Правата на децата във връзка с ранните бракове в ромските малцинства
Авторите
Адвокат Петър Славов е резервен член на Висшия адвокатски съвет, народен представител в 43-то НС. Адвокат към Софийската адвокатска колегия от 2007 г., управляващ съдружник в адвокатско дружество „Владикин, Славов и партньори“.
Илиана Боюклиева е юрист и финансист и докторант по Конституционно право в Нов български университет. Председател е на фондация „България Легал“, чийто цели са да се осигури равен достъп до правосъдие на физически и юридически лица, развитие и синхронизиране на българското законодателство с европейското, разработване и реализиране програми, свързани с юридическото образование. Членува в Съюза на юристите.
Освен, че е завършила „Право“, тя е и магистър по „Финансов мениджмънт“. Успешно е специализирала бизнес програма за мениджъри в Harvard Business School.
1. Взаимовръзка между ранните бракове и спазването на правата на децата
Връзката между практиките на ранни бракове и спазването на правата на децата, въпреки че изглежда очевидна и въпреки че нашата държава има задължения по съответните международни договори за правата на човека, рядко се коментира от отговорните институции. Освен това редица национални законови разпоредби също защитават правата и интересите на децата. Но като че ли този проблем не само, че не е във фокуса на държавната политика, но и често е пренебрегван от обществото ни, като основание за този извод ни дава фактът на ранни бракове, наблюдавани най-вече в ромските малцинствени групи.
България е ратифицирала Международния пакт за граждански и политически права на ООН, включително факултативния протокол относно продажбата на деца, детската проституция и детската порнография, Конвенцията за правата на детето, Международния пакт за икономически, социални и културни права, както и други международни договори за правата на човека. В този смисъл дискурсът за правата на децата се очертава като важно съображение във всички политики, свързани с децата. Въпреки това и въпреки националните стандарти за правата на децата, проблемите с ранните бракове и правата на децата не се разглеждат в тяхната взаимосвързаност.
Прилагането на правата на децата на практика е необходимо за максимизиране на потенциала за подобряване на живота им, тъй като правилното разбиране на социалния ред изисква зачитане на всички негови членове. Децата имат право да бъдат изслушвани и техните възгледи да бъдат вземани под внимание. Това право следва да се приложи и към малцинствените групи, т.е. към ромските деца. Следователно чрез работа за по-добро разбиране на социалните условия на детството можем да осигурим солидна основа за работа за прилагане на техните права. Това в момента липсва в България.
Незрелостта на децата е биологичен факт от живота, но начините, по които тази незрялост се разбира и осмисля, е факт на културата чрез социализация. В нашето общество обаче като че ли все още е налице сериозен проблем при социализацията на ромските деца, което допълнително влияе негативно за гарантиране правата им. Като основни причини могат да се изтъкнат образователният и здравният статус на ромските деца.
1) Образователният статус е нисък, което се явява пряка последица и за разпространените разбирания в ромските малцинства за ролята на жената. Момичетата от ромски произход са социализирани да вярват, че техният принос към общността се осъществява чрез репродуктивни роли, които се постигат чрез ранни бракове. Това се е превърнало в норма и естествен ход, който жените и момичетата са възпитавани от най-ранна възраст да защитават.
През последните 20 години се наблюдава само бавно подобрение на образователните постижения на ромите. Различни причини могат да се отчетат за това, че ромските деца не посещават учебните заведения или напускат преждевременно училище: ниското ниво на образование на родителите и липсата на разбиране за стойността и значението на образованието за бъдещите перспективи на техните деца; някои вредни традиции като ранните бракове; неблагоприятна училищна среда, като дискриминационните нагласи на учители и неромски съученици; често и недоброто материално състояние на родителите и миграцията им, която води до високи нива на отсъствие от училище.
Официалните мерки за изпълнение на изискванията за задължително образование/улесняване на записването в училище/предотвратяването на отпадането включват:
- законово задължение децата на възраст от 6 до 16 години да посещават училище безплатно;
- спиране на социалните помощи за родители, чиито деца в задължителна училищна възраст не ходят на училище;
- схеми за допълнителна помощ за социално слаби ученици (засягат всички деца в училищна възраст);
- безплатна закуска за всички деца от 1 до 4 клас.
- осигуряване на безплатен транспорт за децата от селата, в които няма училище;
- децата, които учат в средни училища извън населеното място, в което живеят, получават безплатен обяд и безплатен транспорт
2) Друг сериозен проблем, който възпрепятства ромите да имат равен достъп до качествено образование, е училищната сегрегация. Успешната интеграция на ромските деца в националната образователна система се нуждае от балансирано представителство в клас на деца от мнозинството и малцинствата, обогатяващо всички с междукултурна компетентност. В действителност, броят на ромските ученици, преместени от сегрегирани към десегрегирани училища, непрекъснато нараства.
3) Освен образователния статус следва да се посочи, че подобна е ситуацията и със здравния статус на ромските деца. Изследване на Световната банка обобщава и анализира наличните данни за смъртността сред ромите в Източна Европа, като заключава, че очакваната продължителност на живота им е около 10 години по-малка от тази на цялото население. Според това проучване средната продължителност на живота на българите от други етноси е значително по-висока от тази на ромите в България. Съответно детската смъртност е със значително по-високи показатели при ромските деца, отколкото при . Законът за здравето в България постановява, че спешната помощ е безплатна, независимо от етническия произход или здравната осигуровка, но поради различни причини ромските деца рядко се ползват от медицинските услуги.
2. Ранните бракове сред представители на ромското малцинство
Ранният брак, известен също като „детски“ брак, се случва преди момичето да достигне своя пълен растеж „физически, физиологично и психологически, за да поеме отговорностите на брака и раждането на деца“[1]. Въпреки че детските бракове засягат и двата пола, момичетата са непропорционално засегнати, тъй като те са по-голямата част от жертвите. Според Международната федерация за планирано родителство липсата на избор сред момичетата ограничава постигането на техните стремежи и реалистична възможност да определят бъдещето си[2]. Ранният брак възниква поради много причини, вариращи от социални, икономически и политически фактори. Понякога това може да включва годежи на малки деца или бебета. Сред ромите това се случва поради цената на булката/зестрата, бедността, традициите и слабата правна и политическа рамка.[3]
Преждевременните бракове са нарушение на човешките права и лишаване от шансове за пълноценно развитие[4]. Следователно те са нарушение, което трябва да се наблюдава и да му се противодейства. Докато в повечето европейски страни социализацията на представители на малцинствата обикновено е по-силна в училище, в повечето развиващи се страни детството на представителите на тези общности е структурирано около бързи икономически печалби чрез ранен брак. За адекватно разбиране на практиката на ранните бракове и нейните последици върху правата на децата следва да се разбират и ключовите принципи и стандартът за правата на децата, а именно: (1) най-добри интереси; (2) недискриминация; (3) право на развитие и (4) право да изразяват мнение. Трябва да се отбележи, че четирите принципа са преплетени и не могат да се обсъждат изолирано един от друг.
Понастоящем браковете в ромската общност имат няколко специфични особености, които трябва да бъдат отбелязани, тъй като те са свързани с ранните бракове по един или друг начин. Някои от тях не са законно признати, но имат исторически паралели в обществата, включително в римското право, както и в българската традиционна култура до средата на 20-ти век.
1) Днес обичаят „купуване на булки“ е характерен предимно за най-консервативните ромски групи. Въпреки че условно говорим за „купуване на булки“ и „пазар на булки“, същността на този проблем е по-скоро купуването на нейната „чест“ – „правото“ на момчето да вземе девствеността ѝ и правото на неговото семейството да свързва бъдещите им деца със собствения си род. Резултатите от редица проучвания сред ромите в България обаче показват, че купуването на булки има отрицателен ефект по отношение на намаляване значително под законноустановената минимална възраст за брак. В някои местни ромски общности след първата менструация момичето е спирано от училище, за да не бъде „измамено“, т.е. да загуби девствеността си. [5]
2) Обичаят „приставане“ или „крадене на булката“ е друг феномен, свързан с брака и създаване на семейство. В общия случай е характерно за тези ромски групи, сред които обичаят за купуване на булки е в процес на отмиране или вече е преодолян. Приставането или кражбата на булката се инициира от момчетата – в повечето случаи те са резултат от взаимно съгласие между двамата млади хора, но е възможно и това да е само инициатива на момчето. В тези групи приставането най-често се свързва с опит за избягване на избрания от родителите партньор, което също засяга ранните бракове.
3) Специфичен начин на традиционен брак за ромите е също така предварителното ангажиране – нишан. В този случай плащането е по-скоро символично. Основният елемент в традицията е важният знак („нишан“), който семейството на момчето дава (пръстен, гривна, обеци). В този тип бракове отново родителите преговарят за условията – кога младата двойка ще се ожени, къде ще живеят, какъв ще е размерът на зестрата и т.н., но това обикновено се прави, след като го обсъдят с младите хора.
3. Принципи и норми за закрила правата на децата във връзка с ранните бракове в ромските малцинства
На първо място следва да се обърне внимание на Конвенцията за правата на детето[6] (КПД). Член 3 от КПД гласи, че във всички действия, отнасящи се до деца, трябва да бъдат с първостепенно съображение на най-добрия интерес на детето. Известно е обаче, че ромските общности гледат на детския брак като на „най-добрия интерес на момичетата“, твърдейки, че ранният брак предпазва момичетата от предбрачен секс, нежелана бременност, която подкопава семейната чест и намалява размера на зестрата, която семейството може да получи. Считат още, че така ще гарантират на „кандидатите“ за ранен брак и средство за получаване на много деца, които са необходими за труд и защита на възрастните хора. Следва да се посочи, че винаги има силен социален натиск върху семействата да се съобразяват с тези стереотипи в ромските общности и провалът често може да доведе до „присмех, неодобрение или семеен срам“[7]. Докато разбирането на родителите за „най-добрия интерес на детето“ не отчита мнението на детето, то член 3 от КПД изисква интересите на децата да бъдат от първостепенно съображение.
Трябва да се отбележи, че най-добрият интерес на децата не е непременно основен, тъй като други фактори като икономическите разходи и общественият интерес могат да надделеят над най-добрия интерес на детето. В този смисъл принципът е лесен за формулиране, но е труден за прилагане и практикуване поради лични, икономически и културни фактори, които определят възприемането за това кое е в най-добър интерес на детето.
Референтната точка за всяка оценка на най-добрия интерес на децата трябва да бъде дали това действие или решение служи за насърчаване или защита на техните права. Въпреки това, все още остава трудност, тъй като няма ясна дефиниция и въпросът за най-добрия интерес на детето е спорен.
Съществуват също така няколко универсални принципа, които налагат принципа на най-добрия интерес на детето, посочен в КПД. Например член 16 (2) от Всеобщата декларация за правата на човека призовава за „свободно и пълно съгласие на бъдещите съпрузи“, а чл. 16 от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените подчертава, че детските бракове нямат „правни последици“. От тук следва, че международните правни стандарти за закрила на детето са в колаборация и допълват принципа за най-добър интерес на детето, прогласен в КПД.
На второ място, Конституцията на Република България[8] гарантира спазването на основните права и социалната ангажираност на държавата към децата (чл. 47 КРБ), също така ангажира държавата с образователния процес и налагане на цялостната законодателна образователна рамка (чл.53 КРБ). В своята правна рамка действащата Конституция залага основния принцип на закрила на семейството и децата в текста на чл. 14, според който: „Семейството, майчинството и децата са под закрилата на държавата и обществото“, а опазването правата на децата във и извън семейната среда е превърнато в основен конституционен приоритет, в който смисъл националното ни законодателство разглежда посегателствата върху тях като най-тежко престъпление.
На следващо място, националните правни норми също имат съществено значение за укрепване правата на децата и съответно могат да намерят приложение по отношение преодоляване на проблемите с ранните бракове.
Според българското законодателство децата под 14-годишна възраст нямат юридическа правоспособност – призната от закона способност да се изразява правнорелевантна воля. Законът предполага, че до тази възрастова граница едно лице не е достигнало подходящата степен на зрялост, която му позволява да осъществи и ръководи своите действия, чрез които съответно би получило права и да поема задължения.
Наказателният кодекс[9] определя законовата възраст за съгласие за сексуален контакт – навършване на 14 години (чл. 151 НК). Сексуалното отношение с момиче под 14-годишна възраст се счита за престъпление, независимо дали детето е участвало доброволно, или не. След навършване на 14-годишна възраст законът защитава детето от нежелано полово сношение чрез изискването да разбира „естеството и смисъла на деянието“. Важен аспект е, че в случай, че между жертвата и извършителя е сключен брак преди изпълнението на наказанието или приключването на съдебното следствие, не се носи наказателна отговорност. По този начин тежките престъпления се компенсират, ако се сключи брак между извършителя и жертвата. Също така законови разпоредби преследват родителите, когато става въпрос за принудително съжителство респ. брак или получаване на откуп за разрешение за съжителство и/ или брак на момиче под 16 години.
- съгласно разпоредбите на чл. 177 НК лице, което, като злоупотребява с родителската си власт, принуждава дете, което не е навършило 16 години, да сключи брак с някого, подлежи на наказание.
- според чл.178 НК семейният откуп се счита за престъпление. Родител или друг роднина, който е получил откупа и позволява на дъщеря му или роднина на възраст под 16 години да живее с някого, подлежи на наказание.
Разпоредбите на Семейния кодекс[10] пък постановяват, че само гражданските бракове, сключени под формата, описана в кодекса, създават последиците, които законът свързва с брака. По този начин не само различните религиозни и културно определени ритуали и практики, но и новосъздаденото „съвместно съжителство“ не създава никакви валидни правни последици. Бракът може да бъде сключен само при взаимно и свободно съгласие между мъж и жена, дадено лично и едновременно пред назначеното длъжностно лице в съответната общинска администрация. С изключение на общото правило, законно признат брак е възможен с лице, навършило 16-годишна възраст, само ако важни причини го налагат. За сключването на брака е необходимо разрешение от Районния съд.
Най-съществен правен акт е Законът за закрила на детето[11] и от 2000 г. насам този специален закон регламентира безопасността на децата и гарантира спазването на техните права. Той защитава най-добрия интерес на детето и му позволява да расте и да се развива в най-добрата възможна среда.
Законът за закрила на детето урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, отговорните държавни и общински органи и тяхното взаимодействие при осъществяването на дейностите по закрила на детето.
Съгласно разпоредбите на Закона за закрила на детето всяко дете (лице на възраст под 18 години) има право на закрила за нормално физическо, психическо, морално и социално развитие и защита на неговите права и интереси (чл.10). Задължение на всеки гражданин, който узнае за дете, нуждаещо се от закрила, е да докладва незабавно на дирекция „Социално подпомагане“, на Държавната агенция за закрила на детето или на Министерството на вътрешните работи. Това задължение се прилага и когато такава информация се получава при упражняване на професия, която е обвързана с професионална тайна.
4. В заключение
От националните разпоредби става ясно, че макар и не непосредствено насочено към ранните бракове, нашето законодателство създава условия за тяхното предотвратяване и за закрила на детето.
Отговорността за прилагането на съответното законодателство е дадена на различни институции. Как те работят, как си взаимодействат и как действително зачитат най-добрите интереси на детето определя степента на преодоляване на тази вредна практика – ранните бракове – и позволява еднакво и справедливо развитие на всяко дете. За съжаление все още са налице ранните бракове при ромските общности. Проблем, който следва да търси решение чрез предприемане на комплексни мерки, включващи преодоляването на образователните и здравословните дефицити сред ромските деца.
Необходими са координираните усилия на всички ангажирани държавни институции в сътрудничество с местната власт и неправителствения сектор за справяне с този изключително тежък проблем, при който „деца раждат деца“ и така бъдещето и на непълнолетните родители и на техните рожби обикновено е незавидно.
[1] International Planned Parenthood Federation- IPPF, 2006, p.9
[2] Пак там
[3] Human Right Watch, 2013 , p. 52
[4]Уницеф, 2008б
[5] Нунев, Й. Ромското дете и неговата възпитателна среда,1998
[6] Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. – ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.
[7] International Planned Parenthood Federation- IPPF, 2006, p.21
[8] Конституция на Република България , обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г., изм. и доп., бр. 85 от 26.09.2003 г., изм. и доп., ДВ. бр.18 от 25.02.2005 г., бр. 27 от 31.03.2006 г., бр.78 от 26.09.2006 г. – Решение № 7 на Конституционния съд от 2006 г., бр. 12 от 6.02.2007 г., изм. и доп. ДВ. бр.100 от 18 Декември 2015г.)
[9] Наказателен кодекс, ДВ. бр.26 от 2 Април 1968г., последно изм. ДВ. бр.10 от 31 Януари 2023г.
[10] Семеен кодекс, в сила от 01.10.2009 г., обн. ДВ. бр.47 от 23 Юни 2009г., последно изм. и доп. ДВ. бр.103 от 4 Декември 2020г.
[11] Закон за закрила на детето /ДВ, бр. 48 от 2000 г., последно изм. и доп. бр. 62 от 05.08.2022 г., в сила от 05.08.2022г./
23
Коментирайте
„Преждевременните бракове са нарушение на човешките права и лишаване от шансове за пълноценно развитие…
…„най-добрия интерес на момичетата“, твърдейки, че ранният брак предпазва момичетата от предбрачен секс, нежелана бременност, която подкопава семейната чест и намалява размера на зестрата.“
Извод: Предбрачното съвкупление и бременност са от „най-добър“ интерес за тийнейджърите, които със сигурен, че предвид социокултурните различия ще продължат да бъдат категорични въздържатели до завършване на висше образование и няма да бъдат в тежест на здравната система и/или родителите си с непрестанни аборти от 14 години нататък, с което ще си скапят цялата репродуктивна система от „много мерак“.
Браво, Славов !!! Този и като баща си, специалист по всичко, т.е въздух под налягане.
Като цяло добър анализ, но тезата, че не се носи наказателна отговорност за някои престъпления, ако преди привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената, няма упора в закона, тъй като този текст, предвиждащ такава привилегия, е отменен още през 2015 г. (чл. 158 НК).
Браво на колегата Славов. Един мислещ юрист, винаги имащ мнение по наболялите теми!
Поздравления за хубавия текст!📃👌
Съмнява ме да се постигне предотвратяване на ранните бракове при ромите.
Дори да се случи, те могат пак да си народят деца. Дори без брак.
Много добър и полезен анализ.
Така е! Ще предотврати ранните бракове във Факултета и Столипиново!
Аха, чакай ти държавата нещо да направи.
Надявам се, че ще се вземе предвид
Бе какво да говорим. Добър анализ
Аха!
„Лакардии“ – Д.П. за дискусиите във ВСС относно И.Г.
То там просто се прави дете без да се мисли
Уви често децата са жертва
И там е трудно
На теория-много добре. Въпросът е дали ще се осъществи.
Само не ми говорете за безплатната закуска за всички деца от 1 до 4 клас! Нали синът ми имаше „удоволствието“ да консумира прозрачна филия хляб с почти нищо отгоре.
Дори да има законово задължение децата на възраст от 6 до 16 години да посещават училище безплатно, ме съмнява, че ромите ще го спазват.
И какво като им спрат детските? Те взимат много други помощи.
посещаването на училище далеч не води до придобиване на знания. а преминаването в по-горен клас на откровен двойкаджия или подаряването на тройки само и само да не намалеят парите от бюджета водят до унищожаването на образованието. дангалаци на 18-19 години с хвърчащо листче за завършено средно образование нямат знания дори на ниво трети клас.
да има как ей тия „задължителни“ адвокати и докторанти по въздух под налягане да бъдат изпратени да учат деца в циганската махала и да им се дават заплати само след изпитване на подопечните им в независимо външно оценяване… ех, мечти-и-и…!
Е, как да се социализацират ромските деца? Много от тях дори не тръгват на училище.
От карето с представяне : Петър Славов е резервен член на Баща си. И потвърждава правилото , че природата си почива през поколение. Любимият лаф на Тати е : „АЗ цял живот съм бил Председател на нещо си !!! „.
Иначе статията си е мехленска боза.