Спомен за професор Петър Топалов
Авторът
Веселин Вучков е професор по наказателен процес в Нов български университет, Академия на МВР и Югозападен университет „Н. Рилски“. В периода от 2009 г. до 2015 г. е зам.-министър на вътрешните работи, народен представител в два парламента и министър. Подава оставка като министър и депутат. Статията е адаптирана версия на текст от „Бюлетин Полиция на Академия на МВР“.
Някак неусетно – ден след ден, месец след месец, випуск след випуск – изминаха двадесет години от деня, в който ме застигна вестта за кончината на проф. Петър Топалов. Тази тъжна вест не беше неочаквана: професорът боледуваше месеци и години наред, макар да направи опит да се върне към преподавателска катедра малко преди смъртта. Аз поемах всичките му занятия в Академията на МВР и преди всичко неговия лекционен курс пред курсантите в редовна форма на обучение. Общувахме почти ежедневно по академични въпроси, а и чрез редовните ми посещения в дома му или из болнични заведения.
Този човек ми оказа неоценима помощ в първите години от моята преподавателска дейност във висшето училище на вътрешното министерство. Познанството ни траеше десетина години, а и самото висше училище търпеше свои превъплъщения (институционални и кадрови), включително и на ниво наказателноправни дисциплини и „разполагането“ им в различни катедри. Общуването ни беше пълноценно и остави у мен незаличимо усещане за висока академична съвест, трезвост на оценките във времена на бурни обществени промени, непоклатимо усещане за държавност. Всъщност проф. Топалов бе и първият човек, когото срещнах в края на 1995 г., когато за първи път прекрачих прага на ВИПОНД – МВР, изкачих плахо мраморното стълбище и почуках на вратата на отсрещния кабинет № 215. Следователската работа постепенно се превръщаше за мен в огнище на неудовлетворение поради „надигащи се“ „мутренски“ времена, а висшето училище на МВР изпитваше неистова нужда от преподаватели. Професорът ме окуражи да се явя на обявения конкурс за асистент по наказателен процес, а след това подкрепяше усилията ми да стана старши асистент (1998 г.) и главен асистент (2001 г.), а помагаше и чрез напътствия и рецензиране на дисертацията ми, посветена на предмета и тежестта на доказване по наказателни дела (2003 г.).
Ето защо чувствам дълг да разкажа за професор Топалов, още повече и заради 90-годишнината от неговото рождение. Поразрових се из библиотеки и архиви (лични и институционални), а читателят нека ми прости, ако „вмъкна“ лични мотиви. „Пристрастията не са ми чужди, въпреки юздите на мозъка“ – сполучливо бе отбелязал преди години Стефан Цанев в своите български хроники. Освен това две десетилетия съхранявам грижливо ценни негови документи: студентска книжка, диплома за висше образование, диплома за кандидат на юридическите науки, свидетелства за научните звания „доцент“ и „професор“, документи за награди от ректори, удостоверение за награда от ДФС „Левски – Спартак“ и др.
Петър Петров Топалов е роден на 7 март 1935 г. в Русе. Бащата Петър е работил като счетоводител, а майката Иванка – като бродеристка. През 1950 г. става състезател по волейбол, а от 1955 г. се състезава за националния представителен отбор; военната си служба отбива в спортната рота към ЦСКА. През 1953 г. Топалов завършва софийския Икономически техникум („образцов стопански техникум“) с общ успех отличен 4.80 (оценките са по петобалната система).
В периода от 1958 г. до 1963 г. учи специалност „Право“ в Софийския държавен университет, като продължава и спортната си кариера. В аудиториите на юридическия факултет на Софийския университет слуша лекции на именити преподаватели като Анастас Тотев (статистика), Михаил Андреев (история на българската държава и право, римско право), Борис Спасов (държавно право на НРБ), Любен Василев (гражданско право), Александър Кожухаров (облигационно право), Ангел Ангелов (финансово право), Иван Ненов (наказателно право), Нисим Меворах (семейно право), Живко Сталев (граждански процес), Иван Вакарелски (криминалистика), Стефан Павлов (наказателен процес) и др.
Волейболната кариера изгражда присъщите качества „борбеност“ и „целеустременост“, а Петър Топалов като състезател от националния български отбор е част от големите успехи на този спорт, достигайки до европейски и световни признания (точно по това време – 1957 г. – волейболът е признат за олимпийски спорт, а решителен принос за това има проведената в София сесия на Международния олимпийски комитет, съпроводена и от демонстративен турнир; в турнира участват най-силните отбори в света, спечелен е от българския отбор, а Петър Топалов е сред титулярните състезатели). От 1960 г. е „майстор на спорта“ (състезавал се е за ДФС „Левски“ и ЦСКА).
На 1 април 1961 г. е назначен за младши следовател (с присъдено звание „лейтенант“) в столичното Ленинско районно управление на МВР, после е преназначен за следовател. Впоследствие е назначен за заместник-началник, а през 1968 г. – за началник на отделение „Следствено“ при 01 Районно управление на МВР в София. През същата година провежда 3-месечно обучение в Института за усъвършенстване на следствените работници в съветския гр. Ленинград.
През март 1970 г. генерал-майор Любомир Анев – началник на Висшата специална школа „Г. Димитров“ – предлага на министъра на вътрешните работи генерал-полковник Ангел Солаков капитан Петър Топалов да започне преподавателска работа. По това време Топалов е началник на отдел „Следствен“ при Софийско окръжно управление на МВР. Назначаването във ВСШ – МВР се случва на 25 април 1970 г., а в придружаващата атестация четем: „Има жива, подвижна памет и аналитична мисъл; отнася се с любов към работата си“. Назначаването е с оглед преподаване на дисциплината „наказателен процес“ за нуждите на факултет „Държавна сигурност“; по тази причина П. Топалов е приет на действителна военна служба (присъща на служители по линия на държавна сигурност, за разлика от тези по линия на народна милиция) и се явява щатен служител на Държавна сигурност, и по тази причина открих личното му кадрово досие в централизирания архив на т. нар. Комисия по досиетата (КРДОПБГДСРСББНА): ф. ЛКД, а. е. 67876.
Каква е научно-академичната му кариера? През април 1976 г. е зачислен като дисертант на свободна подготовка във ВСШ – МВР, а на 3 април 1978 г. Висшата атестационна комисия при Държавния комитет за наука и технически прогрес му присъжда научната степен „кандидат на юридическите науки“. На 23 април 1982 г. същата комисия присъжда на к.ю.н. Петър Топалов научното звание „доцент“ (специализиран научен съвет по философските и юридическите науки), а на 1 юли 1988 г. Висшата атестационна комисия към Министерския съвет дава на кандидата научното звание „професор“ (научна комисия по специалните науки).
А какво е развитието на Петър П. Топалов в административно-кадрово отношение? На 1 юни 1981 г. е назначен за зам.-началник на факултет „Народна милиция“ при ВСШ – МВР; на 6 октомври 1983 г. подп. Топалов е назначен за зам.-началник на Висшата специална школа на МВР и за началник на факултет (втори) „Народна милиция“. Ще отбележа, че по това време (когато Топалов е декан на втори факултет) е построена централната сграда на висшето училище на МВР (ректорат), ползвана и днес, което изисква множество организационни усилия и е съпроводено с някои прекъсвания (1984 – 1988 г.). Тази сграда е планирана само за факултет „Милиция“ с неговите учебни зали, преподавателски състав, библиотеки и пр., ала след закриването на факултет „Държавна сигурност“ и връщането на ползваните от него сгради на Американския колеж в новата сграда на практика бяха настанени всички университетски звена.
Своеобразен връх в академичната кариера на проф. Петър Топалов е заемането на поста Ректор ва Висшето училище на МВР в периода от 1990 г. до 1991 г., в едно бурно и смутно време на промени. В кадровото му досие откриваме Декларация от 12 февруари 1990 г., че не членува в политически партии (преди това е бил член на БКП). На 3 април 1991 г. полк. проф. Петър Топалов (като Ректор на Висшия институт на МВР) подава молба да бъде освободен от заемания ръководен пост и да заеме професорско място в катедрата по наказателно-правни науки; мотиви: „от здравословен и личен характер“. На 4 април 1991 г. е освободен от ректорска позиция. Служебната му кариера е съпроводена от получаване на множество награди. Ала каква е историческата истина? – Петър Топалов е първият и единствен до момента Ректор, избран от Общото събрание на висшето училище; година след това си подава оставката заради несъгласие с ръководството на МВР, а в същия ден събира Академичния съвет и съобщава, че не желае да унищожава това, което е градено с години в училището и по тази причина е взел решение да се оттегли.
Представената безстрастна фактологична картина не може да разкрие багрите на една богата личностна натура. Споменах по-горе за взаимното ни общуване с проф. Топалов през последните десетина години от живота му. Спомените ми – за разлика от други случаи – никак не са избледнели. Това беше човек, който, независимо от началническите позиции, които е заемал, не предаде нито за миг основното си поприще на преподавател по наказателно-процесуално право, в това отношение той се открои като водещ лектор пред много курсанти и други слушатели, посветили се на отговорното поприще на служители на МВР. Топалов бе интересен като лектор заради безспорните теоретични знания, изградени върху разнородна следователска практика. Мога да свидетелствам дори за неговата чувствителна вътрешна натура, въпреки привидното излъчване на (понякога) грубоват човек заради високата си осанка и снажност. Тук и дългата спортна кариера има своето отражение заради изградените смелост и принципност. Топалов няколко години води семинарни занятия по наказателен процес и в Юридическия факултет на Софийския университет; тогава пробужда интерес към тази наука и на бъдещи професори, изградили впоследствие и международна кариера.
Петър Топалов дълго време бе член на специализираните научни съвети в областта на националната сигурност, ситуирани в Академията на МВР (с различни наименования през времевите периоди). След обществените събития през 1989 г. съответният специализиран съвет е закрит за няколко години, впоследствие отново е учреден, а смъртта на проф. Топалов го завари на позицията Председател на СНС в областта на националната сигурност към ВАК (по отрасли и подотрасли). Всъщност Топалов е член на СНС от 1998 г., а негов председател е от есента на 2004 г. до смъртта си.
По-долу ще представя подробна библиография на проф. П. Топалов. Тя е почти пълна, макар да срещаме трудности заради наличие на немалко литература в Академията на МВР с поставен гриф за секретност. (Например не мога да открия негова статия, упомената в държавните архиви, със заглавие „Разграничение между оперативната и процесуалната дейност на органите на държавна сигурност“, публикувана вероятно в незапазен бр. 1/1977 г. на Бюлетин на ВСШ-МВР). Като млад преподавател през 2002 г. положих усилия за разсекретяване на обилно количество литература по правна тематика (предимно по наказателно право, наказателен процес и криминалистика), съхранявана в секретната библиотека на АМВР. Имахме и формален повод – приемане на новия Закон за защита на класифицираната информация, пък и повечето автори бяха живи. За съжаление, четящата публика (научни работници, студенти, юристи, други изследователи и пр.) не познава тези значителни произведения на науката, те не влязоха в значим научен оборот. Това се отнася и за немалко дисертации. Направих усилия да занеса основните учебници и монографии в библиотеките на Юридическия факултет на Софийския университет, на Нов български университет и другаде. Ала стореното е малко, а забравата е незаслужена.
Що се отнася до Петър Топалов – основните му изследователски усилия са насочени в две посоки: а) предварителното (досъдебното, предсъдебното) наказателно производство; б) доказателственото право. Все трудни теми, фундаментални теми, неблагодарни теми. Колцина изследователи се насочват към тях в днешно време при наличие на изобилие от литература на всякакви езици? Съвсем, съвсем малко. Винаги ме е впечатлявал неподправеният интерес на Топалов към един базов изследователски проблем с грандиозно практическо значение: „прекрачването“ на онази граница, която понякога е почти невидима, между извънпроцесуалната работа на много държавни органи (от една страна), и започването (“стартирането“) на пълноценна наказателно-процесуална работа чрез поставяне началото на досъдебно наказателно производство, наричано някога предварително производство (от друга страна). Отмерването на този момент е изключително важно с оглед организационната му значимост и доказателствена перспектива от гледище на държавното обвинение – тук се концентрират резултатите от дейността на мощни държавни структури с извънпроцесуален профил от гледна точка на НПК (оперативна дейност, разузнавателна и контраразузнавателна дейност, дейност на други държавни органи и редица администрации, предварителни проверки и пр.). Фокусирането върху онзи момент, след който наказателното дело става висящо, винаги е предизвиквало теоретични полемики, разнородни законови положения и разнолика съдебна практика. А всичко това следва да се отразява дори и върху организационната структура на българската полиция, ако желаем тя в много по-голяма степен да се подчини на наказателно-процесуални задачи. Ала това е друга и дълга тема.
Та именно Топалов написа статии, студии и монографии за ролята и значението на оперативните данни за процеса на доказване по наказателни дела, за необходимото разграничение и взаимовръзка между оперативно-издирвателната и наказателно-процесуалната дейности и др. под. Колко държавници и изследователи си поставят (без самоцелно противопоставяне) същностните въпроси за т. нар. легализация на оперативните данни от МВР, ДАНС, други разузнавателни органи; за категоричната нужда събраната оперативна информация да подлежи на правна оценка още преди започването на наказателно дело; дори за „прекомпозирането“ на българската полиция в по-голяма степен на „наказателно-процесуални“ релси по примера на съвременните европейски полиции (където двата стълба на полицията са т. нар. криминална полиция – събираща доказателства по смисъла на националните наказателни закони и нямаща нищо общо с българските оперативни работници по криминална линия, и т. нар. охранителна полиция – символизираща униформената структура във всичките ѝ разновидности с ангажименти по опазване на обществения ред)?
Все пак Топалов е оставил спомен у своите студенти предимно заради съавторството на първия профилиран учебник по наказателен процес за курсанти и други обучаеми в АМВР с висше образование (съвместно с доц. Георги Т. Георгиев) и като автор на учебник по наказателен процес за сержантския състав на милицията. (През 2024 г. издадох профилиран учебник по наказателен процес за полицейски служители на младши изпълнителски длъжности след 40-годишно прекъсване, дано съм продължил сполучливо традицията от мои предци на попрището).
Как да завърша този текст? При спомена за проф. Топалов изпитвам неподправена тъга, тъй като – всеки може да го потвърди – е много важно да получиш помощ в труден момент. Дължа благодарност на този човек. Винаги потръпвам, когато „случайното разпределение“ от страна на плановичките на мои занятия ме отведе до аудитория № 303 на Академията на МВР, именувана на проф. Топалов и съдържаща снимки на негови книги. Припомням си и неговата доблест, когато узнах, че отдавна е имал право да се пенсионира, но не го направи дълго време, защото намираше за неетично да получава голяма пенсия и да работи на пълен щат в системата на МВР.
Преди 20 години получих от проф. Топалов покана да присъствам на организирано (с трепет) негово тържество по случай 70-годишнината, 35 години преподавателска дейност в Академията на МВР и 42 години служба в системата на МВР. Но – парадокс на съдбата: на 7 март 2005 г. (понеделник) погребахме проф. Петър Топалов. Точно на седемдесетия му рожден ден…
Светла да е паметта му!
БИБЛИОГРАФИЯ
на професор Петър Петров Топалов
Монографии; самостоятелно публикувани студии
-
Топалов, Петър. Предварително производство (Обща характеристика и образуване) [корица – Предварително производство]. София, Висша специална школа „Георги Димитров“ – МВР, Редакционно-издателски отдел, 1980. 173, [1] с.
-
Топалов, Петър. Заподозреният в наказателния процес. София, Висша специална школа „Георги Димитров“ – МВР, Катедра „Правни науки“, Редакционно-издателски отдел, 1981. 77, [1] с.
-
Топалов, Петър. Свидетелски показания (източник на доказателства) [корица – Свидетелски показания]. София, Висша специална школа „Георги Димитров“ – МВР, 1982. 162, [1] с.
-
Топалов, Петър. Мерки за неотклонение в наказателното производство (същност и видове) [корица – Мерки за неотклонение в наказателното производство]. София, Висша специална школа „Георги Димитров“ – МВР, Катедра „Правни науки“, Редакционно-издателски отдел, 1986. 145 с.
-
Топалов, Петър. Предварително задържане. София, Висша специална школа „Георги Димитров“ – МВР, Факултет „Народна милиция“, Редакционно-издателски отдел, 1986. 106 с.
-
Топалов, Петър Петров. Роля и значение на оперативните данни за процеса на доказване в предварителното производство. Второ допълнено и преработено издание. София, Висш институт „Георги Димитров“ – МВР, Катедра „Правни науки“, Редакционно-издателски отдел, 1988. 208 с.
Учебници
-
Хаджиколев, В., Константинов, Ст., Топалов, П. Наказателен процес на НРБ. Учебник за сержантския състав от Народната милиция. София, Висша специална школа „Георги Димитров“ – МВР, Редакционно-издателски отдел, 1975. 154, [1] с.
-
Топалов, Петър. Учебник по наказателен процес на НРБ за сержантския състав на Народната милиция [корица – Наказателен процес на НРБ. Учебник за сержантския състав на Народната милиция]. София, Министерство на вътрешните работи, Управление „Кадри“, 1984. 257, [1] с.
-
Топалов, Петър, Георгиев, Георги Т. Наказателен процес на Народна република България (Обща част и предварително производство). Профилиран учебник. София, Висш институт „Георги Димитров“ – МВР, 1989. 359, [1] с.
Студии, статии
-
Топалов, Петър. Самопризнанието – особен вид обяснениe на обвиняемия. – Бюлетин на Висша специална школа „Георги Димитров“ – МВР, 1973, № 3, с. 20–32.
-
Топалов, Петър. Самопризнанието и неговото доказателствено значение. – Бюлетин на Висша специална школа „Георги Димитров“ – МВР, 1974, № 1, с. 104–117.
-
Топалов, Петър. Някои нови положения относно предварителното производство. – В: Лекции за следдипломна квалификация (за следователи при Министерството на вътрешните работи). Том XII. София, Софийски университет „Климент Охридски“, Юридически факултет, Ведомствено издание, 1976, с. 77–108.
-
Топалов, Петър. Отклонения от формата на свидетелските показания (чл. 279 НПК). – Бюлетин на Висша специална школа „Георги Димитров“ – МВР, 1976, № 1, с. 87–101.
-
Топалов, Петър. Същност на правоотношенията, обект на които се явяват свидетелските показания. – Правна мисъл, 1976, № 3, с. 34–45.
-
Топалов, Петър. Форма на свидетелските показания. – В: Годишник на Висша специална школа „Георги Димитров“ – МВР. Година четвърта. София, Висша специална школа „Георги Димитров“ – МВР, Редакционно-издателски отдел, 1977, с. 169–253.
-
Топалов, П. Понятие за доказателствени средства в социалистическия наказателен процес. – Бюлетин на Висша специална школа „Георги Димитров“ – МВР, 1977 [изд. 1979], № 2, с. 97–109.
-
Топалов, Петър. Предмет на свидетелските показания (чл. 92 НПК). – Правна мисъл, 1978, № 2, с. 32–41.
-
Топалов, Петър П. Проблемът за „тайната“ в наказателния процес. – Социалистическо право, 1980, № 2, с. 33–41.
-
Топалов, Петър Петров. Законни поводи за образуване на предварително производство. – Социалистическо право, 1980, № 9, с. 43–51.
-
Топалов, Петър. Достатъчно данни за образуване на предварително производство (чл. 190 НПК). – Социалистическо право, 1983, № 8, с. 44–55.
-
Топалов, Петър. Възникване фигурата на заподозрения при условията на чл. 205 НПК. – Социалистическо право, 1983, № 9, с. 3–13.
-
Топалов, П. Относно мярката за неотклонение „задържане под стража“ с оглед изменение и усъвършенствуване на нашето наказателнопроцесуално законодателство. – Държава и право, 1989, № 3, с. 69–78.
Рецензии
Радева, Р., Топалов, П. [Рецензия за] В. Христов, Действия на прокурора след завършване на предварителното разследване. Изд. Наука и изкуство, София, 1977, 181 с. – Социалистическо право, 1978, № 10, с. 61–63.
За него
-
Радева, Радка. Мерките за неотклонение в наказателния процес. – Затворно дело, 1986, № 3, с. 41–46. [Рецензия за Топалов, Петър. Мерки за неотклонение в наказателното производство (същност и видове) [корица – Мерки за неотклонение в наказателното производство]. София, Висша специална школа „Георги Димитров“ – МВР, Катедра „Правни науки“, Редакционно-издателски отдел, 1986. 145 с.]
-
Вучков, Веселин. Проф. д-р Петър Петров Топалов (1935 – 2005). – Правна мисъл, 2005, № 3, с. 133.
20
Коментирайте
Много етичен жест от страна на проф. Вучков, който преди години ми преподаваше в АМВР в магистърски курс. Невероятен. Като гледам някои коментари, не е разбрано най-важното, че по белия свят има два вида полиции, охранителна и криминална. И криминалната няма нищо общо с нашите ОР-та по криминална линия.
Поздравления за хубавия текст!
Той обърна изключително внимание на ролята и значението на оперативните данни за процеса на доказване по наказателни дела.
Това е действително важен проблем!
Светла му памет!
Така, след като авторът си е позволил донякъде разбираема пристрастност, и отчитайки обективния позитивен принос на лицето на което е посветена статия, мисля за уместно да балансираме този патос към бивш агент на ДС с лично кадрово досие и дори научни (?) трудове с поставен гриф секретност, като упоменатия: „Разграничение между оперативната и процесуалната дейност на органите на държавна сигурност“ – без всякаква ирония доста интригуващо (вероятно и компрометиращо) ще е това четиво, „легализиращо“ (?) извънзаконовите методи от всякакво естество на тайните служби за събиране на доказателства, имплицитно препращащи към предходната разработка за използването на зловреден софтуер за обществено приемливи… Покажи целия коментар »
Бухале, за всички подробности си прав, само дето си изкривил истината по чл. 13 от НПК.
Държавната сигурност е най-важното, защото без държава няма право, няма истина, няма и мишлета … които са вече само 6 млн.
Въпросът е изключително важен! Вучков ми е крайно несимпатичен и на мен, но истината ми е най-скъпа!
Дали ще са десари, дали ще са библиотекари, не е важно. ВАЖНОТО Е ДА НЕ СА ЛАЙНАРИ – КАКВИТО СА!!!
За пръв път го чувам като име. Но все пак не съм Симеоновец и е нормално
Чудесен
Прекрасен беше. Научи ме на много
Ами дано някога се роди учен като него
Великан
Безспорен! Много жалко, че не е сред нас.
Каква национална сигурност, к’ви 5 лева?
Без нова Конституция която да постави всичко на здрава нога ще продължи падението! Вучков теоретизира и се загрижил за незначителни подробности! Какво значение имат те върху общественото „развитие“ и най-важните обществени отношения?!?
Само за последните години американските служби за външно разузнаване (и операции) са налели в България над милиард долара!!!
Всичко това е много добре Вучков!
Но какво от това? В крайна сметка стадото се стопи от 9 млн. на 6 млн. с още по-лошо перспектива. Явно човекът е имал пълното основание да протестира, подавайки оставка … но без ефект.
Факултет „Държавна сигурност“ има, но държавна сигурност няма. Вълците, към които и ти имаш симпатии и им служи вярно като вътрешен министър … издавиха стадото!
Вучков бе кратко министър и си тръгна, за да не им служи.
Нещо се обърква колегата.
А колко време им служи?
И ще прави ли дисертация върху „Фауст“?
Браво за този текст! Поздравления за автора, хубаво е да се пази спомен за юристи като проф. Топалов.
Академия – обаче – се спъват при понятията – никой полицай не знае Вещно право и Облигационно. Основни понятия, това за плодоползването – съвсем го прескачат. Жалко за сравнително младата възраст, но – сигурно е бил изчерпателен в лекциите.