След Конституционния съд
Съдът в Страсбург ще има думата за лишаването до живот от възможност за придобиване на юридическа правоспособност
След като Конституционният съд (КС) не видя проблем с ограничения брой явявания на изпита за юридическа правоспособност, който на практика води до доживотна загуба на възможността за придобиването ѝ, за проблема е сезиран Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ).
Макар жалбата да е от конкретен юрист, който твърди, че правата му са нарушени от забраната за повече от три „опита“ за придобиване на правоспособност, ако съдът в Страсбург установи правозащитен проблем с българския закон, държавата ще трябва да предприеме мерки и да го измени.
Жалбата до Европейския съд по правата на човека е на магистър по право от Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“. Той се е дипломирал през 2019 г. с много добър успех.
Той успешно полага трите държавни изпита и преминава задължителния 6-месечен стаж като стажант-юрист към Окръжен съд – Велико Търново. През юни 2021 г. се явява за първи път на изпита за юридическа правоспособност. Тогава една точка не му достига, за да премине първата му фаза – тестът. Изкарва още два месеца стаж и се явява отново, като пак не му достига една точка, за да бъде допуснат до решаването на казус. Следва нов стаж и той се явява за трети път на изпита за правоспособност. Този път успешно решава теста, но според проверяващите не се справя с решаването на практическия казус.
Това завинаги слага край на възможността този магистър по „Право“ да упражнява професия, която изисква юридическа правоспособност – съдия, прокурор, следовател или адвокат.
Това е последицата от действието на правилото на чл. 300, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), който гласи: „При оценка „неиздържал“ стажант-юристът има право да се яви на изпит след допълнителен двумесечен стаж по реда на чл. 297, ал. 2, т. 1, до три пъти“.
Неуспешното оспорване пред КС
Както е известно, разпоредбата беше оспорена в Конституционния съд от последния омбудсман проф. Диана Ковачева (повече за аргументите ѝ за противоконституционност виж тук).
КС отхвърли искането на омбудсмана, като посочи, че ограничението (макар да е неясно регламентирано, защото чл. 300, ал. 3 ЗСВ позволява тълкуване, че са допустими и три, и четири явявания) е обществено оправдано и легитимният интерес от неговото въвеждане е необходимостта от качествена подготовка на тези, които упражняват професиите, за които се изисква юридическа правоспособност.
„Мярката, избрана от законодателя – изпит с резултат от оценяването – положителен или отрицателен, – е подходяща, особено при сегашната на практика децентрализирана система за провеждане на държавните изпити във висшите училища“, посочи КС. И допълни, че „лимитираният брой явявания на изпита за юридическа стимулира лицата не просто да опитват да „вземат“ изпита, а да се подготвят сериозно за него“.
Освен това в решението си КС заяви, че независимо дали максималният брой явявания е три, или четири, намесата на държавата в свободния избор на професия и в по-широк смисъл в правото на труд не е несъразмерна, защото включва няколко опита за покриване на поставените изисквания.
Конституционните съдии категорично заявиха, че в случая няма нарушение на правото на личен живот, като посочиха, че то „се изразява в правото на определена сфера на автономност на индивида, която включва преди всичко ненамеса на публичната власт в нея“. И заключиха, че „в случая не само липсва нарушение на конституционно признатото право на личен живот, но спорът относно броя на явяванията на изпит за юридическа правоспособност въобще няма отношение към ценностите, които това право отразява“ (повече за решението на КС виж тук).
Едно друго разбиране за правото на личен живот
Именно на правото на личен живот обаче се опират в жалбата си до съда в Страсбург лишеният от право да придобие правоспособност юрист и неговите представители от адвокатско дружество „Екимджиев и партньори“.
Причината за това е значително по-широкото разбиране на ЕСПЧ за правото на личен живот от вложеното в него от българския КС. Според съда в Страсбург то включва не само физическата и психическата неприкосновеност на човека, но и много аспекти на неговата социална идентичност, например право на личностно развитие и това да се създават и развиват отношения с другите и с външния свят. И според решението по делото „О. Волков срещу Украйна“: „Понятието „личен живот“ не изключва по принцип дейността от професионален или делови характер. В края на краищата именно в трудовия си живот мнозинството от хората имат сериозната възможност да развиват отношения с външния свят“. Освен това в практиката си съдът в Страсбург е посочвал, че чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), който урежда правото на личен живот, засяга и въпросите за защита на честта и доброто име, като част от правото на зачитане на личния живот.
Нещо повече – в решението по делото „Киприану срещу Кипър“ ЕСПЧ приема, че рестрикциите „на входа“ на адвокатската професия попадат в предмета на чл.8 от ЕКПЧ.
Затова според адвокатите на жалбоподателя казус, при който краен резултат от прилагането на ограничението за явяване на изпита, води до фактическо непризнаване на придобитото юридическо образование и до невъзможност да се упражняват всички юридически професии, за които се изисква юридическа правоспособност, попада в обхвата на чл.8 от ЕКПЧ.
Пред съда в Страсбург те изтъкват, че „липсата на ясна легитимна цел на мярката, кореспондираща с обществен интерес от прилагането ѝ, съчетана с дефинитивния характер на ограничението – лишаване на жалбоподателя завинаги от право да се яви на изпит за правоспособност, респективно да упражнява юридическите професии, изискващи успешно полагане на такъв изпит, налага извод за диспропорционалност на намесата“.
Като аргумент, че мярката засяга непропорционално правата на завършилите „Право“, те посочват, че чл. 300, ал. 3 ЗСВ на практика има ретроактивно действие – разпоредбата влиза в сила през 2016 г., но засяга и юристи, които са се дипломирали преди приемането ѝ. Освен това изтъкват и формалния характер на стажа след завършване на университета: „Следдипломният практически стаж на юристите е организиран от държавата, която не осигурява елементарни „битови“ условия и контрол за начина на провеждането му. В кабинетите на магистратите, които формално са „ментори“ на стажанти, няма работни места за стажантите. Най-често самите магистрати работят по двама и по трима, а понякога и по четирима в кабинет. Поради това и поради служебната им натовареност, повечето от тях нямат време за обучение на стажанти и „стажът“ приключва с формална заверка на съответните документи“.
И заключават, че е „неетично и несправедливо държавата, която не е осигурила елементарна „логистика“ за ефективно провеждане на стажа, да налага доживотна „санкция“ на юристите, които при същия формален стаж не са придобили изискуемите практически умения, проверявани на изпитите за правоспособност“.
„Проблемът е, че за пореден път нашите конституционни съдии не разпознават в казуса основно конституционно право, каквото е правото на личен живот по чл. 32 от Конституцията и по чл. 8 от Конвенцията. За пореден път конституционният ни съд се проваля тогава, когато трябва да решава проблем, свързан с основните права и свободи, които са юридически и ценностен фундамент на Конституцията“, коментира адвокат Михаил Екимджиев.
Абсурдна идея и един парадокс
Пред Конституционния съд министърът на образованието и науката подкрепя отмяната на ограничението за брой явявания на изпита за юридическа правоспособност. И сочи следния парадокс: „На практика лица придобили диплома за образователно-квалификационна степен магистър с професионална квалификация „юрист“ могат да продължат своето академично развитие, като кандидатстват и бъдат приети в програми за придобиване на образователна и научна степен „доктор“, включително да продължат своето развитие до хабилитирани лица „доцент“ или „професор“, но завинаги са лишени от възможността да упражняват юридическите професии, за които се изисква правоспособност“.
Зам.-деканът на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Мартин Белов прави следния коментар пред КС: „Наистина абсурдна е идеята да спреш завинаги възможността за практикуване на професията от хора, които поне формално и въз основа на всички правни изисквания са завършили висше образование, поради недостатъчно натрупване на практически познания в рамките на един кратък (а на практика недопустимо кратък) времеви период. Така граждани, завършили висше юридическо образование ще бъдат житейски блокирани в „сивата зона“ на висшисти без право да практикуват. При това, заради неуспешно полагане на един твърде формален изпит след нерядко формален стаж“.
16
Коментирайте
Провеждането на стаж наистина е формално подписване на стажантска книжка. Абсурдно е след като не те допуснат до казус отново да провеждаш стаж. Да не говорим, че определянето на дати за провеждане не е регламентирано. Няма прозрачност при провеждане на изпита. Никъде не се обява комисията, но имената на явилите се студенти, недопуснатите и т. н. се обявяват …
Сходна е ситуацията с провежданите конкурси за съдебен помощник. Няма регламент – в някои съдилища се решава един казус, в други два казуса, в трети се решава тест … Комисиите отново не се публикуват.
„Страсбург то включва не само физическата и психическата неприкосновеност на човека, но и много аспекти на неговата социална идентичност, например право на личностно развитие и това да се създават и развиват отношения с другите и с външния свят“ Като изключим крайната и непропорционална мярка с лишаването на висшисти завинаги да практикуват юридическата професия в качеството си на адвокати, магистрати или на други длъжности, изискващи правоспособност, не може да не буди притеснение широкото тълкуване на „личния живот“, защото това е нож с две остриета, използван избирателно, в зависимост от конкретния интерес на лицата/НПО-тата до степен на абсурдност, чието ситуационно интерпретиране води… Покажи целия коментар »
Еми да видим от Страсбург какво ще измислят
Ограничаващо е да не може дори след няколко години пауза да не може да се явиш пак
Всички младежи около 30 станаха юристи, програмисти, графични дизайнери и счетоводители. Задръсти се пазара на труда. Младите около 20 годишни всички искат да са инфлуенсъри и да поддържат профили на такива. Нация от глупаци. Няма кой да вдига телефона или да маже стени.
А защо вие не мажете?
Като студент с това се издържах. Всъщност започнах още като ученик, тогава помагах и се учех. Тая професия ми помогна да преодолея тежък момент в живота ми. Работата е тежка, но добре платена. Но нали човек трябва да се развива ? И да води начин на живот съобразно желанията и възможностите си. По темата едва ли мога да взема адекватно становище, все пак като се явявах на тоя изпит, си беше просто някакъв приятелски разговор. Но не мислите ли, че критериите е промениха, защото като завършвах аз, право имаше като специалност само в СУ, а сега се нароиха безброй юридически… Покажи целия коментар »
И аз не виждам проблем да се явяват неограничен брой пъти. Защо иначе са го ичили това. За да станат продавач- консултанти ли?
Трябва да станат младвжите ни юристи. Ако трябва и след 50 опита. Така са казали мама и тати. Нищо, че младежа може да се справя по-добре като дизайнер, музикант или маникюрист
Майко мила…. Ми имаш диплома за магистър! Това ти е достатъчно като ти гледам знанията! Абсурдно е такъв изпит да не го вземеш от 3 опита!!!
Любопитен казус
Вярваме му на тоя съд, понеже е от бяла държава. А е бяла държава защото плоскоземци не протестират и не атакуват театри
Да отсъди наистина.
Много рестриктивно е доживот
Страшна работа е този изпит, който е за любители в правото, да не може да бъде взет от някого 3 пъти и после този „юрист“ да иска и да практикува. Почваме да живеем в общество, в което гражданите си мислят, че имат всякакви права, които по никакъв начин не подлежат на ограничаване, забравяйки, че имат и задължения, че правото има и нещо наречено публичен интерес и т. н. Съдът в Страсбург, като mu следя практикта, ще ни обяbi пак за човешки насилници, че на юриста от ВТУ, с добър успех, не му било дадено да заблюждава хората, че има знания… Покажи целия коментар »
А защо въобще трябва да имаш „юридическа правоспособност“ след като си учил и си взел държавните изпити? Такъв изпит би бил оправдан ако имаше някакъв кратък курс по право, напр. 2 години след друго висше образование.
Ако въпросът е в практическите умения те могат да се придобият като студентски стаж преди държавните изпити.