Регресното право на застрахователя в хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ – бягство от местопроизшествие
Авторът
Георги Сашев Петров е адвокат от Пловдивската адвокатска колегия и практикува в областта на застрахователното, търговското и облигационното право.
Статията му не е тясно насочена към правната аудитория, а цели да е полезна и разбираема за всички участници в движението.
I. Увод
Почти на всеки водач на автомобил се е случвало да стане участник в пътен инцидент. В случай че вие сте били причината за настъпване на ПТП, е много важно да знаете в кои случаи застрахователят ви, след като обезщети увреденото лице, ще има право на регресен иск срещу вас. Или иначе казано, в кои случаи застрахователят ще може да претендира да му възстановите платеното обезщетение и то с лихвите и разноските. В много случаи става дума за големи суми и е важно всеки водач на МПС да е запознат с регресното право на застрахователите. Една от най-честите грешки на водачите на МПС е след като причинят пътнотранспортно произшествие (ПТП), да напуснат мястото на ПТП преди идването на службите за контрол на МВР. Съгласно §6, т. 30 от ДР към ЗДвП, „Пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.“
Дори вие да сте станали причина за настъпването на инцидента, е важно да не напускате местопроизшествието. В този случай вашият застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ ще покрие причинените от вас вреди. Напуснете ли мястото на произшествието в хипотезата на чл.500, ал.1, т.3 КЗ, отключвате една възможност на вашия застрахователя. След като той изплати застрахователно обезщетение на увреденото от вас лице, той ще има право да търси от вас възстановяване на платената сума заедно с лихвите и разноските. За да не попадате в подобна ситуация, по-долу ще разгледаме хипотезите, в които застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ има право на т. нар. регресен иск срещу застрахования, респ. срещу виновния за настъпване на ПТП водач.
Нека обаче накратко обърнем внимание на застраховката „Гражданска отговорност“ и нейното практическо значение.
Според действащото българско законодателство, за всяко сухопътно моторно превозно средство (МПС) е задължително да бъде сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Последната е от категорията на задължителните застраховки и нейната цел е да обезпечи репарирането на вредите, възникнали при използването на МПС. Застраховката „Гражданска отговорност“ се сключва със застраховател, който има право да извършва дейност на територията на Република България. Последният от своя страна не може да откаже сключването на договор за задължителна застраховка.
С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да плати застрахователно обезщетение. Обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата (чл. 477, ал. 1 КЗ).
Целта на законодателя е да се гарантира, че на увреденото лице ще бъде изплатена парична сума, която да репарира причинените му вреди, настъпили в резултат на реализирало се застрахователно събитие. Застрахователното събитие от своя страна е реално осъщественият в действителността застрахователен риск. Иначе казано, застрахователният риск и застрахователното събитие са едно и също нещо, но в различно състояние.
Да приемем, че притежавате автомобил, за който имате сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Причинявате ПТП с вреди. Тези вреди могат да бъдат имуществени – когато сте повредили чуждо имущество, или неимуществени – когато е пострадал друг човек. Това пострадало лице е ползвател на застрахователни услуги по смисъла на чл. 2, ал. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ). Увредено е лицето, включително пострадалото лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от МПС. В това си качество, увреденото лице има право да предяви претенция пред вашия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за изплащане на обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди, които то е понесло в следствие на настъпилото застрахователно събитие. В случай че застрахователят ви изплати застрахователно обезщетение, това означава, че вредите, които вие сте причинили при ПТП, са репарирани и увреденото лице не може да търси отговорност и от вас като пряк причинител на вредите. Именно в това се състои смисъла на застраховката „Гражданска отговорност“. Обобщено може да се каже, че застраховката „Гражданска отговорност“ се проявява при т. нар. „деликтна отговорност“ на застрахования за причинените от него вреди на трети лица.
II. Право на регрес
В закона обаче съществуват особени хипотези, при които застрахователят има право да търси от застрахования или от виновния водач платеното обезщетение. Това е т. нар. „регресно право“ на застрахователя. Това право не е част от застрахователното правоотношение между застрахователя и застрахования, а възниква по силата на закона (ex lege), при наличие на някое от регламентираните в действащата правна уредба основания.
Кога застрахователят ще има право да претендира от вас възстановяване на обезщетението, което е изплатил на увреденото при ПТП лице?
Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор (т.е. към застрахования) на основания, посочени в закона – например при умишлено причинено ПТП, употреба на алкохол, наркотици и др. Наличието на предвидените в КЗ основания за възникване на регресното право обаче не освобождава застрахователя от отговорността по риска „Гражданска отговорност“ към третото увредено лице, поради което той дължи обезщетяване на вредите, претърпени от него. (Решение № 20 от 02.04.2021 г. по т. д. № 2695/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о.).
В чл. 433 от КЗ са посочени основанията на регресния иск на застрахователя срещу застрахования. Хипотезите са следните: застрахованият умишлено да е увредил третото лице; за размера на договореното самоучастие (ако такова е било уговорено в договора); или ако застрахованият е причинил ПТП, управлявайки МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, т.е. над 0,5 промила алкохол. Следователно не е нужно да е изпълнен фактическият състав на престъплението по чл. 343б от НК. Друга хипотеза даваща право на регрес на застрахователя е, когато застрахованият е управлявал МПС под въздействието на наркотични вещества или техни аналози. Преобладаващата съдебна практика се придържа към т. нар. „консервативен подход“, според който е достатъчно самото установяване на наркотичното вещество в кръвта на водача. Без значение дали наркотикът видимо е въздействал на реакциите или правилната преценка на водача (виж статията на адв. Силвия Петкова „ Признакът „след употреба на наркотични вещества или техни аналози“ по чл. 343б, ал. 3 НК“).
В чл. 500 от КЗ са уредени специални хипотези, в които застрахователят има право да получи от виновния водач платеното на увреденото лице обезщетение, ведно с лихвите и разноските. Прави впечатление, че в чл. 500 КЗ, за разлика от чл. 433 КЗ, законодателят е използвал израза „от виновния водач“, а не от „застрахования“. Тоест става въпрос за един по-широк кръг от лица, спрямо които застрахователят има право на регресен иск. Практически това означава, че ако сте управлявали автомобил, който не е ваша собственост, а е притежание на друго лице, застрахователят ще има право на регресен иск срещу вас, а не срещу собственика на автомобила.
Застрахователят ще има право на регресен иск срещу виновния водач в следните случаи:
- Виновният водач е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества;
- Виновният водач не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в МПС, която застрашава безопасността на движението, и ПТП е възникнало в резултат на това;
- Виновният водач е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина;
- При умишлено предизвикване на ПТП;
- Виновният водач е предизвикал ПТП по време на извършване на умишлено престъпление съгласно Наказателния кодекс, включително, когато се е опитвал да избяга от задържане;
- Виновният водач е управлявал МПС, за което не е притежавал правоспособност за управление (СУМПС), или на което временно е отнето СУМПС. Това разбира се не важи за учебните автомобили, когато са управлявани от кандидат-шофьорите.
III. Напускане или „бягство“ от местопроизшествие
Възможността на застрахователя за регресен иск срещу виновния за настъпване на ПТП водач, в случай когато той е напуснал (избягал) мястото на ПТП преди пристигането на органите за контрол на движение по пътищата е уредена в чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. Това е една от най-честите грешки на шофьорите, когато причинят ПТП. В случай че за управляваното от вас МПС има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, то увреденото от вас лице ще може да претендира обезщетение директно от застрахователя. Напуснете ли обаче мястото на ПТП преди идването на органите на МВР, когато тяхното посещение е задължително по закон, след като обезщети увреденото лице, застрахователят ще има право да си търси от вас възстановяване на платената сума.
Коментираното тук право на регрес на застрахователя обаче е приложимо само тогава, когато посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата е задължително по закон. Кога обаче това посещение от тези органи е задължително? Отговорът на този въпрос се съдържа в разпоредбата на чл. 125 от Закона за движението по пътищата. Органите на МВР задължително посещават мястото на ПТП, когато:
- При произшествието има убит или ранен човек;
- Произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение;
- В произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението;
- Когато има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на МПС;
- Когато произшествието е с участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея;
- когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него;
- Когато произшествието е с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди.
Съдебната практика приема, че бягството от местопроизшествието не означава непременно виновно отклоняване от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества (*Решение № 183 от 22.11.2010 г. по т. д. № 30/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о.; Решение № 16 от 02.02.2011 г. по т.д. № 374/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о.; Решение № 113 от 11.01.2012 г. по т.д. № 741/2010 г. на ВКС, ТК, I т.о.; Определение № 191 от 25.03.2013 г. по т.д. № 633/2012 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.).
Задължително посещение на службите за контрол на МВР на мястото на ПТП в хипотезата на чл. 125, т. 7 от ЗДвП
Особен случай на задължително посещение на мястото на ПТП от органите на МВР е, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. Според §6, т. 27 от ДР към ЗДвП, „Участник в пътнотранспортно произшествие е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му.“
При разногласие относно обстоятелствата, свързани с настъпването на ПТП, задължително трябва да сигнализирате органите на МВР и да изчакате тяхното пристигане. Напускайки мястото на ПТП, водачът предотвратява всяка възможност за контакт с другия участник. По този начин няма как да се постигне съгласие между участниците в инцидента относно обстоятелствата и причините, свързани с произшествието. От това си противоправно поведение, „избягалият“ водач не може да черпи изгодни за себе си последици. В този случай законът дава на застрахователя право на регресен иск срещу него (чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ вр. с чл. 125, т. 7 ЗДвП). Едно от основните задължения на участниците в ПТП е да останат на мястото на произшествието и да изчакат идването на компетентните служби на МВР (чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП).
При задължителното посещение на мястото на ПТП, органите на МВР съставят протокол за ПТП – чл. 125а, ал. 1 вр. с чл. 125, т. 7 от ЗДвП вр. с чл. 3 и 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (по-долу наредбата). В него се отразява кои са участниците в инцидента, записват се марката и моделът на автомобилите, регистрационните им номера, наличието на сключени застраховки за всеки от тях, отразява се дали някои от участниците са алкохолно повлияни или пък са под въздействие на наркотици и др. В протокола за ПТП се описват и обстоятелствата и причините за настъпването на инцидента. Този протокол по своята правна същност представлява официален свидетелстващ документ и има важно значение за доказването в съдебния процес. Според съдебната практика, след като е съставен протокол за ПТП от длъжностните лица, посетили мястото на произшествието, то тяхното посещение е било задължително по закон (Решение № 12824 от 20.12.2023 г. по адм. д. № 4927/2023 г. на ВАС, VII отд.).
Достатъчна е констатацията на пристигналия на местопроизшествието служител на МВР за това, че на местопроизшествието не се намира причинителят на ПТП, въпреки задължението му да изчака контролните органи, за да бъде установен този факт. Този факт също се отразява в съставения от длъжностното лице протокол за ПТП. Съдебната практика приема, че бягството от местопроизшествието е категорично установено, ако е налице влязла в сила присъда или друг акт с последиците на влязла в сила присъда по това деяние (например сключено споразумение с прокуратурата), но това може да бъде установено в производството по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ и със съставения от контролния орган протокол за ПТП (Решение № 152 от 05.11.2014 г. по т.д. № 2080/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о.).
Регресното право на застрахователя по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ вр. с чл. 125, т. 7 ЗДвП
Когато между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата свързани с него, те трябва да съставят т. нар. „Двустранен констативен протокол за ПТП“ – Приложение № 3 (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП вр. с чл. 5 от наредбата). Липсва ли такъв протокол, от юридическа гледна точка липсва и съгласие. Двустранен констативен протокол за ПТП (ДКП за ПТП) може да се попълни, ако са причинени само материални щети.
Този протокол не се попълва, в случай че има съмнение, че някой от участниците е алкохолно повлиян или е под въздействие на наркотици, или не притежава необходимите права за управление на МПС. По-долу ще посоча някои съдебни решения, постановени по дела, в които аз съм участвал като процесуален представител на застрахователя. В тях много добре е посочено значението на ДКП за ПТП и кога органите на МВР задължително трябва да посетят мястото на ПТП в хипотезата на чл. 125, т. 7 ЗДвП. Така например в Решение № 752 от 21.12.2021 г. на Пловдивския окръжен съд, Х състав, постановено по в.г.д. № 2612/2021 г., с което изцяло е потвърдено Решение № 1414 от 06.08.2021 г. на Районен съд – Пловдив, XXI състав, постановено по гр. д. № 17025/2020 г., е прието, че за наличието на безспорност на обстоятелствата по възникналото ПТП и вината на единия или двамата водачи законът изисква определена писмена форма за доказване (надлежно попълнено Приложение № 3), без който формуляр такова съгласие или безспорност не може да съществува. Следователно не е достатъчно между участниците в произшествието да има постигнато съгласие относно това кой е виновен за причиняването на ПТП. Липсва ли съставен между тях ДКП за ПТП, от юридическа гледна точка липсва и съгласие. В случай че такъв протокол не е съставен, то посещението от органите на МВР е задължително и вие следва да изчакате тяхното пристигане. В Решение № 127 от 04.04.2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик, постановено по в.г.д. № 64/2023 г., пък е прието, че фактът, че към момента на настъпване на ПТП, водачът или собственикът на повредения автомобил не са на мястото на ПТП, не освобождава виновния водач от отговорност за настъпването на ПТП от задължението да остане на място и да потърси собственика на повредения автомобил или поне да направи всичко зависещо от него да го открие. Напускайки мястото на ПТП, водачът предотвратява възможност за постигане на съгласие за причините за настъпването на инцидента. В този случай органите на МВР задължително посещават мястото на ПТП и съставят протокол за ПТП.
Кодексът за застраховането урежда една специална хипотеза, в която дори посещението на местопроизшествието от органите за контрол на движението по пътищата да е задължително по закон, водачът може да напусне мястото на инцидента без това да дава възможност за регресна претенция на застрахователя. Става въпрос за случаите, когато е наложително на водача да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Такава неотложна причина може да бъде например, ако се наложи спешно да откарате някого в болница, поради опасност за живота на това лице. В подобен случай, законът дава превес на по-ценни блага, какъвто е човешкият живот, и лишава застрахователя от регресното му право. При евентуален съдебен процес, водачът трябва да докаже, че му е била оказана медицинска помощ или че е била налице неотложна причина, заради която е напуснал местопроизшествието преди идването на съответните органи.
Задължително условие за основателността на регресния иск на застрахователя, е последният да е изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение. Регресният иск на застрахователя срещу водача, причинил ПТП, се погасява в срок 5 години от датата на изплащане на застрахователното обезщетение.
IV. Заключение
Изводът от всичко изложено по-горе е – да не напускате мястото на настъпване на ПТП преди идването на компетентните органи за контрол на движение по пътищата, тогава, когато тяхното посещение е задължително по закон. В противен случай, след като обезщети увреденото лице, застрахователят ви по застраховка „Гражданска отговорност“ ще има право да претендира от вас размера на платеното обезщетение, ведно с лихвите и разноските.
17
Коментирайте
В съдебната практика са изведени и коментирани особеностите на регресното вземане на застрахователя по ЗЗГОА. Бих структурирал записките си в статия ако има вероятност да бъде публикувана.
Не бива да не напуска мястото на настъпване на ПТП.
Много полезна информация.
Да не се случва да участваш в ПТП.
Или да не си си платил застраховката „Гражданска отговорност“
Харесва ми, че статията не е тясно насочена към правната аудитория,
Статията става, ама прилича повече на реклама, отколкото на юридически труд, а и сякаш щеше да е по-добре да се обърне повече внимание на доказателствената стойност на протокола, съставен от служителите на МВР, която е практически нулева по отношение на механизма на настъпването на ПТП, защото те удостоверяват само това, което заварват на място.
Би трябвало тази статия да стимулира мисловния процес
Прекрасно казано
Дано повече хора да прочетат.
А чудесно
Интересно би било статията да се развие и детайлизира относно по-различни практически хипотези
Време е за адекватност!
Петров е добър професионалист. Чета с инререс
Много подробен анализ.
Добър анализ бе
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Этот сайт рекомендует попробовать Ragdoll Archers. Оцените уникальное сочетание физики и стратегии в динамичных сражениях!