След 27 години
Правото най-сетне има академик – БАН избра проф. Иван Русчев
Академик е най-високото признание, което може да получи един учен в България и днес за първи път от 27 години Българската академия на науките (БАН) отличи с тази титла юрист – чл.-кор., д.ю.н., проф. Иван Русчев.
Другият, избран за академик в областта на хуманитарните и обществените науки днес, е историкът проф. Иван Илчев.
С над 40 години преподавателска дейност в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“, Русенския университет „Ангел Кънчев“, Варненския свободен университет и Бургаския свободен университет, проф. Русчев надали се нуждае от представяне на правната аудитория. Признанието на БАН за заслугите на проф. Русчев за правната наука обаче заслужава да бъде припомнен приносът му.
Иван Русчев е роден на 5 септември 1957 г. Възпитаник е на Френската езикова гимназия „Ромен Ролан“ в Стара Загора и на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Русчев става доктор по Гражданско и семейно право през 1995 г. с дисертацията си „Отговорност за съдебно отстранение“. През 2000 г. става доцент, а хабилитационният му труд е „Договорът за концесия“.
След 9 години защитава професура с „Нормативните актове – източник на частното право“, а през 2016 г. с дисертационния труд „Престацията“ става доктор на юридическите науки.
Научните му трудове се характеризират с подчертана практическа насоченост и са цитирани близо 1200 пъти в българската и чуждестранната правна литература.
Интересите на проф. Русчев надхвърлят пределите на частното право, в което той специализира повече от 43 години и обхващат и други отрасли на правото – конституционно, административно, концесии, обществени поръчки и др.
Научните разработки на Иван Русчев никога не остават чисто теоретични, а са характерни с практическата си полезност за нормотворчеството, правораздаването и правоприлагането.
През последните години научният интерес на проф. Русчев е силно привлечен от проблемите на модернизацията и кодификацията на българското гражданско законодателство, от обосноваване на нуждата и търсенето на пътища за кодифициране на българското гражданско законодателство – идея, вълнувала поколения български цивилисти.
На тях са посветени наскоро излезлите монографични изследвания за Пантеона на българската цивилистика – Законът за наследството, Законът за лицата и семейството, Законът за задълженията и договорите и Законът за собствеността, силно изостанали във времето, и на несбъдната българска мечта – за граждански кодекс.
Друга област, привличаща трайно научния му интерес през последните години, е съживяването на един, сякаш напълно забравен от българския законодател клон на гражданското право – личното. Русчев прави цялостно научно изследване на вече остарялата уредба на правния статус на физическите лица в най-новите си монографии за правоспособността на физическите лица и за неразрешените проблеми на тяхната дееспособност.
Както беше посочено, Иван Русчев е първият юрист академик от 27 години. Чудомир Големинов е последният юрист, получил званието академик. Това стана през 1997 г. От 2013 г., когато почина Големинов, няма юрист академик. До 2009 г., когато почина Ярослав Радев, правото беше представено с двама академици.
За академици се избират български граждани, които са член-кореспонденти на БАН, обогатили са науката с особено значими постижения, получили са широка известност и признание в страната и в чужбина с активни публични изяви, свързани с науката и нейното приложение и имат активна изследователска и експертна дейност.
Проф. Русчев е известен на поколения студенти и с живия си език, характерен стил и чувство за хумор. Той е и сред най-четените автори на „Лекс“ (можете да си припомните статията му „Има ли прехвърлителен ефект джирото на акции при липса на съгласие за придобиването им“).
А за любовта му към правото – тази „капризна спътница в живота“ и с препоръките му към младите юристи знаково остава обръщението му към абсолвентите от Юридическия факултет на СУ през 2021 г.
78
Коментирайте
На неговите лекции освен за кошаревските свидетели за друго не запомних – бяха му дъвката в устата, още беше доцент.
Честито на професор Русчев!
Поздравления за академиците от БАН за правилния избор!
Много хубава новина, а какви коментари само..
Всеки, който се е запознал с труда/разсъжданията на професора, не би трябвало с чиста душа да отрече на колко високо ниво са и колко полезни могат да бъдат.
Относно другите теми (на които тук хич не им е мястото) – разбирам, че коментиращите са масово въздържатели и светци и може би това им е попречило да има статии и за тях или да свършат нещо полезно? Обърках се 🙂
Браво и много здраве и успехи!
Там е работата, че оценяват Русчев на база личния му живот, а не професионалната следа, оставена от него като професионалист, затова и се получава подобно разминаване в оценките, част от тях вероятно дадени от порязани бивши негови възпитаници, ала не може да се отрече, че той е един от малкото учени юристи, чиито статии са детайлно обмислени, почти винаги обогатяващи с атипичния си ракурс и не на последно място не създават усещането, че четящият си е загубил времето в безсмислени диалектики, дори точно обратното – името му се свързва с конкретика и пълнота на анализа. „Характеропатията“, ако има такава, не… Покажи целия коментар »
То не би трябвало и баш професора да си оценява студентите не по лични симпатии/антипатии, а обективно (доколкото може), но не е така.
На лекция ни беше казал, че никога не е мислил да става преподавател, учен, имал е съвсем други виждания за реализация, ама му било късно вече да се преориентира. И това си му създава комплекси.
Каквото ни правото, такъв ни и академика!
Лекс са изтрили коментара ми, в който нямаше нарушение на никое от правилата им. Явно неудобните коментари също се премахват.
А някои достойни хора останаха доценти и гл. асистенти като доц. Таков и гл.асистент Пиперков. Що се касае за признание от правната общност всичко го видяхме, когато те ни напуснаха. Това е истинско признание, а това тук е друго.
И Таков, Пиперков- лека им пръст!- нищо не написаха, нямат продукция.Бяхо повече по приказките, лафчетата, лекия живот. Науката изисква труд, жертви, лишения, упоритост, зазълбоченост,ерудиция,последователност, здрави нерви, а не голи приказки.Русчев има 14 монографии.
Ще се спукам от смях, откога правото е наука!? Другарите комунисти не признаваха правото за наука, казваха, че то няма бъдеще, определиха го просто като тълкувателен процес. Виж, физика, биология, химия, математика, икономика. Там вече е друго нещо.
Е, поне сега вече ще взима една депутатска заплата и пожизнена пенсия от 3600 лв.
Дали са го признали сбора от старци и баби от БАН, няма никакво значение, особено когато си на почти 70 г. И не е ясно отделно още колко живот ти остава. Ти си такъв, какъвто си на близо 70, и без да си (или да си) член-кореспондент, академик, патриарх или папа. Нямам положителни отзиви от последните ми контакти с него преди 15-20 години, но дано да се е попроменил и омекнал по старчески. Иначе файда – йок, освен финансова и лично за него само. Правото няма да се промени и до оня ден и след утре с академик или без… Покажи целия коментар »
Към участника, коментиращ момента на признанията, времето на радостта и възрастта:
Уважаема, уважаеми, Ако бяхте погледнали биографията на професор Русчев, едва ли щяхте да се включите с този коментар, защото би Ви направило впечатление, че пътя му следва една естествена градация, едно последователно израстване. Правото не е наука, в която може да станеш звезда / чл.-кор или академик/ на 30-40-50 г.
Именно годините труд са доказателство за личния му успех, натрупаните знания, мъдростта и затова признанието, Заслужено – идва в най-точния момент.
О да бе, то това е като Мимар Синан в строежа на джамии. Май само вие си ги вярвате тия неща на няколко чашки висогоградусов Алкохол.
Спокойно, Русчев. Поколения преподаватели и студенти ви познават в достатъчна степен, че да се перемира допускането, че коментарите им са необосновани. Тълкувайте това както искате.
Правилното изписване е „перИмира“. Латинският глагол е perimo с перфектна форма peremptus. Затова пишем „перЕмпция“, но е правилно да се пише „перИмира“. Допуснали сте професорска грешка, която може да бъде открита дори в учебника на Александър Кожухаров. Жалко, че вече нямаме учени като него, Витали Таджер, Иван Ненов, Михаил Андреев. Нито един от последните не е бил удостоен с научното звание „академик“, но запознатите с трудовете им знаем, че те са били блестящи учени от световна класа. От живите може би само Васил Мръчков, Красимира Средкова и Екатерина Матеева се доближават до тях.
Характерно за нашите географски ширини, за съжаление, е да не можем да признаем, да поздравим чужд успех, а когато имаме и някаква лична причина, още по-малко…. Субективното ни отношение ни пречи да видим един факт. А той е, че цели 27 г. не е имало юрист академик в БАН. Представители от всички други сфери на науката присъстват, но не и на правната наука? И когато това се случва, вместо да му пожелаем успех, вместо да го поздравим, отдал времето, здравето, голяма част от личния си живот, проявил смелост и дързост да завоюва висини, които 27 г. стоят не покорени от… Покажи целия коментар »
И аз имам лични впечатления от него и затова ще замълча.
Много по-заслужили не станаха нито член-кореспонденти, нито академици. Няма идеални хора, но не мога да се зарадвам в случая, не че ми дреме нещо……..
Браво, Иване! С теб имаме общи статии, цитирали сме се и малко хора знаят, че цели 6 месеца не излезе от дома, докато пишеше една от книгите! Който не го е правил това, не знае за какво самодисциплина става въпрос. Радвай се заслужено и честито, от сърце!
Сега Иванчо поостаря и се поуспокои. Вие да видите едно време каква касапница беше при него. Колежки в депресии и сълзи изпадаха, че ще трябва за 10 път да се явяват, колегите трепетно му се заканваха, че ще го причакат някъде и ще го пребият. А и при нас изпитваше писмено и устно, и 90% още на писмения окапваха.
Дано поне в академичните среди се държи човешки. Преподаваше ми вещно право и съм го запомнил с лоши чувства. Това че отсъстваше на всяка втора лекция е най-малкото. А, когато се появяваше отделяше поне 20 минути да хули Венедиков. И не разбирам как от 150 човека поток беше преценил, че само 8 човека са компетентни да държат устен изпит. Като не ни даде право и да си погледнем уж проверените казуси за допускане до устен. Събрахме подписка до декана и ректора да го махнат, ама нищо не стана и после на поправката от 200 скъсани, казуса минаха едва трима.
Освен честите му отсъствия от лекции тук може да се добави и дидактическия неиздържания метод на изпитване, при който тестовите въпроси са свързани с конкретни членове на закона. Запомнил съм въпроса за нотариалния акт по чл. 587 ГПК. Не даваше на студентите да ползуват закони през време на изпита, но тестът съдържаше тъкмо такива въпроси. Очевидно очакваше от студентите в трети курс да са наизустили не само ЗС, но и определени текстове на ГПК, които се изучават в пети курс. Наизустяването на текстове на закона не означава усвояване на правната материя и може да изиграе лоша шега в съвременните условия… Покажи целия коментар »
Русчев изобщо не е идеалният човек, такива не съществуват, но аз го харесвам като учен, има доста смислени трудове и особено задълбочени в почти всички области на гражданскоправните науки. И най-важното – извървял е трудния път самостоятелно, нито е публична личност, нито криещ се зад някоя от многобройните политически партии. Защитава себе си с мозък, труд и упоритост, а не с тарикатлъци и дерибейщина, както почти всички правят.
И гениалният проф. Живко Сталев щеше да бъде академик, ако не бяха маститите комунисти Ярослав Радев и Стефан Павлов – верни на партията майка (БКП).
В днешно време има обективни критерии – цитируемост, която пък се оценява в зависомост от коефециента на изданието, където е цитирането. Русчев категорично е на първо място по тези критерии. Съвсем отделен въпрос е дали някой го харесва като човек и преподавател. На мен Русчев ми е симпатичен. Да, той далеч не е съвършен като човек. А и кой във всичко е съвършен? Като добавим присъщата на немалко колеги завист – винаги ще има какви ли не писания. Нека се зарадваме, че приносът на един юрист беше оценен повече от приноса на редица изявени учени от други хуманитарни науки!
А дали някой в БАН преброи колко пъти е цитиран Живко Сталев?!
Така по този критерий той преди десетилетия щеше да е станал академик не един, а десетина пъти, защото няма практикуващ юрист, който да не го е цитирал поне веднъж в живота си. Е, вярно в практиката, а не в превзети научни статии с измислени проблеми за разтягане на локуми.
Гениален юрист и велик човек беше Живко Сталев, нека почива в мир!
Жалко, че обикновено почести у нас получават не достойните, а блюдолизците…
Русчев иначе така е добър лектор, разбира ги нещата, толерантен е със студентите и колегите, докато не го налегне “познатото му чувство за комплекси и малоценност”, тогава да не си покрай него, особено на изпит.
А къде забравяте, Лекс, и проф. Стефан Павлов (Наказателен процес), който беше също академик. Неговите учебници по Наказателен процес на Република България се четат и до днес.
Браво!Няма Как да забравя колко ме изпоти на изпита!
2-ката на редовния държавен изпит от него е оставила дълбок спомен в много колеги. Наздраве Ванка.
Дано Егото Му най-накрая бъде удовлетворено.
Какво стана с нашия в Кембридж, който три пъти опитал докторантура, но Русчев го късал? То не бяха разкрития за любовници-студентки и асистентки, за нагласени конкурси, за корупция в изпитите…
Този индивид, който беше късан 3 пъти правилно от професора, беше глупак, познавам го лично, добре, че не успя с докторантурата си.
Викаш, понеже понеже роднините, любовниците и натегачите, които са докторанти в СУ, са много по-големи капацитети… Академизъм да се лее!
Младите булки са слабост на доста доценти и професори…..
Па и на мене ми беше асистент. Помня думите му „След две години практика и вещното право нямало тайни за него“
Браво, заслужено признание, заради задълбоченото изследване на правото и нестандартния му подход и антиконформистки възгледи в на практика всяко негово научно произведение.
Няма такова нещо. Русчев не пие, или, ако пие, пие умерено и то само вино. Познавам го от 35 години.В България всеки се занимава със слухове, не го интересува истинската наука, а разпространямва слухове, лъжи, полуистини, клюки. За това сме на това дередже. Не се цени учения, а кръчмаря, чалгаря, стражаря, пъдаря, говедаря- както още Петко Славейков е описал българските нрави.
И аз го познавам лично, да не би сам да си е написал коментар, че не пие? Я го питайте за племенника му с цигарите и защо мрази полицията, като го познавате токова добре.
Стига клюки, това не е пик или разни сайтове на Дебелия „Магнитски“.
И по жени не ходи сигурно:)))) хахаха
Значи само заради вино закъснява за държавен изпит с 2 часа, идва махмурлия и се извинява на колегите от комисията, че е имал тежка вечер, а на колегите студенти казва „по бързо говорете, че да свърши тая мъка“ …
Браво на професора! Безспорен учен в правните среди. Всички думи за него ще е малко.
Ако пусне в книжарницата учебниците си, ще покаже голяма доблест, не виждам смисъл защо не го направи досега.
Мисля, че е време да публикува трудовете си и то вече в качеството на академик, защото си заслужава да бъде четен от юристи, сега е момента да го стори, ако уважава своите колеги, студенти и цялата юридическа общност – според мен ще спечели много. Само това го отчитам като негова грешка, иначе е блестящ юрист!!
Даже и в чужбина са го оценили.
проф. Русчев е голям образец за професионализъм и обективност. Не се съмнявах, че ще спечели. Пожелавам му винаги на изпити да е толкова точен и справедлив в оценките си, както и да ни радва с още много от неговите книги. Поздрави!
Велик академик, който крие трудовете си? „Престацията“ къде е публикувана?
Що за въпрос?! Престацията не се публикува, а се дава – под формата на кошници с плодове, чувалчета с пачки или пък в натура. Питай съдиите от ВКС и ВАС, по-големи специалисти в тази област от тях едва ли има… 🙂 🙂 🙂
Помня публичната защита на тази негова дисертация за д. ю. н. От изявленията на научното жури останах с впечатлението, че най-голямото достойнтво на труда се изразява в… оригиналността на заглавието. Разбира се, ако отворим учебника на Александър Кожухаров, ще видим, че едно от заглавията на главите е „Дължимата престация“. Може би прословутата оригиналност при академик Иван Русчев се изразява в съкращаването на „дължимата“.
А след още 27 г. ще бъде публикуван и учебникът му по Гражданско право!
Всъщност, може да прочетете учебника му по гражданско право в Националната библиотека. Там са налични:)
Живко Сталев, Петко Венедиков, Петко Стайнов…
Само на прима виста имена, които ми струва като да са заслужавали повече тази титла. Колкото и да е велик като учен (съвсем не безспорно твърдение), като човек има има още много да учи, но не би. Нравствените качества вероятно не са били част от процедурата.
Живко Сталев почина преди 16 години
Горд съм, че проф. Русчев стана академик. Преподавал ми е по гражданско право и мога да кажа само хубави неща като капацитет и преподавател. На изпита за младши съдии също оценяваше много обективно. Страхотен и честен човек! Това е заслужен и голям успех за него.
Щом това е идолът Ви в правото и представата Ви за „честен човек“, ясно защо съдебните актове на ВКС са с толкова срамно ниско качество, г-н съдия.
В десятката!
Русчев напълно заслужава, защото се занимава с наука, а не с политика, изследва проблема, а не го коментира, задълбочен, автор на 14 монографии, никога не се е ползвал с благоволението на казионните структури.
Наистина има страххотно чувство за хумор.
Русчев поне е безпорен, едва ли ще се намери някой, който да каже лоша дума за него като учен.
Много се радвам. Напълно заслужено.
Напълно заслужена награда.
Браво!
Най-после справедливост и уважение към тази наука.
Сериозно ли? На какви наркотици сте? 😀
Голямо име в българското право, един от съвременните стожери на правото!