Прекратяване на дяловото участие в ООД по смисъла на чл. 125, ал. 2 и 3 от Търговския закон
Авторът
Стефан Стефанов е адвокат с трайни практически и научни интереси в областта на търговското право и несъстоятелността. От 1999 г. до 2016 г. е асистент и главен асистент по гражданско и търговско право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Стефанов има над 25 научни публикации в специализирания юридически печат. Автор е на монографията „Преферентните искове за попълване на масата на несъстоятелността“ (издателство „Сиби“), публикувана през 2011 г. и послужила като модел за реформата на исковете за попълване на масата на несъстоятелността от 2013 г.
През 2013 г. става съавтор на монографията „Актуални въпроси на производството по несъстоятелност“ (ИК „Труд и право“), в която е автор на главите, посветени на материалноправните предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност и на исковете за попълване на масата на несъстоятелността.
В качеството си на утвърден автор в материята на исковете за попълване на масата на несъстоятелността, през 2018 г. Стефанов участва и в авторския колектив на книгата „Обезпеченията в материалното и в процесуалното право“ (ИК „Труд и право“), в която е автор на главата, посветена на отменителните искове в производството по несъстоятелност.
През април 2024 г. беше публикувана новата книга на Стефан Стефанов „Прекратяване на дяловото участие в ООД и принудително изпълнение върху дружествени дялове (чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ и чл. 517, ал. 3 ГПК)“, (изд. „Ентусиаст“).
Въведение
В предходната ми статия в Lex.bg бе изведена силно персонализираната („затворена“) концепция на ООД в Глава тринадесета от Търговския закон (ТЗ) и нейните многобройни и важни различия с почти чистия капиталов модел на ЗДОО (отм.)[1]. Бе подчертано и ключовото значение на контраста между тези два закона за правилното тълкуване на действащата правна уредба и особено на онези разпоредби, които са пряк плод на специфичния съвременен модел на ООД.
Настоящата статия има за цел да доразвие горната идея в контекста на тълкуването на чл. 125, ал. 2 и 3 от ТЗ, като бъде потърсен действителният смисъл на тези важни разпоредби и бъдат конфронтирани тълкувателни клишета, които са пуснали дълбоки, но „болни“ корени в съвременното осмисляне на ООД. Изследването е и опит да споделя с читателя есенцията на наскоро публикуваната книга „Прекратяване на дяловото участие в ООД и принудително изпълнение върху дружествени дялове“.[2] По етични и познавателни съображения, този опит няма да почива на тавтология, а на търсенето на нови думи и перспектива – с надеждата, че те биха надградили допълнителен смисъл и аргументация на тезата ми.
Считам темата на тази статия за фундаментално важна. Причината за това е, че дългогодишните наслоявания в съвременното осмисляне на ООД са превърнали уредения в чл. 125, ал. 2 ТЗ правен институт в своеобразна „тълкувателна тапа“, която блокира не само автентичния дух на тази легална разпоредба и нейната регулативна енергия, но и изкривява цялостната перспектива към проблематиката на ООД. Ако обаче погледнем на чл. 125, ал. 2 ТЗ от алтернативен ракурс (от този на дружествения дял, а не на членството), той се превръща в широко отворен прозорец към съвременния специфичен организъм на ООД. Защото тази разпоредба отразява – по ярък и хармоничен начин – същността на ООД и баланса на изграждащите го персонални и капиталови елементи.
Поради тясната връзка на чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ с процесуалната разпоредба на чл. 517, ал. 3 ГПК, изводите на изследването ще са релевантни и на плоскостта на принудителното изпълнение върху дружествени дялове. Крайният резултат от настоящата статия би следвало да породи поне надеждата за преодоляване и коригиране на една от най-тежките и опустошителни за правоприлагането заблуди в съвременното правно мислене.
Контрастът в ликвидността на дружествения дял в системите на ЗДОО (отм.) и ТЗ и поставените от него проблеми пред законодателя от 1991 г.
1. В посочената моя статия бяха изведени принципните различия между почти чистия капиталов модел на ЗДОО (отм.) и „затворената“ концепция на Глава тринадесета от ТЗ. Есенцията на тези различия е в степента на ликвидност на дружествения дял.
1.1. От гледище на ЗДОО (отм.) тази ликвидност е била неограничена – съдружникът е можел да монетизира дружествения си дял като го продаде на друг съдружник или на трето лице, като във всички хипотези се е нуждаел единствено от съгласието на своя контрагент. Със сходни опции е разполагал и взискателят, който е имал възможността продаде дружествения дял на публична продан. В тази хипотеза купувач на дружествения дял е могло да бъде и самото дружество – в случай че е кредитор на съдружника или целта е дружественият дял да бъде унищожен[3].
1.2. От ключово значение за темата на настоящата статия е втората от горните хипотези, която, по силата на чл. 100 от ЗДОО (отм.), е била допустима и когато дружествените дялове се изкупуват от дружеството чрез правна сделка. Поради важността на тази разпоредба за разбирането на днешния чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ, ще цитирам нейната първа алинея:
„Чл. 100. Откупване на собствени дружествени дялове с цел да бъдат унищожени е позволено само ако дружествения договор го допуска и то след пълното изплащане на основните дялове и ако заплащането може да стане от чистата печалба по равносметката за изтеклата година или от запазена за това чиста печалба от минали години. При частично изкупване основният дял не бива да бъде намален на по-малко от 10.000 лева.“.
Непредубеденият читател веднага ще забележи преките валенции на горната разпоредба на ЗДОО (отм.) с днешните чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ. Анализът на цитираната разпоредба е основание за следните предварителни изводи:
- В системата на ЗДОО (отм.) изкупуването на дружествени дялове чрез правна сделка е било допустимо само в случай че дружественият договор го урежда и при условие, че основните дялове са били изцяло изплатени;
- Дружеството е могло да изкупува дружествени дялове както изцяло, така и частично, но и в двата случая – единствено с цел изкупеният дял да бъде унищожен;
- Изкупуването е било лимитирано до размера на неразпределената печалба на дружеството;
- Чрез своя чл. 100, ал. 1 ЗДОО (отм.) е осигурявал възможност за допълнителна ликвидност на дружествения дял – която се е наслагвала над общата такава, осъществявана чрез транслативни сделки;
- Тази допълнителна ликвидност е почивала на изцяло консенсуално начало – първо, тъй като е била допустима единствено по силата на клауза в дружествения договор и второ, защото е изисквала конкретно съгласие между съдружника и дружеството[4];
- И може би най-важното – чл. 100, ал. 1 ЗДОО (отм.) е имал за свой пряк предмет дружествения дял, а не членството.[5]
1.3. Неограничената ликвидност на дружествения дял в системата на ЗДОО (отм.) не е налагала търсенето на алтернативни форми за неговото монетизиране и в частност на осребряването му от самото дружество по модела на днешния чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ. Въпреки това цитираният по-горе чл. 100, ал. 1 ЗДОО (отм.) е осигурявал опция и за такава допълнителна ликвидност, стига тя да почива на дружествения договор.
1.4. В допълнение на горните многобройни опции за ликвидност чл. 42, т. 1 от ЗДОО (отм.) е уреждал правото на дивидент като „естествено“ право на всеки съдружник, което е могло да бъде дерогирано от дружествения договор, но е съществувало ex lege и не е изискало решение на общото събрание. Тази капиталова особеност на ЗДОО (отм.) е позволявала на съдружниците не само да осребрят изцяло инвестицията си („излизайки“ от дружеството), но и ежегодно да монетизират нейната добавена стойност. Чрез горната правна уредба ЗДОО (отм.) е осигурявал гъвкавост в корпоративния живот, позволявайки както опцията дружественият договор да дерогира прякото право на дивидент, така и „огледалната“ опция – в дружествения договор да бъде уредена възможност за цялостно или частично осребряване на дружествения дял чрез неговото изкупуване и унищожаване от дружеството.
2. В контраст с горния подчертан капиталов модел, ликвидността на дружествения дял в системата на ТЗ е силно и базисно ограничена– и прехвърлянето на дружествения дял на трето лице, и разпределението на дивидент са функция на решение на общото събрание. Тези особености на съвременната уредба поставят всеки миноритарен съдружник в почти безпомощно положение и „закрепостяват“ неговата инвестиция, подчинявайки както пълния, така и частичния изход от нея на волята на дружеството и останалите съдружници.
Наред с принципния въпрос за баланса между капиталови и персонални елементи, горният контраст в моделите на ЗДОО (отм.) и на ТЗ е поставил пред законодателя от 1991 г. още един, не по-малко важен проблем – по какъв начин да бъде уравновесена силно ограничената ликвидност на дружествения дял, без балансът да влиза в колизия нито с новата (силно персонализирана) концепция на ООД, нито с капиталовата му същност. Този проблем неизбежно е стоял пред законодателя, защото, без осигуряването на допълнителна форма на ликвидност на дружествения дял, съвременният модел на ООД би бил по-близък до персоналните отколкото до капиталовите дружества.
Решението на ребуса за ликвидността на дружествения дял в системата на ТЗ
3. Според тезата на настоящата статия, законодателят от 1991 г. е решил горния ребус по оригинален и креативен начин – чрез разпоредбите на чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ, които не уреждат нито „потестативно право на напускане“, нито „право на прекратяване на членството с предизвестие“, а консенсуален модел на осребряване на дружествения дял по общата воля на съдружника и дружеството. Именно чрез горните разпоредби е било решено не само едно сложно законодателно уравнение (родено от принципно новата концепция на ООД), но е била изобретена и нова правна техника, позволяваща едно балансирано нормативно решение. Това решение зачита както капиталовата същност на ООД, така и силно персонализираната му съвременна концепция, избягвайки колизиите между двата диаметрално противоположни дружествени модела.
3.1. Капиталовите елементи в чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ са два. Първият капиталов елемент е самата базисна концепция и практическа цел на тези разпоредби – да осигурят алтернативна и допълнителна форма на ликвидност на дружествения дял, която да балансира затворения модел на ООД. Вторият капиталов елемент касае осребряването на дружествения дял по една преференциална за дружеството и капиталово детерминирана „цена“ (нетната стойност на активите, припадаща се на дружествения дял) и без да е необходимо решение на общото събрание. И двата посочени елемента са в синхрон с капиталовата същност на ООД. Тази същност изисква наличието на практически разумен стандарт на ликвидност на капиталовата инвестиция – защото нейната стопанска цел е тясно свързана с възможностите за монетизирането ѝ. Интензитетът на този стандарт е въпрос на законодателна концепция, но той трябва да бъде гарантиран, за да бъде адекватно отразена капиталовата същност на ООД.
3.2. Разпоредбите на чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ почиват и на силно персонализирания съвременен модел на ООД и имат за цел неговото балансиране – чрез уреждането на следваща ex lege (а не от дружествения договор) опция за консенсуално осребряване на дружествения дял, която да уравновеси, макар и частично, „затворената“ концепция на закона.
3.3. Същевременно, не може да не бъде забелязана и идейната приемственост между днешните чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ и цитирания по-горе чл. 100, ал. 1 от ЗДОО (отм.). Различия в правната техника са налице, но общата законодателна идея остава същата – на базата на консенсус между съдружника и дружеството и на наличието на нетни активи, да се позволи монетизиране на дружествения дял извън типичната форма на транслативните сделки. Докато в системата на ЗДОО (отм.) горната опция може да бъде разглеждана като „луксозно подобрение“ и надстройка на една неограничена ликвидност, то при затворената концепция на ТЗ тя добива несравнимо по-голяма тежест и се превръща в ключов фактор, балансиращ силно изразените персонални черти на съвременното ООД. Именно поради това de lege lata прекратяването на дяловото участие в ООД не е само опция, подчинена на изискване за изрична уредба в дружествения договор, а пряко уреден от закона капиталов институт. В допълнение на по-общата идея, чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ е наследил от своя предшественик и носещите елементи на цялостната правна конструкция – консенсуалното начало и балансовия тест, дефиниращ „цената“, по която дружественият дял може да бъде осребрен.
3.4. Горният анализ показва, че уреденият в чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ институт не е нито изцяло нов, нито уникален, защото почива както на капиталовата същност на ООД, така и на контурите на своя предшественик – цитирания по-горе чл. 100, ал. 1 от ЗДОО (отм.). Поучително е, че горната идейна приемственост между чл. 100, ал. 1 от ЗДОО и чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ, вече повече от тридесет години, не е забелязана не само от съвременната доктрина и съдебна практика, но и от мен – въпреки подробното изследване на разглеждания институт в последната ми книга и основаването на нейната теза на сравнението между ЗДОО (отм.) и Глава тринадесета от ТЗ. Горният мой пропуск не компрометира тълкувателната ми теза, но показва, че за разбирането на един закон не е достатъчно той да бъде четен (отново и отново). Нужно е и постоянното адаптиране на тълкувателната перспектива, защото всяка ригидност в гледната точка може да доведе до пропускането на ключови аргументи и аспекти на изследваното явление.
3.5. Видно от горното изложение, заложеният в чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ модел е не само исторически наследен, но и хармоничен и балансиран по множество линии. Това е така, защото:
- Този модел отчита релевантността както на водещите капиталови, така и на допълнителните персонални черти на ООД, без да допуска неадекватни колизии помежду им;
- Разпоредбите на чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ балансират по разумен начин силно ограничената ликвидност на дружествения дял, характерна за съвременната уредба, осигурявайки форма на допълнителна ликвидност на инвестицията на съдружниците;
- Горният модел позволява на съдружника изход от капиталовата му инвестиции, който не зависи от волята на останалите съдружници, а единствено от мениджмънта на дружеството и от наличието на нетни активи;
- За разлика от постулираното от съвременната доктрина и практика на ВКС „потестативно право на напускане“, осребряването на дяловото участие по реда на чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ не накърнява интересите на дружеството и останалите съдружници – защото е функция на волята на дружеството;
- Законодателят от 1991 г. е преосмислил по творчески начин уредената в чл. 100, ал. 1 от ЗДОО (отм.) опция за изкупуване на дружествения дял с цел унищожаването му и е регламентирал принципно аналогичен институт, от чиято основа е отпаднало изискването за уредба на осребряването в дружествения договор.
4. Горното изложение разкрива не само действителния смисъл на чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ и неговата идейна основа и практически цели, но и хармоничния и балансиран подход на законодателя от 1991 г. В контекста на изложената по-горе теза е видно, че трудната задача поставена от затворения модел на ООД е била решена от законодателя по елегантен и ефективен начин – като „старото“ правило на чл. 100, ал. 1 от ЗДОО (отм.) е било адаптирано към новата концепция на закона.
Висотата на горното законодателно разрешение обаче не е била отразена в тълкуването на чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ от страна на доктрината и съдебната практика, които са подменили автентичния смисъл на тези разпоредби. В следващото изложение ще анализирам „технологията“ на горната тълкувателна подмяна и ще индикирам (неизчерпателно) нейните горчиви плодове. За съжаление тези плодове – ферментирайки в базисен институт на съвременното ООД, в почти всички доктринерни съчинения и в тълкувателната практика на ВКС – са изкривили до неузнаваемост цялостната перспектива към тази ключова дружествена форма, както и самия корпоративен оборот.
Неприкосновените (но и недоказани) скрижали на „потестативното право на напускане“, „автоматичното прекратяване на членството“ и „вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ“
5. Постулирайки „потестативно право на напускане“ и логически свързаните с него „автоматично прекратяване на членството“ и „вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ“, господстващата доктрина и трайната практика на ВКС са подменили същността на изследвания институт и са избегнали ключовия въпрос как е възможно нетните активи на дружеството да бъдат разпределяни без неговата воля. Тъй като в случая това разпределение е прикрито под булото на „прекратеното“ членство, формално изглежда, че чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ уреждат едно вземане за равностойността на погасения дружествен дял. Истината – както става видно от изложението дотук и от значително по-ясната и подробна разпоредба на чл. 517, ал. 3 ГПК (която коментирам по-долу) – е, че тези разпоредби на ТЗ уреждат една частична „квазиликвидация“ (осребряване), чийто предмет не е цялото дружествено имущество, а само определена квота от него, съответстваща на дружествения дял. В рамките на тази своеобразна „ликвидация“ (за разлика от хипотезите по чл. 125, ал. 1 ТЗ, в които дружественият дял и членството са били погасени) се стига до разпределение на част от нетните активи на дружеството в полза на негов актуален съдружник. При едно търговско дружество обаче това, макар и само частично, разпределение, не може да се извърши без решаващата воля на дружеството.
5.1. Учудващо е, че горната базисна истина не се съзира нито от съвременната доктрина, нито от практиката на ВКС, които, под фалшивото прикритие на сътворените от тях (а не от закона) „потестативно право на напускане“ и „автоматично прекратяване на членството“, всъщност допускат една нелегитимна и противоречаща на самото понятие за търговско дружество аномалия – нетните му активи да бъдат разпределяни без дружеството да е изявило воля за това. „Извинение“ за тази базисна подмяна на смисъла на закона има (твърдяното „автоматично прекратяване на членството“), но то е порочно на самостоятелно основание, тъй като почива на фундаментална тълкувателна грешка – на неаргументираното постулиране на смисъл, който противоречи както на буквата, така и на разума на закона.
5.2. Ако чл. 125, ал. 2 ТЗ действително урежда „потестативно право на напускане“ на съдружник, то с изтичането на предизвестието членството наистина би следвало да се прекрати автоматично и да възникне съответно вземане за равностойността на погасения дружествен дял (в случай, че тази стойност е положителна величина). Горната връзка между трите понятия изглежда логична и безалтернативна. Това е и причината те да са пуснали дълбоки корени в съвременната доктрина и практика на ВКС. Статусът им на едва ли не свещени „тълкувателни крави“ обаче е плод на една изначална подмяна, на система от логически грешки и не на последно място, на опустошаващата съвременното правно мислене зараза на правния формализъм, чиято същност (нека не се заблуждаваме) се корени в отказа от правно мислене и от неговата есенциална черта – тълкувателната и логическа дисциплина.
5.3. Почти свещеният тълкувателен статус на „потестативно право на напускане“ и „автоматичното прекратяване на членството“ прави излишно цитирането на правни съчинения и съдебна практика. Достатъчно е да си припомним начина, по който е формулиран Въпрос № 5 от Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. на ОСТК на ВКС (Тълкувателно решение № 1)[6], за да видим, че неговият отговор е бил предопределен от начина, по който е формулиран самият въпрос. Защото според тази формулировка съдружникът в хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ е „напускащ“ съдружник, неговите дружествени дялове са „освободени“ и няма съмнение, че членственото правоотношение е „прекратено“. Именно това ни „казват“, без нотка на колебание, и мотивите към т. 5 от Тълкувателно решение № 1 – „С изтичането на срока [на предизвестието] членственото правоотношение се прекратява по право.“.
5.4. Тъй като мотивите към т. 5 от Тълкувателно решение № 1 дори не индикират логическия prius на горния ключов извод, ще трябва да заместим липсващата мисъл на ОСТК на ВКС със своя и да приемем, че той почива на тезата, че под „прекратяване на участието в дружеството“ заглавието на чл. 125 ТЗ и неговата ал. 2 разбират именно „прекратяване на членството“. Макар и изкусително семпла обаче (или именно защото е такава), горната логическа предпоставка е на първо място недоказана, а на второ – и дълбоко погрешна. Няма нито едно доказателство, че под „прекратяване на участието в дружеството“ ТЗ разбира прекратяване на членството.
5.5. Тезата, че „с изтичането на срока членственото правоотношение се прекратява по право“ е типичен пример за т. нар. „кръгова логика“, чиято същност може да бъде описана чрез следната обречена формула – „А е вярно, защото Б е вярно; Б е вярно, защото А е вярно“. Ако приложим тази формула спрямо цитирания мотив към т. 5 от Тълкувателно решение № 1, тя би имала следния неубедителен вид – „Под прекратяване на участието в дружеството законът разбира прекратяване на членството. Членството се прекратява, защото се прекратява участието в дружеството“. Какъв е легалният смисъл на прекратяването на участието в дружеството обаче така и няма да разберем. Няма да разберем също така и дали и в кой момент се прекратява членството – в случай че двете горни понятия нямат идентичен смисъл.
Смисъл на термина „участието в дружеството“ в системата на Глава тринадесета от ТЗ
6. Легалният израз, в който се крие целият анализиран тук институт, е „прекратяване на участието в дружеството“. Нека – в контраст със съвременния повърхностен тълкувателен подход – се върнем към изпитания аналитичен метод, познат ни от учебника на проф. Витали Таджер[7] и разделим горния израз на съставните му елементи. Най-важният такъв елемент, който кодира и основния смисъл на тълкувания тук израз, е легалният термин „участие“.
6.1. Този термин би могъл да има и смисъла на „членство“, защото чл. 65 ТЗ нарича учредителите „участници в дружеството“ и допуска „участието“ в повече от едно дружество. В този свой първи смисъл терминът „участие“ е общ за корпоративните юридически лица и индикира именно наличието на членство. Това е смисълът на термина „участие“ в чл. 97, ал. 1 и чл. 125, ал. 1 ТЗ. Бихме могли да наречем този първи смисъл „персонален“ или „членствен“ – доколкото той е пряко свързан с членството, а последното (при събирателното дружество и при ООД) е основано на персонална концепция.
6.2. Вторият смисъл на термина „участие“ не е членствен, а чисто капиталов. Той има за предмет участието на съдружниците в капитала на дружеството, чрез поетите от тях основни дялове (чл. 115, т. 5 ТЗ).
6.3. Третият смисъл на термина „участие“, тясно свързан с капиталовия, е имуществен. Той има за предмет имуществената връзка между съдружниците и дружеството, чиято основа е записаният основен дял, а практическа форма – дружественият дял по смисъла на чл. 127 ТЗ. В този трети и най-важен за темата на настоящата статия смисъл терминът „участие“ е използван в чл. 72, ал. 4, чл. 96, ал. 2, чл. 125, ал. 2, чл. 134, ал. 2, чл. 149, ал. 3, т. 2 ТЗ и в чл. 517, ал. 3, изр. първо ГПК. Лесно може да се забележи, че горният специфичен (имуществен, а не членствен) смисъл на термина „участие“ се индикира от закона чрез добавката „в дружеството“, като по този начин системно се разграничава от членствения. В допълнение, видно е също така, че анализираният трети (имуществен) смисъл на термина се явява основен и водещ в системата на Глава тринадесета на ТЗ, тъй като е използван многократно и консистентно – винаги с горната (привидно излишна) „добавка“. Този превес на имуществената терминология пред членствената не бива да ни учудва, защото може да се очаква, че терминологията на Дял трети на ТЗ ще бъде белязана от спецификата на явленията, които урежда, а не толкова от общия за всички корпорации елемент на членството.
6.4. Разглежданият тук трети смисъл на термина „участие“ описва имущественото участие на всеки съдружник в дружеството посредством следните елементи:
1) поемането и изпълнението на задължението за имуществена вноска;
2) дружествения дял, т.е., участието на съдружника в потенциалното разпределение на нетните активи на дружеството.
Горната диада оформя основата на двупосочната стопанска и правна връзка между съдружниците и дружеството. Чрез записването на основния дял и вноската в капитала, съдружниците конституират дружеството, неговия капитал и първоначално имущество – това е тяхната „престация“ в капиталовата икономика на ООД. Тази престация дружеството заплаща с „валутата“ на дружествения дял по смисъла на чл. 127 ТЗ, т.е., с „обещанието“, че ако дружеството има нетни активи, то те, при определени предпоставки, ще бъдат разпределени в полза на съдружниците.
6.5. Наличната и в чл. 125, ал. 2 ТЗ, и в чл. 517, ал. 3 ГПК (както и в чл. 134, ал. 2 ТЗ). характерна добавка „в дружеството“ би трябвало да ни информира, че терминът „участие“ е използван в горните разпоредби в един и същи (имуществен, а не членствен) смисъл, съвпадащ с изяснения в т. 6.4. по-горе. Ако на този фон съобразим и обстоятелството, че под „участие в дружеството“ може да бъде разбирано и „участие в бизнеса на дружеството“ (в разпределението на нетните му активи) привидно паразитната добавка „в дружеството“ придобива квалифициран и важен смисъл.
6.6. При горната многовалентност на термина „участие“ тълкувателят е длъжен на първо място да провери кой е релевантният смисъл на този термин в системата на чл. 125, ал. 2 ТЗ и чл. 517, ал. 3 ГПК. Именно този ключов и иманентен на правното мислене избор съвременната доктрина и практика на ВКС са си спестили, при това, с чиста съвест. Тръгвайки по най-лесния, но и най-погрешен път – че „участие“ може да означава единствено „членство“ и нищо друго – те a priori вече са „решили“ ребуса, поставен от чл. 125, ал. 2 ТЗ, постулирайки „автоматичното прекратяване“ на членственото правоотношение. Както може да се очаква, поради колизията си с базисни правила на правното мислене (а бих казал – и на тълкувателната етика), това постулиране има катастрофални последици.[8]
Смисъл на термина „прекратяване на участието в дружеството“ в системата на Глава тринадесета от ТЗ
7. В горния контекст на диференциация на различни нива на смисъл следва да бъде изяснено и значението на легалния израз „прекратяване на участието в дружеството“ в системата на чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ. След като това участие се конституира от записването на основен дял (т.е. от ангажимента за покриване на определена квота от капитала), от последващото изпълнение на задължението за вноска и от пораждането на абстрактното право на дружествен дял, то и прекратяването на това участие (като цялостен фактически състав) не би могло да има друг предмет освен деконструирането на горната диада чрез следната система от волеви и имуществен елементи:
1) Условен отказ на съдружника от ангажимента за покритие на капитала и съответно, от задължението за вноска – условието е дружественият дял да има положителна балансова стойност и дружеството да го осребри;
2) Съответна на горния отказ воля на съдружника неговото абстрактно право на дружествен дял да бъде конкретизирано и упражнено – въз основа на „оценката“, дадена от счетоводния баланс по чл. 125, ал. 3 ТЗ;
3) Уреждане на имуществените последици по чл. 125, ал. 3 ТЗ – т.е. изплащане от дружеството на релевантната балансова стойност на дружествения дял.
8. Горното тълкуване намира сигурна подкрепа във факта, че легалните разпоредби, които използват специфичната терминология на „прекратяване на участието в дружеството“ последователно свързват това прекратяване с извършването на едно плащане от страна на дружеството. Казано с други думи, цялостният фактически състав на това прекратяване включва не само волеви, но и имуществен елемент.
8.1. Този модел е ясно видим в персоналната разпоредба на чл. 96, ал. 2, изр. второ, в чл. 134, ал. 2 и чл. 149, ал. 3, т. 2 ТЗ, както и в чл. 517, ал. 3, изр. трето ГПК. Следователно, ако въз основа на единната терминология на „прекратяване на участието в дружеството“ и на историческата приемственост с цитирания по-горе чл. 100, ал. 1 от ЗДОО (отм.), с основание приемем, че заложеният в чл. 125, ал. 2 ТЗ модел е идентичен с този на горните разпоредби, ще достигнем до извода, че крайните прекратителни правни последици ще настъпят не в момента на изтичането на предизвестието, а на уреждането на имуществените последици по чл. 125, ал. 3 ТЗ. С уреждането на тези последици дружественият дял ще се окаже осребрен. Като последица от това ще се прекрати и членството.
8.2. Правилността на горното тълкуване може най-лесно да бъде проверена на плоскостта на чл. 517, ал. 3 ГПК, защото не би могло да има съмнение, че тази процесуална разпоредба интегрира и модифицира института, уреден в чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ. Логиката на чл. 517, ал. 3 ГПК е следната: ако антиципираният и модифициран „ликвидационен дял“ по чл. 125, ал. 3 ТЗ не бъде доброволно изплатен от дружеството[9] (логически prius) → (то) дружеството следва да премине през принудителна процедура по ликвидация, позволяваща формирането на типичния ликвидационен дял. Буквата на закона и неговата ясна логика не оставят съмнение, че волеизявлението на взискателя за прекратяване на участието на длъжника в дружеството няма за последица прекратяване на членството, а на нещо друго. Защото с право на ликвидационен дял разполагат единствено съдружниците и е повече от очевидно, че взискателят няма никакъв легитимен интерес да тласка дружеството към ликвидация, ако членството на неговия длъжник е прекратено.
8.3. Защитеното по-горе тълкуване на чл. 125, ал. 2 ТЗ намира сигурна опора и в чл. 517, ал. 3, изр. трето ГПК. Тази процесуална разпоредба свързва отхвърлянето на конститутивния иск за прекратяване на дружеството с изплащането „на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон“. Текстът на чл. 517, ал. 3, изр. трето ГПК е експлицитен и ясен – на взискателя може да бъде изплатено това, което – бидейки „част от имуществото“ на дружеството – се припада не на друг, а на „съдружника длъжник“. На кредитора обаче (бил той взискателят или съдружникът) никога не се е припадала „част от имуществото“ на неговия длъжник. Това имущество, съгласно чл. 133 ЗЗД, служи за „общо обезпечение“ на кредиторите, но това несъмнено е нещо различно от релевираното от чл. 517, ал. 3, изр. трето ГПК „припадане“ на част от имуществото.
8.4. Ако на този фон съобразим, че според чл. 127 ТЗ „всеки съдружник има дружествен дял от имуществото на дружеството“, т.е. потенциално право да получи определена квота от нетните активи на ООД, лесно ще видим, че използваната в чл. 517, ал. 3, изр. трето ГПК специфична формулировка има за предмет осребряването на дружествения дял (изплащане на неговата релевантна съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ стойност на взискателя), а не погасяването на вземане на бивш съдружник, основано на вече прекратено членство. До идентични изводи би се достигнало и на базата на факта, че четири от общо петте изречения на чл. 517, ал. 3 ГПК са посветени на принудителното формиране на ликвидационен дял на съдружника длъжник. Такъв дял бившият съдружник не би могъл да има, което е повече от достатъчно доказателство за дълбоката погрешност на тезата, че прекратителните последици по чл. 125, ал. 2 ТЗ и чл. 517, ал. 3, изр. първо ГПК имат за предмет членството.
9. Горният анализ налага извода, че пряката последица от волеизявлението на взискателя по чл. 517, ал. 3, изр. второ ГПК (а и на предизвестието по чл. 125, ал. 2 ТЗ) не е прекратяване на членството на съдружника, а единствено постигането на правен контекст, в който дружественият дял може да бъде оценен (чрез счетоводния баланс по чл. 125, ал. 3 ТЗ) и евентуално, осребрен (по волята на дружеството).
9.1. Това ново „агрегатно“ състояние на дружествения дял ще бъде факт след изтичането на тримесечното предизвестие на съдружника (съответно, на тримесечния срок по чл. 517, ал. 3, изр. второ ГПК) и изготвянето на счетоводния баланс по чл. 125, ал. 3 ТЗ. Въз основа на този баланс дружеството ще може – ако иска и ако дружественият дял има положителна стойност – да осребри капиталовата инвестиция на съдружника. Стигне ли се до подобно плащане, дружественият дял ще се погаси, а с това ще бъде прекратено и членството.
9.2. В останалите възможни хипотези (на липса на положителна балансова стойност на дружествения дял или на отказ на дружеството да го осребри) взискателят ще има право да „тества“ и ликвидационната оценка на дружествения дял, която вероятно ще се окаже и различна от тази, дадена от счетоводния баланс по чл. 125, ал. 3 ТЗ. Що се отнася до общата хипотеза по чл. 125, ал. 2 ТЗ, липсата на положителна балансова стойност на дружествения дял или отказът на дружеството да го осребри ще компрометира само конкретната процедура по прекратяване на участието в дружеството, но ще остави отворена вратата за последващо ново тестване от съдружника – както на актуалната балансова стойност на този дял, така и на волята на дружеството да го осребри. Защото уреденият в чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ институт е основан на разпределението на нетните активи на дружеството. Липсват ли такива активи, разпределението и осребряването са дефинитивно невъзможни. Тази невъзможност препятства постигането на базисната цел на закона и съответно, има за последица терминирането на конкретната процедура по чл. 125, ал. 2 ТЗ.
10. Горният анализ разкрива алтернативен и основан на закона смисъл на легалния термин “прекратяване на участието в дружеството”. Този смисъл не е членствен, а имуществен (капиталов), защото има за предмет не членството, а имущественото участие в дружеството. Терминът е общ за всички търговски дружества (аргумент от чл. 72, ал. 4 ТЗ) и именно поради това се използва както при персоналните дружества (чл. 96, ал. 2 ТЗ), така и при ООД (чл. 125, ал. 2, чл. 134, ал. 2, чл. 149, ал. 3, т. 2 ТЗ и чл. 517, ал. 3 ГПК). При ООД обаче този термин има и квалифициран капиталов смисъл, защото в центъра на регулираното чрез него явление стои капиталовият инструмент на дружествения дял.
11. Именно този дружествен дял – чиято ликвидност в системата на ТЗ е силно лимитирана – е предмет на своеобразно „прекратяване“ в случаите по чл. 125, ал. 2 ТЗ и чл. 517, ал. 3, изр. първо ГПК, с цел създаването на правен контекст, правещ възможно неговото доброволно осребряване. Докато ликвидационният дял обаче трябва да бъде изплатен (защото е предмет на вземане на съдружника), то в случаите по чл. 125, ал. 2 ТЗ за прекратилия дяловото си участие съдружник не възниква вземане, а само една негарантирана правна възможност – дружеството да осребри дружествения дял. Релевантността на волята на дружеството във втория случай е неизбежна последица както от факта, че в хипотезата на чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ е налице частично разпределение на нетните активи на дружеството, така и от сходството между балансовата квота по тази разпоредба и ликвидационния дял. След като по правило ликвидацията на дружеството (както и изобщо, разпределението на нетните му активи) са функция на неговата воля, то и изплащането на антиципирания и счетоводно дефиниран „ликвидационен дял“ по чл. 125, ал. 3 ТЗ не може да бъде натрапено на дружеството. За разлика от типичния ликвидационен дял, балансовата квота по чл. 125, ал. 3 ТЗ не е предмет на парично вземане.
12. Изясненият по-горе алтернативен смисъл на легалния термин “прекратяване на участието в дружеството” съответства не само на текстовете (чл. 72, ал. 4, чл. 96, ал. 2, чл. 125, ал. 2, чл. 134, ал. 2, чл. 149, ал. 3, т. 2 ТЗ и чл. 517, ал. 3 ГПК), но и на капиталовата същност на ООД. След като ООД е капиталово дружество, а ликвидността на инвестицията на съдружниците се обслужва именно от инструмента на дружествения дял (чл. 127 и чл. 129 ТЗ), то е и логично да се приеме, че отделената в самостоятелна алинея хипотеза на чл. 125, ал. 2 ТЗ има за предмет не членството (както е в случаите по чл. 125, ал. 1 ТЗ), а дружественият дял и че нейната главна цел е генерирането на допълнителна ликвидност. Друга причина хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ да е отделена в самостоятелна алинея няма и този факт е ясно видим при сравнението с чл. 93 ТЗ.
13. Горната вътрешна структура на чл. 125 ТЗ намира допълнителна опора в сравнението между заглавията на Глава единадесета, Раздел IV („Прекратяване на дружеството и членството“ и на чл. 125 ТЗ („Прекратяване на участие в дружеството“). Това сравнение подсказва, че използваната в чл. 125 ТЗ терминология на „прекратяване на участието“ покрива две групи правни явления – прекратяване на членството (ал. 1) и прекратяване на дяловото участие (ал. 2). Второто може да бъде видяно като аналог на прекратяването на персоналното дружество по смисъла на чл. 93 ТЗ – доколкото и прекратяването на дружеството, и прекратяването на дяловото участие правят възможно монетизирането на капиталовата инвестиция на съдружника. Горната вътрешна структура на чл. 125 ТЗ намира логичния си синтез в неговата ал. 3, която използва бланкетната формулировка на „уреждането на имуществените последици“. Защото тя покрива както имуществената последица от прекратяването на членството по чл. 125, ал. 1 ТЗ (възникването или опцията за възникване на парично вземане), така и дефинирането на „цената“, по която дружественият дял може да бъде осребрен в случаите на прекратяване на дяловото участие по ал. 2.
14. С горното предефиниране на базисната перспектива към чл. 125, ал. 2 ТЗ и съответно, към чл. 517, ал. 3 ГПК, рухва и единствената крехка опора на утвърденото тълкуване на тези две разпоредби – постулатът, че те уреждат потестативен фактически състав на прекратяване на членството. Съответно, тясно свързаните с този постулат фигури на „правото на напускане“ и „вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ“ също губят привидната си опора и се разтварят в общата капиталова концепция на прекратяването на дяловото участие в ООД.
Заблудата за „потестативното право на напускане на съдружник“
15. Горният анализ показва, че т. нар. „потестативно право на напускане“ на съдружник е произволно изобретение на доктрината и съдебната практика, което няма никаква релевантност на плоскостта на чл. 125, ал. 2 ТЗ и чл. 517, ал. 3 ГПК. „Патентът“ на това изобретение е изначално фалшив, защото не почива нито на „новост“, нито на „изобретателска стъпка“, а на една произволна и нелегитимна подмяна.
15.1. Съществуващо ex lege потестативно право на прекратяване на членството не е регламентирано нито при персоналните дружества, нито при акционерното. Такова право не е уредено и при новата форма на дружествата с променлив капитал (чл. 260м, ал. 1, т. 5 ТЗ). На този фон няма никакво логическо основание да очакваме, че точно при хибридната, затворена и силно персонализирана форма на ООД, законодателят – ни в клин, ни в ръкав – ще взриви и двете вплетени в тъканта на ООД концепции и ще позволи на всеки съдружник:
1) Във всеки един момент да „посяга“ (потестативно!) към нетните активи на дружеството – превръщайки се от съдружник в кредитор;
2) Във всеки един момент да натрапи на останалите съдружници тегобите от потестативното прекратяване на членството си – принуждавайки ги да намалят капитала, да приемат нов съдружник или да понесат гаранционната отговорност по чл. 121, ал. 2 ТЗ;
3) Във всеки един момент да преодолее с лекота затворения характер на ООД – като просто си „вземе шапката“ и „напусне“ дружеството.
15.2. Всяка от горните „опции“ е базисно несъвместима както с капиталовата същност на ООД, така и със силните персонални елементи, преплетени с нея. Именно поради тази причина – с едно единствено изключение – Глава тринадесета от ТЗ никъде не споменава каквото и да било „право на напускане“. Изключението е създадената през 2003 г. и неудачно формулирана разпоредба на чл. 126, ал. 3, т. 4 ТЗ. В светлината на цялостната теза на настоящата статия е видно, че тази легална разпоредба е плод на законодателна грешка, а тя от своя страна – на заблудата или амбицията на някой от консултантите на законопроекта от 2003 г. Няма никаква логика (нито правна естетика) чл. 125, ал. 2 и чл. 134, ал. 2 ТЗ да не използват терминологията на „правото на напускане“, но същността на уредения в тях институт да бъде извличана от непрецизната разпоредба на чл. 126, ал. 3, т. 4 ТЗ. Допълнителен и не по-малко важен аргумент е и фактът, че самият чл. 134, ал. 2, изр. първо ТЗ (към който чл. 126, ал. 3, т. 4 ТЗ препраща) свързва крайните правни последици на прекратяването на участието в дружеството с уреждането на имуществените последици по чл. 125, ал. 3 ТЗ, т.е. с осребряването на дружествения дял. Тази концепция на закона вплита в тъканта на уредения от чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ прекратителен фактически състав имуществения елемент на едно плащане и компрометира тезата за „потестативното право на напускане“ и „автоматичното прекратяване на членството“.
Причини за неправилното тълкуване на чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ и на чл. 517, ал. 3 ГПК
16. Причините горният смисъл на уредения в чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ институт да не може да бъде видян вече повече от тридесет години са исторически и се свеждат до система от неблагоприятни фактори, които – в своята съвкупност – замъгляват до неузнаваемост ясните позитивноправни контури на този институт и го вливат в системата на прекратителните основания по чл. 125, ал. 1 ТЗ (които вече наистина имат за предмет членството).
16.1. Първият неблагоприятен фактор е, че никой от досегашните тълкуватели на чл. 125, ал. 2 ТЗ не си е задал базисните въпроси защо тази разпоредба съществува в системата на ТЗ, както и кой е нейният аналог в ЗДОО (отм.). Ако тези въпроси бяха зададени с вниманието, което заслужават, би станало ясно, че, от една страна, горните разпоредби са пряк плод на затворената концепция на съвременното ООД (и имат за цел да балансират силно ограничената ликвидност на дружествения дял), а от друга – че следват историческите контури на чл. 100, ал. 1 от ЗДОО (отм.). Ликвидността на дружествения дял обаче се осигурява чрез неговото прехвърляне или осребряване, а не чрез заместването му от едно вземане. Вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ (възникващо в случаите по чл. 125, ал. 1 ТЗ) „оценява“ един вече погасен дружествен дял. В контраст с тази конструкция, определената съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ релевантна „цена“ на осребряване оценява един актуален дружествен дял.
16.2. Вторият неблагоприятен фактор е характерното за съвременната ни доктрина и съдебна практика фатално смесване между персоналния институт на членството и капиталовия институт на дружествения дял. Ако обаче, въпреки принципните разпоредби на чл. 127 и чл. 129 ТЗ (а и на чл. 517, ал. 3 ГПК), не сме в състояние да видим в центъра на ООД именно дружествения дял[10], нямаме и никакъв шанс да осмислим правилно тази дружествена форма. Тя ще бъде погрешно интерпретирана чрез общия и неадекватен в случая корпоративен инструмент на членството, без да бъде постигната каквато и да било яснота по какъв начин правната уредба на ООД е изградена върху и съответно, е повлияна от носещия капиталов инструмент на дружествения дял.
16.3. Прекият плод на горното фатално смесване между членството и дружествения дял е тълкувателният „вирус“ на „потестативното право на напускане“, неуморно проповядван от съвременната доктрина и съдебна практика, без каквито и да било доказателства. Защото, ако членството и дружествения дял са едно и също явление, а дружественият дял няма „място под слънцето“ като самостоятелно и ключово за ООД понятие, няма как да видим в чл. 125, ал. 2 ТЗ и в чл. 517, ал. 3 ГПК нещо различно от прекратяването на членството. За да съзрем в центъра на тези разпоредби дружествения дял, той първо трябва да бъде признат като носещ елемент в нормативната тъкан на ООД. Ако обаче сме побързали да го унищожим и заменим с членството, тълкувателният ни софтуер ще бъде непоправимо и изначално повреден.
16.4. Следващият неблагоприятен фактор, блокиращ разпознаването и осмислянето на института на прекратяването на дяловото участие в ООД, е плод на обстоятелството, че законът използва една и съща терминология (на “участието“ и на „прекратяването на участието“), за да означи конституирането и терминирането на различни видове връзки между съдружниците и дружеството – персонална (членството) и имуществена (дружествен дял). Поради тази, привидно двусмислена легална терминология, прекратяването на участието в случаите по чл. 125, ал. 1 ТЗ е равнозначно на прекратяване на членството, но в тези по чл. 125, ал. 2 ТЗ има съвършено различен смисъл. Както вече посочих обаче, разликата между двете правни явления е последователно очертана от закона – чрез добавката, че в капиталовите хипотези се прекратява не просто „участието“, а участието „в дружеството“. Този ключов нюанс обаче е останал извън вниманието на съвременните тълкуватели.
Горчивите плодове на подмяната
17. Горното изложение и изводите на настоящата статия разкриват един тридесетгодишен и фатален тълкувателен провал и причинената от него дълбока разруха при осмислянето и прилагането на ключови институти на съвременното ни дружествено и изпълнително право.
17.2. Отговорни за този провал са правната доктрина и практиката на ВКС, които, вместо да дълбаят в основите на уредения в чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ и чл. 517, ал. 3 ГПК капиталов институт и да изяснят смисъла му, побързаха да го персонализират и облигационизират – свеждайки го до банално, мигновено и потестативно прекратяване на членството. В резултат на това злощастно развитие важните разпоредби на чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ и чл. 517, ал. 3 ГПК бяха „гримирани“ до неузнаваемост и прикрити под непроницаемата маска на „потестативното право на напускане“, „автоматичното прекратяване на членството“ и „вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ“. Крайният резултат е една дълбоко нелегитимна подмяна, при която тези понятия се пропагандират като „дете на закона“, но всъщност, не са негови низходящи, а най-обикновени узурпатори[11].
17.3. Последиците от горната тълкувателна подмяна са опустошителни и според мен надхвърлят вредите от друг до болка познат „касационен деликт“ – дългогодишното отричане на приложимостта на договорната отговорност за неимуществени вреди. Защото в случая сме изправени пред практическото заличаване на ключов и исторически утвърден институт на дружественото право. Този институт бе заменен с произволен, недоказан и дълбоко погрешен тълкувателен модел, който е несъвместим не само със съвременната концепция на ООД, но и изобщо, с тази на търговското дружество. Тежките въпроси, който не могат (и не трябва) да бъдат избягвани са поне следните:
1) Кой ще репарира причинените на хилядите ООД и на останалите съдружници вреди, от прилагания вече повече от тридесет години потестативен модел на „автоматичното прекратяване на членството“? Ще върне ли някой на дружеството частта от нетните му активи, която отправилия предизвестието по чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружник се оказва, че неправомерно е присвоил – осъждайки дружеството да удовлетвори несъществуващото de lege lata „вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ“?;
2) Кой ще „върне“ на отправилия предизвестието съдружник (или на съдружника длъжник) неговото неправомерно „прекратено“ членство и ще репарира вредите от заличаването му като съдружник в многобройните (ако не и преобладаващи) хипотези, в които той е бил принуден да „преследва“ неуспешно събирането на несъществуващото си „вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ“ – доверявайки се на постулата, че вече не е член на дружеството?
3) Кой ще възмезди взискателите, които – подчинявайки се на дълбоко погрешната теза на Решение № 149 от 22.02.2016 г. по т. д. № 1747 / 2014 г. на ВКС, II т. о. – са били лишени от изконното си право да тестват пазарната стойност на дружествения дял, осигурена чрез ликвидационния дял?
17.4. Опасявам се, че горните въпроси са толкова фундаментални и „горещи“, че тяхното разрешаване ще бъде невъзможно без намесата на законодателя. Защото в случая става въпрос за дълголетна и безнадеждно слепнала тълкувателна „каша“. Нейният лош вкус не може да бъде коригиран с подправки. За съжаление тя бе натрапена на стотици хиляди съдружници, взискатели и дружества – под фалшивия предлог, че е лек, предписан от закона.
17.5. ВКС може и да осъзнае дълбоката си заблуда и да промени практиката си – така, както го направи, макар и с огромно закъснение, с приемането на Тълкувателно решение № 4/2012 г. от 29.01.2013 г. (за присъждането на неимуществени вреди при договорната отговорност). Подобно закъсняло осъзнаване обаче няма да репарира трайните вреди от дълголетното формално, прибързано и погрешно прилагане на закона. Горчивият урок, че правоприлагането и формирането на задължителна тълкувателна практика на ВКС изискват максимално висок и безкомпромисен стандарт на правно мислене най-сетне трябва да бъде научен. Защото, държейки везните на Темида, всеки съдия трябва да си дава ясна сметка и за фундаменталните вреди, които може да причини – ако везните на собственото му правно мислене не са фино настроени и ако не могат да понесат тежестта на нужната за правораздаването тълкувателна дисциплина. Ако горният труден урок не бъде научен, ни предстоят още много тълкувателни катастрофи, вредите от които едва ли ще могат да бъдат поправени.
17.6. Същият висок стандарт на внимание, мисловна дисциплина и отговорност трябва да очакваме и от правната доктрина. Защото нейните прибързани, тълкувателно нетествани или амбициозни творения са не по-малко опасни от лошото правораздаване – в крайна сметка днешните студенти са бъдещи съдии, адвокати и законодатели.
17.7. Постулатите на Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по т. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС относно основанията за нищожност на решенията на общите събрания на търговски дружества са следващ пример за заблуда, чиито последици за корпоративната етика и оборот и за интегритета на правното мислене са не по-малко разрушителни от тези на критикуваната в настоящата статия теза. Защото се оказва, че вече повече от двадесет години работим с „основания за нищожност“, които не са уредени от никой закон, а са постулирани от ВКС – с тежката цена на тотален и неоправдан отказ от базисни критерии за правовост на частноправния оборот, каквито са добрите нрави, забраната за заобикаляне на закона и изискването за наличие на воля, като есенциален елемент на юридическите актове. При подобна абдикация от носещи елементи на правния ред ще трябва да приемем, че решението на общото събрание за приемането на недееспособен съдружник, за намаляване на капитала под установения от закона минимум или за извършването на допълнителни парични вноски с цел организирането на трафик на хора ще се „стабилизират“, ако не бъдат атакувани с иска по чл. 74 ТЗ – защото според ВКС не попадат под института на нищожността. Надявам се, че ще имам времето и търпението да посветя следваща ми книга на тази не по-малко важна материя, която – също както института на прекратяване на дяловото участие в ООД – е жертва на дълголетен и мъчителен тълкувателен „плен“.
[1] Стефанов, С., Концептуалният модел на ООД в Търговския закон и неговото значение за тълкуването на правната уредба.
[2] Стефанов, С., Прекратяване на дяловото участие в ООД и принудително изпълнение върху дружествени дялове, С.: Ентусиаст, 2024.
[3] Виж чл. 99 ЗДОО (отм.).
[4] Делегирането на компетентността за уреждане на материята в дружествения договор според мен не е изключвала и опцията дружеството да е длъжно да изкупи предявения за осребряване дружествен дял, в случай, че законовите и договорните предпоставки за това са налице.
[5] В случаите на цялостно изкупуване на дружествения дял членството също би било прекратено – но не по силата на сделката между дружеството и съдружника, а на неговото реално осребряване. В случаите на частично изкупуване на дружествен дял, последицата съответно би била частичното му осребряване, но без прекратяване на членството.
[6] Този въпрос е следният: „Легитимиран ли е напускащият по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружник сам да заяви вписване в ТРРЮЛНЦ на прекратяване на участието му в ООД, в случай на бездействие на органите на дружеството по приемане на решение за освободените му дялове и вписване на промяната в търговския регистър?“ (подч. мое).
[7] Таджер, В., Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял I. Второ издание. С.:Софи-Р, 2001.
[8] Това, че един професионален интерпретатор – какъвто е всеки юрист – толкова лесно се плъзга по линията на най-малкото съпротивление и отказва изследването на повече от един модел на възможния смисъл не престава да ме озадачава, особено, когато тълкувателят е ВКС или доктринер, претендиращ да притежава познание, достатъчно ценно, за да бъде споделено с другите. Тенденцията в съвременното правно мислене обаче е именно тази, а нейният вектор е трайно низходящ – смисълът на закона все по-често се открива не чрез тълкуване, а чрез омнипотентно постулиране.
[9] Възможните причини за липсата на такова плащане са две: 1) дружеството да не желае да изплати доброволно сумата по чл. 125, ал. 3 ТЗ или 2) нулева или отрицателна стойност на дружествения дял на съдружника длъжник.
[10] В контраст с днешната правна уредба ЗДОО (отм.) е посвещавал на дружествения дял цялата си Глава IV, съдържаща общо десет члена.
[11] Заемам горната метафора от филма на Клинт Истууд „Подмяната“ („Changeling“).
23
Коментирайте
Бла бла бла и префърцунени чуждици. Ужас на квадрат. Философско съчинение с нулева практическа стойност.
Писане заради самото писане пак се брои за нАучна публикация. Търсене в текста на „ЗЗД“ открива само мимолетно споменаване на чл.133, което е пълна безсмислица. Къде отива раздел XV на Особената част на ЗЗД, в частност чл.362? Това е действащо в момента законодателство, което е общо по отношение на ТЗ и съответно приложимо в условията на липса на специални разпоредби в последния. За сметка на това десетки препратки към отдавна отминалия ЗДОО в пристъпи на правна археология, съчетана с личното несъгласие на автора с гледната точка на правнообвързващи решения на ВКС. Приложимо в правната комисия на НС при разглеждането на… Покажи целия коментар »
Авторът е достигнал до интересни заключения. Това, което на мен лично не ми харесва, е стилът на дребнаво заяждане и неуважение към практиката на ВКС. Не може научен труд да си позволява такива метафори. Те са крайно неподходящи. Не си спомням някои от големите автори да си позволявал да преминава границата между научна дискусия и откровено обидни квалификации, макар и метафорично завоалирани. От съвременните – нито Конов, нито Русчев, нито Калайджиев и т.н. От по-старите авторите пък да не говорим (Апостолов, Венедиков, Сталев). Обръщам се към автора – моля, преосмислете този език. Нищо академично няма в него. А и става… Покажи целия коментар »
Употребата на обидни квалификации е стил и обичаен маниер на поведение на автора особено когато хода на делата не следва желаната от него посока. Това и обилната доза високомерие, което излъчва не правят никак добро впечатление. Изобщо не го хейтя, умно момче е, но има още много да се учи ! Хайде хаирлия да е и със здраве !
Благодаря за обратната връзка. Може би ще се изненадате, но вчера цял ден разсъждавах върху думите Ви – защото съм свикнал да търся обективност и да се вслушвам в чуждото мнение . Бих искал да Ви отговоря, като споделя и моята гледна точка. Не бих го направил тук обаче, тъй като, видно от някои коментари, тук има и хора, които нямат връзка с правото, а търсят други ефекти. Позволих си този отговор единствено поради уважението, което коментарът Ви породи у мен. Ако искате да продължим разговора, можете да се свържете с мен на ел. поща stefanov_3@abv.bg.
Напоителен коментар
Добро четиво за сутринта
Добре стана
Добре е да се разбере. Да, да се осъзнае
Да се надяваме, че ще се вникне от който трябва
Полезно е
Ако трябва нещо да се променя, не е доктрината и съдебната практика, а закона – а той е ясен: чл. 517, ал. 3, изр. 3 ГПК „пряко препраща“ към чл. 125, ал. 3 ТЗ, уреждащ не ликвидационния дял, а имуществените отношения на прекратилия членственото правоотношение съдружник, възлизаща на равностойността на дружествения дял от имуществото на дружеството – „въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването“. Съжалявам, но не схванах много ясно какво е това прекратяване на участието на съдружника в дружеството, но със „запазване“ на членственото правоотношение. Тези усложнени мисловни конструкции могат да се… Покажи целия коментар »
Статията е добра, но ми се струва, че е пропуснат един от най-важните въпроси от практиката – разликата между стойността на ликвидационен дял и този на напускащия съдружник. За да бъда по-ясен, давам следния пример: ООД „Х“ има мажоритарно участие в дъщерно дружество, което има огромни активи. При прекратяване на членство в ООД „Х“ /конкретно поради смърт/, осребряването на дела се прави единствено по неговия баланс и ВКС твърдо отрича идеята това да става по консолидиран баланс, отчитащ активите и на дъщерното дружество. С което се изключва идеята да бъде съобразена реалната пазарна цена, за сметка на номиналната такава. Така… Покажи целия коментар »
Статията на пръв поглед е сложна, но така ясно и точно обяснена материята, я прави разработка на наистина високо ниво.
17.6. Същият висок стандарт на внимание, мисловна дисциплина и отговорност трябва да очакваме и от правната доктрина. Защото нейните прибързани, тълкувателно нетествани или амбициозни творения са не по-малко опасни от лошото правораздаване – в крайна сметка днешните студенти са бъдещи съдии, адвокати и законодатели.
Дааа, трябва някои „научни“ трудове да се забранят, тъй като са плод изцяло на оригиналничене, за да си напишат тезата и да се хабилитират, но са толкова далече от живота. А после младежта чете и наизустява глупости.
Четейки тази статия човек може да се „върне“ в годините на подготовка за изпита по БЕЛ – изчерпателността и детайлността на анализа наподобява интерпретативно съчинение от литературен критик, който е вложил неимоверно повече усилия в разгадаването на дълбокия смисъл на обекта на изследване, отколкото неговия автор. При всяко положение усъмняването в отдавна установени „сакрални“ постулати трябва да бъде поставяно под съмнение, защото дори и да не се достигне до кардинална и незабавна промяна в практическото приложение на нормите, в процеса на опровергаване на тяхната безупречност се разбива самия модел на инертно „занаятчийско“ разсъждаване сред юристите. П.С. Лекс се представят на… Покажи целия коментар »
Щом бухалът е доволен, авторът може да спи спокойно
Да, в противен случай, ако не е доволен, Бухалът ще кацне на прозореца на автора и ще му буха (буху-буху) настоятелно цяла нощ, докато преосмисли тезите си. 🙂 🙂
Иначе логиката на утвърденото тълкуване действително разчита на повече на персоналният елемент повече, отколкото на капиталовия и доброволното прекратяване на правоотношението по чл. 125, ал.2 от ТЗ е огледално на приемането на съдружник по чл.122, т.е. акцент се поставя върху личната воля за включването, а имуществените последици, (задължения при приемане и права при напускане) се уреждат едва след писмено изразеното съгласие за участие и макар бивайки абсолютна предпоставка за валидно членствено отношение те са активни при формално действаща (куха) връзка между ФЛ и юридическото лице. Доколко е законосъобразно да се обръща този модел в огледалния му вариант при освобождаване от… Покажи целия коментар »
О, любимото ми потестативно право на напускане на съдружник в ООД! Защо може да е просто осребряване, като може да е сложно и да развържем ръцете на хитреците за злоупотреби. Много грехове има заровени в ТК.
И много взети пари… Пак в Търговската колегия на ВКС…
Поздравявам колегата, който не за първи път коментира на практика порочното тълкуване на ВКС и крайно отрицателните ефекти от него!
Стефанов винаги е бил „изгубих дело“ и пише статия. Спри се бе пич, не ти върза дисертацията и пак глупости.