Тълкувателно решение на ВАС:
По дела с класифицирана информация се публикува само диспозитивът, а мотивите – ако не съдържат тайни

Съдебните актове по дела, по които има класифицирана информация, не се публикуват в цялост, а само техният диспозитив. Мотивите се публикуват само тогава, когато не съдържат и в тях не се обсъжда класифицирана информация. Това реши Общото събрание на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по тълкувателно дело №4 от 2021 г. (виж пълния текст на решението тук).
То беше образувано по искане на министъра на правосъдието, който постави следния въпрос през ВАС: „Подлежат ли на публикуване и в каква част от тях съдебните актове по дела, по които е приложена класифицирана информация?“.
В чл. 64, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) се казва: „Актовете на съдилищата, с изключение на тези по наказателни дела, с които подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание се публикуват незабавно след постановяването им на интернет страницата на съответния съд при спазване изискванията за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация“.
В тълкувателното решение на Общото събрание на ВАС се посочва, че в момента съдебните актове, постановени по дела, съдържащи класифицирана информация и документи с положен гриф за сигурност от съответния орган, не се публикуват от съдилищата.
Тази практика според ВАС е неправилна.
Върховните съдии посочват, че съгласно чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека, публичността на съдебния процес е основна гаранция за неговата справедливост и е един от основните принципи на всяко демократично общество. Именно публичността гарантира, че процесуалните права на страните няма да бъдат неоснователно ограничени или погазени, се казва още в тълкувателното решение. И се допълва, че публичността, като гаранция за добро правосъдие и създаването на доверие в обществото, е заложена като основен принцип в Конституцията (чл. 121, ал. 3) и в чл. 47, ал. 2 от Хартата за основните права на Европейския съюз.
„В тази връзка, при публикуването на актове винаги трябва да се отчита степента на необходимост от ограничение, както и че притежателят на класифицираната информация носи отговорност за нейната защита. Затова съдът трябва да преценява в какъв обем да бъдат оповестявани публично съдебните актове, като проверява дали в съдържанието им са обсъждани документи или обстоятелства, представляващи класифицирана информация. Когато е необходимо да бъде запазена тяхната секретност, следва да се приложи техника, чрез която да бъдат публикувани съдебните актове, без да бъде нарушена секретността на изложената класифицирана информация“, отбелязва Общото събрание на ВАС.
Същевременно съдът е задължен да мотивира съдебните си актове, като мотивите съдържат отговор на важните и съществени въпроси, поставени за разрешаване по делото, а диспозитивът посочва каква е формираната воля на съда, изтъква още ВАС.
„Двете части са неразривно свързани помежду си, но имат различна правна характеристика, обхват, съдържание и предназначение. Когато съдът в мотивите включва или обсъжда класифицирана информация, то тогава те не трябва да бъдат публикувани. Техническото заличаване само на класифицираната информация от текста води до нарушаване на логическото съдържание и последователност на изложението и така не се постига преследваната с публичността на съдебните актове цел.
Когато в текста не се съдържа класифицирана информация, съдебните актове следва да бъдат публикувани изцяло. Във всички случаи диспозитивът подлежи на публикуване. По този начин се спазва задължението на съда за защита на класифицираната информация, както и осигуряването на публичността им“, казва Общото събрание на ВАС в тълкувателното решение.
И приема, че съдебните актове по дела, по които е приложена класифицирана информация, задължително трябва да се публикуват в частта на техния диспозитив, а мотивите трябва да се публикуват само тогава, когато в тях не се обсъжда класифицирана информация.
13
Коментирайте


Съдебния акт е подписан с КЕП, какво е правното основание преди публикуване (в т.нар. процес на обезличаване) служителят отговорен за това да заличава части от него? Дори в решението отговорните другари от ВАС са го казали и написали дори „Техническото заличаване само на класифицираната информация от текста води до нарушаване на логическото съдържание и последователност на изложението и така не се постига преследваната с публичността на съдебните актове цел.“ Айде сега някой правно компетентен да отговори.

Сега ще се почне с едно мъдрене как да се аргументира съдебен акт по дело, касаещо класифицирана информация, без обаче да се посочва тя в в мотивите и всичко това ще бъде оставено на преценката на конкретния съдия и желанието му да предизвика или не скандал в обществото по определен въпрос, защото съм убеден, че позоваването на доказателства винаги може да стане по фин и същевременно еднозначен и категоричен начин, достатъчно ясен за страните по производството, като например с цитиране на страници по преписката без да се посочва конкретно какво пише в тях.

Ми дано развърже казусите

Добра работа на съда

Хайде да се видим дали ще се спазва

Ми да се надяваме, че няма да е проблем

Егати измислиците. Думи нямам

За съда не се изнася класифицирана информация, но се изнася за Русия, нали?

Каква секретна информация бе. Те службите ни могат ли да събират такава изобщо?

Подкрепям това решение. За мен е правилно да е така

Добре го е решил съда

Това е напълно нормално
Безмислено решение. Във ВАС не четат ли ЗЗКИ – там пише, документите се класифицират според собственото им съдържание , а не според грифа за съгурност на документите , на които се позовават.
На кратко – от подходящ преразказ на класифициран документ може да се направи нов документ, който не е класифициран. Азбучна истина в ЗЗКИ, преповторена с излишно тълувателно решение.