Правната комисия в парламента отхвърли предложението на „Възраждане“ за провеждане на референдум с въпрос „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“.

Предложението беше внесено на 7 април от инициативен комитет, като за него са събрани над 470 000 подписа, а Народното събрание има срок от 3 месеца да вземе решение за провеждането му, който изтича след два дни.

Дебатът в правната комисия днес продължи над 4 часа, като се стигна и до напрежение между Явор Божанков от „Продължаваме промяната-Демократична България“ и депутати от „Възраждане“. Становища по предложението изказаха конституционалистите проф. Пламен Киров, доц. Наталия Киселова, преподавателят по право на ЕС Христо Христев, Борислав Цеков, както и управителят на БНБ Димитър Радев.

Спорът в хода на дебата беше не само дали референдум с такъв въпрос е законен и конституционосъобразен, но и как трябва да постъпят депутатите, ако са против питането. Според „Възраждане“ те дори нямали право да отхвърлят искането, а ако са на мнение, че то е противозаконно или противоконституционно, трябвало да сезират Конституционния съд.

Представителите на „Възраждане“ очаквано застъпиха тезата, че въпросът е коректно зададен и не противоречи на ограниченията в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Спорът беше основно за това дали питането противоречи на чл. 9, ал. 4 от закона, който казва, че с референдум не могат да се решават въпроси, уредени в сключени от България международни договори, като това е възможно единствено преди тяхната ратификация. Според „Възраждане“ обаче в Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) България не е поела задължение да приеме еврото в конкретни срокове, като дадоха пример с държави в ЕС, които от десетилетия не са приели еврото. Деян Николов от инициативния комитет каза, че България дори щяла да е заплаха за съществуването на еврозоната, ако влезе в нея, защото не е подготвена.

Преподавателят по право на ЕС в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Христо Христев заяви категорично, че е налице противоречие тъкмо с чл. 9, ал. 4 от закона, тъй като въпросът с приемането на еврото е определен в договора за присъединяване, а България е приела това задължение.

Той каза, че приемането на решение за свикване на референдум ще противоречи и на Конституцията, като изброи нарушения на принципа на правовата държава, на това, че България трябва да участва в изграждането и развитието на ЕС (чл. 4, ал. 1 и 3) и на чл. 5, ал. 4, според който ратифицираните международни договори са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Според Христев провеждането на референдум ще е в нарушение и на правото на ЕС, защото България има безусловно задължение да се присъедини към еврозоната, а редът и критериите за това са ясно и точно уредени в ДФЕС.

„Този въпрос не е от компетентността на Народното събрание, а е въпрос, уреден изрично в международен договор, ратифициран и влязъл в сила. С предложението за референдум за запазване на лева, се прави опит за едностранна промяна на едно безусловно задължение, поето от България“, каза и Борислав Цеков.

Конституционалистите Пламен Киров и Наталия Киселова се обединиха около становището, че парламентът е компетентен да вземе решение.

„Няма спор, че въпросът е от компетентността на Народното събрание, няма спор, че международните договори имат предимство пред вътрешното законодателство“, каза проф. Киров и добави, че дори да бяха събрани 1,4 млн. подписа, парламентът трябва да прецени дали с въпроса не се прекрачват ограниченията в закона, свързани с международните договори. Според него обаче той е допустим, тъй като в ДФЕС няма точно определен срок за въвеждане на еврото, а става дума за процес.

Управителят на БНБ Димитър Радев предупреди, че така формулиран въпросът крие много рискове, защото няма термин като официална валута, а написаното в предложението „единствена официална валута“ е в противоречие с валутния закон и ще направи невъзможно плащането с други валути.

„При установяване на лева като единствена официална валута, остава въпросът за еврото, което е резервна валута. Елиминирането на еврото при една единствена официална валута, би означавало кардинална промяна в нашия паричен режим“, предупреди Радев и каза, че ще е прецедент в ЕС, страна, която е в банковия съюз да организира референдум срещу въвеждане на еврото и влизане в еврозоната.

„Ако допуснете такъв въпрос, рискуваме функционирането на валутния борд. Така не се правят референдуми“, каза и Мартин Димитров от ПП-ДБ.

Лидерът на „Възраджане“ Костадин Костадинов заяви, че е склонен да се направят редакции във въпроса, за да няма проблем с валутния закон, но не се съгласи, че той противоречи на международните закони. Според него не може да се говори за отлагане на членството в еврозоната, защото за него няма даден срок.

„Въпросът отговаря изцяло на изискванията на закона и ако някой има претенции по чл. 9, ал.4,  то същият този закон му дава възможност да пита Конституционния съд. Не говорим за право, а за дълг на всеки да подкрепи това предложение, защото законът е ясен и императивен“, каза Костадинов.

„Както е безспорно, че референдумът е тежкото оръжие на демокрацията, така и хора с недемократични цели могат да го използват срещу демокрацията. Ние сме за демокрацията, но и за спазване на Конституцията“, каза пък Явор Божанков и обвини инициаторите на референдума, че се опитват с него да изменят международен договор. По думите му, тяхното намерение е да заобиколят Конституцията, а въпросът им не бил нито ясен, нито кратък, нито точен, както изисква законът.

„Противоконституционен е и отклонява България от европейския път. Това не е референдум против еврото, а против Европа“, каза Божанков, след което обяви, че е получил заплахи от стоящи до него депутати от „Възраждане“, които му казали, че ще му се стъжни. После пък Божанков се оплака, че се опитали да му вземат телефона, а депутатката от „Възраждане“ Константина Петрова каза, че само му е попречила да снима краката ѝ, а той я ударил през ръката. В един момент пък председателят на комисията Стою Стою предупреди, че ще прекрати заседанието, ако депутатите се прекъсват постоянно.

В края на дебата Гроздан Караджов от „Има такъв народ“ обяви, че е против въпроса, но е за референдума. Според него КС трябва да каже дали има нарушение на Конституцията, а не депутатите.

„Надпреварваме се да предпазваме народа да не се опари на котлона като малко дете, ама така се учи, защото той плаща сметката. Мнозинството вече е решило и ще опраска този референдум, обаче какъв ще е резултатът от това нещо? Вие си представяте, че има някакъв звяр и ще предпазите народа, но ще родите дракон. Докато се изживяваме като елит, който може да надмогва над най-малкия порив на хората, винаги ще се поражда вълна на отрицание. Единственият начин да преодолеем този страх, да предпазим детето си, е да го пуснем да направи тази крачка“, каза Караджов и изрази увереност, че на референдум мнозинството ще гласува така, както и той.

От БСП също заявиха, че ще подкрепят предложението с мотива, че колкото повече референдуми има, толкова по-добре. В крайна сметка обаче предложението беше отхвърлено с 8 гласа против на ПП-ДБ и ДПС и 7 от ГЕРБ, които се въздържаха, а за предложението гласуваха 7 депутати от „Възраждане“ и БСП.