СЕС решава кога Агенцията по вписванията дължи обезщетение за незаличени лични данни в Търговския регистър
Въпросите на върховните съдии
1. Възможно ли е член 4, параграф 2 от Директива 2009/101/ЕО да се разглежда като създаващ задължение за държавата-членка да допусне оповестяване на дружествен договор, подлежащ на вписване на основание чл. 119 от Търговския закон, в който освен имената на съдружниците, които задължително подлежат на обявяване на основание чл. чл. 2, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, съдържа и други техни лични данни? При отговора на този въпрос е важно да се има предвид, че Агенцията по вписванията е публична институция, спрямо която, според константната практика на Съда, могат да бъдат противопоставени разпоредбите на директива с непосредствено действие (Решение от 7 септември 2006 г. по дело Vassallo, C-180/04, ECLI:EU:C:2006:518, Recueil, стр. I-7251, точка 26 и цитираната съдебна практика).
2. При положителен отговор на предходния въпрос възможно ли е да се приеме, че в ситуацията, породила спора в главното производство, обработването на личните данни, осъществявано от Агенцията по вписванията е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора по смисъла на член 6, т. 1, б. „д“ от Регламент (ЕС) 2016/6791?
3. При положителен отговор на предходните въпроси възможно ли е да се приеме за допустима национална правна уредба като тази в член 13, алинея 9 от Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, която предвижда, че когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях, като внасяща яснота относно възможността за „доброволно оповестяване“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2009/101/ЕО и на лични данни независимо от Съображения 32, 40, 42, 43 и 50 от Регламент (ЕС) 2016/6791?
4. Допустимо ли е в изпълнение на задължението, предвидено в член 3, параграф 7 от Директива 2009/101/ЕО, държавите-членки да предприемат необходимите мерки, за да избегнат всякакви различия между оповестеното в съответствие с параграф 5 и съдържанието на регистъра или на делото и за отчитане интересите на третите лица да се запознаят с основните актове на дружеството и други свързани с него данни, посочени в съображение 3 на същата директива, приемането на национално законодателство, което предвижда процесуален ред (образци на заявление, представяне на копия от документи със заличени лични данни), по който да бъде упражнено правото на физическото лице по член 17 от Регламент (ЕС) 2016/6791 да иска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, когато лични данни, чието заличаване се иска, са част от публично оповестени (обявени) документи, предоставени на администратора по сходен процесуален ред от друго лице, което с това действие е определило и целта на обработването, което е инициирало?
5. В ситуацията, породила спора в главното производство Агенцията по вписванията само като администратор на лични данни ли действа или е и техен получател, когато целта на обработване им като част от представени за обявяване документи е определена от друг администратор?
6. Ръкописният подпис на физическо лице представлява ли информация, свързана с идентифицирано физическо лице, респективно включва ли се в понятието „лични данни“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/6791?
7. Трябва ли понятието „нематериални вреди“ в член 82, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/6791 да се тълкува в смисъл, че за да се приеме, че са налице нематериални вреди, е необходимо да има забележими неблагоприятни последици и обективно установимо засягане на лични интереси, или за тази цел е достатъчна само краткотрайна загуба на суверенното право на субекта на данни да се разпорежда с личните си данни поради публикуването на такива данни в Търговския регистър, без това да е довело до забележими или неблагоприятни последици за субекта на данните?
8. Становището рег. № 01-116(20)/01.02.2021 г. на националния надзорен орган Комисията за защита на личните данни, дадено на основание член 58, параграф 3, буква Б от Регламент (ЕС) 2016/6791, според което Агенцията по вписванията не разполага с правна възможност или правомощия, служебно или по искане на субекта на данни, да ограничава обработването на вече оповестени данни, възможно ли е да се разглежда като доказателство по смисъла на член 82, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/6791 за това, че Агенцията по вписванията по никакъв начин не е отговорна за събитието, от което се твърди, че са настъпили вреди на физическото лице?
Кога Агенцията по вписванията дължи обезщетение за неимуществени вреди за незаличени лични данни в Търговския регистър – достатъчен ли е самият факт на публикуването на данните или трябва да са налице забележими неблагоприятни последици и засягане на лични интереси от него? Отговаря ли на правото на ЕС приетото в българския Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), че когато в заявлението или в документи към него има лични данни, които не се изискват по закон, се счита, че предоставилите ги са дали съгласието си за тяхното обработване? Лични данни ли са подписите под дружествените договори?
Това са само част от серията ключови въпроси, свързани със защитата на личните данни в Търговския регистър, които е отправил Върховният административен съд (ВАС) до Съда на Европейския съюз (СЕС). Те са плод на множеството дела пред административните съдилища, в които се търси обезщетение за публикувани в Търговския регистър лични данни.
Казус с един дружествен договор и едно писмо
Конкретното дело, по което е отправено преюдициалното запитване (пълния му текст виж тук), е на адв. Теодора Димитрова – съдружничка в ООД, вписано в Търговския регистър през януари 2021 г. При заявяването на регистрацията в Агенцията по вписванията е представен подписан от съдружниците дружествен договор, който съдържа трите ѝ имена, ЕГН, номер на лична карта, датата и място на издаване и постоянен адрес.
Договорът е вписан и обявен във вида, в който е представен.
Както е известно, ЗТРРЮЛНЦ (в чл.13, ал.6 и ал.9) предвижда, че заявителите представят за вписване оригинал или заверен препис от дружествените актове. Освен това обаче представят и заверен препис, в който „личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени“. А когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се приема, че предоставилите ги са дали съгласието си за тяхното обработване от АВ и за предоставяне на публичен достъп до тях.
Половин година след като в ТР е вписан дружественият договор с всички лични данни на съдружниците – на 8 юли 2021 г., Димитрова е поискала от агенцията нейните да бъдат заличени и ако е прието, че са обработвани с нейно съгласие, да се счита, че го е оттеглила (същото прави и съдружникът ѝ адв. Тони Цонев).
АВ не се произнася по това искане и Димитрова оспорва мълчаливия ѝ отказ, а съдът го отменя и на 12 януари 2022 г. преписката се връща в агенцията за ново произнасяне.
На 26 януари 2022 г. АВ изпраща писмо, че за да уважи искането на двамата съдружници, те трябва да представят заверен препис от дружествения договор, в който личните им данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени.
След няколко дни Димитрова подава жалба директно до Административен съд – Добрич, в която оспорва писмото от АВ и предявява иск срещу агенцията за 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие на същото това писмо.
Междувременно, още преди да получи жалбата, АВ заличава служебно всички лични данни от дружествения договор с изключение на трите имена на Димитрова и подписа ѝ.
АдмС-Добрич прогласява нищожността на писмото на АВ и осъжда агенцията да плати 500 лв. обезщетение на адвокатката. Обезщетението е за „неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции и преживявания, вследствие на това писмо, с което е извършено нарушение на правото на изтриване съгласно чл.17, §1 от ОРЗД и незаконосъобразно обработване на личните данни на Димитрова, съдържащи се в публикувания дружествен договор“.
Съдът в Добрич приема, че писмото на АВ противоречи на предишното му решение и с издаването му продължава неправомерното обработване на лични данни. Той отчита, че само дни след като е изпратено, агенцията сама е заличила всички лични данни на Димитрова и е останал само подписът ѝ. Но приема за доказано, че в този период тя е изпитвала страх и безпокойство от евентуални злоупотреби, безсилие и разочарование от невъзможността да защити личните си данни, които са в пряка причинна връзка с писмото на АВ, която не е заличила незабавно данните на съдружничката.
Агенцията по вписванията обжалва пред ВАС и изтъква, че писмото не е индивидуален административен акт, а има уведомителен характер за реда, по който се осъществява исканото заличаване на лични данни. АВ напомня, че представянето на дружествен договор със заличени данни би позволило да се обработват личните данни на физическите лица в съответствие с възможностите за ограничаване на достъпа до част от тях.
Агенцията сочи, че още през януари 2021 г., при първоначалната регистрация на фирмата, на заявителите е изпратено указание да предоставят препис от дружествения договор със заличени лични, но това не е сторено. Затова е обявен този с техните лични данни. Още повече, че непредставянето на дружествен договор със заличени лични данни не е основание да се откаже изцяло вписването на търговското дружество. Агенцията обосновава подхода си със становище на Комисията за защита на личните данни.
АВ твърди, че не е доказано, че съдружничката е изпитвала „чувство на безсилие и разочарование“ от липсата на възможност за защита на личните ѝ данни. „…а ако действително Т. Димитрова е изпитвала безпокойство, че личните ѝ данни са публично достъпни, е разполагала с възможност да представи на АВ за обявяване препис от дружествения договор със заличени лични данни, за да предотврати продължаването на това вместо да предприеме по-дългия път на съдебна защита“, изтъкват от ведомството.
Пред ВАС съдружничката оспорва всички доводи на АВ и заявява, че агенцията е администратор на лични данни и не е допустимо да възлага на други собствените си задължения за заличаване на личните данни на физическите лица. В преюдициалното запитване, което е именно по искане на Димитрова, върховните съдии излагат аргументите ѝ така: „Позовава се на съдебна практика, според която становището на специализирания национален надзорен орган по защита на личните данни противоречи на Регламент (ЕС)216/679 и подробно аргументира твърдението си, че дейността на АВ по обработване на лични данни противоречи на общностното право, за което са изпратени сигнали № СНАР(2022)0864/18.02.2022 г. до Европейската комисия и № 014-00-118/18.05.2022 г. до министъра на правосъдието“.
Практиката до момента
Съставът на ВАС с председател и докладчик по делото Донка Чакърова и членове Еманоил Митев и Емил Димитров прави анализ на досегашната практика на съда по сходни казуси и сочи, че има три групи актове на ВАС по подобни дела.
В първата се приема, че съдът е сезиран с жалба против писмо с абстрактно съдържание с уведомителен характер, за което се твърди, че представлява индивидуален административен акт на изпълнителния директор на АВ, но писмото няма белезите на такъв акт, подлежащ на оспорване по този ред, поради което съдебните производства, инициирани с подобни жалби са недопустими.
„Втората група обхваща произнасяния на съдебните инстанции по жалби, в които вече се атакува отказ на АВ да заличи лични данни, поради което жалбите са приети за разглеждане, но поради това, че споровете са разглеждани с участието на изпълнителния директор на АВ е отменено неговото писмо с указания относно процедурата за заличаване на обявени данни в регистъра и е изпратено заявлението на физическите лица с искане за заличаване на личните им данни за ново разглеждане. В част от тази група актове са направени правни изводи, че обработването на личните данни на физическите лица е неправомерно, защото чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНС въвежда презумпция за тяхното съгласие в противоречие с ОРЗЛД“, пише ВАС.
В третата група актове се разграничава процесуалната легитимация на АВ и на нейния директор, обезсилват се решенията на първата инстанция и делата се връщат с указания за приложението на закона.
При така създадената практика и необходимостта от тълкуване на правото на ЕС, върховните съдии се обръщат към съда в Люксембург с осем въпроса (точната им формулировка виж в карето), които могат да обърнат не само практиката на Агенцията по вписванията, но и да доведат до „прекрояване“ на законодателството.
20
Коментирайте
Това явно е начин името на неизвестна извън района си адвокатка да бъде изписано в медия, която се чете в цялата страна. Явно се превръщаме в копие на Щатите, дето се съдят и по най малкия повод.А и се учудвам, че длъжностното лице не е дало задължителни указания за представяне на препис със заличени лични данни, а при непредставяне – да постанови отказ.Да светна колежката и за друго, за което да се заяде – като отвориш заявлението , си личат личните данни като адрес , например. Тя явно има време за пи ар акции. Апропо, ако са регистрирали дружество, за… Покажи целия коментар »
За това плащаме над 1 000 000 000 годишно?
Пародия на „правосъдие“. Да текат едни големи заплати. И преливане от пусто в празно.
СЕС?! Моля?! На кой?!
На американските подметки в Брюксел, Страсбург и Люксембург ли? А благодаря!
Със сигурност далеч по-смислени въпроси от тези в предходната статия. Във връзка с един от тях бих си позволил кощунтвената хипотеза, че понятията администратор, обработващ лични данни и техния получател са в състояние на поглъщане, т.е. няма как да си администратор и да нямаш достъп до данните, с които борави обработващия и т.н., но предстои да видим. За частта с доброволното предоставя на данни също има дефиниция и ми изглежда достатъчно ясна, ала щом са преценили да питат покрай всичко останало, не боли да има още някой въпрос за всеки случай.
Алилуя, Лекс! Оправили сте секцията с коментарите!
Ще чакаме с интерес.
Дано да решат по-скоро.
Добре е да се реши този казус.
Не е нужно да се стига до забележими неблагоприятни последици.
Log in. Email Address. Log In. or sign in with. Don’t have an account? Click below to get started! Get Started. Questions? Visit our Success page.
https://aqua-jasmine-f28jqv.mystrikingly.com/
Добре, че съществува СЕС!
Понякога- да.
Ми да казва СЕС бе, тя тая Агенция все не знае кога какво да прави и как .
Заплетен казус
Люботиптно става.
Ще видим какво ще отговорят
Нискочелите простаци смятат, че по този начин Европа ни казва какво да правим. Позорни!
Положението е мазало. Ако не каже СЕС сме в чуденка
Ами подпис под документи си е лична информация, както и да го гледаш. Пък както искат да я ползват и да я наричат
Да, добре е да се уточни какво е подписа под фирмени документи
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Продължава ли истерията с личните данни?