Песента като произведение – делото за нарушени авторски права върху „Моя страна, моя България“
Авторът
Д-р Христина Георгиева е член на Софийската адвокатска колегия. Член е на Съвета към Европейския правен институт и лектор в ежегодното Лятно училище по Европейско частно право, организирано от Академията за европейско частно право в сътрудничество с Юридическия факултет на Университета в Залцбург.
На Емил Димитров с обич
Увод
В чл. 27, ал. 3 от ЗАПСП законодателят въвежда специфична регулация по отношение на т.нар. „музикално произведение с текст“, за да го отличи като вид закриляно произведение от традиционното музикално произведение, т.е. музикална композиция без текст по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП, и от литературното произведение (т.е. само текст) по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1, предложение първо от ЗАПСП. Цитираната разпоредба неслучайно включва специфично времетраене на авторското право върху музикалните произведения с текст и музикалнодраматични произведения, а именно: срокът на закрилата изтича 70 години след смъртта на по-късно починалия измежду автора на музиката и автора на текста, препращайки по този начин към режима на съавторството, където срокът на закрила също е 70 години и отново започва да тече след смъртта на последния преживял съавтор.
Оттук, песента като обект на авторско право е специфично, съставно произведение, защото представлява музикално-поетично произведение, съдържащо и музикален, и литературен елемент.
Необходимостта от изследване на проблематиката с използването на елементи от вече създадена песен се породи от реална ситуация, в която лице от Кнежа (К.Г.) създаде наразрешена преработка/чалга версия на песента „Моя страна, моя България“ и я озаглави „Моя страна, моя Германия“, твърдейки, че щом е преработил лично единствено текста на песента, не следва да иска съгласие за създаване на чалга преработката ѝ от автора на музиката и аранжимента на легендарната песен, обявена след общонационално гласуване за „Песента на 20-ти век“, „Песента на столетието“, „Неофициален химн на България“[1].
Настоящата статия цели да анализира песента като произведение по смисъла на ЗАПСП и да отговори на въпроса може ли елемент от песента да се използва без съгласието на всички останали автори, чиито отделни произведения са съставна част на песента, а именно: авторите на музикалната композиция, на текста и на аранжимента на песента.
I. Специфики на правната природа на песента като произведение
Родовото понятие „произведения“ по смисъла на чл. 3 от ЗАПСП включва не само музикални, литературни, аудиовизуални, но и други произведения, защото изброяването на чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП е неизчерпателно. Видно от ал. 2 на чл. 3 обект на авторско право са и „други подобни, които включват две или повече произведения или материали“.
Неслучайно в чл. 27, ал. 3 от ЗАПСП законодателят въвежда специфична регулация на т.нар. „музикално произведение с текст“, за да го отличи като вид самостоятелно произведение от традиционното музикално произведение, т.е. музикална композиция без текст по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП, и от литературното произведение (т.е. само текст) по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1, предложение първо от ЗАПСП.
В случая, музикалният и словесният компонент на песента „Моя страна, моя България“ са основните ѝ съставни елементи като крайно, общо произведение, дотолкова изначално свързани, че винаги когато се чуе, макар и откъс от текста на песента „Моя страна, моя България“, в паметта на всеки българин прозвучава гласът на Емил Димитров, пеещ вечната мелодия, композирана от него, както и обратно. Същото важи и за заглавието на песента като отличителен елемент на това съставното произведение, което в годините се е превърнало в неразделна част и от текста на песента, и от музикалната ѝ композиция.
За подобни съставни произведения като „музикалното произведение с текст“ е характерно, че макар творческото усилие и интелектуалният резултат на всеки от авторите да е и самостоятелно произведение по смисъла на закона, те са изначално свързани функционално и юридически по начин, че всеки автор може да разреши използването на своята част от произведението, само ако не пречи на използването на общото произведение.
Подкрепа на така изложеното твърдение е и разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП, според която дори самият автор може да променя произведението си само ако с това не се нарушават права, придобити от други лица. Щом самият автор следва да се съобразява с права на други лица, когато използва произведението си, това задължение безспорно се пренася и по отношение на третите лица, на които авторът разрешава използване на произведението си.
В случая, преработка на песен в цялост, както и преработка на отделни нейни елементи, следва да бъде писмено разрешена от всички правоносители и направена по начин, който да не нарушава правата на останалите автори, участвали в създаването на оригиналната песен.
Изводът е, че за преработка на всяка песен като форма на използване на „музикално произведение с текст“ следва да се иска съгласието (и то писмено) на всички автори, респективно на техните наследници или правоносители, за да се гарантира, че последващото използване няма да пречи на използването на общото, оригинално произведение – първоначално създадената песен.
Това становище се подкрепя и от разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗАПСП, с която, както беше посочено по-горе, законодателят въвежда и специфично времетраене на авторското право на музикалните произведения с текст и музикалнодраматични произведения, а именно: срокът на закрилата изтича 70 години след смъртта на по-късно починалия измежду автора на музиката и автора на текста, препращайки по този начин към режима на съавторството, където срокът на закрила също е 70 години и отново започва да тече след смъртта на последния преживял съавтор.
Видно от текста на чл. 27, ал. 3 от ЗАПСП, законодателят регулира по специален ред авторскоправната закрила по отношение на самостоятелен вид съставни произведения, отчитайки спецификата при създаването и използването им. Това е така, защото при музикалните произведения с текст и при музикалнодраматични произведения текстът и музиката обикновено се създават съвместно, за да се ползват заедно.
С гореизложените аргументи считаме, че по отношение на песните като специфично общо произведение (за всяко последващо използване на който и да е от основните елементите на това съставно произведение) е налице необходимост от получаване на съгласие както на автора на музикалната композиция, така и на автора на текста и на аранжимента.
Песента е специфично и съставно произведение, което de lege lata можем да отнесем към онези ненаименовани произведения, посочени от законодателя в чл. 3, ал. 2 от ЗАПСП като: „и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.“
II. Делото за нарушени авторски права върху песента „Моя страна, моя България“
На 10 август 2023г. на личния Фейсбук профил на К.Г. от Кнежа е качена и публично разпространена възмутителна и неправомерно създадена (в нарушение на чл. 35 от ЗАПСП) преработка на песента „Моя страна, моя България“ – със заглавие и текст, напомнящи на оригиналните, но същевременно носещи коренно различно послание. Незаконосъобразната преработка е качена преди това от К. Г. в Ютюб и Тик Ток. Текстът на песента приканва българите да емигрират в „Германия, Белгия и Холандия“, дори да обичат България, тъй като Родината ни вече не е нищо повече от една „продадена“ и „ограбена“ държава, в която няма бъдеще за децата ни. Освен, че аранжиментът е неправомерно приспособен към друг жанр, на видеоклипа момичета играят кючек, облечени в бяла, зелена и червена рокля.
В процеса по създаване на песента „Моя страна, моя България“ текстописец, композитор и автор на аранжимента създават песен с общата идея да я посветят на България, общите им творчески търсения създават неофициалния химн на България, станал песен на 20-ти век.
Песента на столетието е известна в своята цялост. Следва да се има предвид, че водещият елемент на всяка песен като съставно произведение е музикалната композиция, което е видно както от термина, който използва законодателят, а именно: „музикално произведение с текст“, така и от факта, че съгласно Правилата за разпределение на авторски възнаграждения на организацията за колективно управление на авторски права – Музикаутор, 50% от отчисленията се плащат на автора на музиката, а на автора на текста и на аранжимента по 25%[2]. Останалите съставни елементи като текст и аранжимент са по правило второстепенни при създаването на песента. Това в най-голяма степен важи за песента „Моя страна, моя България“, която е световноизвестна с музикалната композиция, а текстът е превеждан и адаптиран към различни държави и на поне 5 езика.
По аргумент от гореизложеното, за всяко последващо и различно използване на песента „Моя страна, моя България“ (най-вече чрез преработването ѝ) е необходимо съгласието на всички автори на общото произведение, което не е направено при създаването на процесната песен „Моя страна, моя Германия“.
Неправомерната преработка, предмет на гр. дело №611/2023 г., е извършена без разрешението на ищеца Емил Димитров-син, като носител на авторските права на легендарния си баща (както и без разрешение на останалите автори), при нарушаване на две неимуществени правомощия на автора, а именно:
- да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство (чл. 15, ал. 1, т. 5 от ЗАПСП).
- да променя произведението си, ако с това не се нарушават права, придобити от други лица (чл. 15, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП).
Неправомерната преработка е създадена и при нарушаване на имуществените правомощия, посочени в чл. 18, ал. 2, т. 8 от ЗАПСП, във връзка с ал. 1 от ЗАПСП, а именно:
- Авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго. За използване се смятат действия като: преработката и синхронизацията на произведението. Преработка е и приспособяването и внасянето на всякакъв вид промени в произведението, както и използването на произведението за създаване на ново, производно от него произведение.
Извън имуществените вреди от неправомерното поведение на ответника, най-големи и най-съществени са неимуществените вреди, които ищецът търпи след публичното излъчване и разпространение на чалга версията на великата песен на незабравимия му баща.
Безспорно и ненуждаещо се от доказване е, че преработката „Моя страна, моя Германия“, в която българки играят кючек в бяла, зелена и червена рокля, докато изпълнителят, пеейки, ни приканва към емиграция и живот в „Белгия, Холандия и Германия“, е обидна и позорна.
Тя нарушава личното достойнство на автора Емил Димитров-баща, възпял в песента „Моя страна, моя България“ историята, традициите и любовта към Родината
Емил Димитров е издал близо 30 албума, като 55 милиона копия са продадени само в Русия. Известен е бил във Франция, сприятелил се е с Шарл Азнавур и Далида, а песните му са заемали челни места в европейските класации. Пял е на една сцена с Джани Моранди, Рики е Повери, Йосиф Кобзон и Алла Пугачова. В репертоара си има над 400 композиции, 280 от които са авторски. Създателят на българските шансони е роден в Плевен, композирал е и е изпял едни от най-знаковите песни на България, сред които „Моя страна, моя България“, „Ако си дал“, „Нашият сигнал“, „Песен за Плевен“, „Арлекино“ и други. Мелодиите на емблематичните „Ако си дал“, „Моя страна, моя България“ и „Песен за Плевен“ звучат в 9, 12 и 18 часа от часовниковата кула на Общината в Плевен. Проектът е на местния Ротари клуб, като авторските права са предоставени от сина му. Любимият изпълнител на поколения българи – Емил Димитров е пял за и е обичал родината си.
Дори когато е имал перспектива за кариера във Франция, той е избрал да остане в България, въпреки че не е бил одобрен за членство в Съюза на българските композитори, защото формално нямал „музикално образование“. Независимо от това е станал първият българин – член на Съюза на френските композитори.
III. Решение №152 от 3 април 2024 г., постановено по гр.д. №611 от 2023 г. на Окръжен съд – Плевен.
Гореизложените правни аргументи относно правната природа на песента като съставно произведение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАПСП, използването на което следва да става при спазване на правилата, заложени в чл. 15, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП, бяха изцяло възприети от Окръжен съд – Плевен с Решение № 152 от 3 април 2024 г., постановено по гр.д. №611 от 2023 г. на Окръжен съд – Плевен, което влезе в сила на 29 април 2024 г.
Съдът постанови решението си при следните безспорни факти и обстоятелства:
- „Не се спори между страните, а се установява и от представените писмени доказателства…, че ищецът е син на естрадния изпълнител Емил Димитров и носител на авторските права на музиката на песента „Моя страна, моя България“. Това се установява и от приложенията… към заключението на съдебно-авторската експертиза, изготвена от назначения за вещо лице З.П.П. – старши музикален редактор в програма „Хоризонт“ на БНР, преподавател по История на попмузиката в НМА „проф. Панчо Владигеров“ – София, музиколог, член в Съюза на българските композитори в секцията на музиколозите“.
- „Песента е създадена, съгл. Фонотечната система на Българското национално радио, през 1970 г. от Емил Димитров – автор на музиката; Васил Андреев – автор на текста и Митко Щерев – автор на аранжимента. Няма спор относно същността на песента като музикално произведение с текст, чиито авторски права принадлежат на композитора, автора на текста и на аранжора, а възникналите сродни права са на продуцента на звукозаписа, изпълнителите, солистите и диригента. През 1970 година, видно от заключението на ВЛ, песента „Моя страна, моя България“ е записана в два варианта. Единият – под съпровод на „Синьо-белите“, с диригент Митко Щерев, а другият – под съпровод на Естраден оркестър на Българското радио и телевизия, с диригент Вили Казасян“.
- „Безспорно е, че ответникът К. Г. е автор и изпълнител на песента „Моя страна, моя Германия“, на която е заснет и видеоклип, разпространяван по негово възлагане чрез „YouTube“, „Facebook и други социални мрежи и музикални платформи“.
- „Няма спор, че и до момента на приключване на съдебното дирене песента може да бъде чута, а видеоклипът – видян в Интернет среда и е разпространяван в мрежата от различни потребители“.
- „Ответникът е организирал създаването на видеоклипа на песента, като е възложил работата по заснемането му на „Видео Савел“. В съдебно заседание от 19 март 2024 г., в рамките на обяснения, дадени по реда на чл. 176 от ГПК, ответникът К. Г. признава, че е възложил на операторите от „Видео Савел“ да го качат в „YouTube“, а той самият го е качил на своя профил във „Facebook“ на 10 август 2023 г.“
- „Няма спор, че за ползването или за преработката на песента на Емил Димитров „Моя страна, моя България“ ответникът не е искал разрешение от ищеца Емил Димитров, като носител на авторските права за музиката на песента“.
- „Безспорно е също, че при изпълнението на песента от К. Г. във видеоклипа участват три танцуващи момичета, облечени в бяла, зелена и червена рокля, а в текста на песента се приканват българите да емигрират в „Германия, Белгия и Холандия“, дори да обичат България, тъй като Родината ни вече не е нищо повече от една „продадена “ и „ограбена“ държава, в която няма бъдеще за децата“.
- „Безспорно е, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изживял е тежко и е възприел като петнящи паметта на баща му текста и изпълнението на песента“.
Основен спорен въпрос по делото беше: авторска ли е песента на ответника „Моя страна, моя Германия“ или представлява самоволна преработка (кавър) на песента „Моя страна, моя България“, налице ли е нарушение на авторското право на ищеца от страна на ответника и причинени ли са неимуществени и имуществени вреди на ищеца, ако да – в какъв размер.
Ответникът потвърди в съдебно заседание (при отговори на въпроси, поставени му по реда на чл. 176 ГПК), че не е получил разрешение да преработва песента и да създава нейна „кавър версия“. Същевременно твърди, че извършените от него действия не са преработка, а създаване на ново, авторско произведение, както по отношение на текста, така и по отношение на музиката на „Моя страна, моя Германия“.
А) Заключение на съдебноавторската експертиза[3]
Във връзка с отговора на поставения по-горе основен спорен въпрос, по искане на ищеца бе назначена съдебно-авторска експертиза. Видно от приетото без възражение от страните заключение, след сравнителен музикален анализ на двете песни, сравнителен анализ на смисловата и структурна им идея – тяхната форма, текст и мелодия и след изследване на записи на оригиналната песен в архивите на фонотечната система на БНР и съпоставката им с качената в социалните мрежи песен, изпълнявана от К.Г., вещото лице е стигнало до извода, че се касае до преработка (кавър версия) на оригиналната песен на Емил Димитров „Моя страна, моя България“, а не до авторска песен на ответника К. Г.
Ответникът К. Г. признава при отговора на въпросите по чл.176 от ГПК, че при първото излъчване/качване в мрежата на песента, под видеоклипа е било изписано, че изпятата от К. Г. песен е кавър на песента „Моя страна, моя България“.
Според вещото лице, въпреки че в Закона за авторското право и сродните права не се изисква изрично произведението, ползващо се със закрила, да е ново и оригинално, то това изискване безспорно се съдържа в критерия „резултат на творческа дейност“, т.е. то да не е идентично или съществено сходно с вече създадено произведение. Не е достатъчно само произведението да е ново, за да има авторът права върху него, а е необходимо да е и оригинално, т.е. творчески съществено различно от предходно създадено произведение.
Изхождайки от това си разбиране, вещото лице е извършило музикалния анализ, работейки с данни, извлечени от тематичния музикален материал (главна тема, музикално ядро, хармония, ритъм, размер, развитие, припев и т.н.). При музикалния анализ се разкрива съдържанието на музикалното произведение, специфичните закономерности и музикални принципи и творчески облик. При този анализ на произведение, то се разчленява на части и се анализира тяхното развитие и закономерни връзки. При сравнителен анализ на музикални произведения и музикални произведения с текст се прави същото с оригиналното произведение и с преработката му, съответно с друго произведение, за да се сравнят и така да се установи сходство или идентичност, съответно спазено ли е изискването за оригиналност при създаване на преработеното/второто по време произведение.
След анализ на книжата по делото, съпоставка и сравнителен анализ на двете произведения и анализ на наличните записи и архиви на фонотечната система на БНР и качени в Интернет записи на преработката, назначената съдебно-авторска експертиза дава заключение, че тъй като е налице абсолютна идентичност в структурно и мелодическо отношение между двете процесни песни, при създаването на песента „Моя страна, моя Германия“, която е напълно идентична с „Моя страна, моя България“, няма достатъчна творческа оригиналност, която да доведе до заключение за възникване на авторство, различно от това, което принадлежи на композитора, автора на текста и аранжора на песента „Моя страна, моя България“.
При създаването на песента „Моя страна, моя Германия“ ответникът К. Г. е създал абсолютно идентична в структурно и мелодическо отношение песен, която е несъществено променена в сравнение с оригинална песен, но достатъчно, за да се сменят посланието и идеята на песента „Моя страна, моя България“ и да се достигане лесно и директно до таргет групата на поп-фолк публиката в България.
Песента „Моя страна, моя Германия“ е съставена от копиран тематичен материал (главна мелодична тема и припев) – преработен, т.нар. кавър версия на песента „Моя страна, моя България“. Съставена е от два дяла – първият (експозиционен), който представлява период състоящ се от две полуизречения, всяко едно съставено от два мотива с възходящо и низходящо сенквенционно движение, и вторият (припевен), който представлява също период с две контрасти полуизречения, с широко – разпевно изложение. По отношение на музикалната форма (структурата на песните)се констатира, че и двете са с идентична форма и мелодия. В преработката на музикалния материал, който по същност е еднакъв с оригиналния, основното различие идва от взетото решение песента да бъде аранжирана в друг музикален размер, а именно 9/8-ми. Тези констатации са дали основание на вещото лице да заключи, че преработката не само напомня на оригиналната песен, но изцяло копира нейните елементи и директно отвежда към нея, поради факта, че в структурно и мелодическо отношение е напълно идентична с „Моя страна, моя България“. Текстът е променен, като част от основните смислови внушения са запазени: „Колко нощи аз не спах…“, „Моя страна, моя …“, „Моя любов, моя България…“ и т.н. Нов е размерът на песента, като ритъмът е аранжиран в така наречената „широка деветка“ – термин употребяван в чалга и поп-фолк средите за „тежките кючеци“. Типичен е маниерът на вокалното изпълнение за стилистиката на попфолка, което прави песента по-достъпна до широката публика в жанра, тъй като носи в себе си най-директното усещане за ориенталско звучене.
Различното в „Моя страна, моя Германия“ от „Моя страна, моя България“ е ритмичната пулсация в първата песен, която е решена като неравноделна четириделна такава с четвърти удължен дял и с изобилие от портаменти (украшения) в интерпретацията. Посочено е, че всяка преработка малко или много променя смисъла на дадена творба. Кавър версията може да промени посланието, смисъла на авторовата идея, потенциалната слушателска аудитория да бъде сменена с друга и т.н.
Гореизложеното, според вещото лице, е и причината никой да няма право да променя дадена творба без изричното съгласие на автора. В конкретния случай извършената преработка е променила смисъла на произведението на всички нива, променяйки аранжимента, изпълнението, текста и посланието на песента. Когато я сравняваме с оригинала, ставаме свидетели на гротеска и подигравка с основните послания на оригинала. Експертизата е установила и друга промяна – тази на хармонията на припева на песента, като се посочва, че в оригиналната песен припевът модулира в паралелната мажорна тоналност, което в унисон с текста носи усещане за позитивизъм, гордост, радост и светлина в слушателя.
В песента „Моя страна, моя Германия“ припевът звучи мрачно, тъжно и в синхрон с новосъздадения текст. Този ефект се подсилва от решението в хармоничен план аранжиментът да остане в основната тоналност, а не да модулира в паралелната мажорна, както оригинала. В кавър версията е запазена оригиналната мелодия и на тази основа са изградени цялостната преработка и звукозаписът на „Моя страна, моя Германия“.
Според вещото лице запазването на мелодията е своеобразна гаранция за успех, заради популярността на песента „Моя страна, моя България“, въпреки че е променен цялостният замисъл на автора на тази песен, който пее за любовта към родината и стремежа към завръщането в нея.
Заключението на експертизата е категорично, че когато е променен само аранжиментът или стилът, не се касае за нова/авторска/ песен, а за кавър версия (преработка). Вещото лице се позовава на примери в българската и световна музика, когато аранжиментът и стилистиката са променени – оригиналът е в стил „блус“, а кавър версията може да бъде в стил „боса нова“ или в „буги-буги“. Тогава се говори за кавър на оригиналната песен, а не за ново произведение. Тук произведението е едно и също, тъй като песента е „симбиоза“ между музика и текст и те са възприемат заедно, посланието и идейният замисъл са копирани от оригинала, като създалият песента е заменил „България“ с „Германия“.
Б) Мотиви на решението
При събраните по делото доказателства[4] съдът приема за основателен и доказан искът с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, във връзка с чл. 15, чл. 15, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАПСП, във връзка с чл. 18, ал. 2, т. 8, във връзка с ал. 1 на чл. 18 от ЗАПСП и във връзка с чл. 35 от ЗАПСП – за установяване факта на нарушението на авторско право на Емил Димитров, упражнявано от наследника му Емил Димитров – син, изразяващо се в неразрешено използване чрез неправомерно създаване на преработка на песента „Моя страна, моя България“, изпълнена и публично разпространена за първи път от ответника на 10 август 2023 г., под името „Моя страна, моя Германия“. Ответникът К. Г. е нарушил авторските права на ищеца Емил Димитров като наследник и носител на авторските права за музиката на песента „Моя страна, моя България“, като без негово съгласие е създал кавър версия на песента под наименованието „Моя страна, моя Германия“. Създаването, заснемането на видеоклип и разпространението в Интернет на преработката е извършено от ответника съзнателно, без да е търсено и получавано съгласие от носителя на авторското право за новата версия, с посочените по-горе художествени и стилистични особености. Установява се, преди всичко от САЕ, че не се касае до ново авторско произведение, което е плод на творческа дейност, а до нов аранжимент и перифраза на оригиналния текст на песента, приспособен към посланието на създателя на преработката, че неговата страна е Германия. Това се установява косвено и чрез приложеното на л.159 от делото удостоверение от сдружение за колективно управление на авторски права „Музикаутор“, че в базата данни на сдружението не фигурира регистрация на песента „Моя страна, моя Германия“, нито лична партида на К. Г. като неин автор.
Основателен е и следва да бъде уважен и искът с правно основание чл. 95б, ал. 1, т.2 от ЗАПСП, като бъде разпоредено преустановяване на нарушението, като се забрани на ответникът да изпълнява занапред песента „Моя страна, моя Германия“ и чрез сваляне на видеоклипа на тази песен от всички социални мрежи и музикални платформи.
Следва на основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП да се постанови и разгласяване за сметка на нарушителя, на диспозитива на решението чрез публикуването му във в. „Труд“ и във в. „24 часа“, както и чрез съобщаването му в ефира на Нова телевизия, в сутрешния информационен блок.
Налице са предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност по чл. 95 ал.1 ЗАПСП, във връзка с чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, вр. чл. 45 ЗЗД. Вследствие нарушението на авторските му права, ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка последица от действията на ответника по създаването и разпространението на неразрешената кавър версия. Не само че без съгласието му е преработена една легендарна за българската естрадна музика песен, без да бъдат зачитани авторските му права като наследник на автора на музиката, но и чрез преработката е опорочен патриотичният текст на изпятата от Емил Димитров песен. Касае се за публично разпространение на неоторизиран кавър на песента му, който е несъвместим с нея като музикален стил и по-скоро може да се счита за опошляване на оригиналния текст и звучене на песента на Емил Димитров.
Тъй като песента като музикално произведение е единство от музика и текст, то посланието на „Моя страна, моя България“ е съкровен прочит на обичта към Родината за много българи. Заменянето на името на страната ни с името на друга страна, освен че не звучи патриотично, за ищеца е било особено болезнено, тъй като песента е била създадена и изпята от баща му във връзка с неговото раждане. Използването на авторската песен е извършено по начин даващ възможност кавър-версията с ориенталско звучене да бъде възприета от неограничен брой лица, чрез създадени и разпространен от ответника видеоклип.
Установява се от разпита на двамата свидетели, че ищецът е възприел публичното изпълнение на създадената преработка особено болезнено, като това е довело първоначално до шок, а след това е причинило множество емоционални сътресения и душевни терзания защо се постъпва така с културното наследство, оставено от баща му. Изживените негативни емоции са съизмерими само със значението на творчеството на легендарния му баща Емил Димитров за българската музика и на песните му – обичани от поколения българи. Чувствал се е обиден и оскърбен от посегателството, направено с цел имуществено облагодетелстване от един неособено популярен певец, който „краде от славата“ на утвърден свой колега.
Заключение
Настоящата статия разглежда въпроса за правната природа на песента като специфично, съставно представлява музикално-поетично произведение, съдържащо и музикален, и литературен елемент (и други елементи по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАПСП).
Анализът на чл. 3, ал. 2 от ЗАПСП, чл. 27, ал. 3 от ЗАПСП, във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП показва, че за да е правомерно последващо използване на една песен и/или който и да е от основните ѝ съставни елементи (отделни произведения), е необходимо предварително да бъде поискано и получено писменото съгласие както от автора на музикалната композиция, така и от автора на текста и автора на аранжимента. Така изложеният правен анализ бе възприет от Окръжен съд – Плевен с Решение №152 от 3 април 2024 г., постановено по гр.д. №611 от 2023 г., влязло в сила на 29 април 2024 г.
[1] В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по гр.д. 611/2023г на Окръжен съд – Плевен, в който оспорва твърдението, че е преработил песента „Моя страна, моя България“. Твърди, че песента, която е изпял, не е преработка на песента на Емил Димитров, а негова авторска песен и е съвсем различна. Разликата намира в името на песента, в текста, който изобщо не съвпада с текста на песента „Моя страна моя България“, както и в размера, който в неговата песен е размер 9/8. Създателят на текста на песента Васил Андреев не е предявил никакви претенции кьм текста на песента. Не оспорва създаването, изпяването и разпространяването на песента, но твърди че с тези си действия не е засегнал каквито и да било авторски права на песента на Емил Димитров „Моя страна, моя България“.
[2] https://www.musicautor.org/images/dokumenti/musicautor/Pravila_za_razpredelenie_MUSICAUTOR.pdf
[3] Заключение на съдебноавторската експертиза по гр.д. 611/2023г на Окръжен съд – Плевен бе изготвена от назначен за вещо лице старши музикален редактор в програма „Хоризонт“ на БНР, преподавател по История на попмузиката в НМА „проф. Панчо Владигеров“ – София, музиколог, член в Съюза на българските композитори в секцията на музиколозите
[4] По делото бяха събрани и други гласни и писмени доказателства, някои от които не са изчерпателно анализирани в тази статия, а други дори не са споменати в нея. При интерес може да се запознаете с Решение №152 от 03.04.2024 г., постановено по гр.д. №611 от 2023 г. на Окръжен съд – Плевен, влязло в сила на 29.04.2024 г.
Използвана литература
- Драганов, Ж., „Обекти на интелектуалната собственост“, Сиби, 2016.
- Саракинов, Г., „Авторското право в музиката“, Сиби, 2009.
- Саракинов, Г., „Авторско право и сродните му права в Република България“, Сиби, 2013.
- Дисертационен труд на тема „Бизнес с интелектуална собственост в музикалната индустрия“, бизнес факултет, катедра „Творчески индустрии и интелектуална собственост, достъпни към 07.05.2024 г. на iproperty_50552_Владимир Филипов (1).pdf
- Решение №152 от 03.04.2024 г., постановено по гр.д. №611 от 2023 г. на Окръжен съд – Плевен, влязло в сила на 29.04.2024 г.
- Решение №1353 от 30.05.2018 г., постановено по търговско дело №1990 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, ТО.
- Съдебно-авторска експертиза по гр.д. №611 от 2023 г. на Окръжен съд – Плевен.
- Правила за разпределение на авторски възнаграждения на организацията за колективно управление на авторски права – Музикаутор, достъпни към 07.05.2024 г. на https://www.musicautor.org/images/dokumenti/musicautor/Pravila_za_razpredelenie_MUSICAUTOR.pdf
- Информационен материал на Министерство на културата, достъпен към 07.05.2024 г. на chrome-extension://efaidnbmnnnibpcajpcglclefindmkaj/https://mc.government.bg/files/8169_Ministry_of_Culture_Brochure_Hotels.pdf
- Информационен материал за сродните права, достъпен към 07.05.2024 г. на уебсайта на Профон https://www.prophon.org/
- Информационен материал за авторските права, достъпен към 07.05.2024 г. на уебсайта на Музикаутор https://www.musicautor.org/bg/p/author-rights
- Информационен материал за авторските права в музиката, достъпен към 07.05.2024 г. на https://www.clicknclear.com/bg/sportorganisationrights
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
А вас много ли ви заболя, че сте ровили сайтове, ходили сте на адреси да търсите табели, проучвали сте сътрудници?
Аман от доктаря, ей!
„Давността като погасителен способ – делото, че клиентът ми не дължи пари на Топлофикация“
Добре, че все пак наследникът е завел дело, за да осъди нарушотешя и го принуди да свали преработения вариант от Интернет пространството, но по-интересно от чисто теоретична гледна топка дали е възможно аналогични мотиви да бъдат приложени и спрямо поругаването на културното наследство на худижника Владимир Димитров-Майстора чрез ноторната фотосесия, финансирана с помощта на държавата, на травестита с ябълките.
Не е посочено в биографията й стаж, защото е скромен, иначе жената много учила, преподавала, обаче малко практикувала, което не е такъв минус. Когато се прави реклама на юрист-адвокат, мисля че адвокатския опит е важен. Не е все едно адвокат с 20 години стаж, завършил СУ-ЮФ, изградил име и авторитет по нак.дела в съд.зала, например и д-р по Право от 2020г., завършил през 2009г. в УНСС Право и паралелно Банково дело, вписан 2015г. в САК и асистент до 2019г. в УНСС по 3 различни дисциплини, основал адв.дружество 2020г., от когато е член и лектор в Европ. институт. Статията не е… Покажи целия коментар »
А какво Ви пречи да напишете и Вие една статия за дело от Вашата богата практика… Публикувайте я, застанете с името си, сложете си снимка, подробна справка за автобиография и т.н. Това не е първата статия в този сайт, писана от адвокат все пак. Защото коментарът Ви звучи леко заядливо…
Това място за реклама на адвокат ли е, или юридически сайт! Който го интересува има си справочници, Апис и пр. места, където може да се направи справка за съдебна практика, за което името, титлата и визията – снимка на адвокат, който се е явявал на делото е без правно значение. Колегата не е на конкурс за красота и ми направи впечатление, че не е посочено колко е адвокатския й стаж или юридическия, да не се срамува от едноцифреното число …
Явно Вие се срамувате от коментара си, щом дори истинското си име не сте си посочили… Ползвайте google и се запознайте с биографията й, щом толкова Ви е важен стажът й.
Ако си посочи името, ще се види колко е неговия/нейния стаж.
Вие да сега си плащахте за статия или просто не сте спечелили и на първа инстанция, че се заяждате анонимно?
Какви са тия рицари на печалния образ, които са налазили коментарите? Видели млада хубава жена и скачат като Матросов на амбразурата. За сведение, уважаеми, дали такава творба ще излезе от девойка или от баба/дядо ви адвокат, няма значение. Ако адвокатът иска да бъде полезен и да се рекламира заедно с това, пише статия по правно значим въпрос, а не си разказва делата публично. Горната статия би била сравнително приемлива като някакъв (макар и повърхностен) анализ на песента като обект на защита, ако не се цитираха страни, номера на дела, доказателства и мотиви на съда.
Ама сваляте филми безплатно или гледате онлайн безплатно, нали? И тогава не мрънкате!
Много добри разяснения относно спецификите на правната природа на песента като произведение.
И без тях е ясно, че мелодията на песента е открадната.
Kавър-версията с ориенталско звучене! Какво ли не правят хората за пари.
Как им даде сърце да преработят и развалят тази велика песен.
Те какво ли не развалиха заради тази чалга.
Много полезно разяснение.
Отново бавното ни правосъдие. В чужбина да са ги осъдили 100 пъти до сега.
Полезно четиво
Има във Фейсбук някакви уж информационни страници – My Varna и Новините Тервел. Цялото им съдържание е крадено без плащане на авторски права на авторите и без упоменаване кой е автор. Просто си вземат снимка и си я качват на страницата уж като тяхна. Ако ги съдиш за крадена снимка и искаш 3000 лв, съда ще се влачи 1 година и ще ти присъди 200 лв. Е мерси.
Творците трябва да са защитени от кражба и плагиатство. У нас закона обаче е бавен
Говори му на орангутана българин за авторски права. Чеше се по киферицата. Свикнал по соцалиъзама всичко да е общо
Дано почнат да се водят повече дела за спазване авторските права. И съда да не ги бави с години, а по бързата процедура. Една снимка, текст или е откраднат или не. Точка
Радвам ве, че се разясни
В България авторските права не се зачитат
Е добре. Полезно беше.
А за кражба на снимки?