След Конституционния съд
Съдът в Страсбург ще има думата за лишаването до живот от възможност за придобиване на юридическа правоспособност
След като Конституционният съд (КС) не видя проблем с ограничения брой явявания на изпита за юридическа правоспособност, който на практика води до доживотна загуба на възможността за придобиването ѝ, за проблема е сезиран Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ).
Макар жалбата да е от конкретен юрист, който твърди, че правата му са нарушени от забраната за повече от три „опита“ за придобиване на правоспособност, ако съдът в Страсбург установи правозащитен проблем с българския закон, държавата ще трябва да предприеме мерки и да го измени.
Жалбата до Европейския съд по правата на човека е на магистър по право от Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“. Той се е дипломирал през 2019 г. с много добър успех.
Той успешно полага трите държавни изпита и преминава задължителния 6-месечен стаж като стажант-юрист към Окръжен съд – Велико Търново. През юни 2021 г. се явява за първи път на изпита за юридическа правоспособност. Тогава една точка не му достига, за да премине първата му фаза – тестът. Изкарва още два месеца стаж и се явява отново, като пак не му достига една точка, за да бъде допуснат до решаването на казус. Следва нов стаж и той се явява за трети път на изпита за правоспособност. Този път успешно решава теста, но според проверяващите не се справя с решаването на практическия казус.
Това завинаги слага край на възможността този магистър по „Право“ да упражнява професия, която изисква юридическа правоспособност – съдия, прокурор, следовател или адвокат.
Това е последицата от действието на правилото на чл. 300, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), който гласи: „При оценка „неиздържал“ стажант-юристът има право да се яви на изпит след допълнителен двумесечен стаж по реда на чл. 297, ал. 2, т. 1, до три пъти“.
Неуспешното оспорване пред КС
Както е известно, разпоредбата беше оспорена в Конституционния съд от последния омбудсман проф. Диана Ковачева (повече за аргументите ѝ за противоконституционност виж тук).
КС отхвърли искането на омбудсмана, като посочи, че ограничението (макар да е неясно регламентирано, защото чл. 300, ал. 3 ЗСВ позволява тълкуване, че са допустими и три, и четири явявания) е обществено оправдано и легитимният интерес от неговото въвеждане е необходимостта от качествена подготовка на тези, които упражняват професиите, за които се изисква юридическа правоспособност.
„Мярката, избрана от законодателя – изпит с резултат от оценяването – положителен или отрицателен, – е подходяща, особено при сегашната на практика децентрализирана система за провеждане на държавните изпити във висшите училища“, посочи КС. И допълни, че „лимитираният брой явявания на изпита за юридическа стимулира лицата не просто да опитват да „вземат“ изпита, а да се подготвят сериозно за него“.
Освен това в решението си КС заяви, че независимо дали максималният брой явявания е три, или четири, намесата на държавата в свободния избор на професия и в по-широк смисъл в правото на труд не е несъразмерна, защото включва няколко опита за покриване на поставените изисквания.
Конституционните съдии категорично заявиха, че в случая няма нарушение на правото на личен живот, като посочиха, че то „се изразява в правото на определена сфера на автономност на индивида, която включва преди всичко ненамеса на публичната власт в нея“. И заключиха, че „в случая не само липсва нарушение на конституционно признатото право на личен живот, но спорът относно броя на явяванията на изпит за юридическа правоспособност въобще няма отношение към ценностите, които това право отразява“ (повече за решението на КС виж тук).
Едно друго разбиране за правото на личен живот
Именно на правото на личен живот обаче се опират в жалбата си до съда в Страсбург лишеният от право да придобие правоспособност юрист и неговите представители от адвокатско дружество „Екимджиев и партньори“.
Причината за това е значително по-широкото разбиране на ЕСПЧ за правото на личен живот от вложеното в него от българския КС. Според съда в Страсбург то включва не само физическата и психическата неприкосновеност на човека, но и много аспекти на неговата социална идентичност, например право на личностно развитие и това да се създават и развиват отношения с другите и с външния свят. И според решението по делото „О. Волков срещу Украйна“: „Понятието „личен живот“ не изключва по принцип дейността от професионален или делови характер. В края на краищата именно в трудовия си живот мнозинството от хората имат сериозната възможност да развиват отношения с външния свят“. Освен това в практиката си съдът в Страсбург е посочвал, че чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), който урежда правото на личен живот, засяга и въпросите за защита на честта и доброто име, като част от правото на зачитане на личния живот.
Нещо повече – в решението по делото „Киприану срещу Кипър“ ЕСПЧ приема, че рестрикциите „на входа“ на адвокатската професия попадат в предмета на чл.8 от ЕКПЧ.
Затова според адвокатите на жалбоподателя казус, при който краен резултат от прилагането на ограничението за явяване на изпита, води до фактическо непризнаване на придобитото юридическо образование и до невъзможност да се упражняват всички юридически професии, за които се изисква юридическа правоспособност, попада в обхвата на чл.8 от ЕКПЧ.
Пред съда в Страсбург те изтъкват, че „липсата на ясна легитимна цел на мярката, кореспондираща с обществен интерес от прилагането ѝ, съчетана с дефинитивния характер на ограничението – лишаване на жалбоподателя завинаги от право да се яви на изпит за правоспособност, респективно да упражнява юридическите професии, изискващи успешно полагане на такъв изпит, налага извод за диспропорционалност на намесата“.
Като аргумент, че мярката засяга непропорционално правата на завършилите „Право“, те посочват, че чл. 300, ал. 3 ЗСВ на практика има ретроактивно действие – разпоредбата влиза в сила през 2016 г., но засяга и юристи, които са се дипломирали преди приемането ѝ. Освен това изтъкват и формалния характер на стажа след завършване на университета: „Следдипломният практически стаж на юристите е организиран от държавата, която не осигурява елементарни „битови“ условия и контрол за начина на провеждането му. В кабинетите на магистратите, които формално са „ментори“ на стажанти, няма работни места за стажантите. Най-често самите магистрати работят по двама и по трима, а понякога и по четирима в кабинет. Поради това и поради служебната им натовареност, повечето от тях нямат време за обучение на стажанти и „стажът“ приключва с формална заверка на съответните документи“.
И заключават, че е „неетично и несправедливо държавата, която не е осигурила елементарна „логистика“ за ефективно провеждане на стажа, да налага доживотна „санкция“ на юристите, които при същия формален стаж не са придобили изискуемите практически умения, проверявани на изпитите за правоспособност“.
„Проблемът е, че за пореден път нашите конституционни съдии не разпознават в казуса основно конституционно право, каквото е правото на личен живот по чл. 32 от Конституцията и по чл. 8 от Конвенцията. За пореден път конституционният ни съд се проваля тогава, когато трябва да решава проблем, свързан с основните права и свободи, които са юридически и ценностен фундамент на Конституцията“, коментира адвокат Михаил Екимджиев.
Абсурдна идея и един парадокс
Пред Конституционния съд министърът на образованието и науката подкрепя отмяната на ограничението за брой явявания на изпита за юридическа правоспособност. И сочи следния парадокс: „На практика лица придобили диплома за образователно-квалификационна степен магистър с професионална квалификация „юрист“ могат да продължат своето академично развитие, като кандидатстват и бъдат приети в програми за придобиване на образователна и научна степен „доктор“, включително да продължат своето развитие до хабилитирани лица „доцент“ или „професор“, но завинаги са лишени от възможността да упражняват юридическите професии, за които се изисква правоспособност“.
Зам.-деканът на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Мартин Белов прави следния коментар пред КС: „Наистина абсурдна е идеята да спреш завинаги възможността за практикуване на професията от хора, които поне формално и въз основа на всички правни изисквания са завършили висше образование, поради недостатъчно натрупване на практически познания в рамките на един кратък (а на практика недопустимо кратък) времеви период. Така граждани, завършили висше юридическо образование ще бъдат житейски блокирани в „сивата зона“ на висшисти без право да практикуват. При това, заради неуспешно полагане на един твърде формален изпит след нерядко формален стаж“.
43
Коментирайте
То и в Париж не можеш за се явяваш повече от 3 пъти за прием в адвокатската колегия. По-малко, но все пак ограничение.
Но това се знае от поколения и когато си правиш житейски сметки, не ти идват с нови „удари под кръста“.
Каквото и да говорим – това е произвол, едно е да имаш яснота – кандидатстваш „Право“, но това е свързано с огромна несигурности и т.н.
Манталитети, сър, Бърнард Шоу и сребърното звънче, електрическото.
Париж.
Държавата му е виновна на калпазанина, че не си е научил.
Нова измамна схема се шири в България В момента в България се шири нова измамна схема, съгласно която всеки един от вас може една сутрин да се събуди и да узнае, че апартамента му вече не е негов или че дължи на някого 1.5 милиона лева. И това съвсем сериозно, защото идва съдия изпълнител и без да му мигне окото ви изхвърля на улицата. Намесват се медиите, намесва се полицията и о ужас – схемата е бетонна и непоклатима и българското законодателство нищо не може да направи по въпроса. Та сигурни ли сте, че не дължите на някого милиони, или… Покажи целия коментар »
На тия теми ще използвам един и същ коментар: Пожелавам на всички да ги лекуват лекари, които не са си минали изпитите 10тина пъти защото някой се е „заяждал с тях“, но те имат правото да си упражняват професията, защото, видиш ли, не може така да им се ограничава личното право да си упражняват избраната професия… Как може един велик ум завършил „право“ да го ограничава държавата така долно да упражнява професията, която толкова много разбира… Как е допустимо един изпит да се толкова „непосилно“ труден, все едно ще зависи на някой съдбата после…. безобразие е тоя държавен апарат… Даже… Покажи целия коментар »
Чакай малко, ти си прост и аз съм прост, ще се разберем. Лекарите изпълняват програмна задача – хвърлят се на килограм население. Не може без лекари.
Адвокатите са като луксозните стоки, ако реши клиента – ще търси адвокат. Неосновни блага са адвокатските. И изобщо правоспособността е глупаво понятие в правото.
Къде е лекарската грешка, къде е адвокатската. И кой адвокат привлича клиенти по реклама, че трябва и регулация.
Или вършиш работа или не.
Това е забрана за упражняване на труд – специално като си завършил юрист не е казано, че ще ти дадат най-сложни дела и най-важната и платена работа. Практиката те кара да си разясняваш сам и да допълваш знанията си. Има пълен абсурд тук – буквално е рестрикция. Това може да се случва само на приемни изпити, но не и – след като са ти загубили 7-8 години, абсурд е това. Добре, за доктор е понятно някак си, макар да има и не толкова тежки сектори и в медицината. Ако не успяваш да решаваш делата на клиентите си – така или… Покажи целия коментар »
„….след като са ти загубили 7-8 години….“ Ами който си е губил времето в юридическия, накрая така става. Нормалните хора считат обучението си по специалността право за процес, в който придобиват знания, умения и претърпяват личностно развитие и накрая стават юристи. Тия, на които им „губят времето“ мрънкат, че били репресирани и им ограничавали правото да упражняват дадена професия. Ами как ше упражняваш професия, за която са ти губили времето и съвсем естествено си негоден да я упражняваш. Идеята на този изпит е да те проверят дали си годен – теоретически и практически подготвен да упражняваш юридическата професия, а не… Покажи целия коментар »
В този ред на мисли – потестативното право изсрочва ли се по давност. Не, но практиката у нас приема – че Предварителният договор е с 5-години, Павловият иск е с 5-години. А теб те изпитват на всичко и на всички теми. Това нормално ли е – това е ненормално. „На колко години е джуджето, ако асансьорът стига до 10-ти етаж“. Имаш 2 задачи като юрист – да отложиш делото и да го спечелиш. Къде е сложното тук. „Да се даде ход на делото“, „Уважаеми господин съдия“. „Моля“, „С уважение“. „Претендирам и разноски“. 6 години за 6 фрази в университета. Адвокати… Покажи целия коментар »
Момче, аргументите ти са абсурдни. Ако един лекар сгафи, законът позволява като санкция да му бъдат отнети лекарските права с оглед защита на обществения интерес. Изпитът за юридическа правоспособност е необходим с превантивна цел също в обществен интерес, за да не може разни-учили недоучили като тебе да забатачват и без това огромния батак. А и изпитът не е невъзможен за вземане. Да те скъсат първия път ок, но втори и трети пэт трябва са си хептен малоумен. Фактът, че са те скъсали три пъти просто показва, че нямаш необходимите качества да упражняваш професията. Простичко е, но наглостта ти е крайна.
Това го направиха, за да не въведат единния държавен изпит. Не искаха да удрят уни-тата и затова решиха да направят цедката при безсмислената правоспособност. Защото много университети щяха сериозно да пострадат при множеството неуспехи на студентите им да си вземат държавните. Трябва да признаем, че дори в СУ щеше да има проблеми. Завършили сме го знаем нивото. Едва ли се е вдигнало. Така и вълкът сит и агнето цяло. Или с други думи “тука е така”…
А защо никой не е оспорил досега възможността за явяване на държавни изпити по право също до три пъти? Защо то да не ограничава права, а оспореното правило за изпита за правоспособност да ги ограничава. Правилото за изпита за правоспособност е пропорционално на правилото за завършване на висше юридическо образование. Какви са придобитите от един юрист познания, та не е в състояние да вземе практическия изпит от трети път? Държавата се напълни с учили-недоучили псевдоюристи, като идеята държавният изпит да бъде единен за всички юридически факултети потъна в небитието. Сега искат да създадат фигурата на вечно явяващият на практически изпит… Покажи целия коментар »
Еми, за това говорим именно – за произвол.
Сграда с вход – без изход. Какъв юрист ще станеш и изобщо – ако спазваш законите.
Теб те търсят – за да избягваш въпросителните.
Само преди две седмици писах за предстоящата тогава премиера на постановката „Оръжията и човекът“ в Народния театър под режисурата на Джон Малкович. Завърших с надеждата, на която сама не вярвах, зрителите да бъдат достойни и себеуважителни и да не посетят този спектакъл. Е, днес беше премиерата. Поради обстоятелства известни на всички, тя се състоя без публика и в салона присъстваха само журналисти, чрез които представлението се излъчваше директно онлайн. Първоначално нямах намерение да гледам, защото и без това си загубих времето да чета пиесата преди това, но все пак полюбопитствах. И ето на, сега искам да се отрека от горните… Покажи целия коментар »
„А Вие къпете ли се, другарю Червеноармеец“, нали трябва да има и сатира.
„Български реотан“, това е по-скоро заглавието.
Джон Малкович със сигурност ще направи сценарий – поне в главата си от този трагичен Сливнишки епизод.
Формален стаж?! Значи, тези които удостоверяват писмено стажа, изготвят документ с невярно съдържание (удостоверение / служебна бележка или др.), а стажанта, въпреки че знае за измамата, я прикрива и се облагодетелства от нея.
Стажант, водещ стажа и ръководител на структурата, в която се провежда стажа – трима човека, което прави ОПГ. Къде са прокуратурата и съда?!
🙂
То понеже инсталираните в прокуратурата и съда са карали различен, неформален стаж? С 8 часа присъствие, в кабинет на стажанти, реално извършена работа и обучение? Абе що не отидеш ва гледаш Шоу да се успокоиш https://e-zdravey.com/bg/malkovich-ne-prosto-e-izbral-piesa-s-koyato-da-uyazvi-balgarite-opredelil-nay-bezdarnite-aktori-v-balgarskiya-teatar/?fbclid=IwY2xjawGb0YlleHRuA2FlbQIxMQABHXRuGMQb0RwZiw25jE8vj9v0TEgT5E9U2xNhXuThq0bhhEyrSGqG1SmUHw_aem_k0HNaV0TMZCYAL32D7hAtg
Малко на наказание ми мяза тази норма. Направо да я включат в Наказателния кодекс, а не в ЗСВ. „Който три пъти не си вземе изпита се наказва с доживотно лишаване от възможност да упражнява правна професия“. Найс, а?
Липсата на правоспособност не препятства възможноста да се работи като юристконсулт, и да се заема длъжност за която се иска просто висше образование. По общините има длъжности за които се иска юридическо образование, без да са юрк.
Колега, за да се работи като юрисконсулт е необходимо юристът да е придобил юридическа правоспособност. Направете си справка преди да коментирате!
Да така е и това е императрица разпоредба в ЗСВ от 2016г. Можело е преди това да се работи като юрисконсулт без правоспосност, но след 2016 не, не може вече. Въпросът е друг, че не м8же да тинсе забранява доживотно да се явяват на изпит. Всеизвестно е че на тези изпити се заяждат и винаги може да те скъсат
След като не може да придобие юридическа правоспособност няма как да бъде юрист. В държавната администрация е пълно с такива “ юристи „, от които България постоянно губи дела! Сега всеки тъпънар може да се сдобие с диплома, въпросът е, какво е покритието и.
А защо въобще трябва да имаш „юридическа правоспособност“ след като си учил и си взел държавните изпити? Такъв изпит би бил оправдан ако имаше някакъв кратък курс по право, напр. 2 години след друго висше образование.
Ако въпросът е в практическите умения те могат да се придобият като студентски стаж преди държавните изпити.
Провеждането на стаж наистина е формално подписване на стажантска книжка. Абсурдно е след като не те допуснат до казус отново да провеждаш стаж. Да не говорим, че определянето на дати за провеждане не е регламентирано. Няма прозрачност при провеждане на изпита. Никъде не се обява комисията, но имената на явилите се студенти, недопуснатите и т. н. се обявяват …
Сходна е ситуацията с провежданите конкурси за съдебен помощник. Няма регламент – в някои съдилища се решава един казус, в други два казуса, в трети се решава тест … Комисиите отново не се публикуват.
„Страсбург то включва не само физическата и психическата неприкосновеност на човека, но и много аспекти на неговата социална идентичност, например право на личностно развитие и това да се създават и развиват отношения с другите и с външния свят“ Като изключим крайната и непропорционална мярка с лишаването на висшисти завинаги да практикуват юридическата професия в качеството си на адвокати, магистрати или на други длъжности, изискващи правоспособност, не може да не буди притеснение широкото тълкуване на „личния живот“, защото това е нож с две остриета, използван избирателно, в зависимост от конкретния интерес на лицата/НПО-тата до степен на абсурдност, чието ситуационно интерпретиране води… Покажи целия коментар »
Еми да видим от Страсбург какво ще измислят
Ограничаващо е да не може дори след няколко години пауза да не може да се явиш пак
Всички младежи около 30 станаха юристи, програмисти, графични дизайнери и счетоводители. Задръсти се пазара на труда. Младите около 20 годишни всички искат да са инфлуенсъри и да поддържат профили на такива. Нация от глупаци. Няма кой да вдига телефона или да маже стени.
А защо вие не мажете?
Като студент с това се издържах. Всъщност започнах още като ученик, тогава помагах и се учех. Тая професия ми помогна да преодолея тежък момент в живота ми. Работата е тежка, но добре платена. Но нали човек трябва да се развива ? И да води начин на живот съобразно желанията и възможностите си. По темата едва ли мога да взема адекватно становище, все пак като се явявах на тоя изпит, си беше просто някакъв приятелски разговор. Но не мислите ли, че критериите е промениха, защото като завършвах аз, право имаше като специалност само в СУ, а сега се нароиха безброй юридически… Покажи целия коментар »
И аз не виждам проблем да се явяват неограничен брой пъти. Защо иначе са го ичили това. За да станат продавач- консултанти ли?
И аз не виждам проблем животоспасяваща операция да бъде провеждана неограничен брой пъти. Ако не спасят пациента от първия път, могат да продължават да го режат колкото си искат пъти.
По същия начин ако заради един двойкаджия човек изпусне преклузивен срок, може да подава отново и отново жалби неограничен брой пъти. Лошото е, че съдът отново и отново ще отхвърля всички жалби.
Все едно един правоспособен юрист не може да изпусне преклузивен срок.
Трябва да станат младвжите ни юристи. Ако трябва и след 50 опита. Така са казали мама и тати. Нищо, че младежа може да се справя по-добре като дизайнер, музикант или маникюрист
Майко мила…. Ми имаш диплома за магистър! Това ти е достатъчно като ти гледам знанията! Абсурдно е такъв изпит да не го вземеш от 3 опита!!!
Любопитен казус
Вярваме му на тоя съд, понеже е от бяла държава. А е бяла държава защото плоскоземци не протестират и не атакуват театри
Да отсъди наистина.
Много рестриктивно е доживот
Страшна работа е този изпит, който е за любители в правото, да не може да бъде взет от някого 3 пъти и после този „юрист“ да иска и да практикува. Почваме да живеем в общество, в което гражданите си мислят, че имат всякакви права, които по никакъв начин не подлежат на ограничаване, забравяйки, че имат и задължения, че правото има и нещо наречено публичен интерес и т. н. Съдът в Страсбург, като mu следя практикта, ще ни обяbi пак за човешки насилници, че на юриста от ВТУ, с добър успех, не му било дадено да заблюждава хората, че има знания… Покажи целия коментар »
Искам да осъдя държавата в Страсбург заради това, че не ми позволява да работя като ортопед. Аз съм прост, нямам необходимите знания, но имам огромното желание и свръх амбиция. Абсолютно съм убеден, че веднъж щом ми позволят да положа Хипократовата клетва без да имам ценз за това, всичщи болници ще се избият да ме имат като част от екипите си. Даже няма да има нужда да се трепя като кон три години, за да придобивам специалност – това е чиста загуба на време. Не е важно какво в медицинския факултет мислят за мен – важно е аз как се оценявам.… Покажи целия коментар »