Принудителният брак в действащото наказателно законодателство – тенденции и недостатъци
Авторът
Лидия Пенева е доктор по наказателно право, магистър по право на НБУ, където се дипломира с отличие и бакалавър по биология от СУ „Св. Кл. Охридски“.
Понастоящем е съдебен помощник в РС- Перник. Участвала е в редица научни и обучителни форуми, включително и в онлайн обучения, инициирани от Харвардския университет.
Настоящата статия е посветена на въпросите, касаещи принудителния брак и неговата криминализация според действащия Наказателен кодекс (НК). Поначало обстановката на въоръжени конфликти, природни и хуманитарни бедствия, както и миграционните кризи, предизвикани от тях правят темата актуална. Миграционната вълна при война, липсата на медицинска и психологическа помощ или достъп до образование са честите причини за принудителен или ранен брак.
Следва да се подчертае, че с Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2018 г. относно следващите стъпки с оглед на изготвянето на външна стратегия на ЕС срещу ранните и принудителните бракове (2017/2275(INI)) (2020/C 118/07)[1] на Европейския парламент нееднозначно се подчертава нуждата от адекватна и навременна криминализация, както и предприемане на необходимите законодателни мерки за предотвратяване на сключване на брак без доброволно съгласие на някоя от страните. В този смисъл е даден пример с някои родители, които загрижени да защитят дъщерите си от сексуално насилие, или понеже ги считат за финансова тежест за семейството, смятат, че нямат друг избор, освен да ги омъжат на възраст под 18 години[2].
На следващо място, адекватният законодателен отговор към принудителния и ранния брак са необходимост поради редицата проблеми, които пораждат тези деяния. В този смисъл сключването на брак в детска (ранна) възраст, както и на принудителен брак, е свързано с голям риск от ранна и нежелана бременност. Това от своя страна би поставило в опасност не само живота на майката, но и на плода. В горецитирания документ на Европейския парламент ясно се подчертава, че принудителният брак може да доведе и до принудителен труд, робство и дори проституция. Всичко това, ведно с направените наскоро законодателни промени в НК, досежно принудителния брак сигнализират за нужда от анализ на това престъпление. Настоящата статия има за цел да анализира актуалната редакция на чл. 177 НК като обърне внимание на особеностите на обекта, обективната страна, субекта и субективната страна на всеки от съставите. Въз основа на задълбочения анализ ще се направи и коментар както на недостатъците на цитираната норма, така и на тенденциите в развитието. В структурно отношение статията в отделни точки анализира, конкретните особености на всеки състав на чл.177 НК.
1. Част от системата на престъпленията срещу брака, уредени в особената част на НК, е принудата за встъпване в брак (чл.177, ал. 1 НК). Това престъпление е предназначено да защитава необходимостта от доброволно съгласие за сключване на брак. Както в КРБ и Семейния кодекс, така и в международните източници е прието за недопустимо сключване на брак без свободно изразено съгласие на бъдещите съпрузи[3]. Ето защо непосредствен обект на престъплението принуда за встъпване в брак е отрицателното засягане на свободното изявление на волята на определено лице да сключи брак. С това деяние се препятства възможността индивидът да формира и да изрази свободно действителното си желание за брачен съюз[4]. Систематически това престъпление се намира в Глава IV, Раздел I, чл. 177 от НК.
Негов обект са обществените отношения, които гарантират свободната воля, нейното обективиране и обществените отношения, които гарантират действителността на брака[5]. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 177 НК претърпя сериозни изменения през 2019 г.[6]. В мотивите към законопроекта са изложени подробно целите на тази нормативна промяна. Основната задача е била да бъде създадена по-широка правна основа за адекватна и всестранна защита срещу различните форми на насилие над жени. Посочва се, че макар НК да е криминализирал принудителните бракове към онзи момент, все още липсва въздигане в престъпление на случаи на преминаване на територията на Република България с цел принудителен брак или заживяване на съпружески начала с другиго[7]. Чрез въведените промени се постигна криминализация както на принудата към брак, така и на различни деяния именно с такава цел.
От обективна страна изпълнителното деяние се осъществява целенасочено чрез използване на принуда спрямо пострадалия, въпреки своето нежелание да сключи брак с лице от противоположния пол. Поначало с чл. 143 НК се описва престъплението познато в теорията като принуда. В отделните теоретични разработки за нея, както и в актовете на съдебната практика, е утвърдено, че изпълнителното деяние на престъплението се състои в принуждаването на друго лице да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, чрез употреба на сила, заплашване или злоупотреба с власт.
По чл. 177, ал. 1 НК като форма на изпълнително деяние принудата може да бъде осъществена единствено с действие или система от действия. Конкретно принудата се осъществява със сила или заплашване или чрез злоупотреба с власт[8].
На първо място като форма на изпълнителното деяние принуждаването чрез сила за сключване на брак ще бъде осъществено, когато волята на пострадалия е била сломена чрез физическо въздействие. С упражняване на сила се преодолява неговата реална или възможна съпротива.
На второ място, принудителното въздействие може да се изрази и в заплашване. За уточнение на същността на този начин на въздействие може да се използва легалното дефиниране на понятието „заплашване“ в чл. 198, ал. 2 НК. В нормата се казва, че „под заплашване се разбира такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго присъстващо лице“. Т.е. с подобно поведение се цели да се повлияе върху психиката на пострадалия. Във връзка с това съдебната практика е приела, че не е необходимо за дееца да е съществувала обективна възможност да осъществи застрашаващото деяние. Достатъчно е с него да е бил предизвикан основателен страх у пострадалия, че конкретното застрашаващо деяние е възможно да бъде осъществено.
На трето място, съответният брак може да бъде осъществен чрез злоупотреба с власт. Подобно принудително деяние предполага да е налице застрашаване на пострадалия с бъдещо причиняване на вреди от неправомерно упражняване на служебни властнически правомощия. В теорията и практиката се счита, че злоупотребата с власт се състои в користно използване на служебни възможности и правомощия, съзнателно против волята на пострадалото лице[9]. В случая злоупотребата с власт се изразява в застрашаване на пострадалия с вреди от неправомерно упражняване на свои – на дееца, служебни правомощия[10] .
Съставът на чл. 177, ал. 1 НК предвижда настъпване на определен престъпен резултат и това е поведението на пострадалия да встъпи в брак. Следователно, престъплението е от категорията на резултатните и следва да се приеме за довършено от момента на встъпване в брак и подписване на брачния акт.
Субект на този вид общественоопасно деяние може да бъде всяко наказателноотговорно лице. С употребата на местоимението „който“ е обозначена принципната възможност всяко наказателноотговорно лице да може да бъде субект на това престъпление. От субективна страна деянието може да бъде извършено само с пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че упражнява съответната принуда за мотивиране на пострадалия към встъпване в брак против неговата воля. Деецът следва да цели именно извършването на това противозаконно бракосъчетание.
Следва да се отбележи, че съставът на чл. 177, ал. 1 НК притежава сходни характеристики с друго подобно посегателство. Това е споменатото вече престъпление принуда по чл. 143, ал. 1 НК. В съставите и на двете престъпления се установяват общи белези на посегателство срещу свободното изразяване на действителната воля от определено лице. Тези състави включват еднакви способи за принудително въздействие, които са посочени изчерпателно. Дори за двата вида престъпления се предвижда един и същ вид наказание – лишаване от свобода с максимум шест години.
Но важна е съществената разлика между тях и тя се заключава в поведението на пострадалия. По чл. 143, ал. 1 НК той извършва, пропуска или претърпява нещо против волята си, т.е. неговото поведение не е конкретизирано. Докато в чл. 177, ал. 1 НК това поведение е конкретизирано – той се съгласява се да встъпи в брак. С оглед на това този състав се оказва специален и той изключва съвкупността с чл. 143, ал. 1 НК.
2. В чл. 177, ал. 2 НК се съдържа новосъздаден състав за отвличане с цел принудителен брак. Съгласно текста „Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което отвлече другиго, с цел да го принуди да встъпи в брак.“
С цитираното посегателство се засяга отрицателно на първо място правото на свободно придвижване в пространството и свободен избор на местопребиваване. Особеното е, че правото на този вид свобода се засяга от дееца целенасочено – за да принуди пострадалия да встъпи в брак. Т.е. съставът е очертан като двуобектен, като основният обект е свободата за встъпване в брак.
Както е видно от цитираната разпоредба, изпълнителното деяние се осъществява чрез отвличане. То може да се реализира само чрез действие или система от действия. Всъщност отвличането с цел принуда за сключване на брак по същество не се различава от вида престъпление „отвличане“ по чл. 142 НК. Ето защо може да се приеме, че и за осъществяване на отвличането за принудителен брак е необходимо отвеждане на пострадалото лице от едно място на друго против неговата воля. За довършване на престъплението ще бъде достатъчен фактът на отвличането[11]. Във връзка с това следва да се отбележи, че за осъществяване на състава не е необходимо принудителният брак да е бил сключен. В съдебната практика се срещат решения, в които се сочи, че е правно ирелевантно дали ще последва такъв принуден брак[12].
В теорията се изразяват мнения, че този състав е осъществен от обективна страна, когато „например отвлича се една девойка, без още да и е казано защо е отвлечена, без върху нейното съзнание, върху нейната воля да е започнало въздействие в тази насока“[13]. В практиката обаче се срещат решения, които приемат деянието за несъставомерно по чл. 177, ал. 2 НК, когато не е налице предвидената специална цел [14]. Престъплението по 177, ал. 2 НК е от категорията на резултатните. Престъпният резултат е свързан с посягането на доброволността при преместването във времето и пространството[15]. От текста на коментирания състав се разбира, че негов субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице, а от субективна страна деянието може да бъде осъществено само с пряк умисъл и при наличие на специалната цел – пострадалият да бъде принуден да встъпи в брак.
Следва да се отбележи, че съобразно настоящата редакция на текста, пострадал от отвличане с цел принудителен брак може да бъде както лице от женски пол, така и лице от мъжки пол. Може да се каже, че доколкото чл. 177, ал. 2 НК предвижда специални изисквания, за разлика от общия състав на престъплението отвличане – чл. 142, ал. 1 НК, то съотношението между тях трябва да бъде като специален към общ състав. Законодателят основателно е преценил, че подобна специална хипотеза не е основание за по-сериозна отговорност на дееца и е предвидил по-леко наказание от това, предвидено за обикновеното отвличане.
3. Със закона за изменение и допълнение на НК се създаде и нова ал. 3 на чл. 177 НК. Според нея „Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което, с цел да принуди другиго да встъпи в брак, чрез въвеждане в заблуждение го склони да премине на територията на друга държава.“
Видно е, че в цитирания състав се съдържа една особена хипотеза на склоняване чрез въвеждане в заблуждение към преминаване на територията на друга държава и това трябва да е било извършено с цел принудително сключване на брак. От обективна страна този специфичен вид престъпно деяние се осъществява чрез склоняване. В наказателноправната литература единодушно е прието, че склоняването се осъществява само чрез действие. В теорията и практиката е безспорно, че средствата на склоняването могат да бъдат разнообразни – напр. молба, заплаха, морален или физически тормоз и др.[16]. В разпоредбата на ал. 3 законодателят е конкретизирал начина на склоняването: чрез въвеждане на пострадалото лице в заблуждение. Това означава, че субектът трябва да е склонил пострадалия не по друг начин, а само и единствено чрез заблуждение и създаване на невярна представа у него за факти или обстоятелства, свързани с основанието за преминаване на територията на друга държава и това се извършва с цел принуждаване към брак. Следва да се посочи, че нормата на чл. 177, ал. 3 НК не предвижда субектът да е превел пострадалото лице през границата на страната, както е при трансграничния трафик на хора по чл. 159б, ал. 1 НК. След внимателна преценка може да се каже, че този състав по-скоро визира специална частна хипотеза, която би уредила някакво изключение, отколкото типично противоправно поведение, което да може да се квалифицира по този текст. От друга страна не е ясно как се съгласува целта да бъде принуден друг да встъпи в брак със склоняването чрез заблуждение да премине на чужда територия.
В контекста на чл. 177, ал. 3 НК не става съвсем ясно, дали пострадалото лице, след като е било склонено, действително е преминало на територията на другата държава вследствие на заблудителни действия на дееца. Може да се гадае, че престъплението ще бъде довършено в момента, когато пострадалият бъде склонен и премине на чужда територия. В състава не се предвижда деянието да е било свързано и с нарушаване на режима за преминаване на държавната граница, което е обявено за отделно престъпление по чл. 279 НК, но е възможно да бъде извършено от пострадалия.
Субектът е общ – може да бъде всяко наказателноотговорно лице. От субективна страна деянието се осъществява при пряк умисъл и допълнителна, специална цел – встъпването в брак. Следва да се отбележи, че е възможно да се приеме, че престъплението е осъществено и без да е сключен принудителният брак. Достатъчно е тази специална цел да бъде отразена в съзнанието на дееца.
4. Интерес представлява и съставът на чл. 177, ал. 4 НК. Текстът гласи, че:
„Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което по какъвто и да е начин склонява лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното, да встъпи в брак или да премине на територията на друга държава с цел да го принуди да встъпи в брак“.
Видно е, че с цитираната разпоредба беше създадена наказателноправна защита на определена категория лица в две насоки. Най-напред бива осъществено склоняване на лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното (да встъпи в брак) и второ деецът извършва склоняване на лицето да премине на територията на друга държава с цел да бъде принудено да встъпи в брак. Прави впечатление, че с подобен текст се цели постигане на всеобхватна защита от противоправни деяния на лица със специфични нужди и тяхното право на доброволно встъпване в брак.
От обективна страна изпълнителното деяние отново се осъществява чрез склоняване. За разлика от предходната алинея, където е конкретизиран способът на склоняване – чрез заблуждение, тук законодателят е приел, че допуска склоняването да бъде осъществено по всякакъв начин. За да бъде довършено престъплението, е необходимо пострадалото лице да е било склонявано, но не и склонено, да встъпи в брак или да премине на територията на друга държава с цел да бъде принудено да встъпи в брак. Предвид използвания несвършен вид на глагола „склонява“, може да се твърди, че склоняването не е довършено. А това опорочава състава и го прави практически неприложим.
Специфично е качеството на пострадалото лице. Става дума за лица, които не могат да разбират свойството и значението на извършеното. Причините за това могат да бъдат разнообразни, доколкото това общо описание ги предполага. Удачни примери са ниска възраст, умствена недоразвитост или пък продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Подобно положение безспорно е основание за създаване на ефективна наказателноправна защита. Не е ясно защо законодателят е преценил, че подобна уязвимост на пострадалия не е основание за по-сериозна отговорност на дееца и е предвидил същото наказание като това по основния състав на чл. 177, ал. 1 НК.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице. От субективна страна престъплението се осъществява с пряк умисъл, деецът следва да съзнава състоянието на пострадалия, както и че именно заради него не може да окаже въздействие против сключването на противозаконния брак или преминаването на държавната граница с такава цел. Специалната цел е свързана само със склоняване на лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното, да премине на територията на друга държава.
От анализа на този, както и на предходния състав, може да се каже, че са приети прибързано, а тяхната юридическа структура не е добре обмислена. Като мотив за тази законодателна промяна ЗИДНК изтъква, че въпреки че НК криминализира принудителните бракове, той все пак не предвижда наказателната отговорност в случаите на преминаване на лице извън територията на страната с цел принудително встъпване в брак или заживяване на съпружески с другиго. Изменението на чл. 177 НК цели да се осигури ефективна закрила за потенциалните жертви на принудителни бракове, които може да бъдат задължени от техните семейства да напуснат страната си на пребиваване, за да встъпят в брак в страната, от която произхожда тяхното семейство. С такива лаконични доводи са предприети измененията на цитираните разпоредби.
Следва да се отбележи, че сходни препоръки се откриват в Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, съставена на 11 май 2011 г. в град Истанбул, подписана от Република България на 21 април 2016 г. (т.нар. Истанбулска конвенция). Трябва да се припомни, че Конституционният съд на РБ прие, че текстовете ѝ не съответстват на Конституцията на Република България[17]. От своя страна разпоредбата на чл. 37 от Конвенцията е посвестен на насилствения брак. В т. 1 се препоръчва страните да предприемат необходимите законодателни или други мерки за криминализиране на умишленото принуждаване на пълнолетно лице или на дете да сключи брак, а в т. 2 се препоръчва криминализиране на умишленото подмамване на пълнолетно лице или на дете на територията на страна или на държава, различна от неговата страна или държава на пребиваване, с цел това пълнолетно лице или дете да бъде принудено да сключи брак. Съдържанието на разпоредбата е свързано с престъпно подмамване на лице, което вече се намира на територията на държава, различна от тази на държавата му по произход, принудително да встъпи в брак. Никъде не се предвижда криминализиране на склоняване или въвеждане в заблуждение на лицето да премине на територията на друга държава за принудително бракосъчетание.
Ето защо съдържанието на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 НК, която предвижда наказателна отговорност за склоняване на лице да премине на територията на друга държава, като начинът на склоняване е чрез въвеждане в заблуждение, а целта е принудителен брак, е необосновано. Нещо повече – усилията за справяне с принудителните бракове не са ново явление в социалната реалност. Напротив – още през 2014 г. Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) публикува документ, с който насърчава институциите на Европейския съюз да разгледат въпроса за принудителните бракове по всеобхватен начин[18]. В него са използвани данни и информация, събрани от държави членки на ЕС, включително и от България. В документа се припомня, че с резолюция още от 2006 г. относно имиграцията на жените, Европейският парламент е призовал държавите членки на ЕС да въведат в националното си законодателство мерки, насочени към криминализиране на сключване или организиране на принудителен брак, включително когато принудителният брак е сключен извън тяхната територия[19]. Посоченият документ описва накратко явлението принудителен брак и избрани законодателни мерки, предприети за справяне с него, но това не означава пряко въвеждане на препоръките в него, без те да са преценени в контекста на нашето законодателство. Нещо повече, акцентът в престъплението трансграничен принудителен брак е сключване на брака против волята на някое от лицата, като е ирелевантно мястото на неговото сключване – у нас или в чужбина.
Подобни законодателни действия създават неясни правни норми. Пример за такава е и чл. 177, ал. 4 НК – нейното съдържание също е необосновано, а прилагането ѝ е невъзможно. Склоняването на лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното, да встъпи в брак или да премине на територията на друга държава с цел да бъде принудено да встъпи в брак, само по себе си е невъзможно, защото това е юридическото свойство на невменяемостта, а и такова лице едва ли изобщо би отговаряло на изискванията за сключване на брак. Ето защо в бъдеще тези два състава може да бъдат предложени за отмяна или, доколкото е възможно, за адекватна редакция.
5. В чл.177, ал. 5 НК са предвидени квалифициращи обстоятелства относно деянията, свързани с принудителен брак. Те са очертани по следния начин:
„Наказанието е лишаване от свобода от три до осем години, когато деянието по предходните алинеи е извършено:
- от родител, друг сродник или настойник;
- по отношение на непълнолетно лице;
- по отношение на две или повече лица;
- с користна цел.“
Съобразно тяхното съдържание цитираните хипотези може да бъдат разделени в две групи: квалифициращи обстоятелства относно обективната страна и такива, свързани със субекта и субективната страна на престъплението.
Към първата група признаци относно обективната страна спадат изброените в т. 2 и т. 3 обстоятелства.
От съществено значение е предвиденият в чл. 177, ал. 5, т. 2 НК квалифициращ признак, когато пострадалото лице е непълнолетно. Във връзка с това може да се каже, че криминализирането на ранния принудителен брак е навременна мярка, която държавата е предприела в борбата с този вид престъпления, но за съжаление това не е направено по подходящ начин.
По този повод може да се спомене докладът на Службата на върховния комисар по правата на човека на ООН, където е дефинирано понятието ранен (детски) принудителен брак. Бракът с деца или ранният брак е всеки брак, в който поне една от страните е под 18 години, като в доклада се посочва, че детският брак категорично се счита за форма на принудителен брак[20]. Същевременно, по данни на УНИЦЕФ, в световен мащаб повече от 650 милиона жени са били принудително омъжени като деца. Според представените данни всяка година поне 12 милиона момичета се женят преди да навършат 18 години. В най-слабо развитите държави този брой се удвоява – 40 на сто от момичетата, сключили брак, са под 18-годишна възраст, а 12 на сто от момичетата са под 15-годишна възраст. Практикуването на ранни бракове е особено широко разпространено в засегнати от конфликти страни и лоши хуманитарни условия[21].
Съветът по правата на човека на ООН отбеляза със загриженост, че честотата и рискът от ранен и принудителен брак се изострят според хуманитарните условия. Това се дължи на различни фактори, включително несигурност, неравенство между половете, повишени рискове от сексуално и основано на пола насилие, нарушаване на принципите на правовата държава и държавната власт, погрешното схващане за осигуряване на защита чрез брака, използването на принудителен брак като тактика в конфликти и др., липсата на достъп до образование, стигмата на бременността извън брака, липсата на услуги за планиране на семейството накрая и бедността.
Силно тревожни са данните, според които принудителният брак с непълнолетно момиче се е осъществявал в държави във военен конфликт като практика. Тези момичета са били омъжвани за военни, а тази традиция се приемала като израз на признателност към „вярното изпълнение на службата им“[22]. Не по-малко смущаващи са сведенията, според които при ранните принудителни бракове се отчита и висок риск от сексуално насилие и нежелана бременност. Не е за подценяване възможността в последния случай да възникне сериозно увреждане на здравето на пострадалата, дори да се причини и нейната смърт. Всичко казано дотук потвърждава нуждата от създаване на ефективни мерки, касаещи принудителните (и ранни) бракове, дори и чрез инструментите на наказателното законодателство, което трябва да съдейства по най- подходящия и ефективен начин.
Предложеното квалифициращо обстоятелство в чл. 177, ал. 5, т. 2 НК, когато принудителният брак е по отношение на непълнолетно лице, не се съгласува с неясната ал. 4 на чл. 177 НК. Това от своя страна създава допълнителна неяснота.
Следващият описан квалифициращ признак (чл. 177, ал. 5, т. 3 НК) принадлежи към обективната страна на съответния състав и пояснява броя на пострадалите лица, а именно – когато деянието да е извършено по отношение на две или повече лица. Може да се каже, че този квалифициращ обективен признак е добре известен на материалното наказателно право, като се използва в немалко състави. Такива са: квалифицираният състав за непредпазливо убийство по чл. 122, ал. 3 НК; за криминален аборт по чл. 126, ал. 2, пр. второ; за отвличане по чл. 142, ал. 2, т. 5 НК; за склоняване или свождане към проституция по чл. 155, ал. 5, т. 3 НК; за принудително съжителство по чл. 190, ал. 5, т. 3 НК и др. За да бъде осъществен съставът на чл.177, ал. 5, т. 3 НК, е необходимо поне две лица да бъдат засегнати отрицателно от престъпното деяние.
Към втората група квалифициращи признаци са тези относно субекта и субективната страна. Първото основание за по-сериозна наказуемост е свързано с особено качество за субекта на престъплението. Той може да бъде само „родител, друг сродник или настойник“. Качествата родител и настойник са ясни по определение. Пояснение е необходимо за качеството „друг сродник“. Обикновено с него се обозначава родствената връзка между пострадалото лице и субекта на престъплението. Но за разлика от първите случаи, тази връзка не е по пряка (права) линия каквато е, когато субектът е родител на пострадалото лице, а може деецът да е всеки друг сродник без ограничение във вида и степента на родство. Важно е да се подчертае, че родствена връзка все пак трябва да е била налице.
На следващо място, по-тежко наказание е предвидено и при наличие на признака „користна цел“. Вече беше коментирано нейното съдържание, което в случая важи изцяло.
Трябва да се отбележи, че у нас принудителният брак, както и получаването и даването на откуп за разрешение за встъпване в брак (чл. 178 НК) са престъпления с архаичен характер или представляват специфичен обичай при някои малцинствени групи от населението[23].
Принудителният брак, а до известна степен и престъплението откуп срещу получаване на разрешение от родител или друг сродник за встъпване в брак, поставят съществени и актуални въпроси. Те се отнасят преди всичко до възможността този вид престъпления да бъдат осъществявани в условията на домашно насилие и експлоатационната мотивация в семейството, доколкото такива разпространени посегателства не са обвързани с по- тежка наказуемост. Тези важни моменти не са обсъждани по повод на извършвани законодателни изменения и въведената легална дефиниция на понятието „домашно насилие“ в чл. 93, т. 31 ДР на НК. За съжаление признакът „домашно насилие“ изобщо не е предвиден в нито един от съставите на престъпленията против брака и семейството. Все пак не е невъзможно извършителят и жертвата на престъплението принудителен брак, например, да са лица от кръга на чл. 93, т. 31, а също и да е налице едновременно с това експлоатационна мотивация.
Вярно е, че експлоатационна цел не е предвидена изрично като съставомерна (каквито са изброените в чл. 159а НК) за нито едно от престъпленията срещу брака и семейството, но това не означава безусловно, че е невъзможно да се обсъди наличие на експлоатационна мотивация. Това е твърде възможно в контекста на престъпленията по чл. 177 и чл. 178 НК, та дори и при съставите на чл. 182а и чл.182б НК. Субективната насоченост на дееца към неправомерно облагодетелстване от поставянето на пострадалия в условия на увреждане на негови основни права (правото да сключи брак или такъв с избрано от него лице) за осигуряване на нормалното му съществуване и развитие е именно експлоатационна цел, която е свързана с принудително подчинение. Ето защо, при обещаване или разрешаване на сключване брак на дъщеря или сродница, която е лишена от право да откаже (срещу парично или непарично обезщетение на нейните родители или семейство), може да се приеме, че е налице експлоатационна мотивация спрямо нея.
Не е изключено също да се наблюдава подобно поведение, когато лицата са от кръга пострадали от домашно насилие ни това да доведе до обмисляне на възможността de lege ferenda за обособяване на отделен квалифициран състав, когато деянието е „извършено в условията на домашно насилие“ при някои от съставите против брака и семейството.
В заключение на изложеното може да се изтъкне и обстоятелството, че принудителният брак, съгласно Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашно насилие (Истанбулска конвенция), е проявна форма на насилие. Както вече се спомена, чл. 37 от Конвенцията посочва, че принудителният брак се отнася до умишлено поведение, принуждаващо пълнолетно лице или дете да сключи брак[24]. Макар да се полагат усилия за подобряване на законодателната рамка на принудителния брак у нас, не може да се приеме, че нормативната уредба в момента е съответна на препоръките в докладите на ЕС.
Напротив – текстът на чл. 177 от НК е опит да се въведат препоръките в различни документи на ЕС, без да са били преценени в контекста на действащата нормативна уредба у нас. Създадени са норми, които са частни или имагинерни, вместо такива с добре структурирани и ясни състави. Изложеното дава основание чл. 177, ал. 3 до ал. 5 НК да бъдат предложени за отмяна или за качествено изменение.
[1] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52018IP0292
[2] Пак там;
[3] Вж. напр. чл. 23, ал.3 от Международния пакт за граждански и политически права /МПГПП/, достъпен [онлайн:] http://www.trudipravo.bg/component/content/article?id=986:intpakt;
[4] Вж. Стойнов, А. „ Наказателно право. Особена част. Престъпления против правата на човека:, изд. Сиела, София 1997 г,с. 224;
[5] Вж. Стойнов, А. „ Наказателно право. Особена част. Престъпления против правата на човека:, изд. Сиела, София 1997 г,с. 224;
[6] Вж. ЗИДНК от 24.10.2018 г., обн. с ДВ бр.16 от 2019 г.
[7] Мотиви към ЗИД на НК, достъпни [онлайн:] https://www.parliament.bg/bills/44/854–01–76.pdf;
[8] На кратко може да се каже, че особените елементи от обективна страна на престъплението по чл. 177, ал. 1 НК преди измененията със ЗИДНК от 2018 г., бяха в няколко насоки. Изпълнителното деяние се осъществяваше само чрез действие. Противоправното мотивиране за сключване на брак се свеждаше до психично въздействие, натиск под който се намираше жертвата и въз основа на който тя изразява съгласие, против вътрешното си убеждение и желание, да встъпи в брак. За престъплението по чл. 177, ал. 1 НК обаче не беше достатъчно наличието на насилствено мотивиране на пострадалия да сключи брак. Кумулативно се изискваше поради това бракът да бъде обявен за недействителен. Това проф. Ненов в изследванията си нарича „обективно условие за наказателна отговорност“. Нещо повече – сключеният по насилствен начин брак не само трябваше да бъде обявен за недействителен, а тази недействителност да почива именно на това основание – поради употребата на насилие при формирането на воля у пострадалия за сключването на брак. Следва да се отбележи, че кумулативният признак на състава трябваше да се цени високо, защото при липса на обявена недействителност на брака, макар и при наличие на упражнено насилие, наказателна отговорност по текста на този състав нямаше как да бъде ангажирана. Разглежданият признак се считаше за реализиран с влизане в сила на съдебното решение. Същевременно, обявяването на недействителността на брака на друго основание не можеше да бъде основание за възникване на наказателна отговорност. Важно е да се отбележи, че в СК се поставя преклузия за обявяване на недействителност. Съгласно чл. 47, ал. 2 СК недействителността на брака може да бъде обявена, само ако жертвата в едногодишен срок се обърне с искане за обявяване недействителността на брака от родово и местно компетентен съд.
[9] Вж. Георгиев, Г., Велинов, Л. (2007 г.)„ Юридически речник“, Университетско издателство“ Св. Климент Охридски“, изд. „ Юриспрес“, София, с. 92-93;
[10] Вж. Присъда № 26 на САС по в. н. о. х. д. № 519/2015 г. достъпна в правно информационната система „Апис“;
[11] Вж. Лютов, К. (1983 г.) „Престъпления против правата на гражданите, против брака, семейството и младежта. Документни престъпления.“ Софийски университет „ Климент Охридски“ Юридически факултет, София, с.18;
[12] Вж. Решение № 74 от 15.04.2008 г. на ВтАС по в. н. о. х. д. № 66/2008 г., НК, докладчик председателят Здравко Трифонов.
[13] Вж. Лютов, К. (1983 г.) „Престъпления против правата на гражданите, против брака, семейството и младежта.
Документни престъпления.“ Софийски университет „ Климент Охридски“ Юридически факултет, София, с.18;
[14] Вж. Присъда от 3.10.2011 г. на ВтАС по в. н. о. х. д. № 256/2011 г., достъпна в правно информационната система „Апис“;
[15] Вж. Стойнов, Ал. „ Наказателно право. Особена част. Престъпления против правата на човека:, изд. Сиела, София 1997 г.,с. 226;
[16] Вж. Владимиров, Р. (1996 г.) „ Съучастие при усложнена престъпна дейност.“, изд. РУ „Ангел Кънчев“, Русе;
[17] Вж. Решение № 13 София, 27 юли 2018 г. (обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г.), достъпно на: ShowHtmlContent – Конституционен съд на Република България (constcourt.bg)
[18] Вж. Addressing forced marriage in the EU: legal provisions and promising practices | European Union Agency for Fundamental Rights (europa.eu);
[19] Вж. European Parliament, Resolution on women’s immigration: the role and place of immigrant women in the European Union, 2006/2010(INI), точка 33.
[20] Достъпно [онлайн:] https://www.ohchr.org/EN/Issues/Women/WRGS/Pages/ChildMarriage.aspx
[21] Достъпно [онлайн:] https://data.unicef.org/topic/child–protection/child–marriage/ ;
[22] Вж.Dumbryte, A. “Till death do us part”: Forced marriage as an international crime”, p.11.
[23] Вж. Хинова, Т.,(1995 г.) „Престъпления против брака, семейството и младежта. Лекция“, Издателство на Варненският свободен университет, Варна, с.6; Показателна в това отношение е и съдебната практика. Добър пример са мотивите към Присъда № 15 от 16.01.2014 г. на РС – Пазарджик по н. о. х. д. № 2237/2013 г., където съдът е приел за установено от фактическата страна следното: „Същата вечер около 22.00 ч. обв. А.И. и обв. В.К. по инициатива на първия решили да „откраднат“ Б.З., К. се приближил до нея дръпнал я за ръката и казал на пострадалата да тръгне с него. Присъединил се и И. и двамата уверили момичето, че на шега я „крадат“ – известен ромски вековен обичай.“ В мотиви към Присъда № 32 от 25.06.2012 г. на РС – Асеновград по н. о. х. д. № 292/2012 г. пък е изложено „…че пострадалата е знаела, че действително ромският обичай е такъв…“.
[24] Вж. Convention_Bulgarian version _4_ (coe.int);
17
Коментирайте
Ненужна статия , загубено време за нещо , което не допринася с нещо към правораздаването и актуални проблеми на наказателното право. Колкото роднините да подкрепят статията никого , никой няма да се позовава на нея. НБУ.
Тъжната действителност.
Безспорно има нужда от адекватна и навременна криминализация.
Имам съмнения по отношение на тези заключения: „Съдържанието на разпоредбата е свързано с престъпно подмамване на лице, което вече се намира на територията на държава, различна от тази на държавата му по произход, принудително да встъпи в брак. Никъде не се предвижда криминализиране на склоняване или въвеждане в заблуждение на лицето да премине на територията на друга държава за принудително бракосъчетание. Ето защо съдържанието на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 НК, която предвижда наказателна отговорност за склоняване на лице да премине на територията на друга държава, като начинът на склоняване е чрез въвеждане в заблуждение, а целта е принудителен… Покажи целия коментар »
П.С. Някои магистрати влязоха в новините и ги гласят за зам.-главни прокурори с особено високата си активност покрай законодателните реформи, свързани с домашното насилие, една статия на съдебен помощник ли няма да публикуват. Колеги, виждате накъде духа вятъра, ориентирайте се навреме какви теми да пишете, че да станете известни.
#одобренонотССБ
Браво за чудесната информация
Поздравления за статията
Изключително полезно.
Суперско. Анализ
Ето така обичам да ми започва седмицата.
Да се надяваме, че това ще се промени. Но уви, ние намялваме, като бройка
Политиката у нас уби правото по много важни теми, които за съжаление засягат не по-малко хора, отколкото през 20 век. Никога не съм си представял, че през 2024 г. ще говорим за насилствени и ранни бракове в България, но те са факт и показват състоянието на обществото. Да, не е като в Индия и Бангладеш, но сънародниците ни, които произлизат от този регион стават все повече
А правото какво направи за да се защити ?
Време е за сериозно правно четиво
Е как ще е? Чудесен анализ апропо
Тъжно
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Чyвали сте за подобрената формyла на Bиагpa, кoято е 3 пъти по-eфективнa и напълно бeзопаcна на всяка възpаст, както и лекyва мъжки зaболявaния и пoдмлaдява. Аз лично го опитax и сега го препоръчвам на вcички. Ето какво пишaт за нея:– https://do.my/bluestone