Съветът за партньорство към ВСС предлага: В Изборния кодекс да се предвиди голяма квота за юристи – кандидати за депутати
В Изборния кодекс (ИК) да се предвиди по-голяма квота за юристи – кандидати за депутати, за да помогнат за подобряване на качеството на законодателството. Тези юристи трябва да притежават минимален юридически стаж, който да гарантира утвърдени правни познания, квалификация и умения, които са необходими за процеса на изработване на законите, съгласно основните начала на Конституцията и на международното право.
Такава промяна в ИК предлага Съветът за партньорство към Висшия съдебен съвет като идеята им ще бъде изпратена на министъра на правосъдието, стана ясно на заседанието на Пленума на съвета в четвъртък.
На заседанието на Съвета за партньорство, на което е бил обсъден този въпрос, е възникнала дискусия за това дали предложението е дискриминационно.
То всъщност не е ново. От години Съюзът на юристите настоява да има повече депутати-юристи. Неговото становище е било припомнено от съдията от Върховния касационен съд Деница Вълкова, която обаче е изразила резерви дали подобна идея въобще ще бъде приета от парламента.
„Не мога да си представя, че това ще стане законодателно решение, защото веднага ще има възражения за дискриминация, или нещо от сорта, но поне ВСС, по линия на такова институционално взаимодействие, срещи с политически лидери, с тези, които редят листите, трябва да обърне внимание на този въпрос. Няма как инженери, агрономи и т. н. да пишат устройствения закон на съдебната власт. И исторически погледнато във водещата Правна комисия на Парламента участват все по-малко юристи. Ние за това имаме проблем. Стига се до абсурда бланкетна норма да препраща към отменена норма“, е казала Вълкова.
Тя е допълнила, че ако идеята за повече юристи-депутати не бъде приета, тогава следва да се помисли върху възможността за увеличаване на експертите-юристи в НС. По думите ѝ при провеждането на конкурсите за експерти може да се постави изискване за образователен ценз. „И ако има по-качествени юристи, на експертно ниво – такива, които познават законодателната техника, познават изискванията по Закона за нормативните актове, ще имаме по-малко проблеми правоприлагащите. Това може да бъде постигнато по този начин“, е посочила Деница Вълкова.
Вероника Имова е подкрепила идеята за въвеждането на квота от юристи сред кандидатите за депутатите, като е изтъкнала, че трябва да се предвиди и някакъв стаж, защото „все пак искаме доказани умения“.
Следователят от Бургас Стоян Иванов, представител на Камарата на следователите, обаче е попитал дали една такава норма няма да е дискриминационна.
„Защо да е дискриминационна норма? Значи, когато се предвиждат определени изисквания в обществения интерес, които засягат неограничен кръг субекти, защо да е дискриминационно? Всеки юрист, който притежава необходимите професионални качества, а те се изграждат, те се показват в хода на практиката на неговата работа, примерно – минимален трудов стаж от 5 години, да кажем. Това са изисквания, които не разделят гражданите на привилегировани, или не, т. е. чл. 6 от Конституцията не виждам как се засяга. Ако се формулират тези изисквания по съответния конституционосъобразен начин, т. е. да има изискването за юридическо образование, както изискването за определена компетентност, по никакъв начин не създават дискриминационни прегради спрямо кандидатите“, е отговорила Имова.
Стоян Иванов обаче е посочил, че такава разпоредба може да бъде тълкувана като ограничаване на суверена при избиране на народен представител. Т.е. поставяне на допълнително изискване, което Конституцията ни предвижда, пояснил е Иванов и е допълнил: „Подобни изисквания могат да бъдат разширявани във всяка една сфера, например може да бъде поставено същото за лекари, за учители, за военни и нали разбирате, че точно в това се състои дискриминацията“.
Имова се е съгласила, но е пояснила, че спецификата на работата на парламента е да приема закони, а компетентните лица, които биха могли да се справят със законодателния процес трябва да имат правни знания, а не други.
Дискусията е продължила с въпрос на следователя дали все пак такава норма няма да е противоконституционна.
На което Имова е отговорила, че Съветът за партньорство отправя апел да се предвиди такава възможност в закона, а и това било от обществена необходимост – да има повече юристи в Народното събрание.
Съдията от Върховния административен съд Сибила Симеонова се е намесила в спора като е посочила, че е добре да бъде предложено възстановяването на Съвета по законодателство към НС. Припомнила е, че преди време в него са участвали професори като Красимира Средкова, Васил Мръчков, Огнян Герджиков. В Съвета по законодателството трябва да влязат юристи с най-висока компетентност, които да помагат, да осъществяват преглед преди приемането на законите, е изтъкнала Сибила Симеонова. Като идеята ѝ е била възприета от присъстващите.
Наред с това членовете на Съвета за партньорство са обсъдили и посегателствата срещу независимостта на съдиите, прокурорите и следователите, ефективността на механизмите за защита в Стандартите за независимостта на съдебната власт, приети от Съдийската колегия, и Механизма за публична реакция на Прокурорската колегия.
В тази връзка Съветът предлага да се инкриминират като престъпления срещу правосъдието деянията, които засягат независимостта на магистратите при изпълнение на техните служебни задължения, както и да се предвидят разпоредби в ЗСВ, които да дават право на магистратите да сезират ВСС и ИВСС за оказване на институционална подкрепа при посегателства срещу тяхната независимост.
Освен това според Съвета за партньорство в Националния институт на правосъдието трябва да се провеждат обучения за повишаване на психологическата устойчивост на магистратите чрез подходящи терапевтични методики. В тази връзка Вероника Имова е предположила, че може да се въведат курсове по психология, а и още нещо: „Може би да се изисква от здравните власти да обгрижват през определени периоди магистратите, при нужда от психологическа помощ“.
Не на последно място Съветът за партньорство предлага да се въведат правила в процедурите за избор на административни ръководители, които да разширят изискванията към профила и административните ръководители чрез въвеждане на критерии, акцентиращи върху лидерските качества.
18
Коментирайте
Ама това е потресаващо, как е възможно да се предлагат подобни противоконституционни недомислици. В основния закон не е записан образователен ценз, съсловни квоти изисквания за стаж за да си депутат. Това предложение, че няма да бъде прието е ясно. Очевидно до очевадност е, че е върло противоконституционно. Но самото правене на подобно предложение- нонсенс е потресаващо, и плашещо за нивото на правна подготовка. Аз пък предлагам предложителите да бъдат пратени на атестационен изпит, с интензитет на сложност като за държавен изпит, изпит, който да бъде излъчван онлайн за да бъде изумена цялата правна общност каква друга мъдрост ще бъде изговорена.… Покажи целия коментар »
Поименно не искате ли да ги посочим тез юристи – кандидати за народни представители, в КРБ?
Достигнати са нови правни и логически висини.
В очакване съм на следващата – стана много интересно.
Ако юристите са тип Деса или Христо Иванов е без значение – такива дали имат или нямат дипломи е все едно.
Четете Конституцията !!!!
Всеки има право да бъде избран- дори и Ицо Хазарта !
Еми дискриминационно си е отвсякъде, защото няма как да бъде ограничавано пасивното избирателно право и волята на народа на база професионална квалификация, защото депутатите са представители, не експерти, и независимо че предложението за увеличаване на юристите в НС звучи примамливо и към настоящия момент целесъобразно, мястото им е в нарочно създадени помощни органи (комисии, съвети и т.н.) облекчаващи протичането на нормотворческия процес, включително чрез повишаване на прецизността на формулирането на разпоредбите въз основа на концепциите за управление на страната, зададени от политиците. Проблемът е в това, че лидерите не се вслушват в знаещите и можещи хора, а залагат на „умнокрасиви“,… Покажи целия коментар »
И може би да уточним, че в квотите задължително се включват бележити юристи като Ицето Бойкикин или Парапет Ханъм, и други знайни и незнайни герои и героини. Тъй де, и те да скарват някой леф, да турят нещо в уста, че на свободния пазар умряха от глад горките
Съюзът на Али негов поде инициативата и ще предложи 5 процента за кръчмари, а съюзът на Мутафчиев – 3 процента за актьори. Драго Чаят подготвя с 20 процента за циркови артисти. Ако, Имова и партньори, вие нещо противоконституционност на конгениалната ви идея не виждате ли?
Тя, Конституцията , след мазните турски кафета, доби друга роля
Е как ще се оправим така?
Жалка история
Оооо тя щот сички юристи в НС страшна работа са свършили до тука
Какво да кажем. Тотялитаризъм
Пълна измишльотина
Тоя ВСС е пълен позор
Ема какво гарантира, че тия ще са ка0ествени депутати
Пълна тъпотия
А да бе. Ще подготвяме бъдещи хрантутници
цитат от статията:
„Може би да се изисква от здравните власти да обгрижват през определени периоди магистратите, при нужда от психологическа помощ“