В предходните си две публикации[1], преди образуване на съвместно тълкувателно дело № 1/2023 г. на ОСНГТК на ВКС и I и II колегия на ВАС, разгледах противоречивата практика, както и водещите аргументи за и против възможността юридическите лица да претърпят неимуществени вреди. Съответно, внимание се обърна и на критериите, изведени от практиката на ЕСПЧ и СЕС. След поставянето на въпроса „Притежават ли юридическите лица материалноправна легитимация за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт?“, се откри нуждата от нови стъпки в изграждането на аргументацията.

Проблематика с възможността за обезщетение на тези вреди изисква да дадем отговор на два въпроса: 1) Могат ли юридическите лица поначало да претърпят неимуществени вреди?; и 2) Допуска ли нашето право възможност за присъждане на обезщетение на такива вреди?

Първоначалното ни внимание следва да се насочи към въпроса дали нашето право допуска присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическо лице, съответно има ли изрична забрана за това. Така независимо дали приемаме, че юридическото лице може да претърпи такива вреди, ако законът изключва възможността за обезщетяването им, то обсъждането на първия въпрос няма да промени крайния извод. Тук ще остане само възможността да се направи предложение de lege ferenda.

За да дадем отговор на първия въпрос, следва да проверим какво разбираме под неимуществени вреди и можем ли да имплементираме режимът на обезщетение при физическите към юридическите лица. А в това ще открием и отговор на поставения тълкувателен въпрос.

1. Проблематиката с неимуществените вреди:

Въпреки че днес неимуществените вреди, като понятие, са широко разпространени, точното значение и произходът[2] им остават неясни.

Обикновено въпросът за тях се свърза с приетата даденост, че те представляват болки и страдания[3], без този възглед да се предизвиква. Изгражданите върху тази основа теоретични концепции изглеждат обосновани, що се касае до физическо лице и служат за аргумент на поддръжниците на отрицателната теза. Но дали наистина е така?

1.1. Дълъг път е изминат в континенталното право, за да се преосмислят някои концепции в римското право по въпросите, свързани с отговорността^[4]. Затова първоначално юристите са били отблъснати от идеята за присъждане на обезщетения за нематериални блага, считайки, че се поставя оценка на човешкия живот^[5]. Ето защо в началото концепцията за неимуществени вреди се е съсредоточила върху физическите лица, оказвайки натиск върху старото римско правило^[6]. Оттук е тази инерция да свързваме тези вреди само с човешко същество.

Постепенно термините „морални“ или „неимуществени“ вреди[7] са започнали да се използват в литературата и съдебните актове, но това се случило едва към средата на 19-ти век^[8].

Скептицизмът около тях е карал юристите да се противопоставят[9] на идеята за присъждане на обезщетения. Същевременно на правото да се защити сантиментален/афектационен интерес при увреждане на вещ се е гледало като форма на наказание на извършителя^[10]. Отпор е срещан и при създаването на някои кодификации като BGB[11], а впоследствие и от съветското право^[12].

1.2. У нас проблематиката с неимуществените вреди е преминала през четири периода до приемане на сегашната уредба[13]. Изграденото в България съзнание за справедливост в „обезвредата“ на такива вреди е спомогнало за запазване на този институт^[14] в чл. 52 от новия ЗЗД^[15]. Въпреки това е вземано предвид притеснението, че основата за определяне на паричния еквивалент на тези вреди е „нестабилна“ и зависи от личната преценка за справедливост на съда. А това не дава възможност за изграждане на твърди показатели^[16].

1.3. При тези обстоятелства, може да се открие причина защо толкова трудно съдебната практика изразява готовност за възприемане на идеята за неимуществени вреди при договорната отговорност, както и за разширяване на кръга на правоимащите лица. Ето, че едва отскоро започна да се признава и възможността за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на юридическо лице.

От друга страна, изграденият скептицизъм към субективната преценка при определяне на обезщетението е довела до нуждата от по-обективни критерии. А това, в крайна сметка, води до постоянното разширяване на интересите, които биват защитавани[17] чрез гражданска отговорност за неимуществени вреди.

2. Съществува ли законодателна концепция, ограничаваща присъждането на неимуществените вреди у нас:

Разглеждайки горните съображения, следва да обърнем внимание на възприетия законодателен подход у нас. Така, известно ни е, че част от аргументите в полза на юридическите лица се извеждат от определени разпоредби.

2.1. Без да се налага по-внимателно проследяване на разпоредбите в българското законодателство, можем съвсем основателно да заключим, че законодателят не е предвидил ограничения при кръга на лицата, както и на случаите, в които се дължи обезщетение за неимуществени вреди. Такива са извеждани само по тълкувателен път^[18]. Безспорно обаче законодателят не е избрал ограничителен подход[19], нито е приел изрична норма, която лишава юридическите лица от възможността да претендират такива вреди. Не са ограничени и случаите, в които е допустимо присъждането им^[20]. Ето защо не са нужни специални състави, които изрично да легитимират юридическите лица. А и от такива няма да има смисъл, ако изначално се приема, че юридическите лица не могат да претърпят неимуществени вреди.

2.2. Разбира се, тези специални състави на деликтната отговорност могат да се използват в подкрепа на тезата, но причината е различна. Ако се съсредоточим върху това, дали с тези текстове законодателят е допуснат обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическо лице, рискуваме да влезем в порочен кръг на аргументи и контрааргументи. Така противниците на тезата веднага могат да оспорят, че тези разпоредби важат само за физическите лица^[21], както и че никъде не е изрично посочено, че те ще се отнасят и до юридическите.

2.3. Ако фокусът ни падне само върху посочването на юридическите лица, ще пропуснем да забележим по-важен аспект на тези разпоредби. Всъщност те се интересуват от поведението на извършителя. А щом неговото поведение е от значение, тогава ще сме откъснати от субективното изживяване на пострадалото лице.

В този смисъл общата клауза^[22] на деликтната отговорност, намираща се в чл. 45 ЗЗД, се отнася до противоправния резултат, състоящ се в засягане на чуждо абсолютно благо, а не до поведението на деликвента.

Специалните състави на отговорността се интересуват именно от поведението на извършителя. Тук е предвидена санкционна функция на обезщетението, което означава, че неимуществените вреди в тези случаи са обективни. Затова разпоредбите ще се приложат и по отношение на юридическо лице.

Така например упражняване на правна възможност за образуване на дело за откриване на производство по несъстоятелност не може да се счете за противоправно. Ето защо чл. 631a, ал. 1 ТЗ изисква специална форма на вината – умисъл или груба небрежност, за да се позволи на търговеца да претендира вреди. В този случай законът третира субективната злоупотреба с процесуални средства като неправомерно поведение, от което е налице въздействие (увреждане) върху различни имуществени и неимуществени блага и интереси на търговеца.

Чл. 76а ЗМГО-отм., съответно чл. 118 ЗМГО-нов предвиждат начина на определяне на обезщетение от нарушението. Тук законодателят с ал. 3 свърза справедливото обезщетение с възпираща и предупредителна функция^[23]. Това означава, че отново е съобразено поведението на извършителя[24]. Същото правило е изведено и в чл. 57а, ал. 3 Закона за промишления дизайн. С тези разпоредби е транспонирана Директива 2004/48/ЕО относно упражняването на права върху интелектуалната собственост. Право на обезщетение за неимуществени вреди се предвижда и в Директива (ЕС) 2016/943 относно защитата на търговски тайни, съответно в чл. 19, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на търговската тайна.

2.4. С други думи, посочените състави не въвеждат сами по себе си възможността юридическите лица^[25] да претендират неимуществени вреди, а биват специални по отношение на общия деликт, що се отнася до съобразяване на противоправното поведение. Все пак, предвиждането им в тези закони, особено в този за защита на търговската тайна, предполага, че такива неимуществени вреди биха претърпели и юридическите лица, иначе до голяма степен би се обезсмислила^[26] съответната разпоредба.

2.5. Това означава, че законът признава определен интерес и санкционира нарушението му с гражданска отговорност. За възникването ѝ е от значение поведението на деликвента, затова законодателят е предвидил санкционна функция^[27] на обезщетението. На този аспект от неимуществените вреди ще се обърне внимание по-долу.

3. Някои особености на неимуществените вреди:

Законодателната проблематика изясни един аспект от въпроса, но неяснота остана да тежи върху неимуществените вреди като цяло. Трудно бихме могли да ги дефинираме изчерпателно, без да рискуваме да пропуснем даден техен аспект. Това се дължи на склонността им за адаптиране и отговаряне на нуждите на съвременните обществени отношения. Затова първо ще разгледаме някои техни характерни черти.

3.1. С цел да се даде просто обяснение на неимуществените вреди се е прибягнало до негативната концепция[28] – това са такива вреди, които са противоположни на имуществените. Оттук е и обяснението, че всичко, което не е имуществена вреда е неимуществена такава.

Това вижданe е причината да се смята, че неимуществените вреди са такива, при които няма икономическа стойност на финансовия пазар, съответно, че такива вреди нямат имуществена основа[29] и не могат да се оценят в пари[30]. Тази теория естествено продължава развитието си и към момента придобива солиден аргумент, че не всяко засягане на неимуществено благо причинявана неимуществени вреди[31]. Това важи особено когато с тези блага се преследват имуществени интереси[32].

3.1.1. Такава негативна формулировка не може да ни даде отговор какво представляват неимуществените вреди. Изразът „неимуществени“ е попаднал в плен на езика и не позволява лесното му дефиниране по позитивен и разбираем начин. При опит за това се прибягва до идентифицирането им с болки и страдания[33]. Това следва естествения курс на мисълта и ни дава еднакво лесен, а и задоволителен отговор. А оттук се поражда разбирането, че тези вреди са присъщи само на човешки същества.

3.1.2. На следващо място, неимуществените вреди се приемат за неосезаеми и неподлежащи на непосредствено сетивно възприемане^[34], което също ги прави невъзможни за измерване. Или поне са трудни за изчисление. Вредата обаче има реален, а не аритметичен характер. Поради това този критерий не изглежда прецизен, но ни дава основание да открием необходимостта от обективното възприемане на вредата.

3.1.3. Прието е, че обезщетението за понесените неимуществени вреди не цели тяхното поправяне, което е и поначало невъзможно. Те не могат да бъдат заличени, не могат и да се поправят в натура. Особено що се касае до страдание, същото не би могло да се замени с напълно съответстващо му обезщетение. С него ще се цели изравняване в някаква степен на последиците от противоправното поведение^[35].

От последното се стига до разбирането, че на лица, които са загубили способността си за сетивност или пък са изпаднали във вегетативно състояние, не се дължи обезщетение. Възможността за това се отхвърля не защото пострадалият не е понесъл вреди, а защото самото обезщетение не би имало полза за него, тъй като лицето не може да подобри състоянието си. Оттук тази идея прераства при юридическите лица, тъй като същите не са способни да изпитат „удовлетворение“ от самото обезщетение[36], затова същото не им е потребно[37].

3.1.4. Именно от горните разбирания за неимуществените вреди се черпят съображения против приложението им при юридическите лица. Аргументите са твърде повърхностни за иначе сложната природа на тези вреди.

3.2. Дали наистина пострадалият следва да обоснове чувствителност, разбирана като способността му да усеща последиците от посегателството върху неговата физическа или психическа неприкосновеност^[38], за да получи обезщетение?

Изглежда, че подобна мисъл се отдалечава все повече от теорията^[39], но и от практиката. Вече е налице обективизиране^[40] на методите на оценка^[41] и изключване на субективния елемент. Тези методи вече са насочени извън психиката на жертвата, извън субективното възприятие, което позволява обективната им проверка^[42].

3.2.1. Бихме могли да потърсим повече яснота по въпроса в разграничението между увреждане и вреда. Обикновено няма спор, че увреждането на всички интереси вследствие на накърняване на субективни права подлежат на защита^[43]. Но може ли да се направи разлика между увреждането на субективното право и самата вреда? Вредата увреждане на интерес^[44] или на обема на субективното право е? И как този интерес се обезценява от увреждането?

3.2.1.1. За да се справи с този проблем, френският Касационен съд например извежда наличието на вреда от самото неправомерно поведение^[45]. В това отношение френската теория^[46] прави разграничение между увреждането (le dommage) u вредите^[47] (le préjudice). Увреждането в този смисъл е факт, докато вредите са правна последица от факта^[48].

3.2.1.2. В нашата теория такова разграничението се прави между правонарушението и вредите. Правонарушението може да се счита за неблагоприятно състояние – въздействие върху дадено благо. Последиците от това въздействие могат да бъдат различни, като именно те се определят като вреди. Също така противоправният резултат е свързан с накърняването на защитени права и интереси, а вредите с произтичащите последици^[49]. Същевременно вредата се определя като отрицателно проявление върху правната сфера на увредения субект[50].

Противоправността, от друга страна, се състои в състоянието на нарушеност на правни норми, докато правонарушението е състав от причинна връзка между противоправоността и поведението на правните субекти^[51].

3.2.1.3.  Неимуществените вреди, със своите различни проявления, предизвикват това традиционно разграничение. При увреждане на имуществено благо разликата между правонарушението (източникът на въздействие) и вредите (намаляване на имуществената стойност) е видима и по-лесна за разграничаване. При неимуществените вреди разграничението между увреждането (или правонарушението) и вредите е от значение тогава, когато нематериалният интерес има даден физически носител^[52].

3.2.2. Ето тук можем да се обърнем към телесните увреждания – при тях източникът на увреждането се намира не в самия интерес на лицето, а в носителя^[53] на този интерес. Така човешкото тяло представлява материален носител на редица производни нематериални интереси^[54]. Някои такива интереси са общи за всеки един индивид, докато други са специфични^[55]. Така не се обезщетява самото нарушение на телесната цялост^[56] на човек^[57], което е първичен интерес на лицето, а се обезщетяват производните интереси^[58]. В този смисъл, внимателен прочит ни подсказва, че това, което се обезщетява, не е наистина болката или страданието, които са чисто субективни понятия, а нарушеният интерес от промяна в нематериалната сфера^[59] на увредения, проявление на който е болката^[60].

Ако лицето не може да страда, тогава то няма да докаже наличието на такъв интерес, но това не го лишава от възможност за обезщетение. Въздействието на правонарушението върху ежедневието на пострадалото лице, в това число върху начина му на вземане на решения, а и възможността да се наслаждава, са от значение за оценяване на благото. Затова изпитаната болка придава израз на тази обективна промяна.

3.2.2.1. Че болката е само проявление на неимуществената вреда може да се открие и в разбирането, че обезщетението е глобално^[61], в какъвто смисъл е възприетото в т. 1 от ТР 1/2022 г. на ОСГК^[62]. В тези случаи, поради определено правонарушение, е настъпила нежелана промяна в обема на нематериалните блага. За да установим в каква степен е нарушен обемът им, ще приложим различни критерии, независимо дали в действителност лицето е изпитало някаква форма на страдание.

3.2.3. Различен е въпросът при нарушаване на интереси, свързани с личността^[63]. Тук не се изисква установяване на конкретния интерес, който подлежи на обезщетение. Този интерес е идентичен за всички субекти в обществото. Например ясно е, че е налице интерес от добро име и не е необходимо да се установява, че лицето има такъв интерес.

А тъй като интересът е общ за всички, или поне за тези, които са еднакви по природа, то не е необходимо възприемане на увреждането от пострадалото лице, за да се приеме, че е налице вреда. Този интерес е възприет от обществото. В това се изразява чисто обективният характер на увреждането или на самата неимуществена вреда^[64] сама по себе си. Затова пострадалото лице не се нуждае да докаже нищо друго, освен самия факт на увреждане. А в това се заключва и обективизацията^[65] на неимуществените вреди.

Ето защо, когато е налице увреждане на нематериален интерес, в случаите, когато самото благо няма физически носител, интересът е пряко засегнат. Косвено засегнат е неговият нематериален носител – личността. Тогава причинно-следствената връзка е обърната^[66]. В единия случай увреждането на интереса е в резултат на накърняване на физическата цялост, а във втория случай увреждането на интереса (например доброто име) е причина за накърняване на моралната цялост на личността.

В тези случаи увреждането е условие и предмет на обезщетението, което обуславя третирането му като вреда само по себе си. Тук вредата ще е създаденото въздействие върху нематериалното благо, което ще приравни двете понятия.

3.2.3.1. При неимуществени вреди, произтичащи от накърняване на моралната или нематериалната неприкосновеност на лице, ще се касае до ценностна преценка, тъй като се предполага определянето на „приемливо ниво на интензивност, над което увреждането става вредно^[67]“. От друга страна, от преценката на съда зависи определянето на обема на нематериалния интерес за отделното пострадало лице. А този обем варира при различните субекти, затова следва да бъде установен.

Ето защо обективно дадени нематериални интереси, които биват увредени, се предполагат и не се нуждаем от изрично им доказване. Но това, което следва да се установи, е обемът на засягане на тези интереси. А вредните последици при намаляване на неимущественото благо могат да се преценят само от гледна точка на критериите, които следва да се вземат предвид при определяне на обезщетението.

3.2.4. Все пак, в цялата им многообразност, има такива проявления на неимуществените вреди, при които е необходимо съзнание. Например, когато вредите се предизвикват от самото осъзнаване на неблагоприятните последици от страна на пострадалия. Без той да ги осъзнава, вреда не би възникнала. Такова е например безпокойството от реален риск от увреждане^[68]. Друг пример за чисто субективно измерение на вредата е установяването на интерес от изпитване на удоволствие от дадена активност (спорт, хоби и пр.).

3.3.  Потребността от обезщетението също е противоречив въпрос. Вярно е, че най-чиста изглежда теорията, която приема, че целта на обезщетението е да даде възможност да се придобие ново удоволствие и по този начин да замени болката. Тезата не е съвсем прецизна. В нея отново можем да видим дефинирането на вредата като болка и страдание^[69], което беше отречено по-горе.

От една страна, при имуществените вреди не съществува задължение увреденото лице да използва обезщетението, за да си набави например същата или подобна вещ. Компенсира се само намаляването на имуществения патримониум. У нас не е налице и идеята за примат върху компенсирането в натура^[70].

От друга страна, целта на компенсацията при неимуществените вреди не е толкова възможността да се набави ново благо, а да се придаде стойност и по този начин да се „възстанови“ нарушеният нематериален интерес^[71]. Обратното би означавало винаги да изследваме какви са нуждите на пострадалия^[72]. Наистина е вероятно обезщетението да се използва за набавата на някакво удоволствие, като нова вещ, но това е възможно и при имуществените вреди. Ето защо това не е действителна отличителна черта.

3.3.1. Следва да се посочи, че предпочитането на концепцията за възстановяване в натура вероятно е причината европейските съдилища да приемат, че самото констатиране на правонарушението е достатъчно, за да поправи неимуществените вреди, поне що се отнася до външното им проявление. У нас тази идея не е така вкоренена[73]. Затова в теорията^[74] вече има мнение против това разбиране.

3.4. Тук е моментът да обърнем внимание на въпроса за т.нар. санкционна функция^[75] на обезщетението. Тя изглежда изключена при имуществените вреди, при които преобладаващо действа компенсаторната такава.

От тази гледна точка не можем да пропуснем Определение № 8 от 13.10.1909 г. на ОС на ВКС, обнародвано в ДВ № 29/08.02.1910 г., с което въпросът за моралните вреди първоначално е разрешен у нас. Тук елегантно върховните касационни съдии са придали гъвкавост на понятието морална вреда, което „повече отговоря на потребностите на живота, които трябва да отразяват не само правото, но и законът в своето развитие“. Прокрадва се идеята, че паричното обезщетение представлява и справедливо възмездие за причинената му вреда, но и едно по-ефективно средство за борба срещу престъпленията. Само глобата не е достатъчна, тъй като това е лично наказание, а тук се обръща внимание на засягане на лично благо.

Всъщност санкционната функция или, както е по-добре да се нарече – стимулиращата^[76], не е нищо друго, освен съобразяване на поведението на извършителя при определяне на обезщетението. В този смисъл не става въпрос за някакво частно наказание^[77], а за възпиране на извършителя от предприемане на подобни действия^[78].

Освен това вината има особена връзка с неимуществените вреди^[79]. Тя е от значение за начина на увреждане на дадено благо или интерес. Влиянието ѝ е свързано и с преминаване на определен праг на въздействие, който ще направи засягането вредоносно.

Затова обезвредата на нематериалния патримониум изисква съобразяване на поведението на извършителя, с което да се стигне до справедливо удовлетворение. Така при някои проявления на неимуществени вреди фокусът пада не върху пострадалото лице, а върху извършителя^[80]. И тъй като се интересуваме от него, то ще се откъснем от субективните изживявания на пострадалото лице.

4. Какво представляват неимуществените вреди:

Горните констатации могат да ни послужат в търсенето на отговор какво представляват неимуществените вреди. Все пак, нужно е да обърнем внимание и на някои други елементи.

4.1. Това, в което можем да сме сигурни, е, че засягането на едно неимуществено благо може да се прояви в два аспекта, които можем да наречем^[81] обективен и субективен^[82]. Обективният елемент се състои във външното проявление на засягането – как то се е отразило на социалния живот на пострадалото лице. А това включва преценка на възприятието на третите лица за правонарушението^[83]. При засягането на социалните права на личността, каквито са неприкосновеност на личния живот, имидж, добро име и пр., е налице едно обективно измерение, което надделява. Затова тук не е напълно възможно да се докаже конкретно отражение върху пострадалия^[84], за разлика от нарушаване на физическата или психическата неприкосновеност. Поради това преценката е обективна.

Субективният елемент се състои от вътрешно проявление на увреждането спрямо самия пострадал. При физическите лица, за да възприемем това вътрешно проявление, прибягваме инстинктивно до изпитаната болка, емоциите на човек, защото това са нормални процеси, които засвидетелстват засягането. При юридическите лица няма да се интересуваме от тези проявления, а от това по какъв начин нарушението се е отразило спрямо различни процеси в организацията. Тук отново наблюдението е обективно.

4.2. Дискусионен момент в теорията и практиката е смесването между имуществените и неимуществените интереси[85].

Така например Решение № 97 от 10.02.1948 г. на ВКС, II ГО е застъпено, че  отговорността по чл. 56 ЗЗД-отм. е само за онези морални вреди, които засягат материални интереси тогава, когато законът (съответни разпоредби на наказателния закон) не предвижда присъждане на парично удовлетворение[86]. Всичко това подсказва, че разликата между имуществени и неимуществени вреди не е абсолютна.

Смесването се дължи на обстоятелство, че много нематериални интереси и идеални блага имат даден материален носител. От тази гледна точка изведеното в теорията[87], че нарушаването на даден имуществен интерес, разбирано като увреждане на носителя (независимо дали е абсолютно право или договорна връзка), може да доведе и до неимуществени вреди, е вярно. Но причините за правилността му са различни. Тогава, когато нематериалното благо има носител[88], ищецът следва да докаже наличието на такъв производен нематериален интерес[89], който е защитен от правото. Но този интерес подлежи на ценностна оценка, съответно на съобразяване на степента на въздействие върху него, за да се приеме дали то е вредоносно. Само съдът е компетентен да извърши такава преценка (ТР 1/2021 г. на ОСГТК).

Предлаганият в чуждата литература степенен подход за разбиране на имуществените и неимуществените интереси ни подсказва, че разделителната линия не е непременно свързана с имуществото. Затова концепцията, свързана с парична оценка, е несъвършена. Разграничителна линия не е толкова природата на благото, а характерът на интереса[90]. Затова се предлага критерият да се търси в достъпността на интереса за пазарна размяна[91]. Защото парите са именно тази способност за размяна на блага.

Разликата между притежание и битие се свежда и до същността на носителя. Той, независимо от своя собственик, може да не е свързан с него, така че да бъде част от неговото битие. Способността на вещта да променя безкрайно собственика си ѝ придава качеството на част от имуществения патримониум^[92]. Тя не е свързана с притежателя си. От тази гледна точка способността за универсална достъпност на благото би могла да го разграничи като имуществено или неимуществено.

4.3. В заключение, разграничителната линия между имуществени и неимуществени вреди се отнася до нарушение на материалния и нематериалния (моралния) патримониум. Последният е свързан с битието на лицето и съществуването му, както и с други, признати от закона нематериални интереси. Въздействието върху тях има вътрешно и външно проявление. За разлика от тях, имуществените интереси притежават достъпност за пазарна размяна[93].

Непрестанното развитие на интересите в нематериалния патримониум, нуждаещи се от защита, прави неимуществените вреди адаптиращи се по природа. Защита чрез гражданска отговорност ще се предостави само на онези интереси, засягането на които е достатъчно сериозно, за да я оправдаят. Затова следва да се прецени какъв е прагът, след пристъпване на който ще е налице правнорелевантна вреда. При някои нематериални интереси е достатъчно да се възприеме обективното им накърняване, както и да се съобрази поведението на деликвента, за да приемем, че е налице неимуществена вреда. Затова, в различните си проявления, неимуществените вреди могат да имат предимно компенсаторна (обикновеният случай на телесно увреждане), санкционна (накърняване на доброто име, справедлив процес) или удовлетворителна (при изпитване на удоволствие от дадена активност[94]) функция.

Тези вреди не подлежат на поправяне, защото на възстановяване чрез свободно заместване могат да се подложат само тези интереси, които са част от имуществения патримониум[95]. Ето защо при нарушаване на обема на тези блага увреденото лице не може да се постави в положението, в което се е намирало преди увреждането[96]. Това увреждане се отразява върху самото съществуване на лицето, променя поведението му, начина на взимане на решения, неговото въздействие сред обществото, откъсва го от водения до момента живот, независимо дали го поставя в по-лошо или по-добро финансово положение. А това се отнася както до физическите, така и до юридическите лица.

При тези блага, които имат физически носител, вредите поначало се изразяват в последиците от увреждането на носителя, а при тези, които нямат, самото засягане на интереса или благото представлява вреда. Такива са случаите при засягане на добро име, на справедлив процес и така нататък. И в тези хипотези може да има други имуществени и неимуществени последици.

5. Има ли автономност на понятието неимуществена вреда в практиката на ЕСПЧ и СЕС:

Ако извеждаме аргументи в полза на юридическите лица от практиката на ЕСПЧ и СЕС, следва да обърнем внимание на въпроса дали тези съдилища не възприемат автономност на понятието за неимуществени вреди, най-вече за целите на справедливото обезщетение.

5.1. От една страна, до такъв извод може да ни доведе самото обстоятелство, че концепцията за неимуществени вреди безспорно варира^[97] и има различни оттенъци в държавите-членки. Следователно е нормално наднационалните съдилища да се стараят да възприемат независимо понятие за тези вреди^[98], което да може да се приложи във всички разглеждани случаи.

От друга страна, СЕС вече е имал повод да посочи, че понятието за вреди, съответно нематериални вреди може да има различно значение^[99] в неговата съдебната практика^[100], за разлика от националните съдилища – изрично в този смисъл т. т. 29-30, 44 и 46 от Решение от 4.05.2023 г. по дело C-300/21 на СЕС^[101],^[102].  В практиката на СЕС липсва общо определение за понятието „вреди“, което да е приложимо по еднакъв начин във всички области, нито е посочен предпочитан тълкувателен способ – самостоятелен или чрез препращане към националите правни системи, съответно в зависимост от разглежданата област^[103].

5.2. Вече беше обърнато внимание[104] на критериите, които тези съдилища възприемат, за да обезщетят неимуществените вреди. ЕСПЧ прави разграничение между външното проявление на вредите (пряко въздействие), а именно как се е отразило нарушението във взаимоотношенията на юридическото лице с трети лица^[105], както и вътрешното проявление (косвено въздействие), по-точно върху органите, които формират волята на това лице^[106]. Това разграничение се прави с констатацията, че израженията на тези вреди биха могли да са „в по-голяма или по-малка степен „обективни“ или „субективни“.

Възможно е обективното измерение на неимуществените вреди да се свърза именно със засягането на самия нематериален интерес, както бе посочено по-горе (т. 4.3.). Субективното измерение се свързва с други особености и нематериални последици, които са в пряка причинна връзка с увреждането.

5.2.1. Същевременно направено изследване показва, че юридическите лица получават средно с 42% по-високо обезщетение за неимуществени вреди спрямо физическите лица при равни други условия^[107]. Това се обяснява с факта, че юридическите лица обикновено включват няколко физически лица като крайно засегнати носители на права^[108].

Следователно известен приоритет се дава върху вътрешното засягане на юридическото лице^[109]. Този нюанс се наблюдава и в практиката на СЕС^[110], където се застъпва, че установяването на нарушението чрез решение е достатъчно^[111] за поправяне на репутацията на дружеството^[112]. А последната е външното проявление на нарушението.

5.2.2. Към измерението на въздействието от нарушението, могат да се включват и други нематериални активи, като например работна среда, мотивация на служителите, управление на организацията^[113] и други, които бяха подробно разгледани в предходна публикация[114].  Въобще, това са всички тези измерения, които влияят на процесите в едно юридическо лице и които го възпрепятстват да функционира нормално, както преди увреждането.

5.2.3. При юридическите лица с нестопанска цел ключова роля играе самата преследвана цел, за която е създадена организацията. Такива са например нарушаването на възможността да се практикува религията на дадена общност^[115] или разпускането на политическа партия, което е било силно разочароващо за нейните основатели и членове^[116],^[117]. Следователно приоритет отново се поставя върху вътрешното засягане на юридическото лице.

5.3. В заключение практиката на европейските съдилища отчита вътрешното и външното проявление на накърнения неимуществен интерес, за да оцени в какъв обем е нарушен той. Всички тези последиците не могат да бъдат заличени и поправени само с възстановяване на имуществения патримониум на лицето и това не може да го постави в същото положение, в каквото се е намирало преди увреждането. Няма пречка такъв подход да се възприеме и у нас, както се изясни по-горе. Всеки нематериален интерес заслужава защита, която може да му даде гражданската отговорност^[118].

6. Приложение на неимуществените вреди към юридическото лице:

Изведеното разбиране за неимуществените вреди, както и нюансът му в актовете на европейските съдилища ни дават основание да се обърнем към юридическите лица. При тях тези вреди несъмнено имат различен оттенък спрямо физическите лица^[119]. При наличие на множество проявления на неимуществени вреди се налага нагаждането им спрямо юридическо лице^[120].

6.1. Всъщност отказът да се признават неимуществени вреди има в основата си фикционната теория за съществуването на юридическото лице. Така се обосновава, че това лице е една фикция или че представлява само едно обособено имущество, без да съществува реално^[121].

Реалистичната теория, която е възприета и у нас^[122], обоснова реалното съществуване на юридическото лице[123]. Макар това лице да не е жив организъм, то съществува като самостоятелен субект, който притежава определени права и задължения. Безспорно е, че то също има нематериален патримониум. Затова реалното съществуване на юридическото лице налага защита на нематериалните му блага и интереси чрез гражданска отговорност.

6.1.1. Наистина накърняването на добро име може да доведе до загуба на имуществото. Но това имуществено не е свързано с битието на юридическото лице. Всъщност имуществените последици са само странично^[124] проявление от засягането на интереса. Въпрос на причинна връзка е да установим кои такива последици са преки и кои косвени.

От тази гледна точка можем да възстановим имущественото му състояние, но не можем напълно да възстановим доброто му име, защото в него е породена качествена промяна. Всички последици от засягането, които не подлежат на пазарна размяна, представляват неимуществени вреди.

Именно затова е редно да се направи разграничение, че не е едно и също да бъдеш и да имаш^[125]. Затова обезщетението за имуществени вреди компенсира вредите, нанесени върху имуществото на юридическото лице, докато това за неимуществената вреда компенсира вредните изражения, нанесени на индивидуалността на юридическото лице.

6.1.2. Разбира се, мнозинството от елементи на същността на дружеството са призвани да оказват въздействие върху неговия икономически живот – това е неговата „харизма“, която упражнява „притегателна сила“ върху останалия свят. Неизбежно оценката на увреждането ще носи „клеймото“ на това икономическо изражение^[126].

„Оценката“ на вредата следва да е свързана и с последиците от вредоносното събитие, които могат да бъдат икономически. Така толкова повече е засегнато нематериалното благото, колкото по-значими са те. Затова при оценяването се преплитат имущественият (патримониален) и нематериалният (екстрапатримониален) аспект. Без посоченото разграничение често това обърква юристите и води до неправилното заключение, че всъщност се обезщетяват само имуществени вреди.

6.2. Няма никаква причина да не приравним аспектите, разглеждани при физическите лица, към юридическите, като отчитаме спецификата на последните[127]. Принципът на справедливост в чл. 52 ЗЗД изисква да направим точно това.

Теорията за органното представителство, възприета с ТР 3/2013 на ОСГТК, също ни подсказва, че можем да приравним определено състояние на ума на дадени физически лица[128] като такова на самото юридическо лице. По този начин можем да разглеждаме и как увреждането се е отразило навътре, при функционирането на субекта. Тук няма да оценяваме увреждането върху самите физически лица, а това как се е променил начинът им на вземане на решения, несигурността в планирането и така нататък.

6.2.1. Разглеждайки този въпрос, трябва да отдадем значение на потенциалната наказателна отговорност на юридическите лица. През последните десетилетия^[129] все повече законодателства от континенталната правна система, а и в общото право^[130], започнаха да възприемат идеята за (корпоративна^[131]) наказателна отговорност на юридическите лица. Както идеята за обезщетяване на неимуществените вреди е била необходима с оглед на индустриализацията, така по същата тази причина е започнато да се търси наказателна отговорност на юридическите лица^[132].

Вторично право на ЕС също предвижда наказателна отговорност за юридическите лица – чл. 6 от Директива 2008/99/ЕО и чл. 10 от Директива 2013/40/ЕС.

Това развитие на правото ни дава основание да приемем, че съвсем скоро такава наказателна отговорност за юридическите лица ще е част от обективното ни право^[133].

Именно основанието за такава отговорност е от значение за разглеждания от нас въпрос. Виждането на закона^[134], когато се допуска такава наказателна отговорност, е, че щом юридическите лица ще постигат целите си чрез персоналния си субстрат, то те трябва да носят отговорност и за вредните последици, причинени от същия този персонален субстрат. А ако не се придаде вина на самото юридическо лице от дейността на определени физически лица, то би се отрекло и съществуването на юридическото лице като самостоятелен субект^[135]. Същевременно волята на юридическите лица не зависи от съдбата на физическото лице.

Следователно реалното съществуване на юридическото лице e основание за налагането на наказателна отговорност^[136]. Ако можем да приемем, че едно юридическо лице съществува достатъчно реално, за да бъде извършител на престъпления, то защо да не можем да приемем, че то е толкова реално и за да понесе неимуществени вреди^[137]. Ето защо чувството за симетрия налага да се признае възможността на тези лица да бъдат обезщетени за неимуществени вреди.

Тъй като волята на юридическите лица е различна от тази на отделните индивиди, които образуват персоналния му субстрат, то самото юридическо лице може да претърпи самостоятелни вреди, когато се въздейства върху формирането на тази воля.

Така например в общото право има и случаи, в които за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност е необходима определена форма на вината от страна на възложителя, за разлика от неговия служител или представител. Вместо тези случаи да се изключат от приложение, когато възложителят е юридическо лице, съдът има възможност да приравни действията или знанието на дадено физическо лице като такова на самото юридическо лице^[138]. Затова смущението на онези лица, които образуват „контролиращия разум“ на юридическото лице може да се третира като вътрешно проявление на неимуществени вреди, които подлежат на обезщетение.

В този смисъл както за ангажираното на отговорността е необходимо определено състояние на ума от лицата, които участват във вземането на управленски решения, така и реципрочно, тяхното състояние ще е от значение за изпитаните стрес и неудобства, които пречат на нормалното вземане на решения и планиране на дейността. След като състоянието на ума на юридическото лице е от значение при ангажирането му на отговорност, то не може това състояние да е без значение, когато юридическото лице е ощетено.

6.3. Можем да приемем, че при юридическите лица неимуществените вреди се разглеждат в най-широкия им смисъл – като нарушение на съответен нематериален интерес или благо, с оглед на специфичния характер на този субект^[139]. Затова тук целта на обезщетението обръща пропорцията между компенсация и санкция, за разлика от физическите лица[140].

6.3.1. Това обективно възприемане на вредите е причина ЕСПЧ (§130 от Решение по делото Фингър срещу България, жалба № 37346/05) да приеме, че е налице силна, но оборима презумпция, че прекомерната продължителност на производството ще доведе до неимуществени вреди, като тази презумпция се отнася както до физическите лица, така и до юридическите.

6.3.2. В теорията^[141] се оспорва естеството на тази „силна“, но оборима презумпция. Разбира се, това не е класическа законова презумпция, тъй като не се базира на изрична норма. Все пак, тя е дадена като гарант, извеждан от практиката на ЕСПЧ по чл. 6 от Конвенцията. В тази връзка това, което на пръв поглед ѝ липсва и е съществено при законовите презумпции, е диспозицията. Диспозицията при презумпциите не се свежда до предположението за настъпване на факт, а до задължение на определен субект да съобрази поведението си така, сякаш този факт в диспозицията действително е настъпил^[142]. От тази гледна точка, решенията на ЕСПЧ са задължителни за националните съдилища[143], поради което за последните съществува задължение да се съобразят с факта на настъпилите неимуществени вреди. Ето защо, макар и да не е закрепена изрично в закон, тази презумпция по последици се приравнява на законова. Разбира се, съдът следва да оцени въздействието на правонарушението, което не се презюмира.

6.4. „Стойността“ на неимуществения интерес зависи от ролята му в развитието на дейността на юридическото лице[144]. Не всеки от тези интереси, бил той икономически или нестопански, въздейства еднакво върху битието на юридическото лице. Следователно тяхната „стойност“ ще е различна. Най-важни ще са тези, които са пряко свързани с основаната дейност на юридическото лице.

6.4.1. Често вредите произхождат от нарушаване на имиджа, на нещото, което отличава юридическото лице от останалите субекти. Подкопаването му рефлектира върху ценностите на юридическото лице. В този смисъл доброто име може да се засегне в различни степени. Едно ще е значението, ако дружеството е обвинявано, че заблуждава или мами своите клиенти. Друго е положението, ако същото дружество е обвинявано и замесено в политически скандали^[145]. Същевременно и внушаването на по-достоверно съмнение относно съществено качество на юридическото лице е по-разрушително, отколкото атакуването му по брутален начин^[146]. В последния случай съмненията ще изглеждат преувеличени и засягането на обема на интереса няма да е толкова значимо[147].

6.4.2. За юридическото лице съществува производен нематериален интерес от нормално функциониране и извършване на проектираните дейности. Така увреждането може да се отрази и върху този интерес, като доведе до отказ от отпускане на заеми или на застраховка за трудова злополука и така нататък. Неговите служители могат да напуснат, съответно да се намали нивото на компетентност сред кадрите на юридическото лице. Засягането може да лиши юридическото лице от участие в определени конкурси и от награди, например „работодател на годината“. В този аспект липсва пряка имуществена изгода.

6.4.3 При търговските марки също стои въпросът дали не са налице само имуществени вреди, които са трудно оценими. Значимостта на марката все пак може да се установи, например чрез проучване. Така извадка от потребители могат да посочват каква е готовността им да платят за марков продукт в сравнение с еквивалентен продукт (или такъв с „по-ниска“ марка) и по този начин да се направи оценка на стойността на марката[148].

Макар търговската марка да има имуществена стойност, тази стойност е само временна и би имала значение, ако търговската марка е предмет на проектирана продажба. Тогава бихме били изправени пред определени пропуснати ползи. Но ако марката не променя притежателя си и е привързана към него, например, когато носи името на самия търговец, тогава тя се свърза с определени нематериални интереси, които следва да бъдат защитени.

Например дадена марка може да е известна сред определена класа в обществото и да се свързва с определено положение. Нерегламентираното разпространение на стоки с тази марка за по-ниска цена сред друга класа в обществото нарушава екслузивитета на марката. По този начин нейния обем е нарушен, тъй като всеки може да притежава стоки с тази марка и тя губи своя отличителна черта. Това може и да не е непременно свързано с генериране на загуби[149], но нарушава обема на свързания с нея нематериален интерес. Ето защо и в този случай може да се касае до неимуществени вреди.

7. Допълнителни аргументи:

7.1. Нуждата от признаване на възможността юридическите лица да получат обезщетение за неимуществени вреди намира основание и в липсата на друга правна възможност за установяване на увреждането. Законът не е предвидил специален иск за установяване на факт, което прави иска недопустим – чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК. Затова и понякога се завеждат дела за символични суми.

Не съществува и специален иск за преустановяване на нарушението[150]. Доколкото Регламент 2016/679 (ЕС) – ОРЗД (GDPR) не намира приложение при юридическите лица, същите не могат директно да се позоват пред администратор на „правото да бъдеш забравен“ по смисъла на чл. 17. Ето защо за защита на интересите е необходимо съдебно решение^[151].

7.2. Няма как да се пропуснат аргументите, че при юридическите лица вредите често имат, освен нематериалните елементи, и такива, които са по-скоро от имуществено естество, но трудни за оценяване, бидейки „опростен заместител на икономическа вреда, чиято материалност би била трудна за схващане[152]“.

Така например не винаги можем да установим, че спадът на продажбите или отливът на клиенти се дължи пряко на накърнената репутация на дружеството, тъй както за този резултат могат да бъдат налице множество други причини. Още повече, че обикновено ще сме изправени пред пропуснати ползи[153], което прави още по-трудно доказването им, при така въведения с ТР № 3/2021 г. на ОСГТК и ТР № 3/2021 г. на ОСГТК доказателствен стандарт за сигурност.

7.2.1. Поради горната причина, както и поради това, че неимуществените вреди традиционно се определят и като такива, които не могат да се изчислят или са трудни за остойностяване, се оспорва концепцията за тях при юридическите лица. Съвсем естествено се открива аргумент в разпоредбата на чл. 162 ГПК. Съгласно последната, когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът може да определи този размер по своя преценка или да вземе заключението на вещо лице.

Напълно логично се задава въпросът – защо е нужно да прибягваме до по-сложни конструкции, след като практически можем да използваме посочената разпоредба.

7.2.2. Тук е моментът да се посочи, че установяване на принципа за приложение за чл. 162 ГПК рискува да застраши правната сигурност. Това е така, тъй като разпоредбата дава възможност на съда да определи изцяло размера на иска по свое усмотрение, което превръща вредите в чисто субективна концепция. Такава преценка не подлежи на по-особена мотивация и не се привързва с практиката по подобни случаи. А необвързаността на всеки състав с този признак създава несигурност и непредвидимост в отношенията между страните.

Критерият за справедливост, от друга страна, е обективен[154]. Макар отново да се касае до форма на вътрешно убеждение на съда, справедливостта задължава решаващия състав да съобрази различни обективни фактори и по този начин неговата преценка би подлежала на контрол.

7.2.3. Именно такива съображения са провокирали Пленума на ВС, за да издаде Постановление № 4/1968 г., с което е обявено, че понятието за справедливост не е абстрактно. Ето защо не следва да се ограничаваме до чл. 162 ГПК, за да обосновем достатъчна защита за неимуществените интереси на юридическите лица.

7.2.4. Подобно разбиране имплицитно е прието и в Решение № 35 от 12.08.2022 г. по гр.д. № 3901/2018 г. на ВКС, IV ГО, където се разглеждат различни критерии за определяне на обезщетение за неимуществени вреди при юридическите лица. Правилно съставът на съда не е възприел тази група съдебни решения, в това число и на СЕС, в които просто се посочва, че обезщетението се определя по справедливост, без да се обосновават съобразените критерии.

7.2.5. Разпоредбата на 162 ГПК може все пак да се приложи по отношение на установяване на имуществените неблагоприятни последици, които да се преценят като степен на засягане от противоправния акт. Това обстоятелство, както се изясни по-горе, може да се прецени при обезщетението по справедливост по чл. 52 ЗЗД.

8. Изводи:

От изложеното по-горе можем да заключим, че режимът на обезщетяване на неимуществените вреди при физическите лица може да се приложи при юридическите.

От една страна, неимуществените вреди не са изцяло свързани с болки и страдания, нито с физическите лица. Тук отново следва да се съобразят вътрешното и външното им проявление.

От друга страна, е налице тенденция към увеличаване на нематериалните интереси и блага, които се нуждаят от защита чрез гражданска отговорност. Затова и част от неимуществените вреди са обективни, не се интересуват от чувствата на пострадалото лице, а от поведението на деликвента.

От трета страна, нашият законодател не е предпочел ограничителна система на неимуществените вреди. Ето защо юридическите лица са материалноправно легитимирани да претендират неимуществени вреди.

[1] Генчев, И. Могат ли юридическите лица да търпят неимуществени вреди и подлежат ли те на обезщетяване, ел. издание Лекс.бг, 2023, и цитираните там автори, т. 3, достъпна онлайн на https://news.lex.bg/могат-ли-юридическите-лица-да-търпят-н/, препубликувана в сп. Търговско право, бр. 2/2023 г.; и Генчев, И. Критерии за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени на юридически лица, публикувана в ел. издание Лекс.бг, 2023, достъпна онлайн https://news.lex.bg/критерии-за-обезщетяване-на-неимущес/.

[2] Римляните са отричали такава концепция. Въпреки съществуването на iniuria, която се е занимавала с телесни увреждания, в римското право е съществувал принципът, че тялото на свободен човек не се подчинява на парична оценка (liberum corpus nulum recipit aestimationem). Lex Aquilia също не е предвиждал компенсация за телесни увреждания на свободен човек, защото последният е нямал господар (D. 9.2.13). Само увреждането върху роб въздейства върху имуществото на господаря. При обезщетяването е следвало да се даде имуществена оценка на този роб, в зависимост дали същият е убит или само телесно увреден. По-късно бил разрешен иск на домовладелеца (pater familias) за увреждане на неговия овластен син. Формата на обезщетението обхващала само медицинските разходи, както и загубения доход, поради увреждането на сина. Римските юристи предвидили и иск на свободен човек, който не е знаел за своя статус и действал добросъвестно като роб на някого. Той не е имал право да претендира това, което неговия господар е могъл, ако в действителност увреденият е бил роб, но е имал право на медицински разноски и загубените печалби, които са вследствие на увреждането – Zimmerman, R. The Law of Obligations. Roman Foundations of the Civilian Tradition, Juta & Co, Ltd, 1992, pp., 1014-1017. Всичко това сочи на извод, че римляните са обезщетявали само имуществени вреди, като са разглеждали неимущественото благо в неговата динамика, в смисъл на целта, за която служи. Същевременно и привързаността към даден роб, представляваща афектационен интерес, не подлежи на обезщетение (няколко текста от Дигестите изрично са в такъв смисъл – D. 9.2.33; D. 7.7.6.2) – Вж. и бел. под линия № 127, Ibidem. p. 972.

[3] По този начин и в заключение на генералния адвокат N. Wahl от 25.07.2018 г. по дело c-150/17 P, т. 106. В т. 116 той приема, че се обезщетяват неимуществени вреди само при „корпоративни страдания“ що се касае до юридически лица.

[4] Противопоставянето на средновековните юристи например е довело до заклеймяване на идеята, че всяко съдебно осъждане трябва винаги да бъде парично – omnis condemnatio pecuniaria est.  Така през 16-ти век е възприета идеята за реституция в натура. На обезщетението в пари се е гледало като частно наказание, тъй като не съответства на идеята за възстановяване на равенството между страните – Jansen, N. Trapped in categories: On the history of compensation for immaterial damages in European contract law, in The recovery of non-pecuniary loss in European contract law (Palmer, V. eds), Cambridge university press, 2015, pp. 25-26, 28, 32. Вж. и Апостолов, И., Облигационно право. Част първа. Общо учение за облигацията, С.: Издателство на БАН, 1990, с. 119-121; както и Цонева, С. Обезщетението за вреди при договорна отговорност, С.: Издателство на НБУ, 2021, с. 141.

[5] За преодоляването на тази концепция във Франция вж.  Palmer, V.  The French Awakening in Nineteenth Century, in The recovery of non-pecuniary loss in European contract law (Palmer, V. eds), Cambridge university press, 2015, pp. 60-61.

[6] За модернизиране на концепцията на Lex Aquilia вж. в Zimmerman, R. The Law of Obligations… pp. 1026-1027. Юристите се противопоставяли на идеята за обезщетяване на друг интерес, като например обезобразяване, освен присъждане на медицински разноски и пропуснати ползи от нарушаване на телесната цялост на свободен човек. Това следвало от текста на D. 9, 3, 7. В немското обичайно право е съществувала идеята за предоставяне на определена парична сума на жертвите на насилие, в знак на утеха. Оказаният натиск за преодоляване на тази концепция довел постепенно до преосмислянето ѝ през 17-18 век.

[7] Поначало в страните, които са повлияни от френската правна система се предпочита терминът „морални вреди“, докато в страните, повлияни от немската система се предпочитат термините „нематериални“ или „неимуществени вреди“ – Palmer, V. General introduction, in The recovery of non-pecuniary loss in European contract law (Palmer, V. eds), Cambridge university press, 2015, p. 4. У нас, преди приемане на сега действащия ЗЗД, в теорията и практиката е използвано понятието „морални вреди“, което е заменено от „неимуществени вреди“. И двете понятия обикновено се определят като синоними. В теорията обаче е налице виждане, че съществува разлика между тях. Така „морални“ ще са тези вреди, които имат външно проявление, тъй като за тях съдим от позицията на морала. Той регистрира тази ценност, която следва да бъде защитена. Докато „неимуществени“ ще са тези вреди, които имат вътрешно проявление и се възприемат само от увреденото лице – така Ставру, С. Обезщетение за неимуществени (морални) вреди в България в контекста на задължителната застраховка „гражданска отговорност“, С.: Сиела, 2020, с. 98-99.

[8] Palmer, V. General introduction… p. 4. Това се констатира и от Апостолов, И. Върху теорията за имуществения интерес на кредитора от облигационния договор. С.: 1938, Придворна печатница, с. 10-11. Вж. и с. 29-30, където се разглежда този въпрос в юриспруденцията в Италия.

[9] Въпреки първоначалния отпор да се присъждат обезщетения за страдания, тъй като болката е нещо нормално, а „човек, който е достоен за името си, не страда“, може да се каже, че новите обществени отношение при индустриалната революция са повлияли „положително“. През това време инцидентите и уврежданията от новите технологии са се увеличили драстично. В това число е нараснало навлизането в личния живот чрез медиите и развитието на фотографията. Същевременно развитието на науката, както и откритията в психологията и неврологията са дали ново разбиране към господстващите до момент ненаучни вярвания за болката. Комбинацията на тези събития е довела до нуждата да се приеме концепцията за морални вреди. Това означава, че същата е приета за да отговори на нуждата на съвременно общество, поради което неизменна нейна черта е способността ѝ да се адаптира. Вж. в Palmer, V. General introduction… pp. 4, 43-45 и цитираните там автори. Такава нужда е налице и понастоящем – вж. в този смисъл и Конов, Т. Притежават ли юридическите лица материалноправна легитимация за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт?, ел. издание Лекс.бг, 2023, т. 1.4.3., достъпно онлайн на https://news.lex.bg/Притежават-ли-юридическите-лица-материалноправна-легитимация-за-присъждане-на-обезщетение-за-неимуществени-вреди-от-деликт/

[10] Jansen, N. Trapped in categories… pp. 38-39 и цитираните там автори, където се защитата на такъв интерес се приема за наказание, защото тя се допуска само при умишлена форма на вината или при груба небрежност. Според това разбиране, целта на включването на такъв интерес при изчисляване на обезщетението при имуществени вреди цели да накаже извършителя.

[11] Изглежда, че по време на създаване на кодификацията са съществували различни опасения от признаване на неимуществените вреди. В някаква част те са свързани с възможността за предявяване на исковe само от гледна точна на лакомия, а от друга, че преценката за обезщетението дава огромна дискреция на съдиите. Приемало се е, че подобно обезщетяване на неимуществени вреди не е в духа на модерното разбиране за справедливост и морал. Такова обезщетение е само за буржоазията, а не за високите класи. Считани са за недостойни тези свободни хора, които позволяват да се постави цена на тяхната чест или пък техните емоции да бъдат обект на комерсиализация. Именно поради такива причини създателите на BGB са се стремели към изчерпателност на хипотезите и разбираемост.  – вж. Wilcox, V. A company’s Right to Damages for Non-Pecuniary Loss, Cambridge University Press, 2016, pp. 8-9, n. 1/11 и цитираните там автори, както и Palmer, V. Moral dagames in the age of codification, in The recovery of non-pecuniary loss in European contract law (Palmer, V. eds), Cambridge university press, 2015, pp. 46-48

[12] Вж. Бъров, Б. Следва ли да се разграничават имуществените и неимуществените вреди при убийството и ако следва да се прави това, правилно ли е да се постави въпрос за наличието на плюс петицио, ако първоинстанционният съд присъди примерно повече неимуществени вреди от претендираните, макар общата претенция, включваща и имуществените вреди, да е по-голяма от уважения размер на иска, с. Правна мисъл, 1959, № 3, с. 89-90. Тук отново се е считало за неуместно да се обезщетяват вреди, които не са материални. Две са основните застъпвани причини за това – че по своята същност тези вреди не позволяват да се открие еквивалент на обезвредата чрез реално възстановяване или чрез парично поправяне; че допускането на такова обезщетение е своеобразен източник на лесна печалба, което е присъщо само на буржоазното гражданско право.

[13] За различните периоди и преобладаващите мнения вж. Ставру, С., цит. съч. с. 20-48.

[14] Бъров, Б. цит. съч. с. 90, като се посочва, че има предложения от правораздавателните органи за премахването на такова обезщетение.

[15] Все пак очевидно е, че по това време разбирането за неимуществени вреди е било стеснено, веднъж поради политическия натиск и втори път, поради липсата на търговци юридически лица, които евентуално биха могли да претендират такива вреди.

[16] Това съображение може да се счита донякъде за преодоляно с приемането на ППВС № 4/1968 г. Както е известно, с него се посочва, че понятието „справедливост“ не е абстрактно. По този начин преценката е по-обективна, а това води и до постепенна обективизация на неимуществените вреди. Въпреки това, понастоящем въпросът за критериите, които следва да се съобразят при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е един от най-често допусканите до касационен контрол. Това се налага от самото естество на последните, които са достатъчно неясни, дори и когато се ограничаваме с определянето им като болки и страдания.

[17] До каквато констатация се стига и в мотивите на ТР № 4/2012 г. на ОСГТК. Вж. и в Стоянов, Д. Обезщетяване на неимуществените вреди на гражданския ищец в наказателния процес, поместена в Годишник на департамент „Право“ на Нов български университет 2013, том втори, С., 2014, с. 409-410.

[18] Защо е наложено ограничаване на кръга на лицата може да се проследи в историческо изражение. Така до 1922 г. моралните вреди са удовлетворявани по чл. 56 ЗЗД-отм., но след това законодателят е ограничил хипотезите на обезщетяване в наказателните закони. Всъщност в Закона за углавното съдопроизводство се урежда иск за парично удовлетворение (обезщетявайки морални вреди), който е допустим само в предвидените в закона (НЗ-отм.) случаи – подробно за развитието на режима вж. в Ставру, С., цит. съч., с. 28-46, (за легитимираните лица – с. 34-35). Тези случаи естествено ограничават кръга на лицата, които са легитимирани да претендират морални вреди до съпруга, низходящите и възходящите на убития (чл. 262, ал. 2 НЗ-отм.). Ето защо е много по-вероятно тази инерция да се е запазила сред върховните съдии и при приемането на ЗЗД-нов. За това обстоятелство можем да съдим от краткото време до приемането на ППВС № 4/25.05.1961 г., което възпроизвежда кръга на легитимираните лица от посочената разпоредба.

[19] За двете системи за обезщетяване на неимуществените вреди вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. Осмо издание (твърди корици), С.: Сиби, 2020, с. 364.

[20] До такъв извод се стига и в постановките на ТР 4/2012 г. на ОСГТК, като се приема, че дори и чл. 82 ЗЗД не ограничава кръга на подлежащите на обезщетение вреди при договорната отговорност.

[21] Вж. Димов, Д. Обезщетение за неимуществени вреди при юридически лица, С.: сп. Търговско право № 2/2023 г., с. 112-116; както и в Особено мнение към Решение № 206 от 26.03.2019 г. по гр.д. № 4762/2017 г. на ВКС, III ГО.

[22] Така Конов, Т. Още веднъж за понятието „противоправност“ и системата на българската извъндоговорна отговорност – отговорност за чиста икономическа загуба, сп. Търговско право, 2022, бр. № 2-3, с. 40, достъпна онлайн със заглавие Системата на българската извъндоговорна отговорност, обезщетение за чиста икономическа загуба на https://news.lex.bg/системата-на-българската-извъндогов/

[23] Тази функция не е по различна от санкционната или стимулиращата такава. Вж. в Антонов, Д. Непозволено увреждане, С.: 1965,Наука и изкуство, с. 8-10, както и Конов, Т. Основание на гражданската отговорност, в Подбрани съчинения, С.: Сиела, 2010, с. 29.

[24] Макар тези разпоредби да навеждат на мисълта, че се предвижда скрити наказателни вреди всъщност правилото съответства на института на disgorgement (или както някои автори го определят като „деликтна кондикция“ – Голева, П. Някои въпроси на неоснователното обогатяване в теорията и съдебната практика, в: Предизвикай: неоснователното обогатяване! С.: Сиела, 2019, с. 113-114; Русчев, И. За „деликтната кондикция“, сп. Търговско право, 2023, № 2-3, с. 5-29) – вид обезщетение, което изисква страната, която е спечелила от незаконни или неправомерни действия, да се откаже от всички печалби, които е получила в резултат на това незаконно или неправомерно поведение. По този начин всъщност се цели предотвратяване на определена форма на неоснователно обогатяване, а не на наказание на извършителя – в този смисъл Kozil, H, Punitive damages: admission into the seventh legal heaven or eternal damnation? comparative report and conclusions, in Punitive Damages: Common Law and Civil Law Perspective, p. 284, n. 30

[25] Именно тази позиция се критикува в част от практиката и теорията, например Голева, П. Въпросът за търговеца – юридическо лице и неимуществените вреди, сп. Търговско и облигационно право, 2023, кн. 04, с.10.

[26] В този смисъл се черпят аргументи и в теорията, напр. Калайджиев, А., цит. съч., с.368-369; Цонева, С. цит. съч. с. 291; Кунчев, К., Закон за задълженията и договорите. Задължителна съдебна практика. Част III, С.: Сиби, 2017, с. 462; Кривулева, Н., Някои проблеми на обезщетяването на неимуществени вреди при юридически лица, Предизвикай правото, 2020, достъпна онлайн на https://www.challengingthelaw.com/obligacionno-pravo/neimushtestveni-vredi-ul/.

[27] На тази функция беше обърнато внимание в Генчев, И. Могат ли юридическите лица… с.84-90.

[28] За различните дефиниции в тази връзка вж. Palmer, V. General introduction… pp. 5-6.

[29] Вж. и Калайджиев, А. цит. съч. с. 364, където вредите се разграничават въз основа на възможността за паричното им оценяване. Също и Голева П., цит. съч., с. 2.

[30] Цонева, С. цит. съч., с. 295; Калайджиев, А., цит. съч., с. 364; Кривулева, Н. цит. съч. В ТР 4/2012 г. на ОСГТК също се приема, че неимуществените вреди се изразяват в засягане на защитими права, което засягане няма парична оценка.

[31] Разграничение с оглед на последиците е предложено и в Цонева, С. цит. съч., с. 280-281.Вж и Стоянов, Д. цит. съч. с.409-410 и цитираните там автори.

[32] Класификацията на имуществени и неимуществени вреди вследствие на преследвания интерес се оспорва в съвременната литература. Този критерии би се отнасял до естеството на ценността, която се преследва чрез благото, а не до самото накърнено благо, както наблюдава Hakim, G. Le préjudice moral – Volume 204 Etude de droit de la responsabilité civile, DALLOZ, 2021, pp. 292-293 и цитираните там автори.

[33] Болките и страданията са нещото, което може да бъде възприето по някакъв външен начин, защото изпитването им се проявява под определена форма върху пълноценността на човек.

[34] Така Калайджиев, А., цит. съч., с. 364, където авторът препраща и към статия на Христов, В. Защита на волята, човешките отношения и чувства в частното право – Правна мисъл, 1993, № 4, 3-9.

[35] Така и паричните средства не ще заместят накърнените идеални блага, но все пак ще обезпечат удовлетворението на други нужди и ще открият пътят към други ценности, които да могат да изравнят до известна степен страданието – вж. Апостолов, И. Облигационни право част първа – Общо учение за облигацията, С., 1990, Издателство на БАН, с. 96. В подобен смисъл и Конов, Т., Основание на… с. 103.

[36] Вж. Brouillou, G. Le préjudice moral des personnes morales In: Revue juridique de l’Ouest, 2014-1, p. 18. достъпно онлайн https://www.persee.fr/doc/juro_0990-1027_2014_num_27_1_4804, където се цитират автори в посочения смисъл. Там се приема, че целта на удовлетворението е насочена към чувствата, а юридическите лица не могат оценят подобно обезщетение.

[37] До подобен извод и в Особеното мнение към Решение № 206 от 26.03.2019 г. по гр.д. № 4762/2017 г. на ВКС, III ГО. Там се поставя въпросът и за санкционната функция, като се приема, че на юридическите лица не е присъщо да са „отмъстителни“.

[38] На този въпрос е даден отговор и в Голева, П. Деликтно право. Непозволено увреждане. IV преработено и допълнено издание, С.: Нова звезда, 2018, с. 306 – „Не се изисква пострадалият да е изживял вредите с ясно съзнание и да ги осмислил“.

[39] Hakim, G. Le préjudice moral… pp. 165-167.

[40] Процесът на обективизация се наблюдава и от Цонева, С., цит. съч. с. 284, както и Ставру, С. цит. съч. с. 93-94, 96. До подобен извод и Кунчев, К. цит. съч. с. 439. Вж. отново и в Генчев, И. Могат ли юридическите лица… с. 101-102.

[41] В няколко осъдителни решения на ЕСПЧ срещу България се приема, че съдилищата прилагат твърде формалистичен подход при присъждане на неимуществени вреди, вкл. като отхвърлят искове, тъй като не са представени доказателства за такива вреди. Вж. § 7 по дело Stefanova v. Bulgaria, жалба № 39232/17. Тук отново се прокрадва идеята за обективизация на вредите.

[42] Такива могат да са значимостта на увреждането, социалното положени и начин на живот на пострадалото лице преди и след вредоносното събитие.

[43] Moréteau, O. Basic Questions of Tort Law from a French Perspective, in Basic Questions of Tort Law from a Comparative Perspective, Koziol, H. (ed), Jan Stramek Verlag, 2015, p. 36.

[44] Това предлага чл. 2:101 от Принципите на европейското деликтно право (PETL), според който вредата се изразява в материално или нематериално засягане на правно защитен интерес.

[45] Така Giaoui, F. Damage to Reputation: A Comparative Analysis of Pecuniary Compensation for Non-Pecuniary Harm, 46 Loy. L.A. Int’l & Comp. L. Rev. 1 (2023), p. 21, достъпна онлайн: https://digitalcommons.lmu.edu/ilr/vol46/iss1/1, и цитираната там практика Cour de cassation [Cass.] [Supreme Court for Judicial Matters] com., Feb. 9, 1993, No. 469 (Fr.); Cour de cassation [Cass.] [Supreme Court for Judicial Matters] com., Feb. 27, 1996, No. 732 (Fr.). По-долу се цитират формулировки от практиката, като „[к]огато е настъпила денивелация, пораждаща търговски смущения, непременно е налице загуба.“ или „[в]редите се извеждат само от факта, че е настъпило опорочаване, без да е необходимо да се доказва действителна загуба на клиенти или намаляване на приходите.“

[46] Brouillou, G. Le préjudice moral… p. 21, n 22, p. 25, n. 28. Вж. също Цонева, С. цит. съч., с. 278, където в бележка под линия № 676 се наблюдава същото разграничение.

[47] „Dommage” поначало е превод на „damnum” (загуба), което се противопоставя на „lucrum” (печалба). С „damnum” се описва увреждането на дадено благо, независимо дали от това са последвали някакви вредни последици. Терминът „préjudice“ е легален („praejudicium“ – образуван от думата „jus“) и се свързва с описване на последиците от увреждането. По този начин „préjudice“ реферира към подлежащата на възстановяване вреда. Така телесното увреждане (damnum) може да доведе до няколко „préjudices patrimoniaux“, като загуба на доход, медицински разходи и други, както и до „préjudices extrapatrimoniaux“ – които най-общо се определят като болки, страдания, загуба на удобство и така нататък – Moréteau, O. Basic Questions of Tort Law from a French Perspective… pp. 36-38, n. 1/93-1/94.

[48] Във френската теория се извежда, че понятието за вреда (представляваща последиците, които трябва да бъдат поправени) обуславя целта да се предостави на пострадалия заместващо удовлетворение, докато понятието за увреждане (представляващо нарушението, което трябва да бъде установено) обуславя целта да се накаже това нарушение. Затова се застъпва и известна санкционна функция, особено при обезщетенията за неимуществени вреди за юридически лица. Тук целта на обезщетението обръща пропорцията между компенсация и санкция, за разлика от физическите лица. Затова се приема, че при неимуществените вреди основна роля има санкционната функция, тъй като поправянето на тези последици е невъзможно – Brouillou, G. Le préjudice moral des personnes morales … pp. 19-21.

[49] Цонева, С., цит съч,  с.280 , както и  Конов, Т., Основание на… с. 63.

[50] До такъв извод, след обобщение на теорията, стига Кривулева, Н. цит. съч. Същевременно чл. 2:101. от Принципите на европейското деликтно право (PETL) определя вредата като материално или нематериално увреждане на защитен от закона интерес.

[51] Конов, Т., Основание на… с. 70

[52] Hakim, G., Le préjudice moral… p. 150.

[53] Такива са всички случаи, в които източникът на неблагоприятните последици върху благото е различен – например, когато обектът е трето лице, какъвто е случая на увреждане на привързаността (смърт на близък).

[54] Тогава увреждането ще е неблагоприятното въздействие върху човешкото тяло, а вредите ще бъдат различните проявления на нарушения интерес, които възприемаме като критерии за определяне на обезщетението.

[55] Например, за да се защити производен интерес от удоволствие от дадена активност, увреденият следва да установи, че е имал интерес от същата – често е играл тенис и вече не може да го прави. Затова тези производни последици могат да варират и именно същите подлежат на установяване.

[56] Hakim, G., Le préjudice moral… pp. 154-155.

[57] Първоначално в Англия е присъждано обезщетение за самото увреждане, например загуба на крайник, вместо последиците от това. По-късно това е било изоставено – вж.Wilcox, V. A company’s Right… pp. 6-7, n. 1/6.

[58] Hakim, G., Le préjudice moral… p. 152. Макар тези интереси да се предполагат у всеки човек, лицето може и да не изпитва болка, както и може да не страда поради една или друга причина. В този случай няма да му се откаже обезщетение, защото негови други вторични интереси също са нарушени. По някакъв начин това лице не може да се върне обратно в състоянието си, в което е било преди увреждането. А това вече подлежи на обезщетение.

[59] По подобен начин при договорната отговорност е нарушен позитивния интерес от промяна в нематериалната сфера на кредитора, която е преследвана от договорната връзка – например празнуване, почивка, удоволствие, успокоение на душевното състояние и др. – Giaoui, F. Damage to Reputation… p. 8.

[60] Именно поради погрешното разбиране на неимуществените вреди страните се опитват по всякакъв начин да докажат колко много са страдали. Затова се призовават свидетели, които, в повечето случаи, дават преувеличени показания. По този начин се отклонява вниманието от релевантния въпрос – имало ли е промяна в нематериалната сфера на лице и дали тази промяна надхвърля определен праг, който я прави вредоносна.

[61] Така например се критикува идеята за изброяване на различни видове наранявания, тъй като се касае просто до проявления на едно и съща действителност – намаляване на благосъстоянието на лицето. Компенсирането им поотделно ще доведе до многократна обезвреда на една и съща вреда – Ibidem p. 10, където се цитира Philippe Gilliéron, les dommages-interets contractuels, 560 (Centre du droit de l’entreprise de l’Université de Lausanne (CEDIDAC) 2011)

[62] „обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ включва накърняването на всички права и неимуществени блага – чест, достойнство, право на добро име, право на свободата, право на свободно придвижване и др…“

[63] Hakim, G. Le préjudice moral… p. 154.

[64] До такова заключение се стига и в литературата при разглеждане на развитието на понятието за неимуществени вреди в сравнителноправен план. Тази нова форма на моралните вреди е по-обективна, деперсонализирана и се „основава на простото нарушаване на права, откъсната от субективните преживявания“ – вж. Цонева, С. цит. съч. с. 294

[65] За процеса на обективизация вж. Ставру, С. цит. съч., с. 20, 97-98 и Цонева, С. цит. съч. с. 294

[66] Hakim, G. Le préjudice moral… p. 150.

[67] Hakim, G. Le préjudice moral… p. 149 където се цитира Blanco, F. La distinction du dommage et du préjudice, in Droits privé et public de la responsabilité extracontractuelle : étude comparée, LexisNexis, 2017, p. 96

[68] Това може да е хипотеза на неправилна медицинска прогноза, според която лицето страда от неизлечимо тежко заболяване. Друг такъв вид е необезопасената работна среда, когато работникът е изложен на различни вредни за здравето влияния. Тогава самото безпокойство, че може да се стигне до увреждане би представлявало вреда. В тези случаи вредата се дължи на реалния характер на осъзнаване на потенциалните вредни последици.

[69] Наскоро полският Върховен съд също е приел, че концепцията за неимуществените вреди не може да се оприличава изцяло с болката и страданието – Wyszyńska-Ślufińska, P. Compensation for moral harm caused to a legal entity – does the new Polish Supreme Court resolution of 2023 provide a remedy for the Polish legal system? Some critical remarks in a comparative perspective, pp. 53-54, достъпно онлайн https://piu.org.pl/wp-content/uploads/2024/04/WU%202023-04_04_Wyszynska-Slufinska.pdf. Съдът приема, че юридическите лица не могат да изпитват такива усещания, по обясними причини, но те също понасят неимуществени вреди в резултат на нарушаване на техните лични права, които не могат да се измерят в пари. При тях се защитават обективно признати интереси. Степента на увреждане на тези интереси е нещото, което се съобразява за необходимостта, а и за размера на обезщетението.

[70] Тази зависимост е налице само при неоснователното обогатяване – чл. 57, ал. 2 ЗЗД.

[71] Вж. и в Голева, П. Деликтно право… с. 315, където се разглежда характера на обезщетението за неимуществените вреди. То не се базира само върху изпитаните болки и страдания. Посочва се, че немският Върховен съд вижда в обезщетението удовлетворителна функция.

[72] Така би се стигнало и до абсурден резултат да не се присъди или пък да се присъди огромно обезщетение за лице, което притежава значителен капитал. Затова отново критериите следва да са по-обективни.

[73] Вероятно това се дължи на липсата на опасенията, които са съществували при приемане на концепцията за възстановяване в натура – вж. отново т. 1.1. по-горе, както и бел. под линия № 4.

[74] Георгиев, И. Нематериален характер на обезщетението за неимуществени вреди при непозволено увреждане, С.: ел. издание Лекс.бг, 2023, достъпно на адрес: https://news.lex.bg/Нематериален-характер-на-обезщетението-за-неимуществени-вреди-при-непозволеното-увреждане/.

[75] Вж. отново Генчев, И. цит. съч., с. 84-90 и цитираните там автори.

[76] Такава функция е приета от полския Върховен съд, който признава, че обезщетението може да служи за удовлетворение, както и за превенция – Wyszyńska-Ślufińska, P. Compensation for moral… p. 54.

[77] Не става въпрос и за т.нар. наказателни вреди. В това отношение в САЩ социалната политика е по-различна, като често се среща нежелание да се развиват обременителни и скъпоструващи регулаторни механизми. Затова и наказателните вреди имат по-голям смисъл. Същевременно в Европа, където е налице свръх регулация в някои сектори, наказателните вреди не бива да се популяризират така явно. Затова наказателният елемент в иначе компенсаторно обезщетение би паснал по-добре – за тези разсъждения вж. Moréteau, O. Basic Questions of Tort Law from a French Perspective; in Basic Questions of Tort Law from a Comparative Perspective (Koziol, H. eds.), 2015, Jan Sramek Verlag, p. 18, n. 1/47-1/48 – достъпно онлайн на https://www.jan-sramek-verlag.at/fileadmin/user_upload/Koziol_ComparaTortLaw_Eng_0040_2_DRUCK_eBook.pdf

[78] В този смисъл ползите за лицата, нанесли такава вреда могат да са по-големи от обезщетението за имуществени вреди – Brouillou, G. Le préjudice moral des personnes morales … p. 43.

[79] За обобщение на тази теза вж. Hakim, G. Le préjudice moral… p. 207.

[80] Такова е положението и при чистата икономическа загуба (pure economic loss), когато не е налице засягане на личността или на негово абсолютно право – Конов, Т. Още веднъж за понятието „противоправност“… с. 40.

[81] Такава терминология използва ЕСПЧ, възприета по делото Comingersoll S.A. срещу Португалия.

[82] В литературата също се прави такова деление, като се съобразяват неимуществените вреди свързани с моралния патримониум – Цонева, С., цит. съч., с. 284; Ставру, С., цит. съч. с. 21-22 и 87. Вж. и Голева, П. Деликтно право… с. 312.

[83] Негативна неимуществена последица може да е формирането и поддържането на невярна информация в съзнанието на обществото. Затова тук се преценява обективното възприятие на увреждането в социален план, както заключва полския Върховен съд – Wyszyńska-Ślufińska, Compensation for moral… p. 55.

[84] Hakim, G., Le préjudice moral… p. 416.

[85] Вж. в Оливиенбаум. Л. Морални вреди. Юридически архив. г. VIII (март – юни 1935) № 4-5, с. 380, 383, където се обсъжда въпросът за т. нар. „смесени вреди“. Авторът възприема идеята, че моралните вреди нямат икономическо отражение, затова тези смесени вреди не са морални.

[86] Това решение се критикува в тогавашната литература – вж. Лиджи, Д. Преглед на съдебната практика. Облигационно право. Парично обезщетение за морални вреди, сп. Юридическа мисъл, 1948, № 5-6, с. 360.

[87] Вж. Конов, Т. Основание на… с. 104 и цитираните там автори.

[88] Отчасти, основание за това ни дава и старата теория за interesse circa rem и interesse extra rem, която разделя интересите на кредитора. Interesse extra rem бил именно интересът извън вещта, извън материалното. Той невинаги е подлежал на обезщетение. Вж. Jansen, N. Trapped in categories… p. 27; както и Цонева, С. цит. съч., с. 143, 145-146.

[89] Отчасти това се наблюдава и в постановките на ТР 1/2016 г. на ОСНГТК, в което се прие изискване за „трайна и дълбока емоционална връзка“, за да се претендира обезщетение. Това не е нищо друго, освен доказване на нематериален интерес, който да е засегнат в достатъчна степен, така че да се счита за вреда. Как точно се доказва този интерес и дали следва да е „изключителен случай“ е отделен въпрос. Изглежда това е прагът, който следва да бъде преминат и който е въпрос на ценностна оценка, след който засягането става значимо и подлежи на обезщетение. От тази гледна точка няма никаква нужда да се доказва изпитана болка или страдание, тъй като загубата на този интерес е реална и установена.

[90] Hakim, G. Le préjudice moral… p. 291.

[91] Ibidem p. 302.

[92] Ibidem p. 303

[93] Ibidem p. 302.

[94] Тук нюанс имат случаите, в които се касае до професионален играч, който извършва дейността и за извличане на имуществена изгода.

[95] Не защото един интерес е непригоден за размяна същия е част от нематериалния патримониум, а защото качеството му на част от нематериалния патримониум го прави непригоден за размяна.

[96] Така накърняването на репутацията не може да бъде поправено и заличено. В обществото винаги ще има съмнение относно доброто име на лицето, дори и да има съдебно решение, в което клеветническите твърдения се оправдават.

[97] Цонева, С., цит. съч. стр. 294; Генчев, И. Могат ли юридическите лица… с. 101-102, т. 4.5

[98] В практически указания по чл. 41 ЕКПЧ не е дадена дефиниция на неимуществените вреди. Точка 10 дава пример със физическо или психическо страдание, а точка 11 посочва, че тези вреди по своето естество не подлежат на точно изчисление.

[99] От тази гледна точка е възможно да се приеме, че при нарушаване на правото на ЕС или на ЕКПЧ могат да се претендират неимуществени вреди от юридическо лице. В този смисъл ще се приеме конформно тълкуване за понятието неимуществени (нематериални) вреди. Вж. в подобен смисъл т. 47 от Решение от 06.06.2024 г. по дело C‑547/22.

[100] В този смисъл например се приема, че съответният акт на Съюза не поставя в зависимост поправянето на неимуществените вреди от това те да са достигнали определен праг на значимост – т. 49 по дело C-300/21.

[101] В случая е тълкуван чл. 82 от Регламент 2016/679 (ЕС) – GDPR, който използва понятието нематериални вреди (non-material damage). Съгласно даденото тълкуване понятието за вреда или неимуществена вреда има самостоятелно значение в правото на ЕС, когато съответен акт не препраща към вътрешното право на държавите членки.

[102] Същото решение е важно, тъй като дава отговор и на въпроса кои правила следва да се съобразят при определяне на обезщетение. Според СЕС националните съдилища следва да приложат вътрешните правила на всяка държава членка относно обхвата на паричното обезщетение, като зачитат принципите на равностойност и ефективност – т. 53, 56 и 59.

Това решение е последвано и в други дела във връзка с чл. 82 от ОРЗД (GDPR). Това поставя тълкуването на нематериалните вреди в нова светлина. Оттогава са налице няколко произнасяния на съда, вкл. по дело C-340/21, касаещо казуса с изтичането на данни от НАП, обобщени в т. 58 от Решение от 25.01.2024 г., по дело C‑687/21 на СЕС.

Във връзка с тези разбираният СЕС подчертава, че чл. 82 ОРЗД (GDPR) няма възпираща или наказателна функция, за разлика от чл. 83 и 84, поради което тежестта на нарушението на Регламента не може да повлияе върху размерна на обезщетението, дори и в хипотезата на нематериални вреди – т. 85-86 от Решение от 21.12.2023 г. по дело C‑667/21 на СЕС, както и т. 48 от Решение от 25.01.2024 г., по дело C‑687/21 на СЕС. Тук обаче самият регламент определя наказателна функция чрез други механизми, поради което Съдът приема, че не може да се придава и на самото обезщетение възпираща функция. Това би довело до двойно наказание.

[103] Вж. т. 77 и бел. под линия № 33 от Заключение на генералния адвокат по дело C-340/21, като се препраща към заключението на генералния адвокат Campos.

[104] За такъв анализ вж. Генчев, И. Критерии за обезщетяване… т. 2.3. и цитираните там автори, както и Wilcox, V., A company’s Right… pp. 72, 76-79.

[105] Такова е съображението за фирмената репутация. ЕСПЧ обикновено разглежда този аспект при нарушаване на разумния срок за разглеждане на производствата. От това се поражда несигурност, която съществува извън самото юридическо лице, тъй като същата се възприема от трети лица. Много често ще се избегне влизането в правоотношения, докато траят съдебните производства.

[106] Такива са несигурността при планиране на дейността; нарушение в управлението на фирмата; „на последно място, макар и в по-малка степен, безпокойството и неудобството, причинено на членовете на ръководството“ на дружеството. Този аспект създава несигурност вътре в дружеството, тъй като съществува неяснота при взимане на решения. Юридическото лице ще бъде „превзето“ от мисълта за справяне със ситуацията, вместо да се фокусира върху преследваните от него цели, били те имуществени или неимуществени.

[107] Altwicker-Hàmor, S., Altwicker , T., Peters A., Measuring Violations of Human Rights. An Empirical Analysis of Awards in Respect of Non-Pecuniary Damage under the European Convention on Human Rights. In: Zeitschrift für ausländisches öffentliches Recht und Völkerrecht 76 (2016), p. 33, достъпно онлайн на https://www.mpil.de/en/pub/research/areas/human-rights/just-satisfaction-art-41.cfm

[108] Ibidem., p. 40.

[109] Вж. и § 40 от Решение от 15.03.2022 г. по дело OOO Memo v. Russia, жалба № 2840/10, като се препраща към § 94 от Решение от 15.05.2005 г. по дело Steel and Morris v. the United Kingdom, жалба № 68416/01  и § 22 Решение от 19.10.2011 г. по дело Uj v. Hungary, жалба № 23954/10, където се приема, че съществува легитимен интерес от защитата на търговския просперитет и жизнеспособността на дружеството в полза на акционерите и служителите, но също и за по-широкото икономическо благо. Този интерес се противопоставя на обществения интерес от открит дебат относно дадени търговски практики, за което следва да се държи преценка при всеки конкретен случай.

[110] Така например т. т. 128-129 и т. 135 от решение по дело Т-479/14 (Kendrion NV срещу Европейския съюз) и т. т. 154-155 и 157-158 от решение по дело T‑577/14 (Gascogne Sack Deutschland GmbH и Gascogne с-щу Европейски съюз).

[111] ЕСПЧ в подобни случаи прави разлика дали съответното нарушение се отразяват по негативен начин на основната дейност на самото дружество или не (сравни § 115 от Решение от 20.09.2011 г. по дело Shesti mai engineering OOD and Others v. Bulgaria, жалба № 17854/04; и § 61 от Решение от 14.09.2009 г. (Справедливо обезщетение) по дело Dacia S.R.L. v. Moldova, жалба № 3052/04). В първия случай, ще е налице основание за присъждане на справедливо обезщетение, докато във втория самата констатация на нарушението може да се окаже достатъчна.

[112] Макар че е доста вероятно това да се дължи на липсата на значителна практика по този въпрос, в сравнение с практиката на ЕСПЧ.

[113] Giaoui, F. Damage to Reputation… p. 15

[114] Генчев, И. Критерии за обезщетяване… т. 2.3.2; 2.3.3.; 2.3.4.; 2.3.5; и 2.3.6.

[115] § 205 от Решение по делото Ehovah’s witnesses of Moscow and others v. Russia, от 10.06.2010 г., по жалба № 302/02.

[116] § 57 от Решение по делото Freedom and democracy party (ÖZDEP) v. Turkey, от 08.12.1999 г., по жалба № 23885/94.

[117] Вж. обаче Решение от 21.11.2017 г. по дело Društvo za varstvo Upnikov vs. Slovenia, жалба № 66433/13. ЕСПЧ разглежда случай, в който специално създадено дружество, чиято цел е да защити интересите на 1484 кредитора, които са прехвърлили вземанията си към него, претендира вреди от забавено производство. Жалбоподателят твърди, че защитава интересите на всеки от кредиторите, които ще получат част от съответното обезщетение при спечелване на делото. Съдът, в § 61, отчита, че самото дружество действа като отделен субект, със свои собствени права и задължения в отношенията си с трети лица, както и в съдебните производства. Поради това съдът не може да разгледа жалбоподателя като съвкупност на индивидуални интереси на неговите членове. Самото естество на съществуването му като отделна юридическа личност означава, че интересите, претендирани в гражданското и последвалото го производство за обезщетение са били възприети, а и решени от националните съдилища като негови собствени интереси. С оглед на това Съдът счита, че сдружението жалбоподател не е могло да очаква легитимно едни и същи интереси да бъдат взети предвид два пъти – веднъж като негови собствени интереси и веднъж като интереси на неговите членове. Като приема, че присъденото от национални съд обезщетение за неимуществени вреди е разумно, Съдът счита, че за жалбоподателя е отпаднало качеството „жертва“, поради което делото е прекратено като недопустимо (§ 62-63).

Нашето право не познава фигурата на дружество, специално създадено за водене на колективен иск. Но преследваната от него цел изглежда нестопанска или поне не може безспорно да се определи като търговска. Този случаи е по-скоро изключение, тъй като обикновено юридическите лица с нестопанска цел преследват по-трайни и по-важни за самото общество цели.

[118] Освен посоченото, следва да се отчита и практика на ЕСПЧ при дела за клевета срещу журналист. За да не е налице нарушение на чл. 10 от Конвенцията, следва да се извърши разумна преценка за пропорционалност между присъденото обезщетение и накърняването на репутацията. Няма предварителни критерии, но обобщение на критериите е направено в § 53 от Решение от 16.11.2020 г. по дело Tolmachev v. Russia, жалба № 42182/11. Така в някои случаи ЕСПЧ приема, че засилен контрол за нейната пропорционалност на присъдената сума може да бъде предизвикан от величината ѝ в абсолютно число или в сравнение с присъдените суми по други дела за клевета. В други случаи Съдът е използвал референтна сума, за да постави в перспектива решението, постановено по конкретно дело за клевета, като например месечния доход на жалбоподателя, средния доход в определена професионална област или присъдени обезщетение на националните съдилища в други видове производства.

[119] Така например в § 53 от Решение от 11.01.2022 г. по дело Freitas Rangel v. Portugal, жалба № 78873/13, се приема, че налице разлика между репутацията на юридическо лице и репутацията на физическо лице като член на обществото. Докато втората може да има отражение върху достойнството на индивида, първата е лишена от такова морално измерение.

[120] Такова е направено и от полския Върховен съд, като приема, че някои неимуществени интереси нямат аналог при юридическите лица, но други имат. Например честта може да се приравни на репутацията на юридическото лице, свободата на придвижване на свободата да упражняваш дейността си и т.н. – Wyszyńska-Ślufińska, P. Compensation for moral… p. 53-54.

[121] До такава констатация стига Brouillou, G. Le préjudice moral des personnes morales… pp. 9-11. Именно това е основание да се приеме, че неимуществените вреди са несъвместими с юридическото лице.

[122] Вж. Павлова, М., Гражданско право. Обща част, С., Софи – Р, 2002, с. 309-310

[123] За аргументи в тази насока вж. и Конов, Т.  Притежават ли юридическите лица… т. 2.2.1. и сл.

[124] По същия начин при засягане на имущественото благо може да настъпят странични последици от неимуществен характер. Последните могат да не са значими, поради което и невинаги подлежат на обезщетение, а зависят от законово признатия интерес. Например при афектационна стойност на вещта. Останалите неудобства или опасения не се възприемат за неимуществена вреда, но законът може изрично да признае обезщетяването на такива – в този смисъл напр. т. 110 – 114 от Заключение на генералния адвокат M. Campos Sánchez-Bordona по дело C-300/21 и т. 78-81 от Заключение на генералния адвокат G. Pitruzzella по дело C-340/21.

[125] „Имущественото е въпрос на притежание, докато нематериалното е въпрос на съществуване“ – Brouillou, G. Le préjudice moral des personnes morales … p.25, където се цитира Philippe Stoffel-Munck, Le préjudice moral des personnes morales, in Mélanges en l’honneur de Philippe Le Tourneau, Dalloz, 2008, p. 967.

[126] Brouillou, G. Le préjudice moral des personnes morales … p.25, където се цитира Philippe Stoffel-Munck, Le préjudice moral des personnes morales, in Mélanges en l’honneur de Philippe Le Tourneau, Dalloz, 2008, p. 971, § 26.

[127] До такова разрешение, е достигнал и полския Върховен съд – Wyszyńska-Ślufińska, P. Compensation for moral… pp. 53-54. Съдът подчертава, че преценката се извършва обективно. Субективното засягане на чувствата на самите физически лица, участващи в юридическото лице, не участва в тази преценка. Тъй като юридическото лице е отделен субект, то се засяга целия му субстрат, а не отделните физически лица.

[128] Спорен е въпросът дали следва да се даде приоритет само на тези лица, които формират управленската воля на юридическото лице – Wilcox, V., A company’s Right… p. 166, n. 7/31. Според мен на изследване подлежи цялостното отражение върху юридическото лице, тъй като именно това се отразява върху съществуването му. Ако служителите са подтиснати, искат да напуснат или не изпълняват проектите си в обичайните срокове заради увреждането, то отново ще се касае до несигурност и предприемане на управленски решения, които да разрешат този проблем, вместо да се преследват обичайните цели на юридическото лице.

[129] Вж. Патон, В. Неримският произход на фразата „societas delinquere non potest“, ел. списание Ius Romanum, бр. 1/2023, с. 413-415, достъпно онлайн на https://iusromanum.info/wp-content/uploads/2023/10/IusR_2023_1_DELICTA.pdf, където се разглежда една от причините наказателната отговорност при юридическите лица да се въведе много по-късно в континенталната правна система.

[130] В Англия юридическите лица започнали да носят наказателна отговорност за виновно поведение в лицето на свои ръководни служители, които представляват тяхното „второ аз“ (alter ego).  За развитието на тази концепция в Англия вж. Гиргинов, А. Наказателноотговорни лица, С.: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995, с. 173-176.

[131] Вж. също и Петров, П. Корпоративна наказателна отговорност, онлайн издание Грамада, достъпно онлайн на  https://gramada.org/корпоративна-наказателна-отговорнос/

[132] Вж. Гиргинов, А. цит. съч., с. 173, 177.

[133] Въпросът дали само физическите лица могат да са наказателно отговорни вече е достигнал и до Конституционния съд по дело № 23/2024 г.  – https://www.constcourt.bg/bg/case-672

[134] Wilcox, V., A company’s Right… pp. 146-147, n. 7/3 и цитираните там автори.

[135] Гиргинов, А. цит. съч. с. 186-187. „Органът на юридическото лице съществува като неразделна част от юридическото единство и не зависи от конкретната съдба на физическите лица, които са формирали и изразили волята на юридическото лице в един или друг момент. Затова и обратно – волята на юридическото лице е винаги една и съща, т.е. точно определена воля на един и същи правен субект без оглед на това, дали идва от едни и същи физически лица“.

[136] Гиргинов, А. цит. съч. с. 199, както и Петров, П., цит. съч.

[137] Brouillou, G. Le préjudice moral des personnes morales … 44-45

[138] Wilcox, V., A company’s Right … pp. 148-149, n. 7/4.

[139] Brouillou, G. Le préjudice moral des personnes morales… pp. 13-14

[140] Ibidem, pp. 19-20.

[141] Вж. Димов. Д. цит. съч., с. 118.

[142] Вж. в този смисъл Недев, Д. От кой вид е нормата на чл. 10а ЗН?, С.: 2022, ел. издание Предизвикай правото, т. 3, достъпно онлайн: https://www.challengingthelaw.com/semeino-i-nasledstveno-pravo/ot-koi-vid-e-normata-na-10a-zn/

[143] Решение № 29 от 11.11.1998 г. по к.д. № 28/1998 г. на Конституционния съд на Република България.

[144] Brouillou, G. Le préjudice moral des personnes morales … pp. 38-39 и цитираните там автори.

[145] Ibidem p. 39 и цитираните там автори.

[146] Ibidem p. 39, където се цитира Philippe Stoffel-Munck, « Le préjudice moral des personnes morales», in Mélanges en l’honneur de Philippe Le Tourneau, Dalloz, 2008, p. 978, § 41.

[147] По-скоро изглежда, че интензивността на увреждането се определя, от една страна, от аудиторията, на която са предоставени заблуждаващите твърдения, и, от друга страна, от влиянието на лицата, които са разпространили заблуждаващата информация. Очевидно е, че високият авторитет на публикуващия информацията и броят на целевата аудитория правят вредата много по-значителна. Подобен е и случаят по едно от често цитираните дела, а именно дело Т-88/09.

[148] Вж. за примери в тази насока Giaoui, F. Damage to Reputation… p. 23. Особено интерес е примерът с придобиване от „Нестле“ на групата „Роулти Макинтош“ за 2,55 милиарда британски лири, въпреки че пазарният им дял е една 1,43 милиарда британски лири. Целта на сделката е била придобиване на известни марки, като „Кит кат“, които имат изключителен потенциал за развитие. Този потенциал на практика е оценен на 1,12 милиарда британски лири. Въпреки това такъв потенциал очевидно не присъства никъде като счетоводен баланс или актив на дружеството. Същият е трудно измерим. Този пример обаче ни подсказва, че накърнената репутация не може да се поправи, тъй като евентуалните имуществени вреди няма как да отразяват потенциалното развитие на марката. Дори и да получи обезщетение за тях, то няма да се върне в предишното положение, каквато всъщност е целта на обезвредата при имуществените вреди.

[149] Както беше изразено в Генчев, И. Могат ли юридическите лица… с. 98-99.

[150] С Определение № 3432 от 03.07.2024 г. по гр.д. № 3278/2023 г. на ВКС, I ГО е допуснато касационно обжалване по въпроса „Има ли всеки гражданин субективно право на защита срещу противоправно посегателство върху правата му чрез предявяване на иск за премахване на публикувана в електронно медийно издание статия, съдържаща клеветнически твърдения и обиди?“.

[151] На по-голямо основание, понякога такова е необходимо за установяване на неистинския характер на информацията и при физическите лица – т.т. 68, 72-73 от Решение по дело C‑460/20 (TU. RE срещу Google LLC).

[152] Така Giaoui, F. Damage to Reputation… където се цитира Ledouble, D., L’évaluation du préjudice moral: va t-on sortir du ‘doigt mouillé’?, Ledouble: Publ’ns (Feb. 8, 2013).

[153] Такова опасение е изразено Байрактарова, Ц., Управление и представителство на капиталово търговско дружество, сп. Търговско право, бр. 4/2014, с. 107, достъпна и онлайн: https://www.challengingthelaw.com/targovsko-pravo/upravlenie-kapitalovi-drujestva/ и Кунчев, К. цит. съч, с. 462. Вж. отново в Генчев, И. Могат ли юридическите лица… с. 97-98.

[154] За разграничение между съдържанието на разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и чл. 162 ГПК, според което справедливостта следва да се отчита като обективно разбиране, дадено за цялото общество, докато чл. 162 ГПК, като методика за определяне на размера на основателен иск, възлага това в лична (субективна) преценка на съда – вж. в Ставру, С., цит. съч., с. 19-20.

60

Коментирайте

Не е задължително поле

Не се показва на сайта. Не е задължително поле

Не е задължително поле

Не се показва на сайта. Не е задължително поле

нови хронологично най-добре оценени

Анонимен

30 август 2024 13:07

Гост

Като се сетя колко много адвокати са докторанти в България, очевадно е, че горките нито имат много работа и доходи, личният и семейният живот е гола-вода, но за сметка на това имат много време за губене. Да се смее ли, да плаче ли човек…..

Съгласен съм7

-3Не съм съгласен

Отговор

Адвокат

03 септември 2024 19:12

Гост

Изключително просташки и злобен коментар.

Всъщност тенденцията е все повече съдии да се бутат за докторанти, тъй като докторската титла автоматично увеличава възнагражденията им с 10 %. Адвокатите нямаме подобна привилегия, така че каквито и да е мотивацията ни да записваме докторантури, поне не преследваме користна цел с това.

А по въпроса кой колко време за губене има, конкретно колегата Генчев (авторът на статията) има предостатъчно работа и без докторантура, не го мислете. По отношение на Вашата заетост обаче имам съмнение, след като можете да си позволите лукса да пишете коментари тук в работно време.

Съгласен съм1

0Не съм съгласен

Отговор

Кондьо

29 август 2024 12:49

Гост

Един съвет към автора – да се ограмоти относно счетоводното отчитане на репутацията и бизнескомбинациите, и на марките. Сиреч, имущество.

Съгласен съм7

-1Не съм съгласен

Отговор

Объркан

29 август 2024 11:39

Гост

„Например дадена марка може да е известна сред определена класа в обществото и да се свързва с определено положение. Нерегламентираното разпространение на стоки с тази марка за по-ниска цена сред друга класа в обществото нарушава екслузивитета на марката. По този начин нейния обем е нарушен, тъй като всеки може да притежава стоки с тази марка и тя губи своя отличителна черта. Това може и да не е непременно свързано с генериране на загуби[149], но нарушава обема на свързания с нея нематериален интерес. Ето защо и в този случай може да се касае до неимуществени вреди“. Моля, авторът да ми обясни… Покажи целия коментар »

Съгласен съм5

0Не съм съгласен

Отговор

Объркан

29 август 2024 11:48

Гост

И мисля, че правилно е да се изписва „ексклузивитет“, но не съм сигурен. Някой ако има повече познания, моля да сподели.

Съгласен съм6

0Не съм съгласен

Отговор

Кондьо

29 август 2024 12:41

Гост

Цитатът му е насочен към бележка 85 под линия от другата му статия: [85] Струва ми се интересен, но и пресен пример в това отношение с новата („отмъстителна“) песен на световната изпълнителка Шакира – Music Sessions #53. Тук отбелязва, че не давам изричен отговор дали подобно изпълнение може да се счита за увреждане, а събитието се посочва само за онагледяване на иначе абстрактния пример. Песента е насочена към футболиста Жерар Пике, с който тя се разведе, заради изневяра. В текста на същата се включва сравнение между известни брандове, като певицата явно цели да „обезцени“ новата приятелка на футболиста, а именно… Покажи целия коментар »

Съгласен съм5

0Не съм съгласен

Отговор

---

29 август 2024 11:13

Гост

Статията не ме обогати , претенциозна , ненужно бухната и без практическа насоченост. Човек с много време за пилеене . УНСС

Съгласен съм8

0Не съм съгласен

Отговор

Незлоблив

28 август 2024 18:40

Гост

Замислен, Моканина се върна при овцете си и се залови отново за цървулите, които правеше от нещавена волска кожа. Бяла лястовичка – мислеше си той. – Има ли я! Но нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го. И като пусна шилото и погледна към небето, той извика:

– Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!
И пак се загледа подир каруцата.

––––––––––––-
А мъката на ЮЛ е най-голяма. Те най-много страдат. В един адекватен свят, статията трябваше да се казва: „Още веднъж за неимуществените вреди и НЕвъзможността юридическите лица да ги претърпят“

Съгласен съм12

-2Не съм съгласен

Отговор

obektiven

28 август 2024 17:01

Гост

Като чета негативните мнения, които са преобладаващи, за сетен път се натъквам на нашенската комплексарщина и завист, и разбирам защо народа така и не се превърна в нация.

Съгласен съм2

-12Не съм съгласен

Отговор

Анонимен

30 август 2024 13:04

Гост

Истината боли, пиленце

Съгласен съм4

0Не съм съгласен

Отговор

Анонимен

28 август 2024 11:31

Гост

Иван Генчев УНСС, Толик Генчев ПУ много йориЗ в бг, много учен, много докторан, пишат четат, бг назад, пара йок, време за губене много, смях и тъга, файда йок

Съгласен съм9

-4Не съм съгласен

Отговор

Анонимен

28 август 2024 11:28

Гост

Нечетим, повърхностен и вътрешнопротиворечив текст. Най-важните тези, които авторът защитава се аргуменитрат изключително семпло „безспорно е, че…“; „несъмнено…“ при липса на доказателства от съдебната практика и утвърдената правна теория. Единственото на което разчита авторът е паралела между физически и юридически лица, който е меко казано нелеп. Освен традиционните имуществени вреди, ЮЛ могат да търпят единствено репутационни вреди (тук неимуществения оттенък е по-силно изразен), които биха потенциално довели до имуществено намаляване, което по своята природа пак ги прави имуществени вреди. Към авторът – дано не обърквате студентите си с подобни размишления, тъй като в главата на средния юрист и без това… Покажи целия коментар »

Съгласен съм14

-3Не съм съгласен

Отговор

Анонимен

29 август 2024 10:26

Гост

Поздравявам Ви за коментара и напълно го подкрепям!

Съгласен съм6

0Не съм съгласен

Отговор

Анонимен

28 август 2024 11:15

Гост

Опитах се да намеря нещо оригинално като мисъл и идея по темата на статията от автора и не успях. Нямаме нужда от подобни неща.

Съгласен съм12

0Не съм съгласен

Отговор

Юрист

28 август 2024 10:50

Гост

Правната теория дотолкова е принизена, че всеки се чувства подготвен да се упражбява на каква ли не тематика. В практическите коментари бихте били по-убедителни. Практиката има нужда от коменрари от сорта как да се подаде дадено заявление, в каква насока да се промени дадена данъчна декларация, как се подава Г2 в търговския регистър и т. н. Но теорията я оставете на учените.

Съгласен съм5

0Не съм съгласен

Отговор

скубещият бухали

27 август 2024 23:09

Гост

Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица

Съгласен съм12

-9Не съм съгласен

Отговор

Анонимен

28 август 2024 7:54

Гост

Дълго, нечетимо, а и с несвързани релации за песове, мъже, сатанисти, мантри за „либерасти“ – объркали сте темата, т. е. този пост е нищо повече от тролене. Нищо не се разбира – функционална неграмотност?!

Съгласен съм10

-7Не съм съгласен

Отговор

скубещият бухали

28 август 2024 13:09

Гост

Кратко, точно и ясно: като си тъп – не разбираш.

Съгласен съм5

-5Не съм съгласен

Отговор

Анонимен

29 август 2024 10:30

Гост

Съгласен съм с позицията Ви! В защита на кучетата е писал още проф. Цеко Торбов в своята История и теория на правото. Препоръчвам Ви да я прочетете, ако се интересувате от темата и искате да се обогатите с неговите възгледи.

Съгласен съм5

-1Не съм съгласен

Отговор

The Godfather

27 август 2024 18:42

Гост

Лелеееее…..Проскубания бухал е като преродения екслидер на едно формирование….такъв екзактен анализ, такова трансцендентално познание…свят ми се зави!

Съгласен съм3

-4Не съм съгласен

Отговор

Пеналист

27 август 2024 16:51

Гост

Хаха ще им се на ЮЛ да завеждат дела, за дефемейшън (клевета) ама няма да им се получи. Факт – МакДоналдс е вреден и води до бавна и мъчителна смърт, избягвайте ги. Факт – Загорка АД слага фалшиви съставки в заготовките за бира, които са канцерогени, но не ги изписва на етикета – избягвайте ги. Факт – ЛевИнс е мафиотска групировка, избягвайте ги. Факт – ДПС е мафия – избягвайте ги.

Съгласен съм16

-4Не съм съгласен

Отговор

Анонимен

27 август 2024 13:50

Гост

Кой ли вече не се упражнява по подобни теми.Всякакви нарциси, търсещи внимание, прописаха.

Съгласен съм18

-3Не съм съгласен

Отговор

Анасий

27 август 2024 13:49

Гост

Хайде спрете вече с изтърканата тема. Имат право на обезщетение юридическите лица за причинени неимуществени вреди. Отдавна стана ясно, че се и прилага.
Някакви поредни измъчени плагиатски опити за научна кариера има тук. Напълно излишно.

Съгласен съм10

-12Не съм съгласен

Отговор

скубещият бухали

27 август 2024 23:11

Гост

Имат право да пият една студена вода ЮЛ. Същото е… Така че се прилага някой друг път, освен ако ВКС не вземат да се осер@т, както често правят в последните години, с малки изключения.

Съгласен съм7

-6Не съм съгласен

Отговор

Аноний

28 август 2024 22:30

Гост

Студената вода отдавна се пи. От години практиката на СЕС е различна. А нашите съдилища нямат избор да не се съобразят с нея.
Иначе Сульо и Пульо се опитват да правят кариера от темата, която е отдавна изчерпана. Няма смисъл.

Съгласен съм0

-3Не съм съгласен

Отговор

скубещият бухали

29 август 2024 13:12

Гост

Както казах и по-горе, практиката на СЕС по приложението на ПЕС е ала бала с либерала, гейт@шка история… Най-много ЮЛ да получи морално удовлетворение за имагинерните си, разбирай измислени, неимуществени вреди в размер на символичните 0.01 лв., по справедливост от съдиите-фенове на СЕС. А при някой по-родолюбив съдия би получило обезщетение от точно 0.00 лв. и плащане на разноските на другата страна.

Съгласен съм3

-1Не съм съгласен

Отговор

Проскубания бухал

27 август 2024 12:50

Гост

Поредното литературно-интерпретативно съчинение представител на заформящата се школа на трансхуманистите (трансцеденталисти или „коновисти“) в правото, чиито три водещи принципа, около които градят тезите си за обезчовечяването на регулацията е придаването на ЮЛ на личностни черти са: – носене на неимуществена отговорност от юридически фикционни образувания; – гражданската санкция; – презумпция за пропуснати ползи с цел облекчаване на нуждата от доказване. Както бях отбелязал в коментар под статия за решение на ВКС, касаещо неимуществените вреди от нарушение на авторско право – първо ще се постулира като основополагащо начало, че съществуването им в резултат от противоправно поведение няма да се доказва, а… Покажи целия коментар »

Съгласен съм11

-6Не съм съгласен

Отговор

Анонимен

27 август 2024 13:11

Гост

Е, дочакахме „становището, което винаги е стойностно, ама не го възприемаме“. Жокер – практиката на ЕСПЧ, която се възприема и от СЕС. България е пълноправен член на ЕС – ерго, националният правопорядък трябва да е съответен на правото на ЕС, както и на ЕКЗПЧ. Сега разбираме, че Бухала е почитател на фикционната теория за ЮЛ или поне така можем да характеризираме неговия ТКЗС-арски пример. Разбира се, и „неимуществените“ вреди подлежат на доказване, но винаги те се презюмират – съобразно общоизвестното и общоприетото. А че обезщетението има основно санкционен характер – тук правилно се цитира ЗАвПСП и ЗМГО, е ясно –… Покажи целия коментар »

Съгласен съм3

-4Не съм съгласен

Отговор

Анонимен

27 август 2024 13:52

Гост

Ориентирането на практиката все повече към т.нар. „презумптивни“ неимуществени вреди е правилно, но необяснимо за мен започва да дава подкрепа на виждането за санкционния характер на обезщетението. Част от вредите са „презумптивни“, защото произтичат пряко от факта на извършеното нарушение, а не защото функцията на обезщетението е да накаже делинквента за противоправното му поведение, независимо от това дали ищецът реално е претърпял някакви вреди или не. Фактическата житейска презумпция, че (образно казано) ако те ударят те боли, е оборима и ако бъде опровергана, ищецът няма да получи обезщетение, колкото и противоправно да е деянието на делинквента.

Съгласен съм2

-1Не съм съгласен

Отговор

Проскубания бухал

27 август 2024 13:59

Гост

Сега забележки по съществото на статията: 1. Правописни/технически грешки; – „можем ли да имплементираме режимът“ – граматическа грешка с неправилно употребен пълен член при допълнение; – „дали с тези текстове законодателят е допуснат“ – допуснал; – „френският Касационен съд“ – по принцип собствените имена се пишат с главна буква, особено когато са съгласувани по род и число, като например Върховния касационен съд, (за него има изрична инструкция (http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/13/regl-doc-sd.pdf), така че бих избрал Касационният съд на Република Франция или нещо подобно; 2.“Ето защо не са нужни специални състави, които изрично да легитимират юридическите лица. А и от такива няма да има… Покажи целия коментар »

Съгласен съм3

-1Не съм съгласен

Отговор

Проскубания бухал

27 август 2024 15:10

Гост

11. „Ето защо, когато е налице увреждане на нематериален интерес, в случаите, когато самото благо няма физически носител, интересът е пряко засегнат. Косвено засегнат е неговият нематериален носител – личността.“ „Интересът клати феса.“ Бай Ганьо „Няма вечни приятели, има вечни интереси“ У. Чърчил „Интересът е по-важен от човека и е фундамент на неговите психофизични изживявания“ Неизвестен студент по право в УНСС, който си мисли че екстракцията на едно абстрактно явление от неговия физически носител му придава водеща роля, а при увреждането материалния индивид му се явява секундант. 12. „Ето защо обективно дадени нематериални интереси, които биват увредени, се предполагат и… Покажи целия коментар »

Съгласен съм3

-1Не съм съгласен

Отговор

Проскубания бухал

27 август 2024 15:21

Гост

21. „Разбира се, мнозинството от елементи на същността на дружеството са призвани да оказват въздействие върху неговия икономически живот – това е неговата „харизма“, която упражнява „притегателна сила“ върху останалия свят … Без посоченото разграничение често това обърква юристите и води до неправилното заключение, че всъщност се обезщетяват само имуществени вреди.“ Тука съм съгласен и мога да се хвана на бас, че харизмата при много хора идва от тяхното имуществено състояние, все пак живеем в модерно, меркантилно, пардон прагматично общество, в което количествен измерител на интелектуалния багаж притежаваният от човека кинтаж. Може би затова съм от „обърканите юристи“, които имат… Покажи целия коментар »

Съгласен съм2

-1Не съм съгласен

Отговор

Анонимен

27 август 2024 15:59

Гост

Е, след тези „излияния“, мога ли нещо по-различно да кажа, освен обичайното: „Отново смислени три поредни становища – много дълги, нечетими, ама не ги възприемаме“. И как да отговорим на тях – трудно могат да бъдат анализирани (във форуми се използват кратките, но съдържателни становища, плод на многогодишен труд и острия ум). Който ги е прочел в цялост, заслужава една бира в това горещо време. Всъщност, можем единствено да повторим – практиката на съда на ЕС и на ЕСПЧ е задължителна за националните юрисдикции.

Съгласен съм1

-2Не съм съгласен

Отговор

Проскубания бухал

27 август 2024 16:00

Гост

23. „Вместо тези случаи да се изключат от приложение, когато възложителят е юридическо лице, съдът има възможност да приравни действията или знанието на дадено физическо лице като такова на самото юридическо лице[138]. Затова смущението на онези лица, които образуват „контролиращия разум“ на юридическото лице може да се третира като вътрешно проявление на неимуществени вреди, които подлежат на обезщетение.“ Да си знаем, че в „контролиращият разум“ на ЮЛ е истината, въпреки опасността да последваме съдбата на Кейт Бланшет в Индиана Джоунс и Кралството на кристалния череп така че е време за алуминиевите шапки или шлема Церебро като на професор Ексзейвиър от… Покажи целия коментар »

Съгласен съм3

-1Не съм съгласен

Отговор

Анонимен

27 август 2024 16:04

Гост

„Лек ден и спорна седмица на всички, Бухала излиза в кратък но заслужен отпуск“ – ох, благодаря Ви! Приятна почивка!

Съгласен съм1

-2Не съм съгласен

Отговор

Анонимен

29 август 2024 16:45

Гост

Топ анализ, Бухалче! Благодарности.

Съгласен съм2

-1Не съм съгласен

Отговор

Проскубания бухал

29 август 2024 22:44

Гост

😉 😉

Съгласен съм0

0Не съм съгласен

Отговор

Анонимен

27 август 2024 12:03

Гост

За съжаление ЮФ на УНСС загуби престиж. Само Йосифова стана професор и е разпознаваема, извън факултета. Навремето имаше отлични специалисти там, като проф. Боянов по вещно право или Симеон Тасев. Напълниха се с десетки докторанти, само и само за да отчитат дейност и да взимат пари, които никога не биха ги взели в СУ например – преписвачи и ниски топки.

Съгласен съм8

-11Не съм съгласен

Отговор

Потие

27 август 2024 12:27

Гост

Вие какво написахте тази година? Като не сте съгласен с изложеното в статията, защо не проявихте критичността си по същество и по правото? Или учебното заведение Ви е проблемът?

Предполагам се чувствате много по-добре след подобен безвкусен коментар, за който (естествено), дори нямате смелост да застанете с лицето си.

Съгласен съм3

-6Не съм съгласен

Отговор

Анонимен

27 август 2024 13:07

Гост

Ходи да лижеш подметките на Мирослав, па белким ти дадат и за следващата година на хонорар на две групи да водиш упражненийца :)) Аман от псевдоучении псевдопреподаватели.

Съгласен съм7

-3Не съм съгласен

Отговор

Юрист

27 август 2024 12:28

Гост

Вие май не следите какви хора взеха докторски титли от ЮФ на СУ и какви новоназначени асистенти има там?

Съгласен съм2

-3Не съм съгласен

Отговор

Докторант

03 септември 2024 19:36

Гост

Точно СУ не е добър пример за качество на докторантите – в момента над половината там са роднини на преподаватели или любовници на такива. Така че наистина не биха взели тези от УНСС, просто защото последните не отговарят на генетично-гениталния критерий за подбор.

Съгласен съм0

0Не съм съгласен

Отговор

Danov

27 август 2024 11:50

Гост

Eстествено, че е възможно юридическите лица поначало да претърпят неимуществени вреди.

Съгласен съм4

-8Не съм съгласен

Отговор

Анонимен

27 август 2024 11:38

Гост

Над 150 бележки под линия!?!? За такава статия ми се струва много

Съгласен съм8

-4Не съм съгласен

Отговор

Потие

27 август 2024 11:44

Гост

Да пише без да се позовава, освен?

Съгласен съм3

-4Не съм съгласен

Отговор

Анонимен

27 август 2024 15:39

Гост

Ама и само с позоваване и преписване не става! Лични мисли и идеи на автора – нулеви. Смях…

Съгласен съм4

0Не съм съгласен

Отговор

Алек

27 август 2024 11:37

Гост

Поздравления за адв. Генчев

Съгласен съм6

-10Не съм съгласен

Отговор

Milen Milev

27 август 2024 11:35

Гост

Чудесен анализ

Съгласен съм4

-5Не съм съгласен

Отговор

Анонимен

27 август 2024 11:34

Гост

С признаването на подобно нещо и без това затъналите ни съдилища ще се заринат с още глупави дела

Съгласен съм6

-5Не съм съгласен

Отговор

Моллов

27 август 2024 11:33

Гост

Допада ми концепцията за умерено признаване

Съгласен съм2

-4Не съм съгласен

Отговор

Алексиева

27 август 2024 11:27

Гост

При положение, че е правна възможност идващата от ЕС, мисля, че не е необходимо нашите „топ“ и „не толкова топ“ юристи да се упражняват в размисли и страсти

Съгласен съм2

-4Не съм съгласен

Отговор

Анонимен

27 август 2024 11:38

Гост

Не е съвсем редно и като овце да се хвърляме във всичко, което се спуска от ЕС

Съгласен съм8

-3Не съм съгласен

Отговор

Филипов

27 август 2024 11:52

Гост

Tака е. Обаче за някои това е по-лесно.

Съгласен съм1

-1Не съм съгласен

Отговор

Анонимен

27 август 2024 11:24

Гост

Браво, този път дали ще има кой да го прочете

Съгласен съм5

-4Не съм съгласен

Отговор

тъй, тъй

27 август 2024 11:19

Гост

Нека да прочете групичката, която вижда цензура в една възможност, която съществува в целия ЕС.

Съгласен съм6

-5Не съм съгласен

Отговор

от лесно по-лесно

27 август 2024 11:21

Гост

На тези опасения може лесно да се отговори от ВКС и ВАС, като се разясни, че макар и юридически лица различните държавни учреждения и органи всъщност представляват държавата и не могат да страдат и да се обиждат. Така ясно и в прав текст ще се приключи таз измислена драма, която само предизвиква ненужни ажиотажи.

Съгласен съм2

-7Не съм съгласен

Отговор

Стоилов

27 август 2024 11:57

Гост

Обаче различните държавни учреждения и органи имат представляващи, които както носят отговорност, така и могат да понесат обиди.

Съгласен съм3

-1Не съм съгласен

Отговор

Анонимен

27 август 2024 10:37

Гост

Ще се опитам да предваря Бухала, чиито „становища винаги са смислени“, и да кажа простичко: юридическите лица имат право на обезщетение за причинените им „неимуществени“ вреди, като това обезщетение притежава изключително санкционно, а не обезвредително значение, затова трябва да се присъжда в по-нисък размер – по този начин ще се приложат и критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Ако от противоправното деяние са причинени и имуществени вреди (загуби и пропуснати ползи), при тяхното доказване, ще се получи пълна обезвреда.

Съгласен съм2

-8Не съм съгласен

Отговор

Проскубания бухал

27 август 2024 12:53

Гост

Бухала винаги чете публикациите с юридическа насоченост, вкл. бележките под линия, в пълнота преди да си позволява да коментира, но понеже вижда, че сте успели да осмислите цялата цялата статия за по-малко от 10 минути, мога само да Ви поздравя за бързия, остър ум и съобразителност и благородно да си призная, че съвсем откровено завиждам на човек с такива интелектуални дадености.

Съгласен съм5

-3Не съм съгласен

Отговор

Анонимен

27 август 2024 13:17

Гост

Така е – поздравявам Ви за становището, което този път наистина е стойностно :). Очевидно нямате принципни възражения на написаното от мен!

Съгласен съм1

-1Не съм съгласен

Отговор