Първо СЕС или първо КС – съдия прати на „проверка“ в съда в Люксембург изисквания за сезиране на Конституционния съд
Когато съдията е убеден, че една разпоредба противоречи на Конституцията и има съмнения, че противоречи и на правото на Европейския съюз към кого следва да се обърне – към Съда на ЕС (СЕС) или към Конституционния съд (КС)?
На този въпрос търси отговор от съда в Люксембург съдията от Софийския градски съд (СГС) Иво Хинов.
Както е известно, с последните промени в Конституцията беше дадена възможност на всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива да се обърне към КС с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията. В серия от актове КС разясни на съдиите какви са изискванията за сезирането му.
Едно от тях е разпоредбата, чиято противоконстивоконституционност се твърди, да е приложима по делото, по което трябва да се произнесат. За целта съдът, който се обръща към КС, трябва да установи приложимото право на ЕС и ако разпоредбата от българския закон му противоречи, да я остави неприложена. Т.е. ако разпоредба от българското право противоречи на ПЕС, тя няма как да се яви приложима по дело и съответно редови съдия не може да поиска обявяването ѝ за противоконституционна от КС.
Ако пък българският съдия има съмнения, че българската разпоредба противоречи на правото на съюза, преди да се обърне към КС, трябва да отправи запитване до съда в Люксембург. Ако СЕС приеме, че е налице противоречие с правото на съюза, сезирането на КС ще е излишно.
Това е концепция на КС, която беше затвърдена по категоричен начин със серия негови решения и определения след промените в Конституцията, но той започна да я налага още преди това, когато можеха да го сезират само състави на върховните съдилища.
Сега тя на практика е подложена на проверка пред Съда на ЕС по искане на съдия Хинов, който е формулирал питането си до него така: „Чл. 267 ДФЕС, чл. 94 б. „б“ от Процедурния правилник на Съда, както и принципът за предимство на правото на Съюза над националното право следва ли да се тълкуват по такъв начин, съобразно който национална юрисдикция, която има съмнения относно съответствието на национална законова разпоредба с правото на Съюза, но и едновременно с това е убедена, че тя противоречи на Конституцията, преди да отправи своето преюдициално запитване е задължена или има възможност да установи дали тази национална законова разпоредба действително е приложимо право по главното дело, което означава да отправи искане към Конституционния съд да установи конституционното ѝ несъответствие?“.
Като става ясно, питането на Хинов е за хипотезата, при която съдията е сигурен за противоконституционността на дадена разпоредба, но се колебае дали тя противоречи на правото на ЕС. Ако съдът в Люксембург приеме да му отговори, е неизбежно да изследва цялостната логика в концепцията на КС за сезирането му от редовите съдии.
Как 1,5 г фентанил са „големи размери“
Казусът, заради който съдията от СГС отправя преюдициалното си запитване, е на мъж, обвинен за държане с цел разпространение на четири дози метамфетамин (общо 0,22 г) и 22 дози фентанил (общо 1,5838 г). Процентното съдържание на активното вещество във фентанила не е установено, поради липса на еталон в лабораторията и в обвинителния акт се твърди, че стойността на метамфетамина е 15,40 лв., а на фентанила е 90 276,60 лв.
Тази стойност означава, че мъжът е държал наркотични вещества в големи размери. А това води и до значително по-тежко наказание. В общия случай то е от 2 до 8 години затвор и глоба от 5000 лв. до 20 000 лв., а за държане на дрога в големи размери е от 3 до 12 години лишаване от свобода и глоба от 10 000 лв. до 50 000 лв.
Законът за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (чл. 26а) предвижда, че „Министерският съвет определя цените на наркотичните вещества за целите на наказателното производство“. За целта е издадено Постановление №23 от 29 януари 1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. „То предвижда една и съща стойност на наркотика, независимо от процентното съдържание на активно действащото вещество (само за кокаина и хероина е направено разграничение съобразно процентната стойност на активно действащото вещество). Също така това Постановление на Министерски съвет, конкретно относно фентанила, определя тази стойност като десеткратно по- висока от цената в търговската мрежа“, обяснява съдия Хинов.
Той пише, че заради постановлението се стига до там, че близо 1,5 г фентанил с неустановено процентно съдържание на активното вещество, се определят като „големи размери“.
„…това положение противоречи поотделно и самостоятелно на принципа на пропорционалност, защитен както от националната Конституция, така и от правото на Съюза“, заявява съдията. И посочва, че би могъл да отправи преюдициално запитване до СЕС за това „дали е спазено изискването за съразмерност на наказанието, посочено в чл. 4, §1 от Рамково решение 2004/757, вкл. в аспекта на определяне на по-малко от два грама наркотик като „големи размери“ в чл. 354а ал. 2 НК, която норма транспонира изискването в параграф 2 буква „а за предвиждане в националния закон на квалифициращо обстоятелство „големи количества наркотици“. Но също така би могъл да направи искане пред КС, с което да поиска да бъдат обявени за противоконституционни чл. 26а ЗКНВП и Постановлението на Министерския съвет, „предвид нарушението на конституционния принцип за пропорционалност (формулиран от практиката на Конституционния съд)“.
По-подходящ е КС, но…
Пред СЕС съдия Хинов заявява, че според него е по-подходящо да сезира Конституционния съд, доколкото се касае за специфика на националното право, а не на правото на съюза и понеже КС се произнася по-бързо.
„При все това Конституционният съд е установил изисквания за своето сезиране, ако оспорената законова разпоредба попада в приложното поле на правото на Съюза. В този случай той настоява сезиралият го съд да приложи правото на Съюза и да установи неговото отражение върху оспорената законова разпоредба – и по-специално дали тя не следва да бъде тълкувана конформно или оставена без приложение; за тази цел сезиралият го съд преди това, ако прецени за нужно, може да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. По този начин КС прави невъзможно запитващата юрисдикция да го сезира с искане да обяви чл. 26а ЗКНВП и Постановлението на Министерски съвет като противоречащи на конституционния принцип за съразмерност“, констатира съдията от СГС.
Така за него остава само възможността да отправи преюдициално запитване.
И тук той поставя проблема, който вижда в тази ситуация: „…когато отправя такова запитване, тя (запитващата юрисдикция – бел. ред.) следва да спазва изискванията, които правото на Съюза ѝ налага, като следва да отчете и Препоръките, които самият Съд ѝ поставя. А запитващата юрисдикция приема, че в тяхната основа е задължението правилно и добросъвестно да се установи приложимото национално право, за което твърди, че не е съответно с правото на Съюза. Настоящето запитване цели да установи дали действително правото на Съюза възлага такова задължение на национална юрисдикция, която отправя преюдициално запитване“.
Правилникът на СЕС задължава националните съдии да възпроизвеждат в преюдициалните си запитвания „съдържанието на приложимите в случая национални разпоредби и ако е необходимо – релевантната национална съдебна практика“.
„В т. 3 и т. 12 от Препоръките Съдът на Европейския съюз гласува много голямо доверие на националната юрисдикция, като ѝ възлага правото на неограничена преценка как да формулира своето запитване, така че отговорът да ѝ е полезен за решаване на главното дело. При все това поставя като изискване в т. 12 запитващата юрисдикция да формулира своето запитване в този момент от развитието на главното дело, когато „е в състояние да определи достатъчно точно правната … обстановка по делото, разглеждано в главното производство“. Следователно е поставено изискването за ясно, точно, коректно и адекватно определяне на съдържанието на националния закон, който регулира фактите по главното дело“, пише Хинов.
И заключава, че ако посочи в запитване до СЕС, че определена разпоредба е приложимо право, а всъщност „въз основа на аргументи, черпени от националното право, а именно от Конституцията, приема, че то в действителност не е приложимо право“, „няма да прояви нужната добросъвестност при формулиране на преюдициалното запитване в аспекта на посочване на действително приложимата национална законова разпоредба, чието съответствие с правото на Съюза подлага на преценка пред Съда“.
В запитването си Хинов развива тезата, че ако се сезира първо КС, ще се гарантира предимството на правото на ЕС над националната Конституция. Той сочи, че ако се обърне към Конституционния съд и той „намери, че законовите разпоредби не са съответни на Конституцията, те няма да намерят приложение; но ако приеме, че те са съответни на Конституцията, то запитващата юрисдикция остава свободна да отправи преюдициално запитване относно съответствието им с правото на Съюза“.
„Обратното – възприетата от Конституционния съд практика повдига въпроса дали националната Конституция има предимство над правото на Съюза. Именно такова би било положението, ако бъде оспорена като несъответна на Конституцията национална законова разпоредба, която вече е тълкувана по такъв начин, че да е съответна на правото на Съюза – особено ако след това тълкуване нейното правно действие е съществено променено. По този начин правното ѝ действие вече в значителна степен е резултат от прилагане на правото на Съюза. Ако национален Конституционен съд има правомощието да я обяви като несъответна на Конституцията и по този начин да я остави без приложение, то ще се окаже, че на първо място Конституцията има предимство пред правото на Съюза, в неговото проявление на коректно съответстващо тълкуване на имплементираща национална законова разпоредба и на второ място, че Конституционният съд по окончателен начин решава въпроса за съответствието на правото на Съюза (под формата на това коректно съответстващо тълкуване) и националното право (под формата на Конституцията)“, твърди съдията от СГС (повече за мотивите му можете да видите в пълния текст на преюдициалното запитване тук).
26
Коментирайте
„Постановление №23 от 29 януари 1998 г. за определяне на цени…“
ЛЕКС, натрупаната инлация от март 1998 до март 2025 е над 200%. Това е основното. Какви проценти на активното вещество ви се привиждат?
Отдавна застъпвам тезата, че всякакви „цени“ трябва да се дават като дял от някаква заплата, опрезеляща социалния статус към момента.
Добре, че е съдията Хинов, та да се изяснят нещата.
Въпросът му е съвсем уместен.
This website exceeded my expectations—thanks! หวย ยี่ กี 5 นาที
МНОГО МОЛЯ адвокатки, юрисконсултки, дори деловодителки и секретарки, имащи достъп до тези двамата – И.Х. и А.Г. да нападнат незабавно, да ги зарият с ласки и да им заемат времето на двамата умници с по-полезни неща, че много взехме да се излагаме вече! помислете, това си по около 7 хилки заплата месечно за двамата ергени! Моля ви, прежалете се поне за малко, не „докато смъртта ви раздели“.
You get to identify with the city and its lifestyle. You feel that you have finally settled in life. Besides property prices usually appreciate over the long term.
https://unionsquare-residences.com.sg
Тоя е за д-р Гълъбова.
И то, колкото може по- скоро.
Много му е трудна тази работа и постоянно пита някой да му каже какво да прави . Защо не се пробва в хамалските услуги . Наистина тежък физически труд, но най-вероятно ще има спокоен сън и няма да му се въртят в главата “нерешими” казуси.
Чудесна идея!
Първо се пита за всичко Деси, тогава вече идва другото. Нали, Ивчо…..
Този или има прекалено много свободно време или му хлора дъската, но поне разбрахме, че да от едно психиатрично котило с оня другия запитвач с инициали А.Г. (с дело за 800 кинта отпреди 10+години на срещу Топлофикация), който в общи линии използва СЕС да си прави личен ПР и евентуално обслужи един определен медийно-партиен конгломерат, но иначе си дойдохме на думата за пробутването на тезата за примата на ПЕС над Конситуцията и по-същественото е да се отговори на въпроса, как Договорите за присъединяване се водят с международен елемент, респективно не може предмет, уреден с тях да бъде преразглеждан с референдум,… Покажи целия коментар »
Успели сте да накъсате сврхъх смисления си коментр на три отделни изречения! Това е постижение. Току-виж сте почнал да пишете и нещо, което се разбира, а не представлява подреждане на думички
Давайте по същество, за да не губите времето на хората, пък и нали вече има изкуствен интелект, който е обучава от коментарите, така че скоро време и той ще е недоволен, че му пълнят „гигабайтите“ с несвойствена информация, иначе касателно дължината и сложността на изреченията Бухала се старае да бъде на нивото на запитващата юрисдикция, използваща висок „елфически“ изказ, защото в просто грухтене на орки рядко се обръща внимание 🙂 а есенцията на коментара ми се изразява в простичкия факт, че няма как Конституцията, като Обществен договор и върховен юридически израз на независимостта на нацията, по силата на чл.1, ал.2,… Покажи целия коментар »
Нещо незавършено е изречението, не може да се разбере смисъла. Поне още 30-40 реда трябват преди да се сложи точката.
Ако противоречи и на КС и на ЕСтрябваи към двата органа да се обърне.
Плоскомозъчните ще кажат, че КС е с приоритет
Пълна каша
Дано товадействие хвърли светлина в тунела
Ще видим какво ще излезе
ЕС да каже сега кое е с приоритет
Разбира се, че според СЕС правото на ЕС е над Конституцията. Според българския слугинаж, подписал и ратифицирал договора за присъединяване – също.
Браво на човека
И аз това се чудя. Кое е по-голямо
Много нужно
Като не му допускат питанията в КС, опитва в СЕС. Продължава да копае… Ама и те с тези критерии се оляха.