1. Въведение

В ДВ. бр. 63 от 25 Юли 2023 г. беше обнародвана Наредба № Н-2 от 12 юли 2023 г. за дейности по асистирана репродукция, издадена от министъра на здравеопазването (по-нататък за краткост Наредба № Н-2). С това се сложи край на съществувалия почти три години правен вакуум в регулацията на дейностите по асистирана репродукция[1]. Наред с другите изменения по ключови въпроси на дейностите по асистирана репродукция, в Наредба № Н-2 за първи път в българския правен ред се уреди възможността за постмортална асистирана репродукция (по-нататък за краткост ПАР).

ПАР не е нововъведение за медицината[2], в литературата са докладвани случаи за ПАР още през 1980 г. Въпреки техническата възможност за създаване на потомство чрез ПАР, същата поставя редица въпроси от етично, социално и юридическо измерение. Би следвало уредбата на ПАР в българския правен ред да бъде предшествана от отговори на тези въпроси. Почти пълната липса на юридически и обществен дебат у нас по темата на ПАР предопределя голяма част от тях да останат неизяснени.

Настоящото изложение си поставя за цел да анализира текстовете, регулиращи ПАР в действащото българско право. За пълнота ще бъдат разгледани процесите по обществено обсъждане на Наредба № Н-2, касаещи разпоредбите, посветени на ПАР. Основно внимание ще бъде обърнато на въпросите, които възникват във връзка с установяването на произход на роденото чрез ПАР дете и на неговия наследственоправен статус.

2. Понятие за ПАР

Асистираната репродукция следва да се разбира като медицинска помощ, чрез която определени лица реализират естествената за биологичния им организъм способност за възпроизводство[3]. Правната уредба[4] на асистираната репродукция у нас, датира от 1987 г., когато е приета Наредба № 12 от 1987 г. за изкуствено оплождане на жените, издадена от министъра на здравеопазването. Впоследствие с приемането на Закона за здравето (ЗЗ), обн. ДВ. бр. 70 от 10 Август 2004 г., асистираната репродукция получи своята правна регулация и на законово ниво. Уредбата беше доразвита в Наредба № 28 (отм.) и Медицинския стандарт по асистирана репродукция, поместен в Приложение № 1 към Наредбата, заменена от действаща Наредба № Н-2 и действащия Медицински стандарт по асистирана репродукция, отново в Приложение № 1 към Наредбата.

В нито един от гореизброените законови и подзаконови нормативни актове не се съдържа легална дефиниция за ПАР (дори в Наредба № Н-2, която разрешава ПАР).

Основното различие между традиционната асистирана репродукция и ПАР е, че при последната към момента на ембриотрансфера[5] или изкуствената инсеминация[6] е настъпила смъртта на един от партньорите/съпрузите. Макар и по-честата ситуация да предполага смърт на мъжкия партньор/съпруг, не е изключено криоконсервиран[7] ембрион да бъде трансфериран в реципиентка след смъртта на жената[8], чиято яйцеклетка е използвана при създаването на ембриона.

Във връзка с гореизложеното, за работно определение на ПАР за целите на настоящата разработка, може да се приеме следното: медицинска дейност по използване на мъжки/женски полови клетки или ембриони с цел създаване на потомство след настъпването на смъртта на лицето донор на половите клетки.

3. Правна уредба на ПАР в България

3.1. Действащ текст

Действащата правна уредба на ПАР в България е уредена в подзаконов нормативен акт и по-точно в т. 5.9 от раздел IV на приложение № 1 към чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-2. Прави впечатление, че правилата за приложение на ПАР не са уредени като част от разпоредбите на Наредба № Н-2, а са поместени в Медицинския стандарт по „Асистирана репродукция“, който представлява приложение към Наредба № Н-2 и се издава на основание чл. 1, ал. 1, т. 1 от нея. Конкретната регламентация на ПАР е следната:

5.8. Не се разрешава извършването на асистирана репродукция с криоконсервирани яйцеклетки или сперматозоиди при смърт на единия от партньорите.

5.9. Не се разрешава извършването на IVF/ET с криоконсервирани ембриони при смърт на единия от партньорите, освен ако са изпълнени едновременно следните условия:

5.9.1. налице е писмено волеизявление, дадено от починалия мъжки партньор приживе, в информирано съгласие, с което се удостоверява волята му по отношение на разпореждането с криоконсервираните ембриони;

5.9.2. реципиент на криоконсервираните ембриони е същата партньорка, с която е планирана и провеждана процедурата по асистирана репродукция; тя трябва да бъде изрично посочена в документа по т. 5.9.1;

5.9.3. изминали са не по-малко от 12 и не повече от 36 месеца от смъртта;

5.9.4. преди процедурата партньорката е преминала през психологическа консултация и е запозната писмено с информацията, че при раждане на дете то няма да бъде наследник на починалия партньор съгласно чл. 2, ал. 1, буква „а“ от Закона за наследството и няма произход от баща (починалия партньор) съгласно Семейния кодекс.

Преди да се пристъпи към анализ на текста, нека първо бъдат проследени процесите, които предшестваха неговата поява в правния ред.

3.2. Мотиви и становища към проекта за Наредба № Н-2

Темата за ПАР беше актуална в медийното пространство в България през 2017 г., когато беше разказана история на пациентка със замразени ембриони, които не могат да бъдат използвани, тъй като съпругът дарител на мъжките репродуктивни клетки, е починал внезапно преди пристъпването към ембриотрансфер[9]. В следващите години темата не е присъствала активно нито в публичното, нито в научното (юридическо[10], медицинско, етично) пространство. Въпреки очевидната липса на обществен дебат по въпроса за ПАР, същата беше част от проекта за нова наредба по асистирана репродукция.

На 23.05.2022 г. беше открита процедурата[11] по обществена консултация на новата Наредба № Н-2. Предложеният текст, касаещ ПАР, стана част от действащата Наредба № Н-2 без да претърпи изменения. Мотивите към проекта на Наредба № Н-2 аргументират допустимостта на ПАР с това, че допуснатият случай на ПАР (единствено при криоконсервирани ембриони) се наблюдава изключително рядко: „нечести житейски казуси“, че е допуснат единствено най-непротиворечивият случай[12], че са заложени сериозни критерии за допустимост. В мотивите се съдържа мнението, че сравнителноправният подход е неподходящ аргумент, тъй като „регулациите във всяка държава са различни и са обусловени от съответните културни нагласи“.

Освен със своята лаконичност, мотивите към въвеждането на ПАР правят впечатление и с известни неточности и подвеждащи данни. Например, посочено е, че: „Във Франция може (вероятно се има предвид, че ПАР е разрешена, бел. моя Д.Д.), при подписана приживе декларация на партньорите“. Съгласно действащата правна уредба във Франция – чл. L2142-2[13] от Френския кодекс за обществено здраве[14]: „Мъжът и жената, съставляващи двойката, трябва да са живи, в детеродна възраст и да са дали предварително съгласие за трансфер на ембриони или инсеминация. Смъртта на един от членовете на двойката, подаването на молба за развод или законна раздяла или прекратяването на съвместното съжителство, както и писменото оттегляне на съгласието от страна на мъжа или жената до лекаря, отговорен за осъществяването на медикаментозната асистирана репродукция, са пречки за инсеминацията или трансфера на ембриони.“ Нещо повече, в литературата[15] се изтъква, че най-много съдебни решения по въпросите на ПАР са били постановявани от френските съдилища, което прави тяхната практика определяща за създаване на всеобща европейска тенденция.

В процеса на обществени консултации бяха изразени отрицателни становища, касаещи наредбата в частта, уреждаща ПАР, но нито едно от тях не беше взето предвид. Заслужава да бъде обърнато внимание, че становищата бяха отправени както от представители на юридическото[16] съсловие, така и на медицинското[17].

4. Анализ на уредбата

4.1. Фактически състав

4.1.1. Ограничения

ПАР в България е разрешена в една единствена хипотеза – наличието на криоконсервирани ембриони. Ако към момента на настъпването на смъртта на лицето, в криобанката се съхраняват единствено криоконсервирани яйцеклетки или сперматозоиди, ПАР не се допуска, по арг. от т. 5.8[18] от раздел IV на приложение № 1 към чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-2. Освен това, чл. 70, т. 4 и т. 5 и чл. 71, т. 6 и 7 предвиждат, че смъртта на съпруга/партньора (съпругата/партньорката) са основателни причини за първоначално блокиране на криоконсервираните репродуктивни клетки и последващото им изтегляне и унищожаване.

Друго ограничение, което законодателят е поставил, е за приложение на ПАР единствено при смърт на мъжкия партньор, по арг. от т. 5.9.1. Следователно при настъпване на смърт на женския партньор, дори да съществуват криоконсервирани ембриони, преживелият мъжки партньор няма да има право да ги използва за ембриотрансфер в друга своя последваща партньорка.

Това ограничение би могло да се аргументира със забраната[19] за сурогатно майчинство в България. От друга страна обаче, действаща уредба на ПАР изрично изключва какъвто и да е произход[20] на детето от починалия биологичен родител. Ето защо, дори да бъде използван криоконсервиран ембрион след смъртта на жената, чиято яйцеклетка е била използвана за създаването на ембриона, за майка на детето ще се счита жената, която го е родила, по арг. от чл. 60, ал. 1  от Семейния кодекс (СК). Освен това този произход няма да може да се оспорва, поради императивната повеля на чл. 60, ал. 5 от СК, която предвижда, че произходът от жената, родила детето при асистирана репродукция, не може да бъде оспорван на това основание.

Така или иначе в по-голямата част от законодателствата[21], в които е уредена ПАР, възможността е предвидена единствено при смъртта на мъжкия партньор. Вероятно е направен опит тази тенденция да се спази и в българския текст.

Резонно е да бъде поставен въпросът дали съществува изискване за неналичие на брачна връзка между лицата, чийто генетичен материал е използван за създаването на ембриона. Тази неяснота възниква, тъй като в текста, регламентиращ ПАР в Наредба № Н-2, се използва единствено думата „партньор“ и нейните производни, а когато Наредбата използва единствено партньор без алтернативно съпруг, се разбират лица, които нямат сключен брак помежду си. Например в разпоредбите на чл. 70 и чл. 71 от Наредба № Н-2, отнасящи се до блокирането и унищожаването на репродуктивните клетки при смърт на „съпруга/партньора (съпругата/партньорката)“, непротиворечиво се разбира, че правилото се прилага както при наличие, така и при липса на брак.

Няма логична причина, която да обоснове изключването на съпрузите от приложното поле на ПАР в България, такива аргументи не се съдържат и в мотивите към Наредба № Н-2. Ето защо текстът трябва да се тълкува корективно в посока, че съпрузите (По-долу за краткост ще бъде използвано “партньор”, като под него следва да бъде разбирано както брачен партньор, така и партньор без брак.) също могат да се възползват от правата, които Наредба № Н-2 им дава в контекста на ПАР.

4.1.2. Първи елемент – криоконсервиран ембрион/и

Първият елемент от фактическия състав на ПАР е наличието на криоконсервиран/и ембрион/и. Към момента на криоконсервация партньорът трябва да е жив. Той и партньорката му трябва да са дали писмено информирано съгласие за съхранение на предимплантационни ембриони по смис. на т. 11.5 раздел VII  на приложение № 1 към чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-2.

4.1.3. Втори елемент – информирано съгласие от партньора

Въпросът за информираното съгласие[22] (ИС) е централен в медицинското право. Чрез него се реализира едно от основните права на пациентите – да получат ясна и достъпна информация за предлаганото им лечение. Институтът на ИС отговаря и на важния въпрос касателно отговорността от възникването на усложнения при и по повод оказване на медицинска помощ. Вижда се проявлението на принципа комуто ползите, нему и рискът[23], тъй като след като пациентът е бил запознат с евентуалните възможни усложнения от медицинската дейност, той е изразил своето съгласие да носи риска от тяхното настъпване. В литературата[24] ИС се определя като едностранно волеизявление с особено правно значение.

ИС предшества почти всяка една медицинска дейност, по арг. от чл. 87, ал. 1 и сл. от ЗЗ. Асистираната репродукция не прави изключение, тъй като чл. 130, ал. 1 от ЗЗ предвижда, че асистираната репродукция се извършва след получаване на писмено информирано съгласие от лицата, желаещи да създадат потомство.

Проявлението на ИС при ПАР обаче е по-различно, тъй като партньорът дава съгласие приживе за медицински дейности (извършване на ембриотрансфер), които ще се осъществят в бъдещ момент и то след настъпването на смъртта му. По-конкретно партньорът дава писмено волеизявление, обективирано в ИС, с което се: удостоверява волята му по отношение на разпореждането с криоконсервираните ембриони. В този случай не може да става въпрос за прехвърляне на риска от евентуални усложнения, тъй като пациентът, който дава информираното съгласие, не съществува като правен субект към момента на извършването на медицинската дейност, за която е дадено съгласието. Поради тази причина възможността за претърпяване на вреди от него е изключена.

ИС при ПАР разкрива някои сходства със завещанието като едностранна разпоредителна сделка с оглед на смърт. И в двата случая действието на правния акт се проявява след настъпването на смъртта на автора му – mortis causa. Касае се за едностранни правни актове. И двата акта представляват действия на разпореждане, като това изрично се подчертава от текста на Наредба № Н-2, в който е използван терминът – разпореждане[25]. Завещанието е разпореждане с имущество в полза на определено лице[26], ИС при ПАР е разпореждане с криоконсервирани ембриони[27] в полза на конкретен реципиент – същата партньорка, с която е планирана и провеждана процедурата по асистирана репродукция и която е посочена в ИС за ПАР.

На следващо място завещанието е безвъзмездна сделка, постморталното разпореждане с ембриони също е безвъзмездно за партньора. Това следва от императивното правило на чл. 5 от Закона за органи тъкани и клетки (ЗОТК), което забранява извършването на възмездни сделки с клетки, per argumentum a contrario – безвъзмездни разпореждания са разрешени.

ИС при ПАР разкрива същевременно и много различия от завещанието, като най-същественото е, че завещанието е акт на разпореждане с имущество, арг. от чл. 13 ЗН. Имуществото от своя страна обхваща парично оценимите права и задължения на правния субект. Доколкото имущественият характер на ембрионите е твърде спорен, поради невъзможността да бъдат оценени в пари, то следва същите да бъдат изключени от имуществото на физическото лице и следователно да не могат да бъдат обект на завещателни разпореждания[28].

ИС при ПАР би могло да се сравни с ИС, което дават донорите на яйцеклетки[29]. Напълно възможно е към момента на използване на дарената яйцеклетка донорът да не е жив и ИС отново да прояви действие. Това обаче е изключение от нормалното стечение на обстоятелства, за разлика от ИС при ПАР, когато винаги действието на ИС ще се прояви след смъртта на автора му.

Всичко това води до извода, че ИС при ПАР урежда нов вид юридическа конструкция, непозната до този момент на българското право. ИС при ПАР е нетипичен тип волеизявление за разпореждане с криоконсервирани ембриони, действащо след смъртта на своя автор.

4.1.4. Трети елемент – времеви интервал

Наредба № Н-2 урежда точно определен времеви интервал, през който може да бъде извършена ПАР. Необходимо е да са изминали поне 12 месеца от настъпването на смъртта на партньора, но не повече от 36 месеца. Долната граница може да бъде оправдана с целта да е минал известен период от време, за да се намали възможността решението на реципиентката да е повлияно от негативните емоции от загубата на партньора. Не става ясно обаче каква е причината да бъде наложена горна граница от 36 месеца. В т. 5.9.4. изрично се посочва, че детето, родено вследствие от ПАР, няма да има произход от биологичния си баща, както и качеството на негов наследник. В държавите, в които е разрешена ПАР, ограничаването на срока служи като гаранция за запазване на имуществото на бащата[30]. Предвид изключването на детето като наследник на биологичния си баща, ограничаването на срока изглежда ненужно и би имало като своя единствена последица намаляване на шанса за реализиране на бременност на реципиентката.

4.1.5. Четвърти елемент – консултация с психолог

Т. 5.9.4. изисква преди пристъпването към процедурата реципиентката да бъде консултирана от психолог. По този начин още веднъж се гарантира, че решението няма да бъде взето прибързано и повлияно единствено от състояние на депресия поради преживяната загуба.

4.1.5. Пети елемент – декларация за липса на произход и наследствени права към биологичния баща

Последният елемент от фактическия състав на ПАР със сигурност поражда най-много въпроси. Т. 5.9.4. изисква реципиентката да е „запозната писмено с информацията, че при раждане на дете то няма да бъде наследник на починалия партньор съгласно чл. 2, ал. 1, буква „а“ от Закона за наследството и няма произход от баща (починалия партньор) съгласно Семейния кодекс.“ Вероятно запознаването с тази информация ще бъде оформено като декларация за знание, която трябва да се предостави от лечебното заведение преди извършването на ембриотрансфера.

Редно е да се отбележи, че декларацията има само информационна стойност и не предизвиква никакви правни последици. Тя нито може да служи за отказ от невъзникнали права на детето, тъй като такъв поначало е нищожен[31], нито може да послужи като основание за отказ на искови претенции на детето към наследството на биологичния си баща.

4.2. Произход на детето[32]

Уредбата на ПАР в Наредба № Н-2 лаконично, но категорично постановява, че при раждане на дете, то няма произход от баща (починали партньор), съгласно СК[33]. Произходът представлява биологична връзка между две лица, от които едното е баща или майка на другото[34]. При ПАР е несъмнено, че биологичната връзка е налице, тъй като криоконсервираният ембрион е създаден чрез генетичен материал (сперматозоид) на починалия партньор – биологичен баща на детето. Следователно произходът съществува, но Наредба № Н-2 забранява този произход да бъде установяван.

Способите за установяване на произход от баща са презумпцията за бащинство, иск за установяване на бащинство и припознаване.

4.2.1. Презумпция за бащинство

Към ситуацията на ПАР способите – презумпция за бащинство и припознаване са неприложими. Нито една от трите хипотези[35], при които презумпцията действа,  може да бъде изпълнена – към момента на раждането на детето бракът е прекратен и със сигурност са изтекли повече от 300 дни от прекратяването на брака, тъй като т.5.9.3 изисква да са изминали поне 12 месеца (ок. 360 дни) от смъртта на партньора преди да се пристъпи към ембриотрансфер. Това означава, че детето може да бъде родено най-рано 18 месеца (ако се приеме, че най-кратката възможна бременност трае 6 месеца) след смъртта на починалия партньор, което води до неприложимост на презумпцията по чл. 61 СК.

4.2.2. Припознаване

Припознаването като способ за установяване на произход също е неприложимо. Вярно е, че могат да бъдат припознати и заченати деца, съгласно правилата на чл. 64, ал. 1 СК, но криоконсервираният ембрион все още не притежава качеството заченат[36]. Той ще придобие тази характеристика едва след извършването на ембриотрансфера и реализирането на успешна бременност, а към този момент партньорът на реципиентката е починал и няма как да извърши припознаване.

При действието на ЗЛС е съществувала възможност за припознаване и чрез завещание[37], но след приемането на СК от 1968 г. начините за извършване на припознаване са изчерпателно изброени и завещанието не е сред тях.

4.2.3. Иск за бащинство

Остава да бъде разгледан въпросът и за установяването на произход от баща чрез иска по чл. 69 СК, т.нар. иск за бащинство. Предпоставките за допустимост на иска са отдавна изяснени в теорията[38] и съдебната практика[39] – детето да няма установен произход от баща, детето да е родено и произходът от майката да е бил установен.

При редакцията на разпоредбата и в трите СК не се забелязват разлики в ответника по иска, който при всички случаи е претендираният баща. Предвид особеностите на ПАР, заслужава да бъде разгледана възможността за предявяване на иска при условие, че ответникът е починал.

Предявяването на иск за бащинство при починал баща е разрешено в действащото право, като в този случай искът е срещу наследниците, по арг. от чл. 72, ал. 2 СК. Не съществуват никакви пречки както от процесуален, така и от материален характер, които да възпрепятстват предявяването на иска срещу наследниците на починалия партньор при ПАР. Наистина в т. 5.9.4 от Наредба № Н-2 изрично е закрепено, че детето, родено при ПАР, няма произход от баща по смисъла на СК. Това обаче не е пречка за предявяване на иска по чл. 69 СК. Както вече беше посочено, именно липсата на установен произход от баща към момента на раждането се явява предпоставка за допустимостта на иска по чл. 69 СК.

Не съществуват и пречки във връзка със срока за упражняване на правото по чл. 69 СК. Майката може да предяви иска в тригодишен срок от раждането на детето, а детето до три години от навършване на пълнолетие или до навършване на 21-годишна възраст.

Мислими са различни хипотези по въпроса кой може да бъде ответник. Обикновено това са родителите на починалия партньор, които, имайки предвид и вероятно ненапредналата му възраст, може все още да са живи[40]. Интересна хипотеза би била при сключен брак между лицата (реципиентката и починалия партньор) и липса на други наследници на починалия партньор. В този случай ответник по иска следва да бъде бившата съпруга, а ищец детето. Ако искът се предявява чрез майката като законен представител на малолетното дете и ответник е майката, са налице противоречиви интереси, при които следва съдът да назначи особен представител на детето, арг. от чл. 29, ал. 4 ГПК.

Заслужава да бъде обърнато внимание и на екзотичната хипотезата, когато между реципиентката и починалия партньор няма сключен брак и починалият не е оставил наследници. В този случай наследството се получава от държавата, с изключение на изрично изброени вещи, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират – чл. 11 ЗН. Може ли при такава ситуация искът по чл. 69 СК да се предяви срещу държавата/общината? Съвременната наследственоправна теория[41] отрича качеството наследник на държавата и общината и подкрепя тезата, че вакантното наследство се придобива не от наследник, а от суверен въз основа на властнически правомощия като по този начин наследствените права и задължения не остават без титуляр. Следователно искът по чл. 69 СК във вр. с чл. 72, ал.2 СК няма да може да бъде предявен в описаната ситуация, поради липса на пасивно легитимирана страна, която да отговаря на изискването за наследник.

С изключение на последната спомената хипотеза, искът по чл. 69 СК е подходящ способ за установяването на произхода на детето при ПАР. Рестрикциите, установени в подзаконов нормативен акт, не са способни да ограничават предявяването на иск, уреден в закон. Ако законодателят е искал да изключи приложението на иска за бащинство при ПАР, е било необходимо да бъде уреден изричен текст в този смисъл в главата за произхода в СК.

Какви биха били последиците от уважаването на иска по чл. 69 СК при ПАР и установяването на произход на детето от починалия му баща? Съдебното решение на иска за установяване на бащинство има установително действие за произхода на детето от бащата, считано от момента на раждането, т.е. действие ex tunc. В диспозитива на решението съдът задължително постановява промяна на бащиното и фамилното име на детето на основание чл. 16, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) във вр. с чл. 13 и чл. 14 ЗГР.

На следващо място юридическият факт на произхода е предпоставка за възникване на връзки на родство между роднините на бащата от една страна и детето от друга, арг. от чл. 74 и сл. СК. В повечето случаи става въпрос за роднински връзки с близкия семеен кръг – баба и дядо, чичо и леля. В тази връзка следва да се има предвид, че биха възникнали и пречките за сключване на брак с роднини на бащата. Освен това детето ще има право да търси издръжка от роднините на баща си по правилата на чл. 140, ал. 1 СК. От изключителна важност за детето е, че то ще стане част от кръга на законните наследници на роднините на баща му и ще може да ги наследява пряко и по право на заместване по чл. 10 ЗН.

В заключение, няма съмнение, че установяването на произход от бащата, макар и след неговата смърт, би имало благоприятно действие върху семейното и материалното положение на детето. По-долу ще бъде обърнато внимание и на съществения въпрос за възможността детето да наследи баща си.

4.3. Наследственоправен статус на детето[42]

В типичния случай, когато бъде установен произход от баща, детето би имало право да наследи баща си като част от кръга на законните наследници. При сегашната уредба на ПАР обаче детето не придобива способност да наследи [43]биологичния си баща, тъй като към момента на откриването на наследството детето все още не е заченато. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, б. “а“ ЗН поставя като задължителна предпоставка за възникване на правото на наследяване, наследникът да е бил поне заченат[44] към момента на откриване на наследството, т.е. към момента на смъртта на наследодателя. Самата идея за ПАР изключва зачеването на детето да се случило към момента на смъртта на партньора, защото процедурата се извършва пост мортем (след смъртта) на партньора, от там и наименованието постмортална асистирана репродукция.

Достига се до следното положение – от една страна произходът на детето е установен, но от друга страна детето няма наследствени права спрямо своя родител.

Ситуация, при която съществува установен произход, но не възниква или не може да бъде упражнено правото на наследяване, не е чужда на българското наследствено право. Така например, ако син извърши някое от деянията, посочени в чл. 3 ЗН, срещу баща си, правото на наследяване не може да бъде упражнено от сина. Касае се за своеобразна наследственоправна[45] санкция, поради неприемливо поведение на наследника спрямо бъдещия наследодател.

За разлика от недостойнството, при ПАР потенциалният наследник не е извършил никакво укоримо деяние спрямо своя наследодател. Детето, родено вследствие на ПАР, е значително санкционирано, тъй като съгласно действащата нормативна уредба, не може да наследи баща си нито по закон, нито по завещание. Тази неоснователна санкция[46] не може да бъде оправдана по ред причини.

На първо място, законодателят е разрешил приложението на ПАР, ясно съзнавайки, че детето е лишено от емоционална връзка с баща си още от началото на своя живот. Докато възникването на емоционална връзка е невъзможно, то известното финансово обезпечаване на детето чрез придобиване на част от наследството на баща му е напълно основателно при една законодателна промяна. Така от една страна детето няма да трябва да разчита за своята издръжка единствено на средствата, осигурени от майката, а от друга последната[47] ще бъде подпомогната материално в самостоятелното отглеждане на детето.

На следващо място, сегашното разрешение третира децата, родени при ПАР, неравно спрямо техните братя и сестри, родени преди смъртта на бащата. Това води до нарушение на чл. 2, т. 4 и т. 5 СК, според които децата се ползват с особена закрила и равенство помежду си. Не става ясно и как сегашната уредба изпълнява конституционните разпоредби, според които децата, родени извън брака, имат равни права с родените в брака (чл. 47, ал. 3 КРБ), както и конституционното задължение на държавата да закриля децата, особено онези, които са останали без грижата на близките си (чл. 14 и чл. 47, ал. 4 КРБ).

Би могло да се възрази, че конституирането на наследник години след откриването на наследството е неоправдано, тъй като наследствената маса вероятно ще е разпиляна и предявяването на претенции от новопоявилия се наследник ще предизвика съдебни спорове. Подобна линия на разсъждение е твърде прагматична и не подхожда за нетипичната ситуация на ПАР. На първо място, периодът от откриването на наследството до раждането на детето в най-дългосрочната хипотеза няма да надхвърли 4 години, тъй като според правилата на Наредба № Н-2 криоконсервираните ембриони трябва да се използват най-късно до изтичане на 36 месеца след смъртта на партньора. Имайки предвид нормалната продължителност на бременността, детето ще се роди ок. 45 месеца след настъпването на смъртта на баща си. Четири години е период, за който няма да е прекомерно трудно да се предвидят правила за запазване на наследствената маса или поне на частта от нея, която би се паднала на детето.

Характерна особеност на приемането на наследството, независимо дали това се случва в обичайната хипотеза, или при ПАР, е, че наследствените дялове на останалите наследници се променят. В теорията се говори за рефлексно[48] действие на приемането на наследството, защото чрез него се засяга чужда правна сфера, като това действие настъпва автоматично по силата на закона[49]. Ето защо аргументът, че гарантирането на право на детето да приеме наследството известен период от време след откриването на наследството ще доведе до вмешателство в чужда правна сфера, е неубедителен. Потвърждение в тази насока е отмяната на чл. 50 ЗН със ЗИДЗН (ДВ, бр. 60 от 1992 г.), чрез която се позволи на наследниците по закон и по завещание да упражняват правото си на наследяване без ограничение във времето[50].

Конкретният начин за упражняване на правата на детето е въпрос на законодателна техника. Например на детето могат да бъдат признати права, подобни на тези на наследниците със запазена част[51]. Друга възможност би била предвиждането на правила за налагане на охранителни мерки за запазване на евентуалните права на детето в уредбата на производството по открито наследство (чл. 553 – 559 ГПК). Така наследството на бащата няма да бъде разпиляно до появяването на детето и приемането на наследството от него по опис[52], съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН, или чрез конклудентни действия[53].

Така или иначе действащата формулировка de lege lata на чл. 2, ал. 1 б. “а” ЗН[54] не позволява детето, заченато чрез ПАР, да наследи своя баща. Не бива да бъде забравяно, че фикцията, уредена в чл. 2, ал. 1, б. “а” ЗН, е реминисценция на латинския израз: Nasciturus pro iam nato habetur quotiens de commodis eius agitur (Заченатият се счита за роден, когато се касае за неговите интереси)[55]. С присъщата си мъдрост римските юристи са предвидили, че едно дете може да произхожда и от лице, чиято смърт вече е настъпила към момента на раждането на детето, но това не е причина да му бъдат отказани наследствени права спрямо неговия починал родител. Наличието на родствена връзка е в основата на гарантирането на правата на неродения под условието, че се роди жив. Развитието на медицината към момента на създаването на римскоправните текстове, посветени на nasciturusа, не е позволявало представата, че ембрионът може да бъде формиран и извън майчиния организъм. Това е довело до обвързване на гаранцията за защита на правата на неродения с формирането му като ембрион в майчиния организъм, т.е. със зачеването. В днешно време възникването на ембриона и неговото зачеване са два процеса, между които може да измине известен период от време (при редакцията на Наредба № Н -2, в хипотезата на ПАР, максимално 36 месеца).

Редно е приложното поле на фикцията в чл. 2, ал. 1 б. “а” ЗН да бъде разширено[56] към първоначалния момент на създаването на ембриона. Само така едно многовековно правно решение може да бъде адаптирано към съвременните предизвикателства, пред които се изправя Наследственото право. Освен това волята на наследодателя, относно желанието му за създаването на това дете, произхождащо от него, се потвърждава от даденото информирано съгласие приживе, вж. т. 4.1.3.

Заслужава да бъде отбелязано, че детето няма да може да наследи дори и в негова полза да има завещание от биологичния баща, тъй като към момента на откриване на наследството, детето няма да е заченато и ще действа правилото на чл. 2, ал. 1 б. “а”. При действието на ЗН от 1890 г. завещанието в полза на незаченато лице е било напълно действително, като чл. 49 е предвиждал, че: „Впрочем, децата на едно определено лице, което е било живо, във времето, когато е направено завещанието, макар да не са били в това време още заченати, могат да получат по завещание.“ Оказва се, че ЗН от 1890 г. би защитил по-успешно правата на децата, заченати след ПАР, тъй като предвижда изключение от фикцията на чл. 2, ал. 1 б. “а” ЗН, респ. чл. 5 ЗН – 1890.

5. Извод

Съвременните постижения на медицината правят възможни редица дейности, чието извършване повдига въпроси от правен и етичен порядък. Именно поради противоречие с етичните разбирания на обществото част от тези дейности са нормативно забранени[57]. В случая на ПАР законодателят е преценил, че въвеждането ѝ не противоречи на обществените разбирания в страната. Дали това наистина е така не е тема, която настоящото изложение изследва. За пълноценното реализиране на правата на детето, родено вследствие на ПАР, са необходими законодателни промени.

На първо място ПАР трябва да намери своята основна уредба на законово ниво в Закона за здравето в Глава IV, Раздел III – Асистирана репродукция и едва след това да бъдат уредени допълнителни правила в подзаконов нормативен акт. Необходими са промени и в Семейния кодекс, Глава VI – Произход, в посока на установяване на произход на дете от баща при ПАР, за да не се налага произходът да се установява чрез предявяване на иск по чл. 69 СК. Затова обаче е необходима сериозна реформа[58], включваща на първо място разширяване на приложното поле на презумпцията за бащинство и за случаите на фактическо съпружеско съжителство. Това би се оказало достатъчно, тъй като чл. 61, ал. 3  СК вече предвижда, че презумпцията за бащинство се прилага и за случаите на асистирана репродукция, към които спада ПАР.

Необходимо е и разширяване на приложното поле на фикцията, уредена в чл. 2, ал. 1, б. “а” от ЗН, с оглед гарантирането на наследствените права на детето при ПАР.

В контекста на темата, би могло да се стигне до заключението, че действащата уредба е в своя ембрионален стадий, като ѝ предстои сериозно доразвитие, за да се роди  пълноценен нормативен организъм, гарантиращ правата[59] на детето, родено след ПАР. 

[1] С Решение № 4655 от 21.04.2020 г. по адм. д. № 7771/2019 г. на ВАС – ДВ, бр. 93 от 30 октомври 2020 г., в сила от 30.10.2020 г. беше отменена предишната наредба, регулираща дейностите по асистирана репродукция – Наредба № 28 от 20 юни  2007 г. за дейности по асистирана репродукция (по-нататък за краткост „Наредба № 28 – отм.“).
[2] Вж. Свитнев, К.Н. (2011). Правовые и этические аспекты посмертной репродукции. Правовые вопросы в здравоохранении. № 6, стр. 30 – 43, цит. по Петрова П. Мария., Постмортална асистирана репродукция, достъпна на: https://conference.ue-varna.bg/pravni-nauki/ConfProceedings/LBCS2020/179-183.pdf, вж. Rothman, C.M. (1980) A method for obtaining viable sperm in the postmortem state. Fertil. Steril., 34, 512., който докладва за случай от 1980 г., касаещ 30-годишен мъж, изпаднал в мозъчна смърт след автомобилна катастрофа, чието семейство е поискало запазване на спермата на пострадалия.
[3] Вж.  Ставру,  С.,  Видения  в  Кутията  на  Пандора.  Биоправо.  Книга  втора,  Мутации  при  човешката репродукция. Карнавалната смърт – правни аспекти. С., 2014, стр. 75.
[4] Подробно за развитието на правната уредба на асистираната репродукция у нас, вж. Зиновиева, Д., Медицинско право – второ преработено и допълнено издание. С., 2016, стр. 280 и сл.
[5] С оглед яснота на изложението всички специфични термини ще бъдат обяснени в бележки под линия. Вж. § 1, т. 7 от ДР на Наредба № Н-2, според който ембриотрансфер е: поставяне на един или повече предимплантационни зародиши в тялото на жената.
[6] Гаметите са полови клетки – сперматозоид или яйцеклетка. вж. § 1, т. 9 от ДР на Наредба № Н-2, според който изкуствена инсеминация е: депонирането на мъжки гамети в маточната кухина, цервикалния канал или влагалището на жената, без да е сигурно дали ще последва непосредствен контакт между мъжки и женски гамети, респективно оплождане.
[7] Вж. § 1, т. 15 от ДР на Наредба № Н-2, според който, криоконсервация и криосъхранение са: група процеси на подготовка, замразяване и съхраняване на човешки гамети и предимплантационни ембриони при свръхниски температури (най-често в течен азот).
[8] Тази хипотеза е значително по-рядко срещана в международен план и е забранена в България. Все пак са познати и такива случаи, напр. в Решение на Английския върховен съд (Jennings v Human Fertilisation and Embryology Authority) от 22.06.2022 г., съдът е разрешил използването на криоконсервирани ембриони при смърт на съпругата на ищеца и то без предварително дадено съгласие. Решението е достъпно на: https://www.judiciary.uk/wp-content/uploads/2022/06/Jennings-v-HFEA-judgment-220622.pdf.
[9] Подробно вж. Петрова П. Мария, цит. съч.
[10] На автора са известни следните разработки на български език, посветени на ПАР: Петрова П. Мария, цит. съч. и Тонев, Г., Асистирана репродукция при смърт на партньора/съпруга. Послесмъртна репродукция, Правно списание Норма, брой 1-2/2020, с. 112 и сл. Ставру, С. Видения в кутията на Пандора – Книга втора… стр. 418. Петрова П. Мария, Бащинство – традиции и реалност. С., 2023, стр. 135 и сл. Последното съчинение на Мария П. Петрова е най-новото, посветено на темата за ПАР, но макар, че е излязло след обнародването в ДВ. на Наредба № Н – 2, не са проследени измененията в нея, касателно ПАР и в съчинението се твърди, че ПАР не е разрешена в България, вж. стр. 135.
[11] Проекта на Наредбата, мотивите към нея, предложенията и становищата са достъпни на: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=6854.
[12] Има се предвид, че в допуснатия в Наредба № Н-2 случай вече има създадени ембриони, които „със самото си съществуване са доказателство за волята и желанието на партньорите да имат общо поколение“; за разлика от другите случаи на ПАР, като извличане на сперма от починал мъж, използване на замразени сперматозоиди от починал мъж и пр.
[13] Разпоредбата беше атакувана и пред Европейския съд по правата на човека, вж. Решение на ЕСПЧ от 12.11.2019 г. PETITHORY LANZMANN contre la France, решението е достъпна на френски език на: https://hudoc.echr.coe.int/eng#{%22itemid%22:[%22001-199287%22. Решението касае следната фактическа обстановка: Жалбоподателят е френски гражданин и жител, чийто единствен син умира на 13 януари 2017 г. от рак, диагностициран през 2014 г. Малко след като е бил информиран за заболяването си през 2014 г., синът на жалбоподателката я е уведомил за желанието си да има собствени деца дори в случай на смърт. Той е депозирал сперма във френска банка за сперма и е обмислял варианти за депониране на сперма в чужбина, но не е могъл да осъществи тези варианти поради напредването на заболяването му. След смъртта на сина си, г-жа Петитори Ланцман (Petithory Lanzmann) е поискала спермата му да бъде прехвърлена в израелска клиника, за да може да изпълни последното му желание. Искането ѝ е отхвърлено от съдилищата във Франция, което води до подаване на жалба пред ЕСПЧ.  В своето решение ЕСПЧ заявява, че нито забраните за постмортална репродукция, нито отказът да се разреши изнасянето на сперматозоиди от името на починало лице са непременно нарушения на член 8 от Конвенцията. Освен това Съдът постановява, че правото на починалия син да реши кога и как да стане родител е непрехвърлимо и следователно г-жа Петитори Ланцман не може да претендира, че е жертва на нарушение на член 8 от името на сина си. Освен това Съдът изрично посочва, че макар желанието за генетична приемственост да е уважителен личен стремеж, чл. 8 от Конвенцията не включва правото да се стане баба и дядо.
[14] Code de la santé publique, достъпен на: https://perma.cc/9VTD-KZZ7.
[15] Вж. Eduardo D, Raposo VL. Legal aspects of post-mortem reproduction: a comparative perspective of French, Brazilian and Portuguese legal systems. Med Law. 2012 Jun;31(2):181-98. PMID: 22900410., достъпна на: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/22900410/.
[16] Проф. Стоян Ставру, чието становище може да бъде открито и на: https://www.challengingthelaw.com/biopravo/stanovishte-proekt-naredba-asistirana-reprodukciya/.
[17] Проф. Иванка Димова председател на Българската асоциация по стерилитет и
репродуктивно здраве, становището може да бъде открито на: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=6854.
[18] С оглед ненатоварване на текста, навсякъде където по-долу се цитират точки, следва да се разбира, че същите са от раздел IV на приложение № 1 към чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-2.
[19] Вж. Матеева, Е. Семейно право на Република Бълагрия. С., 2010, с. 331.
[20] т. 5.9.4. гласи: „…при раждане на дете то няма да бъде наследник на починалия партньор съгласно чл. 2, ал. 1, буква „а“ от Закона за наследството и няма произход от баща (починалия партньор) съгласно Семейния кодекс“.
[21] Вж. Eduardo D, Raposo VL… цит. съч.
[22] Вж. Шаркова, М., Медицинският деликт, Център за обучение на адвокати „Кръстьо Цончев“, 2018, стр. 69 и сл.
[23] Вж.  Ставру, С., Лекарската грешка, Гражданска отговорност на лекаря в практиката на ВКС, Гражданска колегия, 2015, стр. 65.
[24] Пак там, стр. 23.
[25] За гражданскоправното значение на сделки на разпореждане, вж. Тълкувателно решение № 91 от 1.X.1974 г., ОСГК на ВС.
[26] Вж. Станева, А., Наследствено право. С., 2022, стр. 153. Възможно е обаче завещанието да съдържа и неимуществени разпореждания, например в Закона за настойничеството отм. 1949 г., чл. 8 е уреждал назначаването на настойник чрез завещание. Също така чл. 67 от ЗЛС – отм. е давал правото за припознаване чрез завещание.
[27] Органи или кръв, отделени от човешкото тяло със съгласието на лицето или на неговите наследници след смъртта му, могат да бъдат обект на граждански правоотношения и се считат за вещи. Вж. Павлова, М. Гражданско право – Обща част, С., 2002, стр. 392. Макар ембрионите да не са органи, а клетки, би следвало това мнение да е относимо и за тях.
[28] Въпросът е спорен, тъй като са известни решения от чужди юрисдикции, според които репродуктивните клетки могат да бъдат завещавани. Така например в Hecht v. Superior Court. 1993 съдът е установил прецедента, че върху репродуктивни клетки може да съществува право на собственост и съответно да се завещават за посмъртно използване, поне когато намерението на завещателят е изрично. В конкретния случай наследодателят изрично е посочил в завещанието си, че завещава криоконсервираните си сперматозоиди на партньорката си, като се надява те да бъдат използвани за създаване на потомство след неговата смърт. Вж. подробно A Child Conceived after His Father’s Death: Posthumous Reproduction and Inheritance Rights – An Analysis of Ohio Statutes, 48 Clev. St. L. Rev. 137 (2000).
[29] Вж. чл. 130, ал. 5 от ЗЗ, който урежда този тип информирано съгласие. Освен, че е уредено на ниво закон, ИС изисква и нотариална заверка на подписа на донора.
[30] Вж. Ramey, Cassandra M. (2016) „Inheritance Rights of Posthumously Conceived Children: A Plan for Nevada,“ Nevada Law Journal: Vol. 17: Iss. 3, Article 11.p. 798 Налично на: https://scholars.law.unlv.edu/nlj/vol17/iss3/11, вж. също становището на Европейското дружество по човешка репродукция и ембриология (ESHRE), според което максималния период, в който детето следва да бъде заченато и родено, е 5 години от настъпване на смъртта на биологичния баща. Подробно на: ESHRE Task Force on Ethics and Law; Pennings G, de Wert G, Shenfield F, Cohen J, Devroey P, Tarlatzis B. ESHRE Task Force on Ethics and Law 11: Posthumous assisted reproduction. Hum Reprod. 2006 Dec; 21(12): 3050-3. doi: 10.1093/humrep/del287. Epub 2006 Aug 21. PMID: 16923749.
[31] Вж. Решение №542/1988г. I г.о. – недействителен е предварителният отказ, както от правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС, така и от правото да се предяви искане за възлагане на съсобствено жилище по чл. 288, ал. 2 ГПК
[32] За произхода на детето при асистирана репродукция, но без анализ на произхода при ПАР, вж. Ставру С. Произход на дете при асистирана репродукция. Общество и право, 7/2010, стр. 45.
[33] Още с първия Семеен кодекс от 1968 г. (СК’68) традиционно въпросите относно установяването на произход при асистираната репродукция се уреждат в главата, посветена на произхода. В СК’68 съществува една единствена разпоредба – чл. 32, ал. 3: „Не се допуска оспорване на бащинство, когато майката е оплодена изкуствено със съгласието на съпруга си.“ Следващият СК’85 доразвива уредбата в чл. 31, ал.1, според който: „Произходът от майката се определя от раждането. Това важи и когато детето е заченато с генетичен материал от друга жена.“, както и в чл. 33, ал. 4: „Не се допуска оспорване на бащинство, когато майката с писмено съгласие на съпруга си, дадено пред управителя на съответното заведение, е оплодена изкуствено или е родила дете, заченато с генетичен материал от друга жена.“. Правната регламентация относно произхода на детето при асистирана репродукция се увеличава с още няколко разпоредби в сега действащия СК и придобива следния обхват: чл. 60, ал. 2: „Майка на детето е жената, която го е родила, включително при асистирана репродукция.“, чл. 60, ал. 5: „Произходът от жената, родила детето при асистирана репродукция, не може да бъде оспорван на това основание.“, чл. 61, ал. 4: „Алинеи 1 – 3 се прилагат и когато детето е родено при условията на асистирана репродукция по чл. 60, ал. 2.“, (ал. 1-3 уреждат презумпцията за бащинство), чл. 62, ал. 6: „Не се допуска оспорване на бащинството, когато детето е родено при условията на асистирана репродукция, ако съпругът на майката е дал информиран писмено съгласие за извършването ѝ.“.
Заслужава да бъде отбелязано, че дори преди създаването позитивноправна уредба на произхода на дете при асистирана репродукция в СК’68, (в случая забрана за оспорване на бащинство), ВС при действието на Закона за лицата и семейството ЗЛС (в него не са съществували правила относно произход при асистирана репродукция) е отрекъл правото на съпруга за оспорване на бащинството на дете, родено от изкуствено оплождане на съпругата и извършено със съгласието на съпруга. ВС се позовава на духа на правото и основните начала на обществото и морала, като постановява, че “всяко родено дете по волята на съпруга и съпругата, (…) да има не само майка, но и баща” Р. 2614-64-II, цит. по Ненова, Л., Семейно право, книга втора, Нова редакция проф. д-р Методи Марков по новия Семеен кодекс от 2009 г., С., 2010, стр. 76.
[34] Вж. вместо всички Ненова, Л., Семейно право на Народна република България, С., 1977, стр. 338.
[35] Вж. Цанкова, Ц. – В: Цанкова, Ц., М. Марков, А. Станева, В. Тодорова, В. Петров, Е. Балевска, Б. Дечева, В. Мичева Семеен кодекс. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика. С.: Труд и право, 2015, с. 240.
[36] Думата заченат не е медицински термин и не се използва в медицинската литература, в която се използва оплождане и имплантация, вж. Димитров, А., Акушерство, С., 2020, стр. 15-18. Употребата на думата заченат е широко разпространено сред обществото в смисъл на вече реализирана бременност, вж. Андрейчин Л. и кол. Български тълковен речник. С., 2018. Това значение има също така и библейски корени, вж. Лука 1:31, и Матей 1:18-25, вж. също Матеева, Е. Семейно право на Република България. С., 2010, с. 356, авторът сякаш приравнява заченатия със създаването на ембриона: „Припознаването на заченат (ембрион) е условно (…)“. Вероятно обаче става въпрос за обичайното развитие и създаване на ембрион в тялото на жената, когато моментът на възникването на ембриона и на реализирането на бременност съвпадат. При инвитро оплождането първо възниква ембрион в лабораторни условия и едва по-късно (дори години след това) може да се реализира бременност чрез ембриотрансфер.
[37] Вж. Ненова, Л., Семейно право на Народна република България, С., 1977, стр. 380.
[38] Вж. Матеева, Е. Семейно право на Република България. С., 2010, с. 346.
[39] Вж. т.2 от ППВС № 5/78 г., указанията запазват своята значимост и при действието на действащия СК, тъй като разпоредбата на чл. 69 СК и на чл. 41 СК’68 разкриват единствено редакционни разлики, но не и различия по същество.
[40] Вж. Решение № 2688 от 19.11.2018 г. по в. гр. д. № 139/2018 г. на Апелативен съд – София, в което е предявен положителен установителен иск по чл. 69 СК от майката на малолетно дете срещу майката на починало лице, като се твърди, че детето произхожда биологично от починалото лице.
[41] Вж. вместо всички Петров, Венцислав и цитираните от него автори и съчинения. Наследяване на задължения и отговорност за завети, С., 2020, стр. 155 – 162 за положението на държавата и стр. 182 – 184 за положението на общината.
[42] По-долу се разглежда случаят на вече установен произход от баща чрез иска по чл. 69 СК.
[43] В същия смисъл вж. Ставру, С. Видения в кутията на Пандора – Книга втора… стр. 418
[44] Вж. бел. под линия 36 за значението на думата заченат. Няма съмнение, че когато законодателят е използвал думата заченат, не е имал предвид криоконсервиран ембрион, а ембрион, който вече се развива в майчината утроба, т.е. реализирана е бременност. Вж. мотиви към приемането на чл. 2 ЗН от 29.12.1948 г.,, достъпни на: https://www.challengingthelaw.com/semeino-i-nasledstveno-pravo/motivi-obsazhdane-zn-1949/.
[45]Вж. Станева, А., Наследствено право. С., 2022, стр. 70, вж. също Ставру, С., Недостойнство за наследяване – причини и правно действие, 2010, публикувана в Дискусии в българското наследствено право. С., 2013, стр. 22: Авторът посочва, че при недостойнството се дава предимство на житейските основания за наследяване (близост, уважение и т.н.) за сметка на установената родствена връзка.
[46] Макар и при тълкуването на действащата редакция на чл. 2 ЗН, невъзможността заченатият да наследи е наречена: „висша несправедливост“. Вж. Меворах, Н., Върху правното положение на заченатия. Правна мисъл 1958, № 6, стр. 12-23. При съвременното развитие на медицината и при разрешаването от законодателя на прилагането на ПАР, мисълта на проф. Меворах може да се перифразира като: висша несправедливост е заченатото чрез ПАР дете да не наследява баща си. Вж. Тонев цит. съч., според който изключването на децата, родени след ПАР, от кръга на наследниците на бащата противоречи на здравия разум.
[47] Вж. Ramey, Cassandra M. (2016) „Inheritance Rights of Posthumously Conceived Children: A Plan for Nevada.“ Nevada Law Journal: Vol. 17: Iss. 3, Article 11. Достъпно на: https://scholars.law.unlv.edu/nlj/vol17/iss3/11. Според автора отказването на право на наследяване на деца, родени след ПАР, поставя самотната майка пред още по-голямо изпитание във връзка с отглеждането на детето.
[48] Вж. Петров, Венцислав. Наследяване на задължения и отговорност за завети, С., 2020, стр. 297, бел. под линия 715, в която авторът цитира проф. Апостолов и определя приемането на наследство като типична сделка с рефлексно действие, тъй като същата води до промяна в наследствените дялове на вече приелите наследство наследници, както и до препятстване на наследниците от следващите редове да придобият право на наследяване.
[49] Вж. Апостолов, И., Правни сделки с действие върху чужд правен кръг. С.: Печатница С. М. Стайков, 1937, с. 19, цит. по Петров, Венцислав. Отмяна на отказа от наследство от кредиторите на наследника, С., 2016, с. 216.
[50] чл. 50 – отм. ЗН е давал срок от 5 години от откриването на наследството, след изтичането на който, се е погасявало правото да се приеме наследството. Вж. Марков, М. – В: Цанкова, Ц., Ек. Матеева, М. Марков, Веселин Петров, Д. Танев, И. Георгиев. Закон за наследството, с. 549.
[51] Допълнителен аргумент, че изтичането на 4 години от смъртта на наследодателя до появяването на новия наследник при ПАР не е прекалено дълъг срок, е, че искът за възстановяване на запазена част се погасява с общата петгодишна давност – ППВС 7/1973 по гр. д. 6/73, т. 3 “г”.
[52] За дискусионните въпроси по приемането по опис при недееспособни вж. Станева, А., Приемане на наследството по опис (Някои дискусионни въпроси), В: Сборник научни изследвания в чест на професор Цанка Цанкова, С., 2022, стр. 205 и сл.
[53] В доктрината съществува спор дали малолетният може да приеме наследството чрез конклудентни действия, за различните мнения и тезата, че конклудентно приемане е възможно, но отговорността за наследствените дългове отново ще е ограничена, Вж. Петров, Венцислав, Наследяване на задължения и отговорност за завети, С., 2020, стр. 264 – 265.
[54] Вж. Герджиков, О., Приложно поле на фикцията „заченатият се смята за роден“, С., 1984, Държава и право, № 4.
[55] Подробно за различните тълкувания на сентенцията в Римското право и съвремието вж. Новкиришка-Стоянова, М., „Nasciturus pro iam nato habetur quotiens de commodis eius agitur“. Римскоправното правило и съвременното му приложение, IUS ROMANUM 2/2017, достъпна на: http://iusromanum.eu/II/2017predgovor.
[56] Това мнение се споделя и от проф. Ставру. Вж. Ставру, С. Човешкото тяло като предмет на вещни права. С. 2018, с. 128.
[57] Например в  Раздел IV, т.5.7.8. на приложение № 1 към чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-2 се забранява използването на методи за селекция на пола (сексинг), с изключение на случаи, в които са налице специфични медицински показания (полово свързани генетични заболявания).
[58] Подробно за реформата и конкретно за нуждата от разширяване на приложното поле на презумпцията за бащинство вж. Цанкова, Ц., Произход (предизвикателства пред правната уредба), Юридически барометър, бр. 17, 2018, с. 13.
[59] Европейско асоциация по хуманна репродукция и ембриология (European Society of Human Reproduction and Embryology – ESHRE ) още през 2006 г., изразява становище, че: „Независимо от подробностите (има се предвид различията в правилата на произхода и наследяването в държавите от Европа, бел. моя Д.Д.), счита се за неприемливо децата да бъдат дискриминирани поради метода или времето на зачеването им. Несправедливо е дете, заченато след смъртта на родител, да има по-малко права от по-рано роденото си братче или сестриче. Ето защо се препоръчва детето, което е родено след смъртта на родител, да бъде (i) признато за дете на това лице и (ii) да бъдат гарантирани наследствените му права.“ вж. G. Pennings, G. de Wert, F. Shenfield, J. Cohen, P. Devroey, B. Tarlatzis, ESHRE Task Force on Ethics and Law including, ESHRE Task Force on Ethics and Law 11: Posthumous assisted reproduction, Human Reproduction, Volume 21, Issue 12, 1 December 2006, Pages 3050–3053, достъпна на: https://doi.org/10.1093/humrep/del287.

18
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Sibel Gyuler
Sibel Gyuler
09 декември 2023 19:38
Гост

Страхотна статия!
Пиша магистърската си теза на същата тема. Интересно ми е какво мислите за това доколко наследствените права на заченатото след смъртта дете са в съответствие с конституционния принцип за равенство, членове 8 и 14 от ЕКПЧ и членове 2 и 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето?
Поздрави от един български студент от Белгия!

Юлиана Матеева
Юлиана Матеева
06 декември 2023 15:41
Регистриран

Поздравления на автора за задълбочения анализ, който статията предлага!

pg joker
pg joker
05 декември 2023 18:41
Гост

pg jokerมีโปรโมชั่นมากมาย ให้คุณได้เลือก สิทธิพิเศษ สำหรับสมาชิกสุดพิเศษของพวกเรา เมื่อลงทะเบียนสมัครสมาชิกใหม่ รับโบนัสโดยทันที ของยอดฝาก เกมสนุกแถมได้ม่อั้น pg slot เว็บเดียวเท่านั้น

Адвокат
Адвокат
05 декември 2023 8:05
Гост

Пожелавам успех на младият учен, при всички положения – много е удовлетворително да разсъждаваш, даже е по-ценно от паричните облаги.

Навремето сам си бях развил теорията – много помага във всички казуси, правото е удивителна материя всъщност.

Разбира се, няма да закъснеят и първите успехи – сега е важно да си и практичен.

Като специалист по медицинско право имаш много бъдеще, с оглед – повишаване благосъстоянието на населението, то се загрижва и за здравето.

Юлиян
Юлиян
04 декември 2023 23:31
Гост

Интересно.

Геро
Геро
04 декември 2023 23:32
Гост

И безспоено много полезно.

Проскубания бухал
Проскубания бухал
04 декември 2023 10:30
Гост

По отношение на медицинската терминология е хубаво да се обърне внимание на различните понятия, използвани в Наредбата като гамети, зигота, ембрион (зародиш) фетус (плод). „Чл. 18. Поставянето на зиготи в тялото на жената се извършва съгласно приложение № 1 чрез ембриотрансфер, при който зиготите се поставят в маточната кухина.“ Допълнителни разпоредби: 17. „Концептус“ означава организъм, получен от сливането на мъжка и женска гамета, от момента на имплантирането му в майчина тъкан до раждането. Човешкият концептус до 10 навършени гестационни седмици вкл. се нарича „зародиш“ (embryo), а от 11. гестационна седмица до раждането – „плод“ (foetus). В понятието „концептус“ се включват… Покажи целия коментар »

Адвокат
Адвокат
04 декември 2023 11:38
Гост

При всички положения е трябвало да се запълни нормативно една сфера и т.н. Навремето почти нямаше ин-витро, даже някъде до 2000 години и не само у нас – не беше толкова развито.

Конкретните спорове ще са минимални – едва ли са болшинство случаите на преждевременна смърт.

Проскубания бухал
Проскубания бухал
04 декември 2023 12:06
Гост

Не споря за полезността на актуализирането на нормативната уредба и на статията като цяло, просто търсенето на недостатъци в нормативната уредба и тълкуването ѝ ми доставя особено голямо удоволствие, особено когато правото се преплита със специфична научна област, в случая медицината. (без ЗУТ 🙂 🙂 ).

Проскубания бухал
Проскубания бухал
04 декември 2023 9:53
Гост

Много интересна статия, Бухалът е впечатлен от нея, за което трябва да бъде похвален авторът ѝ, но като изключим все по-широко налагащият се „правно-неутрален“ (по аналогия с технологично/въглеродно неутрална икономика) език най-ярко присъстващ в изразите: – (брачен/небрачен) партньор 1 и партньор 2; – възникване на ембрион; – реализиране на бременност; доказателство за този „санитарен“ подход, дълбоко заложен в съзнанието на младото поколение юристи с модерни възгледи е и фразата „създаване на ембрион в тялото на жената“, сякаш има човек, който да направлява сперматозоида, ала желанието на хората да контролират природата и е изначално в научните среди. „Вероятно обаче става въпрос… Покажи целия коментар »

Стратиев
Стратиев
04 декември 2023 8:56
Гост

Радвам се, че се хвърля светлина върху проблема

Тити
Тити
04 декември 2023 23:35
Гост

Дано повече хора да получат тази информация.

Бени
Бени
04 декември 2023 8:55
Гост

Чудесно е, че се създава дискусия около тези тежки теми

Анонимен
Анонимен
04 декември 2023 8:55
Гост

Има такъв казус и е редно да се обсъжда по-сериозно

Анонимен
Анонимен
04 декември 2023 8:55
Гост

Тези въпроси се обсъждат рядко. Не разбирам защо. Но браво на вас.

Анонимен
Анонимен
04 декември 2023 8:54
Гост

Важна тема

Филип
Филип
04 декември 2023 23:36
Гост

И важна информация.