Съдия видя противоконституционност при глобите на адвокати от колегиите
Оспорените разпоредби (почернената част)
Чл. 130. (1) Висшият дисциплинарен съд разглежда делата в състав председател и двама членове. Делата срещу членове на Висшия адвокатски съвет, Висшия контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд се разглеждат от 5-членен състав, председателстван от председателя на Висшия дисциплинарен съд.
(2) Решенията на Висшия дисциплинарен съд като първа инстанция подлежат на обжалване чрез Висшия дисциплинарен съд до Върховния касационен съд в 14-дневен срок от постановяването им по реда на чл. 7, ал. 7.
Чл. 133. (1) За извършено дисциплинарно нарушение на адвоката, както и на адвоката от Европейския съюз се налагат следните наказания:
- порицание;
- глоба от една до осем минимални работни заплати;
- лишаване от право да бъде избиран в органите на адвокатурата за срок от една до три години;
- лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от 3 до 18 месеца;
- лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок до 5 години при повторно нарушение.
(2) Наказанията по ал. 1, т. 1 и 2 могат да се налагат заедно с друго наказание. Глобата се събира в полза на адвокатската колегия.
(3) Дисциплинарните наказания се налагат, като се вземат предвид формата на вината, накърнените интереси, причините и условията, довели до извършване на нарушението, подбудите и другите смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства.
(4) В маловажни случаи на нарушения председателят на дисциплинарния съд може да направи лично предупреждение на провинилия се адвокат или адвокат от Европейския съюз.
Съдията от Софийския районен съд Андрей Георгиев видя противоречие с Конституцията в две правила, свързани с дисциплинарното наказване на адвокатите. Първото е, че санкциите на редовите адвокати не се обжалват пред държавен съд, а второто – че глобите, които се налагат като наказание за дисциплинарно нарушение, се събират в полза на адвокатската колегия.
Те са уредени в чл. 130, ал. 2 и чл. 133, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) и Георгиев е поискал Конституционният съд (КС) да обяви двете разпоредби за частично противоконституционни (оспорените от него части виж в почернения текст в карето).
Поводът да сезира КС (пълния текст на искането му виж тук) са две искания на Софийската адвокатска колегия за издаване на заповед за незабавно изпълнение на наложени от дисциплинарния съд на колегията глоби на двама адвокати. И в двата случая санкциите са за неплащане на членски внос. Както е известно, през последните години практиката в София се промени и наказание за неплатени вноски се налага само на тези адвокати, които не са изпълнили задължението си в продължение на повече от три месеца и след напомняне от САК не са внесли дължимите от тях суми. Така броят на дисциплинарните производства срещу адвокати за неплатен членски внос намаля значително.
„Настоящият съдебен състав намира, че правилото на чл. 133, ал. 2, изр, второ ЗАдв относно това, че наложената глоба се заплаща на Адвокатската колегия е противоконституционно, тъй като влияе пряко на безпристрастността на наложилия глобата Дисциплинарен съд при Софийската адвокатска колегия, чиито решения освен това не подлежат на съдебен контрол“, пише съдия Георгиев до КС.
Той сочи, че се налага да се прецени дали органът, наложил наказанието, за което се иска от СРС да допусне изпълнение, отговаря на стандартите за независим и безпристрастен съд. Андрей Георгиев пише в искането си, че наложените глоби се събират от организацията, от която органът, наложил наказанието, е част и която изплаща и определя възнагражденията на членовете на Дисциплинарния съд на адвокатската колегия. И стига до извода, че разпоредбите на чл. 130, ал. 2 и чл. 133, ал. 2 ЗА не отговарят принципа на правовата държава.
Според него дисциплинарният съд на колегията не действа като независим съд, който се ръководи само от закона, тъй като държавните съдилища не контролират решенията му, а глобите се заплащат на организацията, „от която съдиите в дисциплинарните съдилища на адвокатурата получават заплащане за дейността си – съответната адвокатска колегия, като размерът се определя от органите на тази колегия по решение на самите ѝ членове по аргумент от чл. 82, т. 4 ЗАдв“.
Георгиев се позовава в искането си на известното дело „Бонам“, в което е прието, че „орган за управление на дадена професия, създаден със закон, не може да действа като съд за тази професия по всички въпроси, ако наложените от него санкции облагодетелстват членовете на този орган“.
Андрей Георгиев сочи, че стандартът за изискванията за безпристрастност в съдилищата, които правораздават в една правова държава, се установява и от тълкуването на международните актове и допълва, че може да бъдат извлечени и от практиката на Европейския съд за правата на човека. И се позовава на решение на съда в Страсбург (за казус на предявен иск по ЗОДОВ срещу съд, пред който ищецът е подсъдим и по наказателно дело), в което е прието, че „ако бюджетът на органа, действал като съд, пряко зависи от изхода на дело срещу лице, което е страна по решавания спор, то това е основание да се приеме, че е налице основание за липса на безпристрастност на съда от обективна страна“.
„Това решение отразява и общоприетият принцип в цивилизованите държави, че никой не може да бъде съдия по дело, по което има интерес от определено решение“, допълва районният съдия.
И прави следния извод: „В случая глобата, която Дисциплинарният съд на Адвокатската колегия е наложил, се изплаща съгласно чл. 133, ал. 2, изр. второ ЗАдв на самата колегия, а съгласно чл. 114, ал. 1 ЗАдв във връзка с чл. 112, ал. 1 ЗАдв членовете на Висшия дисциплинарен съд се избират също от представители на адвокатите, включително и от колегията, избрала съответния Дисциплинарен съд. Така се получава, че на практика съдиите в дисциплинарните съдилища с присъдените от тях глоби осигуряват основание за допълване на бюджета на адвокатската колегия, която им заплаща за дейността им в дисциплинарните съдилища на адвокатурата, което означава, че е налице сериозно съмнение у обективния наблюдател, че е налице пряк интерес на дисциплинарните съдилища да присъждат по–високи глоби“.
Следва да се отбележи, че глобите, налагани на адвокатите, се събират в полза на юридическото лице – съответната адвокатска колегия, в която са вписани. Колегията има органи с различни правомощия: всички дейности, свързани с управлението на бюджета, се извършват от адвокатския съвет, а дейностите, свързани с налагане на дисциплинарни наказания – от дисциплинарния съд.
Бюджетът на САК за 2024 г., публикуван на сайта на колегията (виж тук), показва, че тя очаква приходи за над 2,4 млн. лв. през годината, от които приходите от разноски по дисциплинарни дела и наложени глоби са 25 000 лв. Т.е. сумата от наложени санкции е по-малка и при всички случаи е представлява под 1% от бюджета на колегията.
Разходната част на бюджета показва, че дисциплинарният съд на колегията има предвиден самостоятелен бюджет от 62 000 лв., който не е зависим и не се формира от сумата от наложените глоби.
Дисциплинарният съд пък няма никакво отношение към разходването на бюджета. А между санкционираните адвокати и колегията няма друг висящ спор, подобно на казуса, в който ЕСПЧ е намерил, че съдиите от един съд не са безпристрастни заради дело по ЗОДОВ срещу същия този съд.
Съдия Георгиев привежда примери от Германия, Швейцария, Франция, Италия и Белгия, като посочва, че когато на адвокатите се налагат глоби, те се обжалват пред държавен съд, а когато наказанията в адвокатурата не подлежат на съдебен контрол, те не включват налагането на имуществени санкции.
„Във връзка с това, доколкото правото на органите на адвокатурата да налагат парични санкции и да искат присъждането им от съда е правомощие от публичен характер, което следва да е уредено в публичноправен акт, и съдът не следва да може да допуска изпълнение на такива решения, следва да се прецени и противоконституционността на приложимия по делото чл. 130, ал. 2 от Закона за адвокатурата, който предвижда необжалваемост на решенията на Дисциплинарните съдилища към адвокатските колегии пред държавен съд“, заявява той. Като се позовава на решението на КС, с което през 2008 г. той прие, че не е противоконститиционно Комисията за защита на конкуренцията да е първа инстанция по споровете за обществени поръчки, след като окончателното решение по спора ще е на съда.
КС образува дело по искането на СРС и за докладчик по него е определен Атанас Семов. Ако то бъде допуснато до разглеждане, това, съгласно правилото на чл. 229, ал. 6 ГПК, ще доведе до спиране на издаването на заповеди за изпълнение в полза на всички колегии в страната за наложените от тях глоби на адвокати, които не изпълняват задълженията си.
14
Коментирайте
Такам, нарочиха ВАдвС, че обслужва интересите на ДП, което се тиражира доста интензивно напоследък по всички канали, подкасти и други средства за масова информация, стоящи от „добрата страна на историята“ и веднага умнокрасивите, напълно заслужили местата си, калинки се активираха, разпериха своите нежни крилца, поникнаха като гъби след дъжд, и започнаха систематически да подкопават самостоятелността на адвокатурата, свеждайки я до формално обособена съсловна структура с оперативна автономия да ръководи гилдията, възползвайки се от нейното пословично ниско имиджово ниво сред обществото. Така де, никой няма да плаче за тях, а касателно легитимността на актовете, на арбитражния орган, тезата лесно бива контрирана… Покажи целия коментар »
Браво на колегата
Потресаваща мнителност
Не е мнителност, защото съдията е прекалено интелигентен и ерудиран, за да задава подобни аджамийски въпроси на КС без дори да спомене чл. 134 от КРБ, така че остава да е нещо друго…
cherchez l’organisation
Това е пълен потрес. Кой вярва?
Ще го поздравят и повишат за дето е такъв параноик
Ох, глупости на търкалаци
Ти да не мислиш. Съдия от СРС.
Време е за уволнения май
Трябва да се предпазим от противоконституционност
Ако не пишеше в публикацията, че усъмнилият се е съдия от СРС, щях да си помисля, че е брат’чедът Скуби Ду. Защото, както всички малки деца знаят, от него по-голям параноик няма. Та той в случая би казал – „Бъдете много внимателни! Противоконституционност ви дебне отвсякъде!!!“ 🙂 🙂 🙂
Ма тя и анорексията дебне зад ъгъла
То зад ъгъла много неща дебнат, така че по-добре да не ходиш там… 🙂 🙂 🙂
Великолепно! Силно се надявам, че този съдия ще поиска от КС да обяви за противоконституционен и Закона за земното притегляне.