I. Въведение

Вече повече от 10 години българската съдебна практика е в клопката на противоречивото тълкуване на разпоредбите на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и чл. 116, б. „в“ ЗЗД. То не бе преодоляно, въпреки двата тълкувателни акта на ВКС, обявени във визирания период[1]. Към настоящия момент очакваме произнасяне по тълкувателно дело № 2/2023 г., като един от разглежданите от ВКС въпроси е прекъсва ли погасителната давност изпълнително действие, извършено след като е настъпила перемпция по изпълнителното дело? Това е и въпросът, на който си поставя за цел да даде отговор настоящата публикация. В тази връзка в рамките на изложението ще бъдат разгледани съществуващите становища и ще се аргументира кое от тях отговаря в най-голяма степен на принципите на правната уредба.

II. Преглед на съдебната практика

Тълкувателното дело № 2/2023 е образувано по искане на председателя на Висшия адвокатски съвет, като поводът за отправянето му е наличието на противоречива съдебна практика. Макар и традиционно различните становища да бъдат обособявани в две групи, в действителност техните вариации са повече[2].

Според едно от съществуващите становища, изразено в Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК перемпцията е без правно значение за давността. Едни и същи факти биха могли да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Перемпцията, за разлика от изтичането на погасителната давност, не изключва принудителното изпълнение, но съдебният изпълнител следва да я зачете. Привържениците на това становище считат, че необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора и нито ползва или вреди на длъжника. То може само да бъде повод за дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, свързано с неизпълнение на задължението му да събере авансовите такси във връзка с изпълнението, както и да изпълни „канцеларските правила по воденето на изпълнителните дела“ . Съгласно това становище давността следва да бъде прекъсната само с предприемането на действието, но не и с искането. Последното би могло да прекъсне давността единствено с обратна сила, ако тя е изтекла след поискването, но действието е останало неизвършено[3]. В други съдебни актове, като Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК, се поддържа тезата, че давност не тече, ако кредиторът е поискал извършването на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства[4].

Според другото основно становище изпълнителните действия, реализирани след прекратяване на изпълнителното дело, настъпило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона, не са годни да прекъснат погасителната давност: В случая налагането на запори върху трудовите възнаграждения…. не прекъсват давността,… тъй като тези действия са реализирани след прекратяване на изпълнителното дело, настъпило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона.“[5]. Близка е тезата, обективирана в Решение № 3/04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. 1722/2021 г., с което съставът на  ВКС приема, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по право по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, т.е. действие за принудително събиране на паричното притезание, предприето от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение – в която взискателят е посочил изпълнителния способ или е възложил определянето му от ЧСИ, а когато е била нередовна – когато е поправил нередовността ѝ в срок.

III. Становище по поставения въпрос

1. Отговорът на поставения въпрос е обусловен от характера на изпълнителното производство по ГПК, последиците от неговото прекратяване, както и естеството на извършените в рамките на вече прекратено изпълнително производство изпълнителни действия, съответно тяхното отношение спрямо течението на погасителната давност.

2. Изпълнителното производство е част от гражданския процес, една от основните негови проявни форми в призванието му да даде защита на правоимащия и санкция срещу правонарушителя[6]. Той не може да започне по почин на защитния орган, а само при сезиране с искане за защита[7]. И трите форми на гражданския процес се осъществяват по реда на нарочно предвидени от закона производства с участието на лицата – адресати на защитата и на санкцията, като във връзка с това им се предоставят обезпечени от закона процесуални права. В тази връзка дължимата защита-санкция може да не бъде дадена или да е незаконосъобразна[8]. В конкретния случай при молба на взискателя по вече перемирано производство, съдебният изпълнител може да откаже да даде търсената защита (който отказ би подлежал на обжалване от страна на взискателя) или да реализира поискания от взискателя изпълнителен способ, който в последния случай би се явявал незаконосъобразен.

3. Гражданският процес, в това число и изпълнителният процес, са производства. Принудителното удовлетворяване не може да бъде осигурено веднага след поискването му, а едва след проверка на условията, при които може да бъде осъществено – чрез предвидени в закона действия на защитния орган и на лицата, адресати на защитния и санкционния акт, които действия са предвидени от процесуалния закон, уреждащ условията за тяхната валидност и техните правни последици[9]. Гражданският процес е и динамична система от правоотношения, верига от процесуални действия, в която всяко звено има своето определено място в цялата динамична система, като именно последователната смяна на предварително установените процесуални права и задължения обезпечава развитието на производството[10].

4. Поради горните характеристики на гражданския процес не може да бъде възприето становището, че при извършването на изпълнително действие в рамките на вече перемирано изпълнително производство, е налице образуване на ново изпълнително производство и в случая би липсвало единствено „канцеларска дейност по техническо оформяне на ново изпълнително дело от страна на съдебния изпълнител“. Това произтича от самата същност на изпълнителния процес, а именно основен способ на защитата-санкция, която гражданският процес осигурява, неговия характер на производство и като динамична система от правоотношения[11].

4.1. Правната уредба свързва образуването на изпълнителното производство не само с документалното подреждане на новообразуваните дела, но със съвкупност от процесуални действия на страните и съдебния изпълнител, по отношение на които процесуалният закон поставя определени условия (като изискванията към молбата за образуване, съдържащи се в чл. 426 от ГПК) и в рамките на които страните биха могли да упражнят определени процесуални права и имат определени процесуални задължения, както и определени действия на съдебния изпълнител в качеството му на орган на изпълнителния процес.

4.2. Основен принцип в гражданския процес е принципът на диспозитивното начало – съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице, като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните (чл. 6 ГПК). Този принцип намира проявление и в изпълнителното производство. Съдебният изпълнител е длъжен да образува изпълнително дело, но когато е надлежно сезиран с молба[12], по отношение на която той следва да осъществи проверка за редовност и допустимост в съответствие с изискванията на чл. 426 от ГПК – дали в нея е отправено искане за образуване на ново изпълнително дело, дали към нея е представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение, дали е посочен начин на изпълнение и дали изпълнителният способ е конкретизиран чрез посочване на обекта на изпълнението[13]. Съдебният изпълнител следва да осъществи преценка за компетентността си с оглед на направените в молбата искания. Ако молбата за образуване на ново изпълнително дело е редовна, съдебният изпълнител следва да връчи на длъжника покана за доброволно изпълнение. Значението на поканата е да стимулира длъжника към доброволно изпълнение, да се запознае с претендираните към него вземания, подлежащия на изпълнение акт, както и да бъде уведомен за предприетите обезпечителни мерки[14]. Особено важно е и правилото, че в срока за доброволно изпълнение не биха могли да се предприемат действия по същинско принудително изпълнение[15].

Молбата за изпълнение поражда и състоянието на висящ изпълнителен процес[16], в рамките на който биха могли да бъдат реализирани валидни изпълнителни действия и способи, които да прекъснат погасителната давност. Молбата за образуване на ново изпълнително производство, доколкото не съдържа искане за осъществяване на изпълнителен способ, не води до прекъсване на последната, но е предпоставка, за да може взискателят да предприеме надлежно съответните изпълнителни действия, които да прекъснат погасителната давност. Следва да се сподели становището, че „валидно изпълнително действие“ означава действие за принудително удовлетворяване на притезание, предприето от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение[17] [18]. Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е равнозначно на невъзможност кредиторът да търси принудително изпълнение на своето притезание в рамките на новообразувано изпълнително производство. Прекратяването на изпълнителното производство е свързано с окончателна недопустимост на развитие на образуваното, но прекратено на основание чл. 433 ГПК изпълнително производство, т.е. окончателно преустановяване на извършването на процесуални действия по прекратения изпълнителен процес. При него правото на взискателя да иска извършване на изпълнителни действия и задължението на длъжника да понася такива в рамките на прекратеното изпълнително производство се погасяват[19]. Ако такива бъдат поискани или извършени, тяхното искане би било недопустимо, а извършването им би било невалидно[20]. Именно в този смисъл бе и Тълкувателно решение № 2/2015 г.: „Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.“.

Аргумент за противната теза не може да бъде почерпен и от чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. По възлагане от взискателя частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да определя начина на изпълнението, но не и да образува ново изпълнително дело при липса на искане от страна на взискателя за това действие.

4.3. Прекратяването на изпълнителното производство по чл. 433 от ГПК е от значение и за разпределянето на тежестта за понасянето на разноските в изпълнителното производство. Съгласно чл. 79 от ГПК основният принцип за разпределяне на разноските по изпълнението е, че те остават за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК. По аргумент a contrario при прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, разноските по изпълнението биха останали за сметка на взискателя[21].

4.4. С възприемането на тезата, че взискателят би могъл да продължи да предприема изпълнителни способи по вече прекратено изпълнително производство, презумирайки образуването на ново, на практика би се признала възможността му да предприема такива без надлежна молба за образуване по чл. 426 от ГПК, без извършването на необходимата проверка от страна на съдебния изпълнител за своята компетентност и нейната допустимост и редовност, без връчване на покана до длъжника и лишавайки го от гарантираните му по ГПК процесуални права.

Възприемането на становището би противоречало и на правилото на чл. 79 от ГПК за разпределяне на разноските, като разноските във всички случаи биха били в тежест на длъжника, без значение, че изпълнителното производство се е прекратило ex lege на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Ако се допусне прекъсване на давността, това би приравнило извършените от съдебния изпълнител действия по перемирано производство на процесуално законосъобразни, а подадената срещу тях жалба би била неоснователна.

4.5. Възможността по вече перемирано изпълнително дело да се предприемат изпълнителни действия, които да могат да прекъснат погасителната давност, следва да бъде преценена и с оглед на задължението на съдебния изпълнител, при прекратяване на принудителното изпълнение да вдигне служебно наложените запори и възбрани, както и обезсилването по право на всички други предприети изпълнителни действия, освен тези изпълнителни действия, изграждащи изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права, както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания (чл. 433, ал. 3 и ал. 5 ГПК).

Признаването на възможността съдебният изпълнител да предприема надлежни изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност, на практика би лишило от смисъл задълженията му за служебно вдигане на наложените запори и възбрани, и на практика би признало възможността му да предприема изпълнителни действия в рамките на изпълнително производство, по което принципно изпълнителните действия се считат за обезсилени ex lege. Поради това няма как да бъде споделена тезата, че „Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника.“ и че то може да бъде квалифицирано единствено като „дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела“[22].

5. Перемпцията и давността са два различни правни института с различни правни последици – перемпцията е основание за прекратяване на конкретно изпълнително дело, като прекратяването настъпва по право, и без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за констатиране на прекратяването и кога ще направи това, като няма пречка взискателят да поиска образуването на ново изпълнително дело. За разлика от перемпцията, давността изключва възможността за предприемане на принудително изпълнение за удовлетворяване на вземането на кредитора. Перемпцията не изключва по един абсолютен начин принудителното изпълнение изобщо, доколкото кредиторът би могъл да поиска образуването на ново изпълнително производство и предприемането на изпълнителни действия в рамките на него. Тя има за ефект прекратяването по силата на закона на изпълнителното производство, по което е настъпила, съответно изключва по един относителен по своя характер начин принудителното изпълнение, доколкото е свързана с препятстване на възможността то да бъде законосъобразно предприето по конкретното перемирано изпълнително производство. Съдебният изпълнител следва да зачете неудовлетворената нужда от принудително изпълнение, но той няма как да стори това законосъобразно в рамките на вече перемирано изпълнително производство. Нещо повече – в някои случаи е възможно да е налице както прекратяване на изпълнителното производство, така и погасяване на вземането по давност, поради което наличието на перемпция е еднакво свързано както с евентуалната възможност на кредитора да търси принудително изпълнение, така и с евентуалната невъзможност за това. Поради изложеното не може да се слага знак за равенство между прекратяването на изпълнителното производство и възможността за предприемане на нови действия по принудително удовлетворяване, доколкото последното зависи от наличието или липсата на изтекла погасителна давност спрямо вземането.

6. Действително в Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. ОСГТК на ВКС бе проведено разграничение между изпълнителния и исковия процес, но то не би следвало да влияе върху изводите за годността на недопустимите и нередовните процесуални действия в рамките на двете производства. Както нередовната искова молба, чиято нередовност не е отстранена, не води до прекъсване на давността[23], така не би била годна за прекъсването на давността и нередовната молба за образуване на изпълнително производство, в която не е посочен конкретен изпълнителен способ или недопустимата молба за реализиране на определени изпълнителни способи по вече перемирано изпълнително производство. Този извод произтича от принципа, че правните последици на прекъсване на давността могат да имат само редовно упражнените процесуални права[24] и то в хипотезата на основателно ангажиране на правораздавателната дейност[25].

В тази връзка подадената от взискателя молба за извършване на изпълнителни действия по вече перемирано но основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнително производство по своя характер би представлявала молба за извършване на процесуално незаконосъобразни действия от страна на съдебния изпълнител в рамките на вече прекратено изпълнително производство, би била недопустима и не би била годна да прекъсне погасителната давност. По своето съдържание подобна молба не би била молба за образуване на ново изпълнително производство и извършване на изпълнителни действия по тях, а молба за извършване на процесуално незаконосъобразни действия от страна на съдебния изпълнител, т.е. изначално недопустима, а не нередовна молба[26]. Нередовност би имало в хипотезата на подадена молба за образуване на ново изпълнително производство, но без посочване на изпълнителен способ, а не при подаване на молба по вече образувано, но прекратено производство. В случаите, в които кредиторът е отправил искане за предприемане на нови изпълнителни действия по вече перемирано изпълнително производство, съдебният изпълнител следва да остави без разглеждане на молбата му като недопустима поради подаването ѝ в рамките на вече прекратено изпълнително производство, по което занапред е осуетена възможността да се предприемат валидни, а оттук и надлежни изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност за вземанията му.

Отказът на съдебния изпълнител да даде търсената защита би подлежал на обжалване от страна на взискателя. Ако съдебният изпълнител извърши поисканото изпълнително действие в рамките на вече прекратеното изпълнително производство, последното би било невалидно, процесуално незаконосъобразно и негодно да прекъсне погасителната давност. В случая пред взискателя би имало пречка за проявяване на активност, която може да бъде преодоляна чрез неговото собствено действие – чрез подаване на молба за образуване на ново изпълнително производство[27].

7. Не може да възприето и становището, че само предприемането на изпълнителното действие е годно да прекъсне погасителната давност, а искането на взискателя може да я прекъсне единствено с обратна сила – само ако давността е изтекла след поискването, по което съдебният изпълнител не е осъществил поисканото действие. Подобно становище няма опора в закона. Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение. Законът не посочва какво разбира под предприемането на действия по принудително изпълнение, нито кой може да ги предприеме. Законодателният изказ обаче е свързан с предприемане, но не и с осъществяване или реализиране, което безспорно е в компетентността на съдебния изпълнител[28]. Законът не съдържа и правило, че искането на кредитора за предприемането на действия по принудително изпълнение би могло да породи ефекта на прекъсване на погасителната давност с обратна сила и то след изтичането ѝ[29]. Напротив, уреждайки прекъсването на давността с предявяването на иск, законодателят е определил изрично, че оставянето му без уважение води до осуетяване на евентуалното прекъсване на давността, от което кредиторът би се възползвал при уважаването му (чл. 116, б. „б“ ЗЗД). Оттук следва да бъде прието, че погасителната давност се прекъсва с искането[30], а ако поисканото изпълнително действие бъде предприето – и с предприемането му. Ако то не бъде предприето в рамките на две години, изпълнителното производство ще се прекрати и ако впоследствие давността не бъде прекъсната или спряна, вземането ще се погаси по давност. Именно в този смисъл следва да се разбира и т. 10 на ТР № 3/2013 г., че „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.“[31] Предприемането на действия от страна на съдебния изпълнител при липса на искане може да обоснове липса на прекъсване на давността[32], освен ако последният не е бил овластен да определи начина на изпълнението по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ.

8. Не може да бъде споделена и позицията, че ако кредиторът е поискал извършването на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства, давност не тече. Това на практика би било в противоречие с вече възприетите принципни положения в Тълкувателно решение № 3/2013 ОСГТК на ВКС относно загубването на сила на Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. и би признало, че в рамките на изпълнителния процес погасителната давност все пак би спряла в хипотезата на отправено искане, но при бездействие на съдебния изпълнител. Тук обаче бихме били изправени пред друг сериозен проблем – какъв би бил критерият, за да приемем, че имаме забава от страна на съдебния изпълнител до такава степен, че да обоснове спирането на давността.

IV. Заключение

С оглед на гореизложеното, на поставения в тълкувателно решение № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС въпрос следва да бъде отговорено, че погасителната давност не се прекъсва от изпълнително действие, извършено след като е настъпила перемпция по изпълнителното дело.

Докато погасителната давност не е изтекла, взискателят може да започне нов изпълнителен процес[33]. Ако взискателят подаде молба за образуване на ново изпълнително производство, но подадената молба е нередовна и той не поправи нередовността – течението на погасителната давност също няма да бъде прекъснато[34]. Ако взискателят поправи нередовността – тя ще бъде прекъсната към момента на отправяне на искането, а не към момента на поправяне на нередовността[35].

[1] С Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. ОСГТК на ВКС бе прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. С него бе обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд. От своя страна с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС бе подкрепено становището, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
[2] В цитираното в предложението на председателя на Висшия адвокатски съвет предложение за образуване на тълкувателно дело Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о., ГК не може да се направи извод за изрична подкрепа на позицията, че предприетите след прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК действия не водят до прекъсване на давността, доколкото в конкретния случай след настъпването на перемпция е налице и изтичане на погасителната давност преди отправянето на нови искания от страна на кредитора за предприемане на изпълнителни действия. Подобен е и случаят с Решение № 371/29.10.2015 по дело №1385/2012 на ВКС, ГК, IV г.о. и Решение № 10/16.02.2016 по дело №3231/2014 на ВКС, ГК, III г.о.
[3] Становището се поддържа и в Решение № 126 от 28.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3409/2021 г., III г. о., ГК. Решение № 37 се цитира и в Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, но с уточнението, че „Единствената последица от настъпилата перемция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново /като номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона“. Същевременно в Определение № 248 от 1.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3647/2020 г., IV г. о., ГК е прието, че: „Перемция не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ, в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, ако през това време се е осъществявал поискания от него предходен изпълнителен способ, а преди неговия край не може да се прецени със сигурност има ли нужда от друг способ.“
[4] В случая, по нито една от молбите през 2012 г. за насрочване на публична продан, ЧСИ не е предприел дължимите действия. С решение № 230/15.07.2013 г. по гр. д. № 1855/2013 г. на ВКС, IV г. о., ЧСИ е бил лишен от правоспособност, като със Заповед № ЛС – И- 697/05.08.2013 г. на МП служебният му архив е предаден на друг ЧСИ, пред когото изпълнителното дело е образувано под нов номер – изп. д. № 2090/2013 г. ВКС приема, че след предаването на делото на новия ЧСИ, за взискателя не е съществувало задължение да подновява последното си искане (от 25.09.2012 г.) за провеждане на публична продан, доколкото висящността на изпълнителното дело и на действията по него се запазва и ЧСИ е имал задължение да предприеме следващите се (но неизвършени от предишния ЧСИ) изпълнителни действия и да приложи поисканите изпълнителни способи и без нарочна нова молба от взискателя. В този смисъл, се приема за неоснователно възражението за настъпила перемпция на изпълнителното дело в периода 25.09.2012 г. – 25.09.2014 г. и до подаването на 07.10.2015 г. на поредната молба от взискателя за публична продан на ипотекирания имот. Същото искане е направено и с молба от 22.07.2016 г., след което давността е спряла и не е текла, тъй като с определение № 2631/21.11.2016 г. по гр. д. № 2735/2016 г. на ОС – Пловдив в полза на ищцата е допуснато обезпечение на настоящия иск чрез спиране на изпълнението.
[5] Определение № 290 от 25.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3217/2017 г., III г. о., ГК. Тезата е доразвита в актовете на по-долустоящите съдилища, които възприемат тезата, че при настъпила перемпция и молба на взискателя за действия, съдебният изпълнител следва въз основа на задължението си за проверка на молбата на взискателя по чл. 426, ал. 3 от ГПК да му укаже дали иска да образува ново изпълнително производство, а ако отговорът е положителен – да изпрати на длъжника уведомление за това въз основа на чл. 428 от ГПК.  Ако съдебният изпълнител не стори това, извършените от него действия не са редовни и законосъобразни. Виж в този смисъл Решение № 503 от 17.05.2021 г. на САС по в. гр. д. № 3885/2020 г.
[6] Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално…, с. 29.
[7] Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално…., с. 33.
[8] Сталев, Ж.: Българско гражданско процесуално…, с. 33.
[9] Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално…, с. 34.
[10] Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално…, с. 41.
[11] Някои автори виждат противоречие на застъпваната в цитираното решение на ВКС теза противоречие с принципа за законност. Виж в този смисъл. Георгиев, Р. Прекратяване и приключване на изпълнителния процес.  Дисертация, с. 151.
[12] Сталев, Ж. В. Попова. В: Българско гражданско процесуално…, с. 1042. Виж в този смисъл и Георгиев, Р. Прекратяване и приключване на изпълнителния процес.  Дисертация, с. 152.
[13] Сталев, Ж. В. Попова. В: Българско гражданско…, с. 1060-1061.
[14] Сталев, Ж. В. Попова. В:  Българско гражданско…, с. 1062.
[15] Сталев, Ж. В. Попова. В: Българско гражданско…, с. 1063.
[16] Сталев, Ж. В. Попова. В: Българско гражданско…, с. 1064.
[17] Решение № 3/04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. 1722/2021 г.
[18] Поканата за доброволно изпълнение също не води до прекъсване на погасителната давност.
[19] Градинарова, Т. Цит. съч., с. 158. Сталев, Ж. В. Попова. В: Българско гражданско процесуално…, с. 1072.
[20] Сталев, Ж. В. Попова. В: Българско гражданско процесуално…, с. 1078.
[21] Сталев, Ж. В. Попова. В: Българско гражданско процесуално…, с. 1066
[22] Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК
[23] Симова, Н. Спиране и прекъсване на погасителната давност в частното право.  Дисертация. 2023, Цит. съч., с. 192, 212. Виж и Определение № 694 от 16.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3716/2018 г., IV г. о., ГК, в което е посочено, че молба, която не отговаря на условията за искова молба по смисъла на ГПК, не е годна да прекъсне погасителната давност и съдът не е следвало изобщо да дава указания за отстраняване на нередовности, както и Решение № 50 от 19.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3438/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков, в което е споделено, че прекратеното поради недопустимост или неизправена нередовност производство не е свързано с прекъсване или спиране на давността.: „Настъпилите с предявяването на гражданския иск прекъсване и спиране на давността могат да отпаднат с обратна сила съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД само ако гражданският съд прекрати производството по иска, като нередовно предявен или недопустим.“. Велинов, Л., Погасителната давност по българското частно право. Теория и практика. Фенея. 2008, с. 135. Младенов, Н. Прекъсване на давността с предявяване на иск (чл. 116, б. б), пр. 1 ЗЗД). В: Пазар и право, кн. № 2/2004 г.
[24] Симова, Н., Цит. съч., с. 212, придавайки тави годност само на „успешно реализираната защита по съдебен ред на право, за което тече давността“. По същия начин би следвало да се разреши и хипотезата на недопуснат до разглеждане иск, съответно недопустимата молба за извършване на изпълнителни действия, дори и същите да са били незаконосъобразно извършени от съдебния изпълнител. В този смисъл е и Младенов, Н. Прекъсване на давността с предявяване на иск (чл. 116, б. б), пр. 1 ЗЗД). В: Пазар и право, кн. № 2/2004 г.
[25] Симова, Н., Цит. съч., с. 216 и 222.
[26] Според други автори подобна молба би била нередовна. В този смисъл Георгиев, Р. Цит. съч., с. 153. Действително молба без приложен изпълнителен лист би била нередовна, но доколкото същата е изначално допустима, а в случая молба за предприемане на действия по вече прекратено производство не подлежи на изправяне на каквито и да е евентуални нередовности, тъй като изначално не следва да бъде разгледана. Същият автор приема, че действията, извършени по перемиран изпълнителен процес, не са недопустими, а нищожни по своя характер, тъй като недопустимостта е присъща на хипотеза на липса на положителни процесуални предпоставки или наличие на процесуални пречки, които създават невъзможност за законосъобразно развитие на производството, а нищожността на правните действия, които изначално не произвеждат правно действие. Действително извършените по вече перемирано изпълнително дело действия трудно биха могли да се вместят в понятията на нищожните или недопустимите процесуални действия. Настоящият текст се придържа към терминологията, установена в Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. ОСГТК на ВКС, която от една страна разграничи валидните от невалидните изпълнителни действия, като същевременно утвърждава тезата за обезсилване по право на изпълнителните действия по прекратено принудително изпълнение.
[27] За делението на пречките на извинителни и неизвинителни с оглед възможността на взискателя да има собствено активно поведение, с което да я преодолее виж Гражданско процесуално право. ИК „Труд и право“. 2017, с. 1111.
[28] Именно в този смисъл е и възприетото от проф. Таджер становище – че предприемането на действия по принудително изпълнение са действия на кредитора по предприемане на изпълнителни действия, за да получи изпълнение чрез съдействието на държавните органи. Така Таджер. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял II. Софи-Р. 2001, с. 730. Прието е също така, че искането също прекъсва давностния срок. Пак там, с. 731, бележка под линия 20 и 21.
[29] Може да бъде даден следният пример – Ако се приеме, че последното изпълнително действие е предприето преди година, взискателят е поискал реализирането на нов изпълнителен способ, но съдебният изпълнител не е сторил това, а след това са минали 4 години, то вземанията на взискателя биха били погасени, доколкото намира приложение общата 5 годишна давност, ако не бъде възприето становището, че искането на кредитора е годно да прекъсне давността. Тук привържениците на разглежданото становище казват, че в този случай, погасителната давност ще се счита прекъсната с обратна сила – с искането и кредиторът би имал на разположение още 1 година, за да предприеме действия по прекъсване на давността. При възприемането на другото становище би имало същия резултат, но без противоречие със съществуващата правна уредба. Би могъл да се постави и въпросът, ако взискателят отново поиска реализирането на изпълнителен способ, но отново последният бъде предприет след година и половина, ще бъдем ли изправени отново пред изтичането на давността, доколкото са минали пет години от последното искане, което е било прекъснало погасителната давност с обратно действие? Оттук би се получила една верига от прекъсвания на давността въз основа единствено на исканията на кредитора и то с ненужното създаване на ненамиращата опора в закона конструкция за прекъсването ѝ с обратно действие.
[30] Близка теза приемат и Богданова, И. А. Пунев. Особени хипотези на прекъсване на погасителната давност. Достъпна на http://trudipravo.bg/. Това произтича и от правилото, че действието на носителя на правото води до липса на двата елемента на фактическия състав на погасителната давност и тя се прекъсва, както и от правилото, че юридическите факти, които водят до прекъсване на давностния срок са факти, които удостоверяват действия на кредитора в защита на субективното му право или действия на длъжника, които правят ненужно търсенето от кредитора на държавна намеса. Така Таджер, В. Цит. съч., с. 725.  Близко е и становището, че правната уредба на прекъсването на давността осуетява изтичането ѝ, доколкото имаме проявена активност на носителя на правото да го упражни. Така Павлова, М. Гражданско право-обща част. Софи-Р. 2002, с. 668 и Марков, М. С. Тасев. Гражданско право-обща част. Сиби. 5-то изд. 2010, 284, но видно от правната уредба, основания за прекъсване са както проявената активност от страна на кредитора, така и действията на длъжника, изразяващи се в признаване на вземането. Последните автори също подкрепят тезата, че искането на взискателя за предприемането на действия от съдебния изпълнител прекъсва погасителната давност и то независимо дали действието е било успешно или не. Цит. съч., с. 286
[31] В мотивите на т. 10 е посочено, че „Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение“
[32] Таджер, В. Цит. съч., с. 731, бележка под линия 20.
[33] Сталев, с. 1079.
[34] Симова, Н. Спиране и прекъсване на погасителната давност в частното право.  Дисертация. 2023, която на с. 136 приема, че неотстранената нередовност в подадената молба за образуване на изпълнително дело няма за последица прекъсване на давността, но по-късно, на с. 156 възприема становището, изложено в Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, 4-то г. о., че искането за прилагане на изпълнителен способ по перемирано дело прекъсва давността без да обсъди редовността/допустимостта на така отправеното искане. В подобен смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК: „Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността“
[35] Симова, Н., Цит. съч., с. 140

39
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Пиис
Пиис
02 юни 2024 12:06
Гост

Защо чл. 433, ал. 1, т. 8 съдът не го задраска, кому е нужно това?:)
Взискателят посочва изпълнителен способ на всеки две години, но съдебният изпълнител не си мърда пръста дори, а Белизелката разправя, че това било дисциплинарно нарушение?!

Любител
Любител
30 май 2024 15:49
Гост

Това, че може да има редовно изпълнително действие по изпълнително дело, което прекратено по силата на закона, е правен нонсенс. То противоречи и на здравия разум. Но разбира се, понеже някои кредитори имат десетки хиляди изпълнителни дела, които явно не могат да следят, и по някакъв чудодеен начин се появява решение на ВКС, което влиза в противоречие с практиката. Следва образуване на тълкувателно дело, и ето ти практика, която със сигурност не отговаря на идеята на законодателя. А за качеството на законодателя сега да не говорим. Въпреки , че определено си има нужда от Закон за тълкуване на някои разпоредби… Покажи целия коментар »

...
...
30 май 2024 2:22
Гост

Е кредиторът, който често дори не е юрист, може изобщо да не знае, че е настъпила перемпция и формално, като има висящо изпълнително дело, да си прави исканията за изпълнение. След като съдебният изпълнител не е констатирал перемпцията, взискателят няма как да образува ново изпълнително дело. Така че действията му трябва да се зачетат за прекъсване на давността, макар и извършени по перемирано изпълнение, за което липсва такава констатация на съдебния изпълнител.

Кукуригу
Кукуригу
30 май 2024 9:54
Гост

Именно

Анонимен
Анонимен
30 май 2024 0:44
Гост

Да питаш адвокати за становище по тоя въпрос е все едно да ги питаш „искате ли да продължавате да печелите пари от въздуха?“ Ама как, разбира се, че давността не се прекъсва от нищо. Все пак тия дела се печелят по 10-20 наведнъж без явяване в зала; ако представиш по делото някакво фотокопие на пълномощно формат А4, което случайно си пропуснал да завериш, тогава дори не е нужно „доверителят ти“ изобщо да знае, че водиш дело от негово име; с помощта на 38 ЗАдв се сдобиваш с два изпълнителни листа – един за таксата, платена „от доверителя ти“ и един… Покажи целия коментар »

Чочосан
Чочосан
30 май 2024 10:23
Гост

Я се печелят делата , я не ….По правило делата се губят точно защото се водят „на килограм“ и без да се чете изпълнителното дело от т.нар.адвокат . Съществува и своеобразна форма на идиотизъм у някои длъжници . Вместо да си плати някакъв дълг от 300-400 лева се започва харчене на пари за такси и адвокати /поне по документи/ . Чули недочули за давност – всеки за нея се е хванал . Накрая възниква нов дълг от 300-400 лева …..

Анонимен
Анонимен
30 май 2024 19:58
Гост

Разсъжденията са Ви на нивото ( без никаква негативна конотация ) като описаните от Вас адвокати. Никаква разлика няма между Вас и тях – никаква. Може и да го осъзнаете след време, а може и да не. Със здраве останете!

Анонимен
Анонимен
29 май 2024 21:18
Гост

Белазелката забърка чорбата, а сега други да я сърбат.

Съдия в РС
Съдия в РС
29 май 2024 20:54
Гост

Поражда дискусия, изложени са аргументи, но ,,това мнение не може да бъде споделено”.

Анонимен
Анонимен
29 май 2024 20:27
Гост

Застъпването на становище обратно на авторовото обезсмисля перемцията. Ако я има, то тя следва да е реална, ефективна ( дори и строго формалистична ) форма на “наказание” за бездействието на кредитора. И това не е “жестоко” наказание за последния, доколкото няма пряка релация с давността на вземането. Другото решение е законодателят да я премахне и да не съществува изобщо. Така поне ще се спасим от тревоги и вълнения 🙂

БожидарКамеков
БожидарКамеков
29 май 2024 17:14
Гост

Предложените отговори на тези върпоси са съвместими и с правилата на общия исков процес. Съмнително е дали съществува мнение, че след като исковото производството бъде спряно по съгласие на страните за срок от 6 месеца и поради БЕЗДЕЙСТВИЕ на всички от тях (не са ПОИСКАЛИ възобновяването му в същия срок), бъде депозирано просрочено такова искане (за възобновяване) би следвало да се разбира като предявен същия този (или тези) иск, само, че да пропусне „канцеларските правила по воденето на исковите дела“?

Адвокат
Адвокат
29 май 2024 14:39
Гост

Прав е авторът. В противен случай да си пускам по една молбичка годишно по прекратени граждански дела и да прекъсвам давността за вземанията. Ми така де, съдът да е образувал ново дело, канцеларска работа е това…

Кукуригу
Кукуригу
29 май 2024 14:50
Гост

Ми ако съдържанието на молбичката ти напомня малко за иск, който прекъсва давността – ще образува.
Не е прав авторът според мен.

Анонимен
Анонимен
29 май 2024 14:09
Гост

Хората продължават да обвързват перемпцията и давността (а те нямат нищо общо), както и да мислят, че след перемпцията, всичко е едва ли не приключило и с дълга, и с давността. Да, ама не!!!
Колегата Топуров е много добър Юрист, но основно в материалното право. Процесът е друга „бира“ и изисква много практика и опит. Приемам всякакви тези за интересни и полезни, за да се стигне до истината, но в случая, не намерих в статията сериозни правни доводи за поддържаното от него мнение.

Чочосан
Чочосан
29 май 2024 13:18
Гост

Анализът е полезен , но тезата издиша . Както са писали и преди мен , молбата за образуване на изпълнително дело няма толкова голямо значение както авторът се опитва да го изкара . Вярно е , че чл.426 ал.3 ГПК препраща към чл.129 ГПК ,но последиците за връщане ДОРИ НА ИСКОВА МОЛБА настъпват само при надлежни /ясни и подробни/ указания на съда . В коментираните случаи не са давани такива указания от ЧСИ до взискателя т.е. няма как да настъпят отрицателни последици и въобще да не се зачитат новите изпълнителни действия. И да , по-важно е , че взискателят е… Покажи целия коментар »

Кукуригу
Кукуригу
29 май 2024 14:11
Гост

Ахам, 50% от съдиите и адвокатите са некадърници и един диспозитив или искова молба не могат да напишат като хората -добре, че си ти да им кажеш как.

Чочосан
Чочосан
29 май 2024 14:39
Гост

За съжаление качеството на работа на адвокатите масово е доста ниско . Който е бил съдия и е влизал в режим на „поредни указания“ е наясно за каква мъка става въпрос с някои адвокати. И при нас съдиите има какво да се желае и има колеги без достатъчно знания и опит ….но идеята е , че никой не е перфектен , правят се грешки и ако се сложи летвата на пълния формализъм малко са тези , които ще я прескочат . Ако трябва да цитирам един отдавна пенсиониран върховен съдия :“мижим , мижим , спасяваме колкото можем и гледаме да… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
29 май 2024 17:34
Гост

съществуването на процесуално правотношение като първо изискване за извършване на валидни процесуални действия не е формализиране

Анонимен
Анонимен
29 май 2024 12:20
Гост

не мисля, че ВКС ще сподели тълкуването на колегата, но като асистент на него му трябват статии и материали, за да отчита научна дейност. Няма лошо…

Анонимен
Анонимен
29 май 2024 11:16
Гост

Когато формата излезе от съдържанието, се достига до формализъм – и в изпълнителното произвоство се прилага принзипа на диспозитивното начало. Когато при перемирано дело се поиска осъществяването на нов изпълнителен способ, въпрос на правна квалификация е това искане да се прецени като искане за образуване на ново изп. дело въз основа на оригинала на същия изп. лист, въз основа на който е образувано перемираното (прекратеното) изп. дело. Взискателят, освен длъжникът също е страна в изп. производство, като то се образува именно по негова инициатива – как ще лишим взискателя от правото му – чрез извършване на активни действия, да прекъсне… Покажи целия коментар »

Юлиян
Юлиян
29 май 2024 11:07
Гост

Дано повече хора да прочетат този материал.

Чочо
Чочо
29 май 2024 11:08
Гост

Полезен е безспорно.

Лозан
Лозан
29 май 2024 11:05
Гост

Добре, че направиха разграничение между изпълнителния и исковия процес.

Проскубания бухал
Проскубания бухал
29 май 2024 11:01
Гост

1. „Нали към нея е представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение, дали е посочен начин на изпълнение и дали изпълнителният способ е конкретизиран чрез посочване на обекта на изпълнението[13].“ Е нали оригиналът на изпълнителния лист се намира в ЧСИ, така че наличието му е служебно известно и би било леко тъпичко да се връща и после депозира наново. 2. „По своето съдържание подобна молба не би била молба за образуване на ново изпълнително производство и извършване на изпълнителни действия по тях, а молба за извършване на процесуално незаконосъобразни действия от страна на съдебния изпълнител, т.е. изначално недопустима,… Покажи целия коментар »

Един редовен тип.
Един редовен тип.
30 май 2024 7:41
Гост

По т. 5 е от съществено значение поискването на действието в инициираната производството молба и ако приемем, че способа се изгради след 14-те дни, то поискването му веднъж ще го прекъсне (тъй като е част от способа), а прилагането (достигане правната сфера на длъжника) отново ще го прекъсне. Тоест няма хипотеза при поискан и изграден в последствие способ, да има наличие на този вакуум.

Проскубания бухал
Проскубания бухал
30 май 2024 8:55
Гост

Да, няма реално противоречие, понеже се получава двойно прекъсване и от юридическа гледна точка проблем няма, но на практика се получава така, че докато ЧСИ обработва искането срок не тече, защото с принудителното действие се рестартира и давността започва да тече наново – технически погледнато не е спряла, но ефектът е сходен с тази разлика, че взискателят разполага с пълните 5 (3) години, не продължаване, и дори може да се търси основание в диспозитивното начало на процеса, обуславящо определени „привилегии“ за добросъвестния активен кредитор. Въпреки това обаче тази двустепенна система ми изглежда странна и ненужна – все пак погасяването на… Покажи целия коментар »

Проскубания бухал
Проскубания бухал
30 май 2024 9:41
Гост

Още повече, в светлината на отричането на „автоматичното“ образуване на ново дело (вкл. без указания за отстраняване на нередовности) може да се открие известно изначално несъотвествие в цялостната конструкция, зададена с ТР – от една страна ЧСИ не може да подновява производството при липса на нарочна молба (нередовно искане + указания), но от друга погасителната давност като материално право (интердялов ефект) може да бъде прекъсвана, т.е. подновена само по волята на съдебния изпълнител, вземайки предвид рестартирането ѝ, т.е. тогава не е необходима намеса на взискателя. П.С. По аналогия с наказателното право, би следвало двойното прекъсване да се тълкува не като:… Покажи целия коментар »

Хари
Хари
29 май 2024 11:00
Гост

Противоречива практика.

Щерев
Щерев
29 май 2024 11:01
Гост

Дано скоро да излязат с решение.

Десо
Десо
29 май 2024 10:57
Гост

Не съм съгласен, че ако кредиторът е поискал извършването на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства, давност не тече.

Димо
Димо
29 май 2024 10:55
Гост

Много полезен анализ.

Киков
Киков
29 май 2024 9:48
Гост

Дълъг анализ. Жалко, че на младите не им допада да четат

Ненчев
Ненчев
29 май 2024 9:47
Гост

Трай кон за зелена трева

Biba
Biba
29 май 2024 9:47
Гост

Анализът е добър

Анонимен
Анонимен
29 май 2024 9:47
Гост

Много работа хвърляте за тези текстове. Похвално

Анонимен
Анонимен
29 май 2024 9:46
Гост

Харесва ми събраната информация

Анонимен
Анонимен
29 май 2024 9:46
Гост

Добре обобщено

Един редовен тип
Един редовен тип
29 май 2024 9:34
Гост

Добро обобщение. Единствено в последния абзац е налице пропуск, че давността по отношение на титула би била прекъсната с редовна молба за образуване на ново производство само, ако в нея е определен изпълнителен способ, с чието искане евентуално реализиране, да се прекъсне давността.

zelko
zelko
29 май 2024 8:56
Гост

По-скоро адвокат, отколкото доктор…