Президентът иска тълкуване от Конституционния съд
Скъсява ли с бездействието си Народното събрание мандата на бъдещите си избраници в КС
Из Конституцията
Чл. 147. (1) Конституционният съд се състои от 12 съдии, една трета от които се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента, а една трета се избират на общо събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
(2) Мандатът на съдиите от Конституционния съд е 9 години. Те не могат да се избират повторно на тази длъжност. Съставът на Конституционния съд се обновява през три години от всяка квота по ред, определен със закон.
(3) За съдии в Конституционния съд се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с петнадесетгодишен юридически стаж.
(4) Съдиите от Конституционния съд избират председател на съда с тайно гласуване за срок от три години.
(5) Положението на член на Конституционния съд е несъвместимо с представителен мандат, със заемане на държавна или обществена длъжност, с членство в политическа партия или синдикат и с упражняването на свободна, търговска или друга платена професионална дейност.
(6) Членовете на Конституционния съд се ползват с имунитета на народните представители.
Чл. 148. (1) Мандатът на съдия в Конституционния съд се прекратява при:
- изтичане на определения срок;
- подаване на оставка пред Конституционния съд;
- влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
- фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от една година;
- несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 147, ал. 5;
- смърт.
(2) Конституционният съд снема имунитета и установява фактическата невъзможност на съдиите да изпълняват задълженията си с тайно гласуване и с мнозинство най-малко две трети от всички съдии.
(3) При прекратяване на мандата на съдия от Конституционния съд в едномесечен срок на негово място се избира друг от съответната квота.
Безпрецедентното забавяне с близо две години на парламента да избере двама членове на Конституционния съд (КС) предизвика искане за тълкуване на основния закон от президента Румен Радев (пълния текст на искането му виж тук).
Държавният глава иска КС да се произнесе за това каква е продължителността на мандата на конституционен съдия, който е избран и встъпил в длъжност след предвиденото в Конституцията обновяване на състава на съда. Т.е. ще кара ли той пълен 9-годишен мандат или съкратен, за да се спази заложената в основния закон и в този за КС схема за обновяване.
„Каква е продължителността на мандата, неговото начало и край, когато конституционен съдия е избран (назначен) и встъпил в длъжност след предвиденото в чл.147, ал.2 от Конституцията обновяване на състава на Съда?“, пита президентът, а КС образува по искането му дело №17/2023 г. и за докладчик по него беше определена Таня Райковска.
Въпросът е изключително актуален и съществен. През ноември 2021 г. трябваше да се извърши поредното обновяване на състава на КС, като този път беше ред на Народното събрание да избере двама конституционни съдии, а на президента и на върховните съдии да излъчат по един. Държавният глава назначи проф. Янаки Стоилов, а магистратите съдията от Върховния административен съд Соня Янкулова. Квотата на парламента обаче все още е не е попълнена и съдът работи в състав от 10 души.
През есента на 2024 г. трябва да се случи следващото обновяване на състава на КС. Тогава изтича мандатът на назначените от президента проф. Мариана Карагьозова и Филип Димитров, на избрания от Народното събрание Константин Пенчев и на избраната от върховните съдии Таня Райковска.
Народното събрание обаче не дава никакъв знак, че скоро ще започне избор на овакантените преди две години места и очакванията са процедурата да бъде открита най-рано след окончателното приемане на промените в Конституцията (по думите на депутата от ДПС Делян Пеевски то ще се случи на 6 декември 2023 г.). Т.е. оптимистичните очаквания са изборът на конституционни съдии да се случи в началото на 2024 г.
„При това положение новите конституционни съдии, избрани от НС, ще встъпят в длъжност и техният 9-годишен мандат ще изтече в един по-късен момент. По този начин макар и срокът на мандата на конституционните съдии да е конкретно определен, неговото начало и край фактически се превръщат в променливи според поведението на органа по избора и назначаването. В тази връзка закъснялото запълване на мандатите винаги ще засегне установения принцип на обновяване, който, за да бъде ефективен, следва да бъде прилаган последователно и в определени моменти – на всеки три години, в едномесечен срок след изтичането на мандата на съдията от съответната квота (чл. 147,ал.2, чл. 148, ал.3, вр. ал.1, т.1)“, изтъква държавният глава.
В искането си той дава различни примери – как покойният вече проф. Георги Петканов беше избран от НС с година по-късно и това намали мандата му. Гроздан Илиев, който стана конституционен съдия няколко месеца след обновяването на състава на КС с представители на останалите квоти, тъй като изборът му беше проведен по-късно (заради невъзможността на избраната от НС Венета Марковска да встъпи), пък изкара пълен 9-годишен мандат.
В искането се посочва, че председателят на КС е този, който обявява прекратяването на мандата, той е и този, който три месеца преди изтичането му сигнализира органите, които излъчват конституционни съдии, че следва да го направят.
„При липса на задължително тълкуване относно мандата на конституционен съдия, избран (назначен) по-късно от предвиденото и при конституционното изискване за периодично обновяване на една трета, председателят ще следва да прави преценка между два конкуриращи се принципа. Тъй като трудно би могло да се обоснове, че председателят е овластен еднолично да приеме, че мандатът се прекратява по-рано от 9 години, то досегашната практика е в полза на пълната продължителност. Доколко обаче това е точното приложение на Конституцията и как следва да се процедира при сходни случаи би могло да бъде изяснено единствено посредством тълкуване от самата конституционна юрисдикция“, заявява президентът.
И посочва, че целта на искането му за тълкуване на Конституцията е да бъде дадена яснота и предвидимост по отношение продължителността на мандатите на съдии, които са избрани след момента на задължително обновяване, което ще е от полза както за самия КС, така и за органите, участващи в конституирането на състава му, за самите встъпващите съдии, а и за обществото като цяло.
В искането държавният глава дава и своето виждане по въпроса, като стъпва на решението на КС от 2000 г. за мандата на конституционен съдия, който встъпва на мястото на починал член на съда. Тогава КС прие, че ако заместникът има пълен 9-годишен мандат, то предвиденото обновяване на всеки три години по четирима съдии от всяка квота не би могло да се осъществи… „Обновяване на състава на съда следва да продължи по същия начин на всеки следващи три години, а именно: по четирима съдии едновременно от всяка от трите квоти… Обратното би значило в случая ползването от заместващия съдия на пълен 9-годишен мандат да изключи правото (и задължението) на Народното събрание да участва в обновяването на своята квота от състава на съда след изтичането на поредните три години. Тогава би могло да се постави и въпрос, доколко с оглед разпоредбата на чл.147, ал.2, изр. трето от Конституцията съставът на Конституционния съд би се оказал правилно конституиран и дали би могъл да действа в такъв състав“, заяви тогава КС.
Президентът посочва, че бездействието на НС да избере нови съдии засяга по идентичен начин заложените в Конституцията ред и условия за обновяване на състава. „Пропускането на момента на последващото периодично обновяване е обективна последица от закъснението на Парламента. Поради това обективно следва да се допусне навлизането в индивидуалния мандат и на тази друга категория встъпващите съдии. Обратното би означавало неоправдано третиране на встъпващите на предсрочно овакантени места, доколкото и за тях извън даденото тълкуване липсва основание от конституционен или законов характер, техният индивидуален мандат да бъде редуциран (чл.147, ал.2, изр.1)“, заявява Радев в искането си.
Той подчертава, че периодичното обновяване не е конституционна самоцел, а рационална предпоставка, свързана със способността на КС да изпълнява своите правомощия и гаранция за непрекъсваемостта на функциите му.
„Когато органите по избора (назначаването) не изпълняват своевременно установеното в хипотезата „право-задължение“ да реализират собствените си квоти, като бездействат без обективно основание, това поведение очевидно нарушава принципа на периодично обновяване на състава на всеки три години, установен в чл. 147, ал. 2, изр.2, ако назначените (избрани) съдии разполагаха на общо основание с пълните 9-годишни индивидуални мандати. Това обаче би засегнало периодичното обновяване, което гарантира квотния принцип, а той от своя страна – независимостта на Съда и разделението на властите“, пише президентът.
Той посочва, че теоретично, ако не се следва този принцип, би могло да се стигне до едновременното назначаване на всичките четирима съдии от една квота, но очевидно не това е било целеното с разпоредбите на Конституцията положение.
„Ето защо и в тези случаи приоритет следва да бъде дадено на обновяването за сметка на индивидуалния мандат на съдиите. Когато конституционен съдия е избран (назначен) и встъпил в длъжност след предвиденото в чл.147, ал.2 от Конституцията обновяване на състава на Съда, поради бездействие на органа по избиране (назначаване), начало на неговия мандат следва да бъде отнесено към дължания момент на конкретното обновяване, което органът е пропуснал. Така не се подменя 9-годишният конституционно определен срок на мандата, който се дължи на всеки съдия, а се отнася към обективното му конституционно начало, което гарантира непрекъсваемостта на правомощията – денят следващ, изтичането на мандата на съдията, чиито мандат е прекратен на основание чл. 148, ал.1, т.1“, заявява Радев.
27
Коментирайте
Hello there I am so happy that I found your website, I really located you by error, while I was searching in google for something else, Anyways I am here now and would want to like to say thanks for a fantastic post and an all-around entertaining blog. I beg you to please keep up the excellent effort.
По-добре един ужасен край, отколкото ужаси безкрай!!!!!!
А защо същото да не важи и за мандатите на членовете на ВСС и ИВСС. С какво те са по-различни. Щом като задълженият орган /в случая НС/ не е избрал нови членове преди изтичане на мандата на ВСС или ИВСС, то началото на мандата на членовете на следващия ВСС или ИВСС следва да започне да тече от дължания момент на конкретното обновяване, което органът е пропуснал. Това ще е санкцията за бездействието на НС.
Зеленият чорап обаче спи вече 2 години по темата.
Абсолютно.
Зеленият чорап е най-големият национален предател от Освобождението насам!
Чакаме неколко години да ти видим прословутия проект за нова Конституция.
Това решение ще бъде интересно.
Чакай да се стигне до там.
Да си пере зелените чорапи и да не се занимава с публични дела!!!
Той ни натресе Кирчовци!!! Искаше всичките му министри да са като Кирчо.
Зеленият чорап е ШАРЛАТАНИН.
Който ни натриса шарлатани!!!
A, сигурно герберастите бяха по- добри.
Нова Конституция. Президентска република. Пълна изборност, мандатност, отчетност и отзоваемост на всички съдии и прокурори. Следствието право в МВР. Всички разследващи с юридическо образование.
Без ВНС. На референдум.
Без ВСС, ИВСС, учителски институт за повишаване на квалификацията на мисирки, роднини, милиционери и милионери, щерки, тьотки и аматьорки, пуцаджийки, рабфакаджии, задочници, вечерници и нощници и прочие йористи по пижами, съдебни ваканции и помощници, първа линия на Приморско, по 20 брутално след поредната издънка и другото си го знаете.
АМИН
Не съм фен на Радев, но откъм държавническа гледна точка това питане е навременно, защото щеше да бъде четено персонално и конюнктурно, ако беше отправено след като парламентът осъществи избра си.
Е то това не е Радев, а са Друмева и Зарков, надали държавната фуражка се занимава с правните въпроси
Напълно прав е в случая.
А по ПРИНЦИП е национален предател, който излъга мат’риала, че за него „Крим е руски“, а сега олужва янките.
Хора, които нямат Конституцията за нищо, сега се канят да я променят. И това доживяхме.
Добре де, ако бъдещите се считат за встъпили две години по-рано, ще трябва ли да им платим и заплати за тези две години?
Не баш 🙂 Да се сърдят на НС
Напълно безсмислен въпрос при положение, че както е написано, в практиката си досега КС дава предимство на квотния пред мандатния принцип, защото става дума за колегиален, а не индивидуален орган, членовете на който сменят по определена схема, представляваща същински компонент на устройството и начинът му н функциониране.
В контекста на това е крайно време да напишат изрично в КРБ, че мотивите на всички решения на КС са задължителни за органите, ФЛ и ЮЛ, иначе само си играем на политици, които използват всеки инструмент за ПР войната помежду си.
А за Гроздан Илиев какво ще кажеш?
Какво да кажа, ако има решение на КС, противоречащо на цитираното от 2000г., може и да има повод да се дебатира иначе изясненият вече в акта въпрос, но все пак би било интересно дали сега магистратите ще го допуснат за разглеждане при положение, че го играя политкоректно и конюнктурно с предходни свои тези.
Ако не го допуснат, ще трябва да се позоват на решението от 2000 г. и посочат, че това им е практиката не само при смърт на член на съда и е изяснена, което пак придава смисъл на питането.
Да, така е, трябва да се позоват, но щеше да е добре да си го припомнят това решение и при недопускането на искането за обявяване за тълкуване на искането за удължаването на мандатите на членовете на ВСС, а не да ползват това за Инспектората, който се избира изцяло от парламента и там квоти няма.
Същото се отнася в особено голяма степен и за недопуснатото разглеждане за обявяване за противоконституционно на изменението на ЗСВ, с което на практика рестартираха процедурата по конституиране на ВСС.
А не искаш ли да запишат, че КС заменя НС, а?
Скапан ТРОЛ!!!
Абе не искам да го казвам, щото по принцип не обичам да хваля хората ей така, ама в КС разбират повече от право и Конституция отколкото всички депутати Стоювци, Моювци, Елени, Еуглени и тем подобен рогат чифтокопитен добитък взети заедно.
Ми дай тогава да се управлява държавата с Наредби-закони от Денков и скапаното правителство на ПосолствоТо.
Много си зле. Много. Говоря за институция, а не за мат’риала на Баце от Банки! И не само. Ако бяха въвели образователен ценз (поне) за народен представител, можеше другояче да е! И без ПУЦАДЖИИ кат Деса от Русенския … само пример давам …
Hello! I’m quite sure I’ve been to this website before play snake but I’m not entirely sure. earlier, but after reading through some of the other postings, I understood that it was something I had never experienced before. Regardless, I am really delighted I came across it, and I have book-marked it and will be coming back frequently!