Румен Радев: Без да се осветлят казусите с Нотариуса и „Осемте джуджета“, не може да има съдебна реформа
Без да се осветлят случаите на Мартин Божанов-Нотариуса, задушевната атмосфера в „Осемте джуджета“, лепкавото безвремие, обгърнало прокуратурата, циничната търговия с правосъдие, няма да постигнем целта ни за ефективна правова държава. Това ще бъде все едно гоним хоризонта, защото ако продължат да съществуват мрежите за влияние, те са способни да опорочат всяка реформа и да проникнат във всякакви квоти.
Това заяви президентът Румен Радев при откриването на дискусията „Оттук накъде със съдебната власт“, организирана от Българския институт за правни инициативи.
На нея присъстват още председателят на Народното събрание Наталия Киселова, председателят на Върховния касационен съд Галина Захарова, българският съдия в Общия съд на ЕС Александър Корнезов, представители на Конституционния съд, на съдебната власт, на парламента и дипломати.
В словото си държавният глава се обърна към присъстващите с думите: „Апелирам към всички вас, както и към отговорните държавни институции, на базата на немалкото информация за тези случаи, да се предприемат категорични действия срещу политическото и олигархично влияние върху съдебната система и новото Народно събрание и новият Министерски съвет да предприемат много сериозно задачата и за бъдещите кадрови назначения в съдебната власт“.
Той посочи, че въпросите за търговията с влияние в правосъдието са отблъснали хората от важната тема за съдебна реформа. И поясни, че през годините е имало много „гейтове“, които предизвикват обществено възмущение, анкетни комисии, разследване, но така и не са получили адекватен институционален отговор. Това, по думите му, е брутална демонстрация на безнаказаност и безпомощност.
Според Радев, докато не се проведе тежък, откровен разговор къде сме и в какво състояние сме, няма да може да се придвижим напред с някакви задоволителни резултати.
„Като изключим вечната тема кой ще е главен прокурор, темата за съдебна реформа някак загуби внимание след отмяна на промените в Конституцията. Но това не означава, че нейното фундаментално значение за хората е отпаднало. Проблемите интересуват живо гражданите и чуждестранните инвеститори. Но реформаторският устрем беше попарен и от самите реформатори“, заяви Радев. В тази връзка той посочи, че за тези реформатори е било по-важно да му отнемат правомощията по съставяне на служебен кабинет и кой да е националният празник, а не съдебната реформа.
Румен Радев се спря на един от приоритетите на новия министър на правосъдието Георги Георгиев, а именно важната тема за бавното правосъдие. По думите на президента бавното правосъдие е отказ от правосъдие и допълни: „Ако съдебната система продължи да бъде подложена на нерегламентирано влияние, не може да се постигне единствената легитимна цел на каквато и да е реформа – бързото и справедливо правораздаване“.
Президентът отбеляза, че в последно време всички се концентрират върху прокуратурата и най-вече главния прокурор.
По думите му причините за това очевидно са много, но открои две.
Първата е намесата на прокуратурата в политическия живот, за което през годините е имало множество примери. Посочи 2023 г., когато при сформирането на нов кабинет беше освободен тогавашният главен прокурор Иван Гешев. Даде за пример и това, че съставянето на настоящия кабинет е било обвързано с промените в ЗСВ, които да предотвратят назначаването на главен прокурор.
„Тук има цял един огромен арсенал за методи на въздействие – избирателно и тенденциозно разхвърляне на СРС, цели доклади от текущи проверки към избрани медии и сайтове. Хора биват задържани за месеци, дори години, а след това обвиненията не стигат до съда или ако стигнат, там се провалят“, заяви Радев.
Той посочи, че по нито едно от знаковите дела няма осъдени, за сметка на това държавата многократно е осъждана за изплащане на обезщетения.
„Едва ли това е имал предвид Конституционният съд, когато прие, че главният прокурор е част от формата на държавно управление. Но резултатът е именно такъв – прокуратурата, най-вече заради политиците, се превърна в инструмент за държавно управление. Крайно време е да се сложи край на тази аномалия“, каза още Радев.
Другата причина фокусът да е върху прокуратурата е нейната същинска функция да съблюдава за законността. И тук според президента може да се споменат много неща – например по всички сигнали за престъпления по високите етажи на властта за последните 30 години не се водят ефективни разследвания. Няма установени виновни, няма и наказани, каза държавният глава.
Той посочи, че докладите за върховенството на правото на ЕС съдържат констатации за липсата на осъдени по високите етажи на властта, въпреки многобройните данни за това. Същевременно българските доклади пък отчитат над 95% санкционирани сред предадените на съд.
„Тази огромна разлика между безнаказаност за властта и високата успеваемост на обвиненията извън властта затвърждава усещането за двойни стандарти, а те рушат самата идея за правосъдие“, заяви още Радев.
По думите му отговорът на институциите е промени в Наказателния кодекс и то основно в насока увеличаване на наказанията. „Вихри се един законодателен ентусиазъм, наказателен популизъм, който не облекчава положението на пострадалите, защото сам по себе си не представя по-добри условия за защита“, каза Радев и допълни, че са необходими промени в НК и НПК, но след становище на експерти.
Президентът се спря и на заявеното от управляващите намерение да изберат нови състави на редица органи, в това число ВСС и ИВСС.
По думите му бездействието на парламента, особено за назначенията в съдебната власт, има сериозни последици, а трудността за събиране на квалифицирано мнозинство не може бъде оправдание.
„Година и половина имаме и.ф. главен прокурор, от три месеца имаме и.ф. председател на Върховния административен съд. Те не са назначени с указ на президента, както е по Конституция, а нали ние сме правова държава“, заяви Румен Радев и призова да се пристъпи към избор на ВСС, за да може той да избере главен прокурор и председател на ВАС.
„Проблемите могат да бъдат решавани на две нива – или през промени в Конституцията, или през промени в законодателството. Моето мнение е, че трябва да се полагат усилия за промени на правилата през закона, независимо дали ще е устройственият, или процесуалните“, каза на свой ред председателят на НС Наталия Киселова.
Според нея проблемите, които стоят пред съдебната система са основно три – материалните условия за работа, конкурсите и командироването и качеството на законодателството.
Тя сподели, че е привърженик на малките стъпки в правилната посока, които могат да доведат до промяна в бъдеще, но не трябва да се правят конституционни или законови промени, за да бъдат те част от пиара на политиците. „Трябва да бъдем със съзнанието, че законите се пишат поне година напред. Не може всеки месец да правим процедура за законодателна промяна“, каза още Киселова.
„Основата на правовата държава е съдебната независимост. Целта на съдебната реформа е ефективен и справедлив процес. Ключовите думи, които всички искат да чуят от нас, са прозрачност, професионални умения, познаване на закона, предвидимост, правна сигурност, бързина, експедитивност, еднакво приложение на закона. Всичко това са цели, които са постижими, включително и към настоящия момент, с разумни отделни мерки. Правосъдието се осъществява от хора за хората. Нито една от тези цели не може да бъде постигната без независим и безпристрастен съд“. Това заяви председателят на Върховния касационен съд Галина Захарова.
Тя допълни, че недоученият може да се научи, бавният съдия може да бъде дисциплиниран, но ако съдията е податлив на натиск или изкушения, правосъдие не може да има.
Галина Захарова даде няколко примера, в които държавни органи са отказали да изпълнят влезли в сила съдебни решения.
И заяви: „Съдиите имат нужда отчетливо да бъдат изведени на преден план за утвърждаване на независимостта им. Успехи няма да има преди да бъде изградена обща култура на зачитане на независимостта на съда и преди държавните органи да започнат да осигуряват и обгрижват самата независимост. Ефективен резултат ще има само тогава, когато съдът успее да утвърди своята независимост, а останалите части от държавната власт покажат уважение към съда“. Като в тази връзка заключи, че експлицитното извеждане в чл. 117, ал. 2 от Конституцията на съда като основен носител на съдебната власт дава широка насока за бъдещи реформи и мерки.
Александър Корнезов вижда апатия и обезвереност у съдиите
Българският съдия в Общия съд на ЕС Александър Корнезов на свой ред посочи, че положението у нас вместо да се подобрява след толкова години на реформи, се влошава. И каза, че наблюдава повсеместна апатия и обезвереност сред съдиите, които смятат, че са опитни зайчета на политическата общност. Но призова дебатът за съдебна реформа да не се изоставя, да не изпада в апатия, а да продължи.
Корнезов посочи, че независимостта на съда и съдиите са предмет и на Правото на ЕС.
В тази връзка той постави два въпроса – ЕС има ли компетентност да се меси в устройството на съдебната власт на държава членка и каква е ролята на СЕС.
Съдия Корнезов заяви, че действително в Договора за ЕС и в Договора за функционирането на ЕС няма изрична разпоредба, която да дава такава компетентност. Въпреки това, целият европейски правопорядък е построен върху презумпцията, че всяка държава е правова и неспазването на този принцип може да доведе до самоизключването ѝ от ЕС.
Корнезов беше категоричен, че ЕС не може да съществува и толерира върховенството на правото и независимостта на съда да бъдат подкопавани.
И даде няколко примера за това. Холандски съд може да откаже да изпълни европейска заповед за арест, издадена от България, ако приеме, че има опасения, че ще бъде нарушено правото на справедлив процес на лице, което е предадено на нашите власти.
Всички инструменти в областта на съдебното сътрудничество може да се окажат блокирани или компрометирани, ако не се спазва принципът на правовата държава, изтъкна Александър Корнезов.
И допълни, че дори функционирането на икономиката пряко зависи от правовата държавата. Например когато българска стока бъде изнесена за Германия, тамошните власти разчитат на това, че тя отговаря на всички стандарти, които са проверени от българските власти и от съда и това е станало без протекции, привилегии и връзки.
Подкопаването на принципа на правовата държава се отразява директно на европейския правопорядък във всяко едно измерение, каза Александър Корнезов и допълни, че точно за това Съдът на ЕС е компетентен да следи правото.
„СЕС е гарант за независимостта на българския съд. СЕС ясно и категорично следи за независимостта на националните съдилища“, посочи Корнезов.
По думите му обаче се забелязва и т.нар. фасадна независимост – правилата за устройство на съдебната система, взети поотделно, не представляват проблем, но разгледани и с други мерки, СЕС установява, че принципът на правовата държава е нарушен.
Като пример за фасадна независимост посочи висящото пред СЕС дело за мандата на българския ИВСС.
Корнезов се позова изцяло на заключението на генералния адвокат като изтъкна, че сам по себе си фактът, че ИВСС продължава да изпълнява функциите след мандата, не противоречи на правовата държава. Но ако се вземе предвид съвкупността с други факти – че към онзи момент не може да бъде избиран за два поредни мандата и най-вече липсата на механизъм за деблокиране на процеса за обновяване – вече е проблем.
Затова СЕС взема предвид не само конкретната разпоредба, но и начинът, по който се прилага, обясни Корнезов.
Той припомни и т. нар. съдебна реформа в Полша и как полските съдии успяха на устоят на опитите за завладяване на съдебната система. „Нашите съдии имат ли тази живителна сила и морален и интелектуален кураж да устоят на натиск?“, попита Корнезов.
В лично качество, а не като съдия, той даде няколко идеи за въвеждането на механизъм за деблокиране, за какъвто говори генералният адвокат по делото за мандата на ИВСС, образувано по преюдициално запитване на български съдия. Например да се въведе частично обновяване на състава на ВСС през две-три години на принципа на КС. А в бъдеще, по думите му, може да се обмисли въвеждането на малки квоти за членове, излъчени от адвокатурата и от юридическите факултети.
11
Коментирайте
С Гошо правосъден министър нвма да стане. Той е инсталиран за да му се реваншира Борисов, че не го направи кандидат кмет въпреки, че Гошо плати куп пари за тази позиция
А кой ще ни освети? Баба ми ли? Радев ли се гласи като хване дс управлява? От трън та на глог
Еми ще се надяваме да се случи някога. Радев си прави лична реклама де
Тази лелеена справедливост няма да се получи докато Борисов и Пеевски управляват
Осветяване ще има когато ГЕРБ и сателитите им не управляват.
Е, определено не само тези са знакови дела ама чакайте да има светлина
Той Борисов говори, че някой се притеснявал от Пепи Еврото. Не бе, не се притеснява. Искат да бъде намерен, разпитан и виновните за осемте джуджета гербаджии да идат в затвора!
Ма ясно е, че тия не искат съдебна реформа.
Прав е но… Кой ще го направи?
Факт
„Посочи 2023 г., когато при сформирането на нов кабинет беше освободен тогавашният главен прокурор Иван Гешев. Даде за пример и това, че съставянето на настоящия кабинет е било обвързано с промените в ЗСВ, които да предотвратят назначаването на главен прокурор.“ Хубава ретроспекция, ама като е толкова против политическото статукво влияние в прокуратурата защо подписа на драго сърце указа за освобождаване на Гешев, който поне беше се разработил, макар и накрая, срещу престъпността по високите етажи на властта, а после подписа обнароването промените в ЗСВ, а?! Малко популист го кара, да се хареса на бившите си избиратели, гласуващи за ПП, че… Покажи целия коментар »