Решенията на Съда на ЕС – празни приказки
Решението на Съда на ЕС от 9 ноември 2023 г, по дело С-175/22, ECLI:EU:C:2023:844 (решението виж тук) остана незабелязано и некоментирано. А в действителност то има определена стойност – доколкото дава поредна възможност за модернизиране и европеизиране на наказателния ни процес. Поредна възможност, която – за съжаление – за пореден път няма за бъде използвана.
Предмет на това решение е европейската законосъобразност на българския закон, който позволява един подсъдим да бъде осъден по правна квалификация, за която не е бил официално уведомен и срещу която, поради липсата на такова уведомяване, не се е защитавал. Макар и като изключение, такава възможност съществува.
Съобразно чл. 246 НПК в обвинителния акт следва да се посочат както фактическото обвинение (т.е. фактите, за които се твърди, че представляват престъпление), така и правното обвинение (т.е. правната квалификация по НК на тези факти). Подсъдимият следва да е уведомен за фактическото и правното обвинение, за да може да се защити против тях. Оттук и невъзможността съдът да постанови осъдителна присъда относно факти или правна квалификация, които не са посочени в обвинителния акт.
Когато в хода на съдебния процес се установят нови факти и/или необходимост от прилагане на нова правна квалификация, прокурорът изменя съответно обвинението – чл. 287 НПК. Това става по официален начин, като подсъдимият се уведомява. Така правото му на защита е спазено.
При все това, нормата на чл. 287 НПК ограничава изменението на обвинението само ако се променят фактите („съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението“) или се променя правната квалификация в по-тежка („прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление“). Тя не допуска възможността прокурорът да измени обвинението, като предложи друга правна квалификация, относима към не по-тежко престъпление (или „прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление“ – чл.285 НПК (отм), в редакция до 1999 г.).
Тази невъзможност прокурорът да измени обвинението се тълкува като възможност съдът да постанови осъдителен съдебен акт по всяка една по-лека правна квалификация. Такава възможност има и втората, и третата инстанции – като това вече изрично е признато в закона – чл. 337 ал.1 и чл. 354 ал.2 т. 2 НПК.
По този начин подсъдимият фактически се лишава от правото си на защита против по-лека правна квалификация. Той се защитава против една правна квалификация и след това е осъден по друга (която може да е качествено различна). Това, според българския законодател и българските наказателноправници, се приема за съвсем нормално, защото тази друга правна квалификация не е по-тежко наказуема.
В действителност едва с факта на осъждането си подсъдимият разбира коя правна квалификация е приложима в неговия случай – поради което и може да се защити за първи път против нея пред по-горната инстанция. От тази гледна точка, в практически аспект, правото му на защита ще е спазено, но само ако има такава по-горна инстанция. Ако именно последната инстанция за първи път го е осъдила по непредявеното обвинение (с не по-тежката правна квалификация), то подсъдимият се оказва в невъзможност да се защити против нея. Това също така се е приемало за нормално.
ЕСПЧ, обаче, е бил на друго мнение. След няколко осъдителни решения, в които ЕСПЧ е приел, че правото на справедлив процес е нарушено, доколкото ВКС, НО, е признал подсъдимите за виновни по качествено различна правна квалификация (но не по-тежко наказуема), законът е променен, като в такива случаи се предвижда допълнителен съдебен контрол. Т.е. решението на ВКС да приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление (чл.354 ал.2 т.2 НПК) води до възможността подсъдимият, окончателно осъден по неизвестна за него до този момент правна квалификация, да сезира друг състав на ВКС, с доводи само относно тази правна квалификация (чл.422 ал.1 т.5 НПК), като в производството по възобновяване на делото, докато вече изтърпява наказанието си, да се защити за първи път против нея.
Това се приема за нормално.
Естество на Решението на Съда на ЕС по дело С-175/22
То ясно посочва, че тази национална практика не отговаря на изискването на чл.6 ал.4 от Директива 2012/13 за уведомяване на подсъдимия за правната квалификация на обвинението. И по-конкретно, няма да е законосъобразно подсъдимият да бъде осъден по непредявена правна квалификация (т.е. такава, за която той не е бил официално уведомен и срещу която не е можел да се защити). Националният критерий – че тази нова правна квалификация визира не по-тежко престъпление, за Съда на ЕС „няма никакво значение“ – второ изречение от първия диспозитив.
Съдът на ЕС, след като с едната си ръка забранява на българския съд да осъжда подсъдими по непредявени обвинения, с другата си ръка му предоставя изключително широки възможности сам да предявява обвинения – а именно по своя инициатива, без искане от прокурора или дори въз основа на защитни доводи от подсъдимия – да посочва като евентуално приложима друга правна квалификация и да дава възможност на подсъдимия да се защити против нея (втори диспозитив). Това правно разрешение, макар и в миналото официално признато (ясно в чл. 285 ал. 1-2 НПК (отм) до 1982 г. и по-косвено в редакцията до 1999 г.), понастоящем, за съвременното наказателно правно мислене, е неприемливо – доколкото очевидно съдът взима становище по предмета на делото и така губи своята обективност и безпристрастност.
Така, в практически аспект, ако съдът приеме, че евентуално би могъл да е приложим закон за друго, но не по-тежко наказуемо престъпление, то следва първо официално да уведоми подсъдимия за това и чак след това да го осъди по него. Той може да направи това винаги – както въз основа на искане от прокурора (т.е. разширява се приложното поле на чл.287 НПК относно прилагане на друг закон, без значение наказуемостта му, както и относно поддържане от прокурора на две алтернативни правни квалификации), така и по своя инициатива вкл. и в резултат на искане на защитата (било като защитен довод против оригиналната правна квалификация, било като признаване на вина по друга правна квалификация).
Последици от Решението на Съда на ЕС по дело С-175/22
В теоретичен план това Решение е ново основание за необходимостта от преосмисляне на съдържанието на изискването за обективен и безпристрастен съд – а именно това изискване не би следвало да пречи на правилното прилагане на закона. Този аспект, обаче, не е предмет на настоящето изложение. Негов предмет е практическото му значение и по-точно има ли такова.
В практически план това Решение открива три възможности, които ще доведат до по-ефективен наказателен процес.
Първата касае алтернативните правни квалификации. След като е възможно в съдебното производство да има две или повече алтернативни правни квалификации (едната по обвинителния акт, а другата посочена от съда), то би следвало да е възможно такива да има и в обвинителния акт, след съответна промяна на чл.246 НПК. Това ще намали както необходимостта съдът сам да преквалифицира деянието, което несъмнено е нежелано, така и възможността съдът да постанови оправдателна присъда при извършено престъпление само защото прокурорът не е сполучил с правната квалификация.
Втората възможност е по-далечна. А именно съдът да предложи и алтернативна фактическа обстановка (тясно свързана с твърденията в обвинителния акт, но все пак с един или няколко различни елементи), ако в хода на съдебното следствие приема това за нужно. Съдът на ЕС евентуално, стъпвайки на своето Решение от 9 ноември 2023 г, би приел, че такъв национален закон е съответен на правото на ЕС, стига подсъдимият да бъде надлежно уведомен и да му е предоставена възможност да се защити против новите факти. Оттук отново, с цел съдът да прибягва към тази възможност само в краен случай, може да се предвидят и алтернативните фактически твърдения в обвинителния акт. За това също така е нужно промяна на НПК.
Третата възможност е вече съвсем имагинерна. Обвинителен акт, в който има алтернативни фактически и правни обвинения, е твърде сложен правен инструмент. Вероятността за неяснотата на обвинението (фактическо и правно) е много голяма. Поради което е налице и необходимостта от стандартизиране на изготвянето му, като от съдържанието му изпадне ненужната информация, включително и повтарянето на едно и също нещо два и повече пъти. И по-конкретно, едно коректно, буквално и точно прилагане на чл.246 НПК би се явило особено удачно. Посочването на алтернативи в обвинителния акт, обаче, ще го превърне в гъвкав правен инструмент и ще намали случаите на оправдателни присъди само защото прокурорът е посочил по-различна фактическа обстановка или несподелена от съда правна квалификация или още по-укоримото – съдът да си затваря очите пред различните факти и правна квалификация, като осъжда подсъдимия точно съобразно обвинителния акт, с цел да не остави престъплението (макар и друго) ненаказано.
Отхвърляне на Решението на Съда на ЕС по дело С-175/22
Това Решение, доколкото е чуждо на българското правно мислене, неизбежно ще бъде отхвърлено. Това може да стане с рационални доводи – а и именно че правото на защита на подсъдимия ще бъде нарушено, ако той бъде принуден да се защитава против две или повече правни квалификации. Т.е. ще бъде отхвърлено с твърдения, че българският правен ред не допуска алтернативните юридически обвинения.
Това възражение не е основателно – доколкото и понастоящем подсъдимият фактически, а в някои случаи и юридически, е принуден да се защитава против две или повече правни квалификации.
Той фактически се защитава против множество евентуално възможни и приложими правни квалификации именно поради възможността да бъде осъден по всяка една не по-тежка правна квалификация. А такива са десетки или дори стотици, в зависимост от тежестта на правната квалификация по обвинителния акт. В зависимост от фактите по делото и правните знания на адвоката му, те може да бъдат ограничени до една или няколко. Поради това правото му на защита ще бъде облекчено, а не затруднено, ако бъде официално уведомен за евентуално приложимите други правни квалификации – като той съсредоточи защитата си именно върху тях, като игнорира останалите. Сигурността на един подсъдим, че няма да бъде осъден по неизвестна за него правна квалификация, само подпомага защитата му.
Той юридически се защитава против две правни квалификации в хипотезата на чл. 336 ал.1 т.1 НПК – първата инстанция е оправдала подсъдимия по правната квалификация, посочена от прокурора, но го е осъдил по друга, по-лека правна квалификация; след това е подаден протест от прокурора, който настоява за осъждане по първоначалната по-тежка правна квалификация и жалба от защитата, която настоява за оправдателна присъда. Нормата на чл. 336 ал. 1 т. 1 НПК дава правомощие на въззивния съд да постанови осъдителен съдебен акт по тази по-тежка правна квалификация. Същевременно предмет на въззивното производство е първоинстанционната присъда, в която е посочена по-леката правна квалификация. Така защитата се оказва изправена пред две конкретно посочени правни квалификации – на първо място по-леката, посочена в обжалваната от нея присъда; на второ място по-тежката, посочена в обвинителния акт и във въззивния протест. Тя трябва да се защитава и по двете срещу тях, едновременно. Отделно от това трябва да се защитава и по всяка друга не по-тежко наказуема правна квалификация – угрозата за прилагането ѝ продължава да тежи върху него. Това е приложимо и за касационното производство – чл. 354 ал. 2 т. 4 НПК.
В действителност НПК и националният начин на правно мислене не се противопоставят на алтернативните правни квалификации. Те се противопоставят на ясното признаване на съществуването им и на предоставяне на подсъдимия на съответните правни средства за защита. Редно е да се твърди, че правото на защита на подсъдимия е защитено, доколкото срещу него има само една правна квалификация – тази по обвинителния акт. И след това да се игнорира възможността той да бъде осъден по друга правна квалификация (за не по-тежко престъпление), без да бъде уведомен за нея. А когато това все пак стане, въззивният и касационният съд не са законово задължени да третират като ново и различно правно обвинение факта на осъждане по такава различна правна квалификация, като не са задължени да предоставят на подсъдимия нужните гаранции, предвидени в НПК, именно във връзка със защитата против правната квалификация (напр. дали разбира обвинението и възможност да даде обяснения, доколкото новата правна квалификация води и до качествено преосмисляне на защитата против фактическото обвинение).
Невъзможността официално да се признаят алтернативните обвинения ще доведе до неприлагане на втория диспозитив от Решението. Евентуално само може да се приложи първият – а именно невъзможност за постановяване на осъдителна присъда по непредявено правно обвинение, без значение, че се касае за не по-тежко престъпление. Евентуално може да се допусне официално изменение на обвинението, направено от прокурора, относно правна квалификация, включително и относно не по-тежко наказуем фактически състав (но само ако старото обвинение отпада). Но дори и тези малки крачки е съмнително да бъдат направени.
Решенията на Съда на ЕС – празни приказки
Така и това Решение на Съда на ЕС ще последва съдбата на останалите – ще бъде игнорирано. Отново ще се твърди, че е работа на законодателя да имплементира Директивите. Поради което ще се чака промяна в НПК. Защото, счита се, източник на правото е само НПК, но не и правото на ЕС. Последното, счита се, е практически неприложимо.
В действителност чл.6 от Директива 2012/13 има директен ефект – което означава, че е директно приложим, като има предимство пред националните норми, които му противоречат; последните или следва да се тълкуват съответно, или да се оставят без приложение. Това правило, установено от Съда на ЕС, не се прилага от българския съд.
Няма да имаме официално признати алтернативни обвинения; ще продължим да имаме скрити такива, за които не се говори и които стават видими едва когато подсъдимият бъде осъден по различна правна квалификация; дори и тогава пак няма да се говори за тях и няма да се наричат така.
Точно така, както и до днес българският съд продължава при одобряване на споразумение да посочва в текста му трите имена и ЕГН на съучастниците на обвиняемия, който сключва споразумението – което обективно не е нужно, освен при редки изключения. Решението на Съда на ЕС по дело С-377/18 е празни приказки.
Или пък огромният проблем с разумния срок, доколкото забавената с години присъда е често ненужна или дори вредна – като Решенията по дела С-688/18 и С-347/21, даващи възможност делото да се гледа дори и при отсъствието на подсъдим и /или адвоката му, или Решенията по дела С-612/15 и С-282/20, даващи възможност пороците на обвинителния акт да се отстраняват в съдебната фаза, включително и в хода на съдебното следствие – всички те са празни приказки.
Или уведомяване на заподозрения за правата му – С-209/22. Отново празни приказки – защото българското право не познава фигурата на заподозрян.
Решенията на Съда на ЕС са празни приказки не защото са различни от онова, с което сме свикнали, а защото идват от неоторизиран източник (такъв е НПК или ВКС, но не и Съдът на ЕС) и защото прилагането им предполага пристъпване в непознати и неизследвани правни територии, където възможността да се изложиш е много голяма. По-добре са утъпканите коловози на трайно установената съдебна практика, по-добре е да си затваряме очите пред явните дефекти в наказателното ни правораздаване.
44
Коментирайте
Ами в постановлението за привличане на обвиняем алтернативно да се посочат всички останали членове в НК, които са по-леки от основната квалификация и готово. Още помня едно определение на Хинов отпреди няколко години, с което задържа обвиняем под стража- беше нещо от сорта „..с висока степен на интензитет може с основание да се предположи, че за обвиняемият еди си кой са налице данни за авторство на деянието..“ .. то може ли да преповториш такива сложни писаници без грешка.. Моите уважения към съдията, но ако това с алтернативните обвинения стане практика, кашата ще е мноооого голяма.
A спазвате ли решението по дело С-289/2021 на СЕС, а?
По-добре празни, отколкото недемократищни и престъпни, каквито са тези на нашите съдилища.
Доста гръмко заглавие, от медия намираща се в страна в която правосъдието е митично създание.
Обвинението беше за опит за убийство, но първоинстанционният съд излезе с осъдителна присъда за причиняване на тежка телесна повреда, това подсъдимия го разбра докато му четяха присъдата. Според мен беше не много коректно, ще видим какво ще става по инстанциите.
Абсолютно точен пример, изкарал му далак, бъбрек, ама жертвата оживиял и хоп опит за убийство, но осъден за телесно увреждане и подсъдимия, не разбрал нищо. Очевидно подсъдимия се чуди, защо са го оправдали за опит за убийство.
Хинов тотално, започна да се отплесва.
Из Решенията на объркания СЕС. Ей, на маймуни ги направихте с безумни запитвания, започнаха да се въртят в кръг! Ама да видят на нас какво ни е !
Тук се срещат сума съди и и съдийки, мъчещи се да изглеждат по-умни, отколкото са, ама има ли съд, бе другари и другарки , като законът се прилага по 14 различни начина ? ИМА ЕДНА СТАРА КОМУНИСТИЧЕСКА БАНДА И НИЩО ДРУГО ! .. Характерна черта на престъпния комунистически режим бе комунистическата простотия в правото – това бяха едни прости и необразовани престъпници, което нямаха нужда, от каквото и да е било образование за да крадат народа . ТАЗИ БАНДА, КОЯТО СТОЕШЕ И ПРОДЪЛЖАВА ДА СТОИ НАД ЗАКОНА НЯМА НУЖДА ОТ ЗАКОНИ, ТЪЙ КАТО ТЯ ВИНАГИ СТОИ НАД ЗАКОНА . Законите… Покажи целия коментар »
ез от тоз съд на ЕС съвсем се побъркаха, да станат прокурори в БГ, да напишат един ОА с 4-5 алтернативни обвинения да ги защитават да видят ко ще стане едно по едно или по алтернативност, или пък кумулативно дрън, дрън. Правото на защита с изменение на обвинението, както в ДП, така и в СП.
Така е, само че дрънканиците в статията и откровено глупавите идеи, не са на Съда на ЕС, а на автора на статията, който както никой път отново е разбрал наопаки всичко
Станаха сто безсмислени международни съдилища, които кривораздават не въз основа на правни правила и принципи, а въз основа на политики и на поръчки на частни лица в защита на частни интереси, поради което актовете им олекнаха и доста от тях са лишени от юридическа логика и житейски смисъл. У нас е същото с върховните инстанции – вече е безпределно неясно какво ще се сътвори на това ниво днес хи утре по аналогични и дори напълно еднакви спорове. Събраха маса ти народ уж да уеднаквяват практики, а се получи така, че разединението и разнобоят станаха по-големи и дълбоки. То и некадърното… Покажи целия коментар »
Моля те кажи ми, кое лице има политика и частен интерес по отношение конкретно на това решение? Кой кокошкар е успял да повлияе на решението и волята на преуважаемият съд? С това говорене разбирам, че и ти си от ония, които искат да излезем от ЕС, за да цъфнем та и да вържем…
Пеналисте, типичен пример си как отново се избива на политика.
Тук не се обсъжда изобщо влизане, излизане и други разходки из ЕС, но ти, очевидно, без него не можеш да дишаш. От там ли са ти основните приходи? И всеки, който не го венцехвали, за теб е враг, мечтаещ да го напусне. Друго положение просто няма. Типична когнитивна грешка – като по учебник.
Гледай си делата и не пиши глупости.
A, добро утро!
Какъв съд, какви пет лева ? Съд няма, има една комунистическа банда, станала несменяема с комунистическата конституция от 1991 г. която прилага законите по 14 различни начина, с 14 различни противоречащи си съдебни практики – за свои, за чужди, за бедни , за богати , току-що създадени, инцидентни, преди малко изоставени и т.н .. .. Всичко вече е измислено и подготвено като законопроекти до най-малкия детайл. Без никакви конституционни промени могат да се приемат закони за следното , с които откраднатата ни съдебна власт да се върне отново в ръцете на собственика й – народа ! …… 1. (РЕ) ПОДБОР… Покажи целия коментар »
Не си стори труд дори да прочетеш статията и пак си пишеш отнесените глупотевини, които в случая отново нямат общо с нея.
Ей, изтърваха ги тез пациенти от лечебните заведения и това си е!
Поправете ги де !
Някои сте непэоправими. Дори лекарите не могат да ви помогнат.
Абе какви алтернативни обвинения, какви са тия локуми? Решението е просто – спира се делото, изменя се от Прокурора правната квалификация, както е сега по чл.287 НПК, уведомява се обвиняемия -това е, просто и лесно.
Още повече, че защитата е по фактите ! Доказваш , че фактите не съществуват и няма да те осъдят !
..
САЩ са го измислили много добре с Голямото жури , което дава или не дава съгласие за повдигане на обвинение и с тия предварителни изслушвания . На него кандидат-обвиняемите добре разбират за какво става въпрос, самото Голямо жури също и ако са ала-балистични и неиздържани тезите на прокурорите , изобщо няма да позволи това Голямо жури да се повдига обвинения .
..
И след повече такива случаи следва и шутът на прокурора, ама там ги избира народа .
Като гледам народът, какви избира на избори.
Пак това с конституцшията и избор на магистрати от народа, който народ дори „право“ не знае какво е, ка-моли съдебен процес.
Гладни адвокати, ей.
И като я измениш квалификацията от опит за изнасилване в телесна повреда, а тя се окаже с непредпазливост ,но в действителност имаш опит за изн, съдът, според теб, няма да може да го осъди за нищо.
Даже и за блудство /опит, ако такъв има.Нищо че се е защитавал по всички факти.
Не мисля, че авторът си дава сметка каква кутия на Пандора отваря със законодателните си щения. 1. Наказателният процес и сега е твърде тромав и формален. 2. Огромното количество бивши разследващи полицаи в ПРБ, завършили ЮЗУ, докато работят и с нулево разбиране за нормален търговски оборот и пазарна икономика, и сега не могат да опишат в логичен ред обективните белези на един престъпен състав и присъщата му правна квалификация дори и когато се касае за дърпане на синджир на спирка на градския. За разликата между обект, субект и предмет няма да коментирам. Нито пък за по – сложните изпълнителни деяния.… Покажи целия коментар »
Прокурорите постъпват в съдебната система – поради стадна уплаха, че няма да намерят съдебна реализация.
Необходимо е – да получават високи заплати, да се успокоят, е са на сигурно и тогава ще стават работите.
Изкуството е трудно без пари.
(РЕ) ПОДБОР НА МАГИСТРАТИТЕ , ЧРЕЗ НАРОДЕН ИЗПИТ ЗА ДОВЕРИЕТО В ТЯХ,
(назначаване на нови след този ре-подбор, а останалите стари, които не са напуснали , въпреки отличните финансови условия предлагани им с този закон за хуманното им освобождаване, ЩЕ РАБОТЯТ, АМА БЕЗ ПАРИ, ЗАЩОТО ВСЕКИ ЩЕ ИМА ПРАВО ДА ГИ ОТВЕЖДА САМО НА ТОВА ОСНОВАНИЕ , ЧЕ НЕ СА ИЗДЪРЖАЛИ НАРОДНИЯ РЕ-ПОДБОР . Така ще им се определят заплатите – няма дела, няма да има и заплати , пък си стой и сто години в системата . )
Реподбор на всички готвачи, които не са издържали „народния изпит за доверието в тях“ да нарежат една хубава салата, да направят негнусна и немиришеща манджа, да сервират в чиста чаша, и тортата накрая да не е рязана с ножа, който мирише на чесън.
Готвачите , за разлика от съдиите, всеки ден са подложени на народен подбор . Не ти харесва, не ходиш при един или друг готвач .
От липса на клиенти и глад ли сте се бъгнали толкова?
„Няма да имаме официално признати алтернативни обвинения; ще продължим да имаме скрити такива, за които не се говори и които стават видими едва когато подсъдимият бъде осъден по различна правна квалификация; дори и тогава пак няма да се говори за тях и няма да се наричат така.“ Доста емоционален анализ, няма лошо, това означава, че на човека му пука за правораздаването, а иначе колкото и примамлива да изглежда идеята за алтернативните обвинения, си мисля, че в нея има повече рискове, защото опасността да се злоупотребява с този „гъвкав инструмент“ е огромна – колкото повече отпускаме хватката, толкова по-вероятно е прокурорите… Покажи целия коментар »
Това са фините настройки на наказателния процес. Те са пълна мъгла за законодателното тяло. DIXIT
За кое не е прав Хинов, вярно прекалява с преюдициалните запитвания, пита за каквото се сетиш, но му пука за правото. За което го поздравявам!
Явно не си му контролирал съдебен акт. Актовете му са пълна каша. Стремеж да се прави на интересен и да покаже, че е умен. Истината и справедливостта не са важни. Ако това е смисълът да ти пука за правото, по-добре да не го прилагаш.
Колегата с единиците, вие явно не сте чели актове на Хинов. „Главоблъсканица“ е слабо казано, но от друга страна, евроатлантическо момче, пробивен, с количество безсмислени запитвания и тези, към успеха!
Комплекса на съдебната ни система- да не приложиш решение на ЕС няма риск, но не спазиш ли практиката на ВКС риска е за кариерното ти израстване.
Стига, Иво! Нали ти пука за правото- не се вияй и не зачитай ВКС! Или и ти си на принципа дето някога определи Куцкова- съдиите са против корупцията понеже не всички може да участват в нея!
Вторачени в измененията на КРБ, се изпускат важните неща
Много адекватно написано, браво за което
Голата истина!
Добра статия и анализна правната неуредица у нас.
Е ние нали имаме комплекси, че сме малки, но че разбираме по-добре от всички нещата. Затова и не обръщаме внимание на адекватните хора в Европа и препоръките им
Ще видим ще видим. Може и някой да обърне внимание
Наистина сериозен казус
Те са се напънали да правят промени в Конституцията, като не е ясно кой ги е писал тези промени. Другото не ги интересува.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Решенията на СЕС са „празни приказки“ за наказателните съдии, защото нафталиновите колеги не могат да се отърсят от комунистическото минало и ги е страх да мислят сами. Sorry not sorry, но не може да ми седите зад НК и НПК, да се криете зад ППВС-та от преди 60 години и да оправдавате очевидни престъпници, защото да „получиш“ било тотално различно от да „приемеш“. В същото време да осъждате напълно трезви и адекватни към момента на процесното деяние шофьори, в чието тяло имало следи от неактивни метабилоти на наркотични вещества, защото законът бил казал „след употреба“. Но докато вие, мили наказателни… Покажи целия коментар »