Посредникът в потребителското кредитиране и опасните празноти в ЗПК
Авторът
Георги Василев е адвокат с повече от 10 години практика в сферата на гражданското, търговското и административното право.
Повод за написването на тази статия са сериозните различия между Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП) в светлината на все повече обезпокоителни новини във връзка с посредничество при изтегляне на потребителски кредит. Последователно в медийното пространство бяха огласени случаи, в които лица представят себе си за инвестиционни консултанти и предлагат на граждани различни съвети за теглене на потребителски кредит. В част от хипотезите мнимите консултанти предлагат фиктивно наемане на работа в свързано дружество, за да предоставят съдействие за доказване на висок осигурителен доход с цел подобряване на кредитоспособността. В замяна търсят изтегляне на множество кредити в кратък срок от време обикновено с обещания за „сигурна“ печалба за измамения. В други случаи представящите се за консултанти търсят съдействие за инвестиране като твърдят, че те лично нямат възможност да изтеглят кредит поради лоша лична кредитна история. Това са ситуациите, в които консултантите обещават сигурно възстановяване на средствата в много кратък срок след изтеглянето им от потребителя. Случаите придобиха ноторна известност поради ощетяването на потребители със значителни средства, но няма да бъдат детайлно анализирани, тъй като не това е предмет на настоящото изследване.
Независимо дали изначално се касае за предумишлен случай на измама, или в контекста на казуистиката се е стигнало до последваща невъзможност средствата да бъдат възстановени, и в двете примерни житейски хипотези последиците са сходни. И в двата казуса добронамерени физически лица действително теглят потребителски кредити, натрупват дълг, разпореждат се в чужда полза със средствата без реално сами да използват дълга за свои нужди и им остава единствено задължението за връщане на дълга, който често е в значителен размер. Общото и в двата случая е, че значителни по размер задължения към финансови институции се предоставят чрез съдействие на лица, които са били добре информирани за това какво точно е необходимо, за да бъде предоставен потребителски кредит.
Всъщност съдействието за предоставяне на потребителски кредит не е новост за закона. Българският Закон за потребителския кредит е в сила вече близо петнадесет години. С него е реципирана Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета[1] (Директивата). Именно вследствие на реципирането на Директивата, секторното законодателство у нас винаги е съдържало разпоредби по отношение на лицата, които посредничат при сключване на договор за потребителски кредит. Параграф 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗПК определя кредитния посредник като „физическо или юридическо лице, което не действа като кредитор и което при извършване на своята търговска или професионална дейност срещу заплащане в парична или в друга форма на икономическо възнаграждение, уговорена в договора: а) представя или предлага договори за кредит на потребителите; б) съдейства на потребители, като извършва подготвителна работа, за договори за кредит, различни от тези по буква „а“, или в) сключва договори за кредит с потребители от името и за сметка на кредитора.“. Императивно правило на закона е идентификационните данни на кредитния посредник да фигурират в преддоговорната информация (Стандартния европейски формуляр), а също и в самия договор за кредит (чл. 11 от ЗПК).
За съжаление гореизложеното не само очертава, но и изцяло изчерпва задълженията на кредитния посредник при предоставянето на потребителски кредит за сумата от между 200 евро и 75 000 евро, когато не се изисква учредяване на ипотека като обезпечение.
В случаите, когато ипотеката е предвидена като обезпечение на кредита правилата за кредитния посредник за значително по-детайлно разписани, като приложимо право се явява Законът за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП). В параграф 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби по смисъла на този закон кредитният посредник е дефиниран като лице, което не действа като кредитор или нотариус, свързва пряко или непряко потребител с кредитор или кредитен посредник и при извършване на своята търговска дейност срещу заплащане в парична или в друга форма, уговорена в договора: а) представя или предлага на потребители договори за кредит по смисъла на чл. 1, ал. 2 от този закон, или б) съдейства на потребители, като извършва друг вид подготвителни или преддоговорни действия по договори за кредит по смисъла на чл. 1, ал. 2 от този закон, или в) сключва с потребители договори за кредит по смисъла на чл. 1, ал. 2 от този закон от името на кредитора.
Предвидена е още една специфична категория, т.нар. обвързаният кредитен посредник, който е посредник, който действа от името и за сметка само на един кредитор, на група кредитори или на няколко кредитори, които обаче не заемат съществен дял от пазара (дефиницията в параграф 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗКНИП).
При надлежно съдействие по сключване на договор данните за идентичността на кредитния посредник и извършваното съдействие трябва бъдат посочени както в преддоговорната, така и в договорната информация. Съществена отлика от режима по ЗПК обаче е, че в преддоговорната информация по ЗКНИП данните, които се предоставят за идентичността и съдействието на кредитния посредник, са значително повече – предоставя се не само идентификация, но също така телефонен номер, адрес, адрес на електронна поща, интернет страница, а също и звено за контакт, разбирано като лице, което осъществява телефонна връзка при запитвания. Също така, ако не действа като обвързан кредитен посредник, при поискване на информация, кредитният посредник следва да уведоми потребителя за дължимите комисиони (чл. 7 от ЗКНИП).
Най-голямата отлика между двата закона обаче се явява глава Тринадесета от ЗКНИП. Според нея, всеки който извършва дейността на кредитен посредник подлежи на вписване в нарочен регистър при Българската народна банка (БНБ). Предвидени са както изисквания, на които кредитният посредник следва да отговаря, за да подлежи на вписване, така и санкции при отклонение от предписанията на законодателя.
За да бъде вписано едно лице като кредитен посредник, е необходимо то да има добра репутация, включително да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер и да не е обявено в несъстоятелност като едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, освен ако правата са възстановени. За последното БНБ следи служебно по отношение на българските граждани, а от чуждестранните граждани се изисква предоставяне на аналогичен документ (чл.51 ЗКНИП). Поставено е и изискване за застраховка „Професионална отговорност“, валидна в Република България и/или на територията на другата държава членка, в която посредникът възнамерява да извършва дейност, като е необходимо цялата премия по застраховката да бъде платена.
В регистъра БНБ вписва данни за лицето, което предоставя услугата кредитен посредник, за лицата, които са вписани да го представляват, за държавите, в които се предоставя услугата, както и дали услугата се предоставя за един или няколко кредитори и дали лицето е било заличавано от регистъра, включително и основанието за това.
Заличаването от регистъра е възможно, ако лицето изобщо не започне дейност, ако след започване преустанови предоставянето на услугите си или ако е налице порок на вписването – регистрацията е основана на неверни данни, лицето не изпълнява изискванията на закона или лицето престане да отговаря на изискванията за вписване в регистъра.
От всичко гореизложено е видно, че законодателят е предвидил един далеч по-прозрачен режим по ЗКНИП, чрез който правата на потребителите са гарантирани в много по-голяма степен спрямо опростения режим по ЗПК, при който на практика всеки може да бъде или да спре да бъде кредитен посредник. При значително по-детайлния режим на ЗКНИП, от една страна, потребителите могат да проверят дали този, който им предоставя съвет или съдействие, изобщо има право да го прави, защото регистърът е публично достъпен на интернет страницата на БНБ. От друга страна, правата на потребителите са гарантирани и финансово, тъй като за дейността си кредитният посредник сключва застраховка „Професионална отговорност“ и премията следва да е изцяло платена преди вписването, което е доказателство за сключване на застрахователния договор. Наред с това законодателят е предвидил, че при всякакви девиации от желаното поведение подлежат на вписване в регистъра (чл. 55, ал. 3, т. 4 и 5 от ЗКНИП). Ако едно лице е заличено от регистъра, вписват се както самото заличаване като факт, така и основанието за това. Това дава възможност на потребителите по един чисто обективен критерий сами да преценят дали кредитният посредник, с когото преговарят, действително има добра репутация.
Цел на тази статия е очертаването на отликите в режима по ЗКНИП и по ЗПК, за да може ясно да се изведе необходимостта от промяна в ЗПК. ЗПК предвижда задължения при извършване на дейността на кредитните посредници, но в закона няма никакви правила, на които кредитните посредници следва да отговарят. На практика всеки може да бъде кредитен посредник, всеки може да спре да бъде кредитен посредник, а дали някой действително е кредитен посредник няма как да бъде проверено. Същевременно ЗКНИП дефинира функциите на кредитния посредник по същия начин като ЗПК, т.е. касае се за извършване на една и съща дейност. ЗКНИП обаче поставя изисквания за репутация, финансово гарантиране на правата на потребителите и постоянен мониторинг на дейността на кредитните посредници.
Ако предположим, че това се дължи на сумите, предмет на кредитното съглашение, ще сбъркаме. За разлика от ЗПК ЗКНИП не борави с минимални и максимални суми на отпускания кредит. Независимо от това обаче, ако такива не са предвидени, ЗКНИП ги презюмира – 1500 евро до 170 000 евро. Същевременно ЗПК поставя таван на приложимостта си до сумата от 75 000 евро.
Получава се абсурдното положение, при което ако чрез услугите на финансов консултант – кредитен посредник потребителят изтегли обезпечен с ипотека кредит за стойността само на 3 минимални работни заплати, той ще се ползва от законови гаранции за съветите и услугите, които са му били предоставени. Но при изтегляне на потребителски кредит на същата тази стойност (който се явява и число много близко до средното за сектора на т.нар. „бързи кредити“), ползвайки услугите отново на финансов консултант – кредитен посредник, правата на потребителя не са гарантирани в такава степен.
Така очертаната диспропорционалност е свързана с несправедливост. Касае се за сходни задължения с на практика съвпадащ размер с единствената разлика, че в единия случай е предоставено обезпечение от потребителя. Същевременно бройката отпуснати кредити по ЗПК, които не могат да се ползват от предвидените законови гаранции по ЗКНИП, е значително по-голяма от кредитните съглашения по ЗКНИП, за които законодателят е предвидил гаранции за дейността на кредитния посредник.
Визията на авторите de lege ferenda e, че законодателят без особени усилия може да поправи този пропуск с малка корекция дори не в ЗПК, а в ЗКНИП – като промени параграф 1, т. 8, б. „а“ като в дефиницията на кредитен посредник бъде включено освен представяне или предлагане „на потребители договори за кредит по смисъла на чл. 1, ал. 2 от този закон“ също и „и по Закона за потребителския кредит“. Реципрочна разпоредба в Закона за потребителския кредит, която предвижда, че „Спрямо кредитните посредници, действащи по този закон, се прилагат правилата на глава тринадесета от Закона за кредитите на недвижимите имоти на потребители“ би съдействала за пълна яснота в режима на кредитните посредници и би била белег за добра законодателна практика.
Авторите отправят апел към законодателя да не ограничава усилията си само до тези промени. Анализът на практиката на Съда на Европейския съюз показва, че общо между казусите по редица дела, в които е имало участие на кредитен посредник, е задължението за предоставяне на адекватна информация (Решение на СЕС по дело С-33/20, С-155/20 и С-187/20[2], Решение по дело С-449/20[3]), адекватното проверяване и оценяване на кредитоспособността (Решение по дело С-303/20) и предлагането на кредит съобразно нуждите и способностите на потребителя (Решение по дело С-58/18[4]).
Всъщност част от държавите в Европейския съюз са отишли дори по-далеч от изразеното в тази статия виждане и са предвидили нищожност на кредитите, отпуснати по занятие в дейността на кредитор или кредитен посредник, който няма разрешението, необходимо за предоставяне на тази дейност. Пример за това е Хърватия, където в периода преди присъединяване към ЕС, между 2000 и 2010 г. са сключени около 3000 договора на обща стойност от около 360 000 000 евро с дружества, които не са били надлежно регистрирани по изискванията на хърватския закон. Последиците са били толкова осезаеми, че Хърватия се е принудила в чл. 19 от своя закон за потребителския кредит да предвиди нищожност на тези съглашения (Решение на СЕС по дело С-630/17[5]).
Този подход се явява подходящ и у нас с оглед назряващия проблем с безконтролното предоставяне на съвети и средства при потребителското кредитиране. Независимо дали се касае за предоставяне на средства лично, но с договор от името на надлежно вписана финансова институция, който напълно противозаконно не се вписва в Централния кредитен регистър (ЦКР) (т.нар. „лицензи под наем“), или се касае за предоставяне на съвети как да бъде изтеглен кредит по начина описан в началото на това изложение, считаме, че лицата „предоставят или предлагат договори за кредит на потребителите“ по смисъла на ЗПК и в тази връзка действат като кредитни посредници. Именно предвид извършването на една строго професионална дейност, която е законово регламентирана, считаме, че спрямо тези лица следва да бъде приложим вече предвиден от законодателя режим на регистрация и контрол, макар и по друг закон (ЗКНИП). Наред с това намираме за удачно законодателят да реципира хърватския опит и да предвиди нормативно като нищожни всички съглашения по договор за кредит, отпуснати по занятие в дейността на кредитор или кредитен посредник, който няма разрешението, необходимо за извършването на дейност като такъв. Разумно е това законово положение да бъде скрепено и със санкционни последици. Отново бихме се позовали на международния опит (Решение на СЕС по дело С-303/20[6]) и бихме предложили при извършване по занятие на дейност като кредитор или кредитен посредник без предвидената в закона регистрация да бъде въведена глоба в размер на поне 10 минимални работни заплати и забрана за извършване на тази дейност за период от поне 3 години. Считаме, че само така би била постигната целта на параграф 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, а именно – кредиторите да не кредитират по безотговорен начин.
За постигане на последната цел намираме за необходимо правилата да обхващат всички аспекти на предлагането на потребителски кредит, включително и рекламата. Към момента рекламата на потребителско кредитиране не е прецизно дефинирана и социалните мрежи не са изрично включени в обсега ѝ. Ето защо считаме, че чл. 25 от ЗПК следва да бъде прецизиран като в текста на ал. 1 да бъдат заимствани законовите термини от Закона за радиото и телевизията – „независимо дали в доставчици на медийни услуги, или социални мрежи и услуги за платформи за споделяне на видеоклипове“ и разпоредбата следва да придобие следния текст „Всяка реклама на потребителски кредит, независимо дали в доставчици на медийни услуги, или социални мрежи и услуги за платформи за споделяне на видеоклипове, която посочва лихвен процент или друго число, свързано с разходите по кредита, трябва задължително да съдържа информация за…“. Намираме също така за необходимо в чл. 25, ал. 1 от ЗПК да бъде въведена нова т. 7, която да съдържа „фирмено наименование на кредитора, ЕИК, номер на лиценз или номер на вписване в Регистър на финансовите институции по чл. 3а от Закона за кредитните институции, а когато е приложимо – имена или фирмено наименование на кредитния посредник, ЕГН или ЕИК, пореден номер на вписване в регистъра на БНБ на кредитните посредници“.
Считаме, че с предложените промени ще бъде осигурена по-голяма прозрачност както на отпускането на потребителско кредитиране, така и на неговото предлагане в публичното пространство, което ще способства за по-сигурна финансова среда.
[1] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32008L0048
[2]https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:62020CA0033&from=EN
[3]https://curia.europa.eu/juris/showPdf.jsf;jsessionid=1331BBF984FAADA24F3DD88BE939437A?text=&docid=233341&pageIndex=0&doclang=BG&mode=req&dir=&occ=first&part=1&cid=6836707
[4] https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=269163&doclang=BG
[5] https://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=en&td=ALL&num=C-630/17
[6]https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=242562&pageIndex=0&doclang=BG&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=3913040
3
Коментирайте
Хиените са навсякъде. Българинът след 35 години пазарна икономика се хваща на пирамиди, та на посредници няма да се хързулне.
Нелоша статия, която адресира хроничен проблем в българското общество, касаещ ниската финансова култура на много хора с конуматорско мислене, с потенциал да се разшири особено след промяната на съдебната практика и декриминализацията на даването на заеми с огромни от нерегистрирани по ЗКИ лица, за да се стимулира ползването на професионални услуги с ясни ангажименти на всеки участник в тази пазарна ниша. Предложенията de lege ferenda за вписване на кредитните посредници с техните идентификационни данни в нарочен регистър и частта с рекламите в социалните мрежи са подходящи, но разширяването на легалната дефиниция в ЗКНИП не е особено удачно решение, тъй като:… Покажи целия коментар »
Съдията Васил Петров е админ на фейсбук страницата „Правна лудост“. Защо не излезе и не си признае? От какво се притеснява?