват, че времето на ареста им във Франция не било зачетено и приспаднато при продължителния срок на задържане в България и така бил надвишен максималният срок от 8 месеца, а докато били във френския арест, не им обяснили на разбираем език в какво са обвинени и не могли да организират нормално защитата си.
След екстрадирането им пък Баневи посочват, че специализираните съдилища са ги оставяли в ареста, без да е имало достатъчно основания за това по стандартите на конвенцията и задържането им е било извън разумния срок. Те твърдят, че в ареста не е имало подходящи условия за нормална комуникация с адвокатите и за спазване конфиденциалността на разговорите с тях, като заявяват, че по този начин е нарушено изискването за „равенство в оръжията“.
Заради всичко това Баневи казват, че са били отчаяни, стресирани, злепоставени в обществото, претърпели финансови щети и загубили доверие в правосъдието.
Съдия Екатерина Стоева от градския съд отхвърля последователно всички оплаквания на Баневи за нарушени разпоредби на конвенцията. На първо място, тя посочва в решението си, че самото обстоятелство, че са били във Франция, когато са им повдигнати обвинения, е достатъчно, за да започне процедура по екстрадиция с издаване на ЕЗА.
„Само поради факта, че се намират на територията на друга държава при знанието за започнало срещу тях досъдебно производство, дадените в телефонен разговор уверения за предстоящо пътуване не биха могли да бъдат възприети на доверие като сигурни, без да се допусне възможността да променят намерението си и да се укрият, като по този начин възпрепятстват наказателното преследване. Ето защо действията на прокурора по прилагане механизма на ЕЗА не могат да се определят като произволни в аспекта на недобросъвестност и в този смисъл водещи до изначална незаконност на задържането във Франция“, пише съдът.
След това в решението се казва, че ЕЗА е издадена от ръководещ разследването прокурор и статутът му отговаря на критериите за „издаващ съдебен орган“, а постановлението за задържане е сред актовете, за които може да се издаде такава заповед. Затова съдия Стоева приема, че съобразно практиката на Съда на ЕС, няма отклонение от общностното право.
Такова отклонение тя вижда в липсата на предварителен съдебен контрол върху основанията в постановлението за задържане и издаването на ЕЗА, но посочва, че Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че в такива случаи съдебен контрол може да се упражни и след екстрадирането им, но те не са се възползвали от това право.
На следващо място съдът отхвърля и възраженията на Баневи за прекомерното им задържане, като изтъква, че определенията, с които са оставяни в ареста, са били обстойно мотивирани от съдилищата. Тук СГС се спира на коментираните опасности двамата да се укрият, данните за открития телефон в килията на Николай Банев и финансовите им възможности и връзките в чужбина, както и възможността да влияят на свидетели.
Съдът не приема и доводите, че във Франция на Баневи не е било съобщено на разбираем език обвинението и не са могли да се защитят адекватно.
„Противно на поддържаното от ищците, в постановленията за привличане в качеството на обвиняеми престъпленията са ясно, разбираемо и детайлно индивидуализирани по правна квалификация, време и място на извършване, в какво се изразяват изпълнителните деяния, участието на всеки един и на други лица в общата престъпна дейност и какъв е резултатът от тях“, пише съдът. Съдия Стоева пояснява също, че ЕЗА е издадена на български език, който ищците разбират и позволява Баневи не само да узнаят за повдигнатите обвинения, но и да разберат същността им, а освен това във Франция те са били представлявани от местен адвокат, като е имало и преводач.
Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
18
Коментирайте
Защо някой не публикува решението за уважаване на ЕЗА на френския съд.Все едно присъда четеш и никакво цепене на басма за тези двамата,Ама нарушени права, ама на кого да оставим децата, ама в ареста не е хубаво- с два реда са отхвърлили всички претенции. В България такива смели и безкомпромисни съдии вече не виждам .Изправи ли им се Лулчева и подмокрят гащите да не им спре кариерното развитие.Само спецовете не я бръснеха за с….ва, но тя се справи с тях по демократичен и финансово оправдан начин т.е.разходите си струваха.
Милост нямат от СГС, как ще отхвърлят иск за милиони, а тези клети души с какво ще живеят, как ще си поддържат стандарта, как ще купуват фабрики, за да ги фалират. Надеждата е в АС, защото понякога там са по-сговорчиви.
Напълно логично решение.
Толкова са нагли, че няма да се учудя ако обжалват пред Софийския апелативен съд.
Малко откраднаха, та сега искат и още.
Тия не са за свобода.
Изключително нагли са.
Само като им видиш физиономиите и ти става ясно какви са.
Простаци
Че и нагли бе.
Пробват се ако мине номера
Потресаващо
Ами да я съдят прокоратурата, лошото е, че ако бяха одобрени исковете им щяхме ние да пащаме тия милиони. От данъците си. А тия двамата са тотални нещастници. Проблема е, че вече всеки може да стане юрист и да се пише после прокурор. Резултата е виден. Нескопосни обвинения, които няма как да минат в съда
Глупости говориш. Очевидно е, че не си юрист, а още по малко – прокурор. Класирането в конкурсите за магистрати е изключително трудно и изисква много сериозна предварителна подготовка.
Само тук го има едни изпечени престъпници да искат да съдят прокоратурата, защото последната явно не си е свършила работата.
Тия двамата са толкова вредни за държавата, че няма как повече.
Само като видиш колко пари искат и ти става ясно, че са чисти мошенници, но явно някой не си е свършил работата и съда не е имал основание да ги хвърли в затвора за години. Или съда е подкупен, също вариант.
Какво длъжностно при собственик – че си е взел парите си.
Слава богу, Прокуратурата е все още боязлива – та те могат да разследват и по апартаментите – че си си извадил от общият хладилник киселото мляко в ущърб на съпругата си.
Ясни са ми от отдавна – едни чиновници – нямат и образование, как може да бъркат вещните отношения с наказателни.
Присвояване на собствена вещ? Нали трябва да има накърняване на обществени отношения. Собственикът си взел парите – но това е нивото.