Стандартът абсолютна необходимост при употреба на оръжие, сила и помощни средства от полицейски органи
Авторът
Веселин Вучков е ръководител на департамент „Право“ на НБУ, преподава също в ЮЗУ – Благоевград и в Академията на МВР. От 2009 г. до 2013 г. е зам.-министър на вътрешните работи с ресорни отговорности по нормотворчеството в МВР (законово и подзаконово), работата с Народното събрание, диалога със Съвета на Европа и с Европейския съюз, архивното наследство в МВР, образованието и обучението, спортната дейност, дейността на дирекция АФКОС, сътрудничеството с ОЛАФ и др. Бил е народен представител и министър, подава оставка от двата поста през март 2015 г. Статията е публикувана в сборника на НБУ „30 години България в Съвета на Европа“. Препубликуваме адаптирана версия заради актуалността на темата.
Проблемът с полицейското насилие е многоизмерен. Настоящият текст има за цел да представи един ключов момент от институционалната история на Министерството на вътрешните работи. Точно преди десет години – на първи юли 2012 г. – влезе в сила важна промяна в Закона за МВР. Тази промяна е резултат от членството на Република България в Съвета на Европа, чийто 30-годишен юбилей отбелязахме неотдавна.
Вярно е, че коментираната промяна се „случи“ след поредица решения с осъдителен диспозитив от страна на Съда по правата на човека в Страсбург поради неспазени ангажименти по прилагане на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Вярно е също така, че тази промяна в законовите правила бе извършена в условия на осъзната необходимост от тогавашното ръководство на МВР и политическото мнозинство в българския Парламент. За период от четири години (2009 – 2013 г.) имах честта да изпълнявам длъжността на заместник-министър на вътрешните работи и именно в тази роля поех инициативата за реформата, за която пиша. Тази реформа, макар и с известни съпътствaщи напрежения, бе проведена успешно и доказателство за това е присъствието на непроменени законови текстове в правното пространство за период от десет години.
Убеден съм, че законовите правни норми в това отношение няма да бъдат коригирани дори минимално и през следващи периоди от време. А това е така, защото въведеният стандарт „абсолютна необходимост“ при употреба на огнестрелно оръжие, физическа сила и помощни средства от страна на полицейски органи при осъществяване на техни професионални (полицейски) правомощия бе преценен изключително внимателно през призмата на необходима симбиоза между охрана на фундаментални човешки права и качествена полицейска охранителна дейност.
Импулс за промяна даде несъмнено Съдът по правата на човека в Страсбург. Ала всичко започна с организирането на Кръгла маса относно полицейското насилие, която бе дело на Българския хелзинкски комитет, Асоциацията за европейска интеграция и права на човека и Фондацията „Български адвокати за правата на човека“. Тя се проведе на 16 февруари 2011 г. Това бе последвано от подробна публикация с автор адв. Маргарита Илиева – заместник-председател на БХК и директор на неговата правна програма.[1] Публикацията бе отлична първооснова: представяше 27 осъдителни решения на Съда в Страсбург по 26 дела за проявено и несанкционирано полицейско насилие за период от 12 години (1998 – 2010 г.); описваше случаите с явно прекомерна сила на полицейски служители или просто насилие; представяше хронологично отделни случаи; представяше критичния поглед на Комитета на министрите на Съвета на Европа по този повод; очертаваше пътя напред. Публикацията завършва с категорична позиция за необходимост от реформа на Закона за МВР и други закони, третиращи употреба на полицейски или квази-полицейски правомощия (към онзи момент това бяха Законът за отбраната и въоръжените сили и подзаконови актове за дейност на военна полиция и др. под.). Отделно от това бе предложено провеждане на сериозно обучение на полицейските служители относно стандарта „абсолютна необходимост“ за употреба на сила/оръжие. Третото предложение визира необходимостта от реформиране на практиката на прокуратурата и следствието по отношение проявена полицейска бруталност и нейното справедливо разследване.
Правозащитната кампания в началото на 2011 г. бе оповестена под мотото „Полицейското насилие: стоп сега!“, в резултат на което политическото ръководство на МВР пое обещание да организира широко обществено обсъждане по този повод.[2] Проведе се специална среща и дискусия във вътрешно-ведомствена Комисия за защита правата на човека в МВР, на която голяма част от ръководители на областни дирекции на МВР се противопоставиха на всякакви идеи за промяна (за разлика от ръководителя на тази комисия Милчо Енев, който ръководеше и охранителната полиция на цялата страна). Това ясно показа трудностите, пред които е изправена всяка реформаторска идея, когато срещу нея се изправят наслоения и инерции от миналото.
През пролетта на 2011 г. авторът на настоящия текст организира широка обществена дискусия в заседателната зала на МВР по въпроса за необходими законови и организационни промени за преодоляване на явлението „полицейско насилие“. Дискусията се ръководеше от мен, от страна на вътрешното министерство участваха Милчо Енев (директор на ГД „Охранителна полиция“), Бойка Чернева (декан на факултет „Полиция“ на Академията на МВР) и Добрин Руменов (директор на дирекция „Инспекторат“ в МВР). Активно участие взеха Гроздан Илиев – зам.-председател на Върховния касационен съд, както и Галина Тонева – зам.-главен прокурор. Висшият адвокатски съвет бе представен от адв. Динко Кънчев. Неправителственият сектор бе представен от адв. М. Илиева от БХК, И. Иванова от институт „Отворено общество“, адв. Ал. Кашъмов от програма „Достъп до информация“ и др. Дискусията бе многочасова, на нея не бе спестена изява на нито една критична нагласа.
В продължение на обществената дискусия бе създадена работна група под мое ръководство, която да подготви текстове на законови редакции. В работата на групата се включиха активно представители на Омбудсмана на републиката, на Върховната касационна прокуратура и на неправителствените сдружения. Периодично промените бяха консултирани с професионалното ръководство на МВР.[3]
Промените в Закона за МВР бяха подготвени внимателно и обявени за обществено обсъждане в началото на 2012 г. (м. февруари).[4] Подготвителният период отне около година: от момента на оповестяването на доклада на неправителствения сектор за проблема с полицейското насилие, провеждането на откритата дискусия пред медиите в МВР, създаването и дейността на работната група, поставянето на прецизния проект на сайт за обществено обсъждане, внасянето на законопроекта в Народното събрание през изпълнителната власт.[5]
Законопроектът бе разгледан (сравнително) безпроблемно в постоянните парламентарни комисии и в пленарната зала на НС (на две четения). Особено показателни бяха разискванията преди първо гласуване в комисията по правни въпроси[6] и в комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Дебатите завършиха с относителен консенсус, а на заседанието на правната комисия адв. М. Илиева от БХК изказа безрезервна подкрепа за проекта, което не е често срещано явление, особено когато проект се внася от правителството. „МВР е показало безпрецедентната воля на държавата да се съобрази с Европейския съд по правата на човека“[7]. Идентична бе атмосферата и при обсъжданията в КВСОР.[8]
Какви бяха основните акценти на промяната?
Първо, бе въведено законово задължение за полицейските служители да вземат всички необходими мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени физическата сила и помощните средства (като полицейски правомощия).
Второ, въведе се забрана за използване на животозастрашаваща сила за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, освен ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго (идентична забрана е въведена и при използване на оръжие в този случай).
Трето, въведе се задължение за преустановяване употребата на оръжие незабавно след постигане на нейната законна цел.
Четвърто, бе разписано правило за предварително планиране на полицейските операции и тяхното контролиране в хода на изпълнението така, че всеки риск за човешкия живот и здраве да е минимален.
Ще си позволя по-дълго цитиране на мотивите към законопроекта, писани лично от мен в кабинета на заместник-министър: „Необходимо е да се отчете също така, че промяната на правната уредба не би била достатъчна, за да се ограничат проявите на превишени полицейски правомощия. Допълнителните мерки са: качествена предварителна и последваща подготовка на полицейските служители, структуриране на ефективен и независим орган за разследване на твърдения за превишени правомощия (например: следователи, съответно специализирани прокурорски звена), своевременни вътрешноведомствени проверки при твърдения за превишени правомощия, възпиращи санкции за нарушителите (административни и наказателни)“[9]. Действащият по онова време Закон за МВР отрази коментираните промени в разпоредбите на чл. 72, 73 и 74, както и в новия чл. 74а, а измененията влязоха в сила на 01-ви юни 2012 г.[10] Няколко други разпоредби допълниха систематиката на правните норми относно коментирания стандарт.[11]
По този начин бе завършена институционална реформа, която бе възможна с оглед на съответна политическа обстановка и която бе обявена предварително в предизборна и правителствена платформи. Ще припомня, че преди това – в началото на 2010 г. – за първи път в по-новата история ръководството на МВР „разсекрети“ щатната численост на МВР (до тогава щатната численост бе класифицирана информация) и така се отвори пътят за попълване на единствената празна позиция в данните на Евростат. Освен това (и отново за първи) път в началото на 2010 г. чрез правна норма (Правилник за приложение на Закона за МВР) изрично бе вписана щатната численост на МВР (61 170 щатни бройки по това време, последвани от няколко редукции)[12].
Ще препотвърдя убеждението си, че въведеният стандарт на абсолютната необходимост при употреба на оръжие, физическа сила и помощни средства от страна на полицаи имаше и ще има дълготрайни последици. Всички текстове бяха подготвяни внимателно от представители на МВР, прокуратурата, неправителствения сектор и Омбудсмана. Това продължи дълго и бе изморително. Но, струва ми се, усилията си заслужаваха.[13] Позволявам си да изразя прогноза, че в бъдеще няма да се намери политически или професионален ръководител, който да промени (дори в минимална степен) въведения законов стандарт.
Скептичен съм към споменатата тези дни идея от страна на председателя на НС за законови промени – не бива първото институционално действие да е насочено към „пипането“ на правните норми. Не е случайно и това, че този стандарт бе „копиран“ без никакви промени и в други нормативни актове, когато се въвеждат квази-полицейски правомощия на други държавни органи при осъществяване на професионална дейност.[14] Дори през лятото на 2014 г., когато се „създаде“ абсолютно ненужно „нов“ Закон за МВР, „преписващ“ почти изцяло стария, нормите относно стандарта „абсолютна необходимост“ останаха непокътнати в новите разпоредби на чл. 85, 86, 87 и 88.[15]
Тази политическа постъпка имаше и благотворни политически последици за страната ни. Състоянието на пост-мониторингов диалог, установено за Република България по линия на Съвета на Европа, бе на път да бъде преустановено. За съжаление само два гласа при гласуване на Парламентарна асамблея на СЕ на 22-ри януари 2013 г. не достигнаха за подобно постижение. Ала коментираната реформа в МВР бе изцяло аплодирана: показателят за полицейското насилие (и някои други) отпаднаха като предмет на наблюдение. Имах честта да ръководя този диалог с ПАСЕ по линия на вътрешното министерство, да общувам в напрегнати разговори с редица делегации и ръководители по линия на СЕ, да давам разяснения: Серхий Холовати (Украйна) през 2009/2010 г., Лука Волонте (Италия) през 2011/2012 г., Мевлют Чавушоглу (Турция) и т.н.
Накрая, ще си позволя да изложа някои мисли върху перспективите.
Първо, ще се зададе справедлив въпрос: нима проблемите с полицейското насилие са преодолени?[16] Не са преодолени, разбира се! Ала правната уредба е безупречна. Ако нещо трябва да се подобри, това е засилване на подготовката на полицейските служители и строг контрол по време на извършване на полицейски операции. Освен това сериозна реформа е необходима и по повод качеството на извършване на вътрешно-ведомствените проверки при твърдения за полицейско насилие. Вярно е, че ведомствената инерция не може (дори) да допусне наличие на „външен“ поглед, когато се извършват вътрешни проверки в МВР. Но може би е дошъл момент и за подобна реформаторска стъпка, например чрез наличие на представител на Омбудсмана в състава на комисиите, провеждащи такива проверки в МВР. А значението на своевременните и безпристрастни прокурорски проверки при данни за престъпление е изключително – включително и чрез навременно оповестяване на резултата.
Второ, десетгодишен период от време е повод за наличие на сериозни научни публикации по темата. За съжаление – това не се случи. Ако представителите на наказателноправната наука се постараха да осигурят научен дебат чрез (поне) две великолепни публикации[17], разположени в контекста на отношението между Закона за МВР и Наказателния кодекс, то представителите на науката за т. нар. Полицейско право напълно игнорираха новите разпоредби. Не мога да прикрия разочарованието си от подобна постъпка. Такова академично поведение от страна на преподаватели в Академията на МВР, които не могат да осмислят дори нелогичността на наименованието „Полицейско право“, вместо разумното наименование „Административна дейност на българската полиция“[18], въобще не ме учудва.[19] Почти никаква експертиза не можах да получа от висшето училище на МВР дори и при подготовката на тези важни законови текстове преди десетина години (единственото изключение бе доц. Марчо Марков). Това е твърда тъжна констатация. Добре е поне това, че някои от учебните помагала, разработени чрез различни проекти, ще бъдат от полза на редовите полицаи.[20]
И трето, не мога да прикрия учудването си отпреди десетина години по следния въпрос. Дълго време ръководех диалога на МВР с Европейския съюз и със Съвета на Европа, това бе мое политическо и професионално задължение като заместник-министър (2009 – 2013 г.) и като министър (2014 – 2015 г.). Темата на настоящата публикация синтезира мой професионален опит в това отношение. А въпросите за делата в Съда по правата на човека в Страсбург по повод действия на полицейски служители бяха в центъра на дейността. Не мога да скрия, че нито веднъж (за няколкогодишен период) на моето внимание не е поставян какъвто и да е въпрос, отправян от специалните процесуални правителствени представители на Република България (като държава) пред Съда в Страсбург. Струва ми се, че когато иде реч за действия на полицейски служители (и не само), чието поведение може да има за последица решение с осъдителен диспозитив, най-подробна информация може да предостави именно МВР в лицето на неговия политически ръководител. Така би се осигурила по-адекватна защита на интереса на държавата, равнопоставен с интереса на съответния жалбоподател.
[1] Вж. Илиева, М. Полицейското насилие в България през погледа ва Европейския съд по правата на човека – безправие и безнаказаност (анализ на осъдителните решения за полицейска бруталност срещу България). Адвокатски преглед, 2011, № 5-6, 3 – 37.
[2] Вж. например публикацията на журналиста Борис Митов в сайта Медиапул.бг от 15-ти март 2011 г. със заглавие „МВР мисли за промени в правилата за ползване на оръжие от униформените“. В нея ясно са изразени позициите на адв. М. Илиева от БХК и адв. Д. Доковска, която по това време ръководи Висшия адвокатски съвет.
[3] Това всъщност беше и най-трудната и деликатна за решаване задача, която стоеше пред мен като дългогодишен служител на МВР, който в този момент заема политически пост на заместник-министър. Трудни бяха разговорите например с тогавашния главен секретар на МВР, както и с ръководителя на СОБТ (специализирания отряд за борба с тероризма). Независимо от всичко, главният секретар по това време Калин Георгиев подкрепи подготвяната промяна и осигури сравнително безпроблемното й въвеждане в полицейската практика.
[4] Зам.-председателят на БХК М. Илиева споделя: “Моментът е изключителен. МВР прави нещо съществено ценно за правата на хората. За пръв път тази институция поема честно отговорност за полицейското насилие. Предизвикателството сега е пред другите институции да подкрепят това достойно усилие. Няма да имат оправдание пред гражданите, ако не го направят“. Вж. публикацията на сайта Медиапул.бг от 13-ти февруари 2012 г. с автор Б. Митов „МВР предложи промени срещу масовото използване на сила и оръжие при арест“. За общия политически и обществен контекст, в който се случваше реформата, вж. интервюто със зам.-министър В. Вучков за Дарикнюз.бг от 14-ти март 2012 г. „Полицията ни не бива да бъде беззъба“. Там е споделено и следното: „Освен това Съдът в Страсбург многократно е отчитал, че е необходимо да се структурира независим орган, който да разследва твърденията за упражнено полицейско насилие. Аз се радвам, че главният прокурор преди около три седмици структурира специални звена и във ВКП, и на ниво апелативни прокуратури …, които ще разследват сигналите за полицейско насилие“.
[5] Ще споделя за наличието на изненадващо писмо от заместник-главен прокурор, който не бе участвал в подготовката на текстовете, съдържащо отрицателно отношение. Бързата реакция на главния прокурор предотврати блокирането на цялата процедура.
[6] Внесеният на 06-ти март 2012 г. в НС проект на МС бе гледан в правна комисия на 15-ти март 2012 г. На заседанието (освен зам.-министър В. Вучков) участие взеха адв. Йонко Грозев от Център за либерални стратегии, адв. Маргарита Илиева от Български хелзинкски комитет и Любомир Крилчев като експерт при Обудсмана на Републиката. Вж. https://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/226/reports/ID/3394.
[7] Пак там.
[8] Тя се проведе на 21-ви март 2012 г., освен мен участваха и адв. Й. Грозев, адв. М. Илиева и Л. Крилчев. Вж. https://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/229/reports/ID/3402.
[9] Законопроектът и придружаващите го мотиви са достъпни на официалния сайт на Народното събрание: https://parliament.bg/bills/41/202-01-14.pdf.
[10] Ще споделя още малка част от професионалния си и политически опит: винаги, когато съм подготвял промени в закони (било сам, било като част от колектив), съм предвиждал измененията да влизат в сила от конкретна дата, по възможност на първо число на съответен месец. Така се преодолява неудобство от изчисляване на конкретни срокове на период на узнаване на нормите, а това е по-разбираемо както за държавните органи, които ще прилагат правните норми, така и за гражданите. Бих могъл да дам пример и с четирите закона в сферата на сигурността, създадени за първи път в българската институционална история и влезли в сила на 01-ви ноември 2015 г. (Закон за функциониране на системата за защита на националната сигурност, Закон за Националната служба за охрана, Закон за военното разузнаване и Закон за Държавна агенция „Разузнаване“).
[11] Същият закон (и на същата дата) предвиди и други важни реформи в МВР: създаде се нова Главна дирекция „Национална полиция“ в МВР, обединила охранителна и криминална полиция; регламентира се съдържанието на реквизитите на писмените полицейски разпореждания – те представляват индивидуален административен акт, а не отговаряха на изискванията на чл. 59 АПК относно съдържанието на акта; регламентираха се правомощия на дирекция АФКОС-МВР да извършва т. нар. административни проверки за идентифициране на нередности и измами , засягащи финансовите интереси на ЕС; усъвършенства се правната база за работа с Шенгенската информационна система.
[12] Наред с това тогава бе вписано изрично задължение в правна норма за проверка за принадлежност към структурите на бившата Държавна сигурност на лица, кандидатстващи да заемат съответна позиция в МВР (от определена длъжност нагоре). МВР бе първото министерство, което въведе подобна предварителна проверка, допустима от Закона за досиетата.
[13] Вж. някои публикации по сродни теми: Екимджиев, М. Правни стандарти на ЕСПЧ, свързани с прилагането на антитерористичните мерки. Общество и право, 2016, № 7, 52 – 59; Маргаритова-Вучкова, Св. Решенията на ЕСПЧ през 2017 г. – българският контекст. Общество и право, 2018, № 2, 42 – 60; Вучков, В. Финализираме структурната реформа в МВР – В: Сборник „Секторът за сигурност в процес на трансформация: критични разсъждения“. Съавторство с Б. Славчев, София: Фенея, 2014, 111 – 115 (интервю за в-к „Класа“ от 07.02.2012 г.); Велчев, Ж. Задържане на лице, извършило престъпление – чл. 12а от НК. Велико Търново: Фабер, 2018, 308 с.; Велчев, Ж. Причиняване на вреди при задържане на лице, извършило престъпление по чл. 12а НК. Годишник на Департамент Право за 2017 г. – НБУ, година шеста, София, 2018, 403 – 415.
[14] Имам предвид Закон за НСО, ЗИНЗС, Закон за ДАНС (според това дали се въвеждат или отнемат полицейски правомощия за тази структура през различни периоди от време), Закон за военната полиция, новия Закон за противодействие на корупцията и др. под.
[15] Окончателният текст на проекта бе гласуван в НС в края на м. май 2012 г. За сайта “Правен свят“ зам.-министър В. Вучков коментира финализирането на проекта: „Измина точно година от публичното обсъждане МВР на проблема с полицейското насилие. Мисля, че много внимателно преминахме цялата траектория на нормотворческия процес: дефиниране на проблема, публично обсъждане, разработване на конкретни текстове от представители на МВР, прокуратурата и неправителствения сектор, обсъждане в комисии в НС и пленарна зала… Така постигнахме необходимия баланс между нуждата полицаите да действат активно срещу престъпните прояви и нарушенията на реда (от една страна), и ненакърняването на базови човешки права (от друга). Убеден съм, че бъдещето ще покаже правотата на тази промяна, изискуема от ЕКПЧ и Съда в Страсбург… Точно 20 години след приемането на България в Съвета на Европа доказахме, че обединените усилия на държавата и неправителствените организации могат да постигнат този полезен резултат“. Зам.-министър Вучков специално благодари за съдействието на Омбудсмана Константин Пенчев, ВКП, адв. Маргарита Илиева от Български хелзинкски комитет, адв. Йонко Грозев от Център за либерални стратегии и Иванка Иванова от „Отворено общество“. Вж. https://www.bghelsinki.org/bg/news/standartt-absolyutna-neobhodimost-pri-policejskoto-nasilie-okonchatelno-vleze-v-zakona/.
[16] По линия на Съвета на Европа България следва да преодолява и други дефицити: специални разузнавателни средства и достъп до трафични данни; върховенство на закона; предотвратяване на изтезания; състояние на местата за лишаване от свобода; механизъм за разследване и евентуална углавна отговорност на главен прокурор и пр.
[17] Вж. Гиргинов, Ант. “Абсолютната необходимост“ за употреба на сила при задържане на престъпник (термини и тълкувания). Адвокатски преглед, 2012, № 7, 3 – 14; Петрова, Цв. Изискванията на ЕКПЧ спрямо националното законодателство и практиката по прилагане на полицейски правомощия – В: Сборник в чест на 70-годишнината на проф. Емил Константинов, БАН – ИДП, С., 2018, 225 – 266.
[18] Вж. по този въпрос: Вучков, В. Промените в НПК от ноември и декември 2020 г. Общество и право, 2020, № 10, 4 – 24.
[19] Срвн. Тимчев, Л. Задържане на лица от полицейските органи. София: Академия на МВР, 2020, 120 с.; Тимчев, Л. Правомощия на полицейските органи по Закона за МВР. София: Академия на МВР, 2020, 434 с.; Полицейско право – обща част. Учебник (авт. колектив), София: Академия на МВР, 2018, Академия на МВР, 359 с. и др. Все пак положителни моменти могат да се открият както в по-стари публикации, така и в по-нови: Бояджиев, Н. Административнопринудителните актове на органите на МВР и съдебният контрол върху тях. София: Академия на МВР, 2003, 160 с.; Йорданов, М. Задържане на лица от полицейски органи в РБ. Общество и право, 2021, № 4, 24 – 37.
[20] Вж. например: Анализ на законодателството в областта на използването на физическа сила, помощни средства и огнестрелно оръжие от полицейските служители. Наръчник – АМВР, СЕ и Норвежки финансов механизъм (2009 – 2014), 113 с.; Прилагане на полицейски правомощия при спазване правата на човека – добри практики. Учебно помагало, София: АМВР – полицейска академия Саватан, 2015, 108 с.; В помощ на задържания от полицията и на обвиняемия в досъдебното производство. София: Институт Отворено общество, 2018, 64 с. Съвсем наскоро излезе от печат и ново помагало, подготвено от доцентите Станимир Илиев и Живко Велчев, което – макар и с качествено съдържание – би могло да отдели повече място на коментирания тук стандарт (исторически контекст, разграничения на режимите преди и след промяната, конкретики на поведение от страна на полицаи); това е важно, защото помагалото има огромен тираж и ще се разпространи във всички полицейски структури.
20
Коментирайте
Само да попитам „kvalificiran“, щото ме пита един приятел. И като я прочетат статията Атанас Атанасов, Деси Атанасова, Радомир Чолаков, Христо Иванов, Росен Желязков кво ще стане? Ми те са абсолютни шматки. Без Атанас Атанасов, който е в час с проблема, останалите, особено Деса са пълен въз и си нямат понятие от това, което коментира проф. Вучков.
Красив ум и прекрасене човек!
Единственият министър на МВР, който искаше истинска реформа, но не получи подкрепа от Борисов, защо ли? Естествено си тръгна с достойнство и високо вдигната глава!
Много точно изказване на професоре
Е, щом БХК са се изказали положително за споменатите нормативни актове, мисля, че няма спор доколко те отговарят на нуждите на държавата.
Така е
Наистина що за наименование Полицейско право? Все едно да има Прокурорско право, Дознателско право…?! Някога в Симеоново дисциплината беше АДНМ, административна дейност на НМ. Прав е ппофесорът, да вземат да си оправят поне името на преподавания курс.
Но те полицайте в Симеоново са едни, а тия дто ги наемат масово не са карали Симеоново. Наемат се с конкурс
Има „прокурорско право“ и същото попада почти на 60% от изучаваната в университетите дисциплина „Наказателен процес“. Има други 20%, които са по разпоредби в ЗСВ за статута на прокурорите, структурата и т.н., тя се учи по Конституционно право, обичайно във втори курс в повечето ВУЗ-ове, и други 20%, които не се изучават никъде, може би 10% от тях се изучават в дисциплината „административен процес“, и става въпрос за участието на прокурора в административното производство, най-вече при оспорване на административни актове и наказателни постановления в съдебна фаза. ЗМВР рядко се изучава в достатъчна подробност, в някои ВУЗ-ове има и т.н. „Митническо… Покажи целия коментар »
Да вкарат в закона и задължителна идентификация на костенурките
МВР тотално пренебрегна тези законови разпоредби на 16.11. Пеевски тръгна да защитава полицаите и той без да чете. Хайде малко да погледнат закона и да си посипят главата с пепел
И полицайте на улицата и шефовете им не разбират от закони
Ти не знаеш , как се пише полицаИте ,а си тръгнал акъл да ръсиш.
Когато логиката им е бии за да те уважават е така
Дам логиката на полицаЙте е биИ за да те уважават. Кавичките ги пропускам умишлено, за да импонирам 🙂
Професорът, който тогава беше главен асистент, ми преподаваше в АМВР преди 20 г. Различаваше се от останалите преподаватели. Само той ни водеше по съдебни заседания. Публикувайте повече такива текстове !
И аз искам повече такива текстове
Премерен, трезв, обективен анализ. Поздравления за автора – чета негови текстове с удоволствие, без академична превзетост, практически и разбираеми. Поздравления отново, проф. Вучков!
Помня автора като министър на вътрешните работи – беше безупречен. Но за съжаление не попадна в точното време и на точното място и прецени, че е под достойнстовто му да работи с един безличен пожарникар и още по-безличния му антураж…
Хубаво е тази статия да се прочете от Атанас Атанасов, Деси Атанасова, Радомир Чолаков, Христо Иванов, Росен Желязков. Може и без ДП.