Процесуалноправният въпрос – предмет на разглеждане по тълкувателно дело №1 от 2023 г. се основава на произнасяне с тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите от Наказателна, Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд (ВКС) и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд (ВАС) по питането „Притежават ли юридическите лица материалноправна легитимация за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт?“. Тази тема следва да се обсъди в гражданскоправен и публичноправен аспект.

Предоставянето на отговор за целите на тълкуването изисква изясняване на правосубектността на юридическите лица, съдържание на неимуществените вреди и съответствието на материалноправната легитимация на юридическите лица (ЮЛ) за присъждането им на обезщетение на неимуществени вреди с Конституцията на Република България (КРБ) и практиката на Конституционния съд (КС) на Република България.

І. Правосубектност на юридическите лица

В правната теория същността на юридическото лице се разглежда през призмата на няколко различни концепции. Тези виждания образуват единен стандарт относно особеностите на организациите на гражданите, с оглед на тяхната правосубектност. В основата на виждането за тяхната правна природа е това, че са „нематериални и безтелесни дадености макар да се развиват в зависимост от човешки личности и в зависимост от всички материални и биологични необходимости на човешкото физическо битие. Те са дадености, които не се подчиняват на пространството, нито пък имат пространствени измерения, макар да са свързани с пространствена даденост на човешки личности. Те са подчинени само на времето и се развиват само в съотношение на едновременност и последователност“[1].

Юридическите лица „дължат своето съществуване преди всичко на законодателя“, който ги въздига като правни конструкции в особена категория правни субекти[2]. За пряката и непосредствена зависимост на правосубектността на юридическите лица от закона сочат някои характерни техни белези. Важна особеност на юридическите лица, която предопределя не само участието им в гражданския оборот, но и встъпването им в публичноправни правоотношения, е начинът, по който изразяват своята воля. Това те правят чрез органната си структура. „Орган на ЮЛ е този необходим състав от лица или лице, които по силата на закона образуват и изявяват волята на ЮЛ и валидно го обвързват. Органите на ЮЛ се определят от закона и могат да бъдат различни“[3].

По идентичен начин стои въпросът за представителството на юридическото лице: „ЮЛ се представлява от ФЛ, чрез които то прави волеизявления и приема волеизявления. Представителят на ЮЛ е винаги някой от неговите изпълнителни органи – това се налага по съображения на икономия и за оперативност. Нормативните актове определят за всеки вид ЮЛ представителния орган, следователно това не е въпрос на вътрешна автономия“[4]. Нещо повече: „Органите на ЮЛ обаче не са някакъв отделен, самостоятелен правен субект – това са наистина отделни ФЛ или състави от такива, но обособени като органи. Органът е част от ЮЛ, правно средство за формиране и изявяване на волята на ЮЛ, затова ЮЛ и органите му от гледна точка на правосубектността са едно цяло, а не два различни субекта. Между ЮЛ и органите му няма никакво правоотношение, а още по-малко представително правоотношение“[5].

Независимо от преследваната от юридическото лице цел, всеки един такъв правен субект притежава имущество, което управлява за постигането на поставените си в учредителния акт  (учредителен договор, устав, дарение, завещание и др.) задачи. Имуществото може да се формира с парични или непарични първоначални вноски и търговски сделки за юридическите лица – търговци по Търговския закон; дялови вноски и извършването на търговски сделки от кооперациите по Закона за кооперациите[6]; предоставени имуществени вноски на членовете на сдружението и предоставени финансови средства с акт на дарение или на завещание при учредяването на фондацията по Закона за юридическите лица с нестопанска цел; набирано чрез внасяните на дължимите от кооператорите суми по Закона за жилищно-строителните кооперации.

Българското законодателство познава две системи за възникване на юридическите лица: разрешителната и нормативната. Разрешителната система предвижда предоставяне на възможност на съответните органи на държавно управление да преценят дали предлаганата от инициаторите организация, след като са спазени изискванията на закона, следва да бъде вписана, регистрирана. По разрешителната система възникват търговските дружества, кооперациите, юридическите с нестопанска цел – политически партии, синдикални организации, читалища и др., тези, които имат корпоративна структура поради изграждащия ги членски състав, или фондациите, които не разполагат с членски състав, а притежават имущество и органи. Юридическите лица на разрешителната система са резултат от упражненото конституционно право на сдружаване на гражданите (чл. 44, ал. 1 от КРБ). „Конституционното право на гражданите да се сдружават, провъзгласено в чл. 12 от конституцията, следва да се схваща във възможността да основат юридическо лице, за да извършват колективни действия в сфера в общ интерес, която е един от най-важните аспекти на правото на сдружаване.“[7]. Но това право не е абсолютно. Конституцията поставя определени условия за създаването на юридически лица. Те трябва да преследват позволени от закона цели. В този смисъл се забраняват организации, чиято дейност е насочена:

  1. срещу суверенитета,
  2. срещу териториалната цялост на страната и единството на нацията,
  3. към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда,
  4. към нарушаване на правата и свободите на гражданите,
  5. националната сигурност, спокойствието и обществения ред – организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие (чл. 44, ал. 2 от Конституцията). Пак законът е този, който определя организациите, които подлежат на регистрация, реда за тяхното прекратяване, както и взаимоотношенията им с държавата (чл. 44, ал. 3 от Конституцията).

Основните белези на юридическите лица от разрешителната система са:

а) доброволност при сформирането им от гражданите;

б) преследване на законни цели – икономически, образователни, културни, социални или др., без значение дали става въпрос за постигането на стопанска цел (кооперации, търговски дружества) или за нестопанска цел (сдружения с идеална цел, фондации);

в) самоуправлението – развиват своята дейност самостоятелно въз основа на органите, избрани или определени от техните членове;

г) законосъобразни правни субекти са, тъй като са създадени правомерно от гражданите въз основа на правните норми.

По нормативната система се създават правни субекти, когато държавата определя възникването на юридическото лице на основание на административен нормативен закон: администрацията на Министерски съвет (арг. чл. 40 ал. 3 от Закона за администрацията, ЗА); министерствата (арг. чл. 42, ал. 2 от ЗА); държавни агенции (ДАНС, ДАР и други по арг. от чл. 47, ал. 2 от ЗА); държавни комисии (арг. чл. 50, ал. 2 от ЗА); 28-те областни администрации (арг. чл. 57, ал. 2 от ЗА); 256-те общини (арг. чл. 14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация); всички съдилища (арг. чл. 65 от Закона за съдебната власт, ЗСВ); прокуратурата (арг. чл. 137 от ЗСВ); Българската академия на науките (Закон за Българската академия на науките), Българската телеграфна агенция (Закон за Българската телеграфна агенция), Българското национално радио и Българската национална телевизия (Закона за радиото и телевизията), Българския Червен кръст (Закон за Българския Червен кръст), Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” (Закон за обществените библиотеки), въз основа на подзаконов нормативен акт – Национален исторически музей – София (Правилник за устройството и дейността на Национален исторически музей – София, издаден от министъра на културата); Национална галерия (Правилник за устройството и дейността на Националната галерия, издаден от министъра на културата) и др. По нормативната система възникват юридическите лица – тип учреждение, без членски състав.

Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) прави в чл. 54, параграф 2 разграничение между два вида правни субекти – търговски дружества (арг. чл. 199, т. 5) и дружества с нестопанска цел: „Дружества“ означава дружества, създадени в съответствие с гражданското или търговското право, включително кооперации и други юридически лица, които се регулират от публичното или частното право, с изключение на тези с нестопанска цел.“ Актът въвежда принцип на равенство между дружествата и физическите лица (ФЛ): „Дружествата, създадени в съответствие със законодателството на държава-членка, които имат седалище, централно управление или основно място на дейност в рамките на Съюза, за целите на тази глава се третират по същия начин като физическите лица, които са граждани на държавите-членки.“ (чл. 54, параграф 1).

„С подписването на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз[8] и неговото ратифициране, обнародване и влизане в сила[9] тя (Република България – Р. Н.) става страна по учредителните договори на Европейските общности и Европейския съюз (с техните изменения и допълнения) и приема съдържанието им, което е първично общностно право, уреждащо изчерпателно съюзните институции и органи, техните компетенции и актовете им. Актовете на първичното право на Европейския съюз представляват международни договори по смисъла на чл. 5, ал. 4 от Конституцията и при спазване на предвидените условия техните разпоредби стават част от вътрешното право на България.“ (Тълкувателно решение № 3 от 5.07.2004 г. по к. д. № 3 от 2004 г. на КС[10]). Такъв учредителен договор с международен характер е Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), превърнал се в част от националното законодателство на Република България по предвидения в Конституцията ред. Като такъв той има по-особен статут, пак въз основа на КРБ: „Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.“ (чл. 5, ал. 4).

ІІ. Характер на възможно претърпените от юридическото лице вреди според българското законодателство

В гражданскоправната теория вредата се разглежда като засягане на защитено от закона благо (ценност), от чието накърняване произтичат последици с имуществен или неимуществен характер[11]. Такива, които увреждат притежаваното от правния субект имущество – негова собственост , или други, които нарушават нематериален, духовен негов интерес, свързан с вътрешни преживявания (емоции, вълнения, чувства) като отражение на обективната действителност върху психиката, съзнанието на човека (право на име, чест и достойнство, неприкосновеност на живота и здравето, неприкосновеност на личния и семеен живот или на жилището).

Като най-висш юридически акт в йерархията на нормативните актове в Република България (арг. чл. 5, ал. 1 от КРБ) Конституцията съдържа различни видове правни норми[12]. Те са общи и особени разпоредби с различен предмет: устройствени, материалноправни, процесуалноправни и наказателни разпоредби. В Глава първа „Основни начала“ са позиционирани общи разпоредби, които намират продължение и по-детайлна уредба в останалите части на акта. В конституцията са включени и особени правни норми в техните разновидности: устройствени[13], материалноправни, процесуалноправни, преходни и заключителни. В глава втора „Основни права и задължения на гражданите“ се съдържат материалноправни разпоредби.

Конституцията на Република България урежда в обща правна норма въпроса за вредите в публичноправен аспект: „Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица“ (чл. 7). Отговорността на държавата и общините е публичноправна, обективна, имуществена, гаранционно-обезпечителна, пълна отговорност за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица или причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз при или по повод изпълнение на административна дейност или в резултат на правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. Тази отговорност се носи както пред физическите лица, така и пред юридическите лица.

По по-различен начин стои въпросът със субективната, персонална отговорност. В публичноправен и в гражданскоправен смисъл имуществените блага и на двете категории субекти са признати чрез правото на собственост (икономическо право), което е гарантирано и защитено от закона и за двете групи субекти (чл. 17, ал. 1 от КРБ), като Основният закон въздига частната собственост в неприкосновена (чл. 17, ал. 3 от КРБ): „Да се защитава неприкосновеността на частната собственост е конституционно задължение на законодателя, което той реализира чрез два основни способа: наказателно-правен и гражданско-правен“[14]. Следователно гражданите и юридическите лица притежават конституционна материалноправна легитимация за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от деликт или на основание договор, доколкото правото на собственост е дефинирано в обща разпоредба на конституцията в глава първа „Основни начала“.

Как стои въпросът с материалноправната легитимация на неимуществените вреди на конституционно ниво? В глава втора „Основни права и задължения на гражданите“ се съдържа рамковият каталог на всички видове права на гражданите – лични[15], политически, икономически, социални, културни[16], независимо от тяхното приложение – в областта на гражданското право, на административното право или на наказателното право. Забраната за непозволено увреждане, уредена в Закона за задълженията и договорите, се отнася именно до личните материални права и задължения на физическите лица в гражданското право. Субективните лични административни права и задължения формират специална част от науката за административното материално право (административно право на гражданите[17]) и са уредени в различни специални административни закони. Наказателните материални права на гражданите са уредени в глава втора „Престъпления против личността“ и глава трета „Престъпления против правата на гражданите“ на Наказателния кодекс. Източник на материалноправната легитимация на обезщетението за неимуществените вреди на физическите лица е разпоредбата на чл. 32, ал. 1, изр. 2: „Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име“.

Доколкото в особените разпоредби на глава втора „Основни права и задължения на гражданите“ на КРБ са предвидени разпоредби, които имат за адресати единствено физически лица, то на това основание отсъства уредба на материалноправната легитимация на юридическите лица за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт. Именно като „нематериални и безтелесни дадености“ юридическите лица не изпитват телесни болки[18] и страдания[19], нито изживяват неприятните емоции, присъщи на физическото лице, принудено да преживее: тревоги, страх, ужас, несигурност, срутване на надеждите в ситуациите, когато едно лице вижда неблагополучията, настъпили в неговата правно защитима сфера[20]. На основание това, че сами по себе си не изразяват чувства, вълнения, екстаз, възбуда, възторг, радост, ентусиазъм, нито проявяват сантименталност, страст или ревност, увлечения и патос, юридическите лица, за разлика от физическите лица, не могат да търпят неимуществени вреди.

В този смисъл се присъединявам към аргументите на съдия Геника Михайлова, която в особеното си мнение обосновава тезата си, че „във вътрешното ни материално право продължава да няма състав[21] (материално-правна норма), която да допуска юридическо лице да е кредитор по вземане за обезщетение за неимуществени вреди. Следователно не съществува правно основание националният съд да определи такова обезщетение в полза на юридическо лице. Парично обезщетение от противоправно засягане на неимуществените права на юридическото лице възниква единствено, когато е увредена и неговата имуществена сфера. Всяко юридическо лице притежава имуществена сфера, без значение дали тя обяснява самостоятелната му правосубектност (най-изразено – при търговските дружества), само обслужва целта за неговото учредяване (при сдруженията, политическите партии, а и при религиозните институции) или спомага държавната или общинската политика в съответната сфера на обществени отношения (при органите на публичната власт)[22].

Съгласна съм и с другите нейни аргументи за отхвърляне на абсолютния характер на материалноправната легитимация за присъждане на юридическите лица на обезщетение на неимуществени вреди, произтичаща от международното публично право и Общностното право по повод практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и Съда на Европейския съюз (СЕС). В рамките на Съюза не всички държави възприемат във вътрешното си законодателство материалноправната легитимация за присъждане на юридическите лица на обезщетение на неимуществени вреди. И в това няма нищо тревожно. Показва спецификите на националните правни системи и традиции.

Споделям и вижданията на съдия Геника Михайлова за отрицателен отговор на поставения въпрос в контекста на трайната национална нормативна уредба и съдебна практика: „В обобщение, не съзирам изменения в обществените условия или изменения в законодателството, които налагат да бъде изоставен отрицателният отговор на принципния материално-правен въпрос. Становището, че обективното ни материално право не допуска в полза на юридическо лице да възникне вземане за обезщетение на неимуществени вреди, провежда последователно повече от век константната практика на Върховния касационен съд, създадена при действието на ЗЗД (отм.); и ТЗ (отм.), а след това – и практиката на Върховния съд и на Върховния касационен съд на Република България“[23].

ІІІ. Колизия на материалноправната легитимация на юридическите лица за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди с конституционно признати ценности, статус и права

Наред с изложените по-горе съображения относно невъзможността да бъде призната материалноправната легитимация за присъждане на юридическите лица на обезщетения за неимуществени вреди ще се спра на съществен проблем, засегнат от цитираното вече особено мнение на съдия Геника Михайлова, предвид факта, че съставът, произнесъл се по този правен спор, е постановил съдебен акт срещу „Ню Медиа Груп“ АД (издател на вестниците „Уикенд“ и „Всеки ден“) по иск, заведен от юридическото лице „Свидетели на Йехова в България“. Този конкретен случай следва да получи своя обобщен анализ.

1. Да се признае на едно юридическо лице материалноправната легитимация да търси обезщетение за неимуществени вреди означава да се приравни неговият статус с този на физическите лица. С подобно интерпретиране се създава опасният прецедент да се възприеме чрез тълкувателен съдебен акт несъществуваща в конституцията и текущото законодателство правна фикция. Без да е изрично нормативно признато правото на защита на репутацията и имиджа на юридическите лица, би се получило презумптивно приравняване на правното положение на юридическите лица с това на физическите лица, които имат конституционното, гражданското, административното и наказателното право на защита срещу посегателство върху честта, достойнството и доброто им име. Подобно произнасяне би било на границата на накърняване на принципа за разделение на властите, установен в чл. 8 от КРБ.

2. Такова едно тълкуване влиза в противоречие с признати конституционни права на гражданите, а именно свободата на изразяване на мнение и правото на информация. Никой български гражданин няма да може да се оплаче, под заплаха от иск на юридическото лице срещу него за нанасяне на вреди на репутацията и имиджа, че търговска верига, например, продава некачествени (развалени) стоки (хранителни продукти). Камо ли да изрази позиция относно действието на централна или териториална администрация – юридическо лице. Подобно разглеждане на въпроса е в противоречие с Решение № 7 от 4.06.1996 г. на Конституционния съд на Република България за тълкуване на чл. 39, чл. 40 и чл. 41 от Конституцията с цел изясняване на съдържанието на правото свободно да се изразява мнение и то да се разпространява; на правото да се търси, получава и разпространява информация; определяне смисъла на предвидените в конституционните текстове ограничения на тези права[24].

3. Нека да си представим, че юридическо лице се „почувства“ засегнато от медийна публикация или съдържанието на радио- или телевизионно предаване и предяви иск за обезщетение срещу медия. Какво би означавало това? Че тази материалноправна възможност влиза не в конкуренция, а в пряка конфронтация с чл. 40, ал. 1 от КРБ и въвежда цензура: „Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура“[25]. Да си припомним, че юридически лица са не само създадените по разрешителната система субекти на гражданското и търговското право, но и тези, възникнали по нормативната система в рамките на изпълнителната власт и съдебната власт. На практика, означава, че с подобно тълкуване се дава път на всеки засегнат от изразена в медиите позиция да мачка в буквалния смисъл на думата медиите[26]. Като излезем от контекста на конкретния казус, по такъв спор първите ответници ще са журналисти (на свободна практика или наети от медия).

Да се замислим дали някога на някой в България ще му хрумне да разследва корупционни практики в тази нормативна среда! Освен това собствениците на медии – еднолични търговци или юридически лица (издателите на „Труд“, „24 часа“, „Капитал“, „Телеграф“ и др.), както и собствениците на доставчици на медийни услуги (радиостанции и телевизии) и на онлайн медии ще бъдат разорени за няколко месеца.

4. Конституцията предвижда ограничения на медийната дейност, предвидени в чл. 40, ал. 2, като се въвеждат специфични административноправни мерки спрямо редакционната дейност, неотносими към гражданското законодателство.

5. Обсъжданите намерения да се признае материалноправна легитимация за присъждане на обезщетения на юридически лица за неимуществени вреди противоречат не само на Конституцията на Република България, но и на ратифицираните от нея международни договори (Европейска конвенция за защита на правата на човека, Договора за функционирането на Европейския съюз) и законодателни актове на Общностното право, включително на Хартата на основните права на ЕС.

На изложените по-горе основания изразявам становище, че юридическите лица не притежават материалноправна легитимация за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от деликт. Да приемем обратната теза, означава отклонение от съвременните демократични ценности. И тогава с пълно основание можем да се запитаме: „Дойде ли краят на свободата на словото и на медиите в България?“ и „Кому е изгодно това?“.

[1] Ганев, В. Учебник по обща теория на правото. Том ІІ, част първа: правни субекти (трето допълнено издание). София: Университетско идсателство, 1937 г., с. 294-295.
[2] Ганев, В. Цит. съч., с. 419.
[3] Таджер, В. Гражданско право – обща част, дял ІІ. София: Наука и изкуство, 1973, с. 90.
[4] Таджер, В. Цит. съч., с. 91.
[5] Таджер, В. Цит. съч., 319.
[6] Имуществото на кооперацията се състои от право на собственост и от други вещни права, вземания, права върху обектите на интелектуална собственост, ценни книги, дялови участия в дружества и от други права и задължения (чл. 29, ал. 1).
[7] Решение № 313 от 10.7.2007 г. по т. д. № 1078 от 2006 г. на ВКС, Търговска колегия, II отделение.
[8] OB L 157, 21.6.2005 г., с. 11 – 27.
[9] Обн., ДВ, бр. 40 от 12.05.2005 г., в сила от 12.05.2005 г.
[10] Обн., ДВ, бр. 61 от 13.07.2004 г.
[11] Апостолов, Ив. Облигационно право, част първа: Общо учение за облигацията (фототипно издание). София: Българска академия на науките, 1990, с. 109. Конов, Т. Подбрани съчинения. София: Сиела, 2010, с. 73.
[12] Строежът на нормативните актове посочва какви са разновидностите на правните норми в чл. 30, ал. 1 – 2 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове  (обн., ДВ, бр. 39 от 21.05.1974 г., доп., бр. 7 от 24.01.1978 г., бр. 57 от 22.07.1980 г., изм. и доп., бр. 46 от 12.06.2007 г.).
[13] По отношение на надзорни административни органи тези разпоредби се посочват от Конституционния съд като такива с „учредителен характер“. Тълкувателно решение № 13 от 15.12.2010 г. на КС по к. д. № 12 от 2010 г., обн., ДВ, бр. 102 от 30.12.2010 г.
[14] Тълкувателно решение № 15 от 21.12.2010 г. на КС на по к. д. № 9 от 2010 г., о бн., ДВ, бр. 5 от 14.01.2011 г.
[15] Лични административни права са онези субективни изрично признати на гражданите в специален административен закон юридически релевантни блага и ценности, достъпът и използването на които, позволява задоволяването на конкретни духовни потребности, свързани с определени аспекти на тяхната физическа и/или психическа (персонална) същност и интегритет. Николова, Р. Лични административни права и задължения. – Правосъдие и права на човека. София: Институт за правосъдие и права на човека, 2023, № 2, с. 3 [онлайн], достъпна на адрес: https://justicehr.com/wp-content/uploads/2023/12/Justice-and-human-rights-br.-2-2023-.pdf, посетен на 20.06.2024 г.
[16] Виж по този въпрос в Николова, Р. Административни права и задължения на гражданите – същност и видове. – Административно правосъдие, 2022, № 6, с. 24-28.
[17] Административно право на гражданите е съвкупността от административноправни норми, които регулират възникването, упражняването и прекратяването на административните права и задължения на физическите лица по повод осъществяването на държавно управление. Николова, Р. Опит за една нова систематизация на учебната дисциплина, изучаваща административното материално право – специална част. В: Годишник на департамент „Право“ 2019 г. София: Нов български университет, 2020, с. 142.
[18] Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд.
[19] „Болката е краткотрайно преживяване на неприятно усещане, произтичащо от физическо въздействие. Страданието е продължаваща болка“. Постановление № 3 от 27.09.1979 г. на Пленума на Върховния съд.
[20] Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС.
[21] Научната доктрина признава
[22] Решение № 206 от 26.03.2019 г. по гр. д. № 4762 от 2017 г. на на ВКС, Гражданска колегия, III-то Гражданско отделение.
[23] Пак там.
[24] Обн., ДВ, бр. 55 от 28.06.1996 г.
[25] Според медийноправната доктрина най-прецизното и коректно от формално-юридическа гледна точка определение на „цензура“ е въведено в Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 77 от 10.09.1996 г., отм., ДВ, бр. 138 от 24.11.1998 г.). По-подробно по този въпрос виж в Чолаков, Р. Цензура. В: Медийно право – речник на основните понятия (състав. Радомир Чолаков). София: Вестникарска група България и Книгоиздателска къща „Труд“, 2005, с. 474.
[26] Виж за медийната независимост в Чолаков, Р. Право на радио- и телевизионните организации. София: Сиела, 2000, с. 73- 81, с. 88-99. Николова, Р. Административноправно положение на олществените медии в България. Благоевтрад: УИ „Неофит Рилски“, 2009, с. 9-20. Николова, Р. Конституционноправни аспекти на свободата в медийната дейност. – Юридическо списание на НБУ, 2010, № 1, с. 1 – 16. Николова, Р. Медийно аудио- и аудиовизуално право. София: Нов български университет, 2015, с. 44-54. Николова, Р. Публичноправни проблеми на печатните медии в България. София:  Дружество „Европейско право“, 2016, с. 198-200.

43
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Иван Иванов
Иван Иванов
10 юли 2024 21:20
Гост

Не може да разпространяваш всякакви твърдения за всекиго, но не мога да си представя – освен материалните вреди – какви неимуществени може да има.

Има разномислие и не е така, естествено, как едно ООД страда.Може би е някакво ново тълкуване – но то е невероятно изкуствено.

Правото трябва да си върви по традиционно, но каквото – такова – на всичко ще намерим „цаката“ един вид.

Каква цензура, какви 5 лева?
Каква цензура, какви 5 лева?
10 юли 2024 20:22
Гост

Много слаба статия, която прави откровено неверни внушения. До никаква цензура няма да доведе присъждането на обезщетение за вреди на ЮЛ. Съзнателно или не, на почитаемата професорка ѝ убягва простичкото положение, че не всяко причиняващо репутационни вреди поведение е противоправно, от което следва, че невинаги когато юридическо лице се почувства засегнато от медийна публикация то ще има право на обезщетение. Границите на свободата на словото са добре очертани, включително и от практиката на ЕСПЧ, и те по никакъв начин не се променят в зависимост от това дали ищецът е юридическо или физическо лице. А клеветническите и обидните публикации не следва… Покажи целия коментар »

тъп ли си или да...
тъп ли си или да...
10 юли 2024 21:27
Гост

Даже не ти дочетох глупостите… Само това ми е достатъчно: „от което следва, че невинаги когато юридическо лице се почувства засегнато от медийна публикация то ще има право на обезщетение.“… Щом ЮЛ може да се почувства засегнато, ти сигурно си от третия пол и от съзвездието Гейрион… Идиот! За разлика от Траянчо и гладните адвокати, дето търсят под вола теле, тук много добре е обосновано защо в нормална държава ЮЛ не може да претендира обезщетение за неимуществени вреди. Дано и парашутите във ВКС да проявят малко повече разум и да не допуснат подобни педерастии в юриспруденцията.

Иван Иванов
Иван Иванов
11 юли 2024 8:07
Гост

Моля Ви – не използвайте ругатни и проклетисвания, не Ви отива – ако сте адвокат – пък съвсем още, а и каквото да практикувате, с тропане и викане никой не е успял да се наложи, може да се води дискусия.

kazakov
kazakov
10 юли 2024 14:02
Гост

Момчета, има лекарство, което ви позволява да удължите младостта. Cлед седмица на приемане: ерекцията е супер, енергията е 2 пъти повече, започна да отслабва и като цяло се чувства млада. Съветвам всички да опитат, защото животът е сам–> https://da.gd/wirex

Паричко Кюлчев
Паричко Кюлчев
10 юли 2024 13:23
Гост

Въпреки няколкото теоретични неточности и клонящия на места повече към „жълт“ изказ, статията всъщност дава хубави примери, които може да се появят след тълкувателното решение при положителен отговор на въпроса в т.д. Да не говорим за евентуалното кумулиране на вреди и разширяване кръга на персоналния субстрат на ЮЛ, което се споменава и в наскорошната статия на доц. Конов по темата. Ще облажат свидетелите на йехова и други подобни сектантски явления.

Михаил
Михаил
10 юли 2024 12:20
Гост

Леле, тази ме скъса на държавния изпит по ППН в СУ. Ужасна е!

Славчо
Славчо
10 юли 2024 11:13
Гост

Тази световно неизвестна дама се позовава основно на себе си и на учебника на Таджер, който е на 100 години, писан през комунизма и е тотално неадекватен на бг правото в момента.
Друг е въпросът, че цялата ѝ теза е куха и писана като от журналист, а не от юрист.

Проскубания бухал
Проскубания бухал
10 юли 2024 11:41
Гост

Така е най-лесно да се дискредитира дадена теза – даваш на умния Конов да пише красноречиво за възможността ЮЛ да претендира неимуществена отговорност и заради плуралистичното начало и различните мнения се допитваш до някой повече или по-малко посредствен, служещ като спаринг партньор, със статия, която е (не)съзнателно неубедително сътворена. Аргументите са ограничаването на свободата на словото са целесъобразни, но предвид цялостното качество на разработката по-скоро е „заела място“ за анти-позиция. Всичко опира до обратна психология – слабият учен може да отврати читателите от една принципно добра позиция и той ще те отврати, а ако искаш да прокараш неприемлива гледна точка,… Покажи целия коментар »

Биографията казва всичко
Биографията казва всичко
10 юли 2024 11:06
Гост

Всичко е толкова прозрачно. Четем биографията на авторката и всичко си идва по местата 😉 Юрисконсулт и административен директор на Българската национална телевизия от 1997 до 2003 г. През януари 2004 г. е избрана от XXXIX народно събрание за член на Съвета за електронни медии, предложена от парламентарната група на НДСВ. Мандатът ѝ изтича през 2010 г. От 2010 г. е доцент в Нов български университет. Паралелно с това е главен експертен сътрудник на Комисията по културата и медиите на XLII народно събрание (2013 – 2014) и консултант и юрисконсулт на „Вестникарска група България“ ООД (2011- 2015 г.). От 2017… Покажи целия коментар »

Размисли
Размисли
10 юли 2024 10:58
Гост

Публикуваната статия не ме впечатли с аргументация. В нея има и откровени глупости като броя на системите за учредяване на ЮЛ или това дали има правоотношение между персоналния субстрат на ЮЛ и самото ЮЛ. Авторът все пак достига до теза, която подкрепям, позовавайки се и на становището на съдия Геника Михайлова, която ясно е изложила аргументи в подкрепа на по-консервативната теза. Следва да се има предвид, че дебатът за това дали ЮЛ са легитимирани да предявяват искове за неимуществени вреди вече е на друга плоскост и простото посочване, че за да те боли и страдаш, трябва да имаш психика, не… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
10 юли 2024 12:37
Гост

Честно казано, не разбирам този проблем с кумулацията. Неимуществените вреди, които търпи едно ЮЛ следва да бъдат ексклузивно свързани с възможността му да осъществява дейността, за която е създадено (търговска, идеална и т.н.). Увреждането на репутацията на едно ЮЛ неминуемо има някакво отражение върху съответната му дейност, което не може да бъде измерено и обезщетено чрез принципите на обезщетяване на имуществени вреди, които законодателят и съдебната практика (за добро или лошо) са възприели у нас. Заради това се налага възможността на ЮЛ да бъдат присъждани и обезщетения за неимуществени вреди. Увреждането на репутацията на едно ЮЛ има явно различаващ се… Покажи целия коментар »

ей, тъпаци, стига с тези сложни думички,
ей, тъпаци, стига с тези сложни думички,
10 юли 2024 21:37
Гост

дето даже не ги разбирате. Гледай сега, г-н/г-жо многознайко, ако малоумниците от ВКС приемат ТР, че ЮЛ може да търпи неимуществени вреди, то нормалните съдии трябва да започнат да присъждат обезщетения за такива в размери от 0.01 лв. до 1 лв. Така би било справедливо. Всичко друго ще си е неоснователно обогатяване. ЮЛ не може да похарчи парите за себе си, за да се почувства по-добре и компенсирано за причиняването им, така че това е достатъчно…

Анонимен
Анонимен
10 юли 2024 10:50
Гост

Публикацията съответства повече
на жълтите вестници, които авторката толкова “принципно” защитава, отколкото на професор по гражданско право. Никакви аргументи по същество, откровено глупави сравнения и безсмислен патос – всичко във връзка с въпрос, който вече е универсално и еднозначно разрешен в континенталното право…

нищо не ти разбира главата от
нищо не ти разбира главата от
10 юли 2024 21:40
Гост

континентално право и постепенната му либерастизация…

Глупости
Глупости
10 юли 2024 10:46
Гост

Нерде Ямбол – нерде Стамбул.
Два съвсем различни института,между които общото е като между домата и тортата.

Анонимен
Анонимен
10 юли 2024 10:38
Гост

По-голяма глупост не бях чел. И сега подписвам договори, в които нося материална отговорност за имиджови щети, т.е. това са точно неимуществени вреди върху името (фирмата) на ЮЛ или негова търговска марка, които се изразяват в опозоряване пред клиентите. Има си влязла в сила!!! ДИРЕКТИВА (ЕС) 2024/1069 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 април 2024 година относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“). Вярно е, че срокът за транспониране е до 07.05.2026г., но всеки може да се позове на… Покажи целия коментар »

Кликбейт
Кликбейт
10 юли 2024 10:29
Гост

Господи!
Опитавеме се да сме интересни с кликбейт заглавия, но поради съдържанието не се е получило съвсем добре… 😁

смях в залата
смях в залата
10 юли 2024 23:35
Гост

Разсмя ме от сърце. Толкова точно.

Кака Ви
Кака Ви
10 юли 2024 10:23
Гост

Въпреки, че обосновката на госпожата е малко „постна“ по-скоро съм съгласна с нейния извод, макар и да е консервативно предвид практиката на съда в Люксембург

Анонимен
Анонимен
10 юли 2024 10:22
Гост

Престижа и репутацията на ЮЛ са реални и могат да бъдат уронени… Следва да могат и да бъдат защитени в съда

Велемир
Велемир
10 юли 2024 10:20
Гост

Не мисля, че е съвсем редно физическите лица в рамките на едно юридическо лице да могат да съдят за неимуществени вреди и като ЮЛ и като ФЛ… На двойно финансиране ми отиват нещата

Бай Ганьо
Бай Ганьо
10 юли 2024 10:18
Гост

Тая па – ЕСПЧ присъжда неимуществени вреди на ЮЛ без проблем, вкл. по дела срещу България, а тази „докторка“ дори не знае….Що се отнася до Геника (Конституцията), едва ли трябва да обяснявам каква правна мисъл, вирее…Що се отнася до „цензурата“, явно е за запълване на статията, смисъл не виждам

ЕСПЧ
ЕСПЧ
10 юли 2024 21:44
Гост

може ли да си гледа работата?! Тук е България и ще важат Бг законите. На който не му харесва, да оди при рязаните араби и неграци, там дето е ЕСПЧ! Ще ни освободите от присъствието си, боклуци…

Дерзайте
Алексиева
Алексиева
10 юли 2024 10:25
Гост

Конов е със значително по-голям опит все пак… Така че нека не ги сравняваме

hello
hello
10 юли 2024 10:35
Гост

Аз доколкото знам Конов е доцент, а не професор 😉 Е, да, може да бъде професор на квадрат, ако иска.

Когато говорим за хабилитирани изследователи, становища до ВКС и публикувани статии в професионални издания, опитът няма никакво, ама никакво значение.

мда
мда
10 юли 2024 21:46
Гост

лобистка и бездарна статия… ама КОНов, какво да очакваш от него…

Анонимен
Анонимен
10 юли 2024 9:11
Гост

Каква своБода на словото ще се ограничи, какви пет лева? Госпожата от соросоидния университет си я вълнуват само медии и журналисти, докато въпросът по тълкувателното дело тук е принципен и не опира само до медии, журналистика и чичко Шорош. Ма то от административисти по цивилистични теми – толкоз….

Анонимен
Анонимен
10 юли 2024 9:01
Гост

Съжалявам, но още първото изречение ме убеди, че мога да си спестя четенето до края – щом процесуален бил въпросът за пасивната материалноправна легитимация на ЮЛ за деликатна отговорност.

Проскубания бухал
Проскубания бухал
10 юли 2024 9:13
Гост

Абе то има и други спорни твърдения: „Българското законодателство познава две системи за възникване на юридическите лица: разрешителната и нормативната. Разрешителната система предвижда предоставяне на възможност на съответните органи на държавно управление да преценят дали предлаганата от инициаторите организация, след като са спазени изискванията на закона, следва да бъде вписана, регистрирана. По разрешителната система възникват търговските дружества, кооперациите, юридическите с нестопанска цел – политически партии, синдикални организации, читалища и др., тези, които имат корпоративна структура поради изграждащия ги членски състав, или фондациите, които не разполагат с членски състав, а притежават имущество и органи.“ и „По нормативната система се създават правни… Покажи целия коментар »

анонимен
анонимен
10 юли 2024 9:52
Гост

Активната*. Да, същото при мен.

зле си,
зле си,
10 юли 2024 21:52
Гост

ти знаеш ли какво е „пасивната материалноправна легитимация“? очевидно е, че когато ЮЛ претендира нещо си, каквото и да било, то твърди, че има АКТИВНА материалноправна легитимация. С пасивна трябва да разполага ответникът, за да се уважи искът срещу него, разбира се и ако ищецът докаже своята АКТИВНА такава. Та реално баш си е процесуален въпросът – ако се приеме, че ЮЛ не разполага никога с активна материалноправна легитимация по такъв иск, по-добре е да не разполага и с процесуална да го води, защото винаги ще се стига до отхвърляне на иска. Т. е. следва да се приеме, че няма… Покажи целия коментар »

Смешен плач
Смешен плач
10 юли 2024 8:52
Гост

Прозрачни сте защо ревете да не се приеме, че и ЮЛ могат да търпят неимуществени вреди. Тогава всякакви голословни клевети и конспирации на гърба на авторитета и доброто име на дружества ще може да намери своя отговор в съда. Ама май не им стиска на борците за правда и истина от разни НПО и групи за натиск.

Александров
Александров
10 юли 2024 10:26
Гост

Клетия ни съд тогава само с това ще се занимава

интересно
интересно
10 юли 2024 8:36
Гост

Да, може да отворим кутията на Пандора, признавайки правото на ЮЛ да търси обезщетение за неимуществени вреди. Възможен е и подход, при който по тълкувателен път бъдат изключени ЮЛ, които изпълняват публичноправни функции. Няма как обаче да се отрече тази възможност на дружествата с държавно участие.

Проскубания бухал
Проскубания бухал
10 юли 2024 8:12
Гост

Мм, приятно начало на деня да ни запознаят с балансирано и аргументирано становище на рационално мислещ човек, а не на индоктриниран либерал или такъв който пише не по вътрешно убеждение, а за пари. Естествено Има някои слабости в обосновката като частта с това, че ЮЛ (a) и органите (b) му са едно цяло, а също и вторите и ФЛ (c) (-влиза в сила закона на лигиката a=b и b=c, значи a=c), изпълняващи техните функции, по която „спасителна“ линия се движат доводите на апологетите на изравняването на режима на двата вида правни субекти чрез „заразното“ предаване на неимуществените вреди от нормативното… Покажи целия коментар »

Проскубания бухал
Проскубания бухал
10 юли 2024 8:35
Гост

„ЮЛ винаги е било и трябва да продължи да бъде щит, а не меч в правото.“

Проскубания бухал

??????
??????
10 юли 2024 8:38
Гост

Как в рамките на вътрешните отношения, като става дума за вреди, причинени от трето външно лице?

Проскубания бухал
Проскубания бухал
10 юли 2024 8:49
Гост

Най-лесно е да кажа de lege ferenda, но наистина регулацията трябва да се дообмисли. Наясно съм, че юридически погледнато това е гранична ситуация, ала при всяко положение е по-добрият вариант отколкото да се придават изкуствено човешки черти на един фикционен субект, какъвто е ЮЛ, чиято главна функция е да носи отговорност вместо други, така че ако някой, изпълняващ органни функции се почувства обиден или с наранено достойнство, затова че е принуден да управлява компроментирано от медиите дружество да си иска обезщетение от него, сякаш сега не се прилагат инструменти за стимулиране на персонала в трудни за организацията ситуации, създаващи опасност… Покажи целия коментар »

Проскубания бухал
Проскубания бухал
10 юли 2024 8:58
Гост

Другият вариант е ЮЛ да може да претендират неимуществени вреди само срещу друго ЮЛ, но не и ФЛ, които запазват конституционно гарантираната им свобода на словото и разпространяването на лично мнение, защото така се нарушава хомеостазата в правната регулация и тежестта на организациите става прекалено голяма – обикновени хора в качеството си на органи ще могат да „атакуват“ и да се „защитават“ без да бъдат засегнати въобще.

Анонимен
Анонимен
10 юли 2024 7:54
Гост

Като виждам с какъв бяс либерално-демократичните поддръжници се хвърлят против идеята юридически лица да търпят неимуществени вреди, съзнавам, че това е правилен път.

хахаха,
хахаха,
10 юли 2024 21:58
Гост

Баш на либерастите е тази идея. И твоята работа е малко крадецът вика дръжте крадеца… Консерваторите застъпват утвърдилото се с векове становище, че ЮЛ не може да търпи неимуществени вреди и има защо. Днешните „юристи“ са като морските свинчета, не са нито морски, нито свинчета, обаче извращават правото и обръщат всичко с главата надолу…