Право на отговор от адвокат Лазар Томов
На 14 юли 2023 г. във Вашия сайт е публикувана статия със заглавие „Наистина ли България е спечелила всички арбитражни дела?“[1]. В статията се правят неверни твърдения и/или напълно безпочвени внушения за изхода на международни арбитражни и съдебни дела, по които адвокатско дружество „Томов и Томов “ е участвало като адвокат на държавата. Тези неверни твърдения и неоснователни внушения имат негативен ефект върху професионалната репутация на адвокатско дружество „Томов и Томов“ и адвокатите работещи в него.
Както е посочено по-долу, тези твърдения се опровергават от публично достъпна информация в интернет, както и от пълен и внимателен прочит на наличните там решения.
Първо, в статията неправилно се твърди, че България не е спечелила делото срещу Гад Зееви, пред федералния съд в Ню Йорк, за признаване и изпълнение на арбитражното решение по международно арбитражно дело No. UNC 39/DK между „Зееви Холдингс“ и Република България и Агенцията за приватизация, свързано с приватизираната национална авиокомпания „Балкан“. По това дело България беше представлявана от министъра на финансите и „Уайт енд Кейс“ (White & Case LLP). Адвокат Лазар Томов също участваше и представи правно становище пред съда. Според статията американският съд не се е произнесъл по същество, а просто постановил, че няма юрисдикция, защото компетентен съд за разглеждане на искането бил съдът в България. Зееви не завел дело за екзекватура в България, защото тук поради злонамерена медийна кампания и липса на независимост на съда той не можел да получи справедливо и безпристрастно разглеждане на своя иск. Решението на федералния съд в щата Ню Йорк е публично достъпно в интернет.[2] От внимателния му прочит се вижда, че съдът е отхвърлил твърденията на Зееви, че поради гореизложените причини той не можел да защити правата си в България. В решението съдът е казал следното:
„Ищецът също така твърди, че са налице доказателства за специфична предубеденост към него от страна на българското правителство, което прави изпълнението на решението практически невъзможно. (…)
Експертите на ищеца излагат и обширни твърдения относно широко разпространената корупция в българската съдебна система. (…)
Макар че тези материали позволяват на ищеца да изтъкне негативни аспекти на българското правителство като цяло и конкретно на българската съдебна система, разглеждани като цяло, те не подкрепят заключението, че България е фундаментално несправедлив форум, в който да се разгледа искът на ищеца. (…)
Освен това, за да се докаже, че даден чуждестранен съд е фундаментално несправедлив, ищецът трябва да представи доказателства за корупция, конкретно насочена към дадена страна, а не общи твърдения за чуждестранната съдебна система като цяло. (…) Макар че молителят е изложил твърдения за случаи на тормоз от страна на българските власти, тези твърдения не могат да обосноват всеобхватно заключение, че българските съдилища няма да постановят изпълнение на решението на ищеца. (…)
Ищецът оспорва твърдението, че България в действителност е изпълнила изцяло изискванията за членство в ЕС, като посочва няколко доклада на независими организации, които документират предполагаемото влошаване на състоянието на съдебната система на България след присъединяването ѝ към ЕС. (…) Въпреки това, когато се прочетат изцяло, действителните доклади не потвърждават твърденията на ищеца. (…)“
Второ, в статията погрешно се твърди, че Министерство на финансите не е спечелило делото, заведено от „Рудерсдал“ ЕООД, „Асет Манаджемент“ ЕАД, „Ол Сийз Пропърти 2“ ООД и Захари Томов срещу БНБ (дело No. 18-cv-1107) пред федералния съд в щата Ню Йорк, тъй като последният е решил, че няма юрисдикция само при условие, че българската държава (БНБ) като ответник се съгласи, че българските съдилища са компетентни да разгледат същите искове. В това дело България (БНБ) е защитавана от адвокатско дружество „Уайт енд Кейс“. Адвокатско дружество “Томов и Томов” също е участвало и адвокат Лазар Томов е представил правно становище пред съда. Съдебното решение е публично достъпно и в статията се цитира част от него.[3] Внимателният прочит на цялото решение, обаче, показва, че цитираната част и заключенията в статията, направени въз основа на нея, са неточни и подвеждащи. В действителност, федералният съд на щата Ню Йорк безусловно е приел, че няма юрисдикция, тъй като БНБ, като орган на българската държава, се ползва със суверенен имунитет и е отхвърлил твърденията на ищците, че изключенията, посочени в американския закон за имунитета, трябва да се приложат. В тази връзка, федералният съд на щата Ню Йорк е приел, че БНБ е действала като суверенен регулаторен орган, а не в търговско качество, и/или нейните действия по отношение на КТБ не са били свързани с извършването на измама или други неправомерни действия. В решението на съда е казано следното:
„Съдия Лербургер също така правилно е определил, че БНБ е освободена от юрисдикция по силата на Закона за имунитета на чуждестранните суверени („FSIA“). Едно изключение от имунитета, с който се ползват чуждестранните суверени, е изключението за „търговска дейност“. 28 U.S.C. § 1605(a)(2).
Съдът е съгласен със съдия Лербургер, че няма индикации, че БНБ пряко е участвала в търговската дейност, за която става въпрос тук: „Нищо пред Съда не показва, че ответникът БНБ е участвал в решението за разрешаване на прехвърлянето на пари от банковата сметка на APD в КТБ; напротив, доказателствата на ответника БНБ ясно показват, че назначените квестори, а не самият ответник БНБ, са управлявали „ежедневните операции“ на КТБ.“ „Доклад и препоръка“, стр.58. При липса на пряко участие на БНБ в решението ищците би трябвало да докажат „широк контрол“ над квесторите или КТБ. Но отново, „нищо пред този Съд не подсказва, че ответникът БНБ „толкова тясно е контролирала“ КТБ (или дори наетите да я контролират квестори), че този контрол да даде основание решението за разрешаване на въпросното прехвърляне да бъде вменено на ответника БНБ. Пак там. Поради това изключението за търговска дейност не се прилага в този случай и БНБ има имунитет от юрисдикцията съгласно FSIA.“
Съдът също така е отхвърлил твърдението на ищците, че те са преследвани в България и поради това българските съдилища са неподходящ форум, в който те не могат да получат защита на правата си, позовавайки се на прецедента, установен в по-ранното дело на Зееви срещу България. По-конкретно съдът е казал:
„Съдия Лербургер правилно е установил, че твърденията на ищците, че са преследвани, се свеждат само до тормоз, „Доклад и препоръка“, стр. 76-77, което е недостатъчно, за да се превърне България в неподходящ форум. Виж Zeevi Holdings, 2011 WL 1345155 на *7-8“
Трето, в статията погрешно се твърди, че България не била спечелила делото срещу „СТ-АД“ ГмбХ (PCA Case No. 2011-06 (ST-BG)), тъй като трибуналът постановил само, че няма юрисдикция и не е разгледал претенциите на ищеца по същество. По това дело България беше представлявана от министъра на финансите и защитавана от адвокатско дружество „Сидли Остин“ (Sydley Austin LLP) и адвокатско дружество „Томов и Томов“. Решението на арбитражния трибунал е публично достъпно на сайта www.italaw.com.[4] Внимателният прочит на решението показва, че трибуналът е постановил, че ищецът е българско дружество, което е извършило процесуална измама (злоупотреба с право), с цел да се представи като чуждестранен инвеститор и да се възползва от Договора за защита на чуждестранни инвестиции между България и Германия и установената от него международна юрисдикция. Решението на трибунала беше потвърдено и от германския федерален съд в област Тюрингия. Решението на съда в Германия е достъпно на сайта www.italaw.com.[5]
В арбитражното решение е казано следното:
„Мнението на Трибунала е, че хронологията на описаните по-горе различни събития показва, че Ищецът се е опитал да изфабрикува юрисдикция като е въвел немски инвеститор в „Лиди-Р“ след като всичките му национални правни възможности са се провалили. Наистина, горепосочените съвпадения силно подкрепят разбирането на Трибунала за събитията, според което основната цел на инвестицията на Ищеца е да придобие достъп до международна юрисдикция, на която първоначалният инвеститор не е имал право.
Заключението на Трибунала е същото като в делото „Феникс“. Трибуналът заключи, че започването и воденето на настоящото арбитражно дело от Ищеца е злоупотреба със системата на международните инвестиционни арбитражи.“
Във връзка с разгледаните съдебни и арбитражни решения, трябва да се отбележи, че в международните инвестиционни и търговски арбитражи, както и в делата пред национални съдилища с международен елемент, въпросът дали съществува юрисдикция е изключително важен и съобразно общоприетото разбиране, уважаването на възражението за липса на юрисдикция, направено от ответника, е равнозначно на спечелване на делото от негова страна. Някои от арбитражните и съдебни решения, с които се отхвърля наличието на юрисдикция, постановени по дела с участието на адвокатско дружество „Томов и Томов“, като „Плама Консорциум“ Лимитид, „СТ-АД“ ГмбХ и Зееви, са едни от най-важните и известни арбитражни и съдебни прецеденти.
Четвърто, в статията неправилно се твърди, че инвестиционното арбитражно дело между „Новера“ АД и Република България (ICSID case No. ARB/11/03) е приключило със спогодба. Справка в публично достъпната информация на сайта на Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове (ICSID) показва, че това не е вярно, тъй като, както е посочено там, делото е завършило с окончателно арбитражно решение (аward),[6] в който 98% от претенциите на ищците в размер на 85 милиона евро са отхвърлени.[7]
Пето, в статията погрешно се твърди, че България фактически не е спечелила международното арбитражно дело, заведено от „ЕВН“ АГ срещу нея (ICSID case No. ARB/13/17), защото „успехът“ по него автоматично бил предрешен от спогодба, сключена между „НЕК” ЕАД и „ЕВН“ през 2017 г. По това дело България беше представлявана от министъра на финансите и адвокатско дружество „Томов и Томов” участваше в защитата на държавата заедно с адвокатско дружество „Уайт енд Кейс“. От решението на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за прекратяване на процедурата за отнемане на лицензията на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД се вижда, че въпросната спогодба е сключена по силата на арбитражно решение между „НЕК” ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, постановено по разгледано и разрешено в България арбитражно дело в Арбитражния съд при Българската промишлено-търговска палата, а не в хода на международния инвестиционен арбитраж в ICSID.[8] Арбитражното дело, във връзка с което е сключена споменатата спогодба, е водено от „НЕК” ЕАД и неговите процесуални представители. Българската държава, министърът на финансите, като неин представител, и/или адвокатите на България по международното инвестиционно арбитражно дело в ICSID не са участвали в него. Арбитражът в България и сключената във връзка с него спогодба се отнасят за възстановяване на разходите за изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници и спорът между двете дружества не е бил дали те се дължат на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД въобще, а кога е трябвало те да бъдат платени и дали може да се прави валидно прихващане във връзка с тях.[9] Търговският спор между „НЕК” ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД в Арбитражния съд при Българската търговско промишлена палата не беше предмет на едновременно разглеждане и в международния инвестиционен арбитраж между България и „ЕВН“ АГ в ICSID. Предмет на международния инвестиционен арбитраж в ICSID бяха оплакванията на ЕВН относно регулаторните действия на КЕВР във връзка с възстановяването на тези разходи и процедурата за отнемане на лицензията на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, започната поради направените от дружеството прихващания.
Много по-съществен обаче е фактът, че от публично достъпна информация е видно, че претенцията на „ЕВН“ АГ, свързана с разходите за изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници, е само една малка част от всичките му претенции в международното инвестиционно арбитражно дело в ICSID.[10]
Това се потвърждава от съобщение на „ЕВН“ за изхода на делото. В него е казано следното:
„През юни 2013 г. „ЕВН“ АГ е предявило искове срещу Република България на основание на Договора за Енергийната харта и на Спогодбата за защита на инвестициите между България и Австрия пред международен арбитражен съд към Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове (ICSID). Исковете се основават на действия, предприети от българските регулаторни органи и правителствени агенции във връзка с ценообразуването на електроенергията и възстановяването на разходи за задължения към обществото във връзка с енергията от възобновяеми източници. Частта от исковете, свързана с възстановяването на разходи за възобновяема енергия, както беше публично съобщено през февруари 2017г. на ad hoc основа, беше уредена чрез прихващане между българско дъщерно дружество на „ЕВН“ и българската държавна електрическа компания „НЕК” ЕАД.
Сега вече е налице решението на арбитражния съд по производството пред ICSID,
според което на „ЕВН“ АГ няма да бъде присъдено допълнително обезщетение и всяка от страните ще поеме собствените си разходи по производството. Решението няма никакво влияние върху баланса на Групата „ЕВН“.
Значително по-голямата част от претенциите на „ЕВН“ АГ бяха свързани с неговите оплаквания от действия, предприети от българските органи и правителствени агенции във връзка с ценообразуването на електроенергията. В тази връзка, „ЕВН“ АГ се оплакваше, че България е нарушила легитимните му очаквания, защото не е спазила обещанията, дадени в процеса на приватизацията, и отделно от това от решенията за ценообразуване, постановени от КЕВР, която е регулирала електроснабдителното и електроразпределителното му дружество по произволен и икономически необоснован начин. На базата на тези претенции, които бяха напълно различни и несвързани с претенциите за заплащане на възстановяване на разходите за изкупуване на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, „ЕВН“ АГ претендираше обезщетение в размер над 600 милиона, което към този момент беше най-голямата претенция към България.
Шесто, в статията се правят безпочвени внушения, че България не е спечелила делото, заведено срещу нея от Генералния държавен резервен фонд на Султаната Оман (ICSID Case No. ARB/15/43). По това дело България беше представлявана от министъра на финансите и защитавана от адвокатско дружество „Арнолд енд Портър“ (Arnold & Porter LLP) и адвокатско дружество „Томов и Томов“. В статията се твърди, че „спечелването на делото […] е под въпрос“, защото съгласно арбитражното решение ищецът е направил отказ от исковете си и е поискал трибуналът да му присъди разноски. С реторичния въпрос „Каква ли е причината страна по спора да направи отказ от исковете си и да поиска присъждане единствено на разноски в своя полза?“ се прави мълчалив намек и препратка към твърдения в други издания, че вероятно Оманският суверенен фонд се е отказал от исковете си, защото България в скрита спогодба с него е признала вината си и му е платила обезщетение. Арбитражното решението по това дело е публично достъпно на сайта на www.italaw.com[11]. Макар че ICSID е заличил част от информацията в него съгласно Член 48, параграф 4 от Правилата за арбитраж на ICSID[12], внимателният прочит на решението опровергава тези внушения и дава отговор на въпроса защо Генералният държавен резервен фонд на Султаната Оман се е отказал от исковете си.
Отказът от иск е процесуално действие познато на всички национални и международни процесуални правила. Смисълът и мотивите за неговото извършване са пределно ясни. След като в хода на делото ищецът се е запознал с доказателствата и аргументите на насрещната страна, той може да прецени, че няма някакъв шанс да спечели делото, и поради това да се откаже от исковете си, с цел да предотврати по-нататъшни безсмислени процесуални действия и плащането на допълнителни разноски. Това е потвърдено от арбитражния трибунал в неговото решение, където е казано:
„Разумна и важна стъпка за страните е да преразглеждат позицията си многократно по време на дългия процес, водещ до постановяване на арбитражно решение, и да проучват възможностите за коригиране на своите претенции и защита.“
Както се вижда пак от самото арбитражно решение точно това се е случило и в арбитражното дело с Оманския фонд. След двойна размяна на писмени защити, придружени от всички доказателства по делото, включително и от заключения на експерти съответно по банково регулиране и по прилагане на международни счетоводни стандарти за оценка на стойността на банковите активи, както и след като България е изпълнила разпореждането на трибунала да предостави на ищеца документите, свързани с банката, ищецът се е отказал от исковете си, защото е преценил, че те са неоснователни и нямат никакъв шанс за успех. Това се потвърждава и от направеното с отказа допълнително искане на ищеца да му бъдат присъдени направените от него до този момент разноски. Както се вижда отново от решението на арбитражния трибунал, ищецът е направил това искане, защото е твърдял, че ако България (БНБ) му беше предоставила навреме документите, свързани с банката, той нямало да заведе неоснователните си искове и да направи разноски, свързани с тях. Арбитражният трибунал обаче е отхвърлил твърденията и исканията на ищеца в това отношение и е постановил, че при отказа си България (БНБ) не е действала неправомерно. По-конкретно, трибуналът е казал:
„По-специално арбитражният трибунал не счита, че разходите за водене на производството през периода преди предоставянето на […] следва да се поемат от ответника: той не счита, че поведението на ответника, който не е предоставил […] по-рано, е било неправомерно или е представлявало злоупотреба с арбитражния процес.“
Седмо, в статията неоснователно се оспорва факта, че държавата е спечелила делото срещу „Адвент“ и се внушава, че това твърдение се нуждае от прецизиране. България била водила и други дела, произтичащи от същата приватизационна сделка и ги загубила. По арбитражното дело срещу „Адвент“ българската държава беше представлявана от министъра на финансите и защитавана от адвокатско дружество „Уайт енд Кейс“ и адвокатско дружество „Томов и Томов“. В това дело искът на държавата беше напълно уважен. Другите две споменати дела по публична информация по някакъв начин са свързани със същата приватизационна сделка, но са водени от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и адвокатски дружества, избрани от нея.[13] Адвокатско дружество „Томов и Томов“ не е участвало в тези дела. Доколкото ми е известно, в тях също така не са участвали министърът на финансите като представител и/или адвокатско дружество „Уайт енд Кейс“. Няма никакво логично основание да се смята, че ищецът и процесуалните му представители по едно напълно спечелено дело не са го спечелили, защото други процесуални представители по други различни дела между различни страни и за различни претенции са ги загубили. Фактът, че България, представлявана от министъра на финансите и защитавана от адвокатско дружество „Уайт енд Кейс“ и адвокатско дружество „Томов и Томов“, е спечелила напълно делото срещу „Адвент“, не се променя въобще от факта, че други дела, водени от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и избрани от нея адвокати, са били загубени.
Във връзка с начина на отразяване на делото между България и „Адвент“ трябва допълнително да се отбележи, че в статията се прави юридически неправилно смесване между делата, заведени от и срещу България, в които самата държава е била страна по делото и е представлявана от министъра на финансите по силата на член 31 от ГПК, и делата, заведени от и срещу някое министерство или търговско дружество, притежавано от държавата. Последните са самостоятелни юридически лица, отделни от държавата. Поради това, когато те участват в дела, те участват от свое име, те са страна по тях и те се представляват не от министъра на финансите, а от техния министър или от техните управителни органи. Фактът, че в широк смисъл те са част от българската държава и резултатите от делата, водени от и срещу тях, могат пряко или косвено да се отразят на държавния бюджет, не променя и не заличава тази съществена юридическа разлика. Следователно, когато се обсъжда въпросът за изхода на международните арбитражни дела на „държавата“, трябва да бъдат разглеждани само делата от първата категория.
В статията е направено също така категорично невярното твърдение за участие на адвокатско дружество „Томов и Томов” в дело, в което то не е участвало. В статията погрешно се твърди, че в международното арбитражно дело между „Атомстройекспорт“ и „НЕК” ЕАД за атомната електроцентрала „Белене“ българското дружество е било защитавано от „Уайт енд Кейс“ и „Томов и Томов“. Нито адвокатско дружество „Томов и Томов”, нито който и да е адвокат, работил в миналото или работещ понастоящем в него, са били наемани от „НЕК” ЕАД или „Уайт енд Кейс“ по посоченото дело като адвокати, правни консултанти или експерти по българското право и съответно не са участвали в него под каквото и да е форма. На сайта на Министерство на икономиката е публикуван меморандум (обяснителна записка) от адвокатите на „НЕК” ЕАД за това дело и от нея се вижда, че българските адвокати на дружеството са били адвокатите от адвокатско дружество „Йорданов, Игнатов и Иванов“.[14]
Адвокатско дружество „Томов и Томов” счита, че в съответствие с изискванията на добрата журналистическа практика коментарите за резултатите от международните арбитражни и съдебни дела, по които България е била страна, и нейните успехи по тях трябва да се правят на базата на обективни факти, които са проверени поне чрез преглед на публично наличната информация и вземане на мнението на адвокатските дружества и адвокатите, които са участвали в тях. Това в конкретния случай не е направено. Поради това и с оглед правото на отговор на адвокатско дружество „Томов и Томов”, моля да публикувате в www.lex.bg това възражение срещу неточностите в статията. Моля също така възражението да бъде публикувано в цялост без каквито и да е съкращения или други промени. Възражението е обширно, но размерът му се налага от големия брой дела, коментирани в статията.
[1] https://news.lex.bg/%D0%9D%D0%B0%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B5-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BB%D0%B0-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D0%B0%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B0
[2] https://jusmundi.com/en/document/decision/en-zeevi-holdings-v-the-republic-of-bulgaria-and-the-privatization-agency-of-bulgaria-amended-memorandum-and-order-of-the-united-states-district-court-for-the-southern-district-of-new-york-tuesday-5th-april-2011#decision_47280
[3] https://casetext.com/case/rudersdal-v-harris
[4] https://www.italaw.com/sites/default/files/case-documents/italaw3113.pdf
[5] https://www.italaw.com/sites/default/files/case-documents/italaw4165.pdf
[6] https://icsid.worldbank.org/cases/case-database/case-detail?CaseNo=ARB/12/16
[7] https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/ikonomika/2023/06/20/4497984_bez_motivi_asen_vasilev_pak_iska_mejdunarodnite/
[8] https://www.dker.bg/uploads/reshenia/2017/res_o2-l-141-11_17.pdf
[9] https://www.mediapool.bg/nek-prizna-prihvashtane-na-star-borch-kam-evn-za-milioni-news260136.html
[10] https://www.finanznachrichten.de/nachrichten-2019-04/46433772-dgap-adhoc-evn-ag-entscheidung-im-schiedsverfahren-nach-investitionsschutzabkommen-gegen-die-republik-bulgarien-deutsch-016.htm
[11] https://www.italaw.com/cases/8765
[12] http://icsidfiles.worldbank.org/icsid/icsid/staticfiles/basicdoc/partF-chap06.htm
[13] https://www.dnevnik.bg/biznes/2012/05/15/1827538_agenciiata_za_privatizaciia_zagubi_delo_sreshtu_btk_v/
[14] https://www.me.government.bg/files/useruploads/files/vop/2809_nek_memo.pdf
20
Коментирайте
На мен ми изглежда, че информацията в първоначалната статия си е напълно коректна, включително с всички препратки в нея, които са цитирани и тук. Никъде. В нея не се твърди, че България не е спечелила делото срещу Зееви пред Федералния съд в Ню Йорк – напротив: съвсем ясно е написано, че загубено е арбитражното дело, но арбитражното решение не е изпълнено и до днес.
МММ, да извикат Жоро Игнатов да разреши този адвокатски спор…
First and foremost, I want to emphasize my commitment to upholding the principles of justice, integrity, and professionalism in my legal practice. Throughout my career, I have consistently strived to ensure the fair and equitable treatment of all my clients, irrespective of their background or circumstances.
Click Here: https://gab.com/Acsdfer/posts/110621346560923793
Определено сложен казус
Чудесно.
И все пак само тук се влезе в детайли по тази тема. Другите сайтове само отчетоха какво се е говорило в НС.
Оборили са ви.
Да, доста напоително.
Ми добре, че са си дали данни и факти хората. Браво
В пълното си право са.
Още в пленарна зала се обсъди и се каза, че сегашната кантора печели 15 от 15 дела в полза на държавата и няма смисъл да се сменя.
Безспорен факт!
Добре е, че им давате думата и на тях
Ясно е, че идеята на ПП беше да се даде на Лена да движи тия неща. Не се случи. Толкова. Има си опозиция дори в коалицията, която управлява и ето това е нещо полезно. Край по темата
Излиза, че цялата статия е с непълни и погрешни твърдения.
И с безпочвени внушения!
Това не са първите твърдения относно широко разпространената корупция в българската съдебна система.
Една камара адвокати, а 1/2 от тях не струват. А и дружествата дават всичко, за да ползват експертизата на доказани хора в практиката. Друго си е да търсиш мнение по данъчни и финансови въпроси от инспектор в Националната агенция по приходите, друго си е от адвокат. Разбира се, че ще предпочетат инспектора. Той притежава по-широка компетентност. Обаче, ние нямаме право да даваме консултации по такива въпроси.
Ами вие сте държавен служител, какви консултации ще давате. Напуснете, направете си счетоводна и данъчна кантора и давайте финансови консултации.
Ново
-
ПП-ДБ предлагат да се забрани със закон на действащия ВСС да избере председател на ВАС и главен прокурор
-
Делото за „отстраняването“ на Андрей Гюров от БНБ започна с разпит на свидетели и искане за спиране
-
Едно нарушение ли е, ако камера те снима много пъти без „Гражданска отговорност“ – понякога да, понякога – не
Нова Конституция. Президентска република. Пълна изборност, мандатност, отчетност и отзоваемост на всички съдии и прокурори. Следствието право в МВР. Всички разследващи с юридическо образование.
Без ВНС. На референдум.
Без ВСС, ИВСС, учителски институт за повишаване на квалификацията на мисирки, роднини, милиционери и милионери, щерки, тьотки и аматьорки, пуцаджийки, рабфакаджии, задочници, вечерници и нощници и прочие йористи по пижами, съдебни ваканции и помощници, първа линия на Приморско, по 20 брутално след поредната издънка и другото си го знаете.
АМИН