Разследване на дела за престъпления, извършени от непълнолетни след измененията в НПК
Авторът
Робертино Тодоров е прокурор в Районна прокуратура-Плевен. Преди това е работил като съдебен помощник в Административен съд София – град.
Завършил е „Право“ в Нов български университет. Има бакалавърска степен по специалност „Минало и съвремие на Югоизточна Европа“ и магистърска степен по специалност „Право на ЕС“ от СУ „Св. Климент Охридски“. Понастоящем е докторант в магистърска програма, специалност „Право на ЕС“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
Тази година Народното събрание направи последни постъпки за изпълнение на задълженията на държавата ни по транспониране в националното законодателство на разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателнoто производствo (Директивата). За тези промени по-рано Европейската комисия започна процедура срещу България за нарушение на Правото на ЕС[1].
Сред новоприетите изменения и допълнения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)[2] е установяването на минимален стандарт на правото на защита на непълнолетните лица, извършили престъпления от общ и частен характер. В този стандарт се предоставят редица допълнителни права наред с предвидените в чл. 55 от НПК, а именно – родител, попечител или лице, което по закон полага грижи за него, да получи пълна информация за правата му в наказателния процес; да бъде придружаван в съдебните заседания от родител, попечител или от лице, което по закон полага грижи за него, а когато това е в неговия най-добър интерес и няма да затрудни наказателното производство – и в действията по разследването на досъдебното производство; право на медицински преглед при задържане; право на установяване на личностните му особености, както и да получи защита на правото на личен и семеен живот чрез ограничаване разпространяването на информация.
Отделно е поместен текст, според който делата срещу непълнолетни се разглеждат с предимство пред другите, което беше гаранция за разглеждане на дела в разумен срок със задържани обвиняеми, установена в чл. 22, ал. 3 от НПК.
С предприетите постъпки за изпълнение на задължениеята ни към Съюзното право се транспонираха разпоредбите на Директивата чрез дословното им преписване с приетите националните правни норми (НПН) на НПК. Основателно обаче следва да се посочи, че мерките по изпълнение на ПЕС от страна на България стана с известно закъснение[3], което доведе и до нова правна ситуация свързана с ПЕС. В преходните и заключителни разпоредби на Закона за измнение и допълнение на НПК е записано, че неприключените до 1 септември 2023 г. наказателни производства по дела за престъпления, извършени от непълнолетни, се довършват по досегашния ред. Независимо от това, след средата на 2019 г., когато изтече срокът на България за транспониране на Директивата, разпоредбите на вторичния законодателен акт на институциите на ЕС придобиха т.нар. латентен директен ефекет. При действието на този основен принцип всяко дете в конфликт с правосъдието може да се позове директно на текстовете на Директивата, които установяват права и да изиска изпълнение от страна на държавата ни[4]. Практиката показва, че понастоящем е възможно да има множество висящи наказателни производства на етап досъдебно производство или такива, които се разгелждат в съдебна фаза и не са приключили до 1 семпемрви т.г., водени спрямо непълнолетни обвиняеми. Същевременно приетите законодателни промени нямат отношение към висящите дела, защото следва да се довършат по стария ред.
Това неминуемо води и до ситуация, свързана с ПЕС, в която непълнолетните обвиняеми имат възможност да се позоват на Директивата поради нетранспониране на нейните разпоредби в срок от държавата членка и поради неосигуряване на процесуалните им права, които са предвидени в правото на Съюза като минимални гаранции за осъществяване на правото им на защита. С оглед на това може еднозначно да се заключи, че не е добър законодателен подход написаното в ПЗР на НПК прилагането на тези разпоредби да се случи едва към края на 2023 г., тъй като е вероятно да бъде стартирана нова процедура за нарушение на ПЕС и този път отговорността на държавата ще бъде ангажирана поради неосигуряне от страна на нейните правоприлагащи органи на посочените в Директивата права.
По-нататък, заложените нови принципни положения, свързани с непълнолетните, са недотам нови, тъй като назад във времето са предствлявали основни ръководни начала в международното право[5], като международните институции неведнъж са насърчавали националните държави да предприемат необходимите мерки за защита на децата в конфликт със закона.
Първостепенно съображение на всички международни актове е, че когато се предприемат действия или се взема решение, то трябва да бъде в най-добър интерес на детето. Понятието се използва в новите разпоредби на НПК и международната система на правосъдие за деца. Съобразно разпоредбите на КПД[6] и международните стандарти и норми в областта на правосъдието за деца, критерият за „най-добър интерес“ изисква от системата за правосъдието за деца да предприема възможно най-малко наказателни мерки и да насърчава реинтеграцията на децата, които са извършили правонарушение.
Предмет на коментар няма да бъдат престъпленията, извършени от непълнолетни в тесен смисъл, тъй като с това пряко се занимава НК, а единствено процесуалните промени в НПК. Единствено следва да бъде посочено, че делата срещу всяко лице, което е навършило минималната възраст за носене на наказателна отоговорност и е вменяемо, достигнало е индивидуална зрелост[7] и което е извършило престъпление от общ или частен характер по смисъла на НК, следва да се разглеждат при съобразяване на особения режим, уреден в чл. 385 -395 от НПК.
На първо място е видно, че разписаните права на непълнолетния обвиняем, заедно с тези в разпоредбата на чл. 385а[8], са повече от тези, които притежават пълнолетните лица. За това свидетелства и изискането на нормата на чл. 219, ал. 7 от НПК, която задължава разследващия орган да ги запише в протокола за привличане на обвиняем наред с тези по чл. 55 от НПК. С тяхното въвеждане законодателят е имал за цел да разшири правото на защита на непълнолетните обвиняеми с оглед ниската им възраст, социална незрялост и свързаност със семейството и родителите, като освен задължителното участие на служебен защитник, се предоставя възможност за участие и информиране на родителя или попечителя при осъществяване на защитата на непълнолетния обвиняем. Незаписването в протокола на правата по чл. 385а от НПК би ограничило възможността на обвиняемия за адекватно участие в процеса. Това само по себе си е достатъчно основание да се приеме, че съдържанието на протокола за привличане не съответства на разписаното в закона и ще е налице съществено процесуално нарушение , което вещае връщане на делото на прокурора в досъдебна фаза за неговото отстраняване. Тоест при привличането на непълнолетен обвиняем всякога писмено следва да бъдат възпроизведени правата така, както фигурират в закона. За тези права разследващият орган уведомява непълнолетния обвиняем. Независимо че в разпоредбата на чл. 219, ал. 4 от НПК е записано, че непълнолетният обвиняем „се уведомява“ за правата си, разследващият орган следва да разясни тези права и то с оглед на предстоящата процесуална дейност. За това свидетелства и последната част на изречението на разпоредбата, която изисква това да стане на достъпен за непълнолетния език. При все това действа и общият принцип по чл. 15, ал. 3 от НПК, който задължава органите на досъдебното производство да разясняват правата на обвиняемия, а не само декларативно да уведомяват за тях с изписването им в постановлението за привличане.
Особено значение има задължението на водещия разследването да предостави на родителя, попечителя или друго лице трябва пълна информация за правата на непълнолетния в наказателния процес[9], което транспонира текста на пар. 22 от преамбюла и чл. 5 от Директивата. Информацията се предоставя в писмен вид след предявяване на постановлението за привличане на обвиняем на лицето, което представлява непълнолетния. Тук следва да се посочи, че за непълнолетния съществуват множество правни гаранции за упражняване правото на защита, а за органите на досъдебното производство съществува задължение за разясняване на правата като цяло. Всякога обаче информирането трябва да има писмена следа от извършеното процесуално действие. Това е разписано в разпоредбата на чл. 385б, ал. 1 НПК, където е посочено информирането да е в писмен вид. Директивата позволява това да стане устно, но според заложеното в НПК устното уведомяване се отъждествява с липсва на извъшено действие, което би представлявало всякога налице съществено процесуално нарушение.
Правото на защита дава възможност за активно участие в процеса за защита на свои права, като отделните норми задължават органите на обвинението да осигурят възможност за упражняване на правата в най-пълен обем. Получаването на информация от родителя за правата на непълнолетния обвиняем гарантира справедливостта на производството и ефективното упражняване на правата на детето. Преди измененията в НПК участието на родителя в производството най-вече се заключваше в уведомяването му за предявяване на материалите от разследването, като липсата на доказателства за подобно уведомяване или липсва на призоваване, влечеше след себе си връщане на делото в досъдебна фаза за отстраняването му[10], на основание чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК. По сходни правни аргументи следва да се приеме, че неуведомяването на родителя за правата на детето, включително устното му уведомяване, също би представлявало съществено процесуално нарушение.
Друго право по чл. 385а, т. 2 от НПК е правото на родителя да придружава непълнолетния подсъдим в съдебно заседание, както и по време на извършване на действията по разследване, ако това е в неговия най-добър интерес и няма да затрудни наказателното производство. Видно от текста се прави еднозначен извод, че неуважаването на молбата на непълнолетния за придружаването му от негов родител при действията по разследване с негово участие в досъдебното производство не би представлявало съществено процесуално нарушение. В сходен случай, когато липсва произнасяне въобще, се нарушава правото му по чл. 200 от НПК да обжалва постановението на органа по разследването, но отново не би могло да би следвало да представлява съществено такова.
Психологическият аспект на тази норма е не по-малко важен. Преди пристъпването към разпит на обвиняем например, може да е постъпила молба с искане родителят да придружи непълнолетния по време на действието по разследване с негово участие. Към този момент в досъдебното производство трябва да са събрани достатъчно доказателства, които биха спомогнали ръководещия разследването да си състави първоначална представа за индивидуалните особености на детето, неговите потребности и главно за зависимостта му към неговия родител. При все това, присъстващият на разпит родител може да въздейства върху качеството на проведното процесуално-следствено действие със своето поведение, което да затрудни значително наказателното производство. Това са случаите, когато непълнолетният обвиняем е участвал в престъплението поради упражнено влияение от неговия родител, както и в случаите, когато непълнолетният извършител е бил жертва на домашно насилие.
Казаното сочи, че е необходимо органът по разследването да прецени дали родителят няма намерение да злоупотреби с това право, за да осуети разследването. В останалите случаи е целесъобразно присъствието на близък роднина, тъй като е в най-добър интерес на детето и ще направи преживяването не толкова травматично за него[11].
За да се гарантира личната неприкосновеност на задържаното дете, е установено право на медицински преглед. Медицинският преглед следва да се извършва от лекар или друг квалифициран специалист, или по инициатива на компетентните органи, особено когато конкретни здравословни показатели дават основание за такъв преглед, или в отговор на искане, направено от детето, от носителя на родителска отговорност или от адвоката на детето. Медицинският преглед е задължителен в случайте на задържане на непълнолетния обвиняем за срок до 48 часа, като това задължение се изпълнява от компетентните органи съгласно ЗИНЗС[12] и неговия правилник. Практиката показва, че е възможно непълнолетният обвиняем да е бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа преди привличането му от прокурор. В тази хипотеза отново следва да бъде извършен медицински преглед, което е задължение на полицейските органи[13]. С оглед на посоченото може да се заключи, че тези изисквания на Директивата са изцяло изпълнени с транспонирането на нейните разпореби и непълнолетният обвиняем е подлаган на медицински преглед при задържането му.
Законът повелява резултатите от прегледа да се вземат предвид при извършване на всички процесуални действия, но с едно уточенение, че се касае за действия със задължителното участие на непълнолетния обвиняем. В неотложни случаи тази норма може да бъде дерогирана, когато се налага събиране на доказателства по спешност и има риск те да бъдат укрити или унищожени.
С огромно значение в хода на разследването, а и след неговото приключване, е изготвянето и приобщаването към материалите по делото на личностна характеристика на непълнолетния обвиняем, съгласно чл. 385а, т. 5 от НПК. Целта е да се установи какви са специалните потребности на детето от гледна точка на закрила, образование, обучение и социална интеграция, да се определи дали и в каква степен би могло да се нуждае от специални мерки по време на наказателното производство, както и обхватът на наказателната отговорност и доколко е подходящо налагането на конкретно наказание или прилагането на образователната мярка. Характеристиката се основава на данни за личността, достигнатата степен на емоционална и социална зрялост на непълнолетния, за неговото икономическо положение, социалната и семейната му среда, предпоставки за уязвимост, предходни противоправни прояви и мерките, взети по тях, както и всички рискови фактори, свързани с обстоятелствата по делото.
В тази връзка органът по разследването следва без неоправдано забавяне да направи искане към съответния инспектор при детска педагогическа стая (ИДПС) по местоживеене на непълнолетния за изготвяне на такава характеристика, която да се представи по делото в 14-дневен срок. Информацията от личностната характеристика следва най-вече да послужи на органите на наказателното преследване за преценка дали спрямо непълнолетния обвиняем да се вземе мярка за неотклонение, както и нейната целесъобразност и ефективност, а в по-късен етап дали и какво наказание да се наложи и с каква тежест да бъде то. Законодателят е определил 14-дневен срок за представяне на личностната характеристика, като нейната практическа цел е да бъде използвана в изключителни случаи при вземането на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и всяка друга мярка за неотклонение. В този контект следва да се подчертае, че органите на предварителното производство са значително затруднени да изпълнят това изискване на закона, тъй като срокът, в който следва да бъде представена и ценена тази характеристиката, на практика е не 14 дни, а в рамките на 24 часа след предявяване на постановлението за привличането на обвиняем. Това е така, тъй като осигуряването на обвиняемия пред съда за гледане на искането за вземане на най-тежката мярка за неотклонение започва с прокурорското задържане за довеждане пред съд, което може да продължи най-много до 48 часа. Константната практика на ЕСПЧ определя за лишаване от свобода всяко ограничаване на свободно придвижване на гражданите, към което се се числи 24-часовото задържане по ЗМВР.
Практически най-често прокурорът се уведомява за извършеното престъпление в рамките на 24-часовото задържане по ЗМВР, с образуването на досъдебно производство по неотложност. В хода на разследването непълнолетният деец бива привличан в качеството му на обвиняем, от който момент спрямо него могат само и единствено да се прилагат мерките за неотклонение, посочени в НПК[14]. Именно тогава бива постановявано така нареченото прокурорското задържане, в което обаче следва се числи и задържането по ЗМВР. Така за разследващите органи остават 24 часа за предприемане на редица действия по разследването – да се назначи служебен защитник по чл.94, ал. 1, т. 1 от НПК, да бъде уведомен родителят на непълнолетния и да бъде информиран писмено, да бъде изискана личностна характеристика и да бъде назначено по искане на родителя или друго лице допълнително медицинско изследване (за което се осигурява специалист от органа на разследването), да се изготви психиатрична експертиза. В края на това следва по време на задържането и докато непълнолетният не се намира на разположение на ИДПС, бъде осигурен за изготвянето на личностната характеристика, тъй като това се случва с негово участие.
С оглед на тези констатации съществуват два варианта за преодоляване на практическите усложнения. Първият от тях е личностната характеристика да се изиска на по-ранен етап от разследването, а не както е разписано в НПК това да става едва след предявяване на постановлението за привличане на обвиняем. Още при уведомяването на прокурора за образуване на досъдебно производство на основание чл. 212, ал. 3 от НПК, при което има съмнение за участие за непълнолетен деец в престъплението (заподозряно лице по смисъла на пар. 35 от преамбюла на Директивата[15]), разследващият орган следва да пристъпи към изискване на такава характеристика. Действително към онзи момент няма привлечено лице в качеството на обвиняем, но това не означава, че прокурорът няма правомощия по ЗБППМН и НПК и да разпореди изготвянето ѝ от ИДПС, за да послужи за преценката му какви по-нататъшни действия да бъдат извършени. Независимо, че има образувано досъдебно производство, прокурорът е този, който притежава свобода да преценява дали едно деяние представлява престъпление, или е противооществена проява, за която следва да прекрати производството с аргумент за наличие на материалноправните предпоставки по чл. 61 от НК. В чл. 7, т. 5 от Директивата се сочи, че личностната характеристика се изготвя на най-ранния подходящ етап на производството, преди повдигане на обвинението. В този смисъл характеристиката се явява относима за всякаква преценка, а впоследствие би могла да се цени и при вземането на каквато и да е мярка за неотклонение. Директивата сочи, че нейното изготвяне е право на непълнолелтния обвиняем и това трябва да стане в най-ранен етап на производство. Явно е, че заподозрян по смисъла на ЕКЗПЧ и Директивата означава, че към онзи момент няма привлечено лице в качеството на обвиняем, тоест и според вторичния акт на ЕС няма пречка характеристиката да се изиска по-рано, тъй като е в най-добър интерес на детето. От една страна, записаното изискване за изготвяне на личностната характеристика едва след предявяване на постановлението за привличане на обвиняем възпрепятсва прокурора да прецени обективно дали да отклони от правосъдие детето в конфликт със закона, като изпрати делото на МКБППМН за налагане на възпитателна мярка по реда на ЗБППМН, а от друга страна, поставя под съмнение обективната преценка и целесъобразността на взетата мярка спрямо него. В тази връзка не следва да има причина прокурорът като dominus litis в досъдебното производство да не може да изиска изготвяне на такава справка още в срока на задържане на непълнолетния за срок до 24 часа, когато последният ще бъде на разположение на ИДПС.
На второ място, следва да бъде възможно повдигане на обвинение при липса на приложена личностна характеристика при условие, че това е в най-добрия интерес на детето. Определянето на мярка за неотклонение може да има и когато не е приобщена личностна характеристика и такава да се приложи и цени на по-късен етап при едно евентуално производство по чл. 65 от НПК, а в останалите случаи – въз основа на нея и събраните доказателства прокурорът по свой почин може да измени в по-лека или да отмени изцяло наложената мярка за неотклонение[16].
Някои измерения на установяване на възрастта на лицето чрез медицинска експертиза
С измененията на НПК, обнародван в ДВ, бр. 48 от 2 юни 2023 г., в разпоредбата на чл. 387, ал. 2 от НПК бяха уредени способи за определяне на възрастта на едно лице при наличие на съмнения, както и че когато съмненията не могат да бъдат отстранени, деецът се счита за ненавършил 18-годишна възраст, тоест, за непълнолетен. Тази разпоредба беше въведена след като българското правосъдие се срещна със случая „Омар“[17], свързан със смъртта на двама полицаи и трафик на мигранти. В казуса възрастта на обвиняемия е установена чрез назначената и изготвена по делото медицинска експертиза, която с приблизителна точност е установила, че последният е навършил пълнолетие. В това отношение следва да се посочи, че докато предвидените наказания за пълнолетни и тяхната индивидуализация не създават големи трудности в практиката, при непълнолетните въпросът не стои по същия начин. При тях следва да бъде взета предвид редукцията на наказанието по чл. 63 от НК, с която преди индивидуализацията му, се заменя. Съгласно разпоредбата, редукцията за ненавършилите 16-годишна възраст обвиняеми е по-голяма от тези, които са навършили 16 години, но нямат пълнолетие. При това положение, следва да се коментира, че експертизата може да установи точната възраст на дееца, но в случай че не го стори, законодателят е предвидил изрично обвиняемият да се счита за непълнолетен[18]. Промяната в кодекса е установява случай на задължително изготвяне на експертиза по чл. 144, т. 6 от НПК – когато съществува съмнение относно възрастта на обвиняемия. Казаното навежда към извод, че въведните промени не биха били пълни без засягане на съществуваща правна уредба за непълнолетните на чл. 63 от НПК. Законодателят е трябвало да бъде последователен докрай като посочи, че в случаите, когато възрастта на обвиняемия не може да бъде установена с медицинска експертиза и той се счита за непълнолетен, се прилага съответната алинея на чл. 63 на НПК, отнасяше се до 16-годишните или тези под тази възраст. Понастоящем този пропуск се допълва единствено с тълкуване, което може да доведе до известни трудности при прилагането на закона.
[1] Европейската комисия е образувала срещу България процедура за нарушение № 2019/0164.
[2] ДВ, бр. 48 от 2 юни 2023г.
[3] Държавите членки следваше да транспонират нормите на Директивата като приемат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с нея, в срок най-късно до 11 юни 2019 г.
[4] Всяка норма, която установява права и която е достатъчно точна, пълна, ясна, безусловна и конкретна може да породи директен ефект и води след себе си като последица безусловното задъжение за съобразяване от правоприлагащите органи към които е насочено.
[5] Правила от Пекин (1985 г.); Конвенция за правата на детето, 1989 г.; Виенски насоки, 1997 г.; Насоки на Комитета на министрите на Съвета на Европа за правосъдие, съобразено с интересите на детето, 2010 г.; Закон-модел за правосъдие по дела с участие на деца в конфликт със закона, 2013 г.; Насоки за децата в контакт със съдебната система, 2017 г.; Общ коментар № 24, 2019 г
[6] Конвенцията на ООН за правата на детето, 1989 г.
[7] Непълнолетният извършител следва да съзнава свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, което е свързано с неговото индивидуално развитие. За установяването на вменяемост се назначава психиатрична експертиза, в чийто предмет влиза изследване дали извършеното не се дължи на увлечение или лекомислие.
[8] Освен правата по чл. 55 непълнолетният обвиняем има право:
1. родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за него, да получи пълна информация за правата му в наказателния процес;
2. да бъде придружаван в съдебните заседания от родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за него, а когато това е в неговия най-добър интерес и няма да затрудни наказателното производство, и в действията по разследването и в другите процесуални действия, които се провеждат с участието на непълнолетния обвиняем на досъдебното производство;
3. на медицински преглед при задържане;
4. на установяване на личностните му особености;
5. да получи защита на правото на личен и семеен живот.
[9] Чл. 385б от НПК гласи, че след предявяване на постановлението за привличането на непълнолетния като обвиняем информацията за правата му в наказателното производство се предоставя в писмен вид на родител, попечител или на друго лице, което по закон полага грижи за него.
[10] Определение от 22.03.2013 Г. по ЧНД № 1237/2013 г. на СГС, Определение № 510 от 01.10.2017 г. по ЧНД № 1294/2017 г. на АП – София, Определение № 108 от 28.03.2016 г. по ЧНД № 110/2016 г. на ОС – Ловеч, Определение № 178 от 07.03.2019 г. по ЧНД № 171/2019 г. НА ОС – Плевен
[11] Както според чл. 60 от НК наказанието на непълнолетните се налага с цел преди всичко да бъдат те превъзпитани и подготвени за общественополезен труд, така и по време на производството разследващият орган трябва да се постарае извършените действия да не влияят върху ресоциализацията на детето, чрез съобразяването им с неговия интелект, когнитивни умения, емоционална зрялост, особености на личността и физическото и психическо състояние като цяло. Ако не се държи сметка за последното, при едно евентуално травмиране на детето в ранна възраст, разпоредбата на чл. 60 от НК се явява безсмислена.
[12] Чл. 242, ал. 2 от ЗИНЗС.
[13] Чл. 72, ал. 8 от ЗМВР.
[14] Чл. 386, (1) Спрямо непълнолетни могат да се вземат следните мерки за неотклонение:
1. надзор на родителите или на попечителя;
2. надзор на администрацията на възпитателното заведение, в което непълнолетният е настанен;
3. надзор на инспектора при детска педагогическа стая или на член на местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните;
4. задържане под стража.
[15] Той гласи следното: „Децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство, следва да имат право да им бъде изготвена личностна характеристика“.
[16] Чл. 63, ал. 6 от НПК.
[17] Линк за случая, валиден към 21.09.2023 г.: https://bntnews.bg/news/kak-shte-badat-ustanoveni-vazrastta-i-samolichnostta-na-sirieca-shofiral-avtobusa-s-migranti-v-burgas-1205951news.html
[18] Съгласно чл. 387, ал. 2 от НПК, възрастта на лицето се определя на основата на собствените му обяснения, чрез проверка на актовете за гражданско състояние, проучване на документи и други доказателства и ако такива не бъдат установени или съществува съмнение, се извършва медицинска експертиза. Когато съмненията относно възрастта на лицето не могат да бъдат отстранени, лицето се счита за ненавършило 18-годишна възраст.
29
Коментирайте
Бегай у лево!
Какви ли по- големи л…на в Правото могат да изсе…ат Кире Простото, Ристе ЛодкарО и техните любовници – Лена с тиква зелена и слоница Йорданова, след като еврет Шорош спре кранчето ,от които тече паричния поток, можем само да предполагаме.
Неграмотността не е порок.Тя е Чума, но едва ли те го осъзнават.
ЗавРъших криво-ляво
у Ф Монтана „Право“ .
И хайде на заплата
у Ф съдебната палата.
Всяка прилика и асоциация са случайни, но не всичко е случайно .
Браво на колегата за статията. Познаващите го лично знаят, че е свестен и професионалист.
А как ще коментирате новото престъпление по чл.336″б“ от НК (изменението е обнародвано на 06.10.2023г в бр.84 на ДВ )- тероризъм чрез взрив с причиняване на смърт, наказуемо и с доживотен затвор без право на замяна, е подсъдно на Районен съд. Законодателните ентусиасти в парламента ни нямат почивка.
Явно взривовете ще стават обичайно явление. И не може да се губи ценно време. В Украйна даже ги подаряват за рожденни дни. Изобщо, ако влагате в акции влагайте в затвори и евтаназия, там е бъдещето за българите. Транспозиторите няма да прощават да наказват всичко, което ще е престъпление, с тежки присъди. А какво е престъпление? Да караме взели хапче за главоболие например. Или например да не си сложим предпазен колан. Или в изменен вариант да ходим с къс ръкав по улицата (вече в сила в някои страни). Така де, с къс ръкав може да хванем рак на кожата, престъпление срещу… Покажи целия коментар »
Право в НБУ и старт в АССГ.Достатъчно ми беше.
Супер статия на колега. Поздрави!
Много трудно органът по разследването ще прецени дали родителят няма намерение да злоупотреби.
Естествено. че когато се предприемат действия или се взема решение, то трябва да бъде в най-добър интерес на детето.
Нападате автора на статията, допускайки логическа грешка ad hominem. Действително, според мен, от lex.bg е трябвало да подберат по-адекватна снимка на автора, а не тази, която допълнително нагнетява напрежението покрай нетрадиционно му име.
Лекс са публикували снимката, която той им е изпратил или разпространил, да не са го снимали те. За другия път ще знае да подходи малко по-сериозно, защото (като оставим настрана елементарните подигравки) това е неуважение към собствения му труд.
В момента, в който видях, че на Робертинчо кариерата му е започнала на ултра връзкарската длъжност съдебен помощник в АССГ, загубих интерес към статийката му.
Тя върви заедно с право в НБУ.
Руберто, разследват се не делата, а престъпленията. Има още много да четеш, докато почнеш да пишеш. Иначе ще приличаш на чукчата, който е писател, а не читател.
Не виждам това какво общо има с професионалните му качества. Той е юрист, а не рекламно лице.
То да беше за първи път да се измислят някакви въображаеми дати за начало на действие на закон, несъобразени с каквито и да било европейски актове, че да се възмутим подобващо, а то у нас си е практика да за забъркват каши, които после съдът трябва да решава, понякога по коренно различен начин.
Добре е да се има предвид, че колегата е професионалист и много ерудиран човек
Ами сериозна тема, няма две мнения.
Той на 17 и половина извършва убийство, но за 6 месеца разликата в присъдата е огромна. Нелепо е.
Искам да използвам настоящата висока трибуна, за да поздравя Проскубания бухал за номинацията му за Йорист на 2023 г.
При цялото тролско поведение на Бухала, трябва да му се признае, че поне чете с интетес статиите, коментарите на колегите и понякога и нормативните актове, покрай което в крайна сметка забърсва повече правни познания от някои дипломирани юристи. Тъй че трол на годината – може би, йорист на годината – чак пък толкова…
Колегата много добре е изложил проблемите и законодателните, и практически особено с личностната характеристика. И такива прокурори има и не са малко
Даааа, довършвай по стария ред образуваните и по каква логика?! Тези деца нямат нужда от завишена защита?! Безумието на българския законодател в действие
Тълкуването ще направи и ВКС, ако се наложи. Не е чак такъв проблем
Това бяха от малкото изменения, които без никакви скандали и спорове бяха подкрепени в НС
И пак обосралис в известен смисъл…
Това нищо не значи, освен че в тях няма келепир и на никого не му дреме. А понеже да правни гении, дори едни ПЗР не магат да направят като хората
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Интересно защо се плаща и то добре на 240 души след като е нужен само един транспониращ преводач. И да не се съмняваме че при транспозицията няма да се окажем измежду велможите а ще си бъдем измежду ратаите. Пък даже им се плаща за да бранят конституцията, която всъщност има един единствен транспониращ параграф. Например ако 17 годишно „дете“, току що дошло от Афганистан, където го водят възмажал боец убие някой, например свои сънародници, които превозва от точка А до точка Б в България, след години могат да съдят по „нашите“ транспонирани закони настойниците му за обезщетение. И почти съм… Покажи целия коментар »