СЕС с нов пробив в практиката на българските съдилища за заповедите за изпълнение срещу потребители
Година след като „отвърза“ съдилищата от указанията на горната инстанция, които не отчитат правните последици, свързани с неравноправния характер на клауза от договор за потребителски кредит, Съдът на Европейския съюз (СЕС) направи нова крачка в преодоляването на националната съдебна практика, която не гарантира защитата на потребителите.
В ново определение (пълния му текст виж тук) по преюдициално запитване на Софийския районен съд СЕС заяви:
„Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална съдебна практика, съгласно която юрисдикция, сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на част от задължения по договор за потребителски кредит, не може да даде указания на кредитора да уточни кои вноски по кредита иска потребителят да му върне и следователно е длъжна да издаде исканата заповед за изпълнение на цялото претендирано задължение, ако без такова уточнение тази юрисдикция не би могла да отдели претенциите по неравноправните клаузи от останалите претенции в заявлението и съответно да отхвърли това заявление само в частта за претенциите по тези клаузи.
Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че при условията на спазване на принципа на силата на пресъдено нещо не допуска национална юрисдикция, когато се произнася по същество по върнато от висшестояща юрисдикция дело, да бъде обвързана съгласно националното процесуално право от указания на последната, налагащи ѝ да издаде заповед за изпълнение, ако тази юрисдикция счита, че дадените ѝ указания не отчитат правните последици от неравноправност на клауза в договор за потребителски кредит„.
Това определение на съда в Люксембург е поредният акт на СЕС, с който, с цел ефективна защита на потребителите, той първо отвори възможност пред националните съдии да не зачитат задължителна практика, а после и основни начала в процеса, включително да не се съобразяват със сила на пресъдено нещо („Лекс“ вече е писал за тази тенденция, повече по темата виж тук). То има практическа полезност и тъй като обобщава досегашната практика на СЕС.
Поводът за новото произнасяне на съда в Люксембург са четири заявления за издаване на заповеди за изпълнение на задължения по договори за потребителски кредит на три фирми за бързи кредити.
В заявленията си трите дружества указват претендираните суми общо като неизплатена главница ведно с начислените лихви и евентуално такси и други вземания (например обезщетение за забава или допълнителни разноски), но не предоставят точна информация за изплатените от длъжниците суми и следователно за това от части от кои вноски по кредита се състоят претендираните вземания.
За да може да провери евентуална неравноправност на някои клаузи в договорите за кредит, СРС дава указания на трите фирми да представят допълнителна информация – да уточнят как са формирани аритметически претендираните вземания и от части от вземанията за кои вноски се състоят. Районният съд иска дружествата да предоставят информация и за всички евентуално извършени от потребителите плащания.
Те обаче не изпълняват указанията или не отговарят на съда достатъчно точно. Затова СРС отхвърля изцяло две от четирите заявления за издаване на заповеди за изпълнение.
Дружествата-кредитори подават жалби срещу решенията за отхвърляне на заявленията им пред Софийския градски съд. Той ги уважава и връща делата на СРС, като му дава указания да издаде исканите заповеди.
Градският съд приема, че указанията на първата инстанция към фирмите за бързи кредити са незаконосъобразни. СГС изтъква, че от правилата на българския процесуален закон не следва задължение за заявителя да индивидуализира вземането си по вноски, тъй като заповедното производство е едностранно и формално, както и че изчисляването на това как кредиторите формират претенциите си към потребителите не е задача на съда, а на длъжника. По едно от делата, след частичен анализ на клаузи в договора за кредит, градският съд установява, че вземанията не са основани на неравноправни клаузи.
Софийският районен съд обаче е на мнение, че горната инстанция не е отчела евентуалната неравноправност на някои от клаузите и затова решава да се обърне към съда в Люксембург.
В преюдициалното си запитване СРС отбелязва, че на практика кредиторите изчисляват общо платеното от потребителите и правят прихващания на изпълнението, за да поискат само онова, което смятат, че им се дължи. И заявява, че „при досегашната практика на националните съдилища, която не допуска индивидуализация на отделните вноски, нито за съда, нито за потребителя е възможно да прецени как точно са правени тези прихващания“. Така за съда би могло да се окаже фактически невъзможно да установи колко действително дължи потребителят. Т.е. съмнително е доколко тази практика на българските съдилища гарантира ефективна защита на потребителите.
В запитването си до СЕС районният съд поставя под въпрос указанията на СГС през призмата на независимостта на съда. Той посочва, че горната инстанция го е задължила да издаде заповедта за изпълнение, но без да може да укаже, че следва нейната, а не собствената си воля.
И сега СЕС отговори, че ако според съда, дадените му указания не отчитат правните последици от неравноправност на клауза в договор за потребителски кредит, той не е обвързан с тях. А ако липсата на информация за това точно за кои вноски по кредита се иска издаване на заповед за изпълнение пречи на съда да отдели частта от вземането, основана на неравноправни клаузи, от останалата част от него, той трябва да може да даде указания на кредитора да му представи нужните данни.
34
Коментирайте
Ами тъкмо целта на закона и ненакърняването на добрите нрави се преследват с подобни разрешения, другарю! Законът има и дух, но само за който може разумно да го прилага, без да обслужва чужди тези в собствен интерес.
Интересите на чиновника, таварищ другарю, пък бил той и съдия са два: заплатата и по-малко работа, евентуално някой рушвет. Други интереси няма. Другото няма никакво значение. Заплахата за които и да е от тези интереси е екзистенциална.
Очевидно не знаеш, но съществува въпиюща разлика между чиновника и съдията. Тежко ни, ако съдията се възприема като чиновник. Не, че примери бол няма. И съвсем нарочно не казвам „и прокурора“. Отделен е въпросът, че ако наистина си съдия (пък било и людоед) и горното ти изявление е от първо лице, ед. число, тогава наистина всичко се е скапало. Но ти продължавай да изразяваш свободно мнението си….
Първо, не съществува и не е съществувало съмнение, че може и следва да се дават указания за да се разграничат сумите по клаузите. Та нищо ново не казват с това. Второ, някои хора не могат да преживеят като ги отменят, а истината е, че такива неща не трябва да се приемат лично и емоционално. Това разбира се, ако е емоционално зрял и то първо като човек едва след това като съдия. И то зрелостта да е над тази на 15 годишен, нали. Трето, едни и същи неща се питат с нюанси, по понякога толкова „тънки“, че направо липсващи са разликите.
Младежите, които назначиха в СРС в края на 2022г., наистина не са емоционално зрели и готови за тази дейност. Цупят се като малки деца, крещят в заседания…
Не е лошо, прочели са си децата, но за тази дейност се изисква да имаш и житейски опит. А и ниските заплати определено ги фрустрират.. От една страна имат самочувствие, че са спечелили тежък конкурс, от друга страна сиренето е с пари, а и с тази натовареност..
Опитват се да се утвърдят, но докато го приемат лично, няма да се получи!
Е, как да не съществува, като в текста на определението се цитират три акта на СГС в този смисъл…
При дадено вече тълкувание, актовете на националните съдилища, които го нарушават, не са основание за ново тълкуване
Ееее, бе Лекс, защо криете името на нашия виден юрист, съдията, отправил запитването до СЕС?! При това става дума за цели четири определения с идентични въпроси, чието количество само по себе си респектира и изисква произнасяне. За любопитните актовете са с номера, както следва: – Определение № 24109/11.07.2023г. по г.д. № 20211110130200 по описа за 2021 година – Определение № 24110/11.07.2023г. по г.д. № 20221110136162 по описа за 2022 година – Определение № 24111/11.07.2023г. по г.д. № 20231110122748 по описа за 2023 година – Определение № 24112/11.07.2023г. по г.д. № 20231110123000 по описа за 2023 година П.С. На това му… Покажи целия коментар »
Корекция: * г.д. да се чете ч.г.д.
Допълнение: Мисля, че все пак е излишно да се споменава магистрата с инициали А.Г., който проправя пъртина през тинята на българската юриспруденция, играейки ролята на пътеводна звезда в тъмните дебри на родната ни съдебна система.
Браво! Браво! Браво!
Ти имал ли си съмнения, че ще е А.Г.?
Дълъг отговор: Бухалът не може да си позволи да дезинформира, дори и несъзнателно, потребителите на този сайт, така че коректността налага всяко твърдение да е подкрепено с доказателства.
Кратък отговор: Не.
Ako СГС спазваше процесуалния закон и постановяваше акт по същество – т.е. издаваше заповедите за изпълнение, а не ползваше СРС за машинописка да му пише заповедите, нямаше да им лъсне голия з….к чак в Люксембург.
Доста произволно изказване. Заповедите ги издава РС по закон. Все едно да кажеш – ВКС като върне на въззивна с указания за експертиза, го използва за машинописка да напише решение. Логиката нещо бяга.
Доста неаналогичен случай.
По точно би било все едно ВКС като отмени на въззивна да постанови „да се издаде решение от въззивната инстанция, с което да се уважи иска“.
В случая със заповедното като го върне за издаване на заповед то районния не може да прави никаква преценка трябва да възпроизведе сумите посочени от въззива в заповед, т.е. двойна работа щото въззива е твърде горд, за да издава заповеди.
т.е. вие дори не разбирате, че актът на ОС е всъщност актът по същество?
Да не си на мястото на кредитор – заявител в заповедно производтво. СРС отказва, СГС отменя отказа, но СРС пак не издава за повед за изпълнение, щото СЕС му бил позволил да не изпълнява указания на по-висша инстанция, понеже СРС преценил, че тия от СГС са страшни идиоти и нищо не разбират. После не се чудете, защо хората са с ниско мнение за правораздавателната система и всичко, рано или късно, закономерно ще отиде в кофата за боклук – и СЕС и ЕС и ПЕС. Няма как, нещо което е със сбъркана философия и фундаменти, да оцелее. Лошото е, че дотогава… Покажи целия коментар »
Скоро и СПН ще отменят, като институт, само гледай.
Тежко, брате, се живее … Това го е казал поетът. Но как въззивът ще се солидаризира с първата инстанция, която се е позовала на тълкуване на СЕС?! Та нали въззивът е висшестоящ?! От какъв зор да оставим дребния районен, направил си труда да попрочете и приложи, а после – и да откаже, с риск да бъде отменен и то без всякакви разумни мотиви?!Та какъв въззив ще сме, ако не натрием носа на различно мислещия, ако и да е прав?! Иначе щяха да изглеждат нещата, ако Съдът (с главна буква, като сборно понятие) е единен – тогава районният мотивирано отказва, въззивният… Покажи целия коментар »
И СЕС попрекалява понякога, но друг път е хубаво, че го има да понапляска самозабравили се или недоучили съдии в СГС и ВКС.
Що? Вие от СРС ли сте най-учените и най-добрите?
Кой ли съдия е отправил преюдициалното запитване е по-интересният въпрос?
Поредна шашмалогия
Ами хайде де. Пак каша
Ужас
СЕС ли стана контролната инстанция на СГС по окончателни актове, колеги? Малко смирение няма да е излишно. Вече има решение по въпроса дали указанията са задължителни в тоя случай, по всяко дело с отменен отказ ли ще отправяме преюдициално запитване?
Наистина интересен въпрос
Никакво смирение. Не познаваме тази дума в България
Връща се делото от инстанционен контрол и върху писмото се пише: „К.Д. Указанията на въззивния съд не отчитат евентуалната неравноправност на някои от клаузите в договора за потребителски кредит, поради което и във връзка с даденото от СЕС тълкуване по този въпрос, не са задължителни за настоящия съдебен състав на РС ***, съответно – не подлежат на изпълнение.“ Та да му е честито на въззива! Като иска, той да си издава заповеди за изпълнение, но не може да принуждава първата инстанция да постановява незакононосъобразни съдебни актове…
Смирение?! Смирено да оставяме, простете за махленския изказ, гнусните колектори и лихвари да ни ошушкват ли? Смирете се Вие пред правото, а не пред чиновничеството! Смирение вика… с каква наглост!!!!
…да си припомним, че работата на правосъдието не е да следи горната си инстанция, а да решава проблемте на хората. Не зная коментиращите виждали ли са дело за бърз кредит от гледнатя точка на длъжника и как може да изслушаме такъв човек в кантората…
Ако не се разсъждава за хората, съдиите ще свършите на вили. Да не забравяме откъде започва Френската революция.
Да не коментирам, че изглежда като това определение да ограничава възможността първата инстанция да преодолува указанията.
Да, „смирение“ е точната дума, тя предполага всеки да си знае мястото. СЕС вече се е произнасял по всеки от така зададените въпроси (както е описано подробно в мотивите на определението), включително и по въпроса дали съдът в заповедното производство може да извършва служебно прихващане с платени от длъжника суми по други договорни вземания, което е в основата на питането (отговорът впрочем е отрицателен) . Вместо да реагираме като ощипани госпожици на всяка отмяна и да задаваме еднотипни въпроси, само за да покажем на въззива, че ние сме прави, можем просто да приложим директно правото на Съюза и съществуващата практика… Покажи целия коментар »
Добре – смирение, ама пред кого? Пред колекторите ли? Пред фирмите за бързи кредити? Само съдия от СГС би искал смирение от по-долната инстанция, но питайте съдията от РС, ровещ се из купчините неблагодарна работа, в т.ч. заповедно, дали бива да е още по-смирен, след като е почти сврян в ъгъла? Истинската работа е на първа инстанция, докато въззивът се развива в стерилни условия и не се напъва, затова е лесно да се изплюе върху свършената от РС работа.
Пред правото и нашето място в правораздавателната система. За недобросъвестните заявители вече казах – има практика, прилагайте я. За въззива – те да си носят грешките, това мен не ме интересува.
Демек, другари съдии правете каквото си искате. Важното да го обосновете, мотивирате. Само въображение ви трябва за това. Туй фактите, туй закона, туй морала (добрите нрави)… са все бошлаф работа.