Силата на пресъдено нещо срещу силата на правото на ЕС
Авторът
Десислава Филипова е адвокат от Софийската адвокатска колегия с над 22 години практика. Участвала е активно в работни групи и в заседания на парламентарната Комисия по правни въпроси, посветени на промени в Гражданския процесуален кодекс, Закона за защита на потребителите и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители. От години подпомага институцията на омбудсмана. По нейна жалба Европейската комисия образува наказателна процедура срещу България заради несъответствие на уредбата на заповедното производство с правото ЕС, която доведе до изменения в ГПК в защита на потребителите. Адвокат Филипова е автор на публикации в областта на гражданското право (виж тук).
Настоящото изложение цели да представи практиката на Съда на Европейския съюз (по- долу за краткост „СЕС“), съгласно която може да бъде преодоляна силата на пресъдено нещо на актове на съдилищата на държави-членки, които не са изпълнили задължението си да извършат служебно контрол върху евентуалното наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с физическо лице – потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Колизията между европейския правопорядък и българското право
От 1 март 2008 г., когато влиза в сила ГПК, до декември 2019 г. преобладаващата съдебна практика приема, че в заповедно производство съдът не следи служебно за неравноправни клаузи. Тази константна практика черпи своите аргументи от националната уредба и специфики на заповедното производство като едностранно производство за улеснен начин на събиране на безспорни вземания.
Това разбиране на българския съд пряко противоречи на възприетото тълкувателно разрешение в практиката на СЕС, съгласно която националните съдилища са длъжни да упражняват служебно контрол за неравноправност на договорни клаузи [1].
През декември 2019 г. с изменение на ГПК се предвиди нарочно задължение за съда да следи служебно за неравноправни клаузи в договорите с потребители (чл.7, ал. 3 ГПК). За периода от декември 2019 г. до днес в по-натоварените съдилища на практика съдът продължава да не извършва проверка за неравноправност в заповедното производство. Това, от една страна, е нарушение на законово задължение, но от друга – резултатите от него са огромен брой дела, в които част от присъдените суми са отдавна събрани от кредиторите.
От анализа на практиката на СЕС се установява на първо място, че неизпълнението на задълженията на съдилища да осъществяват служебен контрол за неравноправност е проблем предимно на държавите-членки от Централна и Източна Европа. От друга страна, тази практика сочи, че основно злоупотребите се осъществяват от страна на кредиторите преимуществено посредством заповедното производство. Националните правни уредби (относно заповедното производство) и европейското законодателство (относно събиране на безспорни вземания) се използват за присъждане – и то със сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила – на вземания, голяма част от които произтичат от неравноправни клаузи.
На плоскостта на националното право, българският съд приема, че в случай на неподаване от страна на длъжник в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК на възражение срещу заповедта по чл. 410 или чл. 417 от ГПК, издадената заповед се стабилизира и има ефект, подобен на силата на пресъдено нещо, а по-новата съдебна практика приема, че аналогично на постановено съдебно решение, заповедта влиза в сила [2]. В хипотеза на влязла в сила заповед за изпълнение и независимо че тя е издадена за вземания, част от които произтичат от неравноправни клаузи, потребителят не може да осъществи защита на потребителските си права, гарантирани му от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи, тъй като съгласно националното ни право единствените хипотези за защита по исков път са по реда на чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК (в първия случай – при новооткрити обстоятелства и доказателства, а във втория – при новонастъпили факти след влизане в сила на заповедта за изпълнение).
Поради ограничителните основания за защита по исков ред и поради това, че мнозина потребители не са подали възражения в срок било поради краткия двуседмичен срок, приложим до измененията през 2019 г., било предвид разходите, които евентуалното исково производство би създало с оглед на размера на оспорваното задължение, било защото националното законодателство не предвижда задължение за съобщаване на потребителя на цялата необходима информация, която да му позволи да определи обхвата на правата си [3] , в България са издадени множество заповеди, с които кредитори събират вземания, произтичащи от неравноправно прехвърляне на валутния риск по кредити в швейцарски франкове, от едностранно увеличаване на лихвените нива, от неравноправни клаузи, включени в договорите на банкови и небанкови финансови институции (добилите гражданското наименование „фирми за бързи кредити“) и др. Макар и не толкова „пандемичен“, проблемът се поставя и във връзка с влезли в сила решения по дела, по които националните съдилища не са се произнесли изобщо за наличието на основанието „неравноправност“ или пък са разгледали само част от договорните клаузи.
Съюзното право и силата на пресъдено нещо
СЕС многократно е подчертавал, че защитата на потребителя не е абсолютна. По-специално той е приел, че правото на Съюза не задължава националната юрисдикция да не прилага вътрешните процесуалноправни норми, които придават на дадено решение сила на пресъдено нещо, дори ако това би позволило да се отстрани допуснато с въпросното решение нарушение на разпоредба, съдържаща се в Директива 93/13, независимо от естеството на това нарушение [4].
Следва да се има предвид и обстоятелството, че Директива 93/13 не съдържа хармонизация на съдопроизводствените правила за осъществяване на системата на потребителската защита. В съответствие с принципа на процесуалната автономия всяка държава членка е свободна да уреди производствата, по които се извършва преценка за неравноправност на договорни клаузи, включително приложимите правни принципи и техния ефект.
Тази процесуална свобода не е безгранична. Вътрешна норма, включително правен принцип, следва да бъде оставена неприложена от съда на държава-членка (дори и при липса на отмяна на правната разпоредба по законоустановения ред) съобразно принципа за лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС [5]. От този принцип е изводимо, че процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, не трябва да бъдат по-неблагоприятни от тези, които уреждат аналогични вътрешноправни производства (принцип на равностойност) и не трябва да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) [6] .
В практиката на СЕС е изведено разрешението, че принципът на ефективност не е спазен, когато съдилищата не са изпълнили, ex officio или по възражение на потребителя, задължението си да направят проверка за наличието на неравноправни клаузи, което според СЕС има за последица преодоляване на силата на пресъдено нещо. За да е приложимо това правило, е необходимо съдебният акт да не съдържа, макар и в обобщен вид, никакви мотиви, свидетелстващи за извършването на тази проверка [7]. Ако националният съд е посочил в постановения от него съдебен акт, който се ползва със сила на пресъдено нещо, че е извършил служебна проверка за неравноправност на договорните клаузи, дори неговите мотиви да са неясни и да не са обвързани с конкретни договорни клаузи, преодоляването на публично-правните последици на силата на пресъдено нещо е недопустимо, при условие, че тези мотиви позволяват на разглеждащия делото съд да установи клаузите или частите от клауза, които са били предмет на контрол в рамките на първото производство [8]. Силата на пресъдено нещо може да бъде преодоляна независимо от естеството на съдебния акт, който я е породил – заповед за изпълнение или съдебно решение [9].
СЕС е тълкувал Директива 93/13, принципа на диспозитивното начало и принципната забрана на reformation in peius в светлината на казус, при който въззивна жалба е подадена единствено от страна на кредитора-банка, а кредитополучателят е проявил пасивност, поради наличие на установена практика на Върховния съд, която не подкрепя защитната му теза, като не е подал срещу първоинстанционното решение въззивна жалба или насрещна въззивна жалба. Според СЕС в тази хипотеза е допустимо да се преодолее принципът на забрана за влошаване на положението на жалбоподателя и националният съд е оправомощен да присъди на потребителя по-голямо по размер вземане по уважен само частично в първоинстанционното производство негов осъдителен иск, ако последният, макар и да не е обжалвал частичното отхвърляне, не е проявил пълна пасивност. Според СЕС не е налице такава пълна пасивност в хипотезата, в която междувременно е обявено решение на СЕС, с което се приема за несъвместима с правото на Съюза константна практика на Върховния съд на държава-членка, която именно е демотивирала потребителя да обжалва решението на първата инстанция [10].
Средства за защита на потребителя
1) Искове срещу кредитора
В случаите, в които български съд е постановил съдебен акт, в който не е изложил, макар и най-общо, съображения за извършен от него контрол за неравноправност на всички или на част от договорните клаузи от потребителски договор, съобразно изведеното в практиката на СЕС, влязлата в сила заповед за изпълнение или съдебно решение не съставляват абсолютна процесуална пречка по смисъла на чл. 299, ал. 1 от ГПК правният спор да бъде преразгледан относно тези договорни клаузи, спрямо които националният съд не е осъществил преценка за наличието на някое от основанията по чл. 143 от ЗЗП.
В тази хипотеза потребителят е легитимиран да предяви установителен иск за недействителност на договорните клаузи, осъществяващи общия или някой от специалните фактически състави на неравноправността по чл. 143 от ЗЗП, а ако все още не е осъществено принудителното изпълнение на вземанията на кредитора, произтичащи от неравноправни клаузи, потребителят може да съедини в условията на обективно кумулативно съединяване този иск с установителен иск за недължимост на тези кредиторови притезания. Ако вземанията с източник неравноправни договорни клаузи са събрани от кредитора посредством способите на принудителното изпълнение, потребителят може да предяви срещу кредитора иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за обезщетение за причинените му вреди.
СЕС е извършил тълкуване на Директива 93/13 в хипотезата, в която ипотекираният имот е възложен на кредитора-взискател. Според СЕС, ако националното законодателство на държава-членка предвижда единствено право на потребителя да иска обезщетение, не и реституция на вещното обезпечение, такова законодателство не противоречи на системата на защита, гарантирана от Директивата [11].
Според българското право, в тази хипотеза потребителят има по-широки права. С Тълкувателно решение от 11 март 2019 г. по тълкувателно дело № 4/2017 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия е изведено разрешението, че когато се установи по време на висящността или след приключване на изпълнителния процес, че кредиторът е привиден, т.е. че не притежава ликвидно вземане, всичко получено от него следва да се реституира на осъденото лице.
В българското правоприлагане вече са налице актове на ВКС, с които се съобразяват задължителните решения на СЕС. Така в приложение на разясненията, изведени с решението по дело С-421/14 на СЕС, ВКС е отменил определението на въззивна инстанция, с което е прекратено производството по иск за нищожност на договор за кредит, заведен след приключване на производство по иск по чл. 422 от ГПК, по аргумент, че е не е формирана сила на пресъдено нещо и поради това е допустимо произнасянето по действителността на конкретни договорни клаузи, респ. на целия договор, като е неприложимо правилото за изчерпване на основанията за нищожност на договора от страна на потребителя в производството по спор по чл. 422 от ГПК в хипотезите, когато съдът, разгледал този иск, не е изследвал неравноправността на договорни клаузи [12].
При спазване на задължителните тълкувателни разяснения по дела С-49/14 и С-600/19 на СЕС, на 20 декември 2023 г. ВКС допусна до касационен контрол жалба срещу решение, с което се отрича възможността потребител да се брани с отрицателен установителен иск, с който да релевира нищожността на договор за потребителски кредит, за вземанията по който кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК седем години, преди завеждането на установителния иск [13].
Ако българските съдилища не започнат да прилагат практиката на СЕС, предмет на разглеждане в настоящето изложение, то следва да се има предвид, че и един неправилен окончателен съдебен акт е основание за образуване и водене на наказателна процедура срещу държава – членка по реда на чл. 258 от Договора за функциониране на европейския съюз [14].
2) Искове срещу държавата за причинени от неприлагане на правото на ЕС вреди
Алтернативно, потребителят може да предяви иск по реда на чл. 2 в от ЗОДОВ срещу съответния съд (заповедния в случай, че срещу заповедта не е било подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК или срещу исковия, постановил окончателното решение).
В практиката на СЕС се приема, че принципът за отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти вследствие на нарушение на правото на Европейския съюз, вкл. на практиката на СЕС, е присъщ на системата на договорите, на които се основава ЕС, както и че този принцип е в сила във всички хипотези на нарушаване на правото на ЕС от държава-членка, при това – независимо кой е публичният орган, извършил нарушението [15].
Според практиката на СЕС [16], този принцип е приложим и когато нарушението произтича от решение на национална юрисдикция, при следните предпоставки: 1) предмет на нарушената правна норма на ЕС да е свързан с предоставяне на права на частноправните субекти; 2) нарушението на нормата да е достатъчно съществено; 3) да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда и 4) националната юрисдикция, извършила твърдяното нарушение, да е действала като последна инстанция.
Предмет на делото не е спорът, решен с влязло в сила решение на последната съдебна инстанция, а нейни противоправни действия, изразяващи се в неправилно прилагане на нормите на общностното право, от които са настъпили вреди.
Съгласно решение на СЕС по дело С-224/01, Köbler, т. 54-56 във всеки случай нарушението на общностното право ще бъде достатъчно сериозно, когато съответното решение е взето при явно нарушение на съдебната практика на СЕС по въпроса.
В хипотезата на неизвършена служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи от страна на българския съд, потребителят разполага с процесуалната възможност да ангажира отговорността на държавата, чрез процесуалния ѝ субституент – българския съд, постановил заповедта или окончателното съдебно решение, като се позове на неизпълнение на задължението на този съд за осъществяване на служебен контрол за неравноправност и на съответния европейски акт (с пряко действие като регламента или транспониран в националния ни нормативен правопорядък като директивата), създаващ материално субективно право на потребителя, включително да се позове и на задължителната тълкувателна практика на СЕС, изясняваща смисъла и съдържанието на материалното потребителско право.
Заключение
За всички нас юристите силата на пресъдено нещо е „свещената крава“, върху която не следва да бъде посягано. СЕС не отрича нейното значение, напротив – многократно е акцентирал върху нейната значимост, за да се гарантират стабилността на правото и на правоотношенията, както и доброто правораздаване [17]. СЕС е много предпазлив и не отрича ефекта на res judicata дори в хипотезите на драстично и грубо неприлагане от страна на съда на европейското законодателство. Единствено в случаите на пълна пасивност от страна на национален съд, СЕС предвижда възможност силата на пресъдено нещо да бъде преодоляна, като целта не е просто създаване на доверие в националния съд и в европейските институции, а гарантиране на съществуването на правилното функциониране на общоевропейски пазар на стоки и услуги – с ясни и осъществими права на потребителите.
[1] Решение от 21 февруари 2013г., по дело Banif Plus Bank, дело С- 472/11, точки 22 и 23, Решение от 27 юни 2000 г. по дело Océano Grupo Editorial и Salvat Editores, C‑240/98—C‑244/98, точка 26, Решение по дело Mostaza Claro, C-168/05, точка 38, Решение от 4 юни 2009 г. по дело Pannon GSM, C-243/08, точка 31, Решение по дело VB Pénzügyi Lízing, C-137/08, точка 49, Решение по дело Aziz C-415/11, точка 46, Решение по дело Barclays Bank SA, C‑280/13, точка 34, Решение по дело Banco Español de Crédito SA, дело С-618/10, точка 40).
[2] Решение № 118 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., Решение № 60172 от 14.04.2022 г. по т. д. № 942 / 2020 г., ВКС, I т.о.
[3] решение от 20 септември 2018 г., EOS KSI Slovensko, C‑448/17, EU:C:2018:745, т. 46 и цитираната съдебна практика
[4] Решение от 26.01.2017г. по дело Banco Primus SA, С-421/14г., (сила на пресъдено нещо) т. 47
[5] Решение от 26 февруари 2013г. по дело C‑617/10г. на Съда на ЕС, съображение 45, Решение от 9 март 1978 г. по дело Simmenthal, 106/77, точки 21 и 24, Решение от 19 ноември 2009 г. по дело Filipiak, C‑314/08, точка 81 и Решение от 22 юни 2010 г. по дело Melki и Abdeli, C‑188/10 и C‑189/10, точка 43.
[6] решение от 22 септември 2022 г., Vicente (Производство за изпълнение на вземания за адвокатски възнаграждения), C-335/21, т. 54.
[7] Решение от 17.05.2022 г., Ibercaja Banco SA, дело C-600/19 на СЕС, Голям състав (сила на пресъдено нещо)
[8] Определение от 18.12.2023г. „Юробанк България“ АД, дело С-231/23г., т. 34 и диспозитива (сила на пресъдено нещо)
[9] Решение от 18.01.2024г., Getin Noble Bank S.A, дело –531/22г., Определение от 18.12.2023г. „Юробанк България“ АД, дело С-231/23г., Решение от 17.05.2022 г., Ibercaja Banco SA, дело C-600/19 на СЕС, Голям състав, Решение от 17.05.2022 г. Unicaja Banco SA, дело C-869/19 на СЕС, Голям състав, Решение от 17.05.2022 г. SPV Project 1503 Srl, съединени дела C-693/19 и C-831/19 на СЕС, Голям състав, Решение от 26.01.2017г. по дело Banco Primus SA, С-421/14г., Решение от 18.02.2016г., Finanmadrid EFC SA, дело С-49/14г.
[10] Решение от 17.05.2022 г. Unicaja Banco SA, дело C-869/19 на СЕС
[11] Решение от 17.05.2022 г., Ibercaja Banco SA, дело C-600/19 на СЕС, Голям състав
[12] Определение № 72 от 11.02.2021г. по ч.т.д. № 1235/2020г., ВКС, I т.о., докладчик съдия Росица Божилова
[13] Определение № 4203 от 20.12.2023г. по ч.гр.д. № 1767/23г. на ВКС, IV г.о., докладчик съдия Боян Цонев
[14] решения по дела Köbler, C-224/01., Brasserie du Pêcheur SA, съединени дела C-46/93 и C-48/93 и Traghetti del Mediterraneo SpA, C-173/03, виж Александър Корнезов, „Отговорност на държавата за нарушаване на правото на ЕС, както и по-новата съдебна практика Решение от 6 октомври 2015 година по дело C‑69/14 на голям състав на СЕС, Решение на Съда (голям състав) от 18 януари 2022 г. по дело C-261/20г.
[15] Решенията по съединени дела С-6/90 и С-9/90, по съединени дела С-46/93 и С-48/93, по дело С-420/11, по дело С-224/01, по дело С-173/03 и по дело С-429/09 и др.
[16] Решенията по дело С-224/01, по дело С-173/03, по дело С-160/14, по дело С-168/15 и по съединени дела С-46/93 и С-48/93 и пр.
[17] вж. по-специално решения от 6 октомври 2009 г., Asturcom Telecomunicaciones, C‑40/08, EU:C:2009:615, т. 35 и 36 и от 26 януари 2017 г., Banco Primus, C‑421/14, EU:C:2017:60, т. 46.
23
Коментирайте
In this post, I will provide you with all of the information you need to know about Zaxby’s Dalton GA Menu Prices, Including menu price, Operating hours, Location, And review.
Преди няколко години адвокати ми казваха да не завеждам дела по давност защото системата била направена за кредиторите в ущърб на длъжниците. Оказа се вярно. Послушах ги и заведох делата си през 2021 и 2022 година като ги спечелих след една година. Та се питам на кого служи съдебната система?
По много от тези дела,в БГ съдебната система,Съдийте изобщо не се съобразяват с директувите на ЕС и винаги присъждат в полза на взискателя,независимо дали изобщо има Договор между взискателя по Частните Съдебно изпълнителни производства или клиентите на търговците.А в много от случаите,дори не се търси договор,камо ли пък да се разглеждат неравноправни клаузи.Съдът на ЕС приема,че за да е налице съшествуващо вземане на търговец от клиентите, между клиентът и търговецът на стока или услуга,трябва да съществува ДОГОВОР,защото фактически,ответникът по тези дела е клиент на Банката или търговеца а не задължен по презумпция.И второ,Европейското законодателство е „преимуществено “ пред Националния е… Покажи целия коментар »
Поздравления и благодарности на автора за труда ѝ. Може би самата тема би могла дори да бъде предмет на последваща публикация с още по-задълбочен анализ. Има смисъл от подобни практически статии, които да спомагат практикуващите юристи, които рядко бихме се замислили върху подобни проблеми, ако не сме запознати, че има практика на СЕС по въпроса. По същество, струва ми се, че самият критерий за разглеждане на неравноправност на определени клазуси, не бива да бъде твърде формален, а именно съдът в мотивите просто да е посочил, че е разгледал евентуална неравноправност. В противен случай, рискуваме едно бланкетно изречение от рода на… Покажи целия коментар »
Хайде стига с тези потребители?
Га ядоха кифтетата не риваха, нали?
Толкова неоправдани, горките.
Чиста злоупотреба с права!
Здравейте г-н/г-жо
Аз съм индивидуален финансов експерт, който мога да ви дам бърз заем, вариращ от €2000 до €4,000,000 при лихва от 2% с условия, които ще улеснят живота ви.
Така че, ако имате нужда, не се колебайте да се свържете с нас на следния адрес.
Имейл: didierdf93@ gmail.com
Имейл: didierdf93@ gmail.com
Телефон за WhatsApp: +33644681046
Добра статия! Благодаря. Беше ми изключително полезна.
Добре е да се знае, че защитата на потребителя не е абсолютна.
Става дума все пак само за преценката за наличие на неравноправни клаузи
В допълнение, res judicata е не само свещена, но и добре угоена крава, чието виме е пълно със сурово прясно мляко, чакащо да бъде издоено от прегладнелите адвокати.
#milkthecow
А , Вие , сигурно сте съдия ?
Не, за нещастие просто обикновен Бухал. 🦉
Проскубаният Бухал е съдия Васил Петров от СРС, който също така се крие за фейсбук групата „Правна лудост“. Виден „предизвикател“ на правото! Каква потайна особа само… хахахах
Наистина Ви моля да спрете с тези спекулативни внушения, защото просто не са верни, тъй като не съм, не познавам и нямам нищо общо с описания от Вас господин и създателите/модераторите на въпросната интернет страница. Благодаря.
Много тънък лед е разликата!
Поздравления за труда.
Радвам се на такива думи. Трябва да се прави разлика
Напоително написано
Емен емен е така
Да се чете и да се прави разликата
Добре написано. Поздравления
Анализ
Горещи момичета ви очакват ---> https://nu21.fun/girl?95335